Решение № 2091 от 13.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 529/2023 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите вр. чл. 104 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Е. Н.-Ц. от [област] срещу решение по протокол от 19.04.2023 г. на Комисията по допустимост за конкурс за заемане на академичната длъжност „д.“ по професионално направление 7.1 „М. (Ф. И. Р. М.), назначена със Заповед № 1079 от 10.07.2020 г. на ректора на Ю. У. „[населено място]“ – [област]. Жалбата е мотивирана с некомпетентност на комисията да вземе решение по реда на чл. 99 АПК за допускането на жалбоподателката до обявения конкурс, доколкото с влязло в сила съдебно решение въпросът относно правото й на участие е окончателно разрешен. Отделно, решението е незаконосъобразно, доколкото е взето в противоречие с чл. 26, ал. 3 ЗРАСРБ, чл. 48, ал. 4 и чл. 49, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и чл. 82, ал. 4, чл. 75, ал. 1 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав в Ю. У. „[населено място]“ – [област]. Жалбата за обявяване нищожността на оспореното решение, алтернативно за отмяната му, е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник. Съображенията са преповторени в писмено становище. Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата. Подробни съображения са изложени в писмено становище. От събраните писмени доказателства се установява, че с оспореното решение по протокол от 19.04.2023 г. Комисията по допустимост за конкурс за заемане на академичната длъжност „д.“ по професионално направление 7.1 „М. (Ф. И. Р. М.) (Комисията), назначена със Заповед № 1079 от 10.07.2020 г. на ректора на Ю. У. „[населено място]“ – [област] (л. 23), е отменила на основание чл. 99, т. 1 АПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) вр. чл. 53, ал. 1 ППЗРАСРБ и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав в Ю. У. „[населено място]“ – [област] (Вътрешните правила) решението си от 14.07.2020 г. за допускане на жалбоподателката до участие в обявения с решение на Академичния съвет от 22.04.2020 г. (л. 171), обнародвано в ДВ, бр. 42/2020 г. – л. 173), конкурс за заемане на академичната длъжност „д.“ по професионално направление 7.1 „М. (Ф. И. Р. М.), като неотговаряща на изискването по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ, чл. 53, ал. 1 ППЗРАСРБ и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила. Решението е взето във връзка с постъпила докладна записка на председателя на научното жури за конкурса доц. д-р Дойновска – вх. № 70-03-37/27.07.2020 г. (л. 180), че представената от жалбоподателката диплома за придобиване на ОНС доктор по теория и методика на физическото възпитание и спортната тренировка не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ, чл. 53 ППЗРАСРБ и чл. 80 от Вътрешните правила. В тази връзка, първоначално производството е възобновено със Заповед № 1190 от 29.07.2020 г. на ректора, с която е възобновил дейността на Комисията и е възложил да преразгледа документите и да вземе решение за допускане/недопускане на жалбоподателката до участие в конкурса (л. 181). В изпълнение на заповедта и с оглед представената от жалбоподателката диплома за ОНС „доктор“, с решение от 30.07.2020 г. Комисията не е допуснала жалбоподателката до участие в конкурса (протокол на л. 182), което е отменено с влязло в сила решение от 15.04.2022 г. на Административен съд – [област] по адм.д. № 149/2022 г. След влизане в сила на решението по адм.д. № 149/2022 г., оставено в сила с решение на Върховен административен съд от 09.12.2022 г. по адм.д. № 5421/2022 г., Комисията е уведомила жалбоподателката за решението си от 14.07.2020 г. за допускането й до участие в конкурса с уведомление по чл. 56 вр. чл. 48, ал. 4 ППЗРАСРБ от 28.02.2023 г. (л. 24), връчено на 01.03.2023 г. (разписка на л. 25). След връчването му председателят на Комисията е изготвил искане до членовете й за възобновяване на производството по допускане на жалбоподателката до участие в конкурса (л. 26), като с решение от 29.03.2023 г. Комисията е възобновила производството поради нарушение на изискванията на ЗРАСРБ по чл. 80, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила (протокол на л. 28). С уведомление по реда на чл. 103, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 АПК жалбоподателката е уведомена за решението на Комисията от 29.03.2023 г. и за предоставения с него 14-дневен срок да представи диплома за ОНС „доктор“ в професионално направление 7.1 М. (Ф. И. Р. М.) (л. 31). Уведомлението е връчено на жалбоподателката на 31.03.2023 г. (разписка на л. 32). На 19.04.2023 г. е проведено заседание на Комисията, на което е взето оспореното решение за отмяна на решението на Комисията от 14.07.2020 г., с което жалбоподателката е допусната до участие в конкурса (протокол на л. 33). Оспореното решение на Комисията по протокол от 19.04.2023 г. е съобщено на жалбоподателката на 02.05.2023 г. (разписка на л. 147). Жалбата е подадена чрез куриер на 16.05.2023 г. (електронно изявление за приемане на пратка на л. 153). При тези факти за обстоятелствата по чл. 159 и чл. 146 вр. чл. 104 АПК съдът прие следното: Правото на оспорване е надлежно упражнено с подадената в срока по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 104 АПК, считан от съобщаването на решението на Комисията от 19.04.2023 г. на 02.05.2023 г. Решението преустановява по-нататъшното участие на жалбоподателката в обявения конкурс, за участие в който е подала заявление (л. 38), с оглед което е заинтересована от оспорването му – чл. 147, ал. 1 АПК. По същество жалбата е основателна. Производството, в рамките на което е взето оспореното решение, е по реда на чл. 99 и сл. АПК и е извънреден способ за отстраняване на незаконосъобразност на индивидуални и общи административни актове. Развива се именно пред органа, който е издал административния акт в случаите, при които няма по-горестоящ орган, съгласно чл. 99 АПК, с оглед което и чл. 48, ал. 2 вр. чл. 56 ППЗРАСРБ именно Комисията, назначена със Заповед № 1079 от 10.07.2020 г. на ректора на Ю. У. „[населено място]“ – [област], е компетентният орган в производството по чл. 99 и сл. АПК за отмяна на взетите от нея решения. Решението по чл. 48, ал. 2 вр. чл. 56 ППЗРАСРБ е индивидуален административен акт (мотивите на решението на ВАС по адм.д. № 5421/2022 г. и цитираното Решение № 11248 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм.д. № 9001/2018 г.) и следователно спрямо него е приложим редът за отмяна на основанията по чл. 99, в частност по т. 1, на което производството може да бъде възобновено служебно – чл. 100 АПК, както в случая. Самото решение по протокола от 19.04.2023 г. е взето от Комисията в определения от ректора със Заповед № 1079 от 10.07.2020 г. числен и персонален състав и с единодушие. Влязлото в сила съдебно решение по адм.д. № 149/2022 г. не е процесуална пречка за допустимост на производството по чл. 99 АПК, доколкото, с оглед мотивите на решението на Върховен административен съд по адм.д. № 5421/2022 г., в съдебното производство не е разрешен материалноправният въпрос за наличие/отсъствие на основание по чл. 99, т. 1 АПК за отмяна на решението на Комисията от 14.07.2020 г. за допускане на жалбоподателката до участие в конкурса. Решението на Комисията от 30.07.2020 г., с което е отменено решението от 14.07.2020 г., е отменено поради нарушения във формата и процедурата, но не и поради материална незаконосъобразност. В тази връзка влязлото в сила съдебно решение не е преграждащо производството по чл. 99 и сл. АПК на основанието по т. 1 и оспореното решение на Комисията от 19.04.2023 г. не е взето в противоречие с него в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Същевременно, решението от 14.07.2020 г. не е било оспорено пред съда, поради което отсъства процесуална пречка и по чл. 106 АПК. Самото решение на Комисията по протокола от 19.04.2023 г. е мотивирано с конкретно изложените съображения за незаконосъобразност на решението от 14.07.2020 г., с което жалбоподателката е допусната до участие в конкурса – посочените относно отсъствието на задължителното условие по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ вр. чл. 53 ППЗРАСРБ и чл. 80 от Вътрешните правила. В рамките на производството по чл. 99 и сл. АПК жалбоподателката е била уведомена от Комисията, доколкото е заинтересована от изхода му, поради предмета на производството – решението на Комисията от 14.07.2020 г., с което е допусната до участие в конкурса. Оспореното решение е взето след изтичането на 14-дневния срок от връчване на уведомлението за решението на Комисията от 29.03.2023 г. за възобновяване на производството, в рамките на които е предоставена възможност да представи диплома за ОНС „доктор“ в професионално направление 7.1 М. (Ф. И. Р. М.). Решението на Комисията по протокола от 19.04.2023 г. обаче е взето извън тримесечния срок по чл. 102, ал. 1 АПК, в рамките на които е допустимо възобновяване на основанието по чл. 99, т. 1 АПК. Съгласно чл. 102, ал. 1 АПК възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 АПК може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта – в случая решението от 14.07.2020 г. Последното не е било изрично съобщено на жалбоподателката след вземането му, но безспорно е съобщено в смисъла на чл. 61 АПК в хода на производството по адм.д. № 742/2020 г. на Административен съд – [област]. Протоколът от заседанието на Комисията на 14.07.2020 г., на което е взето решението за допускане на жалбоподателката до участие в конкурса, е представен с писмения отговор на Комисията по подадената жалба срещу решението от 30.07.2020 г (л. 13 от адм.д. № 742/2020 г.), и е приет в съдебно заседание на 20.01.2021 г. в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателката. Най-късно от тази дата решението на Комисията по протокола от 14.07.2020 г. е известно на жалбоподателката и по съдържание и последици, така че 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК, след изтичането на който следва да се смята за влязло в сила, следва да се отчита от 20.01.2021 г. Считан от тази дата, срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл още през месец февруари 2021 г. и решението е влязло в сила към датата на изпращане от Комисията на уведомлението по чл. 56 вр. чл. 48, ал. 4 ППЗРАСРБ от 28.02.2023 г. за взетото решение от 14.07.2020 г., връчено на жалбоподателката на 01.03.2023 г. Към 01.03.2023 г. решението от 14.07.2020 г. е влязло в сила, поради което и повторното връчване на уведомление за решението не възстановява срока по чл. 102, ал. 1 АПК. Тримесечният срок по чл. 102, ал. 1 АПК за отмяна на решението от 14.07.2020 г. на основанието по чл. 99, т. 1 АПК е изтекъл още през 2021 г. Изтеклият срок по чл. 102, ал. 1 АПК, който е преклузивен, е процесуална пречка за възобновяване на производството – арг. от чл. 88, ал. 1, т. 2 вр. чл. 103, ал. 2 АПК. Изтичането на срока погасява правомощието на издалия решението от 14.07.2020 г. орган да образува производство за възобновяване и да го отмени на основанието по чл. 99, т. 1 АПК – чл. 103, ал. 3 АПК. В този случай законосъобразен би бил единствено отказ да се допусне възобновяване. Затова и оспореното решение на Комисията от 19.04.2023 г. по чл. 99, т. 1 АПК, взето след изтичането на срока по чл. 102, ал. 1 АПК, е издадено при погасяваща компетентността на органа предпоставка (изтеклият тримесечен срок от влизане в сила на решението на Комисията от 14.07.2020 г.) и е нищожно. Поради липсата на компетентност, обсъждането на законосъобразността на решението от 19.04.2023 г. относно наличието/отсъствието на условието по чл. 99, т. 1 АПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ, чл. 53 ППЗРАСРБ и чл. 80 от Вътрешните правила, е безпредметно. При този изход от спора по делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, основателно е искането на жалбоподателката за разноски – за държавна такса в размер на 10 лв. и за адвокатска защита в размер 1 000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 104 АПК, съдът