Решение № 178 от 28.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1208/2024 г.

С Присъда № 32 от 16.10.2023 г. по НОХД № 517/2022 г., Окръжен съд- Б.град, ІХ н.с. е признал:

Подсъдимия А. И. К. за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 29.02.2016 г. на строителен обект „Хотелски комплекс 4 звезди със спа център и център за балнеология“, находящ се в УПИ І-056017, местност „Бански път“ в землището на с.Баня, община Разлог, в качеството си на технически ръководител, съгласно трудов договор № 63/11.07.2014 г., сключен със „Сити Дженерал 1“ ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност (товаро-разтоварна работа от пирамида със стъклопакети, оставена с кулокран върху платформа, намираща се на третия етаж на блок „С“ на строителния обект), при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия А. М. К., и при съпричиняване с пострадалия, е причинил смъртта на С. В. Х. – „монтажник дограма“ в дружеството - подизпълнител „Албио“ ЕООД гр.София, като немарливото изпълнение се е изразило в нарушение на:

1. чл.14, т.4 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товароразтоварни работи - не е създал безопасна организация на товаро-разтоварния процес на стъклопакетите от пирамидата;

2. т.3 от Споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на обекта, подписано между „Сити Дженерал 1“ ЕООД и подизпълнители – като лице, на което съгласно т.1 от споразумението е възложено съвместното прилагане на същото, преди започването на работа от работници на подизпълнителя „Албио“ ЕООД не е предприел необходимото по предаване на работната площадка (платформа на третия етаж на блок „С” в строителния обект) и осигуряване на фронт за безопасна работа и не е изготвил протокол за установяване обезопасеността на предадената работна площадка, като не е информирал работниците на подизпълнителя за състоянието на платформата – обезопасеността й с парапетни ограждения, възможността за поставяне върху платформата на пирамидата със стъклопакети, предвид нейните размери и тежест и т.н.;

3. чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.26 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, а именно - не е осъществил ефективен контрол по извършването на работа, без риск за здравето и по безопасен начин, и не е контролирал спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал в хода на извършваната товаро-разтоварна работа кранистът от „Сити Дженерал 1“ ЕООД А. М. К. и монтажникът дограма от „Албио“ ЕООД С. В. Х. да извършат следните нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд:

за А. М. К.:

• чл.12, т.6 във вр. с т.93 от Приложение № 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. (обн. ДВ бр.11 от 2006 г.) за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, съгласно която „Товарозахващащите приспособления се освобождават от куката на повдигателното съоръжение и от товара, след като товарът е поставен устойчиво на определеното място“ - като лице, управляващо повдигателно съоръжение - кулокран ТЕRЕХ СТТ 61/А е допуснал товарозахващащите приспособления да се освободят от товара (пирамида със стъклопакети), без да е поставен устойчиво на временна платформа на третия етаж на блок С на строителния обект;

• чл.77, т.2, пр.2 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателните съоръжения, съгласно която „Лицата, които управляват повдигателните съоръжения по чл.2, ал.1, т.1 – 4, са длъжни: т.2 да повдигат предварително товара на височина не по-голяма от 0,2 - 0,3 m за проверка на правилното му привързване и окачване и на сигурното действие на спирачката и да поставят преместения товар на места и по начин, които не позволяват падането, обръщането или приплъзването му - като лице, управляващо повдигателно съоръжение - кулокран ТЕRЕХ СТТ 61/А, не е изпълнил задължението си да постави преместения товар на места и по начин, които не позволяват падането, обръщането или приплъзването му;

за С. В. Х.:

• чл.12, т.6, във вр. с т.93 от Приложение № 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. (обн. ДВ бр.11 от 2006 г.) за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, съгласно която „Товарозахващащите приспособления се освобождават от куката на повдигателното съоръжение и от товара, след като товарът е поставен устойчиво на определеното място“;

• т.22 от Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети, утвърдена от управителя на „Албио“ ЕООД, съгласно която „Стативът се откача от крана, когато работникът е сигурен, че стативът е поставен върху платформата устойчиво и с осигурен наклон против падане“;

• т.23 от Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети - „Забранява се едновременното развързване на всички обвързващи или закрепващи товара средства (колани, скоби и др.), без да са взети предпазни мерки за стабилизиране на товара“;

• т.24 от Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети - „Непрекъснато се следи, дА. стативът е плътно стъпил върху платформата“;

• т.25 от Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети - „Започва се разтоварването като първо се разтоварва найвъншният стъклопакет“;

• т.26 от Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети – „Разтоварването да става като се взема по един стъклопакет от всяка купчинка, а останА.те купчинки остават завързани за статива“,

поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го

е ОПРАВДАЛ по обвинението да е извършил нарушение на чл.11, т.1, пр.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, а именно – не е осигурил безопасността и защитата на здравето на работниците при извършване на товаро-разтоварните работи, като не е осигурил избора на правилния начин на извършване на товаро-разтоварните работи на стъклопакетите от пирамидата.

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното на подс.А. К. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същия съдебен акт, ОС-Б.град е признал подсъдимия А. М. К. за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 29.02.2016 г. на строителен обект „Хотелски комплекс 4 звезди със спа център и център за балнеология“, находящ се в УПИ І-056017, местност „Бански път“ в землището на с. Баня, община Разлог, в качеството си на кранист, съгласно трудов договор № 75/29.08.2014 г., сключен със „Сити Дженерал 1“ ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност (товаро-разтоварна работа от пирамида със стъклопакети, оставена с кулокран върху платформа, намираща се на третия етаж на блок „С“ на строителния обект), при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия А. И. К., и при съпричиняване с пострадалия, е причинил смъртта на С. В. Х. – „монтажник дограма“ в дружеството - подизпълнител „Албио“ ЕООД, гр. София, като немарливото изпълнение се е изразило в нарушение на:

• чл.12, т.6, във вр. с т.93 от Приложение № 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. (обн. ДВ бр.11 от 2006 г.) за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, съгласно която „Товарозахващащите приспособления се освобождават от куката на повдигателното съоръжение и от товара, след като товарът е поставен устойчиво на определеното място“ - като лице, управляващо повдигателно съоръжение - кулокран ТЕRЕХ СТТ 61/А е допуснал товарозахващащите приспособления да се освободят от товара (пирамида със стъклопакети), без да е поставен устойчиво на временна платформа на третия етаж на блок С на строителния обект;

• чл.77, т.2, пр.2 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателните съоръжения, съгласно която „Лицата, които управляват повдигателните съоръжения по чл.2, ал.1, т.1 – 4, са длъжни да повдигат предварително товара на височина не по-голяма от 0,2 - 0,3 m за проверка на правилното му привързване и окачване и на сигурното действие на спирачката и да поставят преместения товар на места и по начин, които не позволяват падането, обръщането или приплъзването му - като лице, управляващо повдигателно съоръжение - кулокран ТЕRЕХ СТТ 61/А, не е изпълнил задължението си да постави преместения товар на места и по начин, които не позволяват падането, обръщането или приплъзването му, поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.2 от НК вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия А. К. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства – 6 бр. платнени въжета (колани за връзване), е постановено да се унищожат, като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

Произнасяне по разноските не е направено.

Против присъдата са постъпили въззивни жалби от адв.В. Ц. и адв.З. В., общи защитници на подсъдимите А. К. и А. К.. В жалбите се навеждат идентични оплаквания за незаконосъобразност на присъдата (материална и процесуално-правна). Твърди се, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин двамата подсъдими да са извършили вмененото на всеки от тях престъпление. В този смисъл, с жалбите се иска присъдата да бъде отменена, а вместо нея да се постанови друга, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани по обвиненията.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на А. П. – София изразява становище, че събраните от въззивния съд доказателства подкрепят установената от първата инстанция фактическа обстановка. Намира, че подсъдимите са допуснА. нарушения на нормативно установените изисквания за извършването на разтоварни дейности на стъклопакети,

предназначени за сграда. Според прокурора подсъдимият К., като технически ръководител на обекта, не е осигурил правилния начин за провеждане на товаро-разтоварните работи на стъклопакетите от пирамидата; не е създал безопасна организация на този процес; не е предприел необходимите действия за предаване на платформата на служителите на „Албио“ ЕООД и осигуряване на фронт за безопасна работа; в нарушение на задълженията си не е изготвил протокол за установяване на безопасността на платформата, не е информирал представителите на подизпълнителя за състоянието й, за товароносимостта й и възможността за безопасно поставяне на пирамидата върху нея; не е осъществил контрол над извършваната от подсъдимия К. и пострадалия Х. дейност, като не е проконтролирал спазването на ЗБУТ и е допуснал те са извършат нарушения. Прокурорът се позовава на експертните заключения, относно причините за настъпилия инцидент - технически и организационни. Изтъква, че разтоварването на пирамидата е станало при липсата на определен алгоритъм, при пълна анархия и с участието на лица, които не са били обучени и инструктирани. По мнението му инцидентът е можело да бъде

предотвратен, ако техническият ръководител е създал необходимата организация и е осъществил контрол при изпълнението й. Допълва, че подс.К. е бил определен за отговорник за безопасната работа с монтираните на обекта кулокранове с две изрични заповеди, като в това си качество, той е бил длъжен да следи за действията на краниста или да възложи този контрол на друго лице. Прокурорът намира за доказано и обвинението, повдигнато на подсъдимия К.. Според него, при упражняваната дейност като кранист, А. К. не е изпълнил задължението си да се убеди, че пирамидата е стъпила здраво и безопасно на платформата, както и да освободи товарозахващащите приспособления от куката на крана след поставянето на товара на платформата. Намира за обоснован изводът на първостепенния съд, че е налице причинно-следствена връзка между нарушенията, допуснати от К. и настъпилия резултат, тъй като доказаният по делото механизъм на падане на стъклопакетите се състои в несиметричното разтоварване на платформата, което е довело до наклоняването на същата на една страна, както и на обстоятелството, че пирамидата е била държана под напрежение от крана, което неминуемо е довело до повдигането й и обръщането на стъклопакетите. В пледоарията си прокурорът оспорва възраженията на защитата, че за настъпването на инцидента изцяло е виновен пострадалият и не е налице причинно-следствена връзка между извършените нарушения от подсъдимите и настъпването на съставомерния резултат. Не отрича, че пострадалият Х. също е нарушил правилата за безопасност, но инцидентът би се предотвратил, ако подсъдимите са изпълнили задълженията си за правилното разтоварване на стъклопакетите на обекта. В подкрепа на доводите си се позовава на експертното становище на вещите лица М. и Р., според които въпреки несиметричното разтоварване на пирамидата, ако коланите на крана не са били опънати, то пирамидата не би се наклонила и не биха паднА. стъклопакетите. Намира, че в мотивите на атакуваната присъда е подробно и изчерпателно обосновано качеството на подс.К. – „технически ръководител”, а съответно и изискуемото от чл.123, ал.1 от НК субективно качество.

Солидаризира се с наложените наказания, които счита за правилно индивидуА.зирани и удовлетворяващи целите на чл.36 от НК. В този смисъл предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Адвокат В. – защитник на подсъдимите К. и К., пледира за отмяна на първоинстанционната присъда, като необоснована и незаконосъобразна, поради липсата на изискуемата причинна връзка между поведението на подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат. Според защитата, дори подсъдимите да са допуснА. нарушения, последните не са били от такъв порядък, че да обусловят резултата. Навежда доводи, че с личните си действия пострадалият е причинил смъртта си, а именно – че в нарушение на правилата за разтоварване на стъклопакети е развързал всички, които са били прикрепени на пирамидата. Смята, че неправилно се пренебрегва фактът, че единствено пострадалият е бил отговорен за разтоварването на стъклопакетите и за спазването на ЗБУТ при извършване на тази дейност. Твърди, че на инкриминираната дата не се е очаквало да бъде доставена дограма и че неправомерно бригадирът на общите работници им е разпоредил да окажат помощ при разтоварването на дограмата. Пострадалият е създал предпоставки за настъпването на инцидента, като единствен е бил отговорен за начина по който е следвало да стане разтоварването и не е трябвало да привлича за тази дейност общи работници, нито да развързва всички стъклопакети, с цел да се приключи работата по-бързо. По мнението на защитата, П.та е събирала доказателства единствено обслужващи обвинителната теза, но не е изяснила защо след като е трябвало да се разтоварят стъклопакети за първия и за третия етаж, разтоварването не е започнало от първия етаж, а всички стъклопакети от пирамидата са били качени на платформа на третия етаж, определяйки подобна поредност за хаос, създаден именно от пострадалия. Пак с пострадалия защитата свързва ангажимента за спазване на съответен алгоритъм в процеса на разтоварване, за който счита, че подзащитните й не носят отговорност, понеже само пострадалият, като представител на фирмата за дограма е знаел правилата на дружеството - подизпълнител за безопасно разтоварване, но от бързане е допуснал да се създаде хаос. Защитата оспорва и тезата на държавното обвинение, че подсъдимият К. е годен субект на престъплението по чл.123 от НК. Изтъква, че ЗУТ урежда изискванията за заемане на длъжността „технически ръководител“, а не подзаконовия нормативен акт, сочен от П.та, поради което дори К. да е бил назначен на такава длъжност, той не можел да има качеството на „технически ръководител”. Припомня, че тъкмо по същата причина веднъж вече осъдителна присъда на ОС-Б.град е била отменена от САС, а делото впоследствие е върнато в досъдебната фаза, като нямало как с дадена наредба да се дерогира приложението на закона. В допълнение сочи, че характеристиките на платформата не са довели до настъпването на смъртта на пострадалия Х. и отново настоява, че инцидентът се дължи само на допуснати от него нарушения. В този смисъл моли, след преценка на събраните доказателства, въззивната инстанция да постанови своя съдебен акт, като признае двамата подсъдими за невинни.

В лична защита, подсъдимите К. и К. поддържат доводите на адв.В., изразяват съжаление за случилото се, но заявяват, че нямат вина и молят да бъдат оправдани. В последната си дума, подсъдимите желаят жалбите им да бъдат уважени.

Апелативен съд – София, като възивна инстанция, при извършената служебна проверка констатира, че неправилно първостепенният съд е разгледал делото по реда на чл.371, т.1 от НПК. Законодателят е уредил „съкратеното съдебно следствие“ в хипотезите на чл.371, т.1 и т.2 от НПК като възможност за постигане на процесуална икономия, когато страните не оспорват някои или всички, събрани на досъдебното производство доказателства. В разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК е предвидено непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетели и експертни заключения от досъдебната фаза, но подобна възможност не съществува по отношение на свидетелски показания, депозирани пред друг съдебен състав по същото дело. Това означава, че съкратено съдебно следствие не само по т.2 на чл.371 от НПК, но и по т.1 на същия текст е неоправдано, ако веднъж вече делото е било разгледано по общия ред и вА.дно са били събрани доказателства, както е и в конкретния случай. Сегашното разглеждане на делото е второ по ред, след като първоначално е било образувано НОХД № 32/2020 г. по описа на ОС-Б.град, по което е проведено пълноценно съдебно следствие по общите правила и е постановена осъдителна присъда от 15.06.2021 г., отменена с Решение № 87/23.03.2022 г. по ВНОХД № 1256/2021 г. на САС, поради допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт (изразяващи се в липса на обосновка на длъжностното качество на подс.А. К.). По внесен на 11.07.2022 г. нов обвинителен акт е образувано НОХД № 517/2022 г. на ОС-Б.град (предмет на сегашната въззивна проверка), по което с определение от 12.10.2022 г. първостепенният съд, по тепърва заявено искане на подсъдимите и техните защитници е приел, че са налице предпоставките за съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК, без провеждане на разпит на вещите лица и свидетелите, с изключение на свидетелите Д. К. и Х. Х., като впоследствие по изрично искане на прокурора, разпит в съдебно заседание, окръжният съд е провел и на свидетелите С. А., Р. Р. и Х. С.. Настоящият въззивен състав намира, че по този начин първата инстанция не е постигнала заложената в закона цел – ускоряване на наказателното производство, понеже вече веднъж делото е протекло по общите правила, но и наред с това сама се е лишила от възможността да ползва, ако това е необходимо, показанията на останА.те свидетели, дадени при разпитите им при предходното разглеждане на делото и съответно да изследва всеобхватно фактите, касаещи предмета на доказване. Принципът за разкрИ.ето на обективната истина в наказателния процес винаги е приоритетен пред принципа на процесуалната икономия. Когато по делото, чрез законосъобразно реА.зирано съдебно следствие по общите правила, е инкорпориран годен доказателствен материал, последващо пристъпване към съкратена процедура по чл.371, т.1 от НПК, реално съставлява механизъм за априори елиминиране на същия доказателствен материал изцяло или частично и то въз основа на нечия едностранна претенция, което не съответства на нормите на чл.13 и чл.14 от НПК. Ето защо, САС проведе въззивно съдебно следствие, с оглед попълване на доказателствената съвкупност.

Що се отнася до наведените в жалбите общи доводи за постановяване на присъдата при допуснати съществени процесуални нарушения, тези доводи не визират никакви конкретни пороци, които да бъдат коментирани, а в пледоариите такива оплаквания не се и поддържат.

При въззивния контрол не се констатират процесуални нередовности от категорията, налагаща задействане на чл.334, т.1 от НПК, каквото правомощие впрочем и не би могло да бъде упражнено предвид забраната по чл.335, ал.3 от НПК.

При първото първоинстанционно разглеждане на делото наследниците на починА.я пострадал са били конституирани в качеството на частни обвинители по тяхно искане. При второто първоинстанционно разглеждане, започнало въз основа на внесения нов обвинителен акт, същите не са се възползвА. от възможността да встъпят в процеса, като страни.

САС, проверявайки правилността на постановената присъда – нейната обоснованост, законосъобразност и справедливост, във връзка със заявените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира, че в конкретния казус са налице основанията, визирани в чл.337, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. И. К. е роден на •••••••• г. в с.•••, община •••, област •••, живущ в с.•••, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, началник-склад в „Полис“ ООД, с. •••, с ЕГН ••••••••••.

През 2012 г., 32 годишният тогава подсъдим А. К. след завършване на средно и на висше образование (виж дипломи на л.34-36 от ВНОХД № 1256/2021 г. на САС) завършил допълнително двугодишно обучение - задочна форма по професия „строителен техник” - трета степен на професионална квА.фикация, в специалност „строителство и архитектура” в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Левски” – Б.град, за което получил Свидетелство за професионална квА.фикация Серия К-12 № 030-676, рег. № 3330-87/19.06.2012 г. (л.33 от ВНОХД № 1256/2021 г. на САС). Според действащата по онова време Наредба № 33 от 01.07.2010 г. за придобИ.е на квА.фикация по професията „строителен техник” (в сила от деня на обнародването й в ДВ бр.67 от 21.08.2010 г., отм. през 2020 г.[1]), издадена от Министерството на образованието, младежта и науката на основание чл.17, т.3 вр. с чл.16, ал.7 от Закона за народната просвета (действал до 01.08.2016 г.[2]), и по-специално според точка 2.3. от Приложението към чл.2 от Наредбата, която била посветена на възможностите за професионална реА.зация, се позволявало на лицата придобили трета на степен на професионална квА.фикация по професията „строителен техник” да заемат определен кръг от длъжности по тогавашната Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД) в Република България. Сред тези

длъжности попадала и длъжността по код 1223-3006 „технически ръководител”.

Подсъдимият А. М. К. е роден на •••••••• г. в с.•••, област •••, живущ в с.•••, община •••, област •••, българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан, безработен, с ЕГН ••••••••••.

Подсъдимият А. К. притежавал свидетелство за правоспособност за упражняване на професия „машинист на кулокранове над 160 тонметра“, първа степен, с рег. № 9408/2010 г., издадено от Регионален отдел – София на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (л.65, том 3 от ДП).

На 09.01.2013 г. между дружествата „Хот Спрингс – Баня“ ЕООД, ЕИК 131199081, със седалище и адрес на управление с.Баня, община Разлог, ул. „Двадесет и четвърта“ № 2 (инвеститор) и „Сити Дженерал-1“ ЕООД, ЕИК 131273350, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Златен рог“ № 22, ет. 12 (строител) бил сключен договор за изработка - договор за строителство (л.9-14, том 2 от ДП), въз основа на който инвеститорът възложил на строителя, срещу възнаграждение, да организира построяването на „Хотелски комплекс от категория 4 звезди – център за балнеология“ в УПИ І-056017, находящ се в местност „Бански път“ в землището на с.Баня, община Разлог (ЗП 3998,88 кв.м., РЗП – 13913,46 кв.м.). Самият строеж започнал след издадено разрешение № 45/25.06.2014 г. от Главния архитект на община Разлог, област ••• на дружеството инвеститор „Хот Спрингс – Баня“ ЕООД, представлявано от управителя му Я. К. (л.51-52, том 1 от ДП).

За изпълнение на задълженията си по договора за строителство, изпълнителят „Сити Дженерал-1“ ЕООД разполагало с назначени работници и служители, както и се ползвало от услугите на подизпълнители.

С трудов договор № 63/11.07.2014 г. (л.51-52, том 3 от ДП) подсъдимият А. И. К. бил назначен на длъжността „технически ръководител“ – код по НКП 3123 3001, съответстваща на длъжността по код 1223-3006 от предходната НКП. На същата дата срещу подпис той получил и длъжностна характеристика (л.53-54, том 3 от ДП), с чието съдържание удостоверил, че се е запознал на 14.07.2014 г. Съгласно последната трудовите му функции и задължения обхващА.: непосредствено да ръководи изпълнението на строително-монтажните работи на обекта, за който отговаря; да проучва основно документацията на обекта; да извършва подготовка за започване на строително-монтажните работи в съответствие с плана и графиците на обекта; да изготвя месечна оперативна програма, да утвърждава месечния производствен план на работниците, да разяснява чертежите, обезпечава техническата безопасност и хигиена на труда; пряко да ръководи изпълнението на СМР и отговаря за опазването на работните чертежи съобразно изискванията на правилника за изпълнението на СМР; да съблюдава за спазването на технологичната последователност на процесите и оперативното отстраняване на евентуално допуснати слабости и нарушения; своевременно да заявява необходимите планирани материА., оборудване, механизация и работна сила, съобразно мрежовите и пусковите графици; да осигурява пълното и правилно натоварване и използване на предоставената механизация и работна сила; да осигурява качественото изпълнение на СМР; да изготвя първична отчетност за разходването на трудовите и материалните ресурси и механизация; да съставя, предава за проверка и защитава пред инвеститора всички необходими документи за отчитане на СМР, като същите се защитават пред Управителя на фирмата; да упражнява контрол за недопускането на преразход на ФРЗ и материА. и да отговаря за верността на съставените от него документи; да следи и прилага непрекъснато новостите в строителството; да проучва и обезпечава доставката на материални ресурси на оптимални цени; да отговаря за предоставената му механизация и инструменти, периодично да проверява в счетоводството заведените му разходи; да извършва своевременно инвентаризация на обекта съвместно с представител на счетоводството; при реА.зация на дейността си да спазва правилата за правилно и безопасно използване на материА.те и съоръженията и да не поставя в опасност живота и здравето на останА.те служители в дружеството; носи отговорност за опазването на околната среда; изпълнява и други задачи, възложени му от ръководството на фирмата.

Със заповеди № 9 и № 10 и двете от 01.09.2014 г. (л.56 и л.57, том 3 от ДП), управителят на „Сити Дженерал-1“ ЕООД определил подсъдимия А. К. за отговорник за безопасната работа на двата кулокрана, разположени на строителния обект в с.Баня - кулокран SAEZ S-52/2001 и кулокран TAREX CCT 61а/2008. Според съдържанието на цитираните заповеди, същите пораждА. действие от деня на издаването им и посоченият отговорник бил инструктиран и запознат с условията за безопасна работа на кулокрановете според действащата Наредба за безопасна експлоатация на повдигателните съоръжения, като се задължавал да следи за тяхното изпълнение.

Подс.А. К. притежавал и Удостоверение № 02355/26.03.2015 г. за завършен курс за „Координатор по безопасност и здраве в строителството”, проведен от „Строителен квА.фикационен център – София” по програма съгласувана с ИА „Главна инспекция по труда” (л.58, том 3 от д.п.)

В „Сити Дженерал 1“ ЕООД имало назначени още две лица на длъжност „технически ръководител“, а именно свидетелите Д. К. (с трудов договор № 113/29.04.2015 г. – л.59 и л.60, том 3 от ДП) и Л. Г. (с трудов договор № 156/22.02.2016 г. – л.115, том 3 от ДП).

С трудов договор № 75/28.08.2014 г. подсъдимият А. М. К. бил назначен на длъжността „кранист“ в „Сити Дженерал 1“ ЕООД, считано от 01.09.2014 г. (л.64, том 3 от ДП). Според длъжностната му характеристика (л.66 и л.67, том 3 от ДП), екземпляр от която подсъдимият получил срещу подпис на 29.08.2024 г., ведно с екземпляр от трудовия договор, К. бил длъжен: - т.2.2 да придвижва крана до мястото за вдигане и преместване на товара, закачва товара, контролира провисването на закачването на товара, повдигането, преместването и спускането; т.2.3 да премества различни видове товари, като спазва изискванията на технологичните инструкции за дейността; т.2.4 да осъществява управлението на ходовото, повдигателното, вътреливото движение, наклона на стрелата и на допълнителните съоръжения; т.2.5 да прави предварителна преценка на възможностите на крана при вдигане и преместване на големи и отговорни товари; т.2.10 да спазва нормативната уредба за безопасност и здраве при работа. Отговорностите на краниста, произтичащи от длъжността обхващА. отговорност за вреди, настъпили от неправилна експлоатация на крана; отговорност за спазване на правилата за безопасност и здраве при работа с крана; отговорност по опазване здравето и работоспособността на другите, както и дисциплинарна и имуществена отговорност за срочно, точно и качествено изпълнение на производствените задачи. При осъществяване на служебните си задължения, подсъдимият К. бил длъжен да съблюдава нормативните изисквания за безопасност на труда, залегнА. в Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи и в Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения.

Същата длъжност в дружеството „Сити Дженерал – 1” ЕООД изпълнявал и свид.Р. М. Р.. Свид.Р. и подс.К. управлявА. двата крана на строителния обект.

За гарантиране на безопасната работа с кулокран, свид.Д. К. утвърдил „Инструкция за безопасна работа с кулокран“ от 12.03.2015 г. (л.66-70, том 2 от ДП), определяща общите правила и задължения единствено на машиниста/краниста на кулокрана, а също така и установяване на реда за безопасно извършване на неговата работа по преместване на товари с кранове. С инструкцията срещу подпис били запознати подс.К. и свид.Р.. Сред задълженията им попадало следене на действията на сапанджията и дА. правилно закача товарите, както и повдигне предварително на товара на не повече от 200-300 мм, за да се увери кранистът в устойчивостта на крана и нормалното действие на спирачките, когато повдиганият товар е близък до разрешената товароподемност, и извършване на необходимото повдигане на височина.

На строителния обект в с.Баня, имало заети общи работници, сред които били и свидетелите Г. С., Р. Т., И. П., И. М. и Г. И.. Задълженията на общите работници обхващА. почистване и товаро-разтоварни работи, като конкретните задачи за деня им се поставяли от прекия им ръководител (бригадир) – свид.Х. Й. Х., след съгласуване със съответния техническия ръководител на обекта.

С цел недопускане на външни и неинструктирани лица, на строителния обект имало назначен охранител, която длъжност се изпълнявала от свид.Л. К..

При част от дейностите, необходими за осъществяването на проекта по строителството „Сити Дженерал 1“ ЕООД използвало подизпълнители. За снабдяването с прозорци на изграждащият се хотелски комплекс в с.Баня, община Разлог, на 25.09.2015 г. дружеството – строител сключило договор за изпълнение на СМР с „Албио“ ЕООД, ЕИК 175231755, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Красно село, ж.к. Хиподрума, бл.133, вх. Б, ет.13, управлявано и представлявано от свид.Х. С.. По силата на договора (л.75-77, том 1 от ДП), „Албио” ЕООД се задължавало, срещу съответно възнаграждение, да проектира, изработи, достави и монтира ПВЦ дограма марка SCHUCO Corona Si 82 с външни алуминиеви капачки.

Основният предмет на дейност на „Албио“ ЕООД бил тъкмо производство и монтаж на дограма, като за конкретната поръчка направата на стъклените елементи – стъклопакетите била възложена на друго дружество - „Агнесика” ООД гр.София (също включено като подизпълнител на горепосочения строителен обект), в неговата производствена база в столицата.

Пострадалият С. В. Х. бил опитен и утвърден работник в „Албио“ ЕООД, на длъжност „монтажник дограма” в цех за алуминиева и ПВЦ дограма с.Опицвет, община Костинброд, област София, назначен с трудов договор № 02/30.12.2010 г. (л.80-81, том 1 от ДП), считано от 03.01.2011 г. На 03.01.2011 г. Х. получил срещу подпис екземпляр от трудовия договор, заверено копие на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и длъжностна характеристика. Според длъжностната характеристика, задълженията му се изразявА. в: монтаж и демонтаж на дограма на сгради и помещения; почистване на пространството, на което ще монтира дограмата; извършване на подготовка на монтажа; монтиране на стъклата върху рамките на дограмата; монтиране на рамки на прозорци и каси на врати; закачане на прозорци и врати към монтирани рамки и каси; нивелиране и уплътняване на дограмата; почистване на работната площадка и изхвърляне на отпадъците на съответните места; изготвяне на отчетни карти за извършените работи по монтаж на дограма и вложените материА.. Наред с това, монтажникът бил длъжен: да спазва утвърдените във фирмата правила за здравословни и безопасни условия на труд и правилата за пожарна безопасност; да взима предпазни мерки срещу счупването на стъклата и дограмата и да обезопаси мястото, на което се полага дограмата; да отговаря за вреди, причинени поради некомпетентност, забавяне и неизпълнение на възложените задачи; да отговаря за спазване на вътрешните правилници и правила за работа, за безопасност на труда, както и на технологичната и трудовата дисциплина; да отговаря за опазването на лично повереното му имущество, инструменти и материА.. Пак според длъжностната характеристика се изисквало монтажникът да познава устройството и предназначението на монтажните инструменти, механизми и приспособления, да започва работа, след като се е убедил в техническата безопасност на работното място, да информира прекия си ръководител при всяка обстановка в работата, която може да представлява непосредствена опасност за живота и здравето му и за неизправността на личните и колективни средства за защита, да изпълнява и други задачи, възложени от прекия му ръководител или от ръководството на фирмата, свързани с работата му. На пострадалия бил проведен начален инструктаж, за което се съставила Служебна бележка № 2 от 03.01.2011 г. (л.90, том 1 от ДП). От там нататък му били провеждани и периодични инструктажи по план, включващи и безопасна работа при товаро-разтоварна дейност (виж извадки от инструктажни книги на „Албио” ЕООД (л.67-74, том 1 от ДП).

Съгласно договора за доставка на дограма, сключен между Сити Дженерал 1” ЕООД и „Албио” ЕООД, дружеството - изпълнител започнало да произвежда и поетапно да доставя на строителния обект в с.Баня, община Разлог продукция, като изпълнявало ангажиментите си първоначално на секция „А”, след това на секция „В” и накрая на секция „С”. Взимането на размерите за дограмата, с оглед нейното проектиране и изготвяне, се вършело само от управителя на „Албио” ЕООД - свид.Х. С., а доставянето й се осъществявало от него и монтажниците във фирмата му, а понякога само от монтажниците. Винаги, когато предстояла доставка, свид.Х. С. се обаждал на някой от техническите ръководители на обекта.

В „Албио” ЕООД на длъжност „монтажник дограма” бил назначен и свид.С. А.. Инкриминираната дата 29.02.2016 г. – понеделник (по справка от календара) се явявала реално първият му работен ден във фирмата.

За да бъде подсигурено безопасното реА.зиране на дейността на „Албио“ ЕООД, още през ноември 2011 г. управителят му - свид.Х. С., утвърдил „Инструкция за безопасна работа при ръчно изпълнение на товарноразтоварни дейности“ (л.94, том 2 от ДП), „Инструкция за безопасна работа при използване на преносими стълби“ (л.95, том 2 от ДП), „Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети” (л.96, том 2 от ДП), „Общи изисквания за безопасна работа при извършване на строителномонтажни работи“ (л.97, том 2 от ДП) и „Инструкция за използване на личните предпазни средства”. С изрична негова заповед пак от ноември 2011 г. се осигурили работно облекло и лични предпазни средства на работещите в дружество, като на 16.11.2015 г. пострадалият С. Х. получил такива срещу подпис.

С оглед гарантиране, че всички работници, вкл. и тези на външните фирми (подизпълнители) ще спазват правилата за безопасност на труда при изграждането на гореупоменатия обект, на 19.08.2015 г. между главния изпълнител и подизпълнителите (общо пет дружества, между които и „Албио” ЕООД) се сключило Споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строежа при „Хотелски комплекс от категория 4 звезди със СПА“, с. Баня, община Разлог (л.47 и л.48, том 1 от ДП). Според цитирания документ длъжностно лице на основния изпълнител отговаряло за цялостното осигуряване на ЗБУТ на строителната площадка. Затова и трябвало преди започването на работа от съответния подизпълнител, да бъде изготвен двустранен протокол между длъжностното лице на основния изпълнител и длъжностното лице на съответния подизпълнител за обезопасеността на предадените работни площадки. Подизпълнителите пък били длъжни да снабдят служителите си с лични предпазни средства, а основният изпълнител да предостави предпазни каски за лицата, посещаващи обекта. Уреждала се забрана да бъдат допускани на строителната площадка лица, които не са преминА. съответните инструктажи. Като отговорник по съвместното прилагане на споразумението от страна на основния изпълнител „Сити Дженерал 1” ЕООД бил определен подс.А. К., а за подизпълнителя „Албио“ ЕООД – пострадалият С. Х..

На 29.02.2016 г. работният ден на строежа на хотелския комплекс започнал с ежедневен инструктаж на работниците на „Сити Дженерал 1“ ЕООД, който бил проведен от свид.К. К. – консултант експерт по ЗБУТ, зает на обекта за по два часа сутрин и следобед. Свид.Х. Х., като бригадир на общите работници, възложил на свидетелите Г. С., Р. Т., И. М., И. П. и Г. И. почистване на покрива на секция (блок) „С“. По това време на обекта, като технически ръководител, присъствал единствено подс.А. К., понеже свидетелите Д. К. и Л. Г. били командировани на оперативка в гр.София. След инструктажа, свид.К. минал да огледа състоянието на строежа и си тръгнал.

Същия ден преди обед, пострадалият С. Х. и новоназначеният му колега свид.С. А., на които било възложено от свид.Х. С. да доставят и разтоварят поредна партида със стъклопакети на строящия се хотелски комплекс в с.Баня, община Разлог, преминА. инструктаж при работодателя си (виж извадка от инструктажни книги на „Албио” ЕООД на л.83 и сл., том 2 от ДП; л.237-238, том 3 от ДП) и отишли до производствената база на „Агнесика“ ООД в гр.София да натоварят изделията. Те ползвА. фирмен товарен автомобил на „Албио” ЕООД – бял микробус с открита каросерия, предназначена да превозва статив (метален стелаж с основа и две решетковидни наклонени една към друга страни), върху който под формата на пирамида се подреждА. стъклопакети. При потеглянето им от столицата, върху статива в каросерията на автомобила били поставени от двете му срещуположни страни по три колони стъклопакети (с различни големини), добре обвързани на пачки, като размерите на така образуваната пирамида възлизА. на 3,30 м. дължина, 1,80 м. ширина и 2,20 м. височина.

Около 13.30 ч. пострадалият и свид.С. А. пристигнА. на строителната площадка в с.Баня, община Разлог и били посрещнати от охранителя – свид.Л. К.. Свидетелката виждала новоназначения монтажник за първи път и предвид задълженията си да не допуска до обекта лица, непреминА. необходимия инструктаж, ги изпратила да идат при фургоните, където се помещавА. техническите ръководители и да се обадят за целта на подс.А. К.. Свид.С. А. бил инструктиран от подс.А. К., натоварен с провеждането на инструктажите от страна на „Сити Дженерал 1” ЕООД по Споразумението за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд при едновременна работа, за което се направило съответно отбелязване срещу подпис и от двамата в книгата за начален инструктаж, предназначена за подизпълнителите и външните посетители (л.53-54, том 1 от ДП, респ. л.60, том 2 от ДП). За С. Х. това не било нужно, тъй като според създадената на строителния обект организация същите инструктажи на работниците на подизпълнителите се провеждА. еднократно, а пострадалият ги преминал по-рано на 13.01.2016 г.

Монтажниците спрели товарния автомобил на черния път покрай стоежа пред блок „С“ близо до кулокрана TAREX CCT 61а/2008, по начин удобен за закачането и повдигането на товара до третия етаж, за който били предназначени стъклопакетите. За разтоварване на изделията пирамидата, на която били закрепени, трябвало да бъде повдигната със същия кран, управляван от подс.А. К. и да бъде преместена до специално обособена изнесена работна платформа на третия етаж (около 14 м. от земята) на блок „С“. Работната платформа представлявала рампово кофражно съоръжение, изградено по проект (л.118-131, том 3 от ДП), с правоъгълна форма, което било здраво закрепено към плочата на етажа с дълги захващащи греди. Една част от платформата минавала под и над плочата, а останалата й част се подавала навън и била предназначена да обезпечи снабдяването с материА., които се въвеждА. на строежа на дадената височина посредством крана. Платформата била с ширина 3,40 м. и с дължина 2,50 м., от която 50 см. върху плочата и 2 м. излизала навън и напред. Товароносимостта на платформата съответствала на тази на крана. Челно платформата нямала парапет с оглед постъпване на качваните с крана товари, а от двете й страни били поставени заградителни парапети – стандартни телескопични стойки с прикрепени на тях по две успоредни дъски (с дебелина 2,5 см., ширина съответно 7 см. и 10 см. и дължина 1,90 м.), които служели не за обезопасяване от силно динамично натоварване, а за запазване на равновесие, хващане и защита от падане на работещите. Разтоварването и на по-рано оборудваните с дограма секции „А” и „В” ставало на подобни платформи, но на конкретната, предстояло да се разтоварват стъклопакети за първи път. Тъкмо тази платформа се явявала работната площадка, която основният изпълнител, чрез подс.А. К. следвало да предаде в безопасен за работа вид на монтажниците на подизпълнителя и да изготви за целта упоменатия по-горе протокол по т.3 от Споразумението, преди започването на работа, като ги уведоми за възможността върху нея устойчиво да се положи стативът със стъклопакети и да се извършва безопасно разтоварване, с оглед нейните размери и товароносимост. Това подс.К. не сторил, нито създал необходимата организация с определяне на начина на провеждане на предстоящата товаро-разтоварна работа, включваща използване на крана, нито я проконтролирал, било лично, било чрез определено от него друго лице.

След като монтажниците на „Албио” ЕООД закрепили пирамидата със стъклопакетите на куката на крана чрез колани, подс.А. К., който се намирал отдолу на пътя, точно пред блок (секция) „С” с видимост към платформата, посредством джойстик - дистанционно управление се заел с нейното придвижване. Той я повдигнал с крана и я оставил да виси няколко минути във въздуха, докато монтажниците се качат на строежа, а при появата им на платформата на третия етаж бавно придвижил пирамидата и прецизно я поставил върху платформата перпендикулярно на сградата, като бил навигиран от пострадалия С. Х..

В „Сити Дженерал 1” ЕООД по това време имало две лица, назначени на длъжност „сапанджия” на строителния обект в с.Баня, община Разлог (виж писмо от дружеството, ведно със списък на работещите към инкриминираната дата на строежа и техните длъжности на л.48-50, том 3 от ДП), а именно И. Г. П. и свид.Х. Й. Х. (последният съвместяващ и функциите на бригадир). Естеството на длъжността им предполагало именно те да отговарят за безопасното закачване и осигуряване на товарите, подлежащи на повдигане от крановете с т.нар. „сапани” (т.е. въжета, вериги, колани, ремъци) както и да напътстват кранистите чрез подаване на сигнА., но при разтоварването на доставяните от „Албио” ЕООД изделия, техните услуги не се ползвА., а кранистите разчитА. да бъдат напътствани от лицата съпровождащи товара. Така и в случая, подс.К. разчитал да бъде напътстван от пострадалия, комуто и по-рано се налагало да изпълнява подобна роля. Реално обаче, монтажникът не разполагал с професионални умения на подкранов работник или т.нар. „сапанджия”/„прикачвач”, нито бил надлежно обучен за такъв. Според Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), регулиращ

безопасността на съоръженията с висок риск при работа, в т.ч. кранове и повдигателни уредби, обслужването на тези машини следвало да се извършва само от лица с подходящо образование и правоспособност или такива, преминА. съответното обучение, съгласно подзаконовите нормативни актове, а именно Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения (обн. ДВ бр.73 от 17.09.2010 г., в сила от 18.10.2010 г.) и Наредба № 1/04.03.2002 г. за условията и реда за придобИ.е и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки. И докато за различните групи кранисти и машинисти на кранове цитираните наредби предвиждА. да са придобили правоспособност, удостоверена и призната със съответно свидетелство за правоспособност, издавано от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, то за спомагателно обслужващите професии и дейности – прикачвач (сапанджия) или сигнА.ст-прикачвач, за които такава правоспособност не се изисквала, но също били ангажирани към управлението на визираните машини, ползвателят на повдигателното съоръжение – в случая „Сити Дженерал 1” ЕООД, бил длъжен съгласно чл.55, т.3 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения, да установи ред за осигуряване на обучение и да го осъществи, и това да бъде надлежно документирано. На пострадалия С. Х. подобно обучение, изрично изискуемо по силата на чл.57 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения не било проведено нито от дружеството – ползвател на крановете на строителния обект, нито от другиго. Не му бил проведен и регламентираният в чл.58, ал.1 от същата наредба специален инструктаж, с проверка на знанията, който трябвало да бъде също изрично документиран и да включва редица указания, в т.ч. за правилното окачване на товарите, за спазване на габаритите при подреждането им и за спазване на изискуемата по чл.46, ал.1, т.2 от ЗТИП инструкция за работа. Текстът на чл.46, ал.1, т.2 от ЗТИП задължавал ползвателя на техническото съоръжение (крановете), да изработи инструкция за безопасната им експлоатация, основана на техническата им документация и особеностите на обекта, в който съоръженията се ползват, като уреди в нея задачите, функциите и отговорностите на целия обслужващ съоръжението персонал, а не само на кранистите. Нормата на чл.59, ал.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения (и в редакцията й към инкриминираната дата и понастоящем) налагала разискваната инструкция по чл.46, ал.1, т.2 от ЗТИП да определя реда: 1. за привързване и окачване на товарите и използваните за целта товарозахващащи приспособления; 2. начините за придвижване, завъртане и складиране на товарите; 3. подаването на сигнА.те между прикачвачите и лицата, които управляват повдигателните съоръжения. Разпоредбата на чл.59, ал.2 от Наредбата пък задължавала лицата които управляват повдигателните съоръжения и прикачвачите, при извършване на товаро-разтоварните работи, да спазват изискуемата по ал.1 инструкция. Утвърдената в „Сити Дженерал 1” ЕООД (от един от техническите ръководители – свид.Д. К.) инструкция за безопасна работа с кулокран, спомената и по-горе, не отговаряла на нормативните изисквания, защото в нея се регламентирА. задълженията само на кранистите (преди пускане на крана, по време на работа и след нейното приключване, както и по техническото обслужване на машината), но отсъствала изобщо уредба на задълженията на прикачвачите (сапанджиите), вкл. отсъствал разписан ред за боравене с товарите и за сигнА.те между прикачвачите и краниста. Съгласно чл.62, ал.1 от Наредбата, ползвателят на повдигателните съоръжения – „Сити Дженерал 1” ЕООД бил длъжен да предостави срещу подпис на обслужващите крановете прикачвачи и кранисти, графични схеми за начините на привързване на товарите, с които по силата на чл.62, ал.2 от Наредбата те трябвало да се съобразяват при извършване на товаро-разтоварните работи. Такива графични схеми също нямало изготвени.

При установяването на пирамидата върху платформата, около 50 см. от основата й (т.е. от основата на статива) стъпила върху плочата на етажа, като не можела да мине по-навътре, защото окачващите за куката на крана колани опирА. в стрехата. По-голямата част от основата на пирамидата легнала върху платформата, а около 80 см. останА. да стърчат навън, тъй като дължината на тази основа превишавала дължината на платформата (виж протокол за оглед, фотоси 1, 3, 17, 18 и 23 от фотоалбума към него на л.13-22, том 1 от ДП и заключение на повторната тройна техническа експертиза л.111-125, том 4 от ДП). С поставянето на пирамидата по този начин крайните стъклопакети нямало как да бъдат разтоварени от самата платформа, а трябвало да се стъпва на основата на пирамидата (т.е. на статива), където нямало парапет. Поради опасение дА. пирамидата ще е достатъчно стабилна при разтоварването, пострадалият казал на краниста да не освобождава товара и подс.К. оставил коланите, с които стативът се прикрепял към куката на крана, в обтегнато положение, въпреки че бил наясно, че товарозахващащите приспособления трябва да се освободят, след устойчивото полагане на товара на определеното място. Отделно, съгласно утвърдената още на 01.11.2011 г. от управителя на „Албио” ЕООД инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети, с която пострадалият бил запознат, при разтоварване на статив със стъклопакети с кран, стативът трябвало да се откачи от крана, когато работникът е сигурен, че стативът е поставен върху платформата устойчиво и е осигурен наклон против падане (т.22), като следвало непрекъснато да се следи дА. стативът е стъпил плътно върху платформата (т.24). Наред с това, с инструкцията се забранявало едновременно развързване на всички обвързващи или закрепващи товара средства (колани, скоби и др.), без да са взети предпазни мерки за стабилизиране на товара (т.23), а разтоварването трябвало да започва първо с най-външния стъклопакет (т.25). Указаният ред за разтоварване изисквал да се взема по един стъклопакет от всяка купчина, а останА.те купчини да остават завързани за статива (т.26).

Когато пирамидата била положена на платформата, пострадалият поискал от бригадира – свид.Х. Х., да изпрати подчинените му общи работници да помогнат за разтоварването на стъклопакетите, което бригадирът изпълнил, но му казал да им разясни какво да вършат. Така свидетелите Г. С., Р. Т., И. М., И. П. и Г. И., по указания на прекия си началник прекъснА. разчистването на покрива на блок „С” и слезли на третия етаж, където видели пирамидата и заварили там монтажниците. Свид.С. А. се намирал във вътрешността на етажа и подготвял местата, на които трябвало да се поставят стъклопакетите, като търсил и подлагал парчета стиропор. Междувременно пострадалият развързал външната колона с малки стъклопакети и средната колона с големи стъклопакети от дясната страна на статива (считано в посока от сградата към пътя), както и вътрешната колона с големи стъклопакети от лявата му страна. Големите стъклопакети били обемни и доста тежки, поради което за разтоварването им се изисквА. усилията на двама души. Когато общите работници пристигнА. пострадалият им дал някои наставления за разтоварването, а именно да се разпределят за носенето на големите стъклопакети и да се разделят така, че едните да взимат от едната страна на пирамидата, а другите от другата, да взимат от развързаните колони, да се изчакват, за да не си пречат, както и наставления как да ги носят, за да не ги счупят или да се наранят. Повечето от общите работници и по-рано участвА. в разтоварване на стъклопакети, доставяни от същата фирма, поради което се разпределили по между си за пренасянето. Свидетелите Г. С. и Р. Т. започнА. да взимат големи стъклопакети от развързаната колона от лявата страна на пирамидата, а свидетелите И. М., Г. И. и Г. П. се приготвили да взимат големи стъклопакети от дясната страна на пирамидата. Преди обаче в разтоварването отдясно да се включат общите работници, пострадалият на три пъти сам излизал на платформата, взимал по един стъклопакет от малките в най-външната колона на дясната страна на статива и го внасял на етажа. След него, свидетелите И. М. и Г. П. внесли един голям стъклопакет от дясната страна на статива. Междувременно от лявата страна свидетелите Г. С. и Р. Т. успели да разтоварят повече на брой големи стъклопакети.

В резултат на разтоварването на пирамидата несиметрично, нейната тежест постепенно намалявала и то повече отляво. Стрелата на крана, която до тогава стояла огъната от товара, започнала постепенно да се изправя и да повдига статива със стъклопакетите, който започнал леко да се заклаща, защото, както се спомена, сапаните – т.е. товарозахващащите колани не били премахнати, нито отпуснати, а се намирА. в опънато и напрегнато положение. Първото леко заклащане не било забелязано от никого от разтоварващите, понеже в този момент ги нямало на платформата, а вниманието на краниста било отклонено от разтоварителния процес. Буквално минута след това първо леко заклащане, свид.Г. И. излязъл на платформата и се заел с вдигането на един голям стъклопакет от средната колона от дясната страна на статива. Тогава на платформата излязъл и пострадалият С. Х., който минал зад свид.И., взел от най-външната колона един малък стъклопакет и се обърнал да се връща към вътрешността на етажа. Тъй като свид.И. все още се намирал на платформата към вътрешния й край и понечвал да подаде големия стъклопакет, който държал на колегата си свид.Г. П., за да го пренесат заедно, пострадалият забавил ход, за да го изчака. Внезапно пирамидата загубила баланс, лявата упорна пета на статива се отлепила от платформата и пирамидата се олюляла, като се наклонила странично и успоредно на сградата. Развързаните стъклопакети в средната колона от дясната страна на статива (7 бр. с общо тегло приближаващо 250 кг.) се обърнА. напред и блъснА. пострадалия, който се оказал пред тях, а под натиска на съборилия се товар изградените парапети на платформата се счупили зад гърба му и монтажникът паднал от нея на партерния етаж на строящата се сграда, с държания в ръцете си стъклопакет. Тялото му се стоварило успоредно на фасадата на строежа, като главата му сочела на запад, а краката – на изток. Общите работници се развикА., че е паднал човек, а на мястото се отзовА. свид.Л. К. и подс.А. К., като се насъбрА. и други хора. Веднага след падането бил подаден първият сигнал за злополуката на телефон 112 – регистриран в 14.13 ч., като последвА. още два сигнала в 14.14 ч. и 14.21 ч. (виж писмо от Дирекция „Национална система 112“, изх. № УРИ 105810-351/22.03.2016 г. ведно с приложения – разпечатка на електронни картони за инцидента на л.111-117, том 2 от ДП[3]). За кратко тялото на потърпевшия загубило жизнени признаци.

При пристигането си на строителния обект в с.Баня, екипът на спешна медицинска помощ, оглавяван от лекаря К. С. констатирал смъртта на С. Х.. Подс.К. уведомил по телефона за случилото се свид.К., който по това време се намирал в дома си, както и другия технически ръководител свид.Д. К.. Свид.С. А. пък телефонирал на управителя на „Албио” ЕООД – свид.Х. С.. За инцидента бил информиран и управителят на „Сити Дженерал 1” ЕООД – свид.Я. К..

Тялото на потърпевшия било откарано в Съдебна медицина при МБАЛ – Б.град, откъдето издА. съобщение за смърт № 16/01.03.2016 г. (л.37, том 2), а въз основа на него се изготвил акт за смърт № 159/01.03.2016 г. от община Б.град (л.38, том 2). Като свои наследници пострадалият оставил съпругата си Л. П. Х. и дъщеря си Г. С. Т., за което било издадено удостоверение за наследници с изх. № РВТ16-УГ01-2057 от 07.03.2016 г. на Столична община – район Витоша (л.39, том 2 от ДП).

Местопроизшествието било запазено без размествания, като между 16.40 ч. и 18.00 ч. на инкриминираната дата пристигнА.ят разследващ орган с оперативна полицейска група, провел оглед. В изготвения за съответното процесуално-следствено действие протокол и фотоалбум към него (л.3-22, том 1 от ДП) надлежно се описА. и онагледили платформата и намиращата се върху нея пирамида със стъклопакети в завареното им състояние, състоянието на дървения парапет, начина на подреждането и закрепването на стъклопакетите върху статива, завързаните и отвързани колони, мястото, на което бил установен трупът, разположението му спрямо строящата се сграда, облеклото му и намерените в дрехите на починА.я вещи. За експертно изследване се иззели проби от течността около главата на пострадалия Х..

На 02.03.2016 г. свид.Д. К. с протокол за доброволно предаване предоставил за нуждите на разследването компакт диск със записи от охранителните камери на обекта (л.120, том 2 от ДП).

~ Съгласно изготвената по делото от вещото лице съдебен лекар д-р К. А., съдебно-медицинска експертиза (л.3-7, том 3 от ДП), при огледа и аутопсията на трупа на С. Х. е установено падане от високо и получаване на следните увреждания: разкъсване на аортата, счупване на телата на два гръдни прешлена, счупване на ребра в двете гръдни половини, хемоторакс, разкъсно-контузна рана на главата, остра кръвозагуба, анемия на вътрешните органи. Според експерта смъртта се дължи на разкъсване на аортата, получено при падането. Уврежданията добре отговарят да са получени по механизма на падане от височина, като съприкосновението на тялото с терена при падането е било с гърба на пострадалия. При този механизъм смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.

~ От заключението на изготвената по делото химическа експертиза от вещото лице – химик Р. К. (л.13, том 3 от ДП) става ясно, че в кръвната проба, иззета от трупа на пострадалия С. Х., не е установено нА.чие на етилов алкохол.

~ Изследването на работната платформа е станало обект на назначената по делото, в досъдебното производство, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Р. С.. От заключението на тази експертиза, приобщено от първоинстанционния съд чрез прочитане по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, е видно, че платформата е била изградена в съответствие с представения и приложен по делото проект за товароразтоварни платформи с „елементи, с които разполага възложителя“. Изчислено е, че нормативно допустимото натоварване на платформата е било 3,65 kN/m2 , а натоварването от пирамидата със стъклопакети – 2,94 kN/m2 , като не са констатирани дефекти по платформата и същата е осигурена допълнително с 25%, т.е. можела е да понесе натоварване от 4,74 kN/m2 . Платформата е отговаряла на изискванията за безопасна работа що се касае до нейната товароносимост и е можела да поеме натоварване от 1800 кг., каквото е било приблизителното тегло на пирамидата със стъклопакети. Експертът е констатирал, че по проект не са били предвидени парапетни ограждения на платформата, нормативно изискуеми съгласно чл.61 и чл.64 от Наредба № 2/22.03.2004 г. Формално и неоразмерено са били поставени дъски с дебелина 2,5 см и дължина 1,90 м., играещи роля на парапети, които не са осигурявА. ефективна защита при падане на човек или товар.

~ Съгласно заключението на назначена в досъдебното производство повторна тройна съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещите лица инж.Р. С., инж.В. М. и инж.Е. Р. (л.111-125, том 4 от ДП), максималната товароподемност на дадения модел кулокран е 2,5 тона, а дължината на стрелата му е 46,4 м. Товароподемността на крана в интервала на стрелата 30- 35 метра е възлизала на 2,2 тона до 1,8 тона. Придвиженият товар, който е бил 1,8 тона е попадал в допустимите максимални граници за крана, като при евентуално надвишаване, неговите предпазни изключватели са щели да се задействат. Придвижването на максимален товар е изисквало то да се

осъществи много прецизно, тъй като и при най-малкото отклонение биха се получили значителни залюлявания и трудно успокояване на товара. След поставянето на пирамидата на платформата, неоткачването на товара от окачващите колани и оставянето им в напрегнато положение е било много опасно, тъй като стрелата на крана е била огъната и при намаляване на товара от пирамидата се е изправяла, като е повдигала товара и го е правила неустойчив. В заключението, вещите лица са очертА. следните причини и механизъм на злополуката: Пирамидата със стъклопакети е поставена върху товаро-разтоварна платформа, която е била с по-малки размери и 80 см. от дължината на пирамидата са стърчА. извън платформата. Пирамидата не е била откачена от крана и не е установена стабилно върху платформата. Същата се е намирала под напрежение и моментното й равновесно състояние след частичното разтоварване е било нарушено, което е довело до обръщане на стъклопакетите. В процеса на разтоварване на пирамидата пострадалият С. Х. е свА.л предпоследния стъклопакет от крайната колона и е тръгнал да се придвижва покрай средната колона от развързани стъклопакети, които са се обърнА. и са паднА. върху него, предпазният парапет от две дъски се е счупил и Х. е паднал заедно със стъклопакета.

Въз основа на изрично поставен на трите вещи лица въпрос във връзка със спазване на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд от пострадалия и останА.те ангажирани със строителната дейност лица, допуснатите евентуално нарушения на тези изисквания и тяхната регламентация, експертите са дА. своето мнение кой и какви разпоредби е нарушил. Отново на изрично поставен от разследващия орган въпрос - ако пострадалият не беше нарушил правилата за безопасни условия на труд, щеше ли да настъпи трудовата злополука, вещите лица са отговорили отрицателно.

При разпита им в съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, вещите лица М. и Р. разясняват, че пирамидата е била достатъчно здрава (имат предвид стативът, върху който са били подредени стъклопакетите), за да издържи съответния товар, за чието пренасяне въпросната пирамида е изчислена и изградена, като дори е можела да поеме и по-голям. Долната й част (т.е. металната основа на статива) е била абсолютно равна. Тази метална основа не е гъвкава и еластична, поради което е невъзможно да се е намирала в огънато положение под формата на дъга, при пренасянето й от крана. Експертите изясняват още, че страничното обезопасяване на работната платформа със странични парапети, не е реА.зирано съобразно нормативните изисквания, но дори и същите да са били спазени, това е нямало значение и инцидентът пак е щял да настъпи, защото тежестта е била много голяма и се касае за динамичен удар. При него силите са много по-високи, отколкото при статично натоварване, за което е предвиден парапетът – за предпазване от падане при умишлено или неволно опиране на човек. Експертите акцентират, че още преди да настъпи инцидентът е имало признаци на нестабилност на пирамидата, като първото й разклащане ясно се е виждало от видеозаписа на камерите на обекта, чрез движение на светлинното отражение върху стъклопакетите, което е съставлявало първият сигнал, че пирамидата вече не е устойчива. Експертите допускат, че поради обемистия товар и размерите на пирамидата, която е стърчала с 80 см. напред от платформата, осъществяващите разтоварването са предпочели да не я откачат от крана, защото психологически са смятА., че товарът, ако не е закачен е можело да тръгне нанякъде, но реално това не е правило пирамидата по-устойчива. Като технически грешки на разтоварния процес, довели до злополуката, вещите лица отчитат неоткачването на товара от крана с държането му под напрежение, несиметричното разтоварване на пирамидата и развързването на повече от една колона със стъклопакети, в случая развързване и на средната, въпреки развързването на най-въшната, от която е стартирало разтоварването. Разясненията им са в насока, че при недопускането на която и да е от тези технически грешки по отделно, не би се стигнало до падането на пострадалия от платформата. По отношение на въпроса относно възможността да бъдат освободени закрепващите към куката елементи на място от някой от работниците (след полагането на пирамидата на платформата), експертите са посочили, че съгласно техническите изисквания и практиката, след като товарът е бил поставен в началото устойчиво, на краниста е трябвало да се подаде знак да отпусне куката, за да може да се откачат колани, въжета и пр., като след отпускането й куката се сваля, а средствата се откачат. Вещото лице М. добявя още, че ако кранистът е наблюдавал той е щял да види, че има леки вибрации.

~ Според заключението на изготвената в досъдебното производство трудово-техническа експертиза на вещото лице инж.В. Ч. (л.22-28, том 3 от ДП) и заключението на допълнителната трудово-техническа експертиза на същото вещо лице (л.179-186, том 3 от ДП), приобщени от първоинстанционния съд чрез прочитане по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, чийто технически изводи могат да се обобщят, поради липса на разлики в тях, мястото на злополуката, може да се разглежда като работна площадка, на която са извършвА. дейност няколко предприятия. За нуждите на дейността – разтоварване на стъклопакети на трети етаж на блок „С” на строителния обект (разположен на около 14 м. от земята) е използван стационарен кулокран с дистанционно управление, управляван от кранист. Това вещо лице също е приело, че докато е траело разтоварването, пирамидата е била в обтегнато, нестабилно състояние с ремъци към куката на кулокрана. Товарът не е бил освободен от куката и не е бил поставен устойчиво на определеното място – платформата. Предвид неустойчивостта и голямата тежест на развързаната средна колона със стъклопакети, която се е състояла от 7 бр. с размери 70х170 см. всеки, с тегло около 35 кг., стъклопакетите от същата колона са паднА. срещу пострадалия, парапетите са се счупили, неиздържайки тежестта и пострадалият е паднал с държания от него стъклопакет. Експертът е дал становище кои лица според него какви изисквания са нарушили, в отговор на изрично поставени му въпроси в тази връзка.

~ По делото са назначени още две експертизи в областта на трудовия травматизъм (основна л.7-33, том 5 от ДП и допълнителна л.35-40, том 5 от ДП), изпълнени от вещото лице инж.С. Ш. и също приобщени от първоинстанционния съд чрез прочитане по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК. Въпросите към тях са се повтаряли смислово със задачите по другите технически експертизи. По мнението на конкретното вещо лице, изводимо от двете му заключения, които по съдържание се припокриват, от техническа гледна точка не са били създадени условия за съвместна работа между изградената платформа и конструирания стелаж (т.е. статив), предвид невъзможността стелажът да легне изцяло върху платформата. Двете дружества – изпълнител и подизпълнител е следвало да решат въпроса от техническа гледна точка за съвместимост при работа на двете съоръжения, заради предприетия метод на разтоварване на стъклопакетите. Възможни са били и други подходи в технологията на разтоварване, прим. вдигане и качване на платформата на отделните стъклопакети на пачки, вместо цялата пирамида и пр. Експертът е диференцирал две групи причини за настъпване на инцидента – технически и организационни. Първите са се изразявА. в техническа несъвместимост за съвместна работа между изградената платформа и пирамидата със стъклопакетите, и в нестабилното състояние на пирамидата по време на разтоварването, дължащо се на закаченото й положение по време на разтоварване, което е водило до вибрации на стрелата на крана, предаващи се и на пирамидата. Сред организационните е отчел липса на осъществено ръководство при разтоварването; липса изготвена оценка на риска, изискуема по Наредба № 5/11.05.1999 г. на МТСП и МЗ (обн. ДВ, бр.47/21.05.1999 г.), която оценка да описва всички опасности при разтоварване и мерките за тяхното предотвратяване; предприемане на разтоварването докато пирамидата е висяла на куката на крана. Отразеният от вещото лице Ш. механизъм на злополуката е съвсем сходен, а именно: в резултат на неправилното взимане на стъклопакетите е била нарушена стабилността на пирамидата, за което е допринесло висенето й на куката на крана. При разтоварването са се получили вибрации от възстановяване на еластичните деформации на крана. В резултат на тези обстоятелства, част от стъклопакетите са паднА. и са ударили С. Х.. Под натиска на стъклопакетите и тялото на пострадалия, десният ограничителен парапет се е счупил и Х. е паднал от платформата. Експертът е изразил становище, че пострадалият и останА.те, участващи в разтоварването лица не са действА. съгласно Инструкцията за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети, утвърдена от управителя на „Албио” ЕООД; кранистът и пострадалият (играещ роля и на сапанджия) не са съобразили поведението си със задължението за освобождаване на товарозахващащите приспособления от куката на повдигателното съоръжение, след поставяне на товара устойчиво на определеното място; техническите ръководители на обекта не са създА. необходимата организация на товаро-разтоварната дейност и не са упражнили контрол върху тяхната работа. Вещото лице е развило освен това и всички, според него, допуснати нарушения на нормативни изисквания и вътрешнофирмени правила.

По повод инцидента при строежа на „Хотелски комплекс категория 4 звезди – център за балнеология“ се извършила проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б.град. Бил изготвен протокол № 5103-01-3 от 23.03.2016 г. за резултатите от проведеното от дирекцията разследване на злополуката, станала на 29.02.2016 г. със С. Х. (л.16-20, том 2 от ДП). Проверяващите приели, че „Сити Дженерал 1” ЕООД не е изпълнило задълженията си по: чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ; чл.87, ал. 1 и ал. 2 и чл. 89, т. 1, б. „а” от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл. 12, т.6 вр. с т.93 от Приложение № 6 на Наредба № 12 от 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи; а пострадалият е допуснал нарушение на т.22, т.23 и т. 24 от Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети на „Албио” ЕООД. Въз основа на констатациите, те дА. задължителни предписания на дружеството за недопускане на подобни злополуки. На „Сити Дженерал 1” ЕООД били съставени два акта за установяване на административни нарушения (л.77-80, том 2 от ДП) и били издадени от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Б.град две наказателни постановления спрямо същото дружество (л.253 и л.254, том 3 от ДП).

Отново по повод злополуката се извършила проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б.град и на „Албио“ ЕООД, относно спазването на трудовото законодателство. Констатирало се допуснато административно нарушение (без връзка с предмета на делото), за което последвало съставяне на акт за установяването му и издаване на наказателно постановление (л.109-110, том 2 от ДП и л.255, том 3 от ДП).

По воденото досъдебно производство, в качеството на обвиняеми били привлечени А. К., А. К. и Д. К.. С постановление от 06.02.2019 г. на прокурор при ОП – Б.град, делото спрямо Д. К. е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК (виж постановление за частично прекратяване на л.214 до л.231 от НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град).

Междувременно, докато протичало разследването по настоящия казус, с влязло в сила на 10.05.2017 г. решение по НАХД № 42/2017 г. на РС-Разлог, подс.А. К. бил освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за извършено престъпление по чл.134, ал.3, пр.2 вр. с ал.1 от НК, за това че на 18.08.2015 г., като технически ръководител на същия строителен обект, поради немарливо изпълнение на занятие – строителство, съставляващо източник на повишена опасност, причинил средни телесни повреди на двама работници (виж свидетелство за съдимост на подс.К. на л.12 и л.13, том 4 от ДП, л.73 от НОХД № 517/2022 г. на ОС-Б.град). С визираното решение аналогично е ангажирана административно-наказателната отговорност за разглеждания в него инцидент и на другия технически ръководител – свид.Д. К. (л.11, том 4 от ДП).

•••

Горната фактическа обстановка, възприета от въззивния съд, в някои аспекти (които ще бъдат обсъдени по-долу) внася отлики с отразените в мотивите на атакуваната присъда на ОС – Б.град фактически положения и ги допълва с детайли, които настоящата инстанция намира, че са от значение за изчерпателното представяне на казуса, а също и за отговора на наведените от страните доводи и възражения. Направените корекции и допълнения по детайли от фактологията се базират на събрания по делото доказателствен материал, в т.ч. при проведеното от САС съдебно следствие, и са резултат от самостоятелната анА.тична дейност на въззивната инстанция върху доказателствената съвкупност, в съответствие с ролята й на инстанция, както по фактите, така и по правото, разполагаща с правомощия да установява нови и/или различни фактически положения.

Изложената фактическа обстановка, САС счита за безспорно и категорично установена от следния доказателствен материал:

• отчасти от обясненията на подс.А. К. (дадени на досъдебното производство, в присъствието на упълномощен защитник и приобщени във въззивното производство чрез прочитане по реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.4 от НПК, л.52-55, том 5 от ДП и дадените пред въззивната инстанция);

• изцяло от показанията на свидетелите: Г. Т. (както дадените от нея на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, така и дадените при разпита й по НОХД № 32/2020 на ОС-Б.град, приобщени чрез прочитане от въззивната инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК); Р. Р. (дадени при разпита му пред първата инстанция); Г. С. (както дадените от него на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, съответно приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК от апелативния съд, така и дадените при разпита му по НОХД № 32/2020 на ОС-Б.град, приобщени чрез прочитане от въззивната инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК и тези, дадени на въззивното съдебно следствие); Р. Т. (както дадените от него на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, съответно приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК от апелативния съд, така и дадените при разпита му по НОХД № 32/2020 на ОС- Б.град, приобщени чрез прочитане от въззивната инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК и тези, дадени на въззивното съдебно следствие); Л. К. - дадени от нея на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК; К. С. (дадени от него на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК); Х. Х. (дадени при разпита му пред първата инстанция и дадените по НОХД № 32/2020 г. на ОС- Б.град, приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК); и Л. Г. (дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, съответно приобщени чрез прочитане от въззивния съд на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК);

• отчасти от показанията на свидетелите: Л. Х. (дадените от нея на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, дадените на разпита й пред САС и при разпита й по НОХД № 32/2020 на ОС-Б.град, приобщени чрез прочитане от въззивната инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК); И. М. (дадените на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, съответно приобщени чрез прочитане от въззивната инстанция по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК, а също и дадените пред САС); И. П. (дадените на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, съответно приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК от апелативния съд, дадените при разпита му по НОХД № 32/2020 на ОС-Б.град, приобщени чрез прочитане от въззивната инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК и тези, дадени на въззивното съдебно следствие); Г. И. (дадените на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, съответно приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК от апелативния съд, дадените при разпита му по НОХД № 32/2020 на ОС-Б.град, приобщени чрез прочитане от въззивната инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК и тези, дадени на въззивното съдебно следствие); свид.Л. К. - дадени на разпита й пред САС; Х. С. (дадени по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град и приобщени чрез прочитане от първата инстанция и дадените по НОХД № 517/2022 г. на ОС-Б.град); Д. К. (дадените пред първата инстанция, дадените по НОХД № 32/2020 на ОС-Б.град, приобщените чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК и дадените пред САС); С. А. (дадени пред първата инстанция); К. К. (дадените на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, дадените на разпита му пред САС и при разпита му по НОХД № 32/2020 на ОС-Б.град, приобщени чрез прочитане от въззивната инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК ) ; Я. К. (дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК);

• изцяло от заключенията на изготвените по делото: съдебномедицинска експертиза на труп на вещото лице К. А., съдебно-химическа експертиза на вещото лице Р. К. и техническа експертиза на вещото лице Р. С. (относно работната платформа)

• отчасти от заключенията на изготвените по делото: две трудовотехнически експертизи на вещото лице В. Ч., повторната тройна техническа експертиза на вещите лица Р. С., В. М. и Е. Р., и две експертизи в областта на трудовия травматизъм на вещото лице С. Ш.;

• от приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:

= приложените в първоинстанционното производство по НОХД № 517/2022 г. на ОС – Б.град: свидетелства за съдимост на подсъдимите (л.71- 73); характеристика на подс.А. К. от кмета на с.••• (л.77); характеристика на А. К. от кмета на с.••• (л.80);

= приложените по ВНОХД № 1256/2021 г. на САС: с видетелство за професионална квА.фикация Серия К-12 № 030-676, рег. № 3330-

87/19.06.2012 г. на подс.А. К., диплома ЮЗУ „Неофит Рилски” – Б.град за висше образование, образователна степен бакалавър по специалност „филмов и телевизионен монтаж” на подс.А. К., диплома за средно-специално образование от Техникум по хранително-вкусова промишленост и туризъм – гр.Разлог на подс.А. К. (л.33-36), приобщени от първоинстанционния съд по искане на защитата, с нарочно определение, постановено в края на съкратеното съдебно следствие;

= приложените в досъдебното производство: протокол за оглед на местопроизшествие от 29.02.2016г. (л.3-6, том 1); фотоалбум към протокола за оглед (л.13-22, том 1); приемо-предавателни протоколи от 01.03.2016 г. (л.23- 25 и л.46, том 1); Споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа от 19.08.2015 г. (л.47-48; л.78-79, том 1); договор за изпълнение на строително-монтажни работи между „Сити Дженерал-1“ ЕООД и „Албио“ ЕООД с приложение № 1 към него (л.75-77, том 1); Разрешение за строеж № 45/25.06.2014г. (л.51-52, том 1); извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/ на „Сити Дженерал-1“ ЕООД за подизпълнители и външни посетители (л.53-54, том 1); извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж/ на „Сити Дженерал-1“ ЕООД за подизпълнители и външни изпълнители /посетители/ (л.55-56, том 1); извадки от инструктажни книги за проведен първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж на работниците в „Албио“ ЕООД (л.67-74, том 1); трудов договор № 2/30.10.2010 г. между „Албио“ ЕООД и С. В. Х. (л.80-81, том 1); справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, уведомление по чл.62, ал. 4 от КТ (л.82-83, том 1); длъжностна характеристика за длъжност „Монтажник, дограма“ (л.85-87, том 1); допълнително споразумение към трудов договор № 2/30.12.2010г. от 04.01.2016г. (л.89, том 1); служебна бележка №2/03.01.2011г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа (л.90, том 1); книга за повиквания и посещения на екипите на ФСМП – Б.град на адрес (л.2-3, том 2); книга за повикванията и посещенията на екипите на ФСМП – Разлог на адрес (л.4-5, том 2 от ДП); фиш за спешна медицинска помощ (л.9, том 2); Договор за изработка /Договор за строителство/ от 09.01.2013г. между „Хот Спрингс –Баня“ ЕООД и „Сити Дженерал-1“ ЕООД (л. 9-14, том 2); Протокол № 5103-01-3 от 23.03.2016 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 29.02.2016 г. със С. В. Х., изготвен от комисия, определена по заповед на директора на ТП на НОИ-Б.град на основание чл.58, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (л.16-20, том 2); съобщение за смърт № 16/01.03.2016г. (л.37, том 2); препис-извлечение от акт за смърт на С. В. Х. (л.38, том 2); удостоверение за наследници на същия (л.39, том 2); писмо от Дирекция „Инспекция по труда” - Б.град към ИА „Главна инспекция по труда” изх. № 16047244/30.03.2016 г., ведно с Протокол за извършена проверка изх. № ПР1610790/17.03.2016 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б.град (л.42-46, том 2); Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети, утвърдена от управителя на „Албио” ЕООД на 01.11.2011 г. (л.35, том 2); извадки от инструктажни книги на „Сити Дженерал 1” ЕООД (л.57-64, том 2); застрахователна полица (л.65, том 2); Инструкция за безопасна работа с кулокран на „Сити Дженерал-1“ ЕООД, утвърдена от техническия ръководител Д. К. (л.66-70, том 2); трудов договор № 75/28.08.2014 г. между „сити Дженерал-1“ ЕООД и А. М. К. (л.71, том 2); Свидетелство за правоспособност за упражняване на професия „машинист на кулокранове над 160 тона“ рег. № 9408/2010 г. на подс.А. К. (л.73, том 2); служебна бележка № 10/01.09.2014г. на подс.А. К. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 01.09.2014 г. (л.74, том 2); Акт за спиране и актове за установяване на административни нарушения (л.76-80, л.109 и 110, том 2); Протокол за извършена проверка изх. № ПР1611787/24.03.2016 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б.град (л.81-82, том 2); извадки от инструктажни книги на „Албио” ЕООД (л.83-90, том 2); Заповед № І/2014 на управителя на „Албио“ ЕООД за видовете инструктажи провеждани на работниците в дружеството, издадена на основание чл.2, ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - обн. ДВ бр.102 от 22.12.2009 г. (л.91-92, том 2); Заповед от 07.03.2016 г. на управителя на „Албио” ЕООД във връзка с трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО (л.93, том 2); Инструкция за безопасна работа при ръчно изпълнение на товаро-разтоварни дейности, утвърдена от управителя на „Албио“ ЕООД (л.94, том 2); Инструкция за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети, утвърдена от управителя на „Албио“ ЕООД (л.96, том 2); Общи изисквания за безопасна работа при строително-монтажни работи, утвърдени от управителя на „Албио“ ЕООД (л.97, том 2); Заповед от м.ХІ.2011г. на основание чл.284, ал.3 от КТ, чл.36, т.2 от ЗЗБУТ и чл.17 от Наредбта № 3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при ползване на лични предпазни средства на работното място на управителя на „Албио“ ЕООД, ведно със списък на служителите, получили работно облекло и лични предпазни средства (л.98, том 2); Инструкция за използването на лични предпазни средства, утвърдена от управителя на „Албио“ ЕООД (л.99, том 2); Протокол № 1/07.03.2016г. за резултатите от извършено от осигурителя разследване на трудова злополука, станала на 29.02.2016 г. (л.107, том 2); декларация на осигурителя за трудова злополука (л.108, том 2); писмо от Дирекция „Национална система 112“, с изх. № УРИ 105810-351/22.03.2016 г. ведно с приложения – разпечатка на електронни картони за инцидента и 1 бр. диск (л.111-117, том 2); протокол за доброволно предаване на 1 бр. диск със записи от охранителните камери на строителния обект от свид.Д. К. (л.120-124, том 2); протокол за доброволно предаване на 6 бр. платнени въжета от И. П. (л.122, том 2); справка НБД „Население” за С. В. Х. (л.174, том 2); писмо от „Сити Дженерал 1” ЕООД ведно със списък на работниците на строителния обект в с.Баня, община Разлог към 29.02.2016 г. (л.48-50, том 3); трудов договор № 63/11.07.2014 г. между „Сити Дженерал-1“ ЕООД и подс.А. К. (л.51-52, том 3); длъжностна характеристика за длъжността „Технически ръководител“ (л.53-55, том 3); Заповед № 09/01.09.2014 г. на управителя на „Сити Дженерал-1“ ЕООД, за определяне на подс.А. К. като отговорник за безопасна работа с кулокран SAEZ S-52/2001 на обекта в с.Баня (л.56, том 3); Заповед № 10/01.09.2014 г. на управителя на „Сити Дженерал-1“ ЕООД за определяне на подс.А. К. като отговорник за безопасна работа с кулокран TAREX CCT 61а/2008 на обекта в с. Баня (л.57, том 3); Удостоверение № 02355/26.03.2015 г. на подс.А. К. за завършен курс за „Координатор по безопасност и здраве в строителството“ (л.58, том 3); трудов договор № 113/29.04.2015 г. между „Сити Дженерал-1“ ЕООД и свид.Д. К. (л.59-60, том 3); длъжностна характеристика за длъжността „кранист“ (л.66-67, том 3); трудов договор № 156/22.02.2016 г. между „Сити Дженерал-1“ ЕООД и свид. Л. Г. (л.115, том 3 от ДП); проект за товаро-разтоварни платформи обект „Хотелски комплекс от категория 4 звезди и център за Балнеология“ УПИ І-056017 с. Баня (л.118-131, том 3); извадки от инструктажни книги на „Албио” ЕООД (л.232-239, том 3); Наказателно постановление № 01/000027/19.04.2016 г. (л.253, том 3); Наказателно постановление № 01/000028/19.04.2016 г. (л.254, том 3); Наказателно постановление № 01/000040/21.04.2016 г. (л. 255, том 3); свидетелство за съдимост на свид.Д. К. (л.11, том 4); свидетелство за съдимост на подс.А. К. (л.12 и л.13, том 4); декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.А. К. (л.45, л.232 том 4); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.А. К. (л.56, том 5); протокол за установяване на осигурен фронт за безопасна работа на предадените работни площадки преди започване на работа на фирма „Албио“ ЕООД на строителния обект „Хотелски комплекс 4 звезди” – с.Баня от 30.03.2016г. (л.58, том 5);

-от приложеното по делото веществено доказателство – компакт диск със записи от охранителните камери, заснели инцидента на инкриминираната дата (л.125, том 2 от ДП).

Въззивният съд, както е подходила и първата инстанция, се доверява на всички упоменати по-горе събрани по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства и цени като достоверни данните, отразени в тях. Няма документи по делото, за които да възникват съмнения за истинност или за вярност на съдържанието. Специално по отношение на протокола за оглед (ведно с фотоалбума), САС го намира за процесуално редовен, понеже е снабден с формално изискуемите реквизити, а процесуално-следственото действие отговаря на целта по чл.155 от НПК и е проведено при съблюдаване на реда и условията по чл.156 от НПК. Ето защо, така съставеният протокол е годно писмено доказателствено средство за извършеното действие по време и място, за реда на провеждането му и за събраните чрез него доказателства. Кредитират се и протоколите за доброволно предаване, които макар и неуредени в НПК, се третират от съдебната практика за допустим способ за доказателствено инкорпориране, когато вещи, книжа или компютърно-информационни данни се предоставят за нуждите на разследването доброволно, без елемент на принуда.

Като важни, субективно неповлияни, първични доказателства досежно инкриминирания инцидент, а същевременно явяващи се и с контролно значение спрямо останА.я доказателствен материал, въззивният съд ползва доброволно предадените видеозаписи от охранителните камери на строителния обект (по-конкретно от камера, разположена на кулокрана, управляван от свид.Р.). Същите видеозаписи, поместени в два файла с наименования: Banq К._IP Камера1_Banq К._20160229134608_20160229135155_1564393.mp4 и Banq К._IP Камера1_Banq К._20160229135155 _20160229141503_ 1677001.mp4, са били предоставени за нуждите на разследването от един от техническите ръководители на „Сити Дженерал 1” ЕООД (свид.Д. К.), предявени са надлежно на страните по делото в първоинстанционното производство, чрез преглед (прожектиране) и няма никакъв спор относно тяхната автентичност. Нещо повече, вкопираното в кадрите им астрономическо време (т.нар. „тайм код) е отговаряло на реалното, който извод следва от съпоставката на момента на заснетото падане на пострадалия, документираното време на първия подаден сигнал до Националната система „Телефон 112” и показанията на свидетелите - общи работници, че сигналът е подаден веднага след падането. Записите съставляват видеоизображение без звук, заснето от височина и обхващащо мястото на злополуката. В периметъра на камерата попада сграда в строеж (секция/блок „С”), разположения до нея кулокран (управляваният от подс.А. К.), паркиран до кулокрана бял микробус с открита каросерия, черен път минаващ покрай сградата и крана, и свързващ обекта с населеното място, както и тревни площи от другата страна на пътя. Ракурсът на заснемане е отдясно и леко фронтално на сградата (считано в посока от нея самата към пътя). Видеоизображението е цветно, с относително добро качество. На видеозаписите е невъзможно да се отграничат лицеви човешки черти (поради отдалечеността на заснемащото устройство), но безпроблемно и с просто око се виждат и отграничават човешките фигури попадащи в обхвата на камерата, тяхното облекло по цвят и най-общ вид, действията, които извършват и малко по-обемните предмети, с които боравят, носят или държат (в т.ч. сапани, жълти каски, жълт джойстик и пр.). В този смисъл и въззивният съд намира, че няма нужда от назначаване на видеотехническа експертиза върху същите видеозаписи, поради липсата на необходимост от доказване на тяхната неманипулираност, липсата на необходимост от провеждане на някаква допълнителна индивидуА.зация на хора и предмети (индивидуА.зацията е напълно постижима въз основа на гласните доказателствени източници, в които се съдържат преки сведения за инкриминираното събитие и в които отсъстват противоречия относно това кой какви действия е вършил по повод и при разтоварването на стъклопакетите) и липсата на необходимост от експертна намеса за проследяване хронологията на заснетото събитие.

Видеозаписите, поместени в двата файла, отразяват последователно хронологията на 29.02.2016 г. в интервала от 13:46:07 ч. до 13:51:54 ч. (първият), и в интервала от 13:51:55 до 14:15:01 ч. (вторият). От тях се установява закачането на пирамидата към провисващите приспособления на кулокрана, повдигането й отначало над белия микробус, а след това издигането и преместването й на височината на третия етаж на строящата се сграда, оставянето й за известно време да виси пред една от няколкото работни платформи на фасадата на сградата до появата на двама мъже на същата платформа без каски на главите, единият от които облечен с тъмна горна дреха с червени елементи (пострадалият)[4], издърпването от същите мъже на пирамидата и нейното позициониране върху платформата, опирането на закачващите колани в стрехата на покрива, както и прибирането навътре към етажа на двамата мъже, последващите действия на работниците при разтоварителния процес, а също и действията на краниста (подс.А. К.), намиращ се на пътя срещу фасадата на сградата и респ. срещу платформата, държащ в ръцете си обемист жълт предмет (джойстикът за управление на крана). В обхвата на камерата попада цялата дясна страна на платформата и съответно дясната страна на пирамидата след полагането й на платформата (считано в посока от сградата към пътя). Видно е, че пирамидата стърчи навън от платформата, а за да премахне обвързващите елементи на най-външната трета колона със стъклопакети от дясната страна на статива, работник с червена дреха (пострадалият)[5] излиза на платформата и застава в края й, коленичи и се навежда напред, за да не стъпи на стърчащата във въздуха част на статива. Вижда се как същият бавно освобождава (развързва) първо найвъншната, а после и средната колона със стъклопакети от дясната страна на статива и се прибира. Следва пауза в рамките на около 7-8 минути, през която никой не излиза на платформата от дясната й страна, като и кранистът не попада в кадър. Случващото се от другата - лявата на страна на платформата (съответно и от лявата страна на статива) не може да се наблюдава изобщо, поради ракурса на заснемане и височината на пирамидата. В 14:06:40 ч. кранистът се връща в кадър и държейки жълтия предмет в ръце застава на пътя пред фасадата на сградата, обърнат с лице към платформата. В 14:08:10 ч. започва разтоварването на пирамидата от дясната й страна, като работникът с червената дреха излиза първи на платформата и бавно взима стъклопакет от най-външната колона, с който се връща навътре, а в 14:09:18 ч. излиза пак, взима още един стъклопакет от същата колона и отново се връща навътре. В 14:10:01 ч. на платформата се появяват двама работници с жълти каски, взимат стъклопакет от средната колона и го пренасят навътре. В 14:11:02 ч. работникът с червената дреха пак излиза на платформата, взима трети стъклопакет от най-външната колона и го пренася навътре. По време на разтоварването кранистът крачи напред-назад по пътя пред сградата, като ту спира и се заглежда към платформата, ту пак закрачва. В 14:11:20 ч. от дясната страна на платформата няма хора, като в този момент на видеозаписа е запечатано първото леко заклащане на пирамидата, намираща се в неосвободено положение - прихваната с опънати колани към куката на крана. Заклащането, продължаващо няколко секунди, е ясно различимо по внезапната поява на местещи се (играещи) светлинни отблясъци по стъклопакетите. По същото време кранистът е обърнат странично на фасадата и вървейки по пътя в посока обратна на крана в 14:11:45 ч. излиза от кадър. В 14:12:07 ч. на платформата се появява работник с жълта каска и застава пред средната колона със стъклопакети от дясната страна на статива. В 14:12:38 ч. на платформата излиза и работникът с червената дреха, като застава за кратко до този с жълтата каска, след което минава зад него и отива до най-външната колона. Взима от нея стъклопакет и тръгва да се връща към вътрешността на етажа. Работникът с жълтата каска държейки стъклопакет все още не се е изтеглил навътре към етажа, а стои на платформата, поради което човекът с червената дреха забавя ход, за да го изчака и застава пред средната колона. В 14:13:02 ч. пирамидата се заклаща по силно – с още по-осезаеми отблясъци по стъклопакетите, вертикално движение на стрелата на крана и местене на основата на статива, при което стъклопакетите от средната колона политат напред, бутат човека с червената дреха, парапетът се чупи зад гърба му и той пада назад от платформата. При падането на човека с червената дреха, работникът с жълтата каска се навежда след него, като че да му помогне, а каската се изхлузва от главата му и също пада, след което той незабавно се изправя. В 14:13:11 ч. кранистът влиза в кадър, движейки се по пътя покрай сградата в посока към крана. В 14:13:17 ч. към мястото на инцидента започват да пристигат хора, а някои приближават и остават в ареала на падналото тяло на партера. Самото тяло не се вижда на видеозаписа, защото се закрива от друга работна платформа на втория етаж, точно под работната платформа с пирамидата на третия етаж. Виждат се обаче, до приключването на видеозаписа в 14:15:01 ч., хора обикалящи на партера.

Правилно първоинстанционният съд е кридитирал изцяло заключенията на изготвените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп на вещото лице К. А., съдебно-химическа експертиза на вещото лице Р. К. и техническа експертиза на вещото лице Р. С. (относно работната платформа). Тези заключения са отговорили компетентно и в пълнота на поставените им задачи, като са пълни, точни и ясни.

Що се касае до заключенията на останА.те експертизи, въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, ползва единствено частите им, смислово отразени по-горе в настоящото решение, в които вещите лица, в рамките на притежаваните от тях специални знания в областта на науката и техниката, са дА. становище за механизма на трудовата злополука и причините за настъпването й. Същите заключения се елиминират относно отговорите на въпросите какви нарушения на правила за безопасност и от кого са извършени, защото тези въпроси са изцяло правни, а не експертни. ДА. нечии действия или бездействия представляват неизпълнение на нормативно или ненормативно регламентирани задължения и каква е правната им квА.фикация, е компетентен да реши единствено органът, пред който делото е висящо и то въз основа на комплексна оценка на доказателствената съвкупност, а не експерт, поради което и задаваните въпроси на вещите лица в тази връзка са били недопустими.

За причините и механизма на злополуката двете заключения на трудово техническите експертизи на вещото лице Ч., двете заключения на експертизите в областта на трудовия травматизъм на вещото лице Ш. и повторната тройна експертиза на вещите лица С., М. и Р., в значителна степен се припокриват, с тази отлика, че вещите лица Ч. и Ш. приемат за техническа причина довела до нестабилност на пирамидата, не само начина на нейното разтоварване и оказваното опънно усилие на стрелата на крана, поради неосвобождаване на товара, но и обстоятелството, че докато е траело разтоварването, пирамидата (т.е. стативът със стъклопакетите) е била стъпила върху платформата само с дясната упорна пета, докато лявата й упорна пета е стояла във въздуха на около 28 см. от пода. Подобен фактор за загубата на устойчивост въобще не присъства в заключението на повторната тройна експертиза и то основателно. Констатацията, че лявата упорна пета на статива е във въздуха на около 28 см. от пода е заимствана в заключенията на вещите лица Ч. и Ш. от протокола за оглед, без да бъде съобразено от тях, че описаното в протокола „повдигане” в единия край на статива е получено чак при злополуката, т.е. при залюляването и изсипването на част от товара, което фактическо положение е било запазено непроменено до пристигането на местопроизшествието на разследващия орган за провеждане на огледа. При поставянето с крана на пирамидата върху платформата, пирамидата е лягала плътно на платформата и в такова състояние се е намирала до злополучното прекъсване на разтоварителния процес, като от никоя страна не е била повдигната, което е видно от коментираните видеозаписи, а и от показанията на свидетелите – общи работници, заети с нейното разтоварване. Ето защо, въззивният съд отхвърля упоменатите изводи на вещите Ч. и Ш., че една от техническите причини за настъпването на инцидента е тази, че докато е траело разтоварването лявата упорна пета на пирамидата е стояла във въздуха на 28 см. от пода. САС не се съобразява също и с частта от заключението по първата експертиза на вещото лице Ч., в което е обсъждана липсата на проектна документация на платформата, защото тази документация впоследствие е била набавена по делото, а и както самото вещо лице при разпита му на въззивното съдебно следствие изясни, когато е изпълнявал експертното си задание, в самото начало на разследването, доказателствената маса е била ограничена и редица базови данни не са му били известни, вкл. не е бил запознат и с видеозаписите, на които е заснет инцидентът. САС не се съобразява още и с частта от експертните заключения на вещото лице Ш., която не представлява излагане на специални знания, а лични критики и коментари по доказателствените източници (дА. дадени вътрешно фирмени актове били изготвени компетентно или не, дА. свид.К. имал понятие или не от длъжността, на която бил назначен и пр. от този род).

С най-голямо значение, според апелативния съд, за изясняване на причините и механизма на злополуката е заключението на повторната тройна експертиза на вещите лица С., М. и Р., в което тези въпроси са научно изяснени най-прецизно и точно, и са убедително защитени при разпита във въззивната инстанция.

Само с два детайла от устните разяснения на вещите лица М. и Р. по същата експертиза САС не се съгласява. При разпита във въззивното производство, вещото лице Р. описвайки от техническа гледна точка причинно-следствения процес на злополуката и действията на пострадалия, допълва следното: „даже на записа има как той полита и му пада каската ”. При внимателно запознаване с видеозаписа обаче се установява, че пострадалият в нито един момент не носи каска, за разлика от общите работници на дружеството-изпълнител на строежа, като при падането му, не пада „неговата” каска, а тази на общия работник до него, който инстинктивно се навежда надолу към политащото тяло в своеобразен опит да го задържи. Вещото лице М. пък, изяснявайки различните възможности инцидентът да бъде избегнат, двукратно вметва: „те са бързА.”; „в тази бързина”, което е лично негово предположение, без надлежна доказателствена основа. Реално, подобна констатация в заключението на тройната експертиза липсва и като цяло по делото отсъстват сигурни доказателства монтажниците да са бързА. или разтоварването да е било осъществявано бързо или припряно. Такива твърдения се срещат само в показанията на един от общите работници (свид.Г. И.) и то във версията му пред първия първоинстанционен състав (по тях изрично ще бъде взето отношение при обсъждане показанията на свид.И.), като не се срещат в никое от останА.те гласните доказателства, нито личат от видеозаписа. Тъкмо обратното, на видеозаписа се наблюдава (поне от дясната страна на пирамидата, която се е намирала срещу видеозаписващото устройство), че пострадалият е освобождавал стъклопакетите от привързващите ги елементи бавно и внимателно, взимането на стъклопакетите и пренасянето им е ставало по същия начин, като лицата излизащи на платформата да разтоварват са се редувА., а не са се скупчвА. и единственият момент, в който е имало две лица от дясната страна на статива, които да са били насочени към взимане на стъклопакети от различни колони, е точно преди настъпването на злополуката.

По отношение на отговора на вещото лице М. в съдебно заседание на въззивната инстанция, че експертите не са имА. точни данни от къде и как кранистът е управлявал крана, както и че на видеозаписа не се виждА. действията на краниста, този отговор е даден в смисъл, че действията на краниста не се виждат към момента на възникване на злополуката, а не че не се наблюдават изобщо на видеозаписа, което личи и от изричното уточнение на експерта: „не мога да кажа къде е бил в този момент, но той го е управлявал (в см. крана) от земята”. Впрочем, направеното от вещото лице уточнение отговаря напълно на видеозаписа, от който, както бе посочено и погоре, се установява, че малко преди падането на пострадалия, кранистът се обръща и тръгва да се отдалечава по пътя в посока обратна на крана и излиза от кадър. Тоест, към момента на злополуката действията му действително не са попадА. в обхвата на видеозаснемащото устройство.

Въззивният съдебен състав кредитира изцяло показанията на свид.Г. Т. (дадени на досъдебното производство и приобщени от окръжния съд в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, както и дадените от свидетелката при разпита й по НОХД № 32/2020 на ОС- Б.град, приобщени чрез прочитане от САС по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК), както и преобладаващата част от показанията на нейната майка – свид.Л. Х. (дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, дадените на разпита й пред САС и при разпита й по НОХД № 32/2020 на ОС-Б.град, приобщени чрез прочитане във въззивното производство по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК). Съобщената от тези свидетелки в двете фази на процеса информация е последователна и непротиворечива, като се подкрепя от показанията на свидетеля Х. С. и документите относно трудовото правоотношение на пострадалия, смъртта му и наследствената му линия. Цитираните свидетелки не са присъствА. на самият инцидент, а показанията им се ползват за установяване на дългогодишната трудова заетост на потърпевшия в „Албио” ЕООД, неговото добро физическо здраве до злополуката, действията им след узнаването на същата, както и относно състоял се с техния родственик няколко години по-рано друг инцидент при изпълнение на трудовите задължения, заради който получил травма на врата и се наложило да потърси медицинска помощ. От годната доказателствена маса, по мнението на въззивния съд подлежат на изключване само показанията на свид.Л. Х., в които описва какво е разбрала относно причината за кончината на съпруга си („доколкото до мен стигна”), тъй като показанията й, в тази им част не претендират за достоверност, а съставляват препредаване на чужди опосредени представи за случката, поднесени чрез нейните възможности за възприятие и възпроизводство на спомени.

Правилно ОС-Б.град е кредитирал изцяло приобщените в хода на съкратеното съдебно следствие, по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, показания на лекаря-ординатор от ЦСМП гр.Б.град – филиал Разлог, констатирал смъртта на пострадалия – свид.К. С. и на третия технически ръководител на обекта – свид. Л. Г., защото са депозирани обективно, незаинтересовано и са в унисон с останА.я заслужаващ доверие доказателствен материал. Показанията на свид.К. С. се ползват за установяване на обстоятелството, че при пристигане на екипа на спешна помощ, пострадалият вече е бил починал и на мястото вече е имало двама униформени полицаи. Изявленията на свид.К. С. кореспондират на издадения фиш за СМП, на извадките от книгата за повикванията и посещенията на екипите на ФСМП-Разлог на адрес и на документите във връзка с подадения сигнал на тел.112. Що се касае до показанията на свид.Л. Г., те нямат принос за изясняване на конкретния случай, понеже на инкриминираната дата свидетелят изобщо не се е намирал на обекта в с.Баня, а за инцидента е научил през късния следобед на 29.02.2016 г. и не е познавал никой от фирмата за дограма, като той е бил и най-скоро назначеният от тримата технически ръководители (буквално седем дни преди злополуката[6]), а служат за изграждане на общата картина по организацията на строителната дейност, в т.ч. разпределението на ангажиментите по провеждане на инструктажи и контрола за съблюдаването на здравословни и безопасни условия на труд. От показанията на свид.Л. Г. става ясно, че отговорникът за контрола по спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд на работниците на „Сити Дженерал 1” ЕООД, се е явявал подс.А. К. и че инструктажите са се провеждА. от подс.К. и свид.К., а показанията му съответстват на кредитираната част от показанията на свидетелите Д. К. и К. К., както и на на писмените доказателства – длъжностна характеристика на подс.А. К. и извадки от инструктажни книги на „Сити Дженерал 1” ЕООД.

Правилно първостепенният съд е кредитирал изцяло още показанията на бригадира - свид.Х. Х. и на втория кранист - свид.Р. Р., дадени устно и непосредствено при разпитите им на съкратеното съдебно следствие, а за свид.Х. и дадените по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град, приобщени от окръжния съд чрез прочитане по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, които след прочитането свидетелят изцяло е потвърдил. Показанията на свид.Х. са от значение за установяване на обстоятелствата, че той е изпратил общите работници да помогнат за разтоварването на стъклопакетите на инкриминираната дата, като казал на пострадалия да ги инструктира какво да правят, за да са полезни, че е познавал от по-рано пострадалия, че не е бил известен предварително за доставката на изделията в този ден, че подопечните му общи работници многократно са били ангажирани да съдействат на подизпълнителите, в т.ч. на „Албио” ЕООД и че неведнъж общите работници са участвА. в разтоварване на стъклопакети. Показанията на свид.Х. Х. отговарят на показанията на свидетелите Г. С. и Р. Т., а така също и на кредитираните части от показанията на свидетелите Х. С., И. М., И. П., Г. И. и Д. К.. От показанията на краниста - свид.Р. пък става ясно, че по времето на инцидента той е управлявал втория кран в близост до местопроизшествието и е придобил преки впечатления от местоположението на подс.К. и неговите действия. Според твърденията на свид.Р., колегата му К. е управлявал съответното повдигателно съоръжение от земята с дистанционно, намирал се е до камиона (има предвид товарния автомобил на „Албио” ЕООД) и е имал видимост към разтоварителния процес. Показанията на свид.Р. са важни още досежно изясняване на практикувания начин за повдигане, преместване и сваляне на товарите с кран на обекта, вкл. на стъклопакети, доставяни от „Албио” ЕООД, каквото и той самият е вършил. От разказа на свид.Р. се установява, че кранистите не са контролирА. разтоварването на товара от останА.те работници и не са им давА. инструкции в тази насока, а обичайно заетите с разтоварването са получавА. указания от „шефа на дограмаджиите” (т.е. свид.Х. С. – видно от направената в показанията на Р. конкретизация: „първият свидетел, който беше тука по делото”, а първият свидетел разпитан в същото съдебно заседание е бил управителят на „Албио” ЕООД). Наред с това обаче, се установява още, че кранистите са били тези, които са преценявА. дА. е закачен по-безопасно товарът, че са били длъжни да наблюдават ситуацията при разтоварването („Ние стоим отдолу и наблюдаваме”) и дА. следва да изпълнят или не, подаден сигнал (има предвид от лице, играещо роля на сапанджия). В този смисъл, свид.Р. изрично е пояснил: „Първо зависи кой ни подава сигнала и аз си наблюдавам ситуацията, той не може да ми казва едно да го слушам, след като може да стане някакъв проблем. Ние минаваме курсове и ние с него /сочи подс.К./ сме професионА.сти. … Аз съм длъжен да направя преценка дА. този сигнал, който ми е подаден е адекватен и дА. е безопасен.” Отново според показанията на свид.Р., след поставяне на товара върху платформата, се е освобождавало въжето, за да не е под напрежение, като са се практикувА. два метода – или сапаните са се отпускА. или са се откачА.. Същият вметва и техническата особеност, че коланите може и да не се откачат нацяло, но задължително трябва да не са под напрежение, за да няма вибрации, и че в повечето случаи се е процедирало точно така – коланите са били отпускани, без да се освобождават от куката на крана, защото кранистите са изчаквА. след разтоварването да свалят носещите товара приспособления обратно долу. Показанията на свид.Р. и въззивният съд преценява за автентични,

безпристрастни и подкрепени от съдържанието на видеозаписите, както и от кредитираните части на експертните заключения, произнесли се за механизма и причините за настъпването на трудовата злополука.

Правилно първоинстанционният съд е дал вяра изцяло още и на приобщените в хода на съкратеното съдебно следствие, по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, показания на общите работници – свидетелите Г. С. и Р. Т.. Тези свидетели нямат възприятия от самото падане на пострадалия С. Х., поради извършваното от тях разтоварване от другата - лявата страна на пирамидата и местонахождението им вътре на етажа в злополучния момент, но съобщават данни за лицата, участвА. в разтоварителния процес и за начина, по който същият е протекъл. Въззивният съд проведе допълнителен разпит на двамата свидетели и приобщи чрез прочитане показанията им, както на досъдебната фаза, така и пред първия първоинстанционен състав по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град, за да изслуша становището им по тях. След проведените процедури по прочитане, всеки от свидетелите потвърди изцяло по-рано депозираните си изявления, с което запълни заявената на въззивното производство естествена загуба на спомени, с оглед изминалото време. Всъщност именно от показанията на свидетелите Г. С. и Р. Т., депозирани по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град, при кръстосан разпит в присъствието на страните, става ясно, че и друг път са участвА. в разтоварване на стъклопакети, доставяни от „Албио” ЕООД и че изпратените да помогнат за разтоварването работници, сред които и те самите, са се разпределили по между си за пренасянето на изделията. Става ясно също, че на инкриминираната дата, дори да не са били подробно инструктирани по повод разтоварването на дадените материА., дейността им не е била хаотична, защото са получили указания от монтажниците и по-специално от пострадалия да се разделят, едните да взимат от едната страна на пирамидата, а другите от другата, да взимат от развързаните колони, и да се изчакват, за да не си пречат. Особено показателни в тази връзка са изявленията на свид.Г. С.: „Ние и друг път сваляхме стъклопакети, бяхме се разпределили между самите нас. Хората от фирмата със стъклопакетите ни казаха едните да взимат от тук, другите от там”… „Стъклопакетите бяха вързани, само тези, които разтоварвахме се отвързваха поетапно, не се развързваха наведнъж всичките.” … „редувахме се като разтоварвахме, изчаквахме се, едни вътре в стаята и се редувахме.”… „Ние се редувахме при взимането на стъклопакетите, за да не се блъскаме, мисля, че този човек, който почина, ни казваше как да взимаме от едната страна и от другата, за да се уравновеси всичко, нещо такова беше…”. Близки по смисъл са и показанията на свид.Р. Т.: „Начина на разтоварване ни го обясниха двете момчета от фирмата с дограмата, те ни обясниха как да разтоварваме… Редяхме се и взимахме стъклопакети”, като междувременно е добавил, че указания са им давани поточно от единия от монтажниците, но без да може да спомни от кого. Показанията на свидетелите Г. С. и Р. Т., дадени на досъдебното производство, дадените по НОХД № 32/2022 г. на ОС-Б.град и дадените пред въззивната инстанция, САС цени с доверие, защото са логични, обективни, последователни, съответстват по между си и отговарят на констатациите, закрепени в протокола за оглед и фотоалбума от него, от които става ясно, че от лявата страна на пирамидата (откъдето са разтоварвА. двамата свидетели) развързана е била само една колона със стъклопакети.

Въззивният съд не се съгласява с мнението на първоинстанционния по кредитиране изцяло на прочетените по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК показания на общите работници И. М., И. П. и Г. И., независимо че след осъществено повторно прочитане на досъдебните им показания във въззивното производство, на двама от тях лично – на П. и И. (по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК), същите свидетели са ги потвърдили. Т а к а САС не дава вяра на досъдебните показания на свид.И. П., че пострадалият е взимал и от дясната и от лявата страна на пирамидата от помалките стъклопакети, както и че от страната от където свидетелят разтоварвал (дясната) всички колони със стъклопакети били развързани. Впрочем, показанията на свид.И. П., че докато общите работници вътре са се разбирА. по между си кой от коя страна на пирамидата ще отиде да разтоварва, пострадалият е успял сам да пренесе 3-4 малки стъклопакета, са верни, тъй като отговарят на видеозаписа, на който е заснето, че преди от дясната страна на пирамидата изобщо да се появят работниците с жълтите каски, пострадалият три пъти е излизал и сам е разтоварвал от малките изделия, взимайки ги от най-външната колона от дясната страна на статива. Невярно е обаче изявлението на свид.П., че потърпевшият е разтоварвал и от лявата страна, защото противоречи на показанията на свидетелите Г. С. и Р. Т., от които е видно, че само те са разтоварвА. от лявата страна и са успели да пренесат заедно 2-3 големи стъклопакета, а така също противоречи и на протокола за оглед с приложения към него фотоалбум, от които се установява, че от лявата страна на статива развързана е била само една колона с големи стъклопакети, ерго – пострадалият не е можел да вземе от лявата страна от малките, които са били вързани. Другото неотговарящо на истината твърдение на свид.И. П., което е в смисъл, че всички колони със стъклопакети от страната, от която той е разтоварвал (дясната) на пирамидата са били развързани, се оборва също от протокола за оглед и приложения към него фотоалбум, показващи, че третата най-вътрешна колона от дясната страна на статива е била вързана. САС не дава вяра и на досъдебните твърдения на свидетелите И. М., Г. И. и И. П., че никакви указания във връзка с разтоварването общите работници не са получавА., с изключение (според М. и И.) на единственото предупреждение от хората от фирмата подизпълнител да внимават при пренасянето на изделията, за да не ги счупят или да се наранят. Изложените твърдения се опровергават убедително от разгледаните по-горе показания на свидетелите Г. С. и Р. Т., а индиректно се оборват и от показанията на свид.Х. С.. Тъкмо последният е изяснил колко специфичен товар са представлявА. стъклопакетите, заради податливостта им и на найминимални въздействия, прим. от вятър, механични вибрации, натиск, поради което е и съвсем логично, дори на общите работници да не е била възпроизведена изцяло инструкцията за разтоварване на този вид материА., утвърдена от управителя на „Албио” ЕООД, то най-малкото да са им били дадени насоки как да осъществяват разтоварването, а такива насоки в действителност свидетелите са получили от потърпевшия, а именно - пирамидата да се разтоварва симетрично от двете страни, за да се уравновесява, да се взимат стъклопакети само от развързаните колони и работниците да не си пречат, а да се изчакват и редуват, което отлично личи от конкретните и съдържателни в това отношение показания на свид.Г. С.. В показанията си по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град (приобщени във въззивното производство по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК), свид.И. П. е изоставил първоначалната си позиция по въпросното обстоятелство и е заявил: „Този, починА.ят човек ни казваше кой какво да носи. Тези стъклопакети бяха вързани, починА.ят човек си ги развързваше и ни казваше кой стъклопакет да вземем. …Не се струпвахме на рампата.”, което съответства на достоверните показания на свидетелите Г. С. и Р. Т..

Като неотговарящи на истината, САС елиминира още показанията на свид.Г. И., дадени по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град (приобщени във въззивното производство по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК), как му направило „впечатление”, че пострадалият тогава много бързал и че цялата пирамида се побирала на рампата. Твърдението на И., че пострадалият много бързал е голословно и изолирано от останА.я доказателствен материал. Никой от другите общи работници не го потвърждава, като то не получава дори косвена подкрепа от показанията на управителя на „Албио” ЕООД или от останА.те свидетели, а както вече бе изяснено индикации за прибързаност и припряност в действията на монтажника не се наблюдават и на видеозаписа. Самият свид.И. при лансирането му не дава да се разбере от какво точно (било думи или действия на пострадалия) е останал с подобно „впечатление”. Твърдението на И. пък за побирането на цялата пирамида върху рампата (платформата) противоречи на протокола за оглед и изготвения към него фотоалбум, както и на експертните заключения, изследвА. механизма за злополуката, като при разпита пред въззивната инстанция и извършеното предявяване на фотоалбума (по-точно на фотосите, на които ясно се вижда, че пирамидата стърчи във въздуха и то значително извън платформата), свидетелят се разграничава от него, с оправданието, че бил „забравил”, че тогава така си е „мислил” и че с такова „впечатление” бил останал, но вече виждал, че не било така.

В останА.те им части, показанията на свид.И. М. (дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане), както и показанията на свидетелите Г. И. и И. П. (дадени на досъдебното производство и по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град, приобщени чрез прочитане, и дадените пред САС) се възприемат от въззивната инстанция, като кореспондиращи по между си и на другите кредитирани доказателства. Специално за действията на пострадалия на платформата непосредствено преди да бъде бутнат от развързаните стъклопакети и за падането му, показанията на свидетелите Г. И. и И. П. са значим източник на доказателствена информация, понеже, както основателно е отбелязал и първоинстанционният съд, само тези две лица са имА. възможност директно да ги наблюдават. Във версиите им по същите обстоятелства, разминавания не се констатират, а изнесеното от тях отговаря на съдържанието на втория (по време) видеозапис и на протокола за оглед.

Основателно окръжният съд се е доверил на показанията на охранителя на строителния обект - свид.Л. К., дадени в досъдебната фаза и приобщени чрез прочитане в първоинстанционното производство по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, защото са много подробни и точни, особено досежно събитията след падането на пострадалия, разположението на тялото му на партера и настъпването на смъртта. Тези й показания са в унисон с показанията на лекаря - свид.К. С. и на протокола за оглед. Аналогичен е разказът на свид.К. и при разпита й пред въззивната инстанция, но от дадените й пред САС показания се установява едно значимо обстоятелство, което не е присъствало в първоначалната й свидетелска трактовка. То е, че при пристигането на обекта на монтажниците от „Албио” ЕООД, тя не само е попитала пострадалия (наричан от нея „С.”), когото е познавала от по-рано по име и по физиономия, кое е момчето с него, и не само е научила, че момчето е новоназначен монтажник, на първи работен ден, но и че разбирайки това, К. ги е изпратила при фургоните при техническия ръководител подс.А. К., да премине новият монтажник инструктаж, изпълнявайки така задълженията си да не допуска до обекта неинструктирани лица. Показанията й за отразения факт се потвърждават от писменото доказателство – извадката от книгата за начален инструктаж на „Сити Дженерал 1” ЕООД, предназначен за подизпълнителите и външните посетители (л.53-54, том 1 от ДП, респ. л.60, том 2 от ДП), в която срещу дата 29.02.2016 г., под № 28 присъстват имената на инструктирания монтажник „С. Ф. А.”, мястото на провеждане на инструктажа „хот.комплекс 4* с.Баня”, работодателя и вида на изпълняваната от същия работа „Албио ЕООД гр.София разтов. и монтаж дограма ”, с подписи на инструктирания и лицето, провело инструктажа. Само едно твърдение от показанията на свид.Л. К., заявени във въззивното производство, САС не възприема – че паднА.ят на партера пострадал бил с каска на главата, защото то се опровергава от видеозаписите и от протокола за оглед с изготвения към него фотоалбум. Както и по-горе бе отчетено, тъкмо от видеозаписите се установява, че в нито един момент С. Х. не е носил предпазна каска.

За разлика от окръжния съд, САС не кредитира изцяло показанията на свид.С. А., дадени на хода на съкратеното съдебно следствие. Ползват се от въззивния съд депозираните от свид.А. сведения по обстоятелствата с кого са пренесли стъклопакетите, от къде са ги натоварили, с какво превозно средство са ги откарА. до изграждащия се хотелски комплекс, къде на обекта е отишъл пострадалият да говори за необходимостта от разтоварване на стъклопакетите, как същите са били вдигнати на платформата, с какво техническо приспособление е боравил кранистът при управлението на крана, как е била положена пирамидата на платформата, какви действия лично свидетелят е извършвал и кой се е занимавал с разтоварването, в кой момент и как е разбрал, че пострадалият е паднал, както и на кого свидетелят се е обадил да съобщи за станалото. В тази им част, показанията на С. А. са логични и в корелация с кредитираните твърдения на свид.Х. С., на свидетелите общи работници и на свид.Х. Х., като срещат подкрепа и във всички останА. достоверни доказателства, в т.ч. видеозаписите. САС не кредитира

показанията на свид.А., че двамата с пострадалия нямА. задължение да разтоварват доставените изделия на обекта. Формално, длъжностната характеристика на „монтажник” в „Албио” ЕООД, не е включвала изрично задължения по пренасяне и разтоварване на стъклопакети, а само по монтаж и демонтаж на дограма на сгради и помещения, но т.12 от уреждащия трудовите функции за съответната длъжност документ, е предвиждала задължение за монтажника да „изпълнява и други задачи, възложени от прекия му ръководител или от ръководството на фирмата, свързани с работата му”. В случая доставката на стъклопакетите, чрез тяхното взимане от производителя (производствената база на „Агнесика” ЕООД), транспортирането им до строителния обект в с.Баня, община Разлог и разпределението им по местата, където е предстоял по-нататък техният монтаж, безусловно е включвало и разтоварване от ползвания за пренасянето им статив, а след като доставката е била възложена на монтажниците от управителя на дружеството, видно от показанията на свид.Х. С., то тя се е явявала задача по см. на т.12 от длъжностната характеристика, подлежаща на изпълнение. Не се кредитират още и показанията на свид.А., че на инкриминираната дата на него никой нищо не му е давал за подпис, които са депозирани в контекста на изказването му, че пострадалият е бил този, който е говорил с някого от кабинките (има предвид фургоните), че трябва да се разтоварват стъклопакетите и че не знае дА. на „С.” някой му е дал нещо за подпис. Преценено в светлината на неизготвения двустранен протокол за обезопасеността на предадените работни площадки, изискуем по силата на т.3 от Споразумението за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа, показанията на свид.А. се явяват правдиви, но не и досежно пълното отричане, че в същия ден нищо не е подписвал, защото това твърдение се опровергава от приложената по делото извадка от книгата за начален инструктаж на „Сити Дженерал 1” ЕООД, предназначена за подизпълнителите и външните посетители, от която е видно, че свид.А. се е подписал в нея в уверение на факта, че му е бил проведен цитирания инструктаж от подс.А. К.. Като цяло показанията на този свидетел се отличават с по-малко конкретика и с редица уклончиви формулировки при отговорите на поставените му при разпита въпроси, като: „не съм чул”, „не знам подробности”, „не знам”, „нямам представа”, което въззивната инстанция намира, че не се дължи на недобросъвестност, а на обективния факт, че процесното събитие е настъпило в реално първия работен ден за свидетеля, при отсъствие на всякаква професионална ориентация и елементарни представи за посетения обект и работната обстановка там, плюс създадения извънреден стрес от нещастното събитие с колегата му.

Въззивният съд споделя становището на първоинстанционния за кредитиране на дадените на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане при съкратеното съдебно следствие, по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, показания на свид.К. К., заемал длъжността координатор по ЗБУТ в „Сити Дженерал 1” ЕООД. От тези негови показания се установява: каква длъжност свидетелят е заемал и в какво са се изразявА. задълженията му; че е бил назначен по граждански договор, като е трябвало да консултира и подпомага подс.А. К., който е изпълнявал функцията на служител по безопасността и здравето при работата на обекта; че различните инструктажи са били провеждани от свидетеля и от подс.А. К., но са били оформяни документално само от подсъдимия, защото той е бил оторизиран за това; че различните видове инструктажи са били вписвани в съответните инструктажни книги, в които са се подписвА. инструктиращия и инструктирания; че подс.А. К. е оформял документално инструктажните книги; че на обекта за различни видове работи са идвА. и работници от фирми подизпълнители, каквито са били и работниците от „Албио” ЕООД; относно оформянето на споразумението за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа; относно развеждането на пострадалия на 13.01.2016 г. по обекта и проведените му инструктажи тогава; че на инкриминираната дата 29.02.2016 г. свидетелят е бил на обекта от 10.00 ч до към обед, след което си е отишъл, като до неговото тръгване от строежа, там не са извА. работници на „Албио” ЕООД; че свидетелят лично не е бил информиран, че през този ден ще идват работници от посочената фирма; че следобеда е получил обаждане от подс.А. К. за злополуката и се е върнал на обекта, където е заварил на бетонова площадка тялото на починА.я пострадал, униформен полицейски служител и други лица; че на мястото са започнА. да пристигат представители на различни органи; че е провел лично разговори със свид.С. А. и краниста А. К. по повод случилото се; че от свид.С. А. почти нищо не е разбрал за злополуката, понеже монтажникът му обяснил, че се е намирал вътре на етажа и е бил зает да търси и подлага стиропор за поставяне на стъклопакетите; че подс.К. му казал как и като друг път е качил с крана пирамидата на платформата и я държал окачена на крана, очаквайки да му подадат сигнал да я премести, когато в един момент чул трясък на стъкла и видял човекът да полита и пада; че общите работници от „Сити Дженерал 1” ЕООД са били инструктирани за ръчна работа с тежести и за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности, но не и конкретно за пренасяне на стъклопакети; и че след като разтоварването на стъклопакети е съвместна работа между главния изпълнител и подизпълнителя, тя е трябвало да се следи и контролира от бригадира или съответния отговорник на главния изпълнител, и от отговорника на подизпълнителя. Показанията на свид.К. от досъдебното производство са обективни, логично издържани и съответстват на останА.те правдиви доказателства по делото.

Дадените от свид.К. показания на въззивното съдебно следствие и прочетените му от САС, по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, показания по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град, които след прочитането свидетелят е потвърдил, апелативният съд възприема в непротиворечащата им на първоначалната му свидетелска теза част. Показанията на свид.К. пред двете съдебни инстанции, се преценяват за добросъвестни и правдиви, и досежно следните допълнително заявени обстоятелства: че кранистът К. бил запознат със споразумението за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа; че към момента на провеждане на сутрешния инструктаж на инкриминираната дата подс.А. К. също не знаел, че ще дойдат работници от „Албио” ЕООД; че когато се разтоварвА.

стъклопакети, доставяни от „Албио” ЕООД ролята на сапанджии се изпълнявала само от хора от тази фирма; че на работниците на фирмите подизпълнители се правел начален инструктаж, който бил най-общ - какъв е обектът, колко е голям, какви хора работят там и пр. от този род, а „инструктирането” им по отношение на товаренето и разтоварването с кулокран, не било специално, а попадало в общия инструктаж и се изразявало в това да им се каже, че има кулокран, кулокранист, който е със съответните документи и трябва да работят като един екип.

Като неверни, тенденциозни и опровергани, въззивната инстанция третира следните твърдения на свид.К., лансирани при разпитите му пред съдилищата (по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град и по настоящото дело на САС):

• По НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град: че работната площадка, на която станала трудовата злополука (т.е. платформата) била оградена отвсякъде - от трите страни с парапети и че той се убедил в това, когато минал да обиколи предобеда на инкриминираната дата, за да нагледа изправността на колективните средства за защита – площадки, стълбища, парапети и пр. Понататък при същия разпит на свидетеля, след предявяване на фотоалбума към протокола за оглед, на който ясно се е виждало, че платформата няма парапет отпред и пирамидата стърчи от единия си край във въздуха, К. се е отметнал с думите, че това за трите парапета го бил казал „по принцип”, а в деня дА. е имало парапет отпред той не знаел, щото можело и да бил премахнат от работниците, за да се сложи пирамидата. И едното и другото се опровергават от заключението на техническата експертиза на вещото лице Р. С., показанията на свид.Д. К. и проектната документация на работната платформа, от които съвкупно се установява, че платформата е била проектирана без парапети и че те са били поставени допълнително успоредно от двете й страни, но отпред изобщо не е поставян парапет, за да се обезпечи свободното качване на товари с крана.

-По НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град: че протоколите по споразумението (има предвид двустранните протоколи по т.3 за обезопасеността на предадените работни площадки) трябвало да се изготвят само, ако нещо не било наред с площадката и че след като площадката била изправно обезопасена нямало смисъл от изготвяне на протокол. Същото твърдение е нелогично, противоречи на текста на споразумението и е силно разколебано от друго твърдение на К., заявено малко по-напред в разпита му пред окръжния съд, където казва, че такива протоколи по принцип се изготвяли, но за този конкретен ден не бил сигурен.

-По НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град: че инцидентът станал на блок „В”, на който имало една единствена площадка, на която можело да се извършват товаро-разтоварни дейности. Твърдението е произволно и противоречи, както на протокола за оглед, така и на всички правдиви доказателствени източници, които са единодушни, че злополуката е настъпила в секция (блок) „С” на обекта, а от видеозаписите се установява, че на фасадата на упомената секция са били монтирани не една единствена площадка (платформа), както е заявил К., и дори не само две – заснети на фотоалбума към протокола за оглед, който му е бил предявен (поради частичното заснемане на фасадата), а четири работни платформи.

-По НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град: че според техните правила (т.е. според правилата на „Сити Дженерал 1” ЕООД), общите работници на дружеството – изпълнител на стоежа, не трябвало изобщо да излизат на площадката (има предвид работната платформа) на която била поставена пирамидата със стъклопакетите, защото там действА. работниците на „Албио” ЕООД, а техните работници, трябвало само да поемат товара от площадката навътре. Пред САС свидетелят лансира почти същото, допълвайки, че даже общите работници не бивало да излизат извън границите, контурите на сградата, ама те всъщност правели една-две крачки, за да помогнат да се свалят и внесат стъклопакетите от платформата. Твърдението е съчинено за нуждите на съдебното разглеждане на делото и това проличава от съпоставката с досъдебните показания на свид.К., в които подобна интерпретация не присъства. Точно обратното, последните са в смисъл, че разтоварването на стъклопакети е било съвместна работа между главния изпълнител и подизпълнителя. Освен това, не е съществувало въобще правило, според което на общите работници на „Сити Дженерал 1” ЕООД да не се е позволявало да излизат на работните платформи, за да участват в разтоварване на доставяни от подизпълнителите материА.. Такова нито е документирано, нито е указвано устно. Напротив, от кредитираните показания на бригадира свид.Х. Х. става ясно, че нееднократно общите работници са участвА. в разтоварване на стъклопакети, доставяни от „Албио” ЕООД и че принципно общите работници е трябвало да съдействат на фирмите подизпълнители.

-По НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град: че по силата на споразумението за съвместна работа, работниците от „Албио” ЕООД отговаряли за безопасното разтоварване с крана, заедно с кулокраниста на „Сити Дженерал 1” ЕООД, като тяхно било задължението да осигуряват безопасно придвижване на материА.те, включително и на височина, не само на хоризонтал, и съответно да имат инструктажи. Твърдението не отговаря на съдържанието на споразумението, в което подобни задължения въобще не са уредени, нито на приложимата нормативна уредба. Безопасната работа със съоръженията с повишена опасност – кулокрановете, е била изцяло ангажимент на ползвателя им (по см. на § 1, т.9 от ДР на ЗТИП), а именно „Сити Дженерал 1” ЕООД, за чийто нужди те са били монтирани на дадения обект и съответно експлоатирани за всякакви дейности, свързани с изграждане на хотелския комплекс. Ползвателят, обвързан с много широк кръг от задължения по чл.54, чл.55, чл.60, чл.62, чл.71, чл.75 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения (засягащи организирането на тяхната експлоатация, поддръжка, преустройство и ремонт, в т.ч. подбора на компетентните лица, които да ги осъществяват), не се е променял в зависимост от различните доставчици на най-разнородни материА., необходими на същия ползвател, явяващ се и изпълнител на обекта. По делото няма доказателства, установяващи нА.чие на договор или друго правно основание, чрез които експлоатирането/ползването на товароподемните кулокранове, да е било отстъпвано на отделните подизпълнители и последните да са поемА. отразения кръг от задължения по Наредбата. В този смисъл е и превратна интерпретацията на свид.К., че кранът се предоставял „по договаряне” на подизпълнителя, защото въпросното „договаряне”, което свидетелят визира – устна уговорка за това доставеният от подизпълнителя материал да бъде пренесен с помощта на крана до дадена точка на строителния обект, не е представлявало никакво предоставяне на подемното съоръжение за експлоатация и не е дерогирало нормативните задължения на легитимния му ползвател. Няма доказателства работниците от „Албио” ЕООД и в частност пострадалият да е бил обучен за прикачвач (сапанджия) от ползвателя на кулокрановете съобразно изискването на чл.55, т.3 и чл.57 от горецитираната наредба, нито да е бил специално инструктиран в тази насока - с проверка на знанията, според изискването на чл.58, ал.1 от Наредбата. Няма доказателства работниците от „Албио” ЕООД и в частност пострадалият да е бил запознат със задълженията на прикачвача, които да са уредени в нарочна инструкция, изготвена от ползвателя на крановете и изискуема от чл.59, ал.1 от Наредбата вр. с чл.46, ал.1, т.2 от ЗТИП. Няма доказателства работниците от „Албио” ЕООД и в частност пострадалият да е бил запознат дори с общите задължения на прикачвача по чл.64, ал.1 от Наредбата, касаещи сигнА.зацията между прикачвача и краниста (чрез сигнА.те регламентирани в приложение № 8 към чл.11, ал.3 от Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнА. за безопасност и/или здраве по време на работа), по чл.69 от Наредбата, касаещи товароподемността на сапаните и ъгъла на клоновете им, по чл.70 от Наредбата, касаещи забраните за определени действия по време на повдигане или преместване на товарите, по чл.71 от Наредбата, касаещи сменяемите товарозахващащи приспособления на сапаните. Няма доказателства работниците от „Албио” ЕООД и в частност пострадалият да е бил запознат срещу подпис с графични схеми по чл.62 от Наредбата, които да са изготвени от ползвателя на крановете и да уреждат начина на привързване на товарите. Ето защо, показанията на свид.К. за отговорност от страна на работниците от „Албио” ЕООД за безопасното осъществяване на дейностите, присъщи за прикачвачите при разтоварване с кран, както и за ангажимент на подизпълнителя – техен работодател да им прави инструктажи в същата насока, са без доказателствена подкрепа.

-При двата съдебни разпита: че техническият ръководител (разбирай подс.А. К.) нямал конкретни задължения по качването на пирамидата с кулокрана на площадката и нагласяването й там, а че това се уговаряло между кулокраниста и „ползващите” крана; както и че техническият ръководител нямал изобщо задължение да бъде на мястото, а само ако някой го сигнА.зира за нещо, бил длъжен да отиде и да провери. Показанията на свид.К. в посочения аспект не отговарят на действителното положение, а са негова субективна трактовка на професионалните задължения на подс.К.. Същите показания противоречат на съдържанието на заповеди № 9 и № 10, и двете от 01.09.2014 г. на управителя на „Сити Дженерал-1“ ЕООД, с които А. К. е бил определен за отговорник за безопасната работа на двата кулокрана,

разположени на строителния обект в с.Баня, и според които заповеди на К. е било възложено да следи при работата с тях изпълнението на изискванията на действалата и тогава Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения. Апропо, същите заповеди не са били издадени случайно, а за да удовлетворят условието по чл.55, т.1 от Наредбата към управителя на „Сити Дженерал 1” ЕООД, в качеството му на ползвател на двете повдигателни съоръжения – да определи едно или повече лица, които да отговарят за безопасната експлоатация на крановете и да го представляват пред органите за технически надзор.

-По НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град: че подс.А. К. нямал задължение да изследва компетентността на работниците на фирмите подизпълнители, което е заявено от свид.К. в контекста на компетентността на лицата да изпълняват функциите на прикачвачи (сапанджии). И това твърдение на свид.К. е в разрез с писмените доказателства по делото - заповедите на управителя на „Сити Дженерал 1” ЕООД, удостоверяващи възложените на подс.К. задължения да отговаря за безопасната работа с двата кулокрана. Удостоверявайки с подписа си, че е запознат със заповедите и че е запознат с Н а р е д б а т а за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения, подс.К. се е ангажирал с множество контролни функции, очертани в чл.56, ал.1 от цитирания подзаконов акт. В качеството си на отговорно лице за безопасната експлоатация на крановете, подсъдимият е бил длъжен да не допуска до работа с тях персонал, който не притежава съответната степен на правоспособност – за кранистите (съгласно Наредба № 1 от 2002 г. за условията и реда за придобИ.е и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки) или който не е обучен съгласно чл.55, т.3 от Наредбата – за прикачвачите (сапанджиите), и който не е преминал специалния инструктаж по чл.58, ал.1 от Наредбата. Нещо повече, подсъдимият е бил длъжен да извършва и документира същият специален инструктаж с проверка на знанията на прикачвачите (чл.56, ал.1, т.3 от Наредбата), да следи за нА.чието и правилното водене на изискуемата от наредбата документация (чл.56, ал.1, т.5, б. „г” от Наредбата), което е включвало да следи и за нА.чие на изискуемата инструкция – със съдържанието указано в чл.59 от Наредбата, което да обхваща не само задълженията и отговорностите на кранистите, но и на прикачвачите, и взаимодействието помежду им; да контролира персонала при изпълнението й (чл.56, ал.1, т.4 от Наредбата); да следи за съответствие на създадената организация за безопасна експлоатация на съоръжението с изискванията на наредбата (чл.56, ал.1, т.5, б. „в” от Наредбата). Тоест, обратно на твърденията на свид.К., тъкмо отговорникът за безопасната работа с крановете – подс.А. К. е трябвало стриктно да изследва компетентността на лицата, участващи пряко или спомагателно в управлението на повдигателните съоръжения.

-По НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град: че при разтоварването с кран и полагането на товара, ремъците на крана (има предвид закачащите товара към куката на крана сапани), не трябвало да са много опънати, но и да не са много отпуснати, че ако трябвало малко да се свА. товарът и да се отпуснат малко ремъците, този горе (в см. играещият ролята на сапанджия) давал сигнал на краниста. Свид.К. не е бил компетентен да разяснява как е следвало да се процедира с повдигателното съоръжение, което и лично той признава при разпита си пред САС, в отговор на покана да разясни конкретните си твърдения (които са му били прочетени), заявени при първото

първоинстанционно разглеждане на делото от окръжния съд. Пред САС същият изтъква, че това колко да са стегнати и отпуснати ремъците зависело от преценката на човека, който е „горе” и който „командва”. Показанията на свидетеля очевидно са насочени към изместване на отговорността за фаталния резултат изцяло към пострадалия, но не държат сметка, че кранистът е бил нормативно задължен при полагане устойчиво на товара, да следи за освобождаване на товарозахващащите приспособления от куката на крана, а не да ги държи в състояние на непрекъснат опън по време на разтоварването, както и че кранистът (видно и от показанията на свид.Р.) е трябвало да следи ситуацията, като не е дължал съобразяване със сигнА. или команди, които не са отговаряли на нормите за безопасност.

Вярно е заявеното от свид.К., че човекът, който дава сигнА.те на краниста трябва да е „компетентен и опитен”, но тези качества е следвало да бъдат придобити и проверени по строго регламентиран ред. Този ред в никакъв случай не е можело да бъде заместен от някакъв начален общ инструктаж, проведен на пострадалия от подс.К., в който и свид.К. участвал, защото включените в него разяснения: „има кулокран, кулокранист, който е със съответните документи и трябва, като един екип да работят” (виж показанията на свидетеля пред САС), по никакъв начин не са запълвА. изискуемата за дадената работа професионална подготовка, познания и умения. Ето защо, са крайно несериозни твърденията на свид.К. (при разпита му по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град), че когато провел на пострадалия началния инструктаж, бил „разбрал”, че същият „е компетентен и са му ясни операциите, които трябва да извършва”, а от там вече „те си носят отговорността”, като най-малко К. е бил лицето, което е можело да прецени нивото на подготовката, познанията и уменията на сапанджията. Именно, за да прикрие действителната липса на професионална компетентност на пострадалия за изпълнение на функциите на прикачвач и допускането на такова лице до спомагателно участие в управлението на товароподемното съоръжение, свид.К. е заобикалял даването на конкретни и смислени отговори на поставени питания в тази връзка при разпита му пред САС. Така на въпрос - защо работници от фирмата подизпълнител е трябвало да подават сигнА.зацията на краниста, К. започва да говори отвлечено за задълженията на краниста и вмъква: „по тези въпроси (неясно кои) сме говорили с краниста и хората от „Албио” (неясно кои хора), нА. казвам, те стават един екип”. На въпрос - възлагал ли е на работниците от фирма „Албио” да играят роля на сапанджии и съответно на кои работници, К. е заявил „Аз не съм възлагал”, без да внася яснота кой е възлагал. На въпрос - обяснявано ли е на пострадалия как трябва да се държи, ако ще играе ролята на сапанджия и ще направлява краниста с жестове и команди, К. пак не е отговорил конкретно. Вместо това си е служил с заобикалки: „Ами казваме им и аз повтарям, как да работят, как и според инструкцията”, недаващи никаква яснота на кои хора са казвА. и повтаряли, какво са казвА. и повтаряли, каква е тази работа според нА.чната инструкция – впрочем невключваща изобщо уредба на дейността на прикачвачите и взаимодействието им с краниста.

Преди да разгледа индивидуално показанията на свидетелите Я. К. (дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК), Д. К. (дадените пред първата инстанция в хода на съкратеното съдебно следствие, дадените по НОХД № 32/2020 на ОС-Б.град, приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, които свидетелят е потвърдил и дадените пред САС), и Х. С. (дадени устно и непосредствено при разпита му пред първата инстанция при съкратеното съдебно следствие и прочетените му показания по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град, които С. е потвърдил), въззивният съд, и по отношение на тримата свидетели, елиминира от годния доказателствен материал, изявленията им, съставляващи преразкази на видеозаписите или фрагменти от тях, с които трите лица са имА. възможност да се запознаят. Показанията им по този повод представляват производни доказателства, които не могат да се ползват, предвид нА.чието по делото на първичните доказателствени източници, които са достъпни за съда и страните, и забраната в такъв случай първични доказателства да се заменят с производни.

Досъдебните показания на свид.Я. К. по обстоятелствата на кое дружество е бил управител, каква дейност е извършвало същото, с какъв персонал е разполагало, какво е представлявал строителният обект в с.Баня, община Разлог, какъв договор е бил сключен с „Албио” ЕООД и как е разбрал свидетелят за инцидента, като кореспондиращи на другите достоверни доказателства (писмени и гласни), въззивният съд също кредитира.

САС отхвърля, като неверни и доказателствено опровергани твърденията на свид.К.:

-Че пирамидата в основата си (т.е. основата на статива) била огъната като „детска люлка”, което му направило впечатление при отИ.е по-късно на инкриминираната дата на мястото на злополуката, и което според него станало причина да се наклони рязко на една страна и да паднат развързаните стъклопакети. Същото твърдение е субективно и противоречи на показанията на всички свидетели, присъствА. на разтоварването, според които пирамидата е лягала плътно на платформата, т.е. основата на статива е била равна и не е била огъната. Твърдението се опровергава и от устните разяснения на вещите лица по повторната тройна техническа експертиза, като конкретно от изказването на вещото лице М. пред САС е видно, че основата на статива е била абсолютно равна и изчислена за пренасяне на такъв товар, дори и на поголям, вкл. при транспортиране с превозно средство.

-Че свид.К. впоследствие разбрал от управителя на „Албио” ЕООД, че паднА.ят бил негов служител на длъжност „шофьор”, който не е трябвало да върши тази дейност. Твърдението се оборва от показанията на свид.Х. С. – управител на „Албио” ЕООД и приложените по делото документи относно трудовото правоотношение и заеманата от пострадалия длъжност, от които се установява, че С. Х. е заемал единствено длъжността „монтажник” и че и друг път работодателят му му е възлагал да участва в разтоварване на такива изделия.

-Че задължението да наблюдава и контролира спазването на правилата за безопасни условия на труд на обекта от работниците на дружеството изпълнител и на подизпълнителите, било на техническия ръководител свид.Д. К., а на другите двама технически ръководители – подс.А. К. и свид.Л. Г., само при условие, че К. им го възложи изрично. Твърдението се опровергава от писмените доказателства по делото – длъжностната характеристика на подс.А. К., споразумението за съвместно осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд с подизпълнителите (сочещо подс.К. за отговорник по спазването му от страна на „Сити Дженерал 1” ЕООД), заповедите, издадени лично от свид.Я. К. за определянето на подс.К. за отговорник за безопасната работа с кулокрановете, а също и от показанията на свидетелите Л. Г. и К. К..

Показанията на свид.Д. К., дадени пред окръжния съд в хода на съкратеното съдебно следствие и показанията му, дадени по НОХД № 32/2020 г., приобщени чрез прочитане от първата инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, в процесуално годните им части, въззивният съд ползва относно заявените обстоятелства във връзка с организацията на строителната дейност на обекта, отсъствието му на инкриминираната дата поради друга заетост с оперативка в гр.София и относно узнаването на случката. За достоверни се считат още изявленията на свидетеля в тези разпити, че и друг път от „Албио” ЕООД са разтоварвА. на обекта дограма и стъклопакети, че обикновено от „Албио” ЕООД са ги уведомявА., че предстои доставка, макар да не са имА. задължение да го правят, но за конкретния ден свидетелят не е получил такава информация (според твърденията му по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град) или поне не си спомня да е получил (както е споменал при разпита си по НОХД № 517/2022 г. на ОС-Б.град). За достоверни се считат и изявленията на свид.К. от същите разпити, че е бил със средно специално образование и е заемал длъжността „технически ръководител” в „Сити Дженерал 1” ЕООД, че контролът по спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд на обекта се е явявал ангажимент на заемащия длъжността „технически ръководител”, в т.ч. и контролът за безопасната работа с кран, както и че товарът е следвало да се откачи от крана преди да започне разтоварване. Кредитират се от въззивната инстанция и дадените от свид.К. показания пред САС в насока, че техническият ръководител е имал право да определи начина, по който да се извършват товаро-разтоварните работи на обекта; за товароносимостта на конкретната работна платформа и механизма на нейното захващане; че на обекта е имало сапанджии, но не знае дА. са били назначени със заповеди; и че е имало и друго дело за друг случай на трудова злополука на същия обект, по което двамата с подс.К. са били освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В тези им части, показанията на свид.К. са в синхрон с кредитирания доказателствен материал и служат за пълното и всестранно установяване на фактите по казуса.

Твърденията на свид.К. (поддържани впрочем и в разпита му пред САС), че като „работна площадка” на фирмата-подизпълнител се предавал целият обект, а не отделната работна платформа и че протоколът по т.3 от споразумението се съставял само в началото на започване на дейността на подизпълнителите и съставлявал условие да започнат да текат сроковете по договорите с тях, въззивната инстанция преценява за негови лични тълкувания, без връзка с действителното съдържание на въпросното споразумение. Най-напред следва да се отбележи, че споразумението по никакъв начин не е било обвързано със сроковете по договорите и това е видно, както от текста му, така и от текста на договора за изпълнение на СМР, сключен между „Сити Дженерал 1” ЕООД и „Албио” ЕООД. Под

„предадените работни площадки” по т.3 от споразумението, е очевидно, че се има предвид участъците/зоните от обекта, в които следва да бъде реА.зирана дадената работа от подизпълнителя. Ако тя хипотетично е обхващала целия обект, който впрочем изводимо от показанията на свид.К. (а и на свид.К.) е бил много голям, то и работните площадки ще се отъждествяват с целия обект, но ако се касае за поетапна работа на отделни участъци/зони, то и работните площадки ще се свеждат до тях конкретно. Задължението за съставяне на протокол за обезопасеността на предадените работни площадки ще е еднократно, ако работата на подизпълнителя е еднократна, но не и когато е била поетапна, като във всеки отделен етап е можело да се менят условията на мястото на работа (в случая дограмата е била поставяна последователно в няколко секции/блокове, за разтоварването й на височина са били изграждани съответни рампи/платформи, които в отделните секции са се намирА. на различни позиции).

Твърденията на свид.К., че от фирма „Албио” ЕООД и друг път са разтоварвА. на тази рампа (платформа), даже в негово присъствие и че така, както била позиционирана пирамидата на платформата (онагледена на фотоалбума, предявен му в съдебно заседание в първоинстанционното производство), поставянето й било „безопасно”, се оборват от показанията на свид.Х. С., протокола за оглед с фотоалбума и заключенията на техническите експертизи, и тези в областта на трудовия травматизъм. Ако е ставало дума за едно и също кофражно съоръжение (по естеството си преместваемо), което порано се е намирало инстА.рано на друга от секциите, в този смисъл платформата може да е била ползвана и по-рано от „Албио” ЕООД за разтоварване, но на конкретната секция (блок) „С” на инкриминираната дата тя е била ползвана за първи път от работниците на фирмата за дограма, според показанията на свид.Х. С., от които се установява още, че никога преди това кофражните съоръжения не са били монтирани по начин, че да не позволяват пирамидата да легне изцяло на платформата. Няма как да се повярва на думите на свид.К., че позиционирането на пирамидата по този начин било „безопасно”, при положение, че 80 см. от основата на статива (с поставените върху него най-външни стъклопакети) са излизА. извън платформата и са стърчА. във въздуха, където не е имало парапет.

САС не кредитира заявленията на свид.К. пред първата инстанция, че по времето на инцидента на обекта длъжност „технически ръководители” са заемА. две лица – той и подс.А. К., защото противоречат на писмените доказателства по делото и на показанията на свидетелите Л. Г. и Я. К., от които става ясно, че такава длъжност са изпълнявА. три лица.

САС не кредитира заявленията на свид.К. пред първата инстанция, че когато по-късно на инкриминираната дата отишъл на мястото на злополуката заварил и трите реда стъклопакети на пирамидата развързани, които са били в смисъл на всички стъклопакети, намиращи се на статива. Както и по-горе при обсъждане на аналогични показания на други свидетели бе засегнато, това противоречи на протокола за оглед и изготвения към него фотоалбум, установяващи развързаните и завързани колони със стъклопакети.

САС не кредитира още и твърденията на свид.К., че този на когото бил товарът имал задължението да разкачи въжетата на крана и да подава сигнА.те на краниста, понеже ако изпълняващото функциите на прикачвач (сапанджия) лице не е бил обучено по предвидения за това ред, не е било надлежно и специално инструктирано с проверка на знанията, не е било запознато с инструкция, съставена от ползвателя на крана, съдържаща точно разписани негови ангажименти и отговорности, вкл. по взаимодействие с краниста[7], то изобщо не е следвало да бъде допускано до участие в управлението на крана, чрез направляване действията на краниста и обезпечаване на повдиганите с крана товари, а респ. и никакви подобни задължения не е можело да му се вменяват. Допускането на такова лице е било нормативно забранено, независимо от всякакви други уговорки и противоправни практики.

Показанията на свид.Х. С. (дадени устно и непосредствено при разпита му в хода на съкратеното съдебно следствие и прочетените му показания по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени по НОХД № 32/2020 г. на ОС- Б.град, които свидетелят е потвърдил), извън елиминираната им по посочените по-горе съображения част, правилно са заслужили доверието на първоинстанционния съд, но застъпената в тях информация неоснователно не е намерила пълноценно място в развитата в мотивите на присъдата фактология. Въпреки, че управителят на „Албио” ЕООД не е присъствал на строителния обект в деня на злополуката, от показанията му се установяват няколко групи релевантни обстоятелства, а именно – относно договорните отношения с главния изпълнител на строежа, относно комуникацията със служителите на главния изпълнител по повод доставката на изделия по сключения договор, относно спецификата на стъклопакетите като товар, относно вътрешните правила на „Албио” ЕООД за разтоварването им и относно практикувания начин на съвместната работа с работниците на „Сити Дженерал 1” ЕООД при необходимост от разтоварване на височина. За всички тези обстоятелства, показанията му са подробни, подредени, последователни и без стремеж за изопачаване на фактите, като са в корелация с останалата правдива доказателствена маса. Тъкмо от показанията на свид.Х. С. се установява, че всеки път преди фирмата му да осъществи доставка за обекта в с.Баня, община Разлог, той се е обаждал на някой от техническите ръководители Д. К. или А. К. (потвърдено и от свид.Д. К.), и че същото е сторил и на инкриминираната дата, но без да помни с кого точно от двамата е разговарял. Показанията му за това обстоятелство - че се е обадил и на инкриминираната дата, са възможно най-логичните, като се има предвид колко деликатен е бил доставяният материал, като се има предвид, че е предстояло същият да бъде качван с повдигателно съоръжение, и като се има предвид, че управителят на „Албио” ЕООД е поддържал телефонна връзка с пострадалия, за да се осведомява дА. товарът е пристигнал по предназначение и кога ще започне разтоварването. Показанията му за упоменатото обстоятелство по никакъв начин не са оборени от другите гласни доказателства, защото свид.Д. К. веднъж в показанията си е заявил, че за конкретния ден не е имал такава информация, после е заявил, че не си спомня, а подс.А. К. – единственият технически ръководител присъствал тогава на обекта се е възползвал от правото си да не дава обяснения[8]. Показанията на консултанта свид.К., че към сутрешния инструктаж подс.А. К. не е знаел, че в дози ден ще бъде доставяна дограма и показанията на останА.те разпитани работници от „Сити Дженерал 1” ЕООД, че не им е давана предварителна информация за доставката, са непротивопоставими на тезата на свид.Х. С., доколкото свид.К. говори само за едно ограничено време, а известяването на работниците е било по преценка на съответния технически ръководител. Разискваното обстоятелство от показанията на свид.Х. С. реално няма съществено значение за правилното решаване на делото, но се отбелязва, тъй като във фактологията на първата инстанция е възприето противното, въпреки декларираното доверяване на показанията на същия свидетел. Отново от показанията на свид.Х. С. се установява, че на инкриминираната дата задачата на пострадалия и на свид.А. се е състояла в транспорт, доставяне до обекта и подреждане на стъклопакетите на предвидените за поставянето им места, но без монтаж. Установява се, че пострадалият, като дългогодишен и опитен монтажник в „Албио” ЕООД е бил запознат с фирмените правила, вкл. относно разтоварването на стъклопакети, че неколкократно по-рано е участвал в подобни доставки, включващи разтоварна дейност на този обект, с и без управителя на „Албио” ЕООД, и че когато за доставката са били изпращани по-малко работници, винаги общите работници на главния изпълнител са им помагА. в разтоварването. Установява се, че всякога доставянето на материА.те по етажите над първия се е осъществявало с помощта на кран, че всички работни платформи, ползвани по-рано на другите две секции са позволявА. побиране на цялата пирамида, че техните параметри и товароносимост са били уговаряни с техническите ръководители и че ролята на сапанджии се е изпълнявала от хората на „Албио” ЕООД, придружаващи товара. Пак от показанията на свид.Х. С. е видно, че той лично, а респ. и пострадалият, са знаели, че по правило е трябвало товарът, след устойчивото му полагане от крана, да се освободи от куката на повдигателното съобръжение, но че реално се е практикувал друг метод за разтоварване на пирамида със стъклопакети и то наложен де факто от управителя на „Албио” ЕООД в разрез с утвърдената от самия него Инструкция от 01.11.2011 г. за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети, а именно коланите не се освобождават, кранът ги държи в състояние на опън, като кранистът следи непрекъснато дА. се налага и в кой момент евентуално да ги отпусне, а останА.те заети с разтоварването следят непрекъснато дА. пирамидата опира плътно на платформата заради непрестанното олекване на статива в резултат от намаляването на тежестта. Иначе казано, от изнесеното от свид.Х. С. става ясно, че личното му разбиране за подходящия начин за разтоварване е предлагало едно доста рисково решение за компенсиране на стабилността с други способи, несъвместимо както с нормативните, така и с фирмените изисквания.

Обясненията на подс.А. К. от досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник, са приобщени чрез прочитане по реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.4 от НПК във въззивното производство, като подсъдимият изцяло ги е потвърдил. Те и кратките допълващи ги обяснения на К. пред САС, настоящият съдебен състав кредитира в по-голямата им част, защото съответстват на останА.те достоверни доказателства. Твърденията на подсъдимия относно начина на обичайно процедиране с товарите на „Албио” ЕООД при качване на височина кореспондират с показанията на свид.Х. С.; твърденията за позицията му, от която на инкриминираната дата е управлявал крана с джойстик, за доброто укрепване на товара, за преместването му след като се е уверил, че килограмите позволяват да бъде издигнат и че пирамидата е спокойна, а също и за пълната видимост, която е имал към разтоварителния процес, съответстват на видеозаписите; твърденията му в насока, че е разчитал на сигнА.те на лицата придружаващи товара, отговарят на показанията на свидетелите С., К. и К.; обясненията му, че на инкриминираната дата е бил помолен от по-възрастния от монтажниците да държи коланите на крана опънати, намират индиректна подкрепа отново в показанията на свид.С.; обясненията му, че тогава не е получил сигнал да свА. стрелата на крана (т.е. да отпусне коланите), отговарят на видеозаписите; обясненията му, че след разтоварването на пирамидата е трябвало да я върне обратно на колата, намират косвено потвърждение в показанията на свид.Р..

Според обясненията на К. молбата да се държат коланите опънати била заради опасения на монтажниците дА. платформата ще издържи товара, което ясно индикира на появили се притеснения у същите за безопасното провеждане на разтоварването. Тези обяснения обаче, не са в смисъл, че опасенията са били свързани с товароносимостта на кофражното съоръжение, защото самите платформи от този тип, на които и друг път пострадалият се случвало да разтоварва, са били здрави и изчислени според товароносимостта на крана, а са били свързани с размерите на платформата и подаващата се от нея навън немалка част на пирамидата (около 80 см.), в която част са били разположени най-външните колони със стъклопакети. Друга логика за смисъла на изразените опасения няма, тъй като, ако монтажниците са се притеснявА., че платформата няма да издържи тежестта на пирамидата и че може да падне, това значи и разтоварващите да паднат, при което би било без всякакво значение дА. закрепващите към куката на крана колани са опънати или не.

Въззивният съд не се доверява единствено на частта от обясненията на подс.К., депозирани устно и непосредствено, че през цялото време (има предвид на разтоварването) стоял срещу платформата на пътя, както и че нямало как и да искал някой работник да откачи товара - пирамидата от коланите. От видеозаписите става ясно, че през повечето време кранистът действително е бил позициониран срещу платформата, но не непрекъснато, защото е имало моменти когато се е движил напред-назад по пътя и моменти, в които се е обръщал странично на фасадата и гърбом към крана, и се е отдалечавал в противоположната на крана посока, напускайки обхвата на заснемащото устройство. Точно в такъв момент впрочем е настъпило и първото леко заклащане на пирамидата, което е индикирало за неустойчивост и което според устните разяснения на вещото лице М. във въззивното производство, е можело да бъде забелязано от краниста, защото ако последният е наблюдавал е щял да види, че има леки вибрации (различими по внезапната поява на играещи светлинни отблясъци по стъклопакетите). Това, че работниците и да са искА. не са можели да откачат товара от закрепващите колани, няма как да се приеме за вярно, защото не са можели единствено поради опънатото положение на коланите, докато при сваляне на стрелата на крана надолу, със съответно отпускане на привързващите елементи, последните не само е можело, но и е трябвало да бъдат освободени.

С оглед самостоятелната анА.тична дейност на САС, проведена след попълване на доказателствената маса, въззивната инстанция се разграничава от следните, възприети от окръжния съд фактически положения:

-Че когато пострадалият и свид.А. пристигнА. на инкриминираната дата на строителния обект в с.Баня не осъществили контакт с техническия ръководител на обекта – подс.А. К.. То е безкритично реципирано от обвинителния акт, без да е съобразено с нА.чните по делото доказателства. Дори в ползваните от окръжния съд показания на свид.Л. К. от досъдебната фаза да не е имало данни, че тя е изпратила монтажниците да отидат при фургоните и да се обадят на техническия ръководител, за да бъде инструктиран новият монтажник, по делото са били нА.чни извадките от инструктажните книги на „Сити Дженерал 1” ЕООД за подизпълнителите и външните посетители, водени само от подс.А. К. (видно от показанията на свидетелите К. К. и Л. Г.), в които е фигурирал началният инструктаж на монтажникът от „Албио” ЕООД - свид.А. от 29.02.2016 г., удостоверен с подписите на инструктирания и инструктиращия. Самият свидетел А., макар да е отрекъл да е подписвал нещо, си е спомнил при разпита си пред окръжния съд, че колегата му С. е ходил при фургоните, за да разговаря с някого за разтоварването на стъклопакетите.

-Че конкретните стъклопакети били предназначени освен за третия, но и за първия етаж в блок „С”. И това положение е безкритично възприето от обвинителния акт, без да се отчете, че то изобщо няма годна доказателствена основа. Всъщност такова твърдение е присъствало в показанията единствено на краниста А. К., разпитан първоначално в качеството му на свидетел в досъдебната фаза. След привличането му към наказателна отговорност и промяна на процесуалното му качество в обвиняем, тези показания са загубили доказателствена стойност, ерго не са могли да служат за изграждане на фактически изводи. От вА.дните доказателствени източници, само в показанията на свид.Г. И. се загатва за предназначение на стъклопакетите за повече от един етаж: „мисля, че имаше дограма и за този етаж и за други етажи, това го разбрахме от самите работници”, но свидетелят не конкретизира кои са били тези други етажи.

-Че свид.А. също участвал в разтоварването на част от стъклопакетите, което е в пълен противовес на всички доказателства, установяващи кои са били заетите със съответната дейност лица.

В контекста на проведената от САС доказателствена проверка и оценка, категорично се отхвърлят защитните доводи, че пострадалият развързал всички стъклопакети на пирамидата, че на инкриминираната дата на обекта не се е очаквало да бъде доставена дограма, а подс.К. не разбрал за доставката и неправомерно бригадирът на общите работници им разпоредил да окажат помощ при разтоварването на стъклопакетите, че пострадалият единствен е трябвало да отговаря за начина на разтоварването, но с цел да приключи побързо е привлякъл за дейността общи работници, както и че от бързане бил създал хаос, понеже не било ясно след като стъклопакетите били предназначени за първия и за третия етаж защо разтоварването не започнало от първия. Всички тези доводи са несъстоятелни, тъй като не почиват на допустими и правдиви доказателства, а на негодни или оборени такива, за което аргументи бяха развити по-горе.

•••

И при така изложената в настоящото решение фактология, въззивният съдебен състав намира за правилен крайният правен извод на окръжния съд, че всеки от подсъдимите А. И. К. и А. М. К. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл.123, ал.1, пр.2 от НК, макар и не при целия обем от вменени им нарушения.

Субект на престъплението по чл.123, ал. 1 от НК, може да бъде всяко лице, притежаващо правоспособност да упражнява занятие или правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, което е осъществявало такава дейност и поради незнание или немарливо изпълнение на задълженията си е причинило смъртта на другиго. В Постановление № 2/27.09.1979 г. на ВС, в т.1 и т. 2 е възприето, че субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК може да бъде и лице, което има нормативни задължения във връзка с организацията, контрола и ръководството на тази дейност. Законодателят е предвидил, че изпълнителното деяние може да бъде извършено чрез действие или бездействие, но то задължително трябва да представлява елемент от упражняваната дейност, респ. занятие и да е източник на повишена опасност за живота и здравето на работещите в съответната сфера. От субективна страна, деянието може да бъде извършено и при двете форми на непредпазливост, визирани в разпоредбата на чл.11, ал.3 от НК – престъпна самонадеяност или небрежност.

За да е налице съставът на чл.123, ал.1 от НК, се изисква деецът да е упражнявал занятие или друга правно регламентирана дейност,

представляващи източник на повишена опасност, като двете предпоставки трябва да са налице кумулативно.

Няма съмнение, че товаро-разтоварните дейности на строителните площадки, са общественополезни, като за извършването им се изискват нарочни знания или опитност, съобразно специалното законодателство. С оглед широкоспектърните им особености, те крият възможност от настъпването на отрицателни резултати, в т.ч. и смърт на едно или повече лица, когато и с най-малкото отклонение от правилата за безопасност, се създава опасност за живота и здравето на другите. Затова и законодателят е дал закрила на правото за упражняване на труд в здравословни и безопасни условия в областта на строителството, чрез множество закони и подзаконови нормативни актове, сред които ЗЗБУТ, Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения и др. Товаро-разтоварната дейност на строителна площадка, когато в нея е бил включен и стрелови кран (кулокран), представляващ товароподемно повдигателно съоръжение по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, както и такова с повишена опасност по смисъла на чл.32 от ЗТИП, подлежащо на специален технически надзор при неговото проектиране, монтаж, поддържане, ремонт и експлоатация по реда на чл.33-48 от ЗТИП, в още по-голяма степен е съставлявала източник на рискове, а от най-малкото й немарливо изпълнение, са могли да настъпят фатални последици.

За съставомерността законът изисква деецът да е допуснал нарушение при упражняването на занятието или правно регламентираната дейност и нА.чие на причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение и вредоносния резултат – настъпилата смърт.

Преди да бъдат обсъдени деянията, явяващи се предмет на обвинението на подсъдимите К. и К., въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че се съгласява със становището на окръжния съд за принос на самия пострадал към съставомерния резултат. Безспорно към инкриминираната дата С. Х. е заемал длъжността „монтажник дограма” в „Албио” ЕООД, назначен по трудово правоотношение в дружеството, като задълженията му били пряко свързани с монтаж и демонтаж на дограма, монтаж на стъкла върху рамките на дограмата, а длъжностната му характеристика е налагала да започва работа, след като се е убедил в техническата безопасност на работното място и да информира прекия си ръководител при всяка обстановка в работата, която може да представлява непосредствена опасност за живота и здравето му. Той е следвало да изпълнява и всички други задачи, възложени му от ръководството на дружеството във връзка с работата му. По делото е безспорно доказано, че назначените работници в „Албио” ЕООД са били длъжни да спазват правилата за безопасност, утвърдени от управителя на дружеството, като към тях са спадА. и правилата, заложени в Инструкцията за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети от 01.11.2011 г. Няма съмнение, че С. Х. не е бил обучаван, а и не е бил компетентен да изпълнява функциите на подкранов работник – прикачвач (сапанджия), но най-малкото предвид познаването на цитираната инструкция на прекия му ръководител, предвиждаща и хипотези на участие на работниците на дружеството при разтоварване на пирамида със стъклопакети чрез кран, е бил наясно с т.22 от документа, че стативът трябва да се откачи от крана, когато работникът е сигурен, че стативът е поставен върху платформата устойчиво и е осигурен наклон против падане. Като лице, редовно инструктирано за товаро-разтоварна работа на дограма и стъклопакети, пострадалият бил длъжен да познава и Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, която в т.93 от приложение № 6 към чл.12, т.6 от същата, съдържала напълно аналогичното специфично изискване – товарозахващащите приспособления да се освобождават от куката на повдигателното съоръжение и от товар, след като товарът е поставен устойчиво на определеното място. С предприемане на разтоварване на инкриминираната дата на неоткачен товар, който при това по молба на пострадалия е бил държан в състояние на опън на коланите, захващащи го към куката на крана, С. Х. е нарушил визираните по-горе задължения. Наред с тях, като не е следил непрекъснато дА. стативът е плътно стъпил върху платформата, като е развързал повече от една колона със стъклопакети, за да се извършва едновременно разтоварване от три колони (две от едната страна на статива и една от другата), като не е спазил реда да се осъществи разтоварване първо на най-външните стъклопакети и то в последователност – да се взима по един стъклопакет от купчината, а останА.те купчини да остават вързани за статива, пострадалият е нарушил и правилата по т.23, т.24, т.25 и т.26 от цитираната инструкция, утвърдена от управителя на „Албио” ЕООД. Нарушенията му, установимо от заключението на СМЕ и останА.те експертни заключения, относими към механизма на злополуката, са били в пряка причинно следствена връзка с вредоносния резултат, защото са довели до загуба на устойчивост на статива, обръщане напред на развързаната средна колона със стъклопакети със значително тегло, бутане на тялото му, докато се е връщал с поредния разтоварен от него лично стъклопакет от най-външната колона и падане на тялото му от височина, с получаване на несъвместими с живота травматични увреждания.

По отношение на подсъдимия А. К., въззивната инстанция се солидаризира със становището на първостепенния съд, че деецът е годен субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК. Той е заемал длъжността „кранист“ в дружеството „Сити Дженерал-1“ ЕООД въз основа на трудов договор № 75/28.08.2014 г. Дейността на краниста отговаря изцяло на изискванията да е правно регламентирана, защото: за нейното упражняване е необходима съответна подготовка и квА.фикация; за въпросната подготовка има установен от нормативен акт ред, по който тя може да се получи, а именно Наредба № 1/04.03.2002 г. за условията и реда за придобИ.е и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, в оторизиран за целта център за професионална подготовка; придобитата квА.фикация е предвидено да бъде проверена от компетентен орган – изпитна комисия по чл.14 от Наредбата; на базата на установената годност за упражняване на дейността, е бил издаден документ, разрешаващ упражняването й -

свидетелство за правоспособност за упражняване на професия „машинист на кулокранове над 160 тонметра“, първа степен, с рег. № 9408/2010 г., издадено от Регионален отдел – София на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

Основните функции на подсъдимия са били свързани с товаро-разтоварни дейности с кулокран на територията на строителната площадка на „Хотелски комплекс 4 звезди със спа център и център за балнеология“, находящ се в УПИ І-056017, местност „Бански път“ в землището на с.Баня, община Разлог. Тази дейност се е отличавала с изключително висока степен на риск и е създавала непосредствена опасност за живота и здравето на работещите при незнание или немарливо изпълнение.

Според длъжностната му характеристика, с която подс.К. е бил запознат, при упражняване на дейността си, свързана с придвижване на крана и преместване на товари, той е бил длъжен да спазва нормативната уредба за безопасност и здраве при работа, а при осъществяване на служебните си задължения, е бил длъжен да съблюдава нормативните изисквания за безопасност, залегнА. в Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товароразтоварни работи и в Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения.

По делото е безспорно доказано, че подс.К. се е съгласил разтоварването на пирамидата със стъклопакети да бъде извършено без освобождаването на товара от коланите, закрепващи последния към куката на повдигателното съоръжение и при управлението на крана да държи коланите в състояние на опън. С това си поведение, същият е нарушил т.93 от приложение № 6 към чл.12, т.6 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарноразтоварни работи, изискваща товарозахващащите приспособления да се освобождават от куката на повдигателното съоръжение и от товар, след като товарът е поставен устойчиво на определеното място. Пак с това си поведение подс.К. е нарушил и задължението си по чл.77, т.2, пр.2 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, която е изисквала освен да повдигне предварително товара на определена височина (не по-голяма от 0,2-0,3 м. за проверка на правилното му привързване и окачване, и за проверка на действието на спирачката), но и да го постави след преместването му на място и по начин, които не позволяват падането, обръщането или приплъзването му. Нарушението е налице, защото К., като професионА.ст е бил наясно, че държейки коланите в състояние на опън, с постепенното намаляване на теглото на товара при разтоварването, стрелата на крана ще започне да се повдига, а съответно да повдига и статива. Тоест бил е наясно, че товарът не е поставен на място и по начин, гарантиращи, че няма да падне, да се обърне или приплъзне, понеже е знаел, че първоначалната му стабилна позиция е само моментна, но че след започване на разтоварването стабилността ще отслабва и балансът ще се загуби. Преценката за тези обстоятелства е била само на краниста, т.е. на подс.К. и той е бил достатъчно компетентен да я направи, поради което никакво значение не е имало обстоятелството дА. е получил или не е получил сигнал за отпускане на коланите. Още повече К. е бил наясно, че играещият ролята на сапанджия, реално въобще не е надлежно подготвен да изпълнява тези функции, а отделно кранистът не е бил длъжен по никакъв начин да изпълнява или да чака от такова лице сигнА., тъй като при държането на коланите в обтегнато положение, управлението на крана не се е явявало преустановено и К. е трябвало да следи непрекъснато ситуацията, за да реагира адекватно, което не е сторил.

Несъмнено е налице причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения от подс.А. К. и настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалия С. Х., защото пак от експертните заключения се установява, че загубата на устойчивост на пирамидата е настъпила тъкмо поради неоткачането на захващащите товара за куката на крана сапани и държането им по време на разтоварването опънати. Подсъдимият е имал възможността да предотврати трудовата злополука, като откаже да удовлетвори искане, което е противоречало на императивни нормативни изисквания, касаещи пряко работата му или ако най-малкото е следял внимателно ситуацията и с намаляването на тежестта е свалял стрелата на крана, респ. е отпускал коланите, вместо да разчита да реагира само на подаден сигнал от некомпетентни за целта лица, при това очевидно ангажирани в разтоварителния процес.

От субективна страна, правилно е прието от окръжния съд, че деянието е извършено от подс.А. К. при форма на вината професионална

непредпазливост (небрежност), по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е придобил специална квА.фикация за управление на кулокран след проведено обучение, бил е запознат с правилата за управление на повдигателни съоръжения и е бил наясно с опасностите на професията. Познавал е, както нормативните разпоредби за здравословни и безопасни условия на труд при управление на кулокран, така и действащите вътрешни правила за „Сити Дженерал 1“ ЕООД - Инструкция за безопасна работа с кулокран, уреждаща изцяло и единствено задълженията и отговорностите на кранистите, а също и собствената си длъжностна характеристика.

По отношение на подс.А. И. К., въззивната инстанция намира за правилно приетото от първостепенният съд е приел, че и К. е годен субект на престъплението по чл.123, ал. 1 от НК. Той е бил назначен на работа в „Сити Дженерал-1”ЕООД с трудов договор № 63/11.07.2014 г. на длъжността „технически ръководител”, която заемал и към 29.02.2016 г. Притежавал е необходимата степен на професионална квА.фикация, за което са били приложени съответните доказателства по делото.

Възраженията на защитата, че подсъдимият К. не можел да бъде субект на вмененото му престъпно деяние, поради изпълнение на длъжността със средно специално образование приключено в двугодишен курс на обучение, са неоснователни. Тези възражения са били поставени още пред окръжния съд, който им е дал верен и изключително детайлен отговор в мотивите на проверявания акт (стр.15-17), а съображенията му е безпредметно да бъдат преповтаряни. Техният смисъл не е, че приложението на ЗУТ се дерогира с наредба, като погрешно счита защитата. В тази връзка въззивният съд ще маркира, че съгласно чл.163а, ал.4 от ЗУТ техническият ръководител е не само строителен инженер или архитект, но и строителен техник. В чл.163а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ (в приложимата към инкриминираната дата редакция) са регламентирани условията за образователната степен на лицата извършващи техническото ръководство на строежите, като тук спадат не само получилите дипломи от акредитирани висши училища, със съответната квА.фикация, но и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение по придобита професионална квА.фикация в областите „архитектура и строителство” и „техника”. При подсъдимия обучението не е било четири, а две години, тъй като е проведено при задочна форма, след завършване на друго средно и дори след завършване на висше образование, поради което не се е налагало същият още веднъж да изучава общите дисциплини, включени в редовното четиригодишно обучение. По никакъв начин това не е „дерогирало” изискванията на ЗУТ, защото те се отнасят до общата хипотеза на срока на средното специално образование, без да обхващат особените случаи на ускорено придобИ.е на изискуемата специалност, поради по-ранно покрИ.е на част от образователния хорариум. К. е завършил обучение, задочна форма по професия „строителен техник” - трета степен на професионална квА.фикация, в специалност „строителство и архитектура” в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Левски” – Б.град, за което получил Свидетелство за професионална квА.фикация Серия К-12 № 030-676, рег. № 3330-87/19.06.2012 г.. Според действалата тогава Наредба № 33 от 01.07.2010 г. за придобИ.е на квА.фикация по професията „строителен техник” (в сила от деня на обнародването й в ДВ бр.67 от 21.08.2010 г., отм. през 2020 г.), издадена от Министерството на образованието, младежта и науката на основание чл.17, т.3 вр. с чл.16, ал.7 от Закона за народната просвета (действал до 01.08.2016 г.), и по-специално според точка 2.3. от Приложението към чл.2 от Наредбата, която била посветена на възможностите за професионална реА.зация, се позволявало на лицата придобили трета на степен на професионална квА.фикация по професията „строителен техник” да заемат определен кръг от длъжности по тогавашната Национална класификация на професиите (НКП) в Република България. Сред тези длъжности попадала и длъжността по код 1223-3006 от действалата тогава НКП - „технически ръководител”. На нея е съответствала длъжността по код 3123 3001 съгласно заменилата я НКП, отразена в трудовия договор № 63/11.07.2014 г., с който подсъдимият бил назначен на такава длъжност в „Сити Дженерал 1” ЕООД. Резонна е направената от първата инстанция ремарка, че ако К. не е имал право да упражнява цитираната професия и да заема съответната длъжност, наказателната отговорност за него не би отпаднала, а поведението му би било дори по-укоримо и подведимо под по-тежко наказуемия състав на чл.123, ал.2 от НК.

Упражняваната от подсъдимия А. К. професия е била също източник на повишена опасност. Основните му функции при строежа на обекта „Хотелски комплекс 4 звезди със спа център и център за балнеология“, находящ се в УПИ І-056017, местност „Бански път“ в землището на с. Баня, община Разлог, са се изразявА. в ръководството и организацията на строителството съобразно изготвените проектни планове, разпределението на задачите между работниците, провеждането на първоначални, периодични и ежедневни инструктажи на работниците на строителната площадка, контрол за спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Всеки пропуск в дължимата от техническия ръководител организация и контрол на строителството, са в състояние да доведат до тежки и непоправими последици. Дейността е нормативно регламентирана, като в разпоредбата на чл.26 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи са очертани конкретните задължения на техническия ръководител за осигуряване на ЗБУТ. Освен това, подсъдимият е бил запознат със ЗЗБУТ, с подзаконовите нормативни актове - Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, с действащите ненормативни актове, регулиращи правилната и безопасна експлоатация на кулокрановете на обекта, като изрично е бил определен за отговорник по съблюдаването им и по съблюдаването на изискванията на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения с двете нарочни заповеди на управителя на „Сити Дженерал-1” ЕООД, явяващ се и ползвател на повдигателните съоръжения (Заповед № 9/01.09.2014 г. и Заповед № 10/01.09.2014 г.). Подс.К. е бил определен да отговаря от страна на основния изпълнител „Сити Дженерал-1”ЕООД и при изпълнението на споразумението с петте дружества-подизпълнители за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Подсъдимият А. К. е реА.зирал обективните признаци на престъплението по чл.123, ал.1, пр.2 от НК, като деянието му се е изразявало в бездействие и по-конкретно в неизпълнение на ангажиментите по чл.14, т.4 от Наредба № 2 от 30.12.200 5г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи; по т.3 от Споразумението за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обекта, подписано между „Сити Дженерал-1”ЕООД и подизпълнители; и по чл.26, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Подсъдимият А. К. е проявил бездействие спрямо задължението си по чл.14, т.4 от Наредба № 12/30.12.2005г., като не е създал безопасна организация на товаро-разтоварния процес на пирамидата с доставените стъклопакети от подизпълнителя „Албио” ЕООД, в който се е налагало да се използва и кран. Противно на възприетото от окръжния съд, че К. не е бил информиран за доставката, по делото безспорно се установява, че е разбрал за нея, защото най-малкото се е срещнал с пристигнА.те на обекта монтажници от „Албио” ЕООД и е провел началния инструктаж на свид.А.. Вместо да координира действията на работниците от фирмата подизпълнител с работниците на основния изпълнител, в т.ч. и с краниста, като осигури компетентен и подготвен сапанджия, каквито лица е имало назначени в „Сити Дженерал 1” ЕООД, подсъдимият е оставил те сами да се организират както намерят за добре. Допускането от негова страна в управлението на крана, с функции на прикачвач (сапанджия), да участва некомпетентно лице (пострадалият), е друго самостоятелно нарушение на К. на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения (чл.56, ал.1, т.1), което несъмнено е свързано с вредоносния резултат, но е било спестено на дееца при повдигане на обвинението, поради което за същото не може да му се търси отговорност.

Подсъдимият не е изпълнил и изискването на т.3 от Споразумението за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на обекта, подписано между „Сити Дженерал-1“ ЕООД и подизпълнителите, което го е задължавало да изготви двустранен протокол за обезопасеността на предадените работни площадки. Тоест подсъдимият и пострадалият (последният, като отговорник на подизпълнителя) е трябвало да установяват с протокол обезопасеността на терена, на който ще се разтоварва. Пострадалият е следвало да се убеди, че площадката е почистена, обезопасена за съответния вид дейност и предоставяща възможност за нейното реА.зиране без риск за живота и здравето, както и че начинът на извършване на разтоварването е съгласуван между страните по споразумението (това е видно от съдържанието на по-късно изготвен такъв протокол от 30.03.2016 г., л.58, том 5 от ДП). Основателно първостепенният съд е приел, че протоколът задължително е трябвало да бъде съставян за всяка дейност на подизпълнителя на строителната площадка и преди започване на работата там, което не е сторено на инкриминираната дата. К. е имал възможността да се информира за големината на пирамидата със стъклопакети и теглото на товара, а също и да прецени дА. може да бъде безопасно използвана изградената работна платформа на третия етаж на блок „С“ на строежа от работниците на „Албио“ ЕООД, без да създава притеснения у тях, че пирамидата евентуално може да не се окаже стабилна или че ще трябва да се разтоварва от място без нА.чен парапет.

С бездействието си подсъдимият е допуснал в разтоварването да участват общи работници на „Сити Дженерал 1” ЕООД, за чиято работа той пряко е отговарял, които не са били точно и в пълнота инструктирани относно начина на разтоварване на стъклопакети по нарочната инструкция утвърдена от управителя на „Албио” ЕООД. Допуснал е още разтоварването с помощта на крана, което изобщо не е проконтролирал – било лично или чрез определено от него лице, да се извърши от краниста К. и от пострадалия в нарушение на разгледаните вече нормативни правила.

В тази връзка, правилно първостепенният съд е достигнал до заключението, че подс. К. е нарушил и разпоредбата на чл.26 (ал.1) от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. От материА.те по делото несъмнено се установява, че на инкриминираната дата от всички технически ръководители на строителния обект, единствено К. се намирал там. Съответно задължението за изпълнение и контрол по спазването на изискванията на ЗБУТ е било изцяло негово. Следователно – той е трябвало да координира разтоварването на стъклопакетите с отговорника на „Албио“ ЕООД –С. Х. и да контролира спазването на правилата за безопасност на труда от работниците на подизпълнителя и тези на „Сити Дженерал 1” ЕООД. Избягвайки необходимата координация и контрол подс.К. е допуснал кранистът А. К. и монтажникът С. Х. да извършат нарушенията, описани за всеки от тях по-горе. Установените чрез показанията на свидетелите Д. К. и Я. К. обстоятелства, че обектът бил много голям, че на него били заети огромен брой работници, че техническият ръководител нямал физическа възможност да бъде навсякъде, нито пък по цял ден да наблюдава работата на двата крана, не са оневинителни. Реално назначените на длъжността „технически ръководител” лица са били три, с което работодателят явно е преценил, че те са достатъчни за постигане на оптимална организация на строителната дейност и контрол. Било е въпрос на вътрешно съгласуване колко от тях да остават непрекъснато по време на работа, за да се обезпечават всички техни ангажименти. Подсъдимият е можел и да възлага следенето за правилното провеждане на определени дейности, ако това е било необходимо, но не го е направил.

Правилно ОС-Б.град е счел, че подс.А. К. трябва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в частта, касаеща допуснато нарушение на чл.11, т.1, пр.1 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни дейности. Посочената правна норма действително се явява обща спрямо задълженията на К., вменени му по чл.14, т.4 от същия нормативен документ и т.3 от Споразумението за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на обекта от 19.08.2015 г. Отделно, при второто първоинстанционно разглеждане е съобразено, че оправдаването на подс.К. по тази част от обвинението е станало още с присъдата на ОС- Б.град по НОХД № 32/2020 г., която не е била протестирана пред САС, поради което е приложима забраната reformatio in peius.

Допуснатите от подс.К. нарушения също се намират в пряка причинноследствена връзка със смъртта на С. Х.. Падането на пострадалия от височината на третия етаж на блок „С“ на строящия се хотелски комплекс се е дължало и на липсата на намесата на техническия ръководител, който е следвало да прецени и създаде оптималната организация, отговаряща на нормите за безопасност, да координира действията на лицата, участващи в разтоварителния процес с физическа сила и съответната механизация (кран) и да проконтролира дейността на кулокраниста и останА.те за спазване на правилата за безопасност на труда, които действия са част от вменените му задължения, произтичащи от заемана длъжност. Ако подсъдимият К. е

изпълнил задълженията си, трудовата злополука със С. Х. не би настъпила.

Неоснователни са защитните възражения, че липсата на протокол по т.3 от Споразумението не се намирала в причинно-следствена връзка с инцидента. Изготвянето на коментирания документ е бил предвиден от страните по споразумението с цел предварително уведомяване на подизпълнителите от главния изпълнител за потенциалните опасности на работните площадки, тъй като изграждането на хотелския комплекс е непрекъснат процес, който търпи развитие до окончателното приключване на проекта, както и за гарантираното осигуряване на чиста и обезопасена работна среда. Протоколът има удостоверителна функция за изпълнение на задълженията на основния изпълнител за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при съвместна работа с подизпълнителите. Затова и въззивната инстанция намира, че липсата му е показателна, че параметрите на конкретната работна платформа в случая не са били надлежно обсъдени с монтажниците и по-точно с пострадалия (отговорник по споразумението за „Албио” ЕООД), не е било прокоментирано с тях тази платформа дА. побира пирамидата или не, и дА. в този случай те могат да са спокойни за безопасното провеждане на разтоварването, без да смятат, че е възможно да възникне риск за товара и тях самите, а не да търсят начини за „мнимото” му допълнително стабилизиране чрез неразкачване на сапаните.

От субективна страна, подс.А. К. е извършил престъплението при форма на вината професионална непредпазливост (небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК). Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съобразно професионалната му квА.фикация, подсъдимият е бил запознат в достатъчна степен с нормативната уредба, касаеща безопасността на труда на строителни обекти, с вътрешните актове на „Сити Дженерал“ ЕООД за безопасното боравене със съоръжения и машини, в т.ч. и относно експлоатирането на двата кулокрана, както и със споразумението с подизпълнителите. Той е бил наясно с рисковете, които са съществувА. при всеки един етап от строителството на хотелския комплекс, поради което е съзнавал, че немарливото отношение към задълженията във връзка с безопасността, е могло да доведе до трудова злополука, вкл. и с най-тежък резултат.

САС се солидаризира с извода, че е налице независимо съпричиняване на резултата от двамата подсъдими и такова от пострадалия С. Х., защото всеки от тримата по отделно с поведението си е допринесъл за настъпването на злополуката и респ., ако всеки от тях не бе допуснал разгледаните по-горе нарушения, смъртта на монтажника не би настъпила.

Следователно, изцяло неоснователни се явяват защитните възражения, че виновен за случилото се бил само потърпевшият, докато подсъдимите, дори и да са нарушили някакви правила, последните не обуславяли причинноследствен процес.

При извършената служебна проверка въззивната инстанция намери, че неправилно първостепенният съд е признал за виновен подс.К. за това да е извършил деянието, чрез допускане на нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ. В цитираната разпоредба законодателят като отговорно лице визира „работодателя“, който съобразно §1, т.1 от Кодекса на труда и писмените доказателства, е „Сити Дженерал 1“ ЕООД, управлявано от свид.Я. К.. Следователно, подсъдимият не притежава качеството на работодател и не би могъл да осъществи нарушението, а въпросната разпоредба е неотносима за него. Обстоятелството, че К. е бил определен да отговаря за безопасността при работата с двата кулокрана и да отговаря за изпълнението на споразумението от 19.08.2015 г. с подизпълнителите, не изключват задълженията на работодателя по споменатия текст. Ето защо, САС намира, че подсъдимият К. трябва да бъде признат за невинен и оправдан за това да е осъществил деянието чрез допускане на нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, а актът на първата инстанция да бъде изменен в тази му част.

•••

За престъплението по чл.123, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години, с възможност за налагане и на наказание лишаване от право по чл.37, ал.1 т.6 или т.7 от НК, съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1 от НК

При решаване на въпроса за отговорността, първоинстанционният съд основателно е приел, че наказанията на двамата подсъдими следва да бъдат индивидуА.зирани при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съобразил е отново забраната за невлошаване положението на виновните, изхождайки от санкционирането им с присъдата по НОХД № 32/2020 г. на ОС-Б.град, която не е била протестирана, степента на обществена опасност на деянието и подсъдимите, и нА.чието на множество смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

За подс.А. К. вярно като смекчаващи фактори са отчетени чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, изразяващи се в полагане на обществено полезен труд и семейна ангажираност, степента на съпричиняването на резултата от пострадалия, а също и продължителността на наказателното производство (десет години), за която К. няма вина. За утежняващо може да се счете обстоятелството, че само няколко месеца преди инкриминирания случай, А. К. по професионална небрежност е допринесъл за настъпване на друга трудова злополука с двама работници на същия обект, за която макар и по-късно е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. По естеството си, в своя комплекс смекчаващите обстоятелства могат да се окачествят като многобройни и да формират извод, че и най-лекото наказание би се оказало несъразмерно тежко, а едно от тях (изминалото време от проявата) има характер и на изключително. Отмереното на подс.К. наказание 7 месеца лишаване от свобода, е справедливо. То кореспондира на личността на извършителя и на обществената опасност на стореното, предвид ръководно-организационните функции на дееца на строителния обект, както и отговорностите му по спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Наред с това същото наказание представлява подходяща и достатъчна компенсация за продължителността на процеса. Ето защо, САС не намира основания за снижаване на наказанието, въпреки оправдаването на подсъдимия за едно от вменените му нарушения - по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ. Оправдаването изобщо не рефлектира на установените факти по делото, а също и на приноса на подсъдимия за настъпилия смъртен резултат, за да налага ревизия на санкцията, която е ориентирана към абсолютния законов минимум.

Правилно съдът е приложил института на условното осъждане, като е приел, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия К. е за срок под три години, той не е осъждан и не е лице с висока степен на обществена опасност. Работи и има устойчива семейна среда, като поправянето и превъзпитанието му е постижимо и без поставяне в социална изолация в пенитенциарно заведение. Определеният изпитателен срок от три години е подходящ и пропорционален на избрания санкционен размер.

По отношение на подс.А. К., смекчаващите обстоятелства, които следва да се вземат предвид са чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, степента на съпричиняване на резултата от страна на пострадалия Х., оказаното съдействие от К. на разследващите органи в досъдебната фаза и продължителността на наказателното производство (десет години), за която и този подсъдим няма вина. Утежняващи обстоятелства не се констатират.

Изброените фактори в съвкупността си се явяват многобройни, а един от тях (изминалото време) по значение е и изключителен, като формират становище, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за К.. При тяхното нА.чие, първоинстанционният съд вярно е отмерил наказание 4 месеца лишаване от свобода, т.е. под най-ниския предел и съвсем близко до абсолютния минимум, като отсъстват предпоставки за проява на още по-голяма снизходителност.

Приложението и в този случай на чл.66, ал.1 от НК с избран изпитателен срок от три години е законосъобразно. Подсъдимият К. е с чисто съдебно минало и формалното условие за отлагане изпълнението на наказанието е налице. Налице е и преценката, че виновният, като личност с ниска степен на обществена опасност, изградени трудови навици и с инцидентно отклонение от правосъобразния начин на живот, успешно би се поправил и без ефективно изтърпяване на наказанието.

Наказание лишаване от права не е определено на никой от двамата подсъдими, а обсъждането му тепърва е безпредметно, с оглед липсата на протест, съдържащ искане за налагане на такова.

Разпореждането с веществените доказателства (6 бр. платнени колани за връзване) е правилно.

Първостепенният съд не се е произнесъл по разноски, което следва да стори по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите К. и К. следва да бъдат осъдени да заплатят всеки от тях сумата от по 130 евро – направени разноски за въззивното производство, в бюджета на съдебната власт, по сметка на САС.

Предвид изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК, Апелативен съд – София, НО, 11 състав

[1] Наредба № 33 от 01.07.2010 г. е отменена с § 2 от новата Наредба № 7 от 11.03.2020 г. за придобИ.е на квА.фикация по професията „строителен техник” в сила от 14.04.2020 г., издадена от министъра на образованието и науката, на основание чл.22, ал.6 вр. с ал.2, т.6 от Закона за предучилищното и училищното образование. [2] Законът за народната просвета е отменен с § 6, т.1 от ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование, в сила от 01.08.2016 г.

[3] В електронните картони за инцидента, водени в Националната система 112, обажданията са регистрирани в часове и минути, без секунди.

[4] Виж фотоалбума към протокола за оглед и по-конкретно сн.11 на л.16, том 1 от ДП, където сред вещите на пострадалия е заснето тъмносиньо яке с червени елементи, покриващи половината от ръкавите. [5] Виж фотоалбума към протокола за оглед и по конкретно сн.6-10 на л.14-16, том 1 от ДП, където е заснет трупа, облечен в червен сутшърт.

[6] В показанията си свид.Л. С. дори уточнява, че към онзи момент е изпълнявал по-скоро функции на помощник на свид.Д. К..

[7] Всички нормативни условия разгледани при коментара на показанията на свид.К. К.. [8] Подс.А. К. не е давал обяснения нито в досъдебната фаза, нито при двукратното първоинстанционно разглеждане на делото, като е отказал да дава такива и пред САС.