Решение № 240 от 10.12.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 358/2024 г.

Производството по гр.д. № 1220 по описа за 2023г. и било образувано по исковата молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, с която са предявени искове за осъждането на нотариус М. С., рег. № 581 – Карнобат за заплащането на основание чл.73 от ЗННД във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на сумата от 89 120 лв. – имуществени вреди по удостоверен материален интерес по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека както и 11 881.59 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 08.04.2022г. – 04.07.2023г. със законната лихва считано от 05.07.2023г. Ищецът сочи, че е предоставил с договор за банков кредит от 14.12.2015г. на „Виктория декарт“ ЕООД сума в размер на 125 000 лв. като кредитополучател като съдлъжници по този договор били и Д. Г., Т. Г. и Р. Г.. За обезпечаване на кредита била вписана първа по ред ипотека върху недвижим имот- ½ ид.ч. от дворно място с площ от 459 кв.м ведно с построените в него първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, масивен гараж, югоизточно складово помещение. За ипотеката бил оформен нотариален акт № 90/2015г. от нотариус С.. Отразено е на стр.4 от нотариалния акт, че съдлъжниците Р. Г. и Т. Г. са собственици на имотите, върху които е учредена договорната ипотека. На последната страница на съставения нотариален акт след доказателствата установяващи правото на собственост на ипотекарните длъжници е посочен и нотариален акт за дарение - № 32 от 2008г., с който на 12.11.2008г. Т. Г. и Р. Г. са дарили на сина си ипотекираните впоследствие ½ ид.ч. от дворното място в гр.Карнобат и построения в него първи етаж от двуетажната жилищна сграда, масивен гараж и югоизточно складово помещение. Ищецът сочи, че за него са настъпили вреди изразяващи се в неудовлетворяването му като взискател по изп.д. № 340/21г. на ЧСИ Н., образувано след инициирано заповедно производство и снабдяване със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Посочва че в хода на принудителното изпълнение е била насрочена публична продан на дарените недвижими имоти като цената, на която е започнала проданта е 89120 лв. С влязло в сила решение на РС – Карнобат по гр.д. № 820/21г. е плогласена частичната нищожност на договора за ипотека по отношение на ½ ид.ч. от дворното място ведно с построените в него първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, масивен гараж и югоизточно складово помещение. Вследствие на това поради неизпълнение на задължението на ответницата за установяване на правото на собственост на ипотекирания недвижим имот, банката е била лишена от привилегията на обезпечен кредитор и правата и се конкурират с правата на всички останали взискатели като при реализиране на публичната продан няма да и бъдат разпределени суми, с които да бъде погасен дълга към нея. С отговора на исковата молба от страна на нотариус М. С. иска е бил оспорен по основание и размер. Възразява се, че вреди на ищеца не са били причинени. Оспорва се извършването на действия от страна на нотариуса, с които реално са нанесени вреди на Банката – ищец. Липсва причинно – следствена връзка между действията на ответницата и настъпил вредоносен резултат. Не става ясно осъществена ли е публична продан и удовлетворени ли са претенциите на банката, в каква част. Предмет на договорната ипотека са и други недвижими имоти, по отношение на които нотариалният акт за ипотека не е прогласен за нищожен. Процесният кредит е обезпечен и с други имоти с друг нотариален акт № 36/2017 – поземлен имот в землището на гр.Айтос ведно с двуетажна масивна сграда, комплекс от къщи за гости. Според страната е налице злоупотреба с права, тъй като за един и същи договор взискателят се е снабдил с три заповеди за изпълнение, съответно- три броя изпълнителни листи. Не е ясно на какво основание изп.д. № 341 е присъединено към изп.д. № 340. Твърди се, че ищецът като взискател и ипотекарен кредитор напълно може да бъде удовлетворен за вземанията си към солидарните длъжници. Прави се и възражение за съпричиняване, тъй като банката е могла да извърши самостоятелна проверка на обстоятелствата преди сключване на сделката. При условия на евентуалност се прави възражение за изтекла давност. Безспорно установено по делото е, че на основание договор за банков кредит от 14.12.2015г. ищцовата банка „ПИБ“ АД е предоставил сумата в размер на 125 000 лв. на „Виктория декарт“ ЕООД, обезпечен с първа по ред ипотека върху недвижими имоти, собственост на съдлъжниците – физически лица. Предмет на ипотеката е самостоятелен обект с идентификатор 51500.507.544.1.11 по КККР на гр.Н., к.к. Слънчев бряг – собственост на ипотекарния длъжник Радка Г. ½ ид.ч. от дворно място с площ 459 кв.м в гр.Карнобат – УПИ18 – 3262 в кв.163 по ПУП – Карнобат заедно с построените в него първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, масивен гараж и югоизточно складово помещение - собственост на ипотекарния длъжник Дечко Георгиев поземлен имот № 03270 по ЗРП на гр.Карнобат с площ от 759 кв.м ведно с построените в него масивна сграда, представляваща склад на два етажа с площ от 70 кв.м., склад на един етаж, представляващ полумасивна сграда с площ от 59 кв.м и масивна производствена сграда на един етаж с площ от 54 кв.м – собственост на ипотекарния длъжник Т. Г.. С нотариален акт № 90/2015г. от 16.12.2015г. на нотариус М. С. съдлъжниците Т. Г. и Р. Г. са учредили в полза на „ПИБ“ АД договорна ипотека върху описаните по-горе недвижими имоти. Не се спори, че към момента на сключване на ипотечния договор от нотариус С. ипотекарния длъжник Т. Г. не е бил собственик на имота в гр.К. – ½ ид.ч. от дворно място с площ от 459 кв.м и построените в него първи етаж от двуетажна жилищна сграда, масивен гараж и югоизточно складово помещение. Приложен е по делото нотариален акт за дарение на този недвижим имот в гр.К. на нотариус Т. В. № 32 от 2008г., от който се установява, че Т. Г. и съпругата му Р. Г. са дарили на сина си Д. Г. този имот. Ответницата – нотариус С. при учредяване на ипотеката не е съобразила дарението при проверка принадлежността на правото на собственост която дължи по разпоредбата на чл.586 ал.1 от ГПК. С влязло в сила решение № 28 от 25.02.2022г. по гр.д. № 820/2021г. на РС – Карнобат е прогласена частичната нищожност на процесната договорна ипотека на основание чл.167 ал.3 от ЗЗД по отношение на ипотекирания от Т. Г. недвижим имот като учредена върху имот, който при сключване на договора не е принадлежал на лицето, което я учредява. Претендираните вреди от ищеца са в качеството му на взискател по изп.д. № 340/21г. по описа на ЧСИ С. Н., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по извлечение от счетоводните книги на банката да и бъдат заплатени солидарно предсрочно изискуеми суми по договора за кредит. Въпросното изпълнително дело не е приключило. По него е присъединено друго вземане на „ПИБ“ АД за 222 320.91 лв., както и вземания на други присъединени взискатели – ТД на НАП, Т. С., М. И., Ж. Т., „Кредит плюс“ ООД. Не е предявено разпределение от страна на ЧСИ по чл.495 от ГПК от провдени публични продани на имоти в землището на гр.Айтос, по която за обявен купувач е присъединеният взискател Т. С. при продажна цена 232 000 лв. и присъединеният взискател Ж. Т. за цена 56 688 лв. На основание чл.495 от ГПК е насрочено разпределение на продажна цена от 52300 лв. от реализирана публична продан на недвижим имот в гр.К.и на движими вещи – казан за ракия. Анализирана е отговорността на нотариуса по чл.73 ал.1 от ЗННД. Вредите се съизмеряват със средната пазарна стойност на ипотекирания недвижим имот, респ. – цената на иска за главница, която съвпада с обявената при публичната продан цена от ЧСИ на ипотекирания имот по нестаналата продан поради нищожността на ипотеката. Съдът е посочил, че в настоящия случай принудително изпълнение е насочено върху имуществото на кредитополучателя и солидарните длъжници вкл. и върху други недвижими имоти, върху които е учредена ипотека в полза на ищеца. Изпълнителното производство продължава да е висящо като се извършват действия по принудително изпълнение. Част от сумите предстои да бъдат разпределени на ищеца - взискател. Той въпреки, че е загубил качеството си на привилегирован – ипотекарен кредитор /след решението на КРС/ не установява вредите вследствие на нищожността на ипотеката и извършеното нарушение на нотариуса. Такива настъпили в неговия патримониум не се установяват. Поради това е приел, че ищецът претендира хипотетични вреди, а не претърпени и настъпили. Не се възприема за вреди сумата от 89 120 лв. - посочената цена в обявлението на проданта на ипотекирания недвижим имот, тъй като тази продан не се е състояла. Тези вреди са предполагаеми, а не реални. От значение е не какъв е размера на обявената продажна цена, а наличието на реален купувач на публичната продан. За процесния имот няма входирана молба на взискателя за насрочване на публична продан. Вредите сочи съдът биха настъпили при неудовлетворяване на банката при проведена публична продан на имота, обезпечен с ипотеката за разликата между разпределените суми от публичната продан и сумите, които би получила при разпределението ако би била привилегирован взискател. По повдигнатия въпрос за погасяване по давност на вземането – съдът е посочил, че законът по никакъв начин не обвързва началото на давностния срок с влизането в сила на съдебното решение, с което е обявена нищожността на ипотеката. На основание чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца. В случая на усложнена причинно-следствена връзка между деянието и вредите когато вредите се проявяват впоследствие давността започва да тече от настъпване на вредите. При ненастъпили вреди давност по чл.114 ал.3 от ЗЗД не тече. Поради това исковете като неоснователни са отхвърлени. При безспорна фактическа обстановка пред въззивната инстанция ищцовата страна – „ПИБ“ АД оспорва направените от първоинстанционния съд изводи досежно основателността на предявената от страната претенция. Не се спори, че е пристъпено към принудително изпълнение на задълженията на кредитополучателя „Виктория Декарт“ ЕООД за събиране на вземанията на Банката – кредитор. Безспорно установено е, че изпълнителното производство на ЧСИ Н.а още не е приключило, че към него е присъединено друго вземане на „ПИБ“ АД в общ размер на 222 320.91 лв. /по двата изпълнителни титула към дата 06.02.2024г.задължението към Банката възлиза на 400 743.51 лв./ и вземанията на още други пет присъединени взискатели – в т.ч. и ТД на НАП. По изпълнителното дело са извършени продажби на имоти в землището на гр.А. и са обявени за купувачи двама от присъединените взискатели. За процесния имот няма входирана молба от взискателя „ПИБ“ АД за насрочване на публична продан – видно от приложеното на л.242 от делото удостоверение на ЧСИ. Следователно - въззивникът – ищец в качеството му на взискател няма как да твърди, че е претърпял вреди от изпълнението върху процесния имот поради това че е хирографарен кредитор, тъй като изпълнение върху този имот не е предприето. Предявената претенция е за вреди в размер на 89 120 лв. - който представлява посочената цена в обявлението, от която е започнала първата публична продан на ипотекирания имот, която продан не се е състояла. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд – вреди биха настъпили при неудовлетворяване на банката при проведена публична продан на имота, върху който е учредена ипотеката /обявена за нищожна/ - за разликата между разпределените суми от публичната продан и сумите, които би получила при разпределението ако бе привилегирован взискател – т.е. – при положение, че ипотеката в нейна полза не бе обявена за нищожна. Споделя се и становището на първоинстанционния съд относно становището, че иска не е преждевременно предявен, тъй като в противен случай би се погасил по давност. В случая вземането произтича от непозволено увреждане, като при усложнена причинно – следствена връзка между деянието и вредите когато вредите се появяват впоследствие давността започва да тече от настъпване на вредите. При ненастъпили вреди давност по чл.114 ал.3 от ЗЗД не тече – съобразно и практиката на ВКС – Решение № 51 по т.д. № 1110/2010г. на ВКС. Като възприема на основание чл.272 от ГПК изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви настоящият въззивен състав намира, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Принципно изложените във въззивната жалба доводи от страна на въззивника са правилни – на основание чл.444 от ГПК процесния имот – етаж от къща представлява самостоятелно жилище и представлява несеквестируемо имущество – в този смисъл е и отговора на ЧСИ при поискване за насочване на принудително изпълнение спрямо имота. Ако ипотеката не бе обявена за нищожна поради обстоятелството, че учредителите на същата не са били собственици на процесния имот към момента на учредяването и на основание чл.445 ал.1 от ГПК несеквестируемостта би отпаднала и банката би имала право да изпълнява спрямо имота. Оплакването на банката е, че за нея не съществува никаква възможност да изпълнява по отношение на този имот като несеквестируем. Неясно защо обаче на 16.12.2015г. при учредяване на ипотеката с нотариален акт № 90, н.д. № 1085/2015г., което е станало с участието на представител на „ПИБ“ АД, от страна на Банката не са постъпили възражения въпреки, че като № 1 от приложените документи фигурира нотариалния акт от 2008г. за дарение на процесния имот от Т. Г. и Р. Г. на сина им Д. Г.. Това обстоятелство не е скрито, а очевидно и известно при така подготвения комплект документи за учредяване на ипотеката. Подготовката на един такъв акт трае известен период от време, през който всички участници в този договор се запознават с цялостната документация по изготвянето на нотариалния акт и учредяването на ипотеката. Буди недоумение бездействието на Банката, в чиято полза е учредена ипотеката при наличието на нотариалния акт за дарение, от който е видно, че всъщност ипотекарните длъжници не са собственици на процесния недвижим имот. Учредяването на въпросната ипотека безспорно и очевидно е станало със съгласието на представителя на банката – ищец и въззивник в настоящото производство. Въпреки пречките, породени от несеквестируемостта на процесния имот, то при настоящия етап от производството по принудително събиране на задълженията на кредитополучателя не може да се говори за наличие на реална вреда за Банката. Това би могло да се установи след приключване на производството и установяване каква сума е получила банката реално в процеса на изпълнение и каква би била тази сума, ако спрямо процесния имот тя е имала качеството на ипотекарен кредитор. Но и по този начин вредата би била посочена хипотетично, тъй като не може със сигурност да се посочи точния размер на паричната сума, която би получена при една евентуална публична продан на процесния имот. В тази насока могат да повлияят различни непредвидени фактори и реалната цена, на която бъде извършена проданта съществено да се отличава от първоначалната. Дори в случая е посочена условна цена – посочената в обявлението, от която е започнала първата публична продан на ипотекирания имот, която не се е състояла. Ето защо становището на съда е, че претенцията на „ПИБ“ АД против ответника С. в качеството и на нотариус на основание чл.79 от ЗННД във вр. с чл.45 от ЗЗД е неоснователна и поради еднаквостта на изводите с първоинстанцинния съд намира въззивната жалба на „ПИБ“ АД против отхвърлителното решение за неоснователна. Решението на окръжния съд при това положение следва да бъде потвърдено с възприемане на изложените в същото мотиви. Що се отнася до частната жалба против определение № 1588 то съдът намира същата за частично основателна. Несъстоятелни и неоснователни са доводите против размера на възнаграждението за процесуалния представител на ответника С. съобразно редакцията на Наредба № 1/2004г. за МРАВ, която е била в сила към момента на сключване на договора. Няма спор, че този договор е бил сключен на 29.08.2023г. Неясно защо обаче доводите на ищеца „ПИБ“ АД са, че този договор следва да бъде сключен при условията на редакцията на наредбата, действаща към м.07.2020г. Правилно този размер е съобразен с редакцията на наредбата от м.ноември 2022г., действала вече към момента на сключване на договора. Основателно е обаче възражението относно начисляването на ДДС. Присъждането на възнаграждение от страна на съда в случая не е облагаема сделка по смисъла на ЗДДС. Този акт на съда цели да възмезди процесуалния представител, оказвал безплатна услуга за сметка на другата страна. Съобразно утвърдената практика и до приемането на ТР по въпроса настоящият съдебен състав счита, че в случая ДДС върху присъдената сума не се дължи. Ето защо следва да се постанови изменение на решението в частта за разноските, като обжалваното определение следва да се отмени присъдения размер на възнаграждението за размера над 8650 лв. в частта на присъденото ДДС в размер на 1730 лв. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски – възнаграждение за процесуалния представител, но също без ДДС върху сумата съгласно чл.38 ал.2 от ЗА. Дължимата сума без ДДС възлиза на 7780 лв. като част от претендираната с ДДС – 9336 лв. Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд