Решение № 305 от 13.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1181/2024 г.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК: Образувано е по искова молба вх. № 65063/06.06.2024 г., с която ищците „МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД, ЕИК 204450573, със седалище и адрес на управление: с. Горни Лом, община Чупрене, област Видин, ул. •••••••• и „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД, ЕИК 205846440, седалище и адрес на управление: с. Горни Лом, община Чупрене, област Видин, ул. ••••••••, предявяват срещу ответника „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 175246141, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище, бул. „Янко Сакъзов“ № 88, следните искове: главен иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД, предявен от МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за намаляване на уговорената продажна цена по сключен между страните договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 51, том 2, дело № 136, вх. рег. № 815/24.04.2017 г. на СВ- Белоградчик, със сумата от 162 780,51 лв., представляваща част от общата сума в размер на 254 257,90 лв., до който размер ищецът счита, че разполага с преобразуващо право за намаляване на продажната цена поради недостатъци; първи предпочетен евентуален иск с правно основание чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД, предявен от МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за заплащане на сумата от 26 000 лв., предявена като част от вземане в общ размер на 668 695,64 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие неизпълнение на задължение за извеждане от територията на имота на складираните в него взривни вещества и боеприпаси, уговорено в т. IX от сключения между страните договор от 24.04.2017 г. за продажба на недвижим имот, изразяващи се в сторени от ищеца разходи за охрана, видеонаблюдение, мълниезащита, почистване и ремонт на промишлен водопровод, обслужващ пожарната безопасност на складови помещения № 4 и 6, представляващи част от придобитото по договора от 24.04.2017 г. недвижимо имущество, за периода от 24.04.2017 г. до 18.12.2019 г., ведно със законна лихва за забава за периода от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението; втори предпочетен евентуален иск с правно основание чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД, предявен от МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за заплащане на сумата от 16 090,79 лв., предявена като част от вземане в общ размер на 100 000 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (нереализирани приходи от възмездно ползване на имота), претърпени в периода от 01.01.2018 г. до 18.12.2019 г. вследствие неизпълнение на задължение за извеждане от територията на имота на складираните в него боеприпаси и взривни вещества, уговорено в т. IX от сключения между страните договор от 24.04.2017 г. за продажба на недвижим имот, ведно със законна лихва за забава за периода от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението; главен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за заплащане на сумата от 83 032,14 лв., предявена като част от вземане в общ размер на 634 447,90 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в сторени разходи за охрана и безопасно съхранение на взривни вещества и боеприпаси, намиращи се в недвижим имот, притежаван от ищеца, разположен в землището на с. Горни Лом, ЕКАТТЕ 16571, общ. Чупрене, обл. Видин, м-т „Коло“, както и нереализирани приходи от осуетяване възможността за ползване на разположените на територията на поземления имот складови помещения № 4 и 6 за периода от 18.12.2019 г. до 05.06.2024 г., ведно със законна лихва за забава за периода от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 24.04.2017 г. между „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД е сключен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 193, том I, рег. № 893, нот. дело № 134/2017 г., вписан под вх. рег. № 815/24.04.2017 г. на СВ-Белоградчик, акт. № 51, том 2, дело № 136, по силата на който ищецът „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД е придобил правото на собственост върху поземлен имот с планоснимачен номер към онзи момент 001424, с начин на трайно ползване друг промишлен терен, находящ се в землището на с. Горни Лом, ЕКАТТЕ 16571, общ. Чупрене, обл. Видин, с площ от 357,140 дка, в м-т „Коло“, с административен адрес: обл. Видин, общ. Чупрене, с. Горни Лом, ул. ••••••••, ведно с построените в имота различни постройки, между които складово помещение № 4, със застроена площ от 300 кв.м., и складово помещение № 6, със застроена площ от 450 кв.м., срещу продажна цена от 696 000 евро с вкл. ДДС. Посочва се, че страните по продажбената сдЕ. се съгласили, че уговорената цена ще се плаща от купувача на продавача, както следва: сумата от 116 000 евро – в срок от три работни дни от сключване на договора; сумата от 190 000 евро – в срок до два календарни месеца, считано от сключване на договора, при условие, че проектът за промяна на предназначението на едноетажната масивна сграда (склад 9) е съгласуван с компетентните държавни и общински органи и е получено разрешение за строеж; и сумата от 390 000 евро – в срок от 1-ви до 6-ти октомври 2024 г., при условие, че имотът не е обременен с вещни тежести, че върху него не са учредени вещни права в полза на трети лица, че за същия, както и за прехвърлителната сдЕ. не са вписани искови молби, вкл. по чл. 135 ЗЗД, че няма висящи съдебни или изпълнителни производства, че не е предмет на реституционни претенции, не е предмет на акт на държавен орган, с който се забранява/възпрепятства.прекратява извършването на каквато и да е дейност, изискваща издаването на лиценз от държавен орган. От ищеца се разяснява и това, че дружеството, от което „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е придобило собствеността върху процесния поземлен имот – „ВИДЕКС“ АД е използвало същия като предприятие за утилизация на боеприпаси. Сочи, че при това ползване на датата 01.10.2014 г. в обекта е възникнал взрив, което е довело до преустановяване дейността по утилизация, но в част от складовете (склад № 4 и склад № 6) са останали налични взривни вещества, боеприпаси и артилерийско въоръжение, които все още не били утилизирани. Същевременно към датата на прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот в полза на ищеца тези взривни вещества, боеприпаси и артилерийско въоръжение все още не били предадени обратно на възложителите на тази дейност, поради което в т. IX от нотариалния акт от 24.04.2017 г. между страните се постигнала изрична уговорка, че продавачът – „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД се задължава да освободи недвижимия имот от всички обезвредени и/или необезвредени противопехотни мини, намиращи се на територията на имота, в срок до 01.09.2017 г., както и да осигури и гарантира сключването на договор за наем с дружеството, което е собственик на мините относно ползването на складовете, в които същите са разположени. Допълва се, че на 18.10.2017 г. „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „МИДЖУР МЕНИДЖМЪНТ КЪНСТРАКШЪН“ ООД са сключили споразумение за разсрочване на остатъка от продажна цена предвидена с договора от 24.04.2017 г., а именно предвидило се остатъкът от продажната цена възлизащ в общ размер на сумата от 390 000 евро да бъде изплатен както следва: сумата от 260 000 евро – в срок до 25.10.2017 г., и сумата от 130 000 евро – в срок до пет работни дни след извеждането от територията на имота на всички боеприпаси и взривни вещества, които са разположени на територията на продадения имот и съответно са или не са свързани с търговската дейност или договорните отношение на „ВИДЕКС“ АД и неговите търговски партньори. Ищецът поддържа, че продавачът все още не е изпълнил задължението си да освободи имота от складираните в него взривни вещества, боеприпаси и артилерийско въоръжение. Счита, че намиращите се в складове 4 и 6 взривни вещества, боеприпаси и артилерийско въоръжение представляват недостатъци на продадената му вещ по смисъла на чл. 193 ЗЗД, като претендира редуцирането на продажната цена със сумата от 162 780,51 лв., представляваща част от сумата от 254 257,90 лв. /равностойността на 130 000 евро/, до който размер ищецът счита, че разполага с преобразуващото право за намаляване на продажната цената поради недостатъци на вещта. На следващо място ищецът - „МИДЖУР МЕНИДЖМЪНТ КЪНСТРАКШЪН“ ООД изтъква, че въпросните взривни вещества, боеприпаси и артилерийско въоръжение се намират на територията на собствения му имот, което го принуждава да се съобразява с предписанията на контролните органи, като Служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ при ОД-МВР Видин, Служба КОС при ГДНП в ОД-МВР Видин, РИОСВ-Монтана към МОСВ, Инспекция по труда, Община Чупрене и др. По този повод за периода от 24.04.2017 г. до 18.12.2019 г. /когато на свой ред първия ищец е прехвърлил имота на втория такъв/ първия ищец е извършил разходи във връзка със стопанисването на имота, които възлизат в общ размер на сумата от 668 695,64 лв., както следва: сумата от 564 572,40 лв. – разходи за охрана /108 000 лв. – по договор за охрана № 66/24.04.2017 г. и 456 572,40 лв. – по договор за охрана № 1/03.01.2018 г./, сумата от 3 670 лв. – разходи за видеонаблюдение, сумата от 3 000 лв. – разходи за мълниезащита на склад № 4 и склад № 6, сумата от 4 000 лв., разходи за почистване на площта около склад № 4 и склад № 6 и сумата от 93 453,24 лв. – разходи за ремонт на промишлен водопровод 438 линейни метра, който обслужва пожарната безопасност на склад № 4 и склад № 6. Сочи се, че всичко това било направено в отговор на предписания дадени му от контролните органи. Освен това в резултат на допуснатото от ответника неизпълнение на облигационното му задължение за извеждане от имота на намиращите се в него взривни вещества, боеприпаси и артилерийско въоръжение, първият ищец е претърпял и имуществени вреди /пропуснати ползи/, които възлизат в общ размер на сумата от 100 000 лв. и произтичат от невъзможността склад № 4 и склад № 6 да бъдат отдадени под наем за периода от 01.01.2018 г. до 18.12.2019 г., като това е довело до пропускане на възможността да се генерират приходи от наемна цена. Изнесените в исковата молба твърдения продължават с това, че на 18.12.2019 г. между двамата ищци – МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД и „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД се сключил договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 176, том II, рег. № 1756, дело № 352/2019 г., вх. рег. № 2001/18.12.2019 г. на СВ Белоградчик, по силата на който „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД е прехвърлило в поза на „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД притежаваното от него право на собственост върху няколко недвижими имота, като сред тях попадат и складове № 4 и № 6. „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД поддържа, че след така осъщественото придобиване в правната му сфера на складовете, поради това че намиращите се в тях взривни вещества и боеприпаси все още не са били изведени от там , то му с оглед тяхното безопасно съхранение му се наложило да извърши редица разходи, възлизащи в общ размер на сумата от 434 447,90 лв., съставляващи, както следва : сумата от 105 000 лв. – заплатени възнаграждения по договори за охрана, сумата от 9 000 лв. – възнаграждение по договор за проектиране на противопожарен площадков водопровод от 29.04.2021 г., сумата от 1 600 лв. възнаграждение по договор за изработване на инженерно-хидроложки доклад от 22.06.2021 г., сумата от 8 800 лв. – възнаграждения по договори за извършване на оценка за съответствие на инвестиционен проект и за извършване на строителен надзор на обект „Противопожарен площадков водопровод“, сумата от 188 162,22 лв. възнаграждения по договори за изпълнение на СМР на обект „Ремонт на противопожарни резервоари“ от 12.08.2021 г. и „Противопожарен площадков водопровод“ от 27.09.2021 г., сумата от 8 232 лв. – възнаграждение по договор за ремонт на електроразпределителната мрежа в складовата база, сключен с „ДИАНА КОМЕРС“ ЕООД, сумата от 2 280 лв. – възнаграждение по договор за ремонт на електроразпределителната мрежа в складовата база, сключен с „ЕЛЕКТРО ЛАЙТ 08“ ЕООД, сумата от 26 905,68 лв. – разходи за ремонт на системата за видеонаблюдение, сумата от 441,60 лв. – възнаграждения по договори за обслужване от Служба за трудова медицина и специализирани измервания на факторите на работната среда във връзка с процесните складове, както и сумата от 252,00 лв. – разходи за техническо обслужване на пожарогасители. „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД счита, че на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД следва да го обезщети за така извършените в периода от 18.12.2019 г. до 05.06.2024 г. разходи. На следващо място вторият ищец счита, че лишаването му от възможността да ползва пълноценно недвижимия имот е довело до пропуснати от него ползи в размер на наема на двете складови помещения в периода от придобиване на собствеността върху тях на 18.12.2019 г. до 05.06.2024 г. (денят, предхождащ завеждането на иска), които ищецът оценява на сумата от 200 000 лв. В срока по чл. 367 ГПК ответното дружество – „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е подало писмен отговор, като потвърждава, че на 24.04.2017 г. между него и първия ищец „МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД е бил сключен договор за продажба на процесния поземлен имот с планоснимачен номер към онзи момент 001424, ведно с построените в него сгради, съоръжения и подобрения, общо 32 на брой, подробно описани в нотариалния акт. Посочва, че владението върху прехвърленото недвижимо имущество е предадено на купувача на 24.04.2017 г., за което е съставен приемо-предавателен протокол, в който изрично са посочени склад № 4 и склад № 6. Ответникът поддържа, че на същата дата между „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД и „ВИДЕКС“ АД е сключен договор № 892/24.04.2017 г., по силата на който ищецът е отдал под наем на „ВИДЕКС“ АД складове № № 1, 3, 4, 5, 6 и 10. Фактическата власт върху изброените обекти била предадена на „ВИДЕКС“ АД, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 02.05.2017 г., в който било удостоверено, че наемодателят е посочил на наемателя всички недостатъци на имота, които са му известни, а последният е проверил състоянието на имота и го е приел без да има възражения. Впоследствие тези обекти били предадени обратно на наемодателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 31.05.2017 г., в който било посочено, че наемодателят (първият ищец) е проверил състоянието на имота и е приел същия без възражения. Ответникът се противопоставя на твърденията на ищците, че прехвърленото недвижимо имущество страда от недостатък, който води до съществено намаляване на неговата цена и годността за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Евентуално, ако присъствието на намиращите се в двата склада остатъчни изделия бъде прието за недостатък, то ответникът счита, че не се касае за скрит такъв, доколкото същият е бил установим при обикновен преглед. На следващо място ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е поел задължение да изведе от територията на имота всички складирани там взривни вещества и боеприпаси. Противопоставя се и на твърдението, че ищецът е нямал достъп до складове № 4 и № 6, като счита, че същото се оборва от сключения договор за наем и подписаният на 24.04.2017 г. приемо-предавателен протокол. Отбелязва, че между него и втория ищец – „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД няма каквито и да е договорни отношения, които да му вменяват определени облигационни задължения към този субект. По отношение на разходите, за които двамата ищци твърдят да са извършили, ответникът възразява, че същите са сторени заради обслужването на намиращите се в склад № 4 и № 6 изделия, а напротив те имат за цел постигането на инвестиционни намерения на двамата ищци относно закупените имоти. Що се касае до извеждането на наличните остатъчни части от изделия в двата склада, ответникът се позовава на невиновна невъзможност за изпълнение на това свое договорно задължение, което действително е поето към първия ответник, поради което и няма как да носи отговорност за евентуално понесени вреди. Разяснява, че въпросните части от изделия са собственост на Министерство на отбраната, което ги е предоставило за обработка на държавното дружество „ТЕРЕМ ХОЛДИНГ“ ЕАД. Последното от своя страна е превъзложило част от дейността по тази обработка на дъщерните си дружества „ТЕРЕМ - ЦАР САМУИЛ“ ЕООД и „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД, като последното е превъзложило дейността на „Евро ремонт строй България“ ЕООД. Въпреки наличието на влезли в сила решения на Районен съд - Белоградчик, с които са уважени молби по чл. 97, ал. 1 ЗЗД подадени от „ВИДЕКС“ АД за предаване за пазене на остатъчни части от изделия, останали в складове № 4 и № 6 в обекти на дружествата - „Терем Цар Самуил“ ЕООД и „Терем Ивайло“ ЕООД, то последните дружества не са оказали необходимото съдействие извеждане на тези изделия от складовете. Относно въведените при условията на евентуалност претенции на първия ищец за репариране на понесени имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, ответникът счита, че от негова страна не е налице неизпълнение, което да обуславя ангажиране на договорната му отговорност за вреди, оспорва такива да са възникнали, евентуално счита, че същите не се намират в причинна връзка с негово виновно поведение. Ответникът възразява и срещу претенциите на втория ищец, като счита, че по отношение на него не носи каквато и да е отговорност във връзка с намиращите се в двата склада остатъчни изделия, както и че евентуално сторените от последния разходи не са го облагодетелствали по никакъв начин. При условията на евентуалност ответникът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на всеки от предявените исковете, в т.ч. по този с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 193, ал. 1 ЗЗД за намаляване на продажната цена поради недостатъци на продадената вещ. В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК от ищците е постъпила допълнителна искова молба, с която уточнява първоначалната си такава и оспорва възраженията на ответника, съдържащи се в отговора му. Посочват, че противно на твърдяното от ответника, фактическата власт върху складове № 4 и № 6 никога не му е била предавана реално, поради което и тези помещения не са могли да бъде прегледани за недостатъци. Поддържа, че наличието на 150 тона взривни вещества, боеприпаси, барути и артилерийското въоръжение в двата склада несъмнено представлявало недостатък, който не е могъл да бъде установен поради отсъствието на реално предаване на фактическата власт върху тези обекти. Противопоставя се на твърденията на ответника за недействителност на споразумението от 18.10.2017 г., с което продавачът е поел недвусмислено задължение да освободи имота от всички боеприпаси и взривни вещества, които са разположени в продадения имот, съответно за успешно разваляне на това съглашение. Несъгласие е изразено и по отношение на доводите на ответника, че е изпаднал в хипотеза на невиновна невъзможност за изпълнение на така поетото задължение. Счита, че именно с оглед на така поетото задължение с валидно сключеното и обвързващо първия ищец и ответника споразумение, повдигнатият в отговора на исковата молба въпрос за собствеността върху процесните взривни вещества и боеприпаси, респ. евентуалните ангажименти на трети лица по извеждането им от територията на имота или осигуряването на съдействие в тази насока нямат отношение за отговорността на ответника. В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор, с който ответникът доразвива доводите и възраженията направени с първоначалния му отговор, съответно изразява позицията си по всяко от повдигнатите в допълнителната искова молба нови обстоятелства. Поддържа твърденията си за липсата на недостатъци по продадената от него вещ, които да отговарят на характеристиките заложени в чл. 193 ЗЗД, като в допълнение се позовава на изтичане на едногодишния срок за предявяване на иска по чл. 195, ал. 1, пр.2 във връзка с чл. 193, ал. 1 ЗЗД за намаляване на цената. Противопоставя се на твърденията на ищеца за допуснато от негова страна неизпълнение на договорно задължение – на първо място, като оспорва действителността на споразумението от 18.10.2017 г. и евентуално, като се позовава на невиновна невъзможност за изпълнение. Спира се и на търсените за присъждане от всеки от двамата ищци разходи, като поддържа твърденията си, че описаните в исковата молба разходи са били реализирани не с оглед безопасното съхранение на намиращите се в склад № 4 и № 6 взривни изделия, а с цел осъществяване на инвестиционни намерения в придобития недвижим имот. По искане на ответното дружество с определение от 03.10.2024 г. съдът е конституирал като трети-лица помагачи на страната на „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД - Министерство на отбраната, „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ“ ЕАД, „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД и „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД, в качеството им на трети лицапомагачи на страната на ответника. Техни представители са изразили становище по предявените искове в пределите на провелото се производство пред настоящата инстанция, като са взели участие в процесуалните действия, в това число са ангажирали доказателства и за изразявали позиция по представяни такива от други страни по делото. С определение от 10.10.2025 г. и след формулирано нарочно и своевременно процесуално искане, съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК увеличение в размерите на част от предявените за разглеждане от ищците „Миджур Мениджмънт Кънстракшън“ ООД и „Армс Кийпинг“ ЕООД искове, при посоченото в молба от 30.09.2025 г. съдържание. Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: Съгласно представен нотариален акт № 193, том I, рег. № 839, дело № 134 от 24.04.2017 г. се констатира, че на посочената дата е бил сключен договор за продажба, по силата на който ответното дружество - „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е прехвърлило на първия ищец МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД правото на собственост върху поземлен имот № 001424 с начин на трайно ползван: друг промишлен терен, находящ се в землището на с. Горни Лом, общ. Чупрене, обл. Видин, с административен адрес: обл. Видин, общ. Чупрене, с. Горни Лом, ул. ••••••••, с площ на имота 357,140 дка, ведно с построените в имота 27 на брой сгради с обща застроена площ от 6 827,71 кв.м., в това число и складово помещение № 4 със застроена площ от 300 кв.м. и складово помещение № 6 със застроена площ от 450 кв.м., както и пет броя водоеми. Купувачът се е задължил да плати срещу така придобитото право продажна цена в размер на сумата от 696 000 евро с вкл. ДДС (580 000 евро без ДДС). Съгласно т. IX от нотариалния акт “продавачът се задължава да предаде владението върху недвижимия имот незабавно на купувача в деня на подписване на настоящия нотариален акт, както и да освободи последния от всички обезвредени и/или необезвредени противопехотни и противотанкови мини, налични на територията на имота, до 01.09.2017 г., като се задължава да осигури и да гарантира сключването на договор за наем с фирмата-собственик на мините за складовете, в които са разположени горецитираните мини, за което ще бъдат оформени от двете страни по сдЕ.та нарочни приемо-предавателни протоколи, доказващи изпълнението на така поетите задължения за предаване на владението и освобождаването на имота, предмет на настоящата сдЕ.“. Видно от споразумение сключено на 18.10.2017 г. между „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД, което има за предмет допълнително уреждане на отношенията създадени по учреденото преди това продажбено правоотношение с договора от 24.04.2017 г. се установява, че продавача и купувача се съгласяват затова, че остатъкът от продажната цена в размер на сумата от 390 000 евро трябва да бъде заплатен по следния начин: сумата от 260 000 евро – в срок до 25.10.2017 г., а сумата от 130 000 евро – в срок до пет работни дни след извеждане от територията на имота на всички боеприпаси и/или всички взривни вещества, които са разположени в него, респективно са или не са свързани с търговската дейност и/или договорните отношения на „ВИДЕКС“ АД и неговите търговски партньори. Според договор за наем № 892/24.04.2017 г.. сключен между ищеца – „МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД и дружеството „ВИДЕКС“ АД първия е предоставил на втория под наем за временното и възмездно ползване складове № 1, 3, 4, 5 6 и 10, както и цех за ПВВГЦ и цех за утилизация „Старо смесително“, находящи се в поземлен имот, № 001424, находящ се в землището на с. Горни Лом, общ. Чупрене, м-т „КОЛО“, за срок до 01.09.2017 г. Съгласно приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него, и ангажирано като писмено доказателство по делото, страните са определили месечна наемната цена за всяка отделна сграда в размер на сумата от по 625,00 лв. без вкл. ДДС. Представен е приемо-предавателен протокол от 02.05.2017 г., съставен между страните по договора за наем, в който се удостоверява фактическото предаване на отдадените сгради от наемодателя на наемателя. Ангажирано е и писмо от 29.11.2017 г., което е адресирано от ищеца и наемодател- МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД до наемателя „ВИДЕКС“ АД, с което позовавайки се на клаузата на чл. 15, т. 3 от договора за наем, наемодателя упражнява правото си да прекрати действието на същия с предизвестие, считано от 01.01.2018 г. Видно от нотариален акт № 176, том II, рег. № 1756, дело № 352 от 18.12.2019 г. е обективиран договор за продажба, по силата на които първият ищец – „МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД се установява да прехвърля в полза на втория ищец - „АРМС КИЙПИНГ“ правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 16571.1.425, с административен адрес: обл. Видин, общ. Чупрене, с. Горни Лом, ул. ••••••••, ведно със седем на брой сгради, в това число складови помещения № 4 и 6, срещу договорена продажна цена в размер на сумата от 330 600 лв. с вкл. ДДС. С договор № УД-12-158 от 19.12.2008 г., сключен между Министерство на отбраната и „ТЕРЕМ“ ЕАД (впоследствие преименувано на „ТЕРЕМ ХОЛДИНГ“ ЕАД) се установява, че на това дружество е било възложено от министерството да извърши утилизация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на НУРОДСВВООБМО, на боеприпаси с изтекъл срок на годност, които са описани в приложение № 1, 2 и 3 /всички представляващи неразделна част от договора/, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 12 537 612,00 лв. без вкл. ДДС. Според чл. 20 от договора предаването на боеприпасите от възложителя на изпълнителя следва ада се осъществи в базата за съхранение на боеприпасите на възложителя и се документира с двустранно подписан приемо-предаваелен протокол за временно съхранение и утилизация, нареждане ПСД 243 за предаване на боеприпаси и складова разписка, като до 30-то число на всеки месец изпълнителят изготвя приключвателен протокол за извършена утилизация, който предава за утвърждаване на упълномощен представител на възложителя, като прехвърлянето на собствеността на остатъчните продукти от утилизацията от възложителя на изпълнителя се извършва с утвърждаването на приключвателния протокол от възложителя. Представени са три на брой приложения за разпределение на боеприпасите за утилизация, представляващи неразделна част от договора. Освен това са ангажирани и 37 утвърдени от представител на „ТЕРЕМ“ ЕАД приключвателни протокола, които са издадени в периода от 17.08.2009 г. до 13.12.2012 г., отнасящи се до описаните в приложенията боеприпаси. Съгласно договор № ВТ-409360156001 от 10.01.2009 г., сключен между „ТЕРЕМ“ ЕАД (впоследствие преименувано на „ТЕРЕМ ХОЛДИНГ“ ЕАД) и „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД се установява, че на последното дружество е възложено да извърши утилизация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на НУРОДСВВООБМО, на боеприпаси с изтекъл срок на годност, описани в приложение № 1 /представляващо неразделна част от договора/, като срещу тази дейност е уговорено заплащането на възнаграждение в полза на изпълнителя в размер на сумата от 8 854 348,39 лв. без вкл. ДДС. Като писмено доказателство по делото е представена и спецификация за утилизация на бойни припаси, излишни за българската армия, представляваща приложение № 1 към договора, неразделна част от него, в който се съдържа подробно описание на подлежащите на утилизация боеприпаси /последните изброени по вид и количества в 84 точки/. Съгласно чл. 20 от договора предаването на боеприпасите от възложителя на изпълнителя се извършва в базата за съхранение на боеприпасите на възложителя и се документира с двустранно подписан приемо-предаваелен протокол за временно съхранение и утилизация, нареждане ПСД 243 за предаване на боеприпаси и складова разписка, като до 30-то число на всеки месец изпълнителят изготвя приключвателен протокол за извършена утилизация, който предава за утвърждаване на упълномощен представител на възложителя, като прехвърлянето на собствеността на остатъчните продукти от утилизацията от възложителя на изпълнителя се извършва с утвърждаването на приключвателния протокол от възложителя. Представени са три на брой допълнителни споразумения към договор № ВТ-409360156001 от 10.01.2009 г., датиращи съответно от 30.11.2011 г., 25.04.2012 г., 27.03.2013 г., с които страните са внесли промени във вида и количествата на подлежащите на утилизация боеприпаси, описани в спецификацията. Представени са също така и 18 броя приключвателни протокола, които са издадени в периода от 23.09.2009 г. до 13.12.2012 г. Сред доказателствата е приет и договор № К-409360156001 от 19.01.2009 г., сключен между „ТЕРЕМ“ ЕАД (впоследствие преименувано на „ТЕРЕМ ХОЛДИНГ“ ЕАД) и „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД, по силата на който на последното дружество е възложено да извърши утилизация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на НУРОДСВВООБМО, на боеприпаси с изтекъл срок на годност, описани в приложение № 1 /представляващо неразделна част от договора/, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 5 439 848,40 лв. без вкл. ДДС. Според спецификация за утилизация на бойни припаси, излишни за българската армия, представляваща, която има характеристиката на приложение № 1 към договора /неразделна част от него/, има извършено подробно описание на подлежащите на утилизация боеприпаси, изброени по техния вид и количества в 38 точки. По смисъла на чл. 20 от договора предаването на боеприпасите от възложителя на изпълнителя се извършва в базата за съхранение на боеприпасите на възложителя и се документира с двустранно подписан приемопредаваелен протокол за временно съхранение и утилизация, нареждане ПСД 243 за предаване на боеприпаси и складова разписка, като до 30-то число на всеки месец изпълнителят изготвя приключвателен протокол за извършена утилизация, който се предава за утвърждаване на упълномощен представител на възложителя, като прехвърлянето на собствеността на остатъчните продукти от утилизацията от възложителя на изпълнителя се извършва с утвърждаването на приключвателния протокол от възложителя. Страните по това правоотношение са подписали и допълнително споразумение от 22.12.2009 г. към договор № ВТ-409360156001 от 10.01.2009 г., с което те са внесли промени във вида и количествата на подлежащите на утилизация боеприпаси, описани в спецификацията. Представени са също така и осем на брой приключвателни протокола, които са издадени в периода от 01.09.2009 г. до 29.12.2009 г. Съгласно договор № 811 от 30.10.2012 г. сключен между „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД и „ВИДЕКС“ АД, последното дружество е приело да извърши срещу възнаграждение последваща обработка на остатъчни продукти от изделия, описани по вид и количества в приемо-предавателни протоколи. В текста на чл. 3, ал. 1 от договора възнаграждението на изпълнителя се равнява на цената на получените след последващата обработка остатъчни продукти, както следва: по 1 000 лв. на тон взривни вещества и по 45 лв. на тон барути, като остатъчните продукти, различни от посочените остават собственост на възложителя и следва да му бъдат върнати. При изпълнението на така учредената договорна връзка са съставени 9 броя приемопредавателни протокола, като това е станало в периода от 13.01.2013 г. до 19.02.2013 г. и в тях са отразени предадените в изпълнение на договора на „ВИДЕКС“ АД остатъчни продукти. Според нотариална покана от 14.08.2015 г., която се констатира да е връчена на 20.08.2015 г. чрез нотариус В.И. е видно, че „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД отправя до „ВИДЕКС“ АД изявление за разваляне на сключения помежду им договор № 811/30.10.2012 г. с предмет последваща обработка на остатъчни материали от изделия. Изтъкнатата причина е констатирано неизпълнение на възложената работа. Съгласно договор № 812 от 30.10.2012 г. сключен между „ТЕРЕМ - ЦАР САМУИЛ“ ЕООД и „ВИДЕКС“ АД, последното дружество се е задължило да приеме и извърши срещу възнаграждение последваща обработка на остатъчни продукти от изделия, които са описани по техния вид и количества в приемо-предавателни протоколи. Според чл. 3, ал. 1 от договора възнаграждението на изпълнителя се равнява на цената на получените след последващата обработка остатъчни продукти, както следва: по 1 000 лв. на тон взривни вещества и по 45 лв. на тон барути, като остатъчните продукти, различни от посочените остават собственост на възложителя и следва да му бъдат върнати. При изпълнението на така учредената договорна връзка са съставени седем броя приемо-предавателни протокола, като това е станало в периода от 19.11.2012 г. до 12.02.2013 г. и в тях са отразени предадените в изпълнение на договора на възложителя „ВИДЕКС“ АД остатъчни продукти. Сред приетите доказателства присъства и заповед № 2302/12.10.2016 г. на изпълнителния директор на „ВИДЕКС“ АД, която е издадена на основание чл. 84 от Правилника за безопасност на труда при взривни работи. С нея е наредено извършването на ежемесечни проверки към последно число на всеки месец на наличните количества взривни вещества и пиротехнически изделия и идентификационните данни към тях, намиращи се в складовете на обект завод „Миджур“, с. Горни Лом от комисия в състав : И.З. – организатор производство, Ц.А. – ел. механик и Б.Б. – работник поддръжка, а за резултатите от проверката е предвидено да бъде издаван съответен протокол. Съгласно три броя протоколи от 31.01.2017 г., 31.07.2017 г. и 31.08.2017 г., които са били изготвени от комисията в изпълнение на цитираната по-горе заповед на изпълнителния директор на „ВИДЕКС“ АД става ясно, че в склад № 4 се съхраняват следните взривни вещества и пиротехнически изделия: 1. Бойна част от изд. 63 (102 бр.), 2. Бойна част от изд. 64 (103 бр.), 3. Барут НГ шашки (24518.875 кг), 4. Барут от изд. 62 в корпус (4332 кг), 5. Барут от изд. 310, 320 шашки (2603.4 кг), 6. Барут от изд. 160 в корпус (3234 кг), 7. Барут от изд. 140 в корпус (858 кг), 8. Барут без шашки /Сливница/ (4986.120 кг), 9. Барут млян (306 кг), 10. Мини М2 (8400 бр.), 11. ТНТ вторичен /отпадък/ (224.75 кг), 12. ВВ отпадък (10 кг), 13. БРД к-т 62 (1 бр.), 14. Барут пироксилинов (3512.28 кг), съответно в склад № 6 се съхраняват: 1. Бойна част от изд. 714 (280 бр.), 2. Барутни шашки от изд. 3Ц5М (364 бр.), 3. Бойна част от изд. 360 (30 бр.), 4. Мини тяло М 14 (198 бр.), 5. Мини М 16 (5760 бр.), 6. БЧ /ВВ в корпус/ от изд. 310 А (622 бр.), 7. Бойна част от изд. 68 (68 бр.), 8. Мини М 14 (285 бр.), 9. Бойна част от изд. 320 сб. 03 (113 бр.), 10. БЧ /ВВ в корпус/ от изд. 360 (16 бр.), 11. БЧ /ВВ в корпус/ от изд. 340 (35 бр.), 12. Бойна част от изд. 711 (46 бр.), 13. Бойна част от изд. 713 (161 бр.), 14. Мини М2 (6070 бр.), 15. Бойна част от изд. 63 (1 бр.), 16. Бойна част от изд. 340 (10 бр.), 17. Бойна част от изд. 25 ОФП (75 бр.). Приобщен за доказателство по делото е констативен протокол с рег. № 368000- 12084/19.12.2018 г., удостоверяващ извършена проверка на складови помещения с номера № 4 и № 6, находящи се на територията на бившия завод „Миджур“, с. Горни Лом, собственост на „АРМС КИЙПИНГ“ ООД. Според направените в него констатации в пределите на проверката е установено, че в дневниците за приходразход на взривни вещества и материали разположени в процесните складове се наблюдават следните наличности: в склад № 4 – изделие 380-0,300 – един брой, част от изделие 3Ц5М – 152 броя, бойна част от изделие 63 – 102 броя, бойна част от изделие 64 – 103 броя, барут от изделие 62 в корпус – 4332 кг, барут от изделие 310, 320 шашки – 3603,4 кг, барут от изделие 160 в корпус – 3234 кг, барут от изделие 140 в корпус – 858 кг, БРД комплект 62 – един брой; съответно в склад № 6 – бойна част от изделие 714 – 280 броя, барутни шашки от изделие 3Ц5М – 364 броя, бойна част от изделие 360 – 30 броя, БЧ-ВВ в корпус от изделие 310А – 622 броя, бойна част от изделие 68 – 68 броя, бойна част от изделие 320, сб. 03 – 113 броя, БЧ-ВВ в корпус от изделие 360 – 16 броя, БЧ-ВВ в корпус от изделие 340 – 35 броя, бойна част от изделие 711 – 46 броя, бойна част от изделие 713 – 161 броя, бойна част от изделие 63 – един брой, бойна част от изделие 340 – 10 броя, бойна част от изделие 25 ОФП – 75 броя. Идентични са констатациите направени и с други констативни протоколи, а именно : рег. № 368000-3002/28.03.2019 г., рег. № 368000-3773/18.04.2019 г., рег. № 368000- 9239/18.01.2019 г., рег. № 36900-5271/28.01.2025 г., рег. № 9773/17.09.2020 г., рег. № 368000-9889/23.09.2021 г., рег. № 368000-4352/20.04.2022 г., рег. № 368000- 9079/20.09.2022 г., рег. № 368000-8742/21.08.2024 г. Сред събраните по делото доказателства са и 30 броя констативни протоколи, които са издадени в периода от 30.03.2017 г. до 02.10.2024 г. за извършени периодични проверки на обект завод „Миджур“, с Горни Лом от комисия в състав, утвърден със заповед министъра на околната среда и водите. В част от констативните протоколи се съдържат предписания адресирани до дружеството - „ВИДЕКС“ АД във връзка със състоянието на процесните складови помещения № 4 и № 6, в следния смисъл: да се предприемат мерки за отремонтиране на видеонаблюдението; да се почистят от горими материали и растителност, както и обваловките на складови помещения с номера № 4 и 6; да се изпълнят изискванията на чл. 14 и чл. 32 ЗОБВВПИ относно сключване на договори за наем на помещенията, в които се съхраняват взривни вещества и мини, вкл. склад № 4 и 6, както и договор за въоръжена охрана на складовите помещения; да се предприемат мерки за назначаване на лице на трудов договор като материално отговорно лице – ръководител взривен склад по отношение на складови помещения с номера № 4 и 6. В протоколите е предписано и отстраняване на следните нередности по складовете : счупено стъкло на един от прозорците; неизправност по една от вратите; на голяма част от прозорците на склада е нарушена нанесената боя с цел недопускане свободното проникване на слънчева светлина през прозорците; разместване на стоманобенонните панели; следи от течове по стените на склада. В друга част от протоколите от комисията са дадени указания към „ВИДЕКС“ АД, отнасящи се или общо до целия обект или до отделни части, които са различни от складови помещения № 4 и 6, както следва: да създаде необходима организация за ремонтиране на покрива на склад № 10 с цел недопускане течове върху взривните вещества, разположени в склада; за почистване на площадката пред склад № 10 от горивни материали, както и за почистване оваловката на складовите помещения, на храсти и тревиста растителност; да се почистят от горими материалии растителност обваловките на складови помещения с номера № 1, 3, 4, 5 и 6, да се изпълнят изискванията на чл. 14 и чл. 32 ЗОБВВПИ относно сключване на договори за наем на помещенията, в които се съхраняват взривни вещества и мини, вкл. склад № 1, 3, 4, 5 и 6, както и договор за въоръжена охрана на складовите помещения, да се изгради локална система за оповестяване в обекта съгласно чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ или да се представи документ, регламентиращ необходимостта от изграждането или неизграждането на такава система. Съгласно заповед № 568-1133/04.07.2017 г. на директора на ОД на МВР – Видин, се установява, че към „ВИДЕКС“ АД са дадени предписания да представи заверено копие на договор за въоръжена охрана за наетите обекти в завод „Миджур“, с. Горни Лом, от който да е видно, че е изпълнено изискването заложено в чл. 32 ЗОБВВПИ за осигуряването на такава охрана на мястото. Налице е и заповед № 368з-142-17.08.2017 г., с която към „ВИДЕКС“ АД са дадени предписания да се почистят от растителност и горими материали обваловките около складовите помещения в завод „Миджур“, да се осигури свободен достъп и да се обозначат пожарните хидранти около складовите помещения на територията на завода, да се почисти мълниезащитата на склад № 3 от растителността над нея, да се отремонтира изграденото в обекта видеонаблюдение с цел осигуряване ефективно наблюдение на района в обекта и складовете за съхранение на взривни вещества и материали. С друга заповед № 368д-1682/21.09.2017 г. към „ВИДЕКС“ АД са дадени предписания да се актуализира вътрешният авариен план на обекта съгласно изискванията на Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях, както и да се изгради в обекта локална система за оповестяване съгласно Закона за защита при бедствия и аварии. Част от доказателствата са двадесет на брой констативни протокола за извършени от РИСОВ-Монтана проверки на завод „Миджур“, с. Горни Лом, издадени в периода от 19.03.2017 г. до 04.09.2024 г., в част от които се съдържат задължителни предписания адресирани до „ВИДЕКС“ АД, включително, но не само, отнасящи се до процесните складови помещения с номера № 4 и 6, в следния смисъл: 1) наличните количества капсул възпламенители от мини в цех „Утилизация“ да бъдат заприходени и съхранявани в склад № 5 (предписание от 29.03.2017 г., насочено към „ВИДЕКС“ АД), 2) да се отремонтира покривната конструкция на склад № 10 предвид опасността от течове и с оглед складираните там взривни вещества, да се почисти площадката пред склад № 10, да се почистят оваловките на складовите помещения от храсти и треви (предписание от 19.04.2017 г., насочено към „ВИДЕКС“ АД), 3) да бъде представено в МОСВ и копие в РИОСВ-Монтана на актуализирано уведомление за класификация по чл. 103, ал. 5 ЗООС (предписание от 05.10.2017 г., насочено към „ВИДЕКС“ АД), 4) да представи в РИОСВ-Монтана договор за наем на складовите помещения, в които се съхраняват взривни вещества и средства за взривяване на територията на завод „Миджур“, както и договор за въоръжена охрана на същите (предписание от 29.03.2018 г., насочено към „ВИДЕКС“ АД), 5) да представи в РИОСВ-Монтана заповед или длъжностна характеристика на длъжностно лице от „ВИДЕКС“ АД, отговарящо за организиране и изпълнение на дейностите, които са свързани с предотвратяване и контрол на големи авари с опасни вещества в предприятие с висок рисков потенциал (предписание от 31.10.2018 г., насочено към „ВИДЕКС“ АД), 6) да се предприемат мерки за изготвяне до компетентните институции за унищожаването на 318 бр. мини, като се посочат набелязани мерки и подходящо място, отговарящи на изискванията на нормативната база по отношение на безопасност и недопускане на инциденти при унищожаването им и опазване на околната среда (предписание от 28.03.2019 г., насочено към „ВИДЕКС“ АД), 7) да се предприемат мерки за преместване на барута от бездимни шашки с тегло 4986,120 кг в складове, отговарящи на изискванията на ЗОБВВПИ и съгласно декларираното от тях преместване на това изделие (предписание от 18.09.2019 г. до „ВИДЕКС“ АД), 8) да се подаде до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда заявление за одобряване на актуализиран доклад за безопасност (предписание от 06.11.2019 г. до „ВИДЕКС“ АД, 9) да се предприемат мерки за приемане и предаване на складовите наличности в складове с номера № 4 и № 6 от Р.Г.-А. до лицето, назначено на трудов договор като МОЛ – ръководител взривен склад по отношение на складове с номера № 4 и № 6, находящи се на територията на УПИ 001425, в който се съхраняват взривни вещества и материали (предписание от 23.09.2021 г., насочено към „ВИДЕКС“ АД), 10) да представи в ИАОС документи, отговарящи на изискванията на чл. 112, ал. 1 от ЗООС и приложенията, посочени в чл. 107, ал. 1 ЗООС във формат и съдържание съгласно Наредбата по чл. 103, ал. 9 от ЗООС, като уведоми РИОСВ- Монтана за представената информация (предписание от 23.09.2021 г., насочено към „ВИДЕКС“ АД), 11) да извърши ремонт на водосточните тръби на склад № 6 с цел преустановяване проникването на влага в складовото помещение (предписание от 23.06.2022 г., насочено към „ВИДЕКС“ АД), 12) да предприеме необходимите действия за сключване на договор за наем със собственика на складове с номера № 4 и 6, да внесе актуализиран доклад за безопасност по чл. 116ж от ЗООС до изпълнителния директор на ИАОС, да се актуализира плана за действие при пожар, както и да бъде актуализирана информацията за планираните мерки за безопасност и начина за поведение и действие при големи аварии в съответствие с Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях (предписания от 08.06.2023 г., насочени към „ВИДЕКС“ АД). Единствено последният по време констативен протокол № КПии-С-04/04.09.2024 г. се отнася за извършена проверка на оператора - „АРМС КИЙИНГ“ ЕООД, но в неговото съдържание не се съдържат предписания на контролните органи към ищеца. Видно от протоколите за складови наличности, които придружават единадесет от констативните протоколи, до проверката от 31.10.2018 г. бойни вещества и боеприпаси се складират в складови помещения с номера № 1, 3, 4 5 и 6, като от следващата проверка, проведена на 28.03.2019 г., такива се складират единствено в процесните складови помещения с номера № 4 и 6. Представено е решение № 84/05.07.2019 г. на Районен съд – Белоградчик, с което е уважена молба по чл. 97 ЗЗД на „ВИДЕКС“ АД, като на молителя се разрешава да предаде за пазена следните изделия: изделие С-25 ОФМ-ПУ – 75 броя бойни части, изделие 63 – 102 бр. бойни части, изделие 711 – 46 бр. бойни части, изделие 714 – 280 бр. бойни части, изделие 713 – 161 бр. бойни части, изделие 64 – 103 бр. бойни части, изделие 360 – 30 бр. бойни части и изделие 340 – 10 бр. бойни части, съхранявани в завод „Миджур“, с. Горни Лом, общ. Чупрене, обл. Видин, като определя място за предаването им обект „Терем Цар Самуил“ ЕООД, находящ се в гр. Костенец, ул. „Хан Исперих“ № 1 с разходи за сметка на „ТЕРЕМ ИВАЙЛО“ ЕООД. Представено е решение № 154/16.12.2019 г. на Районен съд – Белоградчик, с което е уважена молба по чл. 97 ЗЗД на „ВИДЕКС“ АД, като на молителя се разрешава да предаде за пазене следните изделия: ВВ в корпус от изд340/Костенец – 35 бр, ВВ в корпус от изд360/Костенец – 16 бр., ВВ от изд. 310А СБ 03/Костенец – 622 бр., ВВ от изд. 320 СБ 03/Костенец – 113 бр.; ВВ в корпус от изд. 68/Костенец – 68 бр., съхранявани в завод „Миджур“, с. Горни Лом, общ. Чупрене, обл. Видин, като определя място за предаването им обект „Терем Цар Самуил“ ЕООД, находящ се в гр. Костенец, ул. „Хан Исперих“ № 1 с разходи за сметка на „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД. Съгласно решение с рег. № 118400-4054, екз. № 2 от 16.11.2020 г. на началника на РУ – Костенец, е било отхвърлено искане с изх. № 118400-3653/20.10.2020 г. на „ВИДЕКС“ АД за издаване на разрешение за транспортиране на остатъчни части от бойни изделия, съдържащи взривни вещества от склад на завод „Миджур“, с. Горни Лом до склад на „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД в гр. Костенец. Представено е и решение № 2492/14.04.2022 г.,на АССГ, трето отделение, 60-ти състав, с което решение рег. № 118400-4054, екз. № 2 от 16.11.2020 г. на началника на РУ – Костенец е отменено и преписката е изпратен на последния за ново произнасяне по молбата при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на решението. Представено е писмо изх. № 118400-4339/11.10.2023 г., с което по запитване на „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД началникът на РУ-Костенец го уведомява, че на 10.05.2023 г. на „ВИДЕКС“ АД е издадено разрешение № 20230885243/10,05.2023 г. за транспортиране на взривни вещества от склад на завод „Миджур“, с. Горни Лом до склад на „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД в гр. Костенец. По делото е прието за доказателство уведомление изх. 3/18.10.2021 г., което е изпратено от „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД до „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД, като в него ответното дружество се позовава на настъпила безвиновна невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 89 ЗЗД на задължението му за освобождаване на складове № 4 и № 6 от намиращите се в тях взривни вещества и боеприпаси, поради което счита споразумението от 18.10.2017 г. за разсрочване на плащането на остатъка от цената по договора за продажба от 24.04.2017 г. за развалено по право. Настъпването на невъзможността за изпълнение, видно от съдържанието на писмото, ответникът свързва с поведението на „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД и „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД и в частност с неизпълнението на задълженията им да освободят складовете от намиращите се в тях остатъчни изделия, които са възникнали с развалянето на договорите за утилизацията им сключени с „ВИДЕКС“ АД, както и независимо от наличието на влязло в сила решение на РС-Белоградчик, постановено по молба по чл. 97 ЗЗД на „ВИДЕКС“ АД, с което на молителя е разрешено да предаде остатъчните изделия за пазене в стопанисван от „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД и „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД обект, находящ се в гр. Костенец, ул. Хан Исперих № 11. Съгласно две писма с изходящи номера съответно № 4/15.12.2021 г. и № 5/15.12.2021 г., от „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД се отправя покана до „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД и „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД да изнесат намиращите се на територията на завод „Миджур“ взривни вещества и боеприпаси, които са тяхна собственост. Според приложен договор № 66/24.04.2017 г. за охрана на недвижимо имущество, които е сключен между „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД и „Видекс инженеринг“ ЕАД, става ясно, че последното дружество е поело облигационно задължение да осигури въоръжена охрана на обект - завод „Миджур“, с. Горни Лом, представляващ поземлен имот № 001424, находящ се в землището на с. Горни Лом, с площ 357,140 дка за срок от пет години срещу възнаграждение, възлизащо в размер на сумата 10 000 лв. без вкл. ДДС на месец. К Видно от съставени 9 броя данъчни фактури относно фактуриране на възнагражденията от по 12 000 лв. с вкл. ДДС следващи се на „Видекс инженеринг“ ЕАД по договора за охрана се констатира, че услугата е била предоставяна за периода от м. 05.2017 г. до м. 01.2018 г. , като тези възнаграждения са били платени от първия ищец – възложител на услугата с две платежни нареждания. Според втори договор за извършване на охранителни услуги от 02.01.2018 г., сключен между „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД и „ЕЛОС“ ООД, се установява, че последното дружество е поело задължение да организира и извършва двадесет и четири часова физическа охрана на поземлен имот № 001424, находящ се в землището на с. Горни Лом, с площ 357,140 дка, ведно с построените в него сгради и съоръжения, а в това число едноетажна масивна сграда (склад № 4) със застроена площ 300 кв.м. и едноетажна масивна сграда – сглобяема конструкция (склад № 6) със застроена площ 450 кв.м., за срок от една година срещу възнаграждение в размер на 9 784 лв. без вкл. ДДС на месец. Представени са още допълнително споразумение № 2/01.02.2019 г., с което, считано от 01.02.2019 г., възнаграждението по договора за охранителни услуги е увеличено на сумата от 11 104 лв. без вкл. ДДС на месец, както и допълнително споразумение от 01.01.2020 г. към същия договор, с което възнаграждението по него е увеличено на сумата от 12 500 лв. без вкл. ДДС на месец. Ангажирани са и 37 броя данъчни фактури издавани от доставчика на услугата - „ЕЛОС“ ООД за негови вземания за възнаграждение по договора за охрана за периода от м. 02.2018 г. до м. 11.2020 г. на обща стойност 456 572,40 лв. с вкл. ДДС, както и платежни нареждания, удостоверяващи извършването на плащания на тези фактурирани задължения. Приобщен за доказателство по делото е и договор от 10.07.2018 г. сключен между „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД и „МИ СИСТЕМС“ ООД, с който последното се е задължило да поддържа в изправност инсталирана система за видеонаблюдение на адрес - село Горни Лом, ул. •••••••• за срок от една година. Във връзка с изпълнението на този договор са ангажирани 17 броя данъчни фактури, които са издадени от доставчика на услугата в периода от 08.06.2017 г. до 18.06.2020 г., като тяхната обща стойност възлиза на сумата от 3 670 лв. с вкл. ДДС, съответно от представени платежни нареждания се вижда, че възложителя на услугата /първия ищец/ е осъществил плащане на фактурираните към него суми. Видно от договор от 01.11.2017 г. сключен между „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД-възложител и „Булстрой“ ЕООД-изпълнител, се установява постигане на съгласие за това, че възложителя поверява на изпълнителя извършването на ремонт на промишлен водопровод в землището на село Горни Лом с дължина 438 м. Във връзка с изпълнението на този договор, като писмени доказателства по делото са ангажирани три броя данъчни фактури, които са издадени от изпълнителя на работата - „Булстрой“ ЕООД, а именно : фактура № 10185/13.11.2017 г. на стойност 68 400 лв. с вкл. ДДС с основание „по договор за ремонт на ВиК“; фактура № 10187/14.12.2017 г. на стойност от 19 830 лв. с вкл. ДДС, от които 10 000 лв. без вкл. ДДС с основание „по договор от 01.11.2017 г.“ и 6 525 лв. без вкл. ДДС с основание „ремонт на водопровод“; както и фактура № 10190/26.01.2018 г. на стойност 5 223,24 лв. с вкл. ДДС с основание „плащане по оферта за водомер“. Съгласно приобщените извлечения от банкова сметка, както и три на брой платежни нареждания датиращи от 13.12.2017 г., 19.12.2017 г. и 29.01.2018 г., се установява, че възложителя е извършил плащане към изпълнителя на фактурираните по-горе суми. По делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-счетоводна, оценителна и техническа експертиза, от което се установява, че общият размер на сторените от първия ищец разходи за охрана за периода от м. 05.2017 г. до м. 11.2020 г. възлиза на сумата от 564 332,40 лв. с вкл. ДДС, от които 108 000 лв. с вкл. ДДС – по договор № 66/24.04.2017 г. за охрана на недвижимо имущество, която е осигурена от изпълнител - „Видекс инженеринг“ ЕАД за периода от м. 05.2017 г. до м. 01.2018 г., и 456 332,40 лв. – по договора от 02.01.2018 г. за охранителни услуги, сключен с изпълнителя „ЕЛОС“ ООД, които са предоставени за периода от м. 02.2018 г. до м. 11.2020 г. Разходите за охрана, сторени от първия ищец, след 18.12.2019 г., когато е прехвърлил на втория ищец правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 16571.1.425, ведно със 7 на брой сгради, в това число процесните складове № 4 и № 6, възлизат на сумата от 165 000 лв. с вкл. ДДС. В обобщение заключението разкрива, че за периода от м. 05.2017 г. до м. 12.2019 г., общият размер на сторените от първия ищец разходи по осигуряване охрана на поземления имот и складовете разположени в него възлиза на сумата от 399 332,40 лв. с вкл. ДДС (332 777 лв. без ДДС). Относно разходите за поддръжка на системата за видеонаблюдение се установява, че в периода от м. 05.2017 г. до м. 06.2020 г. вкл. първият ищец е реализирал такива, възлизащи на сумата от 3 670,00 лв. с вкл. ДДС, в която сума са включени и разходи, сторени след прехвърляне на собствеността върху процесните складове на втория ищец. Така заключението обобщава, че за периода от м. 05.2017 г. до м. 12.2019 г. вкл., за който процесните складове са били собственост на първия ищец, общият размер на направените от първия ищец разходи за поддръжка на системата за видеонаблюдение възлиза на сумата от 3 250,00 лв. с вкл. ДДС. Установява се, че общият размер на сторените от първия ищец разходи за измервания, които са свързани с мълниезащитни заземителни уредби и фактори на работната среда по петте договора за обслужване от служба по трудова медицина, сключени с „Д.Д.Д.- 1“ ООД в периода от 01.06.2017 г. до 15.06.2021 г., възлизат на сумата от 3 000,00 лв. с вкл. ДДС, в която сума са включени и разходи за 2020 г. и 2021 г., сторени след прехвърляне на собствеността върху процесните складове от първия ищец, в размер на 1 200 лв. Така заключението обобщава, че за периода от м. 06.2017 г. до м. 12.2019 г. вкл., за който процесните складове са били притежание на първия ищец, общият размер на сторените от него разходи за измерване на съпротивление на мълниезащитна система и контрол на факторите на работна среда, възлиза на сумата от 1 800 лв. По отношение на разходите за почистване на площта около складови помещения № 4 и 6 заключението при документалния анализ не установява първият ищец да е извършил разходи, различни от тези по договорите за физическа охрана на обекта. Що се касае до твърдените от първия ищец разходи направени за ремонт на промишлен водопровод, то се изяснява, че такива действително са били инкасирани съгласно сключен договор от 01.11.2017 г. за възлагане изпълнението на СМР с „БУЛСТРОЙ“ ЕООД, като същите възлизат на сумата от общо 93 453,24 лв., като диференцирани по фактури те са следните : сума в размер на 68 400,00 лв. – плащане по фактура № 10185/13.11.2017 г., сума в размер на 19 830,00 лв. – плащане по фактура № 10187/14.12.2017 г. и сума в размер на 5 223,24 лв. – плащане по фактура № 10190/26.01.2018 г. В обобщение заключението дава отговор, че глобалния размер на сторените от първия ищец разходи за периода от м. 05.2017 г. до м. 12.2019 г. вкл. (от придобиване на собствеността върху процесните складове № 4 и 6 до прехвърлянето им на втория ищец) възлиза на сумата от 497 835,64 лв. с вкл. ДДС (414 863,03 лв. без вкл. ДДС), от които 399 332,40 лв. – разходи за охрана, 4 250 лв. – разходи за ремонт на система за видеонаблюдение, 1 800 лв. – разходи за измерване на съпротивление на мълниезащитна система и контрол на факторите на работната среда, както и 93 453,24 лв. – разходи за ремонт на промишлен водопровод. От вещото лице е направено и изчислени на законната лихва за забава върху сумата на генерираните разходи - 414 863,03 лв. без вкл. ДДС, която обхваща периода от 06.06.2024 г. до 31.03.2025 г. Тази лихва е посочено да възлиза в размер на 47 010,55 лв. В заключението се прави пояснение, че всички описани разходи реализирани от първия ищец и възлизащи в общ размер на 497 835,64 лв. с вкл. ДДС се отнасят до дейности, които имат отношение към целия поземлен имот № 001424, находящ се в землището на с. Горни Лом с административен адрес: с. Горни Лом, ул. „Дведесет и първа“ № 71 с площ от 357.140 дка, ведно с построените в него 27 на брой сгради с обща застроена площ от 6 827,71 кв.м., в това число процесните складове № 4 и № 6, и пет на брой водоеми. Така, при съобразяване площта на целия поземлен имот (357 140 кв.м.) и съпоставянето и с прилежащата площ към всеки един от двата склада, съответно 1 433 кв.м. за склад № 4 и 1 821 кв.м. за склад № 6, то заключението предлага експертен отговор, че общият размер на припадащите се на двата склада разходи за охрана, които са разплатени от първия ищец и обхващат периода от м. 05.2017 г. до м. 12.2019 г. вкл., възлиза на сумата от 3 638,42 лв. с вкл. ДДС (3 032,02 лв. без вкл. ДДС). Въз основа на констатацията на вещото лице, че видеонаблюдението на територията на поземления имот се осъществява от общо осем на брой видеокамери, както и че срещу сградите на всеки от процесните два склада е монтирана по една камера за видеонаблюдение, заключението установява, че от сторените от първия ищец разходи за видеонаблюдение в общ размер на 3 250 лв. с вкл. ДДС (2 708,33 лв. без вкл. ДДС) за процесните складове се отнасят 812,40 лв. с вкл. ДДС (677 лв. без ДДС). Касателно разходите за измерване на съпротивление на мълниезащитна система и контрол на факторите на работна среда в общ размер на 1 800 лв. с вкл. ДДС (1 500 лв. без ДДС), заключението установява, че съразмерно на припадащата се на двата процесни склада част от тези разходи, то обслужването им с тази защита възлиза на сумата от 432 лв. с вкл. ДДС (360 лв. без ДДС). На последно място относно извършените от първия ищец разходи за ремонт на промишлен водопровод в общ размер на 93 453,24 лв., заключението предлага отговор, че никаква част от тях не са по повод на процесните два склада, тъй като в рамките на обсъждания период този актив не е бил въведен в експлоатация, съответно не е бил ползван по своето предназначение. В обобщение, относно разходите, които се твърди да са били реализирани от първия ищец, заключението установява, че за периода от м. 05.2017 г. до края на 2019 г. във връзка със склад № 4 са сторени такива в размер на 2 188,50 лв. с вкл. ДДС (1 823,75 лв. без ДДС), съответно в размер на 2 694,33 лв. с вкл. ДДС (2 245,28 лв. без ДДС) - по повод на склад № 6, или общо те са в размер на сумата от 4 882,82 лв. с вкл. ДДС (4 069,02 лв. без ДДС). По отношение на втория ищец заключението установява, че общият размер на сторените от него разходи по договора от 01.01.2021 г. с „ЕЛОС“ ООД, отнасящ се физическа охрана на поземлен имот № 16571.1.425 и поземлен имот 16571.1.998, ведно с построените в тях сгради и съоръжения, за периода от м. 01.2021 г. до м. 07.2021 г. възлизат на сумата от 105 000 лв. с вкл. ДДС, от които разходи, тези за охрана на поземлен имот № 16571.1.425, в чиито предели попадат процесните складове № 4 и 6, и който единствено е собственост на втория ищец за този период, възлизат на сумата от 52 500,00 лв. с вкл. ДДС. По нататък заключението установява, че разходите за охрана за същия поземлен имот за периода от м. 08.2021 г. до м. 03.2023 г., които вторият ищец е инкасирал по договора за охрана от 13.08.2021 г. с „ЕЛОС“ ООД, възлизат на сумата от 83 775 лв. с вкл. ДДС. Така общият размер на сторените от втория ищец разходи за охрана на поземлен имот № 16571.1.425 с построените в него сгради и съоръжения за периода от м. 01.2021 г. до м. 03.2023 г. възлизат на сумата 136 275 лв. с вкл. ДДС. Следващо перо от разходите извършени от вторият ищец е това за проектиране на противопожарен площадков водопровод и за авторски надзор, съответно по договор от 29.04.2021 г. с „ВАГ“ ООД с предмет „изготвяне на проектна документация по част ВиК и част ПБЗ, фаза технически проект за обект „Противопожарен площадков водопровод, в УПИ IV-425, местност „Коло“, землището на с. Горни Лом, община Чупрене, област Видин“ и по договор със същото дружество от 01.11.2021 г. за авторски надзор. Тези разходи възлизат на сумата от общо 9 000 лв. с вкл. ДДС, представляваща плащания по фактури № 1000003054/05.05.2021 г. и № 1000003075/30.06.2021 г., които са издадени от изпълнителя на дейностите очертани в договорите. По отношение разходи свързани с изработване на инженеро-хидроложки доклад част „Хидрология“ за поръчка „Хидроложко проучване на р. С. и р. Бърза“ обосновани със сключения на 22.06.2021 г. договор с изпълнителя М.П.-А., които възлизат на сумата от 1 600 лв., то такива се установява да са били направени. Що се касае до разходи на втория ищец за извършване на оценка за съответствие на инвестиционен проект и за извършване на строителен надзор на обект „Противопожарен площадков водопровод“ по договори от 09.08.2021 г. и 03.11.2021 г. с изпълнителя „ТИВИ КОНСУЛТ“ ООД, заключението разкрива те да възлизат в размер на сумата от 8 800,00 лв., представляващи плащания по издадени от изпълнителя на услугата - фактура № 6/10.09.2021 г. на стойност 3 500 лв. за оценка за съответствие на инвестиционния проект, фактура № 8/12.11.2021 г. на стойност 1 200 лв. – аванс по договора строителен надзор, и фактура № 10/15.11.2021 г. на стойност 4 100 лв. – окончателно плащане по договора за строителен надзор. На следващо място заключението установява, че „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД е извършило разходи за ремонт на противопожарни резервоари и противопожарен площадков водопровод по договори от 12.08.2021 г., от 27.09.2021 г. и от 12.07.2023 г., сключени с изпълнителя „Алфасист Инженеринг“ ООД, с изключение на тези, отнасящи се до монтирането на противопожарна метална врата с размери 90х160х215 в един от складовете (доколкото през процесния период не е извършван ремонт на процесните складове № 4 и 6), които възлизат в общ размер на сумата от 162 098.03 лв. с вкл. ДДС. Установява се на следващо място, че по сключения с изпълнителя „ДИАНА КОМЕРС“ ЕООД договор от 08.09.2021 г. за изготвяне на цялостна проектна документация за обект „Външно ел. захранване с трафопост и площадково захранване на съществуващата МрНН-0.4 Kv на складова база за съхранение на боеприпаси, находящо се в УПИ IV-425 вторият ищец е сторил разходи в размер на 8 232,00 лв. с вкл. ДДС. На следващо място заключението установява сторени от втория ищец разходи по договор с „ЕЛЕКТРОЛАЙТ 08“ ЕООД за доставка и монтаж на електроматериали – проводници, клеми, прекъсвачи и за работа с автовишка – за авариен ремонт на видеонаблюдение в размер на 2 280,00 лв., представляващи плащане по фактура № 2246/11.11.2021 г. По отношение на видеонаблюдението на обекта заключението установява, че вторият ищец е сторил и разходи за изграждане и внедряване на система за видеонаблюдение и на система за локална интернет мрежа по сключен договор от 12.08.2021 г. с „ТЕХНОПРОЕКТ М“ ЕООД за изграждане на система за видеонаблюдение и анекс към него от 15.11.2021 г. за изграждане на локална интернет свързаност. Тези разходи възлизат в общ размер на 26 905,68 лв. с вкл. ДДС (22 421,40 лв. без ДДС), представляващи плащания по фактури № 06/12.08.2021 г. на стойност 17 010,68 лв. и № 26/15.11.2021 г. на стойност 2 514,00 лв. относно основания договор и по фактура № 900000027/15.11.2021 г. на стойност 7 380,72 лв. относно анекса. По нататък от отговорите на заключението става ясно, че сторените от втория ищец разходи за обслужване от Служба по трудова медицина по договор № 887/15.04.2020 г. с изпълнителя „Д.Д.Д.-1“ ООД с предмет „абонаментно обслужване на работещите в обект на възложителя с адрес гр. София, р-н Сердика, Бизнес център „Елизе“, ул. „Тимок“ № 2, офис 1, възлизат на сумата от 441,60 лв., като те са реализирани чрез плащания по фактури №№ 345 на стойност 36,00 лв., 5103 на стойност 36,00 лв., 5120011653/16.06.2022 г. на стойност 297,60 лв. и 5120015175/25.07.2023 г. на стойност 72,00 лв. На последно място заключението установява, че сторените от „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД разходи за техническо обслужване и презареждане на пожарогасители възлизат в общ размер на сумата от 252,00 лв. с вкл. ДДС (210 лв. без ДДС). В обобщение заключението установява, че общият размер на генерираните от този ищец различни по вид и предназначение разходи за периода от началото на 2020 г. до края на 2024 г. възлиза на глобалната сума от 345 042,71 лв. с вкл. ДДС, от които 136 275 лв. – разходи за охрана, 9 000 лв. – разходи за проектиране на площадков водопровод, 1 600,00 лв. – разходи за изготвяне на инженеро-хидроложки доклад, 8 800,00 лв. – разходи за оценка за съответствие на инвестиционния проект и за извършване на строителен надзор, 162 098,03 лв. – разходи за ремонт на противопожарни резервоари и противопожарен площадков водопровод, 8 232,00 лв. – разходи за изготвяне на проектна документация за обект „Външно електрозахранване с трафопост и площадково захранване“, 2 280,00 лв. – разходи за ремонт на електроразпределителната мрежа и 252,00 лв. – разходи за техническо обслужване на пожарогасители. По отношение на законната лихва за забава върху сумата от 297 935,60 лв. без вкл. ДДС за периода от 06.06.2024 г. до 31.03.2025 г., заключението изчислява същата да възлиза в размер на 33 760,82 лв. Според заключението всички сторени от втория ищец разходи се отнасят за дейности, имащи отношение към цялата промишлена площадка, представляваща поземлен имот с идентификатор № 16571.1.425 с административен адрес: с. Горни Лом, ул. „Дведесет и първа“ № 71 с площ от 134 856 кв.м. ведно с построените в него 7 на брой сгради с обща застроена площ от 1 728 кв.м. в това число процесните склад № 4 и № 6. Така от общия размер на разходите, възлизащи на сумата от 345 042,71 лв. с вкл. ДДС, припадащи се по съразмерност на процесните два склада са следните: сумата от 3 288,24 лв. с вкл. ДДС (2 740,20 лв. без ДДС) – разходи за охрана, сумата от 6 726,42 лв. с вкл. ДДС (5 605,35 лв. без ДДС) – разходи за ремонт на система за видеонаблюдение, сумата от 120,00 лв. с вкл. ДДС (100 лв. без ДДС), или общо 10 134,66 лв. с вкл. ДДС (8 445,55 без ДДС). Относно разходите по сключените от втория ищец договори за обслужване от Служба по трудова медицина, заключението установява, че никаква част от тях не се отнасят до процесните складове, тъй като се отнасят до абонаментно обслужване на работещите в офис на възложителя в гр. София, а не на трудово заети лица на самата промишлена площадка в землището на с. Горни Лом. По отношение на разходите за проектиране на противопожарен площадков водопровод в размер на 9 000 лв. с вкл. ДДС, според заключението икономическата изгода от тях ще се прояви едва след въвеждането на обекта в експлоатация и доколкото в рамките на исковия период това не се е случило, то никаква част от тях не са извършени по повод обслужването на складове № 4 и 6. Относно разходите за изработване на инженеро-хидроложки доклад в размер на 1 600 лв. с вкл. ДДС, заключението констатира, че същите не са част от проектно-сметната документация, респ. от себестойността на изградения площадков водопровод, като извършването им няма никакво отношение към експлоатацията на процесните складове, съответно никаква част от тях не се отнася до безопасното използване на последните. По повод разходите за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект и за извършване на строителен надзор за обект „Противопожарен площадков водопровод“ в размер на 8 800 лв. с вкл. ДДС заключението приема, че техният ефект предстои да се прояви едва след въвеждане на съоръженията в експлоатация, когато същите би могло да се ползват, в това число за осигуряване на безопасна експлоатация на процесните два склада, но дотогава нямат отношения към тях. Относно разходите по договори за изпълнение на СМР на обекти „Ремонт на противопожарни резервоари“ и „Противопожарен площадков водопровод“ в общ размер на 162 098,03 с вкл. ДДС, аналогично, заключението приема, че техният ефект ще се прояви едва след въвеждането на съоръженията в експлоатация, когато същите ще могат да се ползват, в това число за осигуряване на безопасна експлоатация на процесните два склада. На следващо място, по отношение на разходите за проектиране за обект „Външно ел. захранване“ в размер на 8 232 лв. с вкл. ДДС заключението констатира, че не са последвали действия по реализиране на проекта, изразяващи се във възлагане и извършване на съответните строителномонтажни дейности, поради което сторените в тази насока разходи са без изразен ефект по отношение на ползването на двата склада. На последно място, по отношение на разходите за ремонт на електроразпределителната мрежа в складовата база в размер на 2 280 лв. с вкл. ДДС, заключението констатира, че всъщност се касае за разходи, осчетоводени по сметка 302 „Материали“, т.е. същите са за придобиване на материали и влизат в състава на текущите материални активи в баланса и са собственост на дружеството, поради което нямат отношение към процесните два склада. Във връзка с техническото състояние на складовете заключението констатира, че състоянието на склад № 4 е следното: покрив трапецовидна ламарина, отдолу каратаван от камъшит; наблюдава се паднала мазилка и оголен камъшит вследствие проникнала външна влага в дясната част около 10 кв.м, а в лявата частично изкъртени около 15 кв.м.; налични седем отворени прозореца и частично паднала боя от стъклата; под – стоманобетоннен, с наличие на напречни пукнатини; наличие на СОТ с неработещи обемни датчици; липса на пожароизвестяване, лошо състояние на наличната мълниезащита; пукнатини по задна стена между втора и трета стоманобетонна греда, общо налични стоманобетонни покривни греди; стените са изпълнени от плътни тухли, измазани отвътре и отвън; констатира се наличие на пропаднала в дясната част на рампата на склада стоманобетонна стълба. По отношение на състояние на склад № 6 се констатира следното: покрив от трапецовидна ламарина с обшивка от вата и гладка ламарина; подът представлява армирана стоманобетонова плоча , обрушена в района на вратите, наличие на 22 стоманобетонови колони и монтирани върху тях 11 стоманобетонови греди; в двата края на склада се откриват 10 броя противоветрови връзки и 50 броя метални столици; наличие на седем броя счупени стъкла на прозорци и на 20 броя прозорци с паднала боя против слънце; наличие на СОТ с нефункциониращи обемни датчици; липса на пожароизвестяване; лошо състояние на наличната мълниезащита. По отношение на пазарната стойност на наема за предоставяне на правото на ползване на процесните складови помещения № 4 и 6, заключението определя същата както следва: за склад № 4: сумата от 6 501,06 лв. – годишен наем за 2018 г., при месечен наем от 541,76 лв., сумата от 6 697,09 лв. – годишен наем за 2019 г., при месечен наем от 558,09 лв., сумата от 6 946,59 лв. – годишен наем за 2020 г., при месечен наем от 578,88 лв., сумата от 7287,17 лв. – годишен наем за 2021 г. при месечен наем от 607,26 лв., сумата от 8 281,93 лв. – годишен наем за 2022 г. при месечен наем от 690,16 лв., сумата от 8 689,97 лв. – годишен наем за 2023 г. при месечен наем от 724,16 лв., и сумата от 3 712,60 лв. – наем за първите пет месеца на 2024 г., при месечен наем от 742,52 лв.; за склад № 6: сумата от 9 097,52 лв. – годишен наем за 2018 г., при месечен наем от 758,3 лв., сумата от 9 393,70 – годишен наем за 2019 г., при месечен наем от 782,81 лв., сумата от 10 159,46 лв. – годишен наем за 2020 г., при месечен наем от 846,62 лв., сумата от 10 367,16 лв. – годишен наем за 2021 г. при месечен наем от 863,93 лв., сумата от 11 204,27 лв. – годишен наем за 2022 г. при месечен наем от 933,69 лв., сумата от 11 679,50 лв. – годишен наем за 2023 г., при месечен наем от 973,29 лв., и сумата от 4 703,48 лв. – наем за първите пет месеца от 2024 г. при месечен наем от 940,70 лв. По делото са събрани гласни доказателства посредством извършени разпити на свидетелите : Ц.Ж., П. И., И.П., Е.П. и М.С. и посредством снемането на обяснения от управителите на „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД и „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД При разпита си свидетЕ.та Ц.Ж. заявява, че от 01.06.2018 г. работи по трудово правоотношение с „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД, като работи и по втори трудов договор на двучасов работен ден при дружеството - „ВИДЕКС“ АД с работно място завод „Миджур“, като заеманата от нея длъжност е управител на склад. Посочва, че до 01.06.2018 г., докато е работела във “ВИДЕКС“ АД е отговаряла за движението на материали в и от складовете. Твърди, че тогава, като служител на „ВИДЕКС“ АД, е предала с приемо-предавателни протоколи всички материали, които са се намирали вътре в складовете, на друго материално отговорно лице, което е било назначено от „ВИДЕКС“ АД. Освен това е предала всички книги за движение на материалите, искания и складови разписки. Посочва, че след 01.06.2018 г. е нямала достъп до процесните складове, както и че след 2018 г. същите са били пазени от представител на „ВИДЕКС“ АД. Твърди, че в качеството си на служител на „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД тези складове не са й били предавани, нито е подписвала протоколи, удостоверяващи такова предаване. Потвърждава, че никога представители на „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД не са влизали в тези складове, тъй като нямат достъп до тях, като разяснява, че в съответствие с изискванията на Служба „Контрол на опасните средства“ достъп до складовете имат ограничен кръг лица, които се одобряват от полицията, между които не присъстват служители на ищеца. Разпитана, свидетЕ.та П. И. заявява, че е служител на „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД, като преди 2017 г. е работила в завод „Миджур“, с. Горни Лом почти три години, като неин работодател тогава е било дружеството „ВИДЕКС“. После напуска тази си месторабота за да се върне отново, считано от началото на 2024 г. като длъжностно лице по околна среда, здравословни и безопасни условия на труд и пожарна безопасност, като вече е наета от друго дружество опериращо в завод „Миджур“ - „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД. Посочва, че почти ежемесечно са правени проверки от Инспекция по труда, Служба „Контрол на опасните средства“, Служба „Пожарна безопасност“ а от страна на РИОСВ-Монтана два пъти годишно са правени планувани проверки. Относно предписанията на контролните органи посочва, че от началото на 2024 г. същите се адресират към „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД, като преди това са били адресирани към „ВИДЕКС“ АД. СвидетЕ.та потвърждава, че в складове № 4 и № 6 продължават да се складират бойни части и изделия на „ВИДЕКС“ АД, а в останалите складове няма складирано нищо. Не може да посочи по чие предписание е била извършена подмяна на водопровода, както и направата на ремонт на водоемите, които са за противопожарни цели. Посочва, че наред с това е извършена подмяна на пожарните хидранти и видеонаблюдението. Твърди, че по предписание на Служба „Контрол на опасните средства“ въоръжената охрана е била разположена на един портал, където е осъществяван пропускателен режим на завода. След като дружеството се сдобило с разрешително за оператор на взривни вещества Служба „Контрол на опасните средства“ отправила предписание охраната да се раздели на два поста, единият от които да охранява основно складове № 4 и 6, а другият да охранява друга зона с ограничен достъп. По отношение на предписанията, които са били адресирани към „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД, свидетЕ.та посочва, че същите са били изпълнявани стриктно, защото в противен случай дружеството го грозяла санкция. Що се касае до предписанията дадени към „ВИДЕКС“, то те били в резултат на две проверки и не били изпълнени. Разпитан, свидетелят И.П. заявява, че от лятото на 2017 г. до 16.08.2021 г. е работил по граждански договор за „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД. Посочва, че работата му е била заедно с група от още десетина човека и се състои в разчистване, основно около складове № 4 и 6 на трева, храсти и сухи дръвчета, почистване на цистерните за вода, укрепване на района, почистване на външната ограда, събиране на боклуци и др. Целта на тези мероприятия била районът да бъде приведен в ред за да отговаря на изискванията на контролните органи. Посочва, че след м. август 2021 г. е станал охранител в завода, като заедно с група от още осем души охранители, осъществявали охрана на завода. Тя включвала основно складове № 4 и 6, тъй като именно в тях били складирани опасни вещества. Редовно се осъществявали проверки от контролните органи – Служба „КОС“, МВР, Инспекция по труда, РИОСВ, Служба „Пожарна безопасност“, като на проверките винаги присъствал представител на „ВИДЕКС“, който осигурявал достъп на проверяващите до складовете. Посочва, че в будките на охранителите имало монтирано видеонаблюдение, периметрова охрана, но въпреки това на всяка смяна охранителите правели обход около складове № 4 и 6, а около останалите складове не се извършвал обход, защото те били празни. Видеонаблюдението на обекта ставало посредством девет камери, които покриват периметъра от портал до портал, включително споменатите вече два склада. При разпита си свидетЕ.та Е.П. заявява, че от 02.10.2023 г. работи като управител складово стопанство в „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД, като посочва, че същото е обект на постоянни проверки от контролните органи. Относно складираните в складове № 4 и 6 взривни вещества свидетЕ.та казва, че по неин спомен същите те се намират в тях от 2012 г. Запозната е с дейността на дружеството „ВИДЕКС“ АД на място, но твърди че на обекта нямало техни представители. Такива идвали там само, когато се правят проверки от контролните органи, като охраната складовете се извършвала от „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД и била за сметка на „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД. Разпитан, свидетелят М.С. заявява, че работи за дружеството „ВИДЕКС“ АД, считано от 2011 г. на различни длъжности, като през последните две години е изпълнителен директор на дружеството, както и негов ликвидатор. Потвърждава, че в складове № 4 и 6 има бойни части, за които има изготвени списъци, като останалите четири склада на територията на имота са празни. Потвърждава, че при необходимост, т.е. при проверка от контролните органи, ходи до завода за да осигури достъп до складовете на проверяващите. По делото са снети обяснения от управителя на „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД – г-н И.Н.И., който потвърждава, че е бил нает по трудов договор с „ВИДЕКС“ АД с месторабота завод „Миджур“, с. Горни Лом. Отрича да е отговарял за производствената дейност и утилизацията в складовата база в завод „Миджур“, стопанисвана от „ВИДЕКС“ АД, като твърди, че не е запознат с процеса на утилизация в завода, съответно със съхраняваните в завода остатъчни части от изделия. Потвърждава, че г-жа Ц.Ж., началник на складовата база в завод „Миджур“, е била наета като служител в „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД именно поради това, че е запозната със спецификите на дейността и на обекта. Отрича, да е заявил пред органите на ОД -МВР, че след освобождаване на складовите помещения от „ВИДЕКС“ АД управляваното от него дружество няма намерение да отдава под наем за съхранение или производство на взривни вещества обекти на територията на завод „Миджур“, като твърди, че при проверки от същите органи е заявил пред тях, че след изграждане и възстановяване на обектите в завод „Миджур“ управляваното от него дружество ще предприеме действия за издаване на изискуеми съгласно ЗОБВВПИ разрешения. Посочва, че към 24.04.2017 г. в завода е функционирало видео-, но не и СОТ наблюдение. По същото време в завода е имало водопровод, но е нямало пожароизвестителна инсталация. Отрича да е бил запознаван периодично, вкл. към м. 04.2017 г. със списъци за съхранявани взривни вещества и боеприпаси в завод „Миджур“, както и да е участвал в процеса по извозването на мини и други взривни вещества от завода за периода от 2017 г. до 2020 г. Обяснения са снети и от управителя на „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД – г-н И.З., който потвърждава, че е бил нает от „ВИДЕКС“ АД с месторабота в завод „Миджур“, с. Горни Лом. Отрича да е отговарял за производствената дейност и утилизацията в складовата база в завод „Миджур“, стопанисвана от „ВИДЕКС“ АД, като твърди, че не е запознат с процеса на утилизация в завода, съответно със съхраняваните в завода остатъчни части от изделия. Отрича, че г-жа Ц.Ж., началник на складовата база в завод „Миджур“, е била наета като служител в управляваното от него дружество поради това, че е запозната със спецификите на дейността и на обекта. Потвърждава, че за периода от 2014 г. до 01.05.2018 г. И.З. е бил оправомощен от „ВИДЕКС“ АД да нарежда изписване на взривни материали от завод „Миджур“, в което си качество е подписал необходимите документи за извозване на взривните вещества и боеприпаси от завода, както и че за периода от началото на 2017 г. до 01.05.2018 г. е осъществявал за „ВИДЕКС“ АД контрол по спазване правилата за безопасност при работа с ВОБПИ. Отрича твърдението, че г-жа Ц.Ж. е отговорник за водене отчетност за движението на производствени изделия на „ВИДЕКС“ АД под контрола на И.З., съответно, че понастоящем тези лица изпълняват сходни функции за производствената и складова база на ищците. Посочва, че към 24.04.2017 г. в завод „Миджур“ е нямало функциониращо видеонаблюдение, съответно, че през 2014 г. е бил инсталиран СОТ, който обаче не функционирал. Относно наличието на пожароизвестителна инсталация посочва, че такава е била налице, но същата е била компрометирана. В обясненията си управителят на ответника – г-жа М.Е.П.-И. – потвърждава, че между управляваното от нея дружество „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „ВИДЕКС“ АД са били налице търговски отношения по повод продажбата на завод „Миджур“, както и че двете дружества са регистрирани на един и същ адрес на управление в гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ № 88. Твърди, че „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, като продавач на складовата база „Миджур“, не е предоставяло фактическото владение и ключове за достъп до процесните складове № 4 и 6 на купувача „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД. Твърди, че не е вярно, че по нейно нареждане г-н М.С. идва на регулярно извършваните в процесните складове проверки, нито че същият я информира, за резултатите от проверките с цел вземане на мерки. Потвърждава, че е била юрисконсулт във „ВИДЕКС“ АД до 2015 г., но отрича в това си качество да е получавала на адреса на управление на дружеството адресирана до него нотариална покана от „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД. Не й е известно дали за периода от 2016 г. до 2024 г. счетоводството на „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „ВИДЕКС“ АД е водено от едно и също лице. Отрича, че извършеното с нотариален акт от 10.09.2016 г. прехвърляне на процесния поземлен имот № 001424 в землището на с. Горни Лом, с площ 357,140 дка, от „ВИДЕКС“ АД в полза на „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“, което дружество свидетЕ.та е представлявала по сдЕ.та, е извършено с цел предстоящата продажба на същия имот в полза на „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД. Отрича, че се е снабдила с информацията, съдържаща се в подписания от нея приемо-предавателен протокол за движимото и недвижимото имущество на „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, от счетоводството на „ВИДЕКС“ АД. Отрича още този приемо-предавателен протокол да е представен лично от нея на управителя на „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД за подписването му на бензиностанция в гр. Монтана близо месец след 24.04.2017 г., като твърди, че посочените в протокола дата и място на съставянето му са автентични. Заявява, че няма ясен спомен, дали „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД е заплащало редовно цената по сключения с представляваното от нея друго дружество – „Видекс Инженеринг“ ЕАД договор за охрана. Не й е известно, дали от страна на „ВИДЕКС“ АД са полагани ежедневни грижи по поддръжката и експлоатацията на процесните складове в периода от 2017 г. до 2024 г., нито дали във „ВИДЕКС“ АД е имало лице, което е назначено за управител на складовото стопанство, съответно то да е било пряко отговорно за поддръжката и експлоатацията на процесните складове в същия период. Отрича на 01.09.2023 г. да е отправяла запитвано до Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД от електронната поща със следното съдържание „За нуждите на наш партньор е необходим самостоятелен взривен склад за съхранение на взривни вещества за дългосрочно ползване?. Други допустими и относими доказателства по делото не са ангажирани и не се нуждаят от обсъждане. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: По иска с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД за намаляване на уговорената продажна цена, предявен от „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД Предявеният от „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД главен иск е такъв за намаляване при условията на чл. 195, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД на уговорената продажна цена по сключения между тях договор за продажба на недвижим имот със сумата от 162 780,51 лв. /в този смисъл от първия ищец е извършено увеличение на иска по реда на чл. 214 ГПК с молба от 30.09.2025 г., което е допуснато с определение от 10.10.2025 г./, представляваща част от общата сума в размер на 254 257,90 лв., до който размер ищецът счита, че разполага с преобразуващо право за намаляване на продажната цена поради недостатъци. Основателността на предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. второ ЗЗД се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1) сключен между страните по спора договор за продажба на недвижимо имущество, 2) наличието на недостатъци на продадената вещ, водещи до съществено намаляване на нейната цена или годността й за обикновеното или предвиденото в договора употребление, 3) които недостатъци не са били известни на купувача при сключване на договора, 4) не са могли да бъдат открити при обикновен преглед и 5) за които ищецът е уведомил ответника незабавно след откриването им, освен ако последният не е знаел за недостатъка. Според приетия за доказателство по делото нотариален акт № 193, том I, рег. № 839, дело № 134 се установява, че на 24.04.2017 г. между „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД е бил сключен договор за продажба, по силата на който ответникът-продавач е прехвърлил в полза на ищцакупувач правото на собственост върху поземлен имот № 001424 с площ от 357,140 дка, с административен адрес: с. Горни Лом, ул. ••••••••, представляващ бившия завод „Миджур“, ведно с построените в поземления имот сгради и съоръжения, в т.ч. процесните складови помещения с номера 4 и 6, като срещу това прехвърляне е уговорено заплащането на определена продажна цена от купувача в полза на продавача. Понеже не се наблюдават пороци, които да въздействат върху действителността на тази правна сдЕ. до степен да я правят нищожна, то следва да се направи извод, че същата е валидно сключена с участието на двете посочени страни и е произвела типичните си правни последици. Тоест няма съмнение, че е осъществена първата материална предпоставка от изискуемите попадащи в сложния фактически състав на правото на купувача да иска редукция на цената заради недостатъци на продадената му вещ. На следващо място от значение за основателността на предявения иск е наличието на недостатъци на продадения имот, водещи до съществено намаляване на цената му или годността за обикновеното или предвиденото в договора негово употребление. Твърденията си за наличието на недостатъци ищецът свързва с намиращите се при прехвърляне на имота в складови помещения с номера 4 и 6 подлежащи на утилизация взривни вещества и боеприпаси, чието присъствие според него води до съществено намаляване на цената на имота и годността му да бъде ползван по своето предназначение. В закона не се съдържа легално определение на понятието „недостатък“ в контекста на договора за продажба, като неговото съдържанието се извежда съобразно законоустановените условия за възникване и съдържанието на правата на купувача при недостатъци, уредени в чл. 193 и сл. ЗЗД. От съдържанието на нормативната уредба се извежда, че правата на купувача при недостатъци се свързват с основното договорно задължение на продавача да прехвърли правото на собственост, като се отнасят до обекта на това право – до самата вещ. По този начин вещта, като обект на подлежащото на прехвърляне субективно вещно право, и нейните качествени характеристики се обхващат от предмета на договорната престацията. Уредбата по чл. 193 и сл. ЗЗД приспособява правата на кредитора към особеностите на договора за продажба, посредством въвеждането на допълнителни критерии за релевантност на конкретния вид отклонение от дължимото – чл. 193 и чл. 194 ЗЗД, досежно предпоставките за възникване на правата на купувача при недостатъци, и чл. 197 ЗЗД, относно сроковете за погасяването им – както и посредством приспособяването на отделни аспекти на претенцията за реално изпълнение и на отговорността на продавача за вреди, уредени в чл. 195 ЗЗД. Налага се изводът, че недостатъкът се отнася до определени качества на самата вещ като материален обект на субективни вещни права, характеризиращи я от гледна точка на несъответствието й с дължимото. Така под недостатък трябва да се разбира налично отклонение на вещта в качествено отношение, чиято правна релевантност се обуславя от начина, по който това се отразява на цената на вещта или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Касае се единствено за отклонение, което се отнася до качествата на самата вещ и чиито последици се ограничават до нейните граници. В случая от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че при сключване на обективирания в нотариален акт № 193, том I, рег. № 839, дело № 134 от 24.04.2017 г. договор за продажба от 24.04.2017 г. на територията на прехвърления поземлен имот № 001424 се съхраняват големи количества взривни вещества и боеприпаси. Касае се за остатъчни продукти от изделия, предадени на трето за продажбеното правоотношение лице - „ВИДЕКС“ АД за утилизация, вкл. по договор № 811 от 30.10.2012 г., сключен с „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД, и договор № 812 от 30.10.2012 г., сключен с „ТЕРЕМ - ЦАР САМУИЛ“ ЕООД. Конкретните количества и видове взривни вещества и боеприпаси, намиращи се на територията на имота, при придобиването му от първия ищец, се разкриват въз основа на данните, съдържащи се в три протокола за проверка на складови наличности на обект завод „Миджур“, с. Горни Лом, извършена от комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на „ВИДЕКС“ АД, съставени в кратки срокове преди (на 31.01.2017 г.) и след (на 31.07.2017 г. и на 31.08.2017 г.) прехвърлянето на имота. Данните отразени в съдържанието на тези три протокола са идентични. Въз основа на тях се установява, че при прехвърлянето на имота от ответника на първия ищец, на територията на част от обекта, които е бил предмет на реализираната продажба са се намирали взривни вещества и боеприпаси, съхранявани в складови помещения с номера 1, 3, 4, 5, 6 и 10, като тези, предадени за утилизация от „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД и „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД, са с място на съхранение именно в процесните складови помещения с номера 4 и 6. Относно съхраняваните видове и количества взривни вещества и боеприпаси, от протоколите за складови наличности, приложени към част от констативните протоколи за извършени от РИСОВ-Монтана проверки на завод „Миджур“, с. Горни Лом, се установява, че след 28.03.2019 г. такива се складират единствено в процесните две складови помещения № 4 и № 6, като не се установява същите да са били изнесени оттам, вкл. и до момента на реализираното следващо прехвърляне на собствеността върху съответната част от имота на „АРМС КИЙИНГ“ ЕООД в края на 2019 г., респективно такова действие не се разкрива да се е осъществило и до момента на даване ход на устните състезания по делото. Настоящата инстанция намира, че наличието на взривни вещества и боеприпаси на територията на прехвърляния със сдЕ.та от 24.04.2017 г. поземлен имот обаче не може да се квалифицира като недостатък на вещта по смисъла вложен от законодателя в чл. 193, ал. 1 ЗЗД. При недостатъкът се касае за отклонение от дължимото, отнасящо се до качествата на самата вещ и чиито последици се ограничават до нейните граници. В случая се касае до вещ – недвижим имот /два склада/, като същата сама по себе си не страда от никакви съществени недостатъци. Депонирането на взривни вещества и боеприпаси в складовете не създава недостатък върху самата продавана вещ. Нещо повече, страните по материалното правоотношение са били наясно с това фактическо положение и за да го преодолеят са уговорили поемането на определени облигационни задължения за извеждането на съхраняваните в складовете боеприпаси и взривни вещества, като до тяхното изпълнение са поставили под условие плащането на една част от продажната цена. В допълнение, дори и да се приеме, че в случая е налице хипотеза на недостатък на продаваната вещ, то доказателствата ясно и еднопосочно сочат, че този недостатък не е бил скрит, а последното се явява абсолютно условие за възникване на правото на купувача да иска намаляване на част от уговорената за придобиване на вещта продажна цена. Обстоятелството, че в двата склада е имало взривни вещества и боеприпаси е такова, което е било известно на купувача, като независимо от това същия е пристъпил към сключване на сдЕ. с уговаряне на конкретна продажна цена, а въпросът с освобождаване на придобиваните складове от наличните в тях взривни вещества и боеприпаси е бил изрично договориран между страните. В обобщение, независимо, че намиращите се е имота остатъчни изделия несъмнено са от естеството да затруднят пълноценното му използване по предназначение и дават съответно отражение върху възможността и условията, при които собственикът би могъл да се разпореди с него, то не се касае за недостатък на вещта, което изключва основателността на претендираното намаляване на цената по реда на чл. 195, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД. Алтернативно дори и да се допусне, че поддържаното от ищеца съхраняване на взривни вещества и боеприпаси в една част от продадения имот е недостатък на вещта, която е била предмет на реализираната продажбената сдЕ. и създава право за купувача да поиска пред продавача намаляване на уговорената за плащане продажна цена, то това право в случая се явява погасено за „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД, защото е възникнало още към момента на сключване на сдЕ.та, тъй като недостатъците на веща са явни, а не скрити, съответно видно от съдържанието на нотариалния акт страните са отразили, че в една част от складовете има разположени за съхранение взривни вещества и боеприпаси. Според разпоредбата на чл. 197 ЗЗД, исковете на купувача /респ. възраженията/ по чл. 195 ЗЗД се погасяват с изтичане на една година от продажбата на недвижим имот и шест месеца при продажбата на движими вещи. Ако продавачът е премълчал съзнателно недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът за погасяване на вземанията по договор за продажба на вещи по чл. 197 ЗЗД е давностен /виж Тълкувателно решение № 88 от 28.02.1984 г. на ОСГК на ВС/ и започва да тече от предаването на вещта. Знанието, респ. съзнателното премълчаване на недостатъка от продавача не се презумира, а следва да се докаже от купувача /ответника - чл. 154, ал. 1 ЗЗД/. При направено възражение за давност съдът, преди да реши спора дали вземането на купувача е погасено по давност по чл. 197 ЗЗД, е длъжен да изясни обстоятелствата за прилагане на единия или другия давностен срок. Ответникът изрично още с отговорът на ИМ е направил възражение за погасяване по давност на материалното право защитавано с този иск, поради което следва да се прецени, дали това възражение е основателно. Отговорът е положителен, тъй като в случая се касае до евентуален недостатък на вещта с явен характер, поради което приложимия срок за погасяване по давност на правото на купувача да поиска намаляване на цената е едногодишен, като същия е започнал да тече, считано не по-късно от 31.05.2017 г. към която дата се установява, че вече новия собственик /първия ищец/ в качеството му на наемодател е предал на наемателя – „ВИДЕКС“ АД за временно ползване собствения си имот – в т.ч. складове № 4 и № 6, което пък означава, че към този момент купувача по станалата на 24.04.2017 г. вече е получил владението над придобития от него имот, в това число и над двата склада, които след това е отдал под наем. Така уредения в чл. 197 ЗЗД срок за упражняване на правото да се иска намаляване на продажната цена е с поставено начало от 31.05.2017 г., съответно е изтекъл на 30.11.2017 г., а от 01.12.2017 г. правото на купувача и първи ищец в настоящото производство за намаляване на цената по реда на чл. 195, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД следва да се възприеме за погасено по давност, съответно на упражненото от ответния продавач възражение в тази насока. По изложените съображения предявеният от „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД иск с правно основание иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД за намаляване на уговорената продажна цена по договора за продажба на недвижимо имущество, обективиран в нотариален акт № 51, том 2, дело № 136, вх. рег. № 815/24.04.2017 г. на СВ-Белоградчик, със сумата от 162 780,51 лв., представляваща част от общата сума в размер на 254 257,90 лв., до който размер ищецът счита, че разполага с преобразуващо право за намаляване на продажната цена поради недостатъци, следва да бъде отхвърлен. Достигнатият от съда извод за неоснователност на предявения главен иск обуславя сбъдване на вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на предявените срещу същия ответник евентуални искове с правно основание чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от договорно неизпълнение под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи. По иска с правно основание чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, предявен от „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД : Предявеният от първия ищец срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД първи предпочетен евентуален иск имащ своето основание по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД е за сумата от 26 000 лв., част от вземане в общ размер на 668 695,64 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби вследствие на неизпълнение на задължение за извеждане от територията на имота на складираните в него взривни вещества и боеприпаси, уговорено в пункт IX от сключения между страните договор от 24.04.2017 г. за продажба на недвижим имот, изразяващи се в сторени от ищеца разходи за охрана, видеонаблюдение, мълниезащита, почистване и ремонт на промишлен водопровод, обслужващ пожарната безопасност на складови помещения № 4 и 6, представляващи част от придобитото по договора от 24.04.2017 г. недвижимо имущество, за периода от 24.04.2017 г. до 18.12.2019 г., ведно със законна лихва за забава за периода от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Основателността на иска се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1) сключен между страните по спора договор за продажба на недвижим имот, в който се съдържа 2) уговорка, по силата на която ответникът е поел задължение от територията на продадения недвижим имот да бъдат изведени намиращите се в него взривни вещества и боеприпаси, 3) допуснато от ответника неизпълнение на поетото задължение, както и 4) извършването на разходи, наложили се по повод съхранението на складираните на територията на имота взривни вещества и боеприпаси, които е следвало да бъдат изведени. Както се установи при разглеждане на главния иск, на 24.04.2017 г. между страните по делото е сключен договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 193, том I, рег. № 839, дело № 134 от 24.04.2017 г., по силата на който ответникът „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищца „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД правото на собственост върху поземлен имот № 001424 с площ от 357,140 дка, с административен адрес: с. Горни Лом, ул. ••••••••, ведно с построените в поземления имот сгради и съоръжения, в т.ч. процесните складови помещения с номера 4 и 6. Съгласно пункт I X от нотариалния акт продавачът се е задължил да освободи имота от всички обезвредени и/или необезвредени противопехотни и противотанкови мини, налични на територията на имота до 01.09.2017 г., както и да осигури сключването на договор за наем със собственика на мините, за складовете, в които същите са разположени. Конкретният обхват на задължението, произтичащо от цитираната уговорка, се установява при тълкуването й във връзка с по-късно сключеното между страните споразумение от 18.10.2017 г. за разсрочено плащане на възлизащият в размер на 390 000 евро остатък от цената по договора за продажба, поставящо плащането на втората от предвидените в него две вноски в зависимост от извеждането от имота на всички боеприпаси и/или взривни вещества, намиращи се на неговата територия, които са или не са свързани с търговската дейност и/или договорните отношения на „ВИДЕКС“ АД и неговите търговски партньори. Така задължението на ответника-продавач се свежда до действия насочени към опразване на имота от всички намиращи се на неговата територия взривни вещества и боеприпаси, в т.ч. тези, свързани с дейността на „ВИДЕКС“ АД. Така „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е обвързан с постигане на облигационния резултат, стига същият да е обективно възможен при полагане на дължимата грижа, като при всички случаи адресат на това задължение се явява продавача по сдЕ.та, които е поел задължението към купувача , независимо дали за осъществяването му е необходимо съдействието на трето лице. Доколкото претендираното от ищеца обезщетение се отнася до разходи, сторени по повод съхранението на взривни вещества и боеприпаси, намиращи се в складови помещения с номера 4 и 6, то от първостепенно значение за ангажиране на договорната отговорност на ответникапродавач е единствено надлежното изпълнение на задължението му, свеждащо се до опразване на тези два склада. По делото се проведе необходимото доказване че към момента на сключване на договора за продажба от 24.04.2017 г. на територията на прехвърления недвижим имот са се съхранявали големи количества взривни вещества и боеприпаси, които са били предадени на „ВИДЕКС“ АД за утилизация, чийто конкретен вид и количества се установява от данните, съдържащи се в три протокола за проверка на складови наличности на обект завод „Миджур“, с. Горни Лом, извършена от комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на „ВИДЕКС“ АД, съставени в кратки срокове преди (на 31.01.2017 г.) и след (на 31.07.2017 г. и 31.08.2017 г.) прехвърлянето на имота. Въз основа на тези протоколи се установява, че първоначално при прехвърляне на имота взривни вещества и боеприпаси са се съхранявали в общо шест складови помещение с номера 1, 3, 4, 5, 6 и 10. Видно от ангажираните като писмени доказателства по делото протоколи за складови наличности, приложени към част от констативните протоколи за извършени от РИСОВ-Монтана проверки на завод „Миджур“, с. Горни Лом, се установява, че след 28.03.2019 г. такива са складирани единствено в процесните две складови помещения с номера 4 и 6, като не се установява същите да са били изведени оттам впоследствие. Изложената фактическа обстановка сочи на неосъществяване на облигационния резултат поет като задължение от продавача на имота - „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Ответникът обяснява неизвеждането от имота на намиращите се на територията му взривни вещества и боеприпаси с бездействието на трети за продажбеното правоотношение лица - „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД и „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД, чиято собственост счита, че са процесните остатъчни изделия. В тази насока ответникът релевира възражение за настъпила последваща безвиновна невъзможност за изпълнение на поетото към купувача /първия ищец/ облигационно задължение, позовавайки се на отказа на лицата, действащи от името на тези две дружества да съобразят решение № 84/05.07.2019 г. по гр.д. № 585/2018 г. и решение № 443/2019 г. по 154/16.12.2019 г. на РС-Белоградчик, с които подадените от „ВИДЕКС“ АД молби по реда на чл. 97 ЗЗД са уважени и на това дружество е разрешено да предаде за пазене съответните, съхранявани в процесния недвижим имот, представляващ бившия завод „Миджур“, с. Горни Лом, взривни вещества и боеприпаси, определяйки като място за предаване на същите обект „ТЕРЕМ ЦАР САМУИЛ“ ЕООД, находящ се в гр. Костенец, ул. „Хан Исперих“ № 1. В този смисъл ответникът счита, че задължението му за извеждане от имота на намиращите се в него взривни вещества и боеприпаси е отпаднало, евентуално, че изпълнението му е суспендирано, тъй като е станало невъзможно поради независещи от него и непреодолими при полагане на дължима грижа обстоятелства. При настъпила след пораждане на задължението невъзможност за изпълнение, възникнала по причина, която не може да се вмени във вина на длъжника, той не отговаря за последиците от неизпълнението – арг. от чл. 81 ЗЗД, като в зависимост от това дали се касае за трайна или временна невъзможност задължението отпада по право – арг. от чл. 89 ЗЗД, или изпълнението му се суспендира до отпадане на пречката, като и в двата случая длъжникът не носи отговорност за поправяне на понесените от кредитора вреди. Невъзможност за изпълнение поето договорно задължение е налице в случаите, при които изпълнението на една първоначално възможна престация е станало невъзможно, поради настъпването на впоследствие проявили се причини. Отговорността на длъжника за последиците от неизпълнението отпада единствено в случаите, при които невъзможността не може да му се вмени във вина – т.е. тя не само не е предизвикана от него, но и обстоятелствата, довели до настъпването й, са обективно непреодолими за него при полагане на дължимата грижа. Доколкото се отнася до приложимия критерий за дължима грижа, при конструирането му следва да се държи сметка за всички обстоятелства, от значение за изпълнението, които са били или са могли и е следвало да бъдат известни на длъжника при поемане на задължението за извеждане на конкретните опасни вещества от складовете. В случая е безспорно, че намиращите се в процесните складови помещения взривни вещества и боеприпаси обективно позволяват да бъдат изведени от имота при спазването на определени нормативни изисквания за безопасност. Именно понеже се касае за вещи под особен режим, то дейностите във връзка с които, в т.ч. тяхното складиране и транспортиране, са строго регламентирани и подлежат на особен контрол, като за извършването им са необходими и съответни разрешения от компетентните държавни органи следящи за въведените режими. Тези обстоятелства обаче са били известни на ответника при поемане на задължението за извозване на процесните взривни вещества и боеприпаси от територията на имота, което не е без значение. Процесната уговорка не представлява обещаване действието на трето лице по смисъла на чл. 23 ЗЗД – ответникът сам се е задължил за извозване на подлежащите на утилизация остатъчните изделия, като на общо основание, по арг. от 73 ЗЗД, престацията може да бъде изпълнена изцяло или със съдействието на трето лице. С оглед конкретната обстановка, при която е поето задължението обаче, в контекста на възникналия между „ВИДЕКС“ АД, от една страна, и „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД и „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД, от друга, спор свързан с това, дали предадените за утилизация остатъчни изделия следва да бъдат върнати обратно на възложителите на работата, то на страните по материалното продажбено правоотношение е известно, че поетото от ответника в рамките на същото задължение за извозване на подлежащите на утилизация остатъчни изделия от територията на продадения имот, е изпълнимо единствено посредством съдействието на страните по този спор. В този смисъл обвързаността на ответника с изпълнение на така поетото от него задължение се запазва, независимо от действителната му способност му да осигури необходимото съдействие. Изпълнението на поетото задължение изначално се намира извън неговия изключителен контрол, което обстоятелство е съобразено при поемане му. Ето защо длъжникът-продавач може да бъде освободен от последиците на неизпълнението на така поетото от него задължение само ако докаже наличието на възникнали пред него непреодолими пречки от обективно или нормативно естество, които правят изпълнението обективно невъзможно. Обстоятелството, че „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО“ ЕООД и „ТЕРЕМ – ЦАР САМУИЛ“ ЕООД са отказали да се съобразят с решенията на РС-Белоградчик по чл. 97 ЗЗД и да приемат процесните остатъчни изделия за складиране в стопанисвания от тях обект в гр. Костенец, ул. „Хан Исперих“ № 1, не представлява непредвидима от позицията на ответника-продавач пречка за изпълнение на поетото от него задължение. По изложените съображения съдът намира, че в случая не се касае за последваща невиновна невъзможност за изпълнение, като задължението на ответника да изведе от територията на имота на складираните в него взривни вещества и боеприпаси, не е отпаднало, нито изпълнението му е суспендирано. Касае се за неизпълнение, за последиците на които длъжникът отговаря. В случая претендираното от ищеца обезщетение е такова за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в сторени от него разходите за физическа охрана, видеонаблюдение, мълниезащита, почистване и ремонт на промишлен водопровод, обслужващ пожарната безопасност на складови помещения № 4 и 6. От ангажираните по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза което съдът кредитира изцяло се установява, че общият размер на сторените от ищеца разходи от претендирания вид възлиза на сумата от 664 455,64 лв., от които 564 332,40 лв. – разходи за физическа охрана, 3 670 лв. – разходи за видеонаблюдение на обекта, 3 000 лв. – разходи за мълниезащита – и 93 453,24 лв. – разходи за ремонт на промишлен водопровод. На обезщетяване като претърпени загуби подлежат единствено онези разходи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението – арг. от чл. 82, изр. първо ЗЗД. Причинна връзка е налице тогава, когато разходите се дължат именно на неизпълнението, така че при надлежно изпълнение на задължението, за кредитора не би възникнала необходимостта от извършването им. В тази насока ответникът релевира възражение, че ищецът не следва да бъде обезщетяван за сторените от него разходи, тъй като същите нямат отношение към остатъчните изделия, съхранявани в процесните складови помещения, или, макар и във връзка с тях, са сторени в изпълнение на предписания на контролните органи, адресирани не до ищеца-купувач, а до „ВИДЕКС“ АД, което дружество е операторът на предприятие с висок рисков потенциал, отговорен за процесните остатъчни изделия. Действително операторът на предприятие с висок рисков потенциал, отговорен за съхранението на взривните вещества и боеприпаси, намиращи се в процесните складови помещения с номера 4 и 6 е „ВИДЕКС“ АД. Това обстоятелство се установява от служебна справка в публичния регистър на предприятията с нисък и висок рисков потенциал, попадащи в обхвата на глава седма, раздел първи от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), в който „ВИДЕКС“ АД е вписано като оператор на предприятие с висок рисков потенциал, който, видно от вписването в поле „предприятие (адрес)“, осъществява дейност в складове за съхранение на взривни вещества № 4 и № 6 на територията на бивш завод „Миджур“, с. Горни Лом. Вярно е също и това, че всички предписания на контролните органи във връзка със съхранението на намиращите се в процесните складови помещения взривни вещества и боеприпаси, издадени в периода между 24.04.2017 г. и 18.12.2019 г., когато собственик на процесния поземлен имот вsе е дружеството - „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД, са адресирани не до него, а до оператора на складовете - „ВИДЕКС“ АД. Задълженията на последното във връзка със съхранението на процесните остатъчни изделия обаче не произтичат от предписанията на контролните органи – такива предписания се издават в процеса на контрол на изпълнението на задълженията на операторите на предприятия/съоръжения, класифицирани с нисък или висок рисков потенциал, но самите задължения предхождат издаването на предписанията и са независими от тях. За „ВИДЕКС“ АД тези задължения произтичат от качеството му на оператор на предприятие с висок рисков потенциал, като са свързани с прилагане на мерките в одобрения доклад за безопасност, свързани с изграждането и безопасната експлоатация на предприятието (чл. 113, ал. 3 ЗООС), организирането и изпълнението на дейности, свързани с предотвратяване и контрол на големи аварии с опасни вещества (чл. 3, ал. 1 от Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях, приета в изпълнение на 103, ал. 9 ЗООС) и др. В този смисъл ищецът не е задължен във връзка със съхранението на намиращия са на територията на прехвърления му недвижим имот остатъчни изделия – тези задължения, в качеството му на оператор на предприятие с висок рисков потенциал, са адресирани и се носят от третото за процеса лице - „ВИДЕКС“ АД. Само по себе си обстоятелството, че ищецът няма законоустановен ангажимент във връзка със съхранението на процесните взривни вещества и боеприпаси обаче не означава, че евентуално сторените от него разходи във връзка с тази дейност са извършени произволно и са неоправдани, поради което и необезщетими. В случая съхранението на процесните остатъчни изделия бива натрапено на ищеца именно с оглед допуснатото от ответника неизпълнение на задължението му да изведе същите от територията на прехвърления имот. В същото време не се касае за вреди, които ищецът би могъл да избегне, като положи грижа на добър стопанин, по отношение на които законът предвижда, че не подлежат на обезщетяване независимо от допуснатото неизпълнение – чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Дезинтересирането на ищеца от намиращите се на територията на собствения му недвижим имот взривни вещества и боеприпаси би създало сериозна опасност от настъпването на авария със съществени последствия за живота и здравето на хората в района, както и за околната среда, а така също и за имуществото на самия ищец разположено на територията на целия терен и останалите складове. Ето защо обстоятелството, че предписанията на контролните органи не са адресирани към ищеца, както и че същият не е лично задължен във връзка със съхранението на процесните остатъчни изделия, не означава, че сторените от него разходи не се намират в причинна връзка с допуснатото спрямо него неизпълнението и не подлежат на обезщетяване от неизправния длъжник-продавач по договора от 2017 г. По отношение на разходите за физическа охрана по делото се установява, че ищецът е сторил такива на обща стойност 564 332,40 лв., от които 108 000 лв. – по договор № 66/24.04.2017 г. за охрана на недвижимо имущество с „Видекс инженеринг“ ЕАД за периода от м. 05.2017 г. до м. 01.2018 г., и 456 332,40 лв. – по договор от 02.01.2018 г. за охранителни услуги, сключен с „ЕЛОС“ ООД, за периода от м. 02.2018 г. до м. 11.2020 г. Разходите за охрана, сторени след 18.12.2019 г., когато „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД е прехвърлил на „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 16571.1.425, включващ процесните складови помещения № 4 и № 6, не подлежат на обезщетяване, доколкото са сторени към момент, към който ищецът вече не е бил собственик на имота, съответно не е имал задължението да го охранява. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че разходите за охрана, които са направени от първия ищец след прехвърляне на имота възлизат на сумата от 165 000 лв., респективно тези сторени в периода от м. 05.0217 г. до м. 12.2019 г. възлизат на сумата от 399 332,40 лв. От съдържанието на двата договора за охрана се установява, че престацията на изпълнителя се отнася до територията на целия поземлен имот № 001424, находящ се в землището на с. Горни Лом, посочен с пълната си площ от 357,140 дка, ведно с построените в него сгради и съоръжения. Налага се изводът, че договорите са сключени с оглед осигуряването на въоръжена охрана за територията на целия поземлен имот, а не за определени части от него. Аргумент за обратното не може да бъде извеждан от събраните в процеса на съдебното дирене гласни доказателства, защото макар същите да са в насока, че охраната е била концентрирана преимуществено за опазване на двата склада, то това не променя предмета на договорите за охрана, включващ целия периметър на терена с всички складове. В този смисъл не всички, а само част от сторените от ищеца разходи за охрана са извършени във връзка със съхраняваните в процесните складови помещения взривни вещества и боеприпаси. Единствено тази част от разходите за охрана представлява подлежаща на обезщетяване имуществена вреда понесена от първия ищец и следва да бъде съобразена при определяне на размера на обезщетението. При съобразяване общата площ на поземления имот (357 140 кв.м.) и съпоставянето й с прилежащата площ към всяко от двете складови помещения, съответно 1 433 кв.м. за склад № 4 и 1 821 кв.м. за склад № 6, то общият размер на припадащите се на двата склада разходи за охрана, сторени от първия ищец и отнасящи се за периода от м. 05.2017 г. до м. 12.2019 г. вкл., възлиза на сумата от 3 638,42 лв. По отношение на разходите за видеонаблюдение на обекта по делото се установява, че ищецът е сторил такива на обща стойност 3 670 лв. по сключен между него и „МИ СИСТЕМС“ ООД договор за проектиране и изграждане на система за видеонаблюдение от 10.07.2018 г. Част от разходите по този договор, а именно извършеното на 22.06.2020 г. плащане в размер на сумата от 420 лв. по фактура № 1563/18.06.2020 г., следват прехвърлянето на имота в полза на втория ищец - „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД. Доколкото към този момент „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД вече не търпи негативни последици изразяващи се в съхранението на процесните остатъчни изделия на територията на имота, то този разход не представлява подлежаща на обезщетяване имуществена вреда, тъй като направата му не е продиктувана от задължение на собственика на имота да полага и грижи за безопасното съхранение на чуждите остатъчни изделия от боеприпаси. Видно от ангажираните като писмени доказателства по делото констативни протоколи от 28.03.2018 г., 20.09.2018 г., 19.12.2018 г., 28.03.2019 г., 18.04.2019 г. и 18.09.2019 г. видеонаблюдението на обекта се осъществява посредством осем видеокамери, като срещу всяко от процесните складови помещения № 4 и 6 е разположена по една такава. Въз основа на тези констатации съдът намира, че само част от разходите за видеонаблюдение, възлизащи на сумата от 812,50 лв., са извършени по повод складираните на територията на имота взривни вещества и боеприпаси, и представляват подлежаща на обезщетяване имуществена вреда. Съответно другата част не могат да се квалифицират, като такива. Относно разходите за измерване на съпротивление на мълниезащитна система по делото се установява, че ищецът е извършил такива на обща стойност от 3 000,00 лв., като само 1 800,00 лв. от тях се отнасят за периода до прехвърлянето на имота в полза на „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД. Видно от ангажирана като писмено доказателство по делото фактура № 5180000049/21.06.2017 г. за направени замервания на съпротивление на 50 броя мълниезащитни заземителни уредби през 2017 г. е заплатена цена от 500,00 лв. без ДДС, при единична цена от 10,00 лв. без ДДС, като аналогични разходи са извършвани за 2018 г. и 2019 г. В същото време от протокол за контрол на съпротивление на мълниезащитни заземителни уредби се установява, че в склад № 4 са монтирани пет такива, докато тези, монтирани в склад № 6 са седем на брой. Въз основа на изложеното съдът намира, че за периода от 2017 г. до 2019 г. по повод обслужване безопасното стопанисване на процесните складови помещения ищецът е извършил разходи за измерване на съпротивление на мълниезащитна система на обща стойност 432,00 (360,00 лв. без ДДС) (по 144,00 лв. (120,00 лв. без ДДС) за всяка от трите години. По отношение на претендираните от ищеца разходите за ремонт на промишлен водопровод по делото се установява, че същият е сторил такива по сключен с изпълнител - „БУЛСТРОЙ“ ЕООД договор от 01.11.2017 г. за възлагане на изпълнението на СМР на обща стойност 93 453,24 лв., от които 68 400,00 лв. – плащане по фактура № 10185/13.11.2017 г., 19 830,00 лв. – плащане по фактура № 10187/14.12.2017 г. и 5 223,24 лв. – плащане по фактура № 10190/26.01.2018 г. Настоящият състав, намира, че без релевантно значене за преценката, дали сторените от ищеца разходи във връзка с ремонта на промишления водопровод представляват подлежащи на обезщетяване имуществени вреди е обстоятелството, дали същият е въведен в експлоатация. Това което има значение е единствено, дали тези разходи са направени от ищеца заради това, че към онзи момент в процесните складови помещения са се намирали взривни вещества и боеприпаси, чието безопасно съхранение е изисквало извършването на такъв разход, респективно той не би бил инкасиран ако ответникът бе изпълнил облигационното си задължение да изведе същите от територията на имота. Наличието на причинна връзка между факта на неизпълнението и вредата е обстоятелство, тежестта за чието установяване се носи от ищеца. От анализа на доказателствата по делото обаче не се установява, че ремонтът на водопровода е реализиран само и непременно по повод складирането на територията на имота /двата склада 4 и 6/ на взривни вещества и боеприпаси, както и че същият е нямало да бъде осъществен ако тези високорискови вещи бяха изведени своевременно от ответника. Предвид изложеното този вид разход не представлява подлежаща на обезщетяване имуществена вреда и стойността му не подлежи на репариране от ответника. Настоящият състав съобразявайки направените изводи за частична доказаност на предявените от първия ищец претенции за имуществени вреди под формата на претърпени от него загуби, следствие неизправното поведение на ответника формира заключение, че общата формирана за обезщетяването им сумата възлиза на 4 882,92 лв. Предвид достигнатия от съда извод за възникване в полза на вземане за обезщетение за имуществени вреди от договорно неизпълнение в посочения размер, то трябва да се подложи на разглеждане и въведеното при условията на евентуалност от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на правото на принудително събиране на тези вземания. Съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД вземанията за обезщетение от неизпълнен договор, каквото съдът счита да е установеното в размер на 4 882,92 лв., се погасяват с изтичане на специалната /по-кратка/ тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – арг. от чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Вземането за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение е такова без определен срок по смисъла на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, като същото става изискуемо незабавно с възникването си. Фактическият състав на вземането за обезщетение се счита завършен с настъпването на вредата, която в случая се състои в извършването на съответния разход. В случая подлежащите на обезщетяване разходи са извършени от първия ищец в пределите на периода от 12.05.2017 г. до 20.12.2019 г., когато е осъществено последното подлежащо на обезщетяване плащане по договора за физическа охрана на обекта за м. 12.2019 г. Давностният срок за най-късно възникналата част от многокомпонентното вземане за договорно обезщетение – тази от 20.12.2019 г. – изтича на 20.12.2022 г., като за останалите части от обезщетението, възникнали в резултат на по-ранните плащания, срокът е изтекъл още по-рано. По делото не се установяват обстоятелства по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, довели до спиране или прекъсване на давностния срок преди неговото изтичане. Исковата молба е подадена пред съда едва на 06.06.2024 г. – повече от година и половина след изтичането на давността уредена за разглежданото вземане – поради което и нейното упражняване не може да предизвика извод, че това е обстоятелство довела до прекъсване на давността. Казаното мотивира съдът да приеме, че възникналото за първия ищец вземане за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение под формата на претърпени загуби в размер на сумата от общо 4 882,92 лв. е погасено по давност. Съгласно изложените съображения предявеният от „МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД иск с правно основание чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 26 000 лв., предявена като част от вземане в общ размер на 668 695,64 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие неизпълнение на задължение за извеждане от територията на имота на складираните в него взривни вещества и боеприпаси, уговорено в раздел IX от сключения между страните договор от 24.04.2017 г. за продажба на недвижим имот, изразяващи се в сторени от ищеца разходи за охрана, видеонаблюдение, мълниезащита, почистване и ремонт на промишлен водопровод, обслужващ пожарната безопасност на складови помещения № 4 и 6, представляващи част от придобитото по договора от 24.04.2017 г. недвижимо имущество, за периода от 24.04.2017 г. до 18.12.2019 г., следва да бъде изцяло отхвърлен, поради недоказаност на основанието и размерите му в едната си част и погасен по давност в друга. По иска с правно основание чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, предявен от „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД Предявен от „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е втори предпочетен евентуален иск по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД е за сумата от 16 090,79 лв., част от вземане в общ размер на 100 000 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (нереализирани приходи от възмездно ползване на имота), претърпени в периода от 01.01.2018 г. до 18.12.2019 г. вследствие неизпълнение на задължение на ответника за извеждане от територията на имота на складираните в него боеприпаси и/или взривни вещества, което е уговорено в пункт IX от сключения между страните договор от 24.04.2017 г. за продажба на недвижим имот, ведно със законна лихва за забава за периода от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Основателността на този иск се предпоставя от наличието на следните предпоставки: 1) сключен между страните по спора договор за продажба на недвижим имот, в който се съдържа 2) уговорка, по силата на която ответникът е поел задължение от територията на продадения недвижим имот да бъдат изведени намиращите се в него взривни вещества и боеприпаси, 3) допуснато от ответника неизпълнение на поетото задължение, 4) вследствие на което ищецът е понесъл вреди под формата на пропуснати ползи. По делото вече беше развито мотивиране за налична установеност, че по сключения между „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД и „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД договор от 24.04.2017 г., наред с характерните за продажбата задължения продавачът да прехвърли собствеността и да предаде владението върху имота на купувача, е налице поемане и на допълнително задължение от продавача, а именно да изведе складираните на територията му взривни вещества и боеприпаси, в т.ч. тези намиращи се в складови помещения с № 4 и № 6. Стана ясно и това, че задължението е възникнало валидно – уговорената престацията е постижима при полагане на дължима грижа – като впоследствие не са настъпили обстоятелства, водещи до последваща безвиновна невъзможност за изпълнение, които да са довели да отпадане на задължението или суспендиране на изпълнението му от обременения с него продавач-ответник. Така длъжникът отговаря за последиците от неизпълнението на така поетото от него задължение, в т.ч. за поправяне на понесените от кредитора вреди. Пропуснатата полза, като вид подлежаща на обезщетяване имуществена вреда, представлява неосъществено сигурно увеличаване на имуществото на кредитора, осуетено в резултат на допуснатото спрямо него неизпълнение. Установяването на пропуснатата полза се основава на преценка за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно, съпоставено с имуществото му при факта на неизпълнението. При все това пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което преценката за наличието й следва да се основава на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на кредитора и не може да почива на логическо допускане за закономерното настъпване на увеличението – в този смисъл тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3.2012 г. Неизпълнението на поетото от ответника задължение за извеждане от процесните складови помещения на съхраняваните в тях взривни вещества и боеприпаси препятства възможността на кредитора от пълноценно упражняване на правото му на собственост. Сама по себе си невъзможността на кредитора да упражнява правото си на собственост обаче не създава в правната му сфера автоматично пропусната полза. Необходим е реален пропуск за увеличаване на имуществото на кредитора, какъвто сама по себе си невъзможността му да си служи с вещта лично, не представлява такъв. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора, от която произтича пропусната полза, ще е налице в случаите, при които в резултат на неизпълнението кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване от друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при определени условия – така тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3.2012 г. В случая заявяваната от първия ищец пропусната полза се състои в невъзможността складовите помещения, в които се съхраняват процесните взривни вещества и боеприпаси – склад № 4 и № 6 – да бъдат отдадени под наем на трети лице, в резултат на което за него е настъпила вреда, равняваща се на стойността на неполучения доход от наем. С оглед на това в тежест на ищеца е да установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с ползването на процесните складови помещения, които са били осуетени именно в резултат на неизпълнението, или да установи, че при конкретните пазарни условия в рамките на процесния период е съществувала реална възможност за отдаването им под наем, в която насока ищецът е имал сериозни намерения – било поради предназначението на обектите, поради историята на отдаването им за възмездно ползване от трети лица или поради други постъпки, доказващи сериозността на намеренията на ищеца в тази насока. Действително по делото се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 18.12.2019 г., складови помещения № 4 и 6 са били неизползваеми, предвид складираните в тях взривни вещества и боеприпаси, и не са били отдавани под наем, доколкото сключеният с „ВИДЕКС“ АД договор за наем е продължил до края на 2017 г. Не се установява обаче след връщане на държането върху складовите помещения от „ВИДЕКС“ АД ищецът да е имал реално намерение за повторно отдаване на същите под наем на друг правен субект. В тази насока ищецът не се позовава на възникнали между него и конкретни трети лица правоотношения във връзка с отдаване на процесните помещения под наем, нито се твърди да са водени преговори в такава насока. Реални изгледи за отдаване на помещения под наем в същото време не се установяват и с оглед предназначението им и историята на ползването им – касае се за складове за складиране на взривни вещества и боеприпаси, приходът от които обекти традиционно не се свързва с отдаването им под наем, а с използването им в търговската дейност на техния собственик. Изложеното налага извод за отсъствието на обстоятелства, сочещи на реална възможност за реализиране на приходи от претендирания от ищеца вид – граждански плодове от наем. По изложените съображения предявеният от „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД иск с правно основание чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 16 090,79 лв., предявена като част от вземане в общ размер на 100 000 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (нереализирани приходи от възмездно ползване на имота), претърпени в периода от 01.01.2018 г. до 18.12.2019 г. вследствие неизпълнение на задължение за извеждане от територията на имота на складираните в него боеприпаси и взривни вещества, уговорено в пункт IX от сключения между страните договор от 24.04.2017 г. за продажба на недвижим имот, следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, предявен „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД Предявеният от „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, е за сумата от 83 032,14 лв., предявена като част от вземане в общ размер на 634 447,90 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в сторени разходи за охрана и безопасно съхранение на взривни вещества и боеприпаси, намиращи се в недвижим имот, притежаван от ищеца, разположен в землището на с. Горни Лом, ЕКАТТЕ 16571, общ. Чупрене, обл. Видин, м-т „Коло“, както и нереализирани приходи от осуетяване възможността за ползване на разположените на територията на поземления имот складови помещения № 4 и 6 за периода от 18.12.2019 г. до 05.06.2024 г. Основателността на иска се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1) осъществяване на съзнавано поведение (действия и бездействия) на лица, които представляват ответника при стопанисването на складови помещения № 4 и № 6, при което е осуетен достъпа до собственика им и възможността същия да ги използва по предназначение, поради наличните вътре взривни вещества и боеприпаси, за които ответника има нормативно задължение да изведе от тях; 2) видът и размерът на претендираните имуществени вреди (реално извършени разходи за охрана и поддръжка на складовете и пропускане на ползи да се реализира печалба от тяхното ползване чрез лично или възмездно ползване от трети лица); 3) причинна връзка между реализираните деяния (действия и бездействия) и настъпилите вреди. Между страните по делото не е спорно, а и от представения като писмено доказателство по делото нотариален акт № 176, том II, рег. № 1756, дело № 352 се установява, че на 18.12.2019 г. между двамата ищци е сключен договор за продажба, по силата на който „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД е прехвърлило на „АРМС КИЙПИНГ“ АД правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 16571.1.425, с административен адрес: обл. Видин, общ. Чупрене, с. Горни Лом, ул. ••••••••, ведно със седем на брой сгради, в това число процесните складови помещения № 4 и № 6. От своя страна „АРМС КИЙПИНГ“ АД не се е разпореждало с имота, като е негов собственик за пълното времетраене на исковия период. Неправомерното поведение, на което ищецът се позова и във връзка с което търси ангажирането на извъндоговорната отговорност на ответника за вреди, се състои в съхранението на територията на прехвърления му имот на чужди взривни вещества и боеприпаси, които осуетяват пълноценното му ползване и които налагат извършването на редица разходи за охрана и поддръжка на двата склада 4 и 6. Касае се за същите взривни вещества и боеприпаси, приети от „ВИДЕКС“ АД за утилизация през 2012 г., които „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД се е задължило да изведе от територията на имота при прехвърлянето му на „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД през 2017 г. Задължението на „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за извеждане на остатъчните изделия от имота обаче има облигационен характер и произтича от клаузата на т. IX от нотариален акт № 193 от 24.04.2017 г., том I, рег. № 839, дело № 134, в който е обективиран договорът за продажба между „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и първия „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД. Касае се за облигационно задължение с относителен характер, претенцията по което принадлежи единствено и само на кредитора, спрямо когото задължението е било поето. Неправомерното поведението на длъжника се ограничава до неизпълнението, съответно неговата противоправност не надхвърля границите на облигацията. В този смисъл допуснатото спрямо кредитора договорно неизпълнение е противоправно единствено спрямо него. В случая по делото действително се установява, че „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не е изпълнило задължението си да изведе от имота намиращите се на територията му взривни вещества и боеприпаси. Това неизпълнение обаче е проявено единствено спрямо Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД, към когото е поето съответното задължение. В този смисъл допуснатото спрямо „Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан“ ООД неизпълнение не представлява и не може да се квалифицира като неправомерно поведение и спрямо втория ищец - „АРМС КИЙПИНГ“ АД. За ангажиране на извъндоговорната отговорност на ответника спрямо „АРМС КИЙПИНГ“ АД неправомерният резултат, на който се позовава ищецът и който се състои в обстоятелството, че на територията на собствения му поземлен имот се намират чужди взривни вещества и боеприпаси, които осуетяват пълноценното му ползване и в същото време налагат извършването на редица разходи за охрана и поддръжка, следва да се дължи на неправомерното поведение на лица, представляващи или ангажирани от ответното дружество по трудови или граждански правоотношения. Ответникът отговаря за вредите, причинени от поведението на тези лица, по реда на чл. 49 ЗЗД като възложител на изпълняваната от тях работа. В контекста на извъндоговорната отговорност за вреди това поведение би било неправомерно, доколкото засяга обекта на чуждо абсолютно субективно право, в случая правото на собственост на ищеца, ограничавайки упражняването на вещните му правомощия. В този смисъл „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД би могъл да отговаря за вреди към „АРМС КИЙПИНГ“ АД ако сам беше собственик на намиращите се в имота взривни вещества и боеприпаси, който в това си качество би бил длъжен да евакуира оттам, или ако за него съществуваше друго извъндоговорно задължение, насочено към постигане на този резултат. В случая обаче, както стана ясно от проведеното по делото доказване ответника - „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не е собственик на намиращите се в имота на втория ищец взривни вещества и боеприпаси. Ответникът се явява единствено предишен собственик на поземления имот, в който се съхраняват непреминали през обезвреждане или обезвредени изделия, като същите са собственост на трети лица. Едновременно с това по отношение на него не се твърди, съответно и не се установява да е налице друг вид извъндоговорно задължение за извеждане на намиращите се в имота взривни вещества и боеприпаси. Изложеното обосновава извод за отсъствието на осъществено спрямо ищеца -„АРМС КИЙПИНГ“ АД неправомерно поведение, за което „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да е пасивно легитимиран да носи отговорност по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. Отсъствието на противоправност лишава фактическия състав на отговорността за вреди от един от съществените й елементи, което изключва възникването й. По изложените съображения предявеният от „АРМС КИЙПИНГ“ ЕООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 83 032,14 лв., предявена като част от вземане в общ размер на 634 447,90 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в сторени разходи за охрана и безопасно съхранение на взривни вещества и боеприпаси, намиращи се в недвижим имот, притежаван от ищеца, разположен в землището на с. Горни Лом, ЕКАТТЕ 16571, общ. Чупрене, обл. Видин, м-т „Коло“, както и нереализирани приходи от осуетяване възможността за ползване на разположените на територията на поземления имот складови помещения № 4 и 6 за периода от 18.12.2019 г. до 05.06.2024 г., следва да бъде отхвърлен. Относно отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в настоящото дело сезирания съд, приема следното: С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда единствено в полза на ответника, който чрез процесуалния си представител своевременно е въвел процесуално искане за присъждане на направените разноски за водене на делото, придружено от доказателства за реалното им извършване. Общият размер на установените като извършени от „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД разноски възлиза на сумата от 31 564 лв., от които 25 564 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 6 000 лв. – заплатено възнаграждение за вещи лица. Своевременно процесуалният представител на двамата ищци по делото е упражнил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, което се претендира за присъждане от ответника с позоваване, че същото е прекомерно. Съдът приема, че така направеното възражение е неоснователно. Участниците по делото са двама ищци, един ответник и четири подпомагащи страни, като всички са взели активно участие с формулиране на искания и възражения, вземали са становища по доказателства, като са ги оспорвали и са правили допълнителни искания във връзка с тях. Съдебното дирене се е развило в проведени четири съдебни заседания, като в тях са осъществени множество процесуални действия, като събраните доказателства са с голям обем и разнородност от целия спектър на допустимите такива по ГПК. Предмет на делото са четири иска с различни фактически състави, като правата са заявени от двама ищци. Периодът на доказване е значителен – осем години. Разгледани са множество възражения. Всичко това предполага да се направи извод за съществено по своята правна и фактическа сложност дело, което изисква отделянето на сериозен адвокатски труд за проучване и изграждане на защитни тези, като в този контекст уговореното и заплатено от ответника възнаграждение в полза на адвокат Б. в размер на сумата от общо 25 564,00 лв. с вкл. ДДС е напълно оправдано и адекватно на вида спор и актуалните пазарни условия на адвокатските услуги. Аргумент в подкрепа на последното е обстоятелството, че уговореното в полза на адвокат П. възнаграждение от двамата ищци, които представлява в настоящия процес е по-високо по размер, което също показва оценка за сложността на спора, по които се ползва съответната професионална адвокатска помощ. При тези аргументи редукция в адвокатското възнаграждение следващо се на ответника не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК понасянето на тези разноски следва да бъде разпределено между двамата ищци съответно по обем на отхвърлените им претенции, така както е посочено в списъка по чл. 80 ГПК представен от процесуалния представител на ответника в последното съдебно заседание. Отговорността за покриване на разхода за платен депозит за вещите лица в размер на 6 000 лв. следва да се подели поравно между двамата ищци. Така мотивиран Софийски градски съд