Решение № 1443 от 27.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4749/2025 г.

Производството е образувано по жалба, подадена от К. П. Ч. ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Б., ул. ••• обл. П., срещу Решение № •••/05.02.2025 г. Общинска служба по земеделие гр. Раковски, с което се признава правото на собственост на наследниците на К. П. Ч. в съществуващи cтapu реални граници на имот - Нива от 5.913 дкa в землището на с. Б. в местността „С.“ при граници: П. Г., И. С., река, дворно място на П. К. Ч.в, с ограничения на ползването; възстановява на правото на собственост на наследниците на К. П. Ч. в съществуващи стари реални граници върху имот - Нива от 2.396 дкa, находящ се в землището на с. Б. в местността „С.“, при граници: П. Г., И. С., река, дворно място на П. К. Ч. с ограничения на ползването и се отказва да се възстанови правото на собственост в съществуващи стар реални граници на недвижим имот Huв а om 3.517 дka находящ се в землището на с. Б. в местността „С.“ поради незаконосъобразност водеща до неговата нищожност. В жалбата се посочва, че акта е издаден от компетентен орган, но в нарушение на чл. 146, т. 2,3,4 и 5 АПК. Твърди се, че с оспорваното решение се възстановява право на собственост върху земеделска земя, която е заявена с вх. № ••• от 25.02.2008 г. и по преписката е постановено Решение № ••• от 08.09.2008 г. по чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ възстановяващо земеделска земя в съществуващи възстановими реални граници. Наред с това органа постановил решението се е позовал на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ издадени от некомпетентен орган - техническа служба при кметство Б. и проведената процедура касае решения по чл.11 от ППЗСПЗЗ. Ответната страна оспорва жалбата. Заявява, че Решение №••• от 05.02.2025г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Б. от Общинската служба по земеделие Раковски е постановено на основание чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 11, ал.1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗ3. Имота е индивидуализиран и попада в границите на урбанизираните територия на с. Б.. Оспорва се възражението на жалбоподателя, че решението се основава на документи-удостоверение и скица, издадени от некомпетентен орган, като се посочва, че по този въпрос са налице произнасяния на съда. Посочва се, че Решение №••• от 08.09.2008г. е издадено на основание решение № 143 от 21.12.2005 г. на ПРС и Решение № 54 от 08.05.2007 г. на ПРС, установяващи правото на П. К. Ч. като наследник на К. П. Ч., за възстановяване собствеността върху нива от 7.800 дка в землището на с. Б., община Раковски, обл. Пловдивска, в местността „С.", при граници и съседи: П. Г., И. С., река и дворно място на П. К. Ч. и върху лозе от 5.200 дка в землището на с. Б.. Ниват а от 7,8 дка, понастоящем представляваща парцел № ••, ••, ••, ••, ••, ••, •• и •••, всички от кв. 55 от рег. план от 2001г. С посоченото решение не се възстановяват два имота, а само се признава собствеността. Заявява се, че с влязло в сила решение № 27 от 24.03.2006 г. на Пловдивски Районен съд е отхвърлен предявен от П. К.в Ч. против ОСЗГ-Раковски и с к за признаване за установено правото на възстановяване собствеността на П. К. Ч. върху имот пл. № ••, находящ се в землището на с. Б., обл. Пловдивска в м.“С.“ на основание наследство и давностно владение, тъй като имота няма характер на земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, за да бъде признато правото на възстановяване. Същият е бил включен в регулационния план на с. Б. и няма данни да е бил изключван от регулация преди обоществяването на земята, както и да е бил включван в блок на ТКЗС. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след като се запозна с материалите в административната преписка, намира от фактическа страна следното: От приложените по преписката писмени доказателства- заявления от 25.02.2008 г. и 05.03.2008 г. (лист 185 -186 от делото) е видно, че на 25.02.2008 г. жалбоподателя е отправил към ОСЗГ Раковски искане за изпълнение на решения на ПРС от 08.05.2007 г. и 27.07.2007 г. за възстановяване на собствеността върху нива от 7.800 дка в землището на с. Б., община Раковски, обл. Пловдивска, в местността „С.", при граници и съседи: П. Г., И. С., река и дворно място на П. К. Ч. и лозе от 5.200 дка в землището на с. Б. местност „П. б.“ . От представените от жалбоподателя решения от 21.12.2005 г. на ПРС ; 08.05.2007 г. на ПРС и 27.07.2007 г. на ПАС е видно, че с влязло в сила решение на съда от 23.01.2006 г. е признато правото на П. К.в Ч. като наследник на К. П. Ч., за възстановяване собствеността върху нива от 7.800 дка в землището на с. Б., община Раковски, обл. Пловдивска, в местността „С.", при граници и съседи: П. Г., И. С., река и дворно място на П. К. Ч. и върху лозе от 5.200 дка в землището на с. Б., местност „П. б.“ с граници братя Д. Т., Р. В. и братя Д.. С влезли в сила решения на съда от 2007 г. е изпратена преписката по възстановяване на собствеността върху имотите на ОСЗГ с указания за постановяване на решения по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. От представеното решение № О •••/08.09.2008 г. на ОСЗГ Раковски е видно, че на същата дата е изготвено решение на ОСЗГ Раковски на основание заявление на жалбоподателя от 25.02.2008 г. и е постановено решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. П. Ч. в съществуващи cтapu реални граници върху имот - Нива от 5.913 дкa в землището на с. Б. в местността „С.“ при граници: П. Г., И. С., река, дворно място на П. К. Ч.в. Същото не е подписано от членовете на постановилия го състав. От представеното заявление от 21.07.2021 г.(лист 56 от делото), писмо от 25.02.2025 г.(лист 91 от делото) и решение № •••/05.02.2025 г. е видно, че на 21.07.2021 г. жалбоподателя е отправил ново искане до ОСЗ Раковски за издаване на решение за възстановяване на собствеността върху имота нива от 7,8 дка, по което е издадено процесното оспорвано решение. Видно от същото ОСЗ Раковски в състав от трима членове и председател е постановил решение по образуваната преписка по искане на К. Ч. от 2008 г. за възстановяване на право на собственост на наследниците на К. Ч., като е признал правото на собственост върху имот от 5.913 дкa в землището на с. Б. в местността „С.“- нива с граници П. Г., И. С., река, дворно място на П. К. Ч., възстановил е правото на собственост на наследниците на К. П. Ч. в съществуващи стари реални граници върху имот от 2.396 дкa, находящ се в землището на с. Б. в местността „С.“-нива с граници: П. Г., И. С., река, дворно място на П. К. Ч. и е отказа л да възстанови правото на собственост в съществуващи стар реални граници на имот с площ от 3.517 дкa находящ се в землището на с. Б. в местността „С.“ с мотиви, че части от бившия имот №140- са нанесени в помощния план по чл. 13а, ал.1, ал.2 от ППЗСПЗ3, кamo парцели ••• с площ от 2479 кв. м., ••• с площ от 1789 кв. м., ••• с площ от 1594 кв. м.; ••• с площ om 1299 кв. м., ••• с площ от 1706 кв. м. и ••• с площ от 648 кв. м. в кв. 140, съгласно дворищната регулация. утвърдена с Указ № 1766 om 1930 г. и Улична регулация, утвърдена с Указ № 264 om 1930 г. Имот с № 140 е записн в Разписната книга към посочения план от 1930 г. на името на: А. П. Ч., Х. М. Д., К. П. Ч. и М. П. Ч.. съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № •••••, нива от 7.800 gka /седем деkapa u осем apa/ с граници: П. Г., И. С.в, peka и дворно място на П. К. Ч., представляват парцели II, III u VI в кв. 48 по плана на С.. Съгласно действащия кадастрален план и застроителен и регулационен план на село Б., одобрен със Заповед №АБ-101/05.12.2012 г. на кмета на община Раковски части оm бившия имот № 140 попадат в границume u/или части от тях: имот № 410, за koumo са образувани ••• и ••• om k в. 55 урегулирани за жилищно застрояване: ••• с площ от 1776 kв. застроен и ••• с площ от 2396 kв.м.-незастроен, като същите са собственост на К. П. Ч.. Имо т № •••, за който е образуван УПИ V ••• с площ оm 1741 кв.м. om k в.55, урегулиран за Жилищно застрояване застроен като същия е собственост на А. Г. И.. Имот № •••, зa koйто е образува УПИ VIII••• с площ от 2986 кв. м. om kв. 55, урегулиран за жилищно застрояване застроен, собственост на К. Х.в И.ов и М. Х. Б.. Имот № •••, за koumo e образуван •••• с площ от 1660 ke.м. om kв. 55, урегулиран за жилищно застрояване - застроен, собственост на Б. П. П.. След изключване на застроената част от имота, която не се възстановява на собственика, от бившия имот могат да се възстановят 2396 ke.м., представляващи на скица № 23 от 01.07.2024 г. незастроен УПИ IV 410, образуван за имот № 410 в kв. 55 no действащия кадастрален и Застроителен и регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед № АБ-1016/05.12.2001г. на кмета на община Раковcku. •••• с площ от 2396 kв.м. -незастроен е собственост на К. П. Ч., по силата на НА по обстоятелствена проверка om 2008 г. УПИ V ••• с площ от 1741 k в.м. от kв. 55 по плана от 2001г. е собственост на А. Г. И., съгласно скица № 23 om 01.07.2024г. и Удостоверение с изх. №АБУ-24 от 01.07.2024г., издадени от Техническа служба при кметство село Б., същото е потвърдено и със Съдебно решение от 26.01.2005 на ПРС. За •••• с площ от 177 kв. м., който е застроен, собствениците следва да бъдат обезщетени по реда на чл. 106, ал.1 от ЗСПЗЗ. Решението отменя решение № 03448 от 08.09.2008 г. Решението е подписано от председателя и двама от тримата членове на състава. От приложения НА № ••• г. (лист 68 от делто) скица и удостоверение (лист 70-75) от делото е видно, че на 30.04.1943 г. К. П. Ч. е придобил собствеността върху недвижим имот-нива от 7,8 дка в в землището на с. Б., местността „С.", с граници: П. Г., И. С., река и дворно място на П. К . Ч., представляващи парцели ІІ, ІІІ и VІ в кв. 48 по плана на С.. Същите попадат в бивш имот № 140 в регулационни план на с. Б. от 1930 г. По кадастралния план от 2001 г. на с. Б. части от бившия имот № 140 попадат в УПИ •••; УПИ ••• от кв. 55; УПИ ••••• от кв. 55; УПИ VІІІ-••• от кв. 55; ••-••• от кв. 55. От тях само в УПИ ••• има 2396 кв. м. които не са застроени. Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното. Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима за разгледане. Предвид изложените от жалоподателя оплаквания и в изпълнение на правомощията по чл. 168 от АПК при решаване на делото съдът следва да извърши служебна проверка на валидността на обжалвания индивидуален административен акт, което налага преценка за законосъобразност на административния акт, съобразно посочената правна норма. В случая важи общата теория за нищожност и унищожаемост на административните актове. Основанията за прогласяване на нищожност на административен акт са следните: 1./ нарушаване изискванията за компетентност, 2./ липса на форма, 3./ пълна липса на правно основание, 4./ невъзможен предмет, 5./ несъществуващ адресат и др. В разпоредбата на чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ (в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) е предвидено, че решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността се подписват от началника на службата, от служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие“, и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните. По делото не е представена заповед на Директора на ОДЗ – Пловдив сочеща длъжностни лица от ОСЗ – Раковски определени да подписват решенията във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и заповед на министъра на земеделието за оправомощаване на лица. Поради това неможе да се извърши проверка, дали лицата посочени в титулната част на решението са надлежно оправомощени да участват в постановяването му и дали се касае за административен акт издаден от компетентен колективен орган. На следващо място доколкото разпоредбата на чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ сочи, че органа е колективен е необходимо решението да е подписано от всички членове. В процесното решене липсва подпис на един от тях поради което следва да се приеме, че липсва обективирана воля на колективния орган за издаването му. Това нарушение касае изискванията з а формата на индивидуалния административен акт, при наличието на което актът е незаконосъобразен. Констатираният порок толкова съществено засяга законността на административния акт, че води до неговата нищожност. Същата следва да бъде прогласена от съда, като преписката на Общинска служба „Земеделие” гр. Раковски следва да се върне з а ново разглеждане и произнасяне. По изложните съображения жалбата е основателна и следва да се уважи. Съдът констатира, че по делото не е внесена от жалбоподателя дължимата държавна такса от 10 лв. с равностойност на 5,11 евро, поради което същата следва да се постави в тежест на Общинска служба „Земеделие” гр. Раковски.