Решение № 1258 от 14.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3228/2026 г.

Софийски районен съд14.04.2026 г.докладчик ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА

Диспозитив

ОТМЕНЯ наказателно постановление №ЗОП-23/4/02.10.2025 г. на Председателя на Сметната палата на Република България, с което на С. Х. А., с ЕГН ••••••••••, в качеството на зам.- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „•••••”-София, на основание чл. 247 ал. 1 ЗОП вр. чл.3 ал.1 ЗАНН е наложена глоба в размер на 1 564,80 лв. за нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление №ЗОП-23/4/02.10.2025 г. на Председател я на Сметната палата на Република България, на С. Х. А., с ЕГН ••••••••••, в качеството на зам.-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „•••••”- София, на основание чл. 247 ал. 1 ЗОП вр. чл.3 ал.1 ЗАНН е наложена глоба в размер на 1 564,80 лв. за нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП . Недоволен от издаденото наказателното постановление е останал жалбоподателят, който в жалбата си чрез адв. Д.а-САК и адв. А.-САК излага доводи за допуснати процесуални нарушения, както и такива на материалния закон – липса на съставомерност на чл. 2 ал. 2 ЗОП. Правят се възражения, че разпоредбата на чл. 195 ЗОП предвижда субсидиарно прилагане на разпоредбите от части Първа и Втора на ЗОП, в случаите на неуредени въпроси, касаещи процедурата „събиране на оферти с обява“. В настоящия случай, на Възложителя се вменява отговорност за това, че е включено изискване в способ за възлагане „събиране на оферти с обява“, че ще отстрани участник при наличие на обстоятелства по чл. 55 ал. 1 т. 1 и т. 5 ЗОП. Разпоредата на чл. 55 ЗОП не е сред задължителните разпоредби при процедури с облекчен режим - като събиране на оферти с обява, чл. 192 ЗОП, в действащата си редакция, предвижда задължително прилагане на чл. 54 ал. 1, но не и на чл. 55, т.е., Вcзложителят е действал извън задължителната нормативна рамка, но в рамките на допустимата дискреция, а именно правото да се избере между няколко законосъобразни действия, без това да води до нарушения, когато изборът е мотивиран и в размките на закона, какъвто е и настоящия случай. Разпоредбата на чл. 192 ал. 1 ЗОП урежда задължителните основания за отстраняване, но не съдържа ограничение относно факултативните основания, а чл. 195 ЗОП изрично препраща към разпоредбите на части първа и втора за неуредените в глава двадесет и шеста въпроси, като същото се отнася и за прилагането на основанието за отстраняване по чл. 5к nap. 1 от Регламент (ЕС) № 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Жалбоподателят счита, че включването на това основание за отстраняване също не представлява нарушение. Приложението на този регламент е допустимо съгласно чл. 195 ЗОП, който позволява при неуредени въпроси в глава двадесет и шеста да се прилагат разпоредбите на части първа и втора на закона. В конкретния случай е налице неуреден въпрос, тъй като законът не съдържа изрично указание относно включването на международни регламенти като основание за отстраняване на участник във възлагане чрез „събиране на оферти с обява“. Липсата на нормативна яснота и изрично правило означава, че включването на този регламент е правно допустимо и не може да се квалифицира като нарушение на ЗОП или като основание за административнонаказателна отговорност. Т.е., съществуването на разпоредбата на чл. 195 ЗОП означава, че правилата, относими към събирането на оферти с обява не са изчерпателно посочени, поради което се налага допускането на субсидиарно прилагане. Прави се искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане за приложение на чл.28 ЗАНН. В с.з. жалбата се поддържа от адвокат Д.А-САК, която предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно, представя писмени бележки. Не се прави искане за присъждане на разноски нито в жалбата, нито в хода на делото. Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрисконсулт В., която предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните: По делото е установена следната фактическа обстановка: Със Заповед №РД-01-368/21.09.2022 г. изпълнителният директор на ••••• е делегирал на зам.- изпълнителния директор и настоящ жалбоподател правомощията си да организира и възлага обществени поръчки. На 23.01.2023 г. жалбоподателят в качеството му на зам.- изпълнителен директор и оправомощено лице по чл. 7 ал. 1 ЗОП е открил възлагане на обществена поръчка на стойност по чл. 20 ал. 3 ЗОП с предмет: „Изготвяне на количествено-стойностни сметки на сгради. предоставени за управление на Изпълнителна агенция „•••••”. Обявата била публикувана в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществени поръчки на обява за събиране на оферти №F321924/23.01.2023 г. по реда на чл. 187 ЗОП. Заедно с обявата са публикувани: документация за участие в обществената поръчка, техническа спецификация заедно с приложенията към нея и проект на договор. Прогнозна стойност на обществената поръчка, посочена в обявата за събиране на оферти е 69 990 лв. без ДДС и попада в стойностния праг на чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП. Обект на обществената поръчка е услуга по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 ЗОП. Със Заповед №РД-10-5/06.02.2023 г. е назначена комисия за разглеждане и оценка на получените оферти. Видно от Протокол с peг. №57-08-43- 1/29.03.2023 г. са постъпили четири оферти: от „••••• ООД“, „••••• АД“, „••••• ЕООД“ и „••••• ЕООД“. С утвърдения от възложителя протокол комисията е предложила на възложителя да сключи договор с класирания на първо място участник „•••••“ ЕООД. На 27.04.2023 г. между Изпълнителна агенция „•••••“, представлявана от жалбоподателя и „•••••“ ЕООД е сключен Догово𠹕•••••/27.04.2023 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на количественостойностни сметки на сгради, предоставени за управление на Изпълнителна агенция „•••••“. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора, финансовият ресурс по договора е до 65 200 лв. без ДДС или 78 240 лв. с ДДС. Контролните органи на въззиваемата страна установили, че в раздел III „Изисквания за лично състояние и критерии за подбор“, точка III.1.1 „Изисквания за личното състояние“, т. 14 от публикуваната обява, Възложителят е поставил следното изискване за лично състояние на участниците: ,,Възложителят ще отстранява от участие в процедурата участник, за които е налице някое от обстоятелствата: ...при наличие иа обстоятелства по чл. 5к nap. 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 г. от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. “ В Документацията за участие в обществената поръчка е приложена декларация за отсъствия на обстоятелства по чл. 5к пap. 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 г. от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки е оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна Съгласно чл. 5к параграф 1 от Регламент (ЕС) №2022/576 на Съвета от 8 април 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) №833/2014 г. относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, забранява се възлагането или продължаването на изпълнението на всякакви договори за обществени поръчки, попадащи в обхвата на директивите за обществени поръчки, на или със: а) руски гражданин, пребиваващо в Русия физическо лице или юридическо лице, образувание или орган, установени в Русия; б) юридическо лице, образувание или орган, повече от 50 % от правото на собственост в което е пряко или непряко притежавано от образувание, посочено в буква а) от настоящия параграф; или в) физическо или юридическо лице, образувание или орган, действащ (о) от името или по указание на образувание, посочено в буква а) или б) от настоящия параграф, включително, когато те представляват повече от 10 % от стойността на поръчката, на или със подизпълнители, доставчици или образувания, чийто капацитет се използва по смисъла на директивите за обществените поръчки. Обществената поръчка е с предмет „услуга“ и с прогнозна стойност без ДДС в размер по-нисък от праговата стойност по член 4 от Директива 2014/24/ЕС и чл. 20 ал. 1 т.1 б. „б“ ЗОП, а именно 69 990 лв. без ДДС. Контролните органи приели, че в случая чл. 5к § 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 г. е неприложим при възлагане на конкретната обществена поръчка, поради което е налице нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП – горното ограничение е довело до нарушаване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация предвид несъмнено разубеждаващото му въздействие и възпрепятстване от участие на тези потенциални участници, които отговарят на другите поставени от възложителя изисквания и могат да изпълнят предмета на обществената поръчка, но за които са налице обстоятелствата по чл. 55 ал. 1 т. 1 и т. 5 ЗОП. Контролните органи приели, че на 23.01.2023 г. в гр. София, жалбоподателят е открил възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на количествено-стойностни сметки на сгради , предоставени за управление на Изпълнителна агенция „•••••”, чрез публикуване на обява за събиране на оферти №F321924/23.01.2023 г., с която е ограничил конкуренцията като е включил изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета и стойността на обществената поръчка - нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП. Свидетелката М. Ц. Х.а-Н. заемаща длъжността ст. одитор в Одитна дирекция на Сметната палата, съставила и връчила надлежно АУАН №ЗОП- 23/19.05.2025 г. Срещу съставения акт постъпило възражение с доводи, идентични с тези в жалбата. На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства: заповед №ОД-02-02- 025/16.12.2024 г., заповед №ОДР-02-02-040/16.12.2024 г., заповед №ОД-02-02- 001/14.01.2025 г. на зам.-председателя на Сметната палата за извършване на одита, заповед №35/30.01.2025 г на председателя на Сметната палата; справка за присъствените дни на оправомощено по чл. 7 ал. 1 ЗОП лице; справка за възложителите и упълномощените от тях длъжностни лица, заповед №РД-01- 368/21.09.2022 г. за упълномощаване на възложител, обява № F321924/23.01.2023 г., ведно с информация за документа, съгласно чл. 9а ал. 2 ППЗОП, писмо вх. №21-00-00-271/50/22.04.2025 г., отговор от одитирания обект с изх. №21-00-00-271/53/29.04.2025 г. и заповед №РД-10-5/06.02.2023 г., заповед №РД-10-7/29.03.2023 г., протокол с рeг. № 57-08-43-1/4/29.03.2023 г. от работата на комисията, догово𠹕•••••/27.04.2023 г., събраните гласни доказателства - показанията на свидетелката М. Ц. Х.а-Н., които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, както и сроковете за това. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 2 ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно чл. 2 ал. 1 ЗОП, принципът за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, се проявява в изискването към участниците, вкл. чуждестранните, да се предоставят еднакви условия за достъп до обществената поръчка и равно третиране, респ. това означава, за всички участници да се прилагат едни и същи, предварително обявени критерии и правила както при подбора, така и при оценката на офертите им, вкл. като се осигури на всички заинтересовани лица достатъчно информация за критериите и правилата, които ще се прилагат. Безспорно, жалбоподателят в качеството му на Възложител е включил в обявата изискване за остраняване при наличие на обстоятелства по чл. 5к параграф 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 относно ограничителни мерки срещу Русия. Спорният по делото въпрос е дали Възложителят има право да поставя подобно изискване. Включване на изискване за остраняване при наличие на обстоятелства по чл.5к от Регламент (ЕС) №833/2014 относно ограничителни мерки срещу Русия, съдът намира за прозрачна и недискриминационна мярка, приложима към всички участници в процедурата, като без значение е стойността на поръчката. Когато са налице ясно формулирани и недискриминационни условия в процедурата, те не биха могли да нарушават принципите на равно третиране, когато се прилагат еднакво към всички участници, какъвто е и конкретният случай. Критерият за представяне на декларация относно чл.5к от Регламента, изпълнява тези изисквания и е мотивиран от обществения интерес и институцията, която жалбоподателят представлява. Т.е., посочването на основанията по чл. 55 ал. 1 ЗОП и обстоятелствата по чл. 5к пap. 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 г. от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, не представлява нарушение, когато те са надлежно включени в обявата, както е в конкретния слуай. Обратното – те да не бъдат посочени в обявата е нарушение, тъй като ще противоречи на чл. 55 ал. 2 ЗОП. Наказващият орган в случая е игнорирал спецификата и обществената значимост на процедурата по изготвяне на количествено-стойностни сметки на сгради, предоставени за управление на Изпълнителна агенция „••••• ”. Неправилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят в качеството на Възложител е ограничил конкуренцията като е включил изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета и стойността на обществената поръчка. В случая, поставените от Възложителя допълнителни критерии за подбор по чл. 55 ал. 1 т. 1 ЗОП не обосновават нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП . Включването на допълнителните изисквания в обявата за събиране на оферти, не е довело вредни последици, като не е имало участници, недопуснати/отстранени от процедурата на това основание, нито има доказателства конкретен субект да се е отказал от участие по причина, че не отговаря на неоснователно въведеното от възложителя изискване, макар да отговаря на всички останали. Липсват и доказателства, потенциален участник да е искал писмени разяснения по условията на обществената поръчка, съгласно възможността в чл. 189 ЗОП, за да се изведе заключение, че заложеното допълнително изискване е възприето като пречка от конкретен стопански субект, и е повлияло негативно /възпиращо/ върху поведението му, респ. засегнати са негови права и икономически интереси. Съдът намира за погрешно тълкуването на наказващия орган, че при възлагането на обществената поръчка, чрез събиране на оферти с обява, възложителят може да отстрани участник единствено на основание чл. 54 ал. 1 ЗОП, но не и на някое от основанията, посочени в чл. 55 ЗОП. Систематично разпоредбите на чл. 54 и чл. 55 ЗОП се намират в Глава Седма "Изисквания към кандидатите и участниците", раздел І "Лично състояние на кандидатите и участниците", които разпоредби са общи и като такива се отнасят за всички процедури по ЗОП. Този извод не се опровергава и от обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 195 ЗОП е предвидено, че за неуредените случаи се прилагат Глава Първа и Втора от ЗОП. Това е така, тъй като това препращане е в смисъл, че и при възлагането, чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, която процедура по принцип е по-малко конкурентна, следва да се спазват принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, на свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност, заложени в чл. 2 ЗОП, както и че отговорността на Възложителите е същата, както и при другите видове процедури. Т.е., при вид процедура като процесната на общо основание се прилага разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 ЗОП. Горните изводи налага отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. По делото не е направено искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, поради което съдът не се произнася в тази насока. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление №ЗОП-23/4/02.10.2025 г. на Председател я на Сметната палата на Република България, на С. Х. А., с ЕГН ••••••••••, в качеството на зам.-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „•••••”- София, на основание чл. 247 ал. 1 ЗОП вр. чл.3 ал.1 ЗАНН е наложена глоба в размер на 1 564,80 лв. за нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП . Недоволен от издаденото наказателното постановление е останал жалбоподателят, който в жалбата си чрез адв. Д.-САК и адв. А.-САК излага доводи за допуснати процесуални нарушения, както и такива на материалния закон – липса на съставомерност на чл. 2 ал. 2 ЗОП. Правят се възражения, че разпоредбата на чл. 195 ЗОП предвижда субсидиарно прилагане на разпоредбите от части Първа и Втора на ЗОП, в случаите на неуредени въпроси, касаещи процедурата „събиране на оферти с обява“. В настоящия случай, на Възложителя се вменява отговорност за това, че е включено изискване в способ за възлагане „събиране на оферти с обява“, че ще отстрани участник при наличие на обстоятелства по чл. 55 ал. 1 т. 1 и т. 5 ЗОП. Разпоредата на чл. 55 ЗОП не е сред задължителните разпоредби при процедури с облекчен режим - като събиране на оферти с обява, чл. 192 ЗОП, в действащата си редакция, предвижда задължително прилагане на чл. 54 ал. 1, но не и на чл. 55, т.е., Вcзложителят е действал извън задължителната нормативна рамка, но в рамките на допустимата дискреция, а именно правото да се избере между няколко законосъобразни действия, без това да води до нарушения, когато изборът е мотивиран и в размките на закона, какъвто е и настоящия случай. Разпоредбата на чл. 192 ал. 1 ЗОП урежда задължителните основания за отстраняване, но не съдържа ограничение относно факултативните основания, а чл. 195 ЗОП изрично препраща към разпоредбите на части първа и втора за неуредените в глава двадесет и шеста въпроси, като същото се отнася и за прилагането на основанието за отстраняване по чл. 5к nap. 1 от Регламент (ЕС) № 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Жалбоподателят счита, че включването на това основание за отстраняване също не представлява нарушение. Приложението на този регламент е допустимо съгласно чл. 195 ЗОП, който позволява при неуредени въпроси в глава двадесет и шеста да се прилагат разпоредбите на части първа и втора на закона. В конкретния случай е налице неуреден въпрос, тъй като законът не съдържа изрично указание относно включването на международни регламенти като основание за отстраняване на участник във възлагане чрез „събиране на оферти с обява“. Липсата на нормативна яснота и изрично правило означава, че включването на този регламент е правно допустимо и не може да се квалифицира като нарушение на ЗОП или като основание за административнонаказателна отговорност. Т.е., съществуването на разпоредбата на чл. 195 ЗОП означава, че правилата, относими към събирането на оферти с обява не са изчерпателно посочени, поради което се налага допускането на субсидиарно прилагане. Прави се искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане за приложение на чл.28 ЗАНН. В с.з. жалбата се поддържа от адвокат Д.-САК, която предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно, представя писмени бележки. Не се прави искане за присъждане на разноски нито в жалбата, нито в хода на делото. Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрисконсулт В., която предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните: По делото е установена следната фактическа обстановка: Със Заповед №РД-01-368/21.09.2022 г. изпълнителният директор на ••••• е делегирал на зам.- изпълнителния директор и настоящ жалбоподател правомощията си да организира и възлага обществени поръчки. На 23.01.2023 г. жалбоподателят в качеството му на зам.- изпълнителен директор и оправомощено лице по чл. 7 ал. 1 ЗОП е открил възлагане на обществена поръчка на стойност по чл. 20 ал. 3 ЗОП с предмет: „Изготвяне на количествено-стойностни сметки на сгради. предоставени за управление на Изпълнителна агенция „•••••”. Обявата била публикувана в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществени поръчки на обява за събиране на оферти №F321924/23.01.2023 г. по реда на чл. 187 ЗОП. Заедно с обявата са публикувани: документация за участие в обществената поръчка, техническа спецификация заедно с приложенията към нея и проект на договор. Прогнозна стойност на обществената поръчка, посочена в обявата за събиране на оферти е 69 990 лв. без ДДС и попада в стойностния праг на чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП. Обект на обществената поръчка е услуга по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 ЗОП. Със Заповед №РД-10-5/06.02.2023 г. е назначена комисия за разглеждане и оценка на получените оферти. Видно от Протокол с peг. №57-08-43- 1/29.03.2023 г. са постъпили четири оферти: от „••••• ООД“, „••••• АД“, „••••• ЕООД“ и „Писарски Дизайн ЕООД“. С утвърдения от възложителя протокол комисията е предложила на възложителя да сключи договор с класирания на първо място участник „•••••“ ЕООД. На 27.04.2023 г. между Изпълнителна агенция „•••••“, представлявана от жалбоподателя и „•••••“ ЕООД е сключен Догово𠹕••••••/27.04.2023 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на количественостойностни сметки на сгради, предоставени за управление на Изпълнителна агенция „•••••“. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора, финансовият ресурс по договора е до 65 200 лв. без ДДС или 78 240 лв. с ДДС. Контролните органи на въззиваемата страна установили, че в раздел III „Изисквания за лично състояние и критерии за подбор“, точка III.1.1 „Изисквания за личното състояние“, т. 14 от публикуваната обява, Възложителят е поставил следното изискване за лично състояние на участниците: ,,Възложителят ще отстранява от участие в процедурата участник, за които е налице някое от обстоятелствата: ...при наличие иа обстоятелства по чл. 5к nap. 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 г. от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. “ В Документацията за участие в обществената поръчка е приложена декларация за отсъствия на обстоятелства по чл. 5к пap. 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 г. от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки е оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна Съгласно чл. 5к параграф 1 от Регламент (ЕС) №2022/576 на Съвета от 8 април 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) №833/2014 г. относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, забранява се възлагането или продължаването на изпълнението на всякакви договори за обществени поръчки, попадащи в обхвата на директивите за обществени поръчки, на или със: а) руски гражданин, пребиваващо в Русия физическо лице или юридическо лице, образувание или орган, установени в Русия; б) юридическо лице, образувание или орган, повече от 50 % от правото на собственост в което е пряко или непряко притежавано от образувание, посочено в буква а) от настоящия параграф; или в) физическо или юридическо лице, образувание или орган, действащ (о) от името или по указание на образувание, посочено в буква а) или б) от настоящия параграф, включително, когато те представляват повече от 10 % от стойността на поръчката, на или със подизпълнители, доставчици или образувания, чийто капацитет се използва по смисъла на директивите за обществените поръчки. Обществената поръчка е с предмет „услуга“ и с прогнозна стойност без ДДС в размер по-нисък от праговата стойност по член 4 от Директива 2014/24/ЕС и чл. 20 ал. 1 т.1 б. „б“ ЗОП, а именно 69 990 лв. без ДДС. Контролните органи приели, че в случая чл. 5к § 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 г. е неприложим при възлагане на конкретната обществена поръчка, поради което е налице нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП – горното ограничение е довело до нарушаване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация предвид несъмнено разубеждаващото му въздействие и възпрепятстване от участие на тези потенциални участници, които отговарят на другите поставени от възложителя изисквания и могат да изпълнят предмета на обществената поръчка, но за които са налице обстоятелствата по чл. 55 ал. 1 т. 1 и т. 5 ЗОП. Контролните органи приели, че на 23.01.2023 г. в гр. София, жалбоподателят е открил възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на количествено-стойностни сметки на сгради , предоставени за управление на Изпълнителна агенция „•••••”, чрез публикуване на обява за събиране на оферти №F321924/23.01.2023 г., с която е ограничил конкуренцията като е включил изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета и стойността на обществената поръчка - нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП. Свидетелката М. Ц. Х.-Н. заемаща длъжността ст. одитор в Одитна дирекция на Сметната палата, съставила и връчила надлежно АУАН №ЗОП- 23/19.05.2025 г. Срещу съставения акт постъпило възражение с доводи, идентични с тези в жалбата. На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства: заповед №ОД-02-02- 025/16.12.2024 г., заповед №ОДР-02-02-040/16.12.2024 г., заповед №ОД-02-02- 001/14.01.2025 г. на зам.-председателя на Сметната палата за извършване на одита, заповед №35/30.01.2025 г на председателя на Сметната палата; справка за присъствените дни на оправомощено по чл. 7 ал. 1 ЗОП лице; справка за възложителите и упълномощените от тях длъжностни лица, заповед №РД-01- 368/21.09.2022 г. за упълномощаване на възложител, обява № F321924/23.01.2023 г., ведно с информация за документа, съгласно чл. 9а ал. 2 ППЗОП, писмо вх. №21-00-00-271/50/22.04.2025 г., отговор от одитирания обект с изх. №21-00-00-271/53/29.04.2025 г. и заповед №РД-10-5/06.02.2023 г., заповед №РД-10-7/29.03.2023 г., протокол с рeг. № 57-08-43-1/4/29.03.2023 г. от работата на комисията, догово𠹕••••••/27.04.2023 г., събраните гласни доказателства - показанията на свидетелката М. Ц. Х.-Н., които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, както и сроковете за това. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 2 ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно чл. 2 ал. 1 ЗОП, принципът за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, се проявява в изискването към участниците, вкл. чуждестранните, да се предоставят еднакви условия за достъп до обществената поръчка и равно третиране, респ. това означава, за всички участници да се прилагат едни и същи, предварително обявени критерии и правила както при подбора, така и при оценката на офертите им, вкл. като се осигури на всички заинтересовани лица достатъчно информация за критериите и правилата, които ще се прилагат. Безспорно, жалбоподателят в качеството му на Възложител е включил в обявата изискване за остраняване при наличие на обстоятелства по чл. 5к параграф 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 относно ограничителни мерки срещу Русия. Спорният по делото въпрос е дали Възложителят има право да поставя подобно изискване. Включване на изискване за остраняване при наличие на обстоятелства по чл.5к от Регламент (ЕС) №833/2014 относно ограничителни мерки срещу Русия, съдът намира за прозрачна и недискриминационна мярка, приложима към всички участници в процедурата, като без значение е стойността на поръчката. Когато са налице ясно формулирани и недискриминационни условия в процедурата, те не биха могли да нарушават принципите на равно третиране, когато се прилагат еднакво към всички участници, какъвто е и конкретният случай. Критерият за представяне на декларация относно чл.5к от Регламента, изпълнява тези изисквания и е мотивиран от обществения интерес и институцията, която жалбоподателят представлява. Т.е., посочването на основанията по чл. 55 ал. 1 ЗОП и обстоятелствата по чл. 5к пap. 1 от Регламент (ЕС) №833/2014 г. от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, не представлява нарушение, когато те са надлежно включени в обявата, както е в конкретния слуай. Обратното – те да не бъдат посочени в обявата е нарушение, тъй като ще противоречи на чл. 55 ал. 2 ЗОП. Наказващият орган в случая е игнорирал спецификата и обществената значимост на процедурата по изготвяне на количествено-стойностни сметки на сгради, предоставени за управление на Изпълнителна агенция „••••• ”. Неправилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят в качеството на Възложител е ограничил конкуренцията като е включил изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета и стойността на обществената поръчка. В случая, поставените от Възложителя допълнителни критерии за подбор по чл. 55 ал. 1 т. 1 ЗОП не обосновават нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП . Включването на допълнителните изисквания в обявата за събиране на оферти, не е довело вредни последици, като не е имало участници, недопуснати/отстранени от процедурата на това основание, нито има доказателства конкретен субект да се е отказал от участие по причина, че не отговаря на неоснователно въведеното от възложителя изискване, макар да отговаря на всички останали. Липсват и доказателства, потенциален участник да е искал писмени разяснения по условията на обществената поръчка, съгласно възможността в чл. 189 ЗОП, за да се изведе заключение, че заложеното допълнително изискване е възприето като пречка от конкретен стопански субект, и е повлияло негативно /възпиращо/ върху поведението му, респ. засегнати са негови права и икономически интереси. Съдът намира за погрешно тълкуването на наказващия орган, че при възлагането на обществената поръчка, чрез събиране на оферти с обява, възложителят може да отстрани участник единствено на основание чл. 54 ал. 1 ЗОП, но не и на някое от основанията, посочени в чл. 55 ЗОП. Систематично разпоредбите на чл. 54 и чл. 55 ЗОП се намират в Глава Седма "Изисквания към кандидатите и участниците", раздел І "Лично състояние на кандидатите и участниците", които разпоредби са общи и като такива се отнасят за всички процедури по ЗОП. Този извод не се опровергава и от обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 195 ЗОП е предвидено, че за неуредените случаи се прилагат Глава Първа и Втора от ЗОП. Това е така, тъй като това препращане е в смисъл, че и при възлагането, чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, която процедура по принцип е по-малко конкурентна, следва да се спазват принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, на свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност, заложени в чл. 2 ЗОП, както и че отговорността на Възложителите е същата, както и при другите видове процедури. Т.е., при вид процедура като процесната на общо основание се прилага разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 ЗОП. Горните изводи налага отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. По делото не е направено искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, поради което съдът не се произнася в тази насока.

Цитирани разпоредби

35