Решение № 135 от 20.6.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 113/2024 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 431/21.11.2023 г. по гр.д. № 641/2022 г. Русенският окръжен съд е осъдил на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД ЗАД „Лев Инс“ АД, гр. София, ЕИК 121130788 да заплати на А. В. Й. с посочени ЕГН и адрес в гр. Русе обезщетение в размер на 15 000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2022 г. в гр. Русе, в качеството на пътник в самокастрофирал лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № Р08••••, управляван от В. Ц. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2022 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 15 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., ведно със претендираната законна лихва върху тази разлика като неоснователен и недоказан. С решението си ОС Русе е присъдил разноски по делото, както следва: В полза на ЗАД „Лев Инс“ АД, гр. София в размер на 2 751 лв. за направени по делото разноски, платими от А. В. Й. съобразно отхвърлената част от иска; В полза на адвокат Я. Д. от САК на основание чл. 38 от ЗАдв. в размер на 1 700 лв. с ДДС за оказана безплатна помощ на ищеца, платими от ЗАД „Лев Инс“ АД, гр. София; В полза на Окръжен съд Русе държавна такса в размер на 600 лв. и в размер на 250 лв. за разноски по делото. Недоволен от постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., ведно със законната сума върху тази развика е останал ищецът А. В. Й., който чрез пълномощника си адвокат Я. Д. от САК го обжалва пред ВтАС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалвана част. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на справедливия размер на определеното обезщетение при условията на чл. 52 от ЗЗД, относно обстоятелствата, на които следва да се основава преценката по чл. 52 от ЗЗД и се позовава на цитирана практика на ВКС в тази насока. В жалбата се обсъждат подробно събраните по делото в първата инстанция доказателства и се извежда извод, че въззивникът е претърпял в пряка причинна връзка с ПТП счупване на гръбначен прешлен Th12, луксация на дясна акроме - клавикуларна става, разкъсно – контузна рана вляво темпорално, разкъсно – контузна рана на дясна мишница и справедливият размер на обезщетението за тези вреди с оглед всички обстоятелства по делото, включително липсата на пълно възстановяване е в размер на претендираната сума от 40 000 лв.. Акцентира се върху обстоятелствата, че за известен период след ПТП въззивникът се е нуждаел от пълно обгрижване от страна на жена си, тъй като бил неподвижен на легло, не можел да се храни и облича самостоятелно, променил се коренно начина му на живот, тъй като до този момент бил активен спортист – боксьор, но болките в раменете и кръста са пречка да продължи да тренира, въпреки изминалия период от време не може да стои дълго време прав, затруднява си до вдига дори дъщеричката си на ръце, при промяна на времето често изпитва силни болки в областта на кръста. Моли се въззивният съд да уважи въззивната жалба и да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендират се направените по делото разноски. В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗАД „Лев Инс“ Ад, гр. София чрез пълномощника й адвокат Т. П. от САК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Счита се, че присъденото обезщетение е в справедлив размер и отчита релевантните за определяне на размера му обстоятелства и се поддържа, че претендираното обезщение за разликата над 15 000 лв. е прекомерно. Позовава се на обстоятелството доказано по делото, че пострадалият е отказал хоспитализация и болнично лечение и към датата на ПТП не е имал съществени оплаквания и се прави извод, че състоянието му не е било толкова тежко след ПТП. Иска се от въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява. С постъпилото по делото от пълномощника му адвокат Я. Д. от САК писмено становище се поддържа въззивната жалба по изложените доводи в същата и се оспорва отговора на застрахователното дружество. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Я. Д. от САК по реда на чл. 38 от ЗАдв. и се прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представя се списък на разноските и договор за безплатна правна помощ по делото. В о.с.з. въззиваемата страна ЗАД „Лев Инс“ АД, гр. София не се представлява. Третото лице – помагач на въззиваемата страна - Община Русе не се представява по делото и не изразява становище по жалбата. Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество. Въззивният съд приема, че следва да осъществи контрол върху валидността, допустимостта и правилността на решението на Окръжен съд Русе в обжалваната част, като приеме, че същото е влязло в законна сила като необжалвано в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2022 г. до окончателното й заплащане. Въззивният съд приема, че в обжалваната част решението на Окръжен съд Русе е валидно, допустимо, но частично неправилно като краен резултат по следните съображения: С ИМ ищецът А. В. Й. е предявил против ЗАД „Лев Инс“ АД, гр. София иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за физически и емоционални болки и страдания в резултат на увреждане на здравето му, изразяващо се в счупване на гръбначен прешлен, разкъсно- контузна рана вляво темпорално и на дясна предмишница, настъпило на 03.07.2022 г. при ПТП в гр. Русе при самокастрофа на лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № Р08••••, управляван от В. Ц. Д., в който ищецът е имал качеството на пътник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2022 г. - датата на изтичане на тримесечения срок на сезиране на застрахователя до окончателното й заплащане. С ИМ се прави искане за освобождаване на ищеца от такси и разноски по делото по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК. С отговора на ИМ ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София е оспорил основателността на иска за неимуществени вреди, като е оспорил наличието на деликт, механизма на ПТП, изложил е твърдения за причиняване на вредоносносния резултат и в резултат на противоправно поведение на служители на Община Русе поради лошо състояние на пътния участък, в който се е осъществило ПТП, оспорил е причинно-следственана връзка между ПТП и вредите и техния обем. С отговора ответникът е изложил твърдения за съпричиняване от страна на пострадалия поради липса на поставен обезопасителен колан и се позовава на виновно противоправно поведение на самия пострадал, тъй като същият е отказал хоспитализация и болнично лечение. По отношение на обема на вредите ответникът е изложил твърдения, че състоянието на ищеца не е било тежко след ПТП, не е имал съществени оплаквания, не е губил съзнание, бил е адекватен и контактен. С отговора на ИМ е поискано привличане по делото на Община Русе като трето лица – помагач на ответника. Ответникът претендира направените по делото разноски. С определение от 16.12.2022 г. по делото Окръжен съд Русе е освободил ищеца на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК от заплащане на такси и разноски по делото. С определение от 21.02.2023 г. по делото Окръжен съд Русе е допуснал привличане от страна на ответника на трето лице – помагач на Община Русе. С писмено становище, депозирано пред първоинстанционният съд чрез пълномощника й ст. юрисконсулт В. Н. третото лице – помагач Община Русе е оспорило основателността на възраженията на ответника за наличие на основания за ангажиране на отговорността й за осъщественото ПТП, като е поддържала, че вина за ПТП носи само водачът на автомобила, а ищецът е допринесъл за вредите, тъй като се е возел без поставен обезопасителен колан. За да уважи частично предявения иск за неимуществени вреди и да го отхвърли за разликата до предявения размер, Окръжен съд Русе е приел, че искът е допустим и частично доказан по основание и размер. Съдът е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и ответното застрахователно дружество /ЗД/ към момента на увреждането и ищецът е изпълнил процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до застрахователя писмена застрахователна претенция, но ЗД не му е изплатило обезщетение. Приел, че са доказани всички елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД и наличието на причинно- следствена връзка между противоправното деяние на деликвента и настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на ищеца, изразяващи се в счупване на гръбначен прешлен, разкъсно-контузна рана вляво темпорално и на дясна мишница, като е намерил за недоказани възраженията на ответника за съпричиняване на вредите. При съобразяване на заключенията на вещите лица по приетите съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и компексна съдебно-автотехническа и пътно-строителна експертиза /КСАТПСЕ/, съдът е приел, че механизмът на настъпване на ПТП е ясен и е налице причиняване на ПТП по вина на водача на застрахования лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № Р08•••• - В. Ц. Д. като липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца като пътник в автомобила, тъй като възражението е останало недоказано от страна на застрахователя, които носи доказателствена тежест в тази насока. Съдът е приел, че вина за ПТП има само водачът на лекия автомобил и Община Русе не носи отговорност поради липса на положена грижа за стопанисване на пътя, тъй като от доказателствата по делото в тяхната съвкупност категорично се установява, че пътното платно в участъка на ПТП е било добро и сухо, без коловози, препятствия, камъни и кал, без разливане на течности, които да са пречели на нормалното движение на леките автомобили. За да определи при условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на ищеца в размер на сумата от 15 000 лв. първоинстанционният съд е съобразил от една страна уврежданията на здравето му, интензитета на болките и страданията и липсата на възстановяване, както и необходимостта за възстановяване на ищеца и то само частично да бъде проведено с оперативно лечение, но също така е приел, че възстановяването на ищеца се е осуетило и поради това, че същият не провел необходимото му лечение, тъй като не бил здравно осигурен и с поведението си доприсъл за състоянието си. Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и правна страна следното: Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства – заверени преписи от документи по ДП № 217/2022 г. по описа на ОД на МВР Русе – протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2022 г. с фотоалбум и констативен протокол за ПТП с пострадали и план-схема, от показанията на разпитаните свидетели А. Н. Д., Н. Г. М. и Д. С. В., както и от заключението на приетата в първата инстанция САТПСЕ, изготвена от вещите лица инж. С. К. и инж. Н. Н., което не е оспорено от страните, че вина за осъщественото на 03.07.2022 г. около 12, 05 ч. на бул. „Христо Ботев“ в гр. Русе ПТП има В. Ц. Д., който в качеството на водач на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А8“ с рег. № Р08•••• не е спазил правилата за движение по пътищата и при разрешена скорост за участъка в размер на 60 км./ч. се е движил с превишена скорост от 90 км/ч, в резултат на което е загубил контрол върху управлението на автомобила. Установяват, че в резултат на поведението на водача автомобилът е излязъл от платното за движение, след което изминал 16 м. по банкета на пътя и 29 м. върху затревена площ, продължил движението си по покривите на подземни гаражи и със скорост от около 70 км/ч напуснал ръба на покривите на гаражите, паднал от височина от около 2, 30 м. и влязъл в съприкосновение със земната повърхност чрез долната си част, при което са причинени увреждания на всички лица, намиращи се в автомобила. Установява се, че ПТП е осъществено при ясно, слънчево време, при добра видимост, а състоянието на пътното платно е било добро, без дупки и препятствия по пътя. Вещите лица установяват, че водачът на лекият автомобил „Ауди А8“ е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е управлявал автомобила с разрешената скорост и е предприел необходимите действия за да овладее автомобила. Вещите лица установяват, че в момента на удара на автомобила в земята инерционните сили са действали надясно след удара, а преди него надяво и надолу. Установяват, че има данни, че въззивникът се е намирал на предната дясна седалка в автомобила и същият е бил оборудван с триточков обезопасителен колан за тази седалка. Установяват, че техническото състояние на пътя не е допринесло за ПТП. При разпита на вещите лица в о.с.з. вещото лице инж. К. уточнява, че поради косото движение на автомобила при падането е паднал косо напред и наляво, поради което действащите инерционни сили върху хората в автомобила в този момент са насочени косо напред и наляво, а при преобръщането му на колелата, телата са се наклонили надясно, като правилно поставения обезопасителен колан предпазва тялото при действие напред, но не и при действие наляво и надясно. Установява се от представените в първата инстанция писмени доказателства – лист за преглед на пациент от 03.07.2022 г., допълнителен лист и образно изследване от същата дата, издадени от ЦСМП при УМБАЛ „Канев“ АД Русе, както и от заключението на приетата в първата инстанция СМЕ, изготвена от вещото лице ортопед травматолог д-р С. Г., което не е оспорено от страните, че въззивникът е бил приет в УМБАЛ „Канев“ АД Русе в резултат на ПТП, при което са констатирани получените травми - счупване на гръбначен прешлен /ТН12/, разкъсно – контузна рана вляво темпорално и разкъсно – контузна рана на дясна мишница. Установява се от писмените доказателства, че въззивникът е отказал предложеното му болнично лечение, като е заявил, че съзнава последиците от отказа от хоспитализация. Според вещото лице са налице косвени данни от свидетелските показания и за луксация на дясна акромео-клавинарна става. Установява, че травмите са получени при действие на висока кинетична енергийна сила, засягаща множество зони от тялото и причиняваща увреждания с висок интензитет на болка. Установява, че получените рани са обработени хирургично, предложено е болнично лечение, назначен е леглови режим за 1 месец и носене на лумбостат за 6 месеца. Установява, че получените в следствие на ПТП травми на въззивника са били особено интензивни в първите няколко месеца от възстановителният период, който не е приключил към датата на изготвяне на експертизата /м. V 2023 г./ и въззивникът продължава да търпи болки и страдания към този момент при определени натоварвания. Установява, че нанесените увреждания не са лекувани адекватно поради невъзможност за лекарски контрол и възстановяването на уврежданията подлежи единствено на хирургична интервенция, но с непълен възстановителен обем. Установява, че липсата на проведено лечение до този момент ограничава възможността за пълно възстановяване на въззивника. Установява, че при ПТП въззивникът е разбил стъклото с тяло и няма данни за поставен обезопасителен колан, но част от понесените увреждания - счупване на гръбначен прешлен /ТН12/ и разкъсно – контузна рана на дясна мишница би понесъл и с такъв колан. Не се спори между страните, а видно и от представените в първата инстанция писмени доказателства, че по отношение управлявания от В. Ц. Д. лек автомобил марка „Ауди“ модел „А8“ с рег. № Р08•••• към датата на ПТП – 03.07.2022 г. е налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с въззиваемото застрахователното дружество по полица BG/22/122001474474, валидна до 19.05.2023 г.. Не се спори между страните, а видно и от представените в първата инстанция писмени доказателства, че на 04.08.2022 г. въззиваемото ЗД е сезирано със заявление за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от въззивника чрез пълномощника му адвокат Я. Д. от САК и въз основа на същото е образувана щета с № 0000-1000-03-22-75- 21 при ЗД. Установява се, че с писмо изх. № от 05.08.2022 г. ЗД е изискало представяне допълнително на писмени доказателства - влязъл в сила акт за вината на водача, авто-техническа експертиза, медицинска експертиза, медицински документи за взета кръвна проба. Не се спори между страните, че до датата на подаване на ИМ не е настъпило доброволно плащане по щетата. Установява се от показанията на свидетелката Й. Г. Ф., разпитана в първата инстанция, че същата живее на семейни начала с въззивника и имат родена през м. ІІ 2022 г. дъщеря. Свидетелката установява, че преди ПТП въззивникът е бил боксьор и тренирал, а към момента на разпита й /м. ІV 2023 г./ същият няма възможност да тренира поради болките, които изпитва, трудно стои прав по-дълго време, тъй като има силни болки в кръста, трудно вдига дъщеря им, която е на 1 г. и 2 м.. Установява, че след ПТП въззивникът бил приет в Спешното отделение на болницата, направили му снимка, но не му обърнали внимание, тъй като не бил здравно осигурен и се прибрал в къщи, имал шевове и бил превързан в горната част на дясната ръката и предмишницата. Установява, че въззивникът имал също счупен прешлен и бил получил удар в главата, за което му бил направен скенер. Установява, че към този момент въззивникът се оплаквал от нетърпими болки в ръката и лекарите казали, че ръката му трябва да се намести, но това не направено и си тръгнал в това състояние. Установява, че след като се прибрали в дома си въззивникът бил неподвижен на легло около месец, като не можел да движи ръцете си и се налагало тя да го обгрижва като го облича и храни. Установява, че въззивникът изпитвал силни болки в рамената и кръста, които не са отзвучали и поради които понякога спи на гърба си, като се оплаква от по-силни болки при смяна на времето. Установява, че в Спешното отделение на въззивника са предписани антибиотици и обезболяващи, но тя не знае да му е предписано носене на колан и не е носил такъв. Установява, че въззивникът не е работил през периода и към датата на разпита й му предстои да започне работа по договор.Установява, че въззивникът не е искал да говори за случилото се, но е споделил, че автомобилът се движил с висока скорост и са молили водача да намали, както и че след случилото се въззивникът се страхува да се вози в автомобил. Съдът съобрази евентуалната заинтересованост на свидетелката при условията на чл. 172 от ГПК, но с оглед обстоятелството, че показанията й относно претърпените болки и страдания от въззивника кореспондират с представените по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ и не са оборени от други събрани по делото доказателства намира, че следва да кредитира същите. С оглед събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на въззиваемото ЗД, в качеството на застраховател по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на осъщественото ПТП, тъй като по отношение на водача на застрахования автомобил е доказано осъществяването на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Налице е виновно и противоправно поведение на В. Ц. Д., който на 03.07.2022 г. при управление на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А8“ с рег. № Р08•••• към датата на ПТП е причил ПТП в нарушение на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил телесни уврежания на здравето на въззивника А. В. Й.. Въз основа на събраните в първата инстанция писмените и гласни доказателства и заключението на СМЕ въззивният съд намира за доказани твърдените в ИМ травматични увреждания на въззивника в пряка причинна връзка с осъщественото ПТП, изразящи се в счупване на гръбначен прешлен /ТН12/, разкъсно – контузна рана вляво темпорално и разкъсно – контузна рана на дясна мишница, както и обстоятелствата, че през първите няколко месец интензитетът на физическите болки и страдания при въззивника е бил най –висок, но не е отшумял значително и на практика въззивникът не се е възстановил от уврежданията си към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Доказа се по делото, че в първия месец въззивникът е бил напълно обездвижен както поради счупване на гръбначния прешлен и съпровождащите го болки, така и поради травмата на дясната мишница, като не е можел да се грижи за елементарните си нужди и се е налагало да бъде обгрижван от съжителката си през този период. Доказа се по делото, че преди ПТП въззивникът е водел нормален за възрастта му живот, спортувал е и се е занимавал интензивно с бокс, а след ПТП същият е променил коренно начина си на живот и въпреки младата си възраст е загубил напълно възможността да тренира и да се занимава със спортните си интереси и да реализира потенциала си в тази посока. Доказа се по делото, че въпреки изминалия период от около година след ПТП въззивникът продължава да търпи болки и страдания както на мястото на счупения гръбначен прешлен, така и в контузеното рамо и няма пълноценен живот, като качеството на живот му е до такава степен нарушено, че не може да спи, да почива, да работи нормално, да стои прав дълго време и да се грижи пълноценно за малкото си дете, страхува се да се вози в автомобил. Наред с гореизложеното, по делото се доказа безспорно също, че както поради липса на внесени здравни осигуровки, което поведение се дължи на бездействие от страна на въззивника да изпълнява задълженията си на гражданин на страната, така и поради липса на отговорно отношение, довело до липса на проведено лечение, отказана хоспитализация, непровеждане своевременно на оперативно лечение, непроследяване от лекар на състоянието му и неносене на специален колан съгласно медицинските предписания за период от шест месеца, липса на рехабилитация и като цяло липса на лекарско наблюдение в периода от една година след травмите въззивникът е допринесъл както за липсата на възстановяване за значително по-дълъг период от време от обичайното, така и за влошаване на състоянието му до степен, че с оглед заключението на приетата СМЕ при по-късно провеждане на необходимото оперативно лечение не може да се прогнозира пълното му възстановяване. Въззивният съд приема за основателни с оглед доказателствата по делото оплакванията на въззивника за занижаване от първоинстанционния съд на размера на обезщетението за причинените му травматични увреждания при ПТП, като приема, че определеният размер на обезщетението от 15 000 лв. не съответства на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съобразявайки интензитета на физическите и психическите болки и страдания на въззивника от момента на ПТП до подаване на ИМ и след това до приключване на съдебното дирене, възрастта му към момента на увреждането – 23 години, необходимостта да бъде в пълна степен обгрижван от съжителката си за период от месец, тежкото му състояние в първи месеци след травмите, обстоятелствата, при които са получени травматичните увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен процес и липсата на прогноза за пълното му възстановяване, обстоятелството, че преди увреждането е бил здрав и активно спортуващ млад човек, чиито интереси са били в областта на бокса, а след увреждането за период от около година не е можел да има нормален за възрастта си живот, осуетените са възможностите му да се реализира в областта на спортните си интереси, липсата на пълно възстановяване и за невъзможността да се прогнозира такова занапред, както и икономическите условия в страната към момента на ПТП, съдът намира с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, че обезщетение на въззивника в размер на 40 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във физически, емоционални и психически болки и страдания се явява справедливо определено. Приема, че с оглед тежестта на уврежданията на въззивника, за които се претендира обезщетение и всички обстоятелства, имащи значение за определянето му съобразно постановките на ППВС № 4/23.12.1968 г. обезщетението в посочения по - горе размер е съобразено и с размера на присъжданите обезщетения за подобни увреждания на здравето от други съдилища. /арг. решение № 307 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1655/2023 г., III г. о., ГК, определение № 1691 от 8.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3376/2023 г., II г. о., ГК, определение № 1633 от 4.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2023 г., III г. о., ГК, решение № 50001 от 2.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2487/2022 г., IV г. о., ГК и др./ Не следва да се съобразява при присъждане на обезщетението установеното със СМЕ в първата инстнация възможно увреждане - луксация на дясна акроме - клавикуларна става, в която насока са налице оплаквания във въззивната жалба, тъй като подобно увреждане на въззивника не е посочено в ИМ, респ. не е предмет на заявената искова претенция и на спора между страните. По делото са направени възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивника, каквото възражение застрахователят има право да релевира съгласно чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 от ЗЗД в настоящото производство, а именно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен обезопасителен колан и макар и непрецизно формулирано възражение за неполагане на необходимите грижи за възстановяване на здравословното състояние от страна на въззивника. За да се приеме наличие на съпричиняване следва да се докаже по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно поведение на съпричинителя /действие или бездействие/, с което пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на вредоносните последици. Съгласно мотивите към т. 7 на ТР № 1/2014 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС приносът на увредения е обективен елемент от съпричиняването и може да се изрази както в действие, така и в бездействие, но винаги поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. ОСТК на ВКС приема, че „в този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно-транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин "съпричиняване" е с по - тясно значение спрямо използвания в закона - "допринасяне за настъпването на вредите". Същият илюстрира първата от посочените хипотези - допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.“ Налице е и съдебна практика на ВКС, в която се приема, че непроявявайки необходимата грижа за здравето си пострадалият допринася за увеличаване на вредните последици и по-конкретно за претърпените болки и страдания, което обуславя съпричиняване при условията на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, респ. намаляване на определеното обезщетение с определения % на съпричиняване. /напр. решение № 48 от 9.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2142/2020 г., III г. о., ГК и др./. При липса на спор пред въззивната инстанция относно липса на съпричиняване на вредоносния резултат поради липса на поставен обезопасителен колан не следва да се обсъждат събираните в тази насока доказателства в първата инстанция, тъй като правният извод на първоинстанционния съд, че не са налице основания за намаляване на дължимото на въззивника обезщетение за неимуществени вреди по това релевирано в първата инстанция възражение на ЗД не е атакуван пред въззивния съд. Основателно се явява обаче второто заявено от ЗД възражение за допринасяне за увеличаване на обема и размера на вредата. В случай на нараняване пострадалият следва да се грижи за своето лечение, като също така негово задължение е да заплаща здравноосигурителните си вноски, при което ще му бъде гарантиран свободен достъп като на осигурено лице до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Съдът приема, че въпреки големият интензитет на физическите страдания при въззивника през първата година след увреждането, обосноваващ посочения по - горе размер на застрахователното обезщетение, поведението му след увреждането, доказващо, че същият не е положил дължимата грижа за възстановяването си и за избягване на усложненията, отказал е хоспитализация и не е спазвал медицинските предписания за носене на специален колан не може да бъде подценено и липсата на осъществено лечение, довело до удължаване на възстановителния период и липса на прогноза за пълно му възстановяване се явява обстоятелство от съществено значение, което води до основателност на второто възражение на застрахователя за съпричиняване по чл. 432 ал. 2 от КЗ вр. чл. 51 ал. 2 от КЗ. Обстоятелството, че въззивникът не е заплащал здравноосигурителни вноски не може да го освободи от отговорност за бездействието му, тъй от една страна това е негово законово задължение, а от друга и без възстановени здравноосигурителни права същият е имал възможност да остане за лечение в болничното заведение след приема му в спешен кабинет на лечебното заведение и изрично е отказал лечение, което е удостоверено в медицинската документация представена от него по делото. При тези изводи въззивният съд приема, че така определеното обезщетение следва да бъде намалено с 20 % и на въззивника се присъди обезщетение в размер на 32 000 лв.. При тези правни изводи въззивният съд приема, че въззиваемото застрахователно дружество дължи заплащане на въззивника на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 32 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата посочена в ИМ - 04.11.2022 г. до окончателното й заплащане. Въззивният съд приема, че съгласно нормата на чл. 493 ал.1 т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ законната лихва се дължи от една от двете дати - от датата на уведомяване на застрахователя от застрахования или от предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която е по – ранна, като при липса на данни за уведомяване на застрахователя от застрахования следва да вземе предвид датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. Посочената от въззивника в качеството на ищец дата следва датата на предявяване на застрахователната претенция, поради което следва да се приеме, че безспорно считано от 04.11.2022 г. въззиваемото ЗД е изпаднало в забава по отношение на заплащането на застрахователното обезщетение. Следва да се посочи, че не е налице забава на кредитора, в която насока са възраженията на въззиваемото ЗД в отговора на ИМ, тъй като пострадалият е представил всички документи, с които разполага и същите отговорят на изискванията на чл. 496 ал. 3 от КТ, а изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498 ал. 3 КЗ, която разпоредба защитава ползвателя на застрахователна услуга няма като последица забава на постралото лице като кредитор и не освобождава застрахователя от законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция. Още повече по силата на разпоредбата на чл. 107 от КЗ същият има право да иска директно от всички държавни органи необходимите му допълнително документи. В този смисъл са определение № 332 от 19.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1614/2018 г., I т. о., ТК, определение № 1400 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 767/2023 г., I т. о., ТК, определение № 2081 от 25.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 3410/2023 г., IV т. о., ТК и много др./ С оглед на гореизложеното въззивният съд приема, че въззивната жалба е основателна в частта, в която решението се обжалва за разликата на застрахователното обезщетение над 15 000 лв. д о 32 000 лв., в която обжалвана част решението следва бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважена за тази разлика. Въззивната жалба е неоснователна в частта, в която решението се обжалва за разликата над 32 000 лв. д о 40 000 лв. и в тази част решението на ОС Русе следва да бъде потвърдено. По разноските в първоинстанционното и въззивното производство: С оглед уважената част от въззивната жалба въззивният съд намира, че следва да осъди въззиваемото дружество да заплати допълнително на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на Окръжен съд Русе държавна такса в размер на 680 лв.. С оглед уважената част от иска за неимуществени вреди първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на застрахователното дружество разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждения на вещи лица за разликата над 820, 50 лв. до 2 751 лв.. С оглед частичното уважаване на въззивната жалба в полза на адвокат Я. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца пред първата инстанция в размер на още 700 лв., както и следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1 020 лв.. При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С 438-22, както и фактическата и правна сложност на делото в първата инстанция, извършените процесуални действия от адвоката, неголемия брой на проведените заседания, на които са се е явявали преупълномощен от адвокат Д. адвокат и младши адвокат от РАК, както и реално заплатеното възнаграждение от насрещната страна по спора, въззивният съд намира, че възнаграждение в размер на 3 000 лв. е достатъчно за да възмезди положения труд от адвоката. Въззивният съд приема, че нормите на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа, пазарната съизмеримост на адвокатската услуга и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. По съображенията изложени по-горе въззивният съд намира, че с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора пред въззивната инстанция, обстоятелството, че по делото не са събирани нови доказателства в тази инстанция, а пълномощникът на въззивника не се е явил в насроченото по делото открито съдебно заседание, че възнаграждение в размер на 1 500 лв. е пропорционално на положения труд от адвоката пред тази инстанция. С оглед уважената част от въззивната жалба /68 %/ в полза на същия следва да се присъди на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1 020 лв. за въззивната инстанция. С оглед уважената част от въззивната жалба въззиваемото дружество да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на Апелативен съд Велико Търново държавна такса в размер на 340 лв. Водим от горното, Съдът