Решение № 408 от 11.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 657/2025 г.

Жалбоподателят - Сдружение "НББАЗ" обжалва Решение № 580/23.04.2025 г. по търг. дело № 20231100900545 по описа на СГС, V1-10 състав, с което НББАЗ е осъден да заплати на ищцовото дружество „АИГ ФЛОРА“ ЕООД парични суми за обезщетяване на имуществени вреди, както следва: сумата от 68 678 лева - разход за подмяна на МАН ТГХ с peг. № •••••••• /като е отхвърлена претенцията до пълния размер от 75000 лева/, сумата от 15 316 лева – разход за подмяна на хладилно ремарке КРОНЕ с peг. № ••••••••, обезщетение в размер на EUR 6 988 - за изтегляне и репатриране на товарната композиция от магистрала А3 в Германия; обезщетение в размер на 9 000 лева - разходи за репатриране на увредено хладилно ремарке с peг. № •••••••• от Германия до България; обезщетение в размер на 9 153.29 лева – разходи за репатриране на увреден влекач с peг. № •••••••• от Германия до България, обезщетение в размер на 315 EUR - разходи за съхранение на влекач в хале в Германия, обезщетение в размер на 270 EUR-разходи за съхранение на ремаркето в Германия в хале, обезщетение в размер на 18 240 EUR с ДДС - разходи за неустойка по договори - заявка 1, 2 и 3 със „7 Лейк“ ООД, и обезщетение в размер на 15 360 евро с ДДС - неполучено навло по заявка 2 и заявка 3 със „7 Лейк“ ООД /като е отхвърлен иска за обезщетение за пропуснати ползи, представляващи неполучено навло за сумата над 15 360 евро с ДДС до пълния претендиран размер от 18 240 евро като неоснователен/, сумата от 3 454.46 (три хиляди четиристотин петдесет и четири лева и 46 стотинки) – обезщетение за забава от 16.01.2023г. до датата на предявяване на исковата молба, заедно ведно със законната лихва върху размера на дължимите обезщетения от 21.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 23 715,64 лева – разноски по делото. Решението на първостепенния съд е изменено в частта с Определение от 22.07.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК, като със същото НББАЗ е осъден да заплати на ищеца разноски от 22 331.41 лв., а „АиГ Флора“ ЕООД е осъден да заплати разноски от 1094.17 лв. Счита се от въззивника, че решението на СГС е неправилно в осъдителните му части /без присъдените обезщетения за имуществени вреди за повредените влекач и полуремарке, за които не се възразява от НББАЗ/ поради следното: съдът не бил кредитирал възраженията на ответното дружество по отношение на претендираните разходи; липсвали доказателства за извършването на тези разходи за сметка на ищцовото дружество (т.е. доказателства за настъпила вреда) и за получаване на сумата от издателя на фактурите; липсвали доказателства за извършването на тези разходи за сметка на ищцовото дружество и за получаване па сумата от издателя па фактурите, като липсвало и преводно нареждане за извършване на банков превод от ищцовото дружество, така и документ, съставен от страна на издателя на фактурите за получаване на сумата. Изводите на първоинстанционния съд били неправилни и не съответствали на събраните по делото доказателства. Правилно съдът бил отбелязал, че е от значение за спора дали съответните разходи реално са извършени, но, освен това, за да бъдат присъдени в полза на ищцовата страна, следвало да се установи, че същите са извършени именно от „АИГ ФЛОРА“ ЕООД, при условията на пълно и главно доказване. В случая ставало въпрос за разплащания между юридически лица, които разплащанията се извършвали по банков път и извършването им било лесно установимо чрез съответните документи. За тези обстоятелства, обаче, нямало събрани по делото доказателства. Фактът, че превозните средства се намират в България, по никакъв начин не доказва извършването на разходи от страна на „АИГ ФЛОРА“ ЕООД за транспортирането им, още по-малко доказва размера на тези разходи. Неправилно било и първоинстанционното решение в частта, с която в полза на ищцовото дружество са присъдени 35 674.34 лева (18 240 евро) разходи за неустойка поради една забавена и две неизпълнени заявки, както и в частта, с която в полза на ищцовото дружество са присъдени 30 041 54 лева (15 360 евро) пропуснати ползи вследствие неполучено навло по една забавена и две договорени заявки. В заключение се иска да се отмени Решение № 580/ 23.04.2025 г., постановено по търг. дело № 20231100900545 по описа на СГС, VI-10 състав, в обжалваните му осъдителни части, като неправилно, и да се постанови ново решение, с което да отхвърлят претенциите на „АИГ ФЛОРА“ ЕООД срещу въззивника, предмет на жалбата, като неоснователни и недоказани, ведно с всички законни последици от това. Въззиваемото лице „АИГ ФЛОРА“ ЕООД оспорва с писмен отговор като неоснователна жалбата по реда на чл. 263 ГПК. Пред втората инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства, като в отхвърлителните му части решението на градския съд е влязло в законна сила, като необжалвано от никого. Следва да се посочи още, че решението на СГС не е оспорено от никого и в следните негови осъдителни части - за сумата от 68 678 лева - разход за подмяна на МАН ТГХ с peг. № •••••••• /като е отхвърлена претенцията до пълния размер от 75000 лева/, както и за сумата от 15 316 лева – разход за подмяна на хладилно ремарке КРОНЕ с peг. № ••••••••. Поради което, в тези части, първоинстанционното съдебно решение също е влязло в законна сила и не е предмет на настоящето въззивно производство. От материалите по делото настоящият съдебен състав установи следното: Производството по делото е образувано по искова молба на „А и Г Флора“ ЕООД срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователни.“ Ищецът предявява исковете си срещу ответника в качеството му на компенсационен орган по чл. 515 КЗ, като претендира общо сумата от 194 313, 47 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Поддържа, че на 19.06.2022 г. около 06:38 часа, в 97353, Вийзентхайд, А3 посока Пасау - Линц в участъка 520 - км 4.668, в резултат на навлизане със скорост несъобразена с отклоняването на движението по А3, заради ремонтни дейности и навлизане в лентата за насрещно движение, А. Д. от В-4700 •••, Шелсвег 24 - водач на т.а. Скания с люксембургски регистрационен № •••••••• е причинил ПТП, при което е унищожена собствена на ищеца товарна композиция от влекач МАН ТГХ с peг. № •••••••• и хладилно ремарке КРОНЕ с peг. № ••••••••. Поради това се е наложило претоварване на цялата стока и репатриране на влекач и ремарке. Излага се, че тъй като в резултат на процесното ПТП композицията е била тежко увредена и не е била в движение, се е наложило да бъде изтеглена и репатрирана от мястото на инцидента на 19.06.2022 г. от трето дружество дружеството WKV, със седалище във Вюрцбург, и оставена на съхранение в хале, собственост на дружеството, осъществило репатрирането, като влекачът остава на това място девет дни, а ремаркето - шест дни до осъществяване на превоза им до България, съответно на 28.06.2022 г. на 24.06.2022 година от две български дружества. И двете превозни средства са репатрирани с влекач, тъй като са тежко увредени и не могат самостоятелно да се движат.Сочи се, че по време на инцидента, увредената композиция е изпълнявала договор за превоз, сключен с дружеството „7 Лейкс“ ООД за превоз на палети с бутилки вино, като били сключени три договора. Тъй като инцидентът станал по време на изпълнениe на първия договор за превоз, по силата на договорите с третото лице се твърди, че възникнало задължение за ищцовото дружество да заплати сумата от 18 240 евро – неустойка. Поддържа, че на 01.07.2022 г. на основание чл. 503, ал. 4 и ал. 5 във връзка с чл. 496 КЗ, ищецът е депозирал искане за настъпило уреждане и претенция пред ЗД „ЕВРОИНС” АД, като кореспондент за България на FOYER ASSURANCES Luxembourg - застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на водача причинил ПТП. ЗД „ЕВРОИНС“ АД образувало два броя преписки с №№ 720000878.1 и 7200000878.2, за всяко едно от увредените МПС. В предвидения от закона тримесечен срок не било получено нито плащане, нито мотивиран отговор по направеното искане, поради което на 15.11.2022 г. на основание чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ, ищецът депозирал искане пред НББАЗ като Компенсационен орган с вх. № 20902 за определяне и изплащане на обезщетение за причинените на „А и Г ФЛОРА“ ЕООД имуществени вреди и пропуснати ползи. При ответника била образувана преписка по щета N9 CB-L-22-D-020. Поддържа, че в срока по чл. 516, ал. 2 КЗ, а и към датата на предявяване на иска, нямало произнасяне от Компенсационния орган по искането на ищеца, поради което за ищеца е налице правен интерес и правно основание за предявяване на тези искове срещу НББАЗ като компенсационен орган с оглед разпоредбата на чл. 513, ал. 2 КЗ. Поради това се иска от съда да осъди Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК: 130764706 да плати на „А и Г ФЛОРК“ ЕООД, ЕИК: 201747516, сумата от 194 313.47 лева, представляваща дължимото обезщетение за причинените на ищеца вреди и пропуснати ползи, както следва: Пълна загуба на влекача в размер на BGN 75 000 лева, като сумата е формирана след приспадане на 25% запазени части; Пълна загуба на ремарке в размер на BGN 15 316 лева (с оглед допуснатото увеличение на иска), като сумата е формирана след приспадане на 25% запазени части; Разходи за изтегляне и репатриране на товарната композиция от магистрала А3 в Германия в размер на EUR 6 988 лева, съгласно фактуралевова равностойност 13 667.34 лева; Разходи за репатриране на увредено хладилно ремарке с peг. № •••••••• от Германия до България в размер на 9 000 лева, съгласно фактура; Разходи за репатриране на увреден влекач с peг. № •••••••• от Германия до България в размер на 9 153.29 лева, съгласно фактура; Разходи за съхранение на влекача в хале в Германия в размер на 315 EUR, съгласно фактура - левова равностойност 616.09 лева; Разходи за съхранение на ремаркето в Германия в хале в размер на 270 EUR, съгласно фактура - левова равностойност 528.07 лева; Разходи за неустойка поради една забавена и две неизпълнени заявки в размер на 18 240 EUR, левова равностойност 35 674.34 лева; Пропуснати ползи вследствие неполучено навло по една забавена и две договорени заявки в размер на 18 240 EUR, левова равностойност 35 674.34 лева. Претендират се и 3 454.46 лева - обезщетение за забава от 16.01.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно с дължимата законна лихва върху размера на дължимото обезщетение от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и всички направени от ищеца деловодни разноски и такива за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете, като сочи, че не са изложени факти относно претенцията за неустойка, пропуснати ползи и разходи за съхраняване на влекач и ремарке, както и за репатриране. Поддържа, че е налице мотивиран отговор от представителя на застрахователя по ГО на водача, посочен като виновен за процесното ПТП, от 21.10.2022 г., поради това твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на НББАЗ. Излага се, че съгласно чл. 515, ал.4 КЗ увредените лица не могат да предявяват претенция през НББАЗ в качеството му на компенсаторен орган, когато са предявили претенцията си направо пред застрахователя или негов представител за България и са получили мотивиран отговор. Твърди се, че в случая е даден мотивиран отговор съгласно чл. 22, б. „Б“ от Директива 2009/103/ЕО. Сочи че, ако се приеме искът е допустим, то същият е неоснователен. Поддържа, че е приложимо правото на ФРГ, с оглед мястото на настъпване на процесното ПТП. Оспорва се отговорността на водача на т.а. Скания за настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че не са представени доказателства за механизма на ПТП. Прави се възражение за съпричиняване на водача на ищцовия автомобил. Оспорва се настъпването на твърдените вреди, техния размер и че подлежат на обезщетение по силата на договор за застраховка ГО. Поддържа, че не се установява настъпването на пълна щета, на стойността на влекача и ремаркето, на разходите за престой и превоз, на вредите поради забавени недоставки и неустойка. Оспорва се начисляването на ДДС върху размера на претендираното обезщетение. Прави се евентуално възражение за погасяване по давност, като се сочи приложим немския закон. В допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете. Оспорва твърденията, че е налице мотивиран отговор от застрахователя. Поддържа твърдението за настъпване на тотална щета, като се поддържат и претенциите за нестойка и неполучено навло. В отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си за недопустимост, евентуално за неоснователност на претенцията. С протоколно определение на СГС от 22.10.2024 г. е допуснато увеличение на предявения иск за главница с размер на сумата от 316 лева. Събраните от първостепенния съд доказателства са писмени, гласни и експертни заключения относно стойността на застрахованото имущество. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1. Решението на СГС е валидно и допустимо, при извършена правилна правна квалификация на предявените осъдителни искове, както и при правилно разпредЕ. доказателствена тежест между страните, за което не е и имало възражения от тях пред първата инстанция. Освен това, не е спорно по делото, че приложимо към процесните правоотношения с международен елемент е немското право, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II“), като информация за относимите норми на чуждото право е изискана и приета по делото. Ето защо и предвид нормата на чл. 269 ГПК, съдът следва да се произнесе само по оплакванията във въззивната жалба на Сдружение НББАЗ. Първото от тях е, че неправилно в полза на ищцовото дружество са присъдени разходи за изтегляне и репатриране на товарната композиция в Германия, за съхранение /престой/ в Германия на влекача и на ремаркето, както за репатриране до България на същите превозни средства. По-конкретно, сдружението-въззивник оспорва разходите за изтегляне, репатриране и съхранение на процесните увредени влекач и ремарке от мястото на произшествието до склад в Германия, а оттам и до България. НББАЗ счита също, че решаващият състав на СГС незакономерно е приел тези разходи за реално осъществили се, само въз основа на приетите по делото фактури, удостоверяващи извършването на тези услуги. Въззивникът възразява срещу сторените разходи за изтегляне, репатриране и съхраняване от мястото на произшествието до склад в Германия, включително и относно това, че те са адекватни и необходими. С определение № 2756/13.08.2023 г. по делото, състав на СГС правилно е разпределил доказателствената тежест, като е посочил, че е ангажимент на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване размерите на щетите /имуществените вреди/, тъй като твърди, че те вече са настъпили и претендира тяхното заплащане от ответното сдружение. За да докаже претенциите си относно сумите по платени разходи за преместване на катастрофиралите влекач и полуремарке от пътното платно до склад в Германия, заплащането на престоя и транспортирането на увредените превозни средства от Германия до България, ищцовото дружество е ангажирало само писмени доказателства. Същите са приложени още с исковата молба. Това са копия от фактури и възлагания, а именно - възлагане и фактура 12202718/21.06.2022 г. на л. 23 и 24, том първи; възлагане с фактура 12202791/21.06.2022 г. на л. 26, том първи, както и възлагане с фактура 12202792/21.06.2022 г. на л. 28, том първи /с превод на български език/. Видно от преводите от немски език на тези документи относно плащането на услугите е посочено „текст, написан на ръка – в брой, получени 6000 евро на 21.06.2022 г. и ЕС-Карта, получени 988 евро на 21.06.2022 г.“ /така на л. 24/, като всички записвания относно плащанията не удостоверяват, че те са извършени от „А и Г Флора“ ЕООД или от друго лице със знанието и без противопоставянето на същото дружество или че са били репарирани на платилия ги впоследствие от „А и Г Флора“ ЕООД /ако е била налице тази хипотеза/. Без значение от начина на плащане, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че сумите са заплатени от него и с тях е намалял патримониума му, тъй като същите се претендират като вече настъпили за дружеството имуществени вреди, заплатени от тях. Нещо повече, с отговора на исковата молба и с въззивната жалба, НББАЗ изрично е оспорил, че плащанията са извършени от „АиГ Флора“ ЕООД, при което с оглед разпредЕ.та доказателствена тежест от съда и правилото на ч. 154, ал. 1 ГПК, е следвало въззиваемото дружество да докаже заплащането им – в брой, чрез банкова карта /дебитна, кредитна/, чрез безналичен банков превод и т.н. То обаче не е сторило това. От текста на преведените и обсъдени по-горе документи не може да се извлече кое лице е платило тези разноски, за да бъдат присъдени като причинени имуществени вреди на ищеца. Това се отнася, както за разноските, сторени за преместването на катастрофиралата композиция от магистралата до съответните места в Германия, за дните, в които превозните средства са престояли там /такса „престой“/, така и разходите за транспортирането на увредените влекач и полуремарке от Германия до България – фактура 5286/25.08.2022 г. и фактура 58684/30.06.2022 г. – л. 29 и 30, том първи от делото на СГС. Това е така, защото на тези фактури са посочени банкови сметки, по които следва да се заплатят сумите на доставчиците на фактурите, извършили съответните услуги, но отново не са приложени доказателства за плащането им – в брой, по банков път или друго. По изложените причини, не може да се споделят вижданията на Софийския градски съд за основателност на следните претенции: а/ обезщетение в размер на 6 988 евро - за изтегляне и репатриране на товарната композиция от магистрала А3 в Германия; б/ обезщетение в размер на 9 000 лева - разходи за репатриране на увредено хладилно ремарке с peг. № •••••••• от Германия до България; в/ обезщетение в размер на 9 153.29 лева – разходи за репатриране на увреден влекач с peг. № •••••••• от Германия до България; г/ обезщетение в размер на 315 евро - разходи за съхранение на влекач в хале в Германия; д/ обезщетение в размер на 270 евро-разходи за съхранение на ремаркето в Германия в хале. Дори и да са извършени, ищецът не доказва, че той ги е заплатил, поради което не може и да му се присъдят. Ето защо, в тази й част, въззивната жалба е основателна. Въззивникът твърди още, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е присъдил на въззиваемия обезщетение за неполучено навло от следващи две заявки /втора и трета заявка/ за превоз със „7 Лейкс“ ООД. Това оплакване на НББАЗ е неоснователно, защото в приложимото немско законодателство се приема, че загубата на превозно възнаграждение (навло) се числи към пропуснатите ползи, които са „имотни облаги, които към момента на увреждащото събитие действително още не са принадлежали към имуществото на увреденото лице, но без това събитие биха се влели в него". Съгласно § 252, изр. второ от Гражданския кодекс на ФРГ за пропуснати се смятат ползите, които биха могли да бъдат очаквани с вероятност след обичайното протичане на дейностите и след особените обстоятелства. Поради това увреденото лице трябва само да разясни и да докаже обстоятелствата, от които произтича вероятността на настъпването на ползите" (Федерален върховен съд, решение от 19.10.2005, VIII Гражданска колегия, 392/03 Нойе юристише вохеншрифт- приложение за съдебна практика 06, 243). По делото въззиваемото дружество е представило три броя заявки за конкретни превози – процесният, при който е настъпило ПТП и следващи два /на л. 31 – 36, том първи/, както и са представени други доказателства (митнически документи и документи за внос и др. – така на л. 286 до 304 от том първи) от трето неучастващо в процеса лице – дружествотовъзложител на превозите. От тези документи безспорно се установява, че такива превози е имало, но са осъществени от други превозвачи. Според цитираното по-горе решение на Федералния върховен съд „за да бъде отхвърлено предположението, че твърдените ползи биха били действително реализирани, лицето причинило увреждането, трябва да докаже обстоятелства, от които следва, че в отделния случай ползите не биха възникнали.“ Следователно, тези пропуснати ползи също следва да бъдат обезщетени. Софийският градски съд е преценил, че обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучено навло /възнаграждение за превозвача/ следва да се присъди само за неосъществените втора и трета заявка, като към уговореното по двете заявки навло е прибавил и дължимия ДДС /тъй като „А и Г Флора“ ЕООД е регистриран по ЗДДС, а правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС се отнася само до цената на доставката, не и за другите вземания на превозвача-търговец, каквото е навлото/. Ищецът не е оспорил пред САС решението в частта, с която е отхвърлена претенцията му за неплатеното навло за първата заявка. Що се отнася до оплакванията на НББАЗ за присъденото възнаграждение по втората и третата заявка /като пропусната полза/, то те са неоснователни поради съображенията, изложени по-горе от съдебния състав – както с оглед приложимото немско право /вкл. и цитирана съдебна практика/, така и поради това, че ако процесното ПТП не бе реализирано, то в уговорените времеви графици и срокове, с процесните полуремарке и влекач, ищцовото дружество щеше да осъществи успешно заявките и да получи навлото – вж. заявки 1 до 3 на л. 32 – 36 от том първи. Ето защо е налице достатъчно голяма сигурност /по смисъла на § 252 от немския ГК/, че този пропуснат доход е щял да бъде реализиран, ако не е било процесното увреждащо събитие. По отношение оспорения с въззивната жалба размер на тази вреда, то тя действително съответства на 15 360 евро с ДДС – представляваща сбор от втората и третата заявка. В тази част, жалбата е неснователна, а решението на СГС се явява правилно. Основателно е обаче оплакването във въззивната жалба на НББАЗ относно присъденото в полза на „АиГ Флора“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди от 18 240 EUR с ДДС, представляващи разходи за неустойка по договори - заявка 1, 2 и 3 със „7 Лейк“ ООД. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. След като законът изисква реално настъпила вреда, за да се породи правото на обезщетение, то съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже, че неустойките, които то дължи на третото, неучастващо в процеса лице „7 Лейк“ ООД, са вече заплатени от него, за да се говори изобщо за претърпяна от „АиГ Флора“ ЕООД имуществена вреда, която да подлежи на обезщетяване от ответника. В случая, обаче ищецът нито твърди, нито доказва плащане, което да е осъществено от него към „7 Лейк“ ООД по т.нар. „неустойки“. Действително, формално е представена по делото официална рекламация /така на л. 38, том първи/ в общ размер от 18 240 лв. с ДДС /съответстващ на размера на исковата претенция/, посочени в документа като „такса за забава по заявка номер едно“, „такса за ненатоварване по заявка номер две“ и „такса за ненатоварване по заявка номер три“. Не е посочена банкова сметка на подаващия рекламацията „7 Лейк“ ООД, нито е налице текст или покана за плащане на сумата във въпросната рекламация, за да се приеме, че сумата е ликвидна и изискуема като вземане. Дори и теоретично да се приеме, че това е претендираната по исковата молба „неустойка“, която ищецът ще дължи на своя контрагент, това все още не са настъпили имуществени вреди, за да бъдат претендирани и НББАЗ да бъде осъден да ги заплати. Но след като не са заплатени от „АиГ Флора“ ЕООД, те не биха и могли да бъдат претендирани за плащане от ответното сдружение. Това е така, тъй като те представляват вземане от патримониума на третото, неучастващо по делото юридическо лице „7 Лейк“ ООД, а не вземане на ищеца. Чужди права пред съд не могат да бъдат предявявани /чл. 26, ал. 2 ГПК/, освен в изрично предвидените в закона случаи /т.нар.“процесуална субституция/, каквото законово изключение за предявяване на чужди права в случая, не е налице. Ето защо, претенцията от 18 240 EUR с ДДС - посочена, като разходи за неустойка по договори - заявка 1, 2 и 3 със „7 Лейк“ ООД, не е следвало да бъде уважавана, а е следвало да бъде отхвърлена. Предпоследното оплакване във въззивната жалба /т. 4, стр. седма/ е за неразглеждане и непроизнасяне от СГС по възраженията на ответника, касаещи начисляването на ДДС върху исковите претенции. По отношение разходите за неустойка, този въпрос не следва да бъде обсъждан изобщо в настоящия съдебен акт, тъй като претенцията за заплащането на неустойката е намерена от въззивния съд за изцяло неоснователна. По отношение присъденото като пропусната полза договорено навло по заявки 2 и 3, то САС счита, че правилно към данъчните основи на дължимото възнаграждение по двете неосъществени доставки, е прибавен и дължимия данък добавена стойност. Той следва да бъде внесен на общо основание, тъй като въззиваемото дружество е регистрирано по ЗДДС лице и се касае за доход, който подлежи на такова облагане. Ето защо, нужно е да се обезщети не само чистата стойност /без данъка/ на възнаграждението, но и дължимия ДДС, тъй като в противен случай, той ще остане да се внася за сметка на „АиГ Флора“ ЕООД, а това в конкретния случай е нелогично и необосновано, както житейски, така и юридически. Последното оплакване във въззивната жалба /т. 5, стр. седма/ е по отношение претенцията за мораторната лихва, върху търсените суми. Това оплакване на въззивника по принцип е неоснователно. Тук, правоотношенията между страните се уреждат не от немското право, а от специалната разпоредба на чл. 516, ал. 4 КЗ. Съгласно този текст, отговорността на Компенсационния орган за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението е ограничена, като началото на периода на забава се поставя считано от датата, на която изтича срокът за произнасяне-два месеца от датата на предявяване на претенцията. Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, претенцията е получена от ответника на 15.11.2022 г., от която дата е започнал да тече срокът за произнасяне. Срокът за окончателно произнасяне по претенция е изтекъл на 15.01.2023 г. и съгласно чл. 516, ал. 4 КЗ от тази дата следва да се присъди на ищеца законната лихва върху определеното обезщетение за имуществени вреди. Но по отношение на размера на тази мораторна лихва, същият е посочен от ищеца като 3 454.46 лв. за периода от 16.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба /21.03.2023 г./ и е изчислен върху цялото претендирано обезщетение за имуществени вреди от 194 313.47 лв. Макар и да е отхвърлил главните искове в определени техни части, СГС в диспозитива на обжалваното решение е присъдил търсеното обезщетение за забава изцяло – 3 454.46 лв. за периода от 16.01.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и дължимите обезщетения за забава от 21.03.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на задълженията. С оглед правните изводи на САС, акцесорният иск за лихва по чл. 516, ал. 4 във връзка с ал. 2 КЗ е основателен само за сумите от 68 678 лв. разход за подмяна на влекача МАН, 15 316 лв. разход за подмяна на ремарке Кроне и 30 041.55 лв. /левовата равностойност на неполученото навло от 15 360 евро с ДДС/, представляващи главници по присъдените обезщетения. Върху сбора от тези три суми и за периода от 16.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, мораторната лихва за забава възлиза на 2315.13 лв., а не на 3 454.46 лв., поради което решението на първоинстанционния съд следва да се отмени за сумата от 1 139.33 лв., представляваща разликата между 3 454.46 лв. и действително дължимите 2315.13 лв. В заключение, решението на СГС следва да бъде отменено в следните негови части: а/ присъдено обезщетение в размер на 6 988 евро - за изтегляне и репатриране на товарната композиция от магистрала А3 в Германия; б/ присъдено обезщетение в размер на 9 000 лева - разходи за репатриране на увредено хладилно ремарке с peг. № •••••••• от Германия до България; в/ присъдено обезщетение в размер на 9 153.29 лева – разходи за репатриране на увреден влекач с peг. № •••••••• от Германия до България; г/ присъдено обезщетение в размер на 315 евро - разходи за съхранение на влекач в хале в Германия; д/ присъдено обезщетение в размер на 270 евро-разходи за съхранение на ремаркето в Германия в хале; е/ присъдено обезщетение в размер на 18 240 EUR с ДДС - разходи за неустойка по договори - заявка 1, 2 и 3 със „7 Лейк“ ООД; ж/ присъдена мораторна лихва за забава върху претендираните обезщетения в размер от 1 139.33 лв., представляваща разликата между 3 454.46 лв. и действително дължимите 2315.13 лв. за периода от 16.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба. В тези части и за тези суми, исковите претенции на „А и Г Флора“ ЕООД следва да се отхвърлят от въззивния съд като неоснователни и недоказани. В останалите атакувани с въззивната жалба на НББАЗ части от решението на Софийския градски съд /за неполученото навло от 15 360 евро с ДДС и за присъдената мораторна лихва за забава от 2315.13 лв. за периода от 16.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба/, същото се явява правилно и следва да се потвърди. Разноски: В първата инстанция, предявените от ищеца искове са в общ размер от 198 085.93 лв. Уважената част е 116 350.68 лв., а неуважената част – 81 735.25 лв. Видно от представените списъци по чл. 80 ГПК, страните са направили пред СГС разноски, както следва – дружество-ищец – 23 765.83 лв., НББАЗ – 18 128.48 лв. Ето защо, „АиГ Флора“ ЕООД има право на 13 959.45 лв., а НББАЗ – на 7 480.27 лв. При извършване на прихващане между двете дължими суми до размера на по-малката, НББАЗ дължи на ищеца 6 479.18 лв. или 3312.75 евро. Втора инстанция: Обжалваем материален интерес – 98 680.65 лв., от които уважената част е 66 323.97 лв., а неуважената – 32 356.68 лв. Видно от представените списъци по чл. 80 ГПК, страните са направили пред САС разноски, както следва – НББАЗ – 14 134.51 лв., а дружествотовъззиваем – 9 850 лв. Няма релевирани от процесуалните представители на страните възражения за прекомерност по чл. 78, ал. 6 ГПК, поради което НББАЗ има право да получи 9 499.90 лв. разноски, а „АиГ Флора“ ЕООД – 3 229.74 лв. При извършване на прихващане между двете дължими суми до размера на по-малката, НББАЗ следва да получи от въззиваемото лице 6 270.16 лв. или 3205,88 евро. Налице са и условията за прихващане между дължимите от НББАЗ 3312.75 евро разноски за първата инстанция и дължимите от „АиГ Флора“ ЕООД разноски за втората инстанция в размер от 3205.88 евро, при което сдружението остава задължено към ищцовия търговец за сумата от 106.87 евро /сто и шест евро и осемдесет и седем евроцента/ разноски за две инстанции. Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ТО, 15 с-в,