Решение № 88 от 6.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 53/2026 г.

наказателно дело № 20262120200053 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Д. Р. К., ЕГН: ••••••••••, адрес: ••• чрез адв. П. Д. против Наказателно постановление № 433/09.12.2025г на Директора на РДГ- Бургас, с което за нарушение на чл. 84, ал. 1,пр.3 ЗЛОД вр чл.43,ал.3,т.1 ЗЛОД, на основание чл.96,ал.1 ЗЛОД вр. чл. 84,ал.1,3ЛОД, чл.94,ал.1 ЗЛОД, чл.95,ал.1 ЗЛОД на жалбоподателя са наложени: наказание "Глоба" в размер на 150 лева, "Лишаване от право на ловуване" за срок от 3 години , както и е отнето ловното оръжие Бенели, 12 калибъ𠹕•••, представляващо вещ, предмет на нарушението. В жалбата се изтъкват бланкетни съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното НП, оспорва се и фактическата обстановка като неправилно установена. Жалбоподателят Д. К., редовно призован, се явява лично и с адв.П.Д.. В о.с.з адв.Д. доразвива защитната арументация, акцентирайки че формалното преминаване през ловище „Ропотамо“ е твърде малозначително деяние, което не обосновава като пропорционални и адекватни отмерените административни наказания. Моли за присъждане на разноски. В пледоарията си адв.Ч. и юрк.С. настояват за потвърждаване на НП със съображения за безспорна установеност и несъмнена доказаност на фактическия състав на нарушението и предвид съразмерността и справедливостта на административното наказание. Адв.Ч. представя допълнителна писмена защита. Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган, поради което е процесуално допустима и редовна. Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект. Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Няколко дни пред 23.11.2025 г. свидетелите специалисти в ЮИДП-Сливен Д. Н., Д. М. в екип с техни колеги С.М. Г.Р. Е.Б. Я.П. обследвали територията на ДГС „Ропотамо“, местност „Веселийска Босна“ предвид констатирани следи от автомобилни гуми и стъпки на ловци и около 9 часа забелязали група от петима ловци, в т.ч. жалбоподателя Р., които се движели по черен горски път на територията на ДЛС „Ропотамо“, местност „Веселийска Босна“, между отдели 299 и 300 с извадени от калъф, сглобени и заредени оръжия. Служителите на ЮИДП-Сливен повикали за съдействие директора на ДЛС „Ропотамо“, съвместно с когото чрез GPS устройство установили координатните точки, до които била достигнала ловната група, а именно GPS координати 4683900.89/547931.15, с конкретно отмерено отстояние - 450 м. навътре, считано от западната граница на ДЛС „Ропотамо“ в местност „Веселийска Босна“, между отдели 299 и 300. На място за установяване на нарушенията били извикани и гл.специалист при РДГ-Бургас П. П., и служители на „КОС“ при РУ-Приморско, като полицейските служители извършили проверка на оръжията и ги иззели с Приемо-предавателен протокол. /л.13/. В показанията си свидетелите М., В. и П. изтъкват еднопосочни факти, потвърдени с визуално –илюстративни обозначения при предявяване картата на ДЛС „Ропотамо“, а именно че мястото на движение на ловците е било по черен горски път над отдел 299, в посока югоизток към отдел 300 и навътре в местността „Веселийска Босна“, като навлизането е именно от западната граница на ДЛС „Ропотамо“, в съседство с което е разположено землището на ДЛС „Ново Паничарево“. И тримата свидетели възпроизвеждат по идентичен начин своя ситуационен опит,очертавайки преките си зрителни възприятия от 23.11.25 г., а именно,че дружината била в границите на местност „Веслийска Босна“, /в териториалните очертания на която не се допуска лов/,придвижвала се е на югоизток в посока „Ропотамо“. И свидетелят П. и св.В. прецизират по напълно идентичен начин възприятията си,в хронологична и логически издържана линия от факти, а именно че непосредствено след спиране на ловците от ЮИДП- Сливен, по разпореждане на св.В. ловците, в т.ч. въззивникът Р. сами са извадили патроните от своите оръжия и са ги оставили на безопасно място до пристигане на екип на служба „КОС“ при РУ-Приморско. /бел. в т.см.виж показанията на св.В.: „Единственото нещо, което ги помолихме, беше да си поставят оръжията на безопасно място. Жалбоподателят сам си изкара патроните.“ Както и показанията на св.П.: „ Колегите първо са били спрели ловците. След това и аз имах възможност да се уверя, че оръжията им са заредени. Те си ги извадиха ловците сами при самото предаване на оръжията. Ние не сме иззели патрони.“ Свидетелят В., заедно с колегата си Д. М. спрели лицата, легитимирали се и установили, че всички от тях, в т.ч. жалбоподателят, носят в ръка извадени от калъф и сглобени ловни оръжия. Свидетелите конкретизират с детайлност и илюстративна точност при предявяване на картовия материал,че разграничението между отдели 299 и 300 е черният горски път и дърво, маркирано с око, както и че групата ловци, сред които жалбоподателя Р. се движели именно по черния горски път, при навлизане около 450 м. във вътрешността на местност „Веселийска Босна“ в югоизточна посока към „Ропотамо“ с извадени от калъф,сглобени и заредени оръжия. Непосредствено след началото на проверката на място пристигнал екип на РДГ-Бургас, с актосъставителя П., а в покъсен момент оказали съдействие и служители от РУ Приморско, по установяване самоличността на ловците и описание на оръжията. Междувременно и по нареждане на служителите от ЮИДП- Сливен ловците сами обезопасили оръжията,като извадили от цевта им патроните, преди пристигане на екип на МВР.Тази част от свидетелстването на В. кореспондира и обяснява напълно съдържателната особеност на свидетелстването на полицейския служители св.И., според които ловните оръжия били без патрони. Според св.И.,той пристигайки на място заварил ловците със служителите от ЮИДП и РДГ-Бургас в местността „Веселийска Босна“, като поради влошените метеорологични условия и проливен дъжд контролните органи и ловците се преместили в „Ново Паничарево“, където били съставени констативни протоколи и оръжията,вкл.на жалбоподателя били предадени /незаредени/. Посочените служители на РУ Приморско, сред които св.И. снели самоличността на ловците,в т.ч. жалбоподателя Д. К. и описали носените от тях оръжия – в т.ч. носеното от жалбоподателя –ловно оръжие, марка Бенели, калибър 12, №••••. Свидетелското изложение на св. В. и св. М. хронологически, пространствено и предметно напълно съответства с изложеното от св.П., като в показанията на тримата свидетели не се установяват противоречия, липсват логически несъответствия и основания за третирането им като пресъздаващи вътрешно дискредитирана или обективно невъзможна версия. Свидетелят В. отчетливо заяви,че група ловци /четирима/,сред които жалбоподателя Др.К. са били възприети да преминават на 450 м навътре на територията на ДЛС“Ропотамо“,местност Веселийска босна, по черен горски път, между отдели 299 и 300, като петият ловец от групата бил поставен на ловна позиция на самия път до едно дърво, но всеки от ловците носел в ръце извадена извън калъф пушка. При това положение и въз основа на закрепените в Констативен протокол Серия ЮИДП- 22№001182 фактически данни, на 25.11.2025 г. актосъставителят П. П. на длъжност гл.специалист горски инспектор при РДГ-Бургас, съставил АУАН бл.№0108332/25.11.25 г. ,за това, че на 23.11.2025г. Д. Р. К. ловувал в ДЛС „Ропотамо“, ЛРС Извор-Равна гора, местност „Веселийска Босна“,между отдели 299 и 300, посока югоизток, с GPS координати 4683900.89/547931.15,като се движел извън населеното място с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие, марка „Бенели“, калибър 12, №••••, редовно заверен билет за лов за 2025 г. извън определеното място в разрешителното за групов лов на дива свиня Серия ЮИ №000376/21.11.2025г., издадено за ловностопански район Ново Паничарево, ловище Язлата, като не е убил или уловил дивеч. Отдели 299 и 300 се намират на територията на ДЛС Ропотамо съгласно Ловностопански план на ТП Държавно ловно стопанство „Ропотамо“, обл.Бургас,утвърден със Заповед от 30.08.2023 г.на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите/“. Тези два отдела се намират на територията на ДЛС „Ропотамо“, ловно-стопански комплекс „Извора-Равна гора, видно и от Заповед №46-25/09.01.2001г. на министъра на земеделието и горите за определяне границите на ловно-стопанските райони. Съгласно цит.заповед ЛРС „Извора-Равна гора“ включва отдели 256 и 255 от държавно лесничейство Ново Паничарево до шосето за село Ново Паничарево и в южна посока до границата на държавно лесничейство Ново Паничарево, но липсва идентичност, респ. месторазположение на отдели 299 и 300 от ЛРС „Извора-Равна гора“ в ЛРС Ново Паничарево, както твърди защитата. Жалбоподателят е притежавал валидно разрешително за ловището „Язлата“ в ЛРС Ново Паничарево, с утвърдени граници, съгласно Заповед №РД46-1366/17.06.2001 г. на министър на земеделието и горите, включващи териториално ловищата „Язлата“, „Юрта“, „ Кованлъка“, „П.ви“. Съгласно цит.Заповед ЛР „Ново Паничарево“ на изток граничи със западна граница на ГФ Буджак дере до река Церовска, която територия съвпада със северна граница /Боджак дере по течението на Боджак дере и по границата на гората до сборната точка на отдели 306 и 307/ на Ловно-стопански комплекс „Извора-Равна Гора“ в ДЛС „Ропотамо“. Видно и от картовия материал на ДГС „Ново Паничарево“ в него не се установява месторазположение на отдели 299 и 300, каквито са обособени в Ловно-стопански комплекс „Извора-Равна Гора“ в ДЛС „Ропотамо“. Следва да се отбележи,че не е задължение на съда да признае всякога и на всяка цена абсолютна власт над истината на определени гласни източници при установяването на фактите. В случая безусловно право на съда е да откаже да акредитира с абсолютно доверие показанията на св.Т., който е част от персоналния състав на ловна дружина „Ново Паничарево“ и при процесните събития на 23.11.2025 г. е понесъл административно-наказателни последици, засягащи имуществената му сфера, правото на ловуване и материални загуби, което е достатъчна основа да се предположи, че той е заинтересуван от изхода на делото.Следва да се допълни,че този свидетел е бил ръководител на лова и директен участник в него, а от друга страна показанията му са вътрешно противоречиви и обстоятелствата, които сочи той, се опровергават по несъмнен начин от останалия безспорен доказателствен материал. Посоченото поведение е квалифицирано от актосъставителя съгласно разпоредбата на чл.84,ал.1,предл.3 ЗЛОД вр. чл.43,ал.3,т.1 ЗЛОД в съставения против нарушителя АУАН. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал,вписвайки в реквизит „възражения“ :Не съм извършил описаното в настоящия акт нарушение!“. Въз основа на съставения акт на 09.12.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката- Директор на РДГ Бургас, счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и от правна страна била възприета идентична правна квалификация на нарушението като такова по чл.84,ал.1,предл.3 ЗЛОД вр. чл.43,ал.3,т.1 ЗЛОД. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.96,ал.1 ЗЛОД, чл.84,ал.1, чл.94,ал.1 ЗЛОД и чл.95,ал.1 ЗЛОД наложил на нарушителя глоба в размер на 150 лв, "Лишаване от право на ловуване" за срок от 3 години и му било отнето ловното оръжие марка „Бенели“, калибър 12, №••••. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените писмени и гласни доказателствени източници, които оценени по своята вътрешно-логическа характеристика, произход и информативност, формират единна и непротиворечива доказателствена съвкупност, необорена от други валидно събрани и ангажирани от страните доказателства. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено компетентен орган – Директор на РГД Бургас, който е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №РД-49-171/23.05.2024 г. на министъра на земеделието и храните. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – главен специалист горски инспектор, който безспорно е овластен и компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗЛОД предвид включените в длъжностната му функция изисквания,свързани с опазване горските територии и дивеча в поверените им райони, в т.ч. проверка на документите за лов, а нормативната компетеност на наказващия орган и актосъставителя произтича от чл.96,ал.1 ЗЛОД. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите по своето съдържание отговарят на предписания от законодателя съдържателен минимум от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушенията факти и обстоятелства са описани изчерпателно,достъпно и точно,с нужната фактическа и юридическа прецизност,относно темпорални, пространствени и предметни предели на нарушението, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. По отношение на приложимия материален закон съдът намира следното: Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за доказаност на описаното нарушение по ЗЛОД, като след задълбочено и всеобхватно, качествено проучване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно са диференцирани и кореспониращите санкционни норми на чл.84,ал.1,пр.3 - чл.94,ал.1, ЗЛОД. Въззивникът е наказан за нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД . С диспозицията на изпълнителното деяние е очертано съставомерно поведение на лице, което ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Според дефиницията, дадена с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД , ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. От данните по делото е видно, че жалбоподателят се е движел извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Не са ангажирани доказателства, същият да е притежавал писмено разрешително за лов за района, в който е бил установен от служителите на РДГ-Бургас. Доказателствена обезпеченост на тази теза съдът формира чрез анализа на фактическите данни,извеждащи се от показанията на свидетелите Д. В., Д. М., П. П., и писмените доказателства по делото, представляващи своеобразен коректив на твърденията от жалбоподателя и послужили за всеобхватна проверка на истинността на фактическите установявания в АУАН, Съдът подложи на преценка показанията на очевидците на нарушението Д. В., Д. М. и П. П. –с оглед характера на пресъздадената чрез тях информация, която е плод на оригинерни и непосредствени визуални възприятия относно местонахождението на жалбоподателя на процесната дата и особеностите относими към начина на държане на притежаваното от него оръжие марка Бенели, калибър 12. Предвид произхода на тази информация от длъжностни лица, формиращи възприятия в обхвата на длъжностната си функция, както и с оглед връзката на възпроизведената фактология със събитието на нарушението,предвид пълнотата и точността й, съдът прие,че показанията на свидетелите са достоверен източник на информация относно правнозначимите факти. Следва да се отбележи още,че мястото,на което е идентифицирано установяването на нарушителя несъмнено попада извън територията на ловище „Язлата“ в ловностопански район Ново Паничарево,в обсега на което единствено поражда правно действие издаденото на жалбоподателя Разрешително за групов лов серия ЮИ 000376. Видно от наличните в административнонаказателната преписка писмени доказателства–картата на ловностопански район "Ропотамо", както и Заповед №46-25/09.01.2025 г. на министър на земеделието и горите относно утвърждаването на границите на ловностопански район „Ропотамо“ и прилежащия му Ловностопански комплекс „Извора-Равна гора“, както и номенклатурна разпечатка на ловностопански план на "ДЛС Ропотамо" съдържаща обозначение относно териториалното деление на ловностопанските райони, безспорно се установява, че мястото където Д. К. се е движел с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, а именно по черен горски път между отдели 299 и 300 посока югоизток,местност Веселийска Босна, се намира на територията на ДЛС "Ропотамо", ловностопански комплекс „Извора-Равна гора“, която не попада в границите на ЛРС "Ново Паничарево", ловище „Язлата“, за която жалбоподателят е имал издадено разрешително. Ловностопански район „Ново Паничарево“ обхваща териториално ловищата 1.Л.„Язлата“, 2.Л„Юрта“, 3.Л.„ Кованлъка“,4.Л. „П.ви“като ловностопанският район на ловната дружина на жалбоподателя не обхваща отдели, които да бележат съотвествие като местонахождение, площ и граници с мястото на установимата форма на административно съставомерна дейност- между отдел 299 и отдел 300 посока югоизток от ДЛС „Ропотамо“, ЛРС „Извор-Равна гора“, местност „Веселийска Босна“. Като притежател на валиден ловен билет и член на ловна дружина "Извор" жалбоподателят е бил длъжен да познава територията, в която ловната дружина има право да ловува. Също така видно от издаденото разрешително за групов лов серия ЮИ 000376 (л. 14) подписано от Др.К., ясно са посочени ловностопанския район и ловището, в което е следвало да се осъществява лова на дива свиня. / В т.см. относно пълнообхватното съзнаване на елементите на фактическия състав на нарушението, в т.ч. точното местонахождение, при което се изпълнява дейност, съотносима с дефинитивната форма, категоризирана като ловуване съгл. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД виж Решение № 852 от 26.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 330/2022 г.; Решение № 1108 от 14.10.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1303/2022 г. / Предвид изложеното настоящият състав, приема, че безспорно е доказано, че по време на извършената проверка санкционираното лице се е движело с извадено от калъф , сглобено и заредено ловно оръжие по черен горски път над отдел 299, в посока отдел 300 и навътре в местността „Веселийска босна“, ЛРС „Извор-Равна гора“на територията на ДЛС „Ропотамо“, а при спирането му за проверката същият се е намирал на черния горски път между отдели 299 и 300 на ДЛС „Ропотамо“ с GPS координати 4683900.89/547931.15/видно и от картата на ТП ДЛС :“Ропотамо“, отдел 299 се намира в непосредствена близост до черния горски път, обозначен с кафява прекъсната линия и прецизиран от св.В. и М. при идентифициране мястото на спиране на ловната дружина, а в югоизточна посока над черния горски път се намира отдел 300 в ДЛС Ропотамо/, на който са спрени ловците, сред които Др.К. при проверката, което несъмнено е извън пределите на разрешеното място за лов съгласно обхвата на издаденото разрешително за групов лов ЮИ 000376, териториално обвързващо легитимността на ловната дейност единствено в ловностопански район Ново Паничарево, ловище Язлата. Следва да се има предвид и,че свидетелите В. и М. изрично уточниха, че от мястото на навлизане от западната граница на ДЛС „Ропотамо“ на ловците и в началото на горския път е била поставена видима маркировка с „око“, която притежава еднозначна обозначителна и териториално-идентификационна стойност, за очертаване границата на друг, различен ловно-стопански район от този,за който е издаденото на ловците разрешително. В този контекст в Решение № 1108 от 14.10.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1303/2022 г.се приема следното споделимо от настоящия състав становище: В случая, дори и да не е имало обозначителни надписи относно границите на отделите и ловищата, като притежател на валиден ловен билет и член на ловна дружина "Добра поляна" ответникът по касация е бил длъжен да познава територията, в която ловната дружина има право да ловува. Също така видно от издаденото разрешителното за групов лов серия ЮИ № 001373 подписано от Ш. Х. А., ясно е посочена ловностопанския район, ловището и местността, в която е следвало да ловува.“ Изцяло в този смисъл е и Решение № 852 от 26.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 330/2022 г. Ето защо съдът намира за правно несъстоятелни защитните аргументи на жалбоподателя и процесуалния му представител, за това, че жалбоподателят не е могъл да се ориентира, респ. при достатъчна предикатна осведоменост в интелектуалните представи и волева мотивация да извършва лов на територията на ловно-стопански район извън обхвата на издаденото му разрешение.В т.см. и актуалната практика в Решение № 8882/ 08.11.2024 г. по КНАХД 1333/2024 г. на АдмС-Бургас:“Маркировката обаче, която се е намирала на място, ясно сочи местоположението на лицата./бел.става въпрос за маркирано „око“./ Тук е мястото да се уточни, че няма законова пречка лицата да спрат на този горски път и след това да се отправят пеша към ловището, за което имат разрешение, но това разстояние до тяхното ловище следва да преминат с оръжие, което е сглобено и в калъф, а в процесния случай това не е било така.“ В случая, доколкото се касае за място извън урбанизираната територия – посочването на землището в границите на ловностопанския район и съответните отдели, съгласно номенклатурата на ловното стопанство, в съчетание с тясна индивидуализация на GPS координати, изпълва фактическата рамка за прецизно определяне на мястото на нарушението и удовлетворява критерия за достатъчност на административно-наказателното обвинение. Според разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД , ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗЛОД - правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. Същевременно съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЛОД - който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Предвид така изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че нарушението е безспорно установено от обективна и субективна страна, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. К. за извършеното нарушение. Относно съблюдаването на правилата за законосъобразно индивидуализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя: Санкционната част на разпоредбата на чл.84,ал.1, пр.3 ЗЛОД предвижда наказание глоба в диапазон от 50 лв. до 400 лв. за деец, който ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. В обсега на правомощията по контрол върху индивидуализацията на наказанието, при съобразяване на размера на наказанието в санкционната част на приложимата административнонаказателна разпоредба на чл.84,ал.1,пр.3 ЗЛОД и с общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и чл. 12 от ЗАНН, съдът констатира, че АНО не е изложил никакви мотиви по отношение на наложеното административно наказание глоба за нарушението по чл.84,ал.1, пр.3 ЗЛОД вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД . Наказанието „глоба“ в случая не е индивидуализирано от наказващия орган в минималния посочен в закона размер,а е определен размер на 150 лв. при пълна липса на мотивираност и аналитично всеобхватно изследване на характеризиращите деянието и дееца смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, в т.ч.,че се касае за първо нарушение на жалбоподателя, намира, че наказанието "глоба" следва да се редуцира до минимума от 50 лева /25,56 евро/, което би било ориентирано с по-висока степен на ефективност към постижимостта на корективната цел на чл.12 ЗАНН –да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и ал. 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 от същия закон се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Санкционният механизъм в чл.94,ал.1 ЗЛОД чрез изчерпателно изброяване препраща към състава на чл.84,ал.1 ЗЛОД във всички визирани нормативни хипотези, което обуславя виждане, че единствена предпоставка за кумулативно налагане на описаното наказание е извършено нарушение, в случая на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД . Други изисквания законът няма,като продължителността на това кумулативно административно наказание е в строго фиксиран срок, който не подлежи на корекция. Същите изводи следва да се направят и относно приложението на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД , който регламентира отнемането в полза на държавата на оръжието и другите средства за ловуване. Разпоредбата, както и тази на чл. 94, по силата на препращаща нормативна регулация, въздига в необходима предпоставка, за да се отнеме в полза на държавата оръжието и другите средства за ловуване, единствено извършването на нарушение на чл. 84, чл. 85 и чл. 86 от ЗЛОД. Визираната предпоставка е налице, затова и постановеното с НП отнемане на ловното оръжие е извършено законосъобразно. В този смисъл настоящият състав прие,че наказателното постановление следва да бъде изменено с намаляване размера на наложената глоба от 150 на 50 лева /25.56 евро/. В останалата си част относно наказанието по чл. 94, ал. 1 ЗЛОД и отнемането на ловното оръжиеловно оръжие, марка „Бенели“, калибър 12, №•••• на осн. чл. 95, ал. 1 ЗЛОД законът е приложен правилно от наказващия орган и НП в тази част следва да бъде потвърдено. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като деянието не може да се квалифицира като „маловажно”. В дефинитивната пояснителна норма на чл.93,т.9 НК, приложима по арг. на чл.84 ЗАНН, законодателят синтезирано е указал характеристиките на маловажен случай, респ. основните разграничителни направления, в които следва да се търсят съществените му отлики спрямо основната и типична обществена опасност от състава на съответното нарушение. Законът разглежда съдържанието му като интегрално цяло от два фактора. На първо място са липсата на вредни последици или – наличие на други смекчаващи обстоятелства. Но не каква да е липса на вредни последици, респ. съчетание на смекчаващи обстоятелства,а единствено имащите тежест и значение, което минимизира степента на обществена опасност, типична за състава на нарушението, правейки неоправдано използването на административносанкционните механизми . Тези два фактора трябва да са едновременно налични, като не е възможно някой от тях да конпенсира съдържателно или да замести другия. Този текст държи сметка за дължимата преценка относно степента на обществена опасност на едно деяние,изразима като балансираност и пропорционалност между засегнатия с него или поставен в риск правно защитен интерес – от една страна и правата на самия нарушител – от друга страна. В случая с признаването на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението на чл.84,ал.1,пр.3 ЗЛОД този баланс на ценности не е накърнен, поради установимо пълно съответствие между фактически извършеното от К. и базисните характеристики на състава на нарушението в чл.84,ал.1,пр.3 ЗЛОД, консумиращи типичното и обичайно ниво на обществена опасност за това нарушение. Преценката за "маловажност" следва да се прави по линия на фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии настоящият случай е лишен от правоизключващи или намаляващи обществената опасност на деянието и административно-наказателна отговорност фактори, правещи административната санкция необоснована репресивна мярка на естеството и правната укоримост на извършеното. Процесният случай не се отличава от останалите типични такива, тъй като поставя в опасност от увреждане обществените отношения, свързани със закрилата на биоразнообразието и съхраняването на дивеча като животински екземпляри и ресурсни разновидности, обезпечаващи биологичното равновесие в стриктно определени граници на отделни ловностопански райони, респ. нарушението накърнява разрешителния режим за ловни дейности. При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на структурата, към която принадлежи наказващия орган /Изпълнителна агенция по горите/ следва да се определи възнаграждение в размер на 130 лв. Мотивиран от гореизложеното, съдът