Решение № 36 от 14.1.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2572/2025 г.

Административно наказателно дело № 20252120202572 по описа за 2025 година Производството пред БРС е по реда на ЗАНН. Производството е образувано по повод жалба на .... срещу Наказателно постановление № 5382а - 532/10.07.2025 г., издадено от Началник сектор „Миграция” в ОДМВР-Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 24К, ал.18 от Закона за Чужденците в Република България, на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба‘‘, в размер от 200 лева, на осн. чл. 51Б ал.3 от ЗЧРБ. С жалбата се моли за цялостна отмяна на наказателното постановление. Излагат се твърдения за неговата незаконосъобразност и допуснати нарушения при издаването му. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за присъждане на разноски. Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Оспорват жалбата и молят НП, да бъде потвърдено. Не претендират разноски. Съдът счита, че жалбата е подадена от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд. в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН е подадена жалбата и съдържа изискуемите от закона реквизити, като същата е допустима. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа стрА.: На 10.07.2025 г., около 13:50 часа в сектор “Миграция” при ОДМВР - Бургас на ул. „Перущица” № 63 се явил .... за подаване на заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване в Р. България. При извършените справки в информационните системи на МВР и паспорта на лицето било установено, че чужденецът не е изпълнил изискването на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), а именно да подаде заявление в 7-дневен срок от влизането му на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, като е влязъл на 26.06.2025 г. и е следвало да подаде заявление не по-късно от 02.07.2025 г. Така описА.та фактическа обстановка е квалифицирА. като нарушение на чл. 24К, ал.18 от Закона за Чужденците в Република България. Актът е надлежно връчен на жалбоподателя, който го е подписал без да посочи възражения. Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл. 24К, ал.18 от Закона за Чужденците в Република България и е санкционирал жалбоподателя, налагайки му „глоба“, в размер на 200 лв., на осн. чл. 51Б, ал.3 от ЗЧРБ. Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбоподателя е проведено правилно и законосъобразно. Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събрание в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства . При така изяснена фактическа обстановка съдът намира от правна стрА. следното: Настоящата съдебна инстанция намира, че при съставяне на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 57 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, съдържа всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Описано е и изпълнителното деяние. Въпросното Наказателното постановление е издадено в предвидения в Закона шестмесечен преклузивен срок, считано от датата на прекратяване на ДП по делото. Направените в жалбата и в съдебно заседание възражения за допуснати процесуални нарушения, при издаването на НП, настоящият състав намира за несъстоятелни. В този смисъл, Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Съгласно разпоредбата на чл. 24К, ал.18 от Закона за Чужденците в Република България: „В 7-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 7 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца - до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1. В тази връзка, съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че деянието не е доказано по несъмнен начин. Напротив, тълкувани в своята съвкупност, всички писмени доказателства по административнонаказателната преписка, подкрепени с гласните доказателствени средства, събрани в производството пред настоящата съдебна инстанция, установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е бил санкциониран, а именно че не е подал заявление за пребиваване на територията на РБ, в предвидения в ЗЧРБ срок. По делото не се спори, че жалбоподателят е чужденец и е влязъл на територията на стрА.та на 26.06.2025г.. Не се оспорва и обстоятелството, че в срока, посочен в ЗЧРВ, а именно до 02.07.2025г, жалбоподателят не е подал горепосоченото заявление. С оглед гореизложеното и предвид липсата на доказателства, съдът приема твърденията на жалбоподателя като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност. Съдът счита, че правилно АНО е санкционирал жалбоподателя, тъй като са налице доказателства от които да се заключи еднозначно, че именно той е осъществил горепосоченото деяние. За да охрани държавният интерес, законодателят е предвидил санкционирането на виновно лице, извършило нарушение на чл. 24К, ал. 18 ЗЧРБ със санкционната норма на чл. 51Б, ал. 3 ЗЧРБ. Всички събрани доказателства, разгледани в тяхната съвкупност - материалите по преписката и свидетелските показания в съдебно заседание, сочат на безспорен извод за извършване на констатираното нарушение. Съдът намира, че АНО правилно е приел, че не е налице маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществените отношения, регулирани от ЗЧРБ, са свързани с охраняването на държавните интереси на РБ, поради което в нормите на ЗЧРБ са определили по-висока степен на обществена опасност на административните нарушения, видно и от размерите на глобите, визирани в същите. Административната санкция „глоба“ е определена в минималния размер и не може да бъде намалена от Съда. Административното наказание е адекватно на степента на обществената опасност на деянието. Същото е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. Нарушението е безспорно установено и доказано, поради което наказателно постановление като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, но АНО не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Бургаският районен съд,