Решение № 169 от 26.1.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6482/2025 г.

Производството е образувано по повод исковата молба на •••• против Ф. Д. К., с която са предявени два осъдителни иска. Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на старши инспектор в ТД на ••••, ТД •••, МП Л., е проявил бездействие при изпълнение на служебните си задължения, защото на ••• г., разпределен на работно място - Трасе 3 - Изход тежкотоварни автомобили, от 03:50:46 часа до 03:51:05 часа, е извършил замерване на товарен автомобил с турски регистрационен № ••• ••• 263/••• •••, и в модул ПТРР е генерирал нулева квитанция № •••, отбелязвайки разрешително образец „5“ с № •••, не е осъществил ефективен документен контрол на представените документи за курса на процесното ППС - за трета страна, за което е било необходимо разрешително Образец „•••“, и не е пристъпил към продажба на разрешително образец „•••“ за сумата от 3000 евро и не е начислил и събрал таксата по чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите в размер на 43 евро. Твърди се, че вредите са причинени в следствие на груба небрежност, проявена от държавния служител. Изтъква се, че така К. е нарушил чл. 4, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Правилата, утвърдени със Заповед № •••/••• г. на директора на Агенция М., нарушил е чл. 15, ал. 2, т. 15, предл. посл. и чл. 15, ал. 4 ЗМ, не е изпълнил разпоредбите на чл. 17, т. 8 от Наредба за ГКПП, приета с ПМС № ••• от ••• г., нарушил е вменените му в длъжностната характеристика, връчена му на 28.09.2021 г., преки задължения, не е спазил разпоредбите на т. 3, т. 5, т. 6 и т. 11 от Кодекса за поведение на митническия служител, с което е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. Ответникът в качеството си на митнически служител е имал задължение по служба да извърши контрол/проверка и администриране/събиране на дължимите такси от преминаващи тежкотоварни автомобили през МП Л., като спазва Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим. К. е поканен да възстанови нанесена щета на бюджета, но в дадения му срок за доброволно изпълнение не е заплатил задължението си. Ето защо той следва да заплати на ищеца сумата от 3043 евро, ведно с лихвата за забава от датата на увреждането – ••• г., която до 24.09.2025 г. е в размер на 1112,94 евро (2176,72 лева). В отговора на исковата молба се посочва, че със Заповед № •••/••• г. на директора на Агенция М. служебното правоотношение с ответника е прекратено поради наложено му дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, но заповедта е отменена с влязло в сила решение по адм. д. 901/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. Фактическите основания по исковата молба, по която е образувано настоящото дело, съответстват изцяло на тези, описани в заповедта за уволнение. В случая следва да бъдат съобразени нормите на чл. 302 ГПК, както и на чл. 177, ал.1 АПК, съгласно които влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, както и решението по административното дело има сила между страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. С отмяната на Заповед № •••/••• г. на директора на Агенция М. е признато, че тя е незаконосъобразна, от което следва, че всички фактически и правни основания, доводи и съображения, послужили за нейното издаване, са също незаконосъобразни. Ответникът посочва, че след като заповедта за уволнение е призната от съда за незаконосъобразна, не са налице допуснати нарушения на служебната дисциплина, което изключва наличието на имуществена отговорност по чл. 101, ал. 1 ЗДСл, тъй като, за да е налице такава, следва да са налице незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Не е проявена от К. груба небрежност при изпълнение на служебните му задължения, не е налице неизпълнение на неговите служебни задължения при проявена липса на елементарно старание, грижа и внимание към тях. Ответникът не оспорва фактите относно тежкотоварния автомобил и случилото се с обработката му, но в случая става въпрос за неволна негова грешка, която изключва наличието на груба небрежност при изпълнение на служебните му задължения. Начинът на организация на работата на Митнически пункт Л., кадровата обезпеченост, техническата обезпеченост, изключително тежкият трафик на този пункт, и др. обстоятелства към момента на твърдяното нарушение са поставили работещите там, също и ответникът, в обстановка на изключителна натовареност, напрежение и стрес. Набляга се, че и здравословното състояние на ответника към датата на твърдяното нарушение е било значително влошено. Ответникът посочва, че следва да се съобрази и сложната правна регулация на въпросите относно контрол и изпълнение на изискванията към разрешителните режими и пътните такси за чуждестранни превозвачи. Обсъдена е Спогодба между Народна Република България и Република Турция за международни превози на пътници и стоки по шосе от ••• г., чрез която се договаря режимът на разрешителните за тежкотоварните автомобили с турска регистрация чрез квоти, и решенията на междуведомствената комисия, която ги приема във връзка с прилагането й. За тези решения и за изискванията от тях ответникът е знаел, ползвал е указанията в „•••“ и точно е съобразявал недопустимостта на превозвач с турски тежкотоварен автомобил да се продава разрешително обр. 4б. При тези обстоятелства, правни норми и вътрешни указания К. не е имал правото да извърши продажба на превозвача, управляващ турския тежкотоварен автомобил, разрешително образец „•••“. Неговите действия при описаните обстоятелства е неправилно да се квалифицират като извършени при груба небрежност, те са коректни към назначилия го, към приложимите норми и към необходимостта да не се създават конфликти, вкл. и на двустранно международно ниво, както и съобразени със служебните му задължения. Липсва причинна връзка между извършеното нарушение от ответника и последиците от несъбирането на дължимите такси. Спрямо К. е проведена дисциплинарна процедура, приключила с издаването на заповедта за дисциплинарното му уволнение, призната от съда за незаконосъобразен административен акт с влязло в сила решение. Ето защо и няма доказано нарушение и незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните задължения на К.. Чрез настоящия процес е недопустимо да се преразглеждат въпроси относно това дължимите такси при правилното прилагане на закона и съобразяване на фактите не са дължими, тъй като липсва причинна връзка между поведението на ответника и твърдените от ищеца щети. Независимо от горното счита, че не са настъпили щети за ищеца, тъй като сумите от тези такси не са част от бюджета на Агенция М., а следва да се дължат на Министерството на транспорта и съобщенията. Оспорена е началната дата на дължимост на лихвата върху главницата. Посочено е, че имуществената отговорност е специална, сумата е търсима, поради което лихва върху нея се дължи от датата на поискването й. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като моли съда да ги уважи и да присъди направените от страната разноски по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски. Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: „Разрешително“ е документ, издаден по образец, установен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, даващ право за извършване на определен вид превози – пар.1, т. 17 от ДР на Закон за автомобилните превози (ЗАвтП). В съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласува с компетентните органи на държавите броя на разрешителните, които се предоставят на българските превозвачи (чл. 26 от ЗАвтП). Чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари до или транзит през територията на Република България, ако имат издадено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията разрешително, когато такова се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна, или след заплащане на такса на граничните контролно-пропускателни пунктове – чл.27, ал.1 от ЗАвтП. В чл. 19, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (за краткост Наредба № 11), при извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намира и разрешително за територията на Република България, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна. Между Република България и Република Турция е подписана Спогодба за международни превози на пътници и стоки по шосе на ••• г. (за краткост Спогодбата). Превозвачи, регистрирани в едната договаряща страна, могат чрез договорената система за разрешителни да предприемат: превоз между териториите на двете договарящи страни, транзит през тях или превоз за/от трети страни. На регулярни заседания на българо-турския комитет относно международния автомобилен транспорт се договарят квоти за размяна на разрешителни. Във връзка с прилагането на Спогодбата Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изпраща писмо изх.№ •••/••• г. до Директора на Агенция М., рег.№ •••/••• г. при Централно митническо управление на АМ. В него е отразено, че във връзка с протоколни решения на смесена българо-турска комисия по международен автомобилен транспорт, взети на ••• г. „от 5 август 2015 г. на турските превозвачи е дадена възможност да предоставят необходимите разрешителни, вместо да ги задължават да закупуват нови такива“. В писмото се посочва още, че в случаите, при които митническите служители на МП и ГКПП констатират нарушение на разрешителния режим с еднократни или многократни ЕКМТ/СЕМТ разрешителни, да разрешават на турските превозвачи да представят изискуемо еднократно разрешително, съответстващо на вида на извършвания превоз, установен към момента на контрола по ПТРР, съгласно чл.15, ал.2, т.15 от ЗМ. Ако турският превозвач не може да представи изискуемото еднократно разрешително, да се преминава към процедурата, предвидена в чл.99 от Тарифа № 5. Въз основа на това писмо е изготвено писмо рег. № •••/••• г. на ЦМУ на АМ, изпратено до Началниците на митническите учреждения по места, с което също се потвърждава, че във всички случаи, при които митническите служители констатират на МП и ГКПП, че турски превозвач не разполага на борда на контролираното ППС с изискуемо разрешително /еднократно или многократно/, следва да му бъде предоставена възможност да представи такова според вида на извършвания превоз. Видовете разрешителни за международен превоз на стоки, притежават следните характеристики: разрешителни образец „2“ са еднократни и дават възможност за „Превоз до и от Република България“ без заплащане на такса от страна на турски превозвачи; разрешителни образец „•••“ са еднократни и дават възможност за превоз между Република България и трета страна, което е без заплащане на такса от страна на турски превозвачи; разрешително образец „4b“ се продава на водача на чуждестранния товарен автомобил в граничен пункт или другаде на територията на страната, при невъзможност да бъде представено разрешително образец „•••“; разрешителни образец „5“ са еднократни и дават възможност за двустранен превоз „празен-пълен“ между Република България и Република Турция, без заплащане на такса от страна на турски превозвачи. За издаване на българско разрешително за чуждестранен товарен автомобил в граничен пункт или другаде на територията на страната се събират такси по чл. 99, ал. 1 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на МТИТС, одобрена с ПМС № ••• от ••• г. (Тарифа № 5 за таксите които се събират в системата на Министерство на транспорта и съобщенията (Загл. изм. - ДВ, бр. 101 от 2005 г., бр. 96 от 2011 г„ бр. 36 от 2022 г.) (Тарифа № 5). Задълженията на митническите органи по контрол на разрешителния режим за товарни и пътнически превози са регламентирани в чл. 15, ал. 2, т. 15, чл.15, ал. 4 от Закона за М.те (ЗМ) и чл. 17, т. 8 от Наредба за гранично-контролно пропускателните пунктове (за краткост Наредба за ГКПП). Контролните действия на митническите служители по отношение на разрешителния режим и събирането на пътни такси на излизащи от Република България пътни превозни средства (ППС) са регламентирани подробно в чл. 4, ал. 1 от „Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“, утвърдени със Заповед № •••/03.12.2012 г. на директора на •••• (за краткост Правилата). Според чл. 4, ал. 1, т. 2 от Правилата при липса, несъответствие или невалидност на някой от задължителните документи, не се допуска продължаване на превоза до представянето на валиден документ или закупуването на разрешително за съответния превоз. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от Правилата при липса на разрешително или невъзможност такова да бъде предоставено, както и при несъответствие между наличното на борда на ППС разрешително и извършения в страната курс, се преминава към продажба на разрешително по чл. 99 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерство на транспорта, одобрена с ПМС № ••• от ••• г. Според показанията на свидетеля А. Т. К., които съдът кредитира като достоверни, работата на митническите служители на митнически пункт „Л.“ (за краткост „Л.“) към месец декември 2022 г. протича по следния начин и има следните особености: Служителите пътуват от Бургас, като тръгват в 06.00 часа от Бургас, когато са първа смяна. Преди започване на смяната в 08.00 часа, началникът на смяната разпределя кой служител на кое трасе ще бъде – на трасе в кабинка (влизане в Европейския съюз) или на изход (излизане от Европейския съюз) или на трасе физически контрол. Основната задача е да се провери какъв е товарът като вид и каква е митническата му стойност, дали действително има товар, за да няма фиктивен износ или да има износ, но да не е деклариран, дали декларациите за износ са правилно формулирани, дали са минали проверка за сигурност и за безопасност. Митническият служител има и допълнителни задачи – да следи физическото състояние на водача, документите за изправност на МПС, дали то е минало технически преглед, осите на автомобила, с какви документи е влязъл на територията на България, дали е спазен разрешителният режим, има ли платени винетни такси. В случай, че няма платена винетна такса, митническият служител извиква служител на ДАИ и се разяснява на водача защо трябва да плати сума. Таксите, които митническият служител събира, са за разрешително „3b“ (транзитно разрешително), което водачите на турски превозни средства, когато минават само транзитно през България, плащат на вход или на изход. Плащането е само чрез кредитна или дебитна карта – пари в брой не се събират. За разрешителните, които са необходими, митническият служител се ориентира по талона и номера на превозното средство и в коя държава е регистрирано. Когато митническият служител е на трасе „изход“, той изпълнява задълженията си в малка кабинка, в която има компютър. Всички системи, с които работят митническите инспектори, са различен софтуер и отварянето им се извършва чрез различен браузър. За да се влезе в едната система, трябва да се излезе от другата. Ако се отворят много системи едновременно, може да блокират и да се обработи декларация на друг автомобил. Това създава трудност. Една от програмите е „Митническа информационна система за износ“ (за краткост МИСИ), друга е „Пътни такси и •••“ (за краткост ПТРР), в която трябва да се въведе информация за осите на камиона, теглото, регистрационен номер, включително и такъв на ремаркето, от коя държава са ремаркето и влекачът, защото всяка държава има сключени различни спогодби с България. След като дойде камионът след претеглянето му, водачът носи квитанция, издадена от ПТРР на вход в България, и митническият служител е длъжен да маркира тази квитанция и тя показва документите, с които е влязъл камионът. Сверяват се данните дали са същите, за да се провери дали има транзитно разрешително, за което единствено има разрешение да се събира такса от 36 евро. Има методическо указание, според което при никакви обстоятелства н а регистрирани в Турция превозни средства не се събират такси за разрешителни. Това указание се съдържа въ в вътрешна система •••, в която тези заповеди и указания се разпращат на митническите служители. Разрешително „•••“ е, когато турски камион натовари стока в България и трябва да я разтовари на място, различно от Турция. Разрешително „•••“ е за всички държави –ако водачът не представи такова, митническият служител трябва да му го „продаде“. Ако водачът на превозно средство, регистрирано в Турция, не представи това разрешително „•••“, което е безплатно, митничесият служител трябва да го отбие и да му предостави възможност да го представи. Това отбиване е на паркинг и отнема време на другите камиони, които чакат да преминат границата. След като представи разрешителното, превозното средство се изтегля наново и водачът не заплаща такса. Ако се касае за турско превозно средство, водачът му има възможност да отиде пеша до турската митница и да си вземе от там. Ако не получи разрешително „•••“, митническият служител не може да продаде разрешително „•••“ на камион на турската държава. Ако не е турски камион, когато няма разрешително „•••“, трябва да плати такса за разрешително „•••“, която е 3000 евро. Митническият служител няма право да задейства процедура за „продаване“ на разрешително „•••“. Има определен момент, в който трябва да се маркира разрешително „•••“, но в бързината, като се маркира ново разрешително, ако не се отбележи, остава старото. Докато работи на „Л.“, свидетелят, а и ответникът, ползват документ, озаглавен „•••“ (л.282 от делото), който е изготвен на компютър в табличен вид и в който има дописване „на ръка“ от В. Я., началник на ПТРР – Бургас към декември 2022 г. Той създава тази таблица, която митническите служители наричат „сламка“, която им помага, защото се отнася за всяка една държава отделно какво разрешително е нужно. На последната страница, на предпоследната колонка относно Турция е отразено само разрешително „•••“, не пише разрешително „•••“. На мястото под разрешително „•••“ е посочено БПТ, което означава, че трябва да се прилага Спогодбата. На другите държави, където може да бъде продадено разрешителнво „•••“, е записано изрично. Всеки служител получава този документ, заедно с ръкописното добавяне и подписът, който означава, че е валиден. Разрешително „•••“, ако трябва да го плати водач на превозно средство, различно от Турция, инспекторът на кабинката слиза с шофьора и с документите на превозното средство, отиват при началника на пункта, той проверява цялата документация и ако прецени, че трябва разрешително „•••“, той взема от специална каса такова разрешително, вписва му всичките данни, качва се с инспектора в кабинката и началникът на смяната въвежда данните в системата и дава на шофьора да плати с карта. Митническият инспектор не го прави това. Ако това се случи по време на нощна смяна, началникът на смяната държи тези разрешителни. Натовареността на „Л.“ е винаги голяма, поради което на смяна трябва да се обработват минимум 200 камиона на кабинка, като обработването на едно превозно средство трябва да приключи в рамките на 3 минути (според свидетеля нормалното време за обработване на презовно средство с оглед законосъобразното изпълнение на задълженията трябва да бъде около 15 минути). Възможно е да се направи, но с цената на пропуски и грешки. З а митническия служител е важно камионът какъв товар превозва, дали е деклариран товарът и дали не се извършва фиктивен износ. Почти всички от разрешителните за презозни средства, регистрирани в Турция, са безплатни. Митническият служител губи време да преглежда кое безплатно разрешително му е предадено, вместо да се съсредоточи върху това отговаря ли тежестта на влекача на ремаркето, заедно с товара на декларираните килограми, как е декларирана стоката, дали не се касае за забранена за износ стока. По принцип се редуват дневна-нощна смяна и два дни митническите служители почиват, но в периода от септември 2022 г. до декември 2022 г. в „Л.“ служителите работят по следния график: първи ден – дневна смяна от 06:00 часа до 22:00 часа; втори ден – дневна смяна от 06:00 часа до 22:00 часа; трети ден – нощна смяна от 18:00 часа до 10:00 часа сутринта на четвъртия ден и в този ден се почива, а на следващия ден сутринта митническият служител е отново на работа. Има забрана да се почива повече от 30 минути по време на обедна почивка и митническите служители работят непрекъснато с шофьори и правят пропускателен режим. Ответникът Ф. Д. К. към ••• г. изпълнява длъжността „старши инспектор“ в Териториална дирекция на ••••, длъжностно ниво 8, експертно ниво 4 в ТД ••• съгласно Заповед № •••/••• г. на директора на ••••. Според разпределение на работните места при звено 3 на „Л.“ от 20:00 часа на 01.12.2022 г. до 08:00 часа на ••• г. той изпълнява служебните си задължения на работно място Трасе 3 – Изход тежкотоварни автомобили. На ••• г. при него пристига турски товарен автомобил с регистрационен № ••• ••• •••/••• •••. Водачът представя митническите документи за превозвания товар – износна декларация с ••• фактура № •••••• и CMR. Съгласно вписаните данни в CMR превозът е от Република България за Република Ирак. Митническият служител извършва замерването му и товарният автомобил е регистриран в модул ПТРР в 03:48:03 часа, като служителят генерира нулева квитанция с № 22BG001011X48921176, с вписано разрешително образец „5“ с № •••, вместо необходимото разрешително образец „•••“, и не пристъпва към продажба на разрешително образец „4b“. Ответникът извършва действия по декларация с ••••• в периода от 03:50:46 часа до 03:51:05 часа на ••• г., т.е. я привежда в състояния „Представени стоки“, „Под контрол“, „Освободена за незабавно напускане“ и „Износът осъществен“ като в МИСИ отбелязва, че е извършен „Документен контрол“. Друг служител привежда митническата декларация в състояние „Износът осъществен“ в 03:54:46 часа на същия ден и отбелязва резултата от проверката „Приема се, че съответства“. В периода 12.05.2018 г. – ••• г. за „Л.“ няма регистрирани продадени разрешителни образец ••• на турски превозвачи. Следва да се посочи, че за същия период общо за останалите митнически пунктове са продадени 31 броя разрешителни образец ••• (справка за това, съставена от главен експерт в ДМРР – л.283 от делото), но няма информация дали от тях има продадени на турски превозвачи. С оглед периода от 5 години продажбата на тези разрешителни е изключение. На 16.02.2023 г. изпълняващият длъжността началник на „Л.“ съставя докладна записка до директора на •••, в която посочва, че на ••• г. при обработка на турски товарен автомобил „поради натрупана умора и късния час ст. инспектор К. погрешка регистрира разрешително образец 5 вместо необходимото разрешително образец •••.“ На 28.02.2023 г. директор на ДМРР изпраща писмо до ръководител на инспектората в ••••, с което го информира, че във връзка със 17 броя обработени турски товарни автомобили на „Л.“ в посока изход от България с място на товарене България и място на разтоварване И. и А., във всеки един от случаите се събира такса от 3000 евро, към която се начислява и такса за преминаване в размер на 43 евро. На 25.04.2023 г. директор на ТД на ••• изпраща писмо до ответника (връчено му на 27.04.2023 г.), с което го информира, че след извършена проверка от служители в Инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията в •••• се установява, че на на ••• г. К. не е осъществил ефективен документен контрол на представени документи за курса на товарен автомобил с турски регистрационен № ••• ••• ••/••• ••• за трета страна, за което е било необходимо разрешително образец „•••“, и не е пристъпил към продажба на разрешително образец „4b“ за сумата от 3000 евро и не е събрал таксата по чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите в размер на 43 евро, поради което е поканен да възстанови сума в размер общо на 3043 (три хиляди четиридесет и три) евро, представляваща сбора от неначислените и несъбрани дължими такси. На 27.04.2023 г. ответникът депозира писмено обяснение до директора на •••• във връзка с образувано срещу него дисциплинарно производство, в което посочва, че по график е бил на работа, както следва: на 26.11.2022 г. – дневна смяна; на 27-28.11.2022 г. – нощна смяна; на 29.11.2022 г. – дневна смяна; на 30.11.2022 г. – дневна смяна; 01-••• г. – нощна смяна. Набляга, че поради натрупана умора при обработката на турския товарен автомобил в модул ПТРР е регистрирал разрешително образец 5, вместо разрешително образец •••. По време на тази смяна ответникът е обработил 139 товарни МПС. К. депозира на 22.05.2023 г. до Директора на ТД Митница – Бургас възражение, с което заявява, че дали дължи сумата от 3043 евро, представляваща сбор от неначислени и несъбрани дължими такси, ще следва от решението по спора дали уволнението му е законосъобразно. Междувременно със заповед № •••/••• г. на директор на •••• на ответника е наложено дисципланарно наказание уволнение поради това, че на ••• г. от 03:50:46 часа до 03:51:05 часа е извършил замерване на товарен автомобил с турски регистрационен № ••• •••••/••• ••, и в модул ПТРР е генерирал нулева квитанция № ••••, отбелязвайки разрешително образец „5“ с № •••, не е осъществил ефективен документен контрол на представените документи за курса на процесното ППС за трета страна, за което е било необходимо разрешително образец „•••“, и не е пристъпил към продажба на разрешително образец „4b“ за сумата от 3000 евро, като начисли и събере таксата по чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите в размер на 43 евро, поради което: е нарушил чл. 4, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Правилата и чл. 15, ал. 2, т. 15 - предложение последно и чл. 15, ал. 4 от ЗМ; не е изпълнил разпоредбите на чл. 17, т. 8 от Наредба за ГКПП; нарушил е вменените му в длъжностната характеристика преки задължения, съгласно т. V.26 - да контролира разрешителните и други необходими търговски документи за международни превози при преминаване през страната на транспортни средства с българска и чужда регистрация, и т. V.28 - да познава и да спазва Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с т. VII.2.; не е спазил разпоредбите на т. 3, т. 5, т. 6 и т. 11 от Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, на чл. 2 и чл. 5, ал. 2, във връзка с чл. 23 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 28, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), с което е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. С решение № 1051/06.11.2023 г. по административно дело № 901/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, в сила от 10.04.2024 г., е отменена заповед № •••/••• г., издадена от директор на ••••. Ответникът е възстановен на работа в ••••. По доказателствата: Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на показанията на свидетеля А. Т. К.. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Предявите искове са с правна квалификация чл.101, ал. 1 във вр. с ал. 3 и чл. 102 от ЗДСл, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. По главния иск: Според разпоредбата на чл.101, ал.1 от ЗДСл държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Според чл.102 от ЗДСл имуществената отговорност на държавния служител се осъществява по исков ред. Според чл.207, ал.1, т.1 от КТ работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Според разпоредбата на чл. 302 от ГПК влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. От тази разпоредба следва, че заповед № •••/••• г., издадена от директор на ••••, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника, е незаконосъобразна. От това обаче не следва, че не е извършено от К. деяние при или по повод изпълнение на служебните му задължения, от което са настъпили вреди за държавата. Мотивите на съдебното решение на административния съд не формират сила на присъдено нещо, поради което за настоящия съдебен състав не съществува пречка да прецени дали ответникът е извършил нарушение на служебните си задължения, от което произтичат имуществени вреди за държавата. Имуществената отговорност е различна от дисципилнарната. Въпреки това главният иск се явява неоснователен, като мотивите за това са следните: Ответникът не отрича, че е допуснал нарушение на служебните си задължения на ••• г. – при обработката на турския товарен автомобил в модул ПТРР е регистрирал разрешително образец 5, вместо разрешително образец •••. Това нарушение обаче не е извършено при форма на вина „груба небрежност“. Натовареността на работата на ответника е изключително висока – на 26.11.2022 г. той е дневна смяна, на 27/28.11.2022 г. – нощна смяна, не е осигурена почивката до следващата смяна, защото на 29.11.2022 г. е дневна смяна, на 30.11.2022 г. – дневна смяна, като на 01/••• г. – нощна смяна. На служителите на трасе „изход“ се нарежда да се работи бързо и непрестанно, за да се преодолеят колоните чакащи автомобили – на смяна трябва да се обработват минимум 200 камиона на кабинка, като обработването на едно превозно средство трябва да приключи в рамките на 3 минути (така свидетелят К.). По време на смяната, в която се твърди да е допуснато нарушението, Ф. К. обработва 139 тежкотоварни автомобила. Тези факти илюстрират изключителната натовареност и напрежение в работата му. От значение е и обстоятелството, че работата по конкретния турски тежкотоварен автомобил е след повече от 8 часа работа по време на нощната смяна, започнала в 20.00 часа на 01.12.2022 г., след 03.50 часа на ••• г., към който момент е налице натрупана вече умора и напрежение у ответника. Във връзка с обстановката, при която се работи, от съществено значение е техническото и софтуерното осигуряване на дейността на митническия служител. Работи се с един компютър. За всяка система, с която работят митническите инспектори, е внедрен различен софтуер и отварянето на програмата се извършва чрез различен браузър. Тези системи не с а интегрирани и/или свързани, дори информацията, получавана чрез тях, в някои моменти е възможно да подведе работещия митнически служител. За да се влезе в едната система, трябва да се излезе от другата. Ако се отворят много системи едновременно (множество „прозорци“), може да блокират и да се обработи декларация на друг автомобил. Това създава огромна трудност (така свидетелят К.). В настоящия случай при обработването на автомобила е приложима Спогодбата, като по нейното приложение са издадени указания, от които следва, че на турските превозвачи се предоставя възможност да представят необходимите разрешителни, вместо да бъдат задължавани за закупуват такива. По делото е прието като доказателство документ „•••“, който се отнася и до прилагането на Спогодбата. В табличния вид на тези указания за държавата Турция са посочени разрешителните, които следва се прилагат, като липсва такова по образец 4b, каквото ищецът твърди, че К., като не го е продал, е нанесъл вреда на държавата. За това указание ответникът е знаел, ползвал е указанията в „•••“ и точно е съобразявал недопустимостта на превозвач с турски тежкотоварен автомобил да се продава разрешително образец 4b. Установи се от показанията на свидетеля К., че при непредставяне на съответното на превоза разрешително, в случая образец •••, камионът се отклонява на паркинг и се дава възможност на шофьора на турския тежкотоварен автомобил да представи нужното разрешително, като няма случай, при който водачът да не представи разрешителното (така свидетелят К.). Това показва, че не следва да се пристъпва към закупуване на разрешително •••. На следващо място, К. допуска излизането на тежкотоварния турски автомобил чрез разрешително образец 5, а не с разрешително •••. Разрешително образец 5 е еднократно разрешително за двустранен превоз „празен-пълен“ между Република България и Република Турция и е без заплащане от страна на турските превозвачи. Разрешително образец ••• е еднократно и дава възможност за превоз между Република България и трета страна и е без заплащане от страна на турските превозвачи. Невписването в системата на разрешително образец ••• не води категорично до извод, че такова разрешително ••• превозвачът не е притежавал, респективно шофьорът не го е имал на борда на автомобила си. От друга страна, К. не е имал правото да продаде на турския превозвач разрешително образец 4b. При разрешително образец 5 не се дължи такса за превоз от турския превозвач, при разрешително образец ••• – също не се дължи. Следователно, останалият запис в системата ПТРР за процесния автомобил, че напуска страната с разрешително образец 5, а не е вписано разрешително образец •••, води относно дължимостта на таксата/ите за превоз до един и същи резултат – такса не се дължи. От друга страна, такса за разрешително образец 4b не се дължи поради точното прилагане нормите на Спогодбата, указанията за нейното приложение и спазването им от страна на К. като митнически служител (в периода 12.05.2018 г. – ••• г. за „Л.“ няма регистрирани продадени разрешителни образец ••• на турски превозвачи). Според чл.2, т.3 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа (за краткост Тарифата) за влизане в Република България или за транзитно преминаване по републиканските пътища на пътни превозни средства с регистрация в страни извън Европейския съюз (Турция е такава страна) и ползващи разрешително със заплащане на пътна такса се събират такси в евро в зависимост от харектиристиките на превозното средство – 43 евро за товарни автомобили (със или без ремаркета и полуремаркета) с три и повече оси. При представяне на разрешително ••• турският превозвач не дължи такса, поради което той не дължи и такса от 43 евро. Ето защо и вреда не е настъпила. На последно място, за периода от назначаването си през 2009 г. и до 2022 г. К. не е наказван с дисциплинарни наказания, има оценка за работата „изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Работи отговорно и съвестно. От обработени 139 тежкотоварни автомобила в нощната смяна на 01./••• г., той допуска само един пропуск при обработката на документите. Това е допълнителен аргумент, който изключва деянието на ••• г. да се квалифицира като осъществено при форма на вината „груба небрежност“. Писмото на директор на ДМРР от 28.02.2023 г. не променя този извод, защото то не отчита особеностите на превоз, извършван от турски превозвач, който се регулира от Спогодбата и решенията на смесената българо-турска комисия по чл.15 от Спогодбата. Ето защо главният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като главният иск е отхвърлен, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихва. По разноските: При този изход на делото право на разноски има само ответникът, които се изчерпват с изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 евро (1200 лева) – договор за правна защита и съдействие – л.313 от делото. Ищецът е заявил надлежно възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. По неговата основателност съдът намира следното: Към датата на сключване на договора за правна защита действа Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата), като в случая с оглед материалния интерес би била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, като възнаграждение се определя за всеки иск – чл.2, ал.5 от Наредбата. Съдът обаче не е обвързан от размерите, посочени в Наредбата, и може да определи възнаграждение и под него – аргумент от Определение № 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Представени са множество писмени доказателства, като е налице както спор по фактите (ответникът твърди, че не е действал при условията на „груба небрежност“, не са настъпили вреди, респективно вредите не настъпват за ищеца), така и спор по правото (от значение ли е решението на Административен съд – Бургас за основателността на исковете, респективно как следва да се прилага Спогодбата и от кой момент се дължи лихва, ако се приме, че действително е нанесена вреда на държавата). По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ответника взе участие и имаше активно процесуално поведение. Предвид изложеното и с оглед извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 евро за двата иска и същото следва да се присъди в пълен размер. Адвокат И. е дерегистрирана по ЗДДС, поради което такъв данък не се начислява и не се включва в адвокатското възнаграждение. Мотивиран от горното Бургаският районен съд