Решение № 1536 от 30.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15566/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110215566 по описа за 2025 година РЕШЕНИЕ № гр. София, 30.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на трети февруари две хиляди и двадесет и шеста година, в състав: СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 15566 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЗД „•••••“ АД срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-171 от03.10.2025 г., издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя на основание чл. 644, ал. 2, вр. чл.644, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 от КЗ. Жалбоподателят счита, че обжалваното НП е издадено при нарушения на процесуалния и материалния закон, че се касае за маловажен случай и санкцията не съответства на целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН. С оглед на това се иска НП да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не изпраща представител. Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. На 13.05.2025 г. М. Д. – главен експерт в дирекция „Застрахователен надзор“ на КФН, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 09.04.2025 г. нарушение на КЗ в присъствие на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Представител на жалбоподателя подписал съставения против него АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на АУАН на 03.10.2025 г. П. Д. - заместник-председател на КФН издал НП, предмет на проверка в настоящото производство. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание. По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното: ЗД „•••••“ АД е застраховател по смисъла на КЗ и в това качество имало задължението да представя на КФН заверени годишни справки, доклади и приложения в срок от 14 седмици след края на финансовата година. С НП №Р10-196/09.10.2023 г. /влязло в сила на 09.12.2024 г./ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер от 4000 лв. за нарушение на чл.126, ал.1, т.2 от КЗ. След извършена служебна проверка от служители на КФН било установено, че ЗД "•••••" АД не е представило в КФН в предвидения от закона срок – до 08.04.2025 г. годишни справки, доклади и приложения и относно финансовата 2024 г. С писмо от 23.04.2025 от КФН било разпоредено в срок до 30.04.2025 г. ЗД "•••••" АД да представи в КФН заверени годишен финансов отчет и годишни справки, доклади и приложения по чл. 126, ал. 1, т.1 и т.2 от КЗ относно финансовата 2024 г. В предоставения срок дружеството-жалбоподател представило всички изискани документи. Въз основа на тези обстоятелства, било прието, че застрахователното дружество е извършило административно нарушение, поради което съставила процесния АУАН. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. М.Д. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като същта са еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което не се дължи и подетайлното им обсъждане. При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 126, ал.1,т.2 от КЗ. Съставът на това нарушение се осъществява от обективна страна с неизпълнение на приложена спрямо нарушителя принудителна административна мярка, като неизпълнението на която е скрепено с налагането на имуществена санкция в размер от 4000 до 40 000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец. Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина. За така констатираното нарушение обаче се установяват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива по-ниска от типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. При преценката си съдът отчете, че поначало се касае за частично неизпълнение, периодът на забава не е значителен – около 3 седмици, като дружеството е предоставило изисканите от КФН годишни справки, доклади и приложения в предоставения му срок. Съдът намира, че това поведение би трябвало да се стимулира именно чрез третирането на нарушението като маловажно, в противен случай производството по чл. 587 от КЗ и издаваните разпореждания биха се обезсмислили. Следва да се посочи, че дали процесното нарушение е първо или повторно в разглеждания случай няма отношение към въпроса за неговата маловажност. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на НП. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Така мотивиран, съдът