Решение № 2862 от 27.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 17582/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••“ ООД, чрез упълномощения им процесуален представител адв. Г. срещу Наказателно постановление № 22-2400363/25.11.2024г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 302, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила за издаването му. Твърди се, че нито в АУАН, нито в НП е посочено въз основа на какво а направени изводи, че завареното непълнолетно лице полага труд в обекта. Посочва, че депозираните от тях възражения срещу съставения АУАН не са били обсъдени, въпреки че в тях се съдържа информация за причината лицето да се намира в обекта. Поради това се твърди, че с НП е нарушен и материалния закон. Поради изложеното се настоява за отмяната на НП. Алтернативно се прави искане за редуциране на размера на наложената санкция. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата. Претендира, че се явява недоказано твърдението, че непълнолетното лице е полагало труд в обекта, доколкото е установено категорично, че той е помагал да разтоварване на пазарска количка. Поддържа и всички изложени в жалбата доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски. Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Б., която счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Посочва, че са събрани достатъчно доказателства, които установяват, че нарушението е извършено. Прави възражение за прекомерностна адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсутско възнаграждение. След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Дружеството – въззивник „•••“ ООД стопанисвало обект – заведение за бързо хранене, находящо се в •••. В същото на длъжност готвач бил назначен св. П. Й.. На процесната дата 13.08.2024г. при него, на работното му място отишъл неговия племенник Г. Д.. Й. често му помагал и полагал грижи за него тъй като майка му /сестрата на Й./ била починала. В началото на работния ден Й. отишъл в находящия се в близост магазин „•••“, за да напазарува необходимите му продукти. С него в магазина били и Г. Д. и св. М. Н., която била негова близка и пазарувала за вкъщи. Връщайки се в обекта св. Й. помолил Д. да му помогне да качи количката през тротоара, тъй като бил висок и не било удобно и после да му помогне да я разтоварят. Докато св. Й. приготвял храна на скарата, Д. разтоварвал покупките. По това време, на 13.08.2024г. била извършена проверка на място от св. М. Н. и А. Н. – инспектори при ДИТ – София, които видели Д. да подрежа покупките от количката, поради което му предоставила декларация по чл. 399, вр. чл. 402 от КТ. В декларацията Д. написал, че помага лично за периода от 07: 00 до 16: 00 часа. Непълнолетният Д. в декларацията не посочил получавано трудово възнаграждение, като отразила, че няма трудов договор. На самата декларация Д. написал „подреждах“ Независимо от обясненото й от непълнолетния Д., че е там и помага на своя чичо, св. Н. преценила, че Г. Д. полага труд в заведението, без да е издадено разрешение за това от Инспекцията по труда. В последствие били извършени допълнителни проверки по документите, представени от дружеството, от служители на ДИТ – София. Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол от 26.09.2024г., като протоколът бил подписан от управителя на дружеството-жалбоподател. Въз основа на така установеното, на 26.09.2024 г. св. А. Н. на длъжност "главен инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда – София съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2400363/26.09.2024г. В акта било посочено, че жалбоподателят „•••“ ООД, в качеството му на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда (КТ), е допуснал до работа на 13.08.2024г. ненавършилият 16 г. Г. Д., без изискуемото по чл. 302, ал. 2 от КТ разрешение на Инспекцията по труда. В АУАН е прието, че нарушението е извършено на 13.08.2024г., а е установено при приключване на проверката. Св. Н. преценила, че деянието представлява нарушение на чл. 302, ал. 2 КТ. АУАН е съставен в присъствието на свидетели на съставянето му и на представител на санкционираното лице, което е удостоверено с техните подписи. В акта не били посочени възражения, като такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател на същия ден – 26.09.2024 г. Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение, и приетата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление № 22-2400363/25.11.2024г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 302, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. А. Н. Н., П. Д. Й. и М. К. Н., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н., по отношение на факта на извършената проверка, датата и мястото и обстоятелствата при съставянето на акта, както и присъствието на Г. Д. на мястото и извършваните от него действия. Но съдът не кредитира направения извод на св. Н., че непълнолетния Д. е полагал труд в заведението. Между свидетелите няма никакъв спор какви точно действия е извършвал Д. на мястото, а именно разтоварване на хранителни продукти от количка за пазаруване и подреждането им на съответните места. Доколкото се касае за непълнолетно лице, а декларацията е попълнена без присъствие на негов законен представител и не е категорично дали същият е разбрал какъв документ попълва, все пак в същата липсва посочване на заплащане, въпреки твърденията на свидетелката, че е казал, че очаква да му се плати за този ден. Съдът от друга страна, кредитира изцяло показанията на св. Й. и св. Н., които са взаимнодопълващи се, последователни и логични. От съвкупния анализ на тези показания се установява, че Г. Д. е сирак, близък родственик на Й., за когото той полага грижи и е бил там, за да му помогне както обичайно е правел с финансова помощ, закупуване на дрехи, продукти и т.н. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ и съгласно представената Заповед, в предвидените в ЗАНН давностни срокове. При извършената служебна проверка съдът констатира, че и в АУАН и в НП липсва точно описание на нарушението, доколкото единствено се посочва, че непълнолетното лице е заварено да полага труд, но без каквато и да било конкретика в тази насока. Какви действия е извършвал Д. е установено едва в хода на съдебното следствие. Именно и този факт е основаният спорен по делото въпрос - дали непълнолетният Г. Д. е полагал труд в обекта или е помагал на своя чичо да разтовари продуктите, напазарувани непосредствено преди това. Съгласно, чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено неизчерпателно в разпоредбата на - място на работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица. Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в пар. 1, т. 1 от КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение и има качеството "работодател" Настоящият съдебен състави намира, че в случая не са налице присъщите на трудовото правоотношение характеристики - установено работно време, периодичност/трайност на работата, полагането на труд в обект на работодателя, при предоставени от него суровини и материали. При трудовия договор изпълнителят на работа (работник) предоставя своята работна сила като цяло, с цел извършване на определена, обикновено повтаряща се по време на срока на действие на договора дейност, конкретизирана със съответна длъжностна характеристика. При това, той е длъжен да се съобразява с установените от работодателя правила и с поставените изисквания, вкл. с работно време, трудова дисциплина и пр. Видно от показанията на св. Й. и попълнената от Д. декларация същият е подреждал покупките. Това е било възприето и от св. А. Н.. Никъде в попълнената декларация не се посочва продължителност на работата, договорено възнаграждение и т.н. Той не е имал установено работно време, нито трудово възнаграждение, не е посочила в декларацията какви почивки ползва, нито дори откога работи в заведението. В самата декларация изрично Д. е записал, че е „помощник“ „днес“, 07: 00 до 16: 00 часа, „подреждах“. Това изцяло съвпада с показанията на св. Й., на св. М. Н. и дори с тези на св. А. Н., която го е заварила да прави точно това, както е било и обяснено, че Й. е негов чичо. Липсват каквито и да е данни, че Д. е извършвал трайно установена трудова дейност, нито че е била дисциплинарно подчинена на работодателя. Именно всичко изложено дава основание на настоящия състав да приеме, че Г. П. Д. не е полагал труд по време на извършване на проверката, поради което и не е имала сключен трудов договор с „•••“ ООД, откъдето следва и че не е било необходимо за това да се изисква разрешението на Инспекцията по труда по чл. 302, ал. 2 от КТ. Поради изложеното, съдът прие, че актосъставителят и наказващият орган превратно са тълкували доказателствата и са достигнали до неправилен извод, че жалбоподателят е допуснал непълнолетния Д. да работи в ресторанта на 13.08.2024 г. В контекста на изложеното, съдът достигна до извода, че в случая не е извършено нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ от дружеството, доколкото посочената разпоредба изисква разрешение на Инспекцията по труда за приемане на работа на лица, ненавършили 16 г., но в случая, доколкото липсва трудово правоотношение и полагане на труд от страна на Д. в ползва на работодател – „•••“ ООД, то и такова разрешение не е било необходимо. Законът поначало не забранява лицата под 16 г. да извършват каквато и да е операция или дейност, а само тази, която покрива характеристиките на трайно полагане на труд, като част от трудово правоотношение. По изложените съображения съдът прие, че жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. По делото е претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение от страна на въззивника. Доколкото, обаче по делото не е представена списък с разноски, съгласно чл. 80 от ГПК или друго доказателство, че такива са били сторени, то искането следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът