Решение № 19119 от 12.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8694/2026 г.

дело № 20261110108694 по описа за 2026 година Предявен е осъдителен иск от „••••“ ЕООД срещу „••••“ ЕАД с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3.30 евро /6.45 лева/ с ДДС или 2.75 евро /5.38 лева/ без ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № •••, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги – допълнителен пакет интернет чрез мобилен телефонен номер ••••, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № •••/01.06.2023 г. за мобилна услуга № •••, с период на фактуриране 28.04.2023 г. – 27.05.2023 г. Ищецът твърди в исковата молба, че има сключен с ответното дружество Договор № •••, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г. за 2161 услуги – мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет – пакети. Сочи, че от ответника е издадена фактура № 468482929 за отчетен период 28.04.2023 – 27.05.2023г, в който за мобилен номер •••• е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 8.58 лева без ДДС, която сума била изцяло заплатена от ищцовата страна. Същевременно се изтъква, че при подписване на приложимото към правоотношенията на страните за отчетен период 28.04.2023 – 27.05.2023г Приложение № 1 от 03.12.2021г. било уговорено, че месечната абонаментна такса за мобилен номер ••••е в размер на 3.20 лева без ДДС. Твърди се, че дължимата такса представлява месечна такса за пакет ••• клас ХS – 3.20 лева без ДДС. С огледи изложеното подчертава, че заплащането за процесния период на сумата от 8.58 лева без ДДС, при дължима реално сума в размер на 3,20 лева без ДДС е довело до надплащане на сума в размер на 5.38 лева без ДДС, която е била недължимо платена. Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. От името на дружеството се признава изрично, че между страните е сключен договор № ••••, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г., както и че за мобилен номер •••са начислени суми по фактура •••. Ответникът оспорва изрично, че сумата по фактурата е заплатена, в това число и че същата е заплатена от ищеца, като твърди, че плащането е извършено от трето за спора лице. Излагат се твърдения, че в раздел 2, т.2.1 от подписаното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021г било посочено, че параметрите на тарифния план са описани в Приложение № 2 от 03.12.2021г. Поддържа се, че има подадено заявление от 25.08.2022г от страна на ищеца през онлайн платформа за ползване за избор на друг тарифен план и ползване на друга мобилна услуга. Предвид това се сочи, че всички суми са били правилно начислени на ищеца. От името на дружеството се оспорва твърдението на ищеца, че именно той е извършил плащането, като се излагат аргументи в насока, че трето за спора лице е платило задълженията по процесната фактура за мобилен номер •••, тъй като ищцовото дружество имало персонал от 10 души, а ползвало услуги, чийто брой е 2161. Ето защо е направено искане за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното: За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма, а именно – ищецът да е заплатила на ответника сума в размер на претендираните 3.30 евро /6.45 лева/ с ДДС, а ответникът да е нямал основание да я получи. При съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/28.05.1979г. съдът изрично е указал, че в тежест на ищеца е да установи плащането на процесната сума на ответника. В този смисъл е и практиката, обективирана в решение № 227/22.03.2019г. по гр.д.№ 896/2018г.на ВКС, ІІІ г.о, решение № 29/28.03.2012г. по гр.д.№ 1144/2010г. на ВКС, ІV г.о. Наличието на основание за плащането е в доказателствена тежест ответника. Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че е сключен договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ••••, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г, който е бил приложим към процесния период 28.04.2023 г. – 27.05.2023 г за мобилен номер •••••••••• и в който е предвидено предплащане на абонаментните такси ежемесечно.Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по Приложение № 1 /л.4-6 от делото/ и Приложение № 2 /л.47-49 от делото/ към договор № •••от 03.12.2021г. Така представените приложения не са били оспорени от ответника. В раздел V от Приложение № 1 е уговорен начинът, по който следва да се извърши плащането, съответно и начисляването на дължимите суми. В т.2.1 от клауза „Условия на ползване на екстрите“ от раздел V от Приложение № 1 изрично е посочено, че екстрата е определен обем потребление на електронна съобщителна услуга, което се добавя към избрания от абоната основен тарифен план и се използва в рамките на едномесечен срок период на фактуриране срещу определена МАТ. Изрично е предвидено, че месечната такса за Екстрата се начислява към месечната абонаментна такса за основния тарифен план и се заплащат заедно. Съгласно т. 2.2 Екстрите се активират веднага след като бъде заявена, при подписване на приложението към договора. В т. 2.4 е посочено, че на един номер може да бъдат активирани до 50 бр. Екстри – мобилен интернет, като данните за активираните екстри за мобилен интернет се посочват в Приложение № 2 към договора. Предвидена е възможност в т. 2.6и екстрите да бъдат деактивирани с искане на абоната чрез заявка, подадена в А1 магазин или по ред, описан на интернет страницата на дружеството. В раздел VI в т. 10 е уговорено, че абонатът може да управлява ползваните по Приложение № 1 услуги чрез код за сигурност, през бизнес портал на оператора, достъпен на уебсайта му. Изрично е посочено и че абонатът отговаря за действията извършвани чрез кода за сигурност, като извършени от трети лице действия посредством предоставения на абоната код го обвързват и пораждат своите правни последици между страните. В общите условия е предвидено и че месечната абонаментна такса за даден период се предплаща предварително. Съгласно Приложение № 2 към договор № •••от 03.12.2021г. по отношение на мобилен номер ••• страните са избрали тарифен план ••• ••клас ХS без включен допълнителен пакет. Следва да се посочи, че видно и от издадената от ответника фактура е, че именно месечна абонаментна такса за тарифен план •••• клас ХS е начислявана за процесния период за мобилен номер ••••••••••. При съобразяване на така избрания мобилен план и допълнителни услуги е видно, че в Приложение № 1 към договор № 503554975 от 03.12.2021г е уговорено заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 3.20 лева без ДДС с включена отстъпка. Видно от посоченото в Приложение № 1 е, че стойността на стандартната месечна такса е 7 лева, а стойността на стандартната месена такса „Плюс пакет – екстра мобилен интернет на макс. скорост“ е 1 лева без ДДС, т.е общият размер на таксата за избрания пакет услуги ХS, включващ и интернет при стандартни условия, е 8 лева без ДДС. След прилагане на отстъпките от така посочените такси остава дължима месечна абонаментна такса с допълнителен пакет общо 3.20 лева без ДДС. Видно от представената по делото фактура •••за мобилен номер •••за периода от 28.04.2023г. до 27.05.2023г. са начислени месечна такса ••• клас ХS в размер на 3.34 лева без ДДС /при дължима без отстъпка сума от 8.34 лева/ и месечна такса за „Плюс 250 МВ мобилен интернет на макс. скорост“ в размер на 0.48 лева без ДДС с отстъпката /при дължима без отстъпка сума от 1.19 лева/, като така посочените цени са след приспадане на уговорените в договора отстъпка. Предвид това общият размер на начислените съгласно фактурата суми за месечен абонамент е 3.82 лева без ДДС, а не 3.20 лева без ДДС каквато е уговорката в договора. Във връзка с това следва да се отбележи, че ищецът в уточнителна молба от 16.06.2026г изрично посочва, че е била извършена индексация на абонаментните такси през 2022 г с 3.3 % и през 2023г с 15.3 %, но оспорва същата като незаконосъобразна, основаваща се на неравноправни клаузи и твърди, че начислените заради индексацията суми също са довели до обогатяване. Предвид това първият спорен по делото въпрос е дали в случая е налице основание да бъде приложена индексация спрямо първоначално уговорената месечна абонамента такса, която от сума в размер на 3.20 лева без ДДС да се увеличи на 3.82 лева без ДДС. На първо място, следва да се посочи, че ответникът не е изложил изрични твърдения, че е упражнил правото си на индексация на уговорените месечни абонаментни такси в договор № ••••от 03.12.2021г, като възможност за подобна промяна не е включена в текста на представените по делото Приложение № 1 и Приложение № 2, като по делото не са представени общите условия на дружеството, към които договорът препраща. Следователно липсват доказателства, че страните помежду си са се уговори, че е налице възможност ответника едностранно да изменя размера на цената на предоставените услуги. Предвид това следва да бъде разгледана нормативната уредба на договорните отношения между страните, която е дадена в чл. 230 от Закона за електронните съобщения, в редакция действала към 2023г, предвид обстоятелството, че нормата на чл.230, ал. 8 ЗЕС предписваща изискванията към предприятията при увеличаване на цените на електронните съобщителни услуги, е приета едва през 2025г. Ето защо съдът намира, че следва да бъде съобразена нормата на чл.230, ал. 3 ЗЕС, съгласно която доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорените условия /сред които условия безспорно попадат и уговорените цени на предоставената услуга/, включително промени в общите условия в срок, не по-малък от един месец преди влизането им в сила и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи. Следователно законодателят е предвидил задължение за доставчика какъвто е „••••“ ЕАД да уведоми ползвателя на услугата за извършването на промени, като е предвидил своеобразна презумпция, че щом същият не е прекратил договора, се е съгласил с промяната. В настоящата хипотеза обаче не са ангажирани доказателства от страна на ответника, че е извършил промяна в тарифния план, уговорен между страните чрез увеличаване на цената, за която да е уведомил ищеца в качеството му на ползвател на услугата за това. Предвид това не може да се приеме и, че е осъществено изменение на тарифния план чрез индексация в съответствие с изискванията на чл. 230, ал. 3 ЗЕС. С оглед изложеното Софийски районен съд намира, че осъществената индексация /увеличение на абонаментната такса/ е незаконосъобразна, предвид липсата на доказателства за осъществена промяна на тарифния плана. Прилагането на фактура с начислени увеличени цени не представлява доказателство за промяната в тарифния план в съответствие с изискванията на чл. 230, ал. 3 ЗЕС. Вторият спорен въпрос по делото е дължи ли се заплащането от страна на ищеца на начислени суми за допълнителни пакети: Както беше посочено и по-горе видно от Приложение № 2, което не е оспорено от ответника, ищецът не е избрал никакъв допълнителен пакет за мобилен номер •••. Предвид това от значение за изхода на спора е да се установи дали след датата на сключване на договора между страните 03.12.2021г е била извършена промяна в избрания от ищеца в качеството му на абонат чрез добавяне на допълнителен пакет мобилен интернет или друга услуга. Във връзка с това от ответника е застъпено становището, че чрез онлайн платформата на ответника е била извършена промяна в тарифния план и заявените допълнително услуги на 25.08.2022г. Още с доклада по делото съдът изрично е указал на ответника, че именно негова е доказателствената тежест да установи промяната. Като доказателство за това от страна на „•••“ ЕАД към отговора на исковата молба е представена справка от блинг системата на ••• по партидата на „•••“ ЕООД, касаеща мобилен номер •••/л. 26 от делото/. На първо място, следва да се посочи, че от така представената справка не може да се установи как е осъществено добавяне на допълнителни услуги, в това число дали добавянето е станало въз основа на заявка, направена от ищеца /или негов представител/ чрез онлайн платформата на ответника съобразно описаните правила в Приложение № 1 раздел V и раздел VI, чрез код за сигурност, или чрез подписване на допълнителен анекс към договора. Не се установява и дали промяната е извършена от ищеца, от трето за спора лице или от самия ответник без да е отправено искане от ищеца, т.е едностранно. Следва все пак да се посочи, че от представената от самия ответник фактура е видно, че за мобилен номер •••начислените суми са за избран тарифен план ••• клас XS, такъв какъвто е бил избран и първоначално при сключване на договора. Ето защо не може да се приеме, че е била извършена промяна във вида на избрания от ищеца първоначално тарифен план. Напротив, същият е останал непроменен, като е променен единствено цената на тарифния план, т.е месечната абонаментна такса. Дори и обаче така представената справка да бъде ценена като годно доказателства за установяване на извършена промяна в договорените между страните условия по отношение вида на допълнителната услуга чрез включването на такива към вече избрания тарифен план, то не се доказва, че тази промяна е действала и към исковия период. От представената справка от блинг системата се установява, че за мобилен номер •••••••••• на 25.08.2022г. са извършени промени и са включени услуга за мобилен интернет 250 МВ на стойност 0.53 лева, абонаментна такса 3.70 лева и допълнителна услуга за мобилен интернет 5 GB на стойност 5.28 лева, като крайната дата на първите две услуги е 05.05.2023г, а последната до 28.11.2022г., т.е преустановено е ползването на услугата за мобилен интернет 5 GB преди началото на исковия период. По отношение на услугите, които са били активни до 05.05.2023г съгласно справка от блинг системата, която дата формално попада в периода на издаване на фактурата 28.04.2023г – 27.05.2023г следва да се посочи, че в процесната фактура за периода от 28.04.2023г до 27.05.2023г има направени само две начисления – едното е на сумата минус 6.58 за корекция и другото е за сумата от 0.00 лева за такса смяна на потребител, т.е формално не са били начислявани суми. Всички останали начисления са услуги с период от 05.05.2023г до 27.05.2023г /т.е след прекратяване на посочените услуги/ или за периода от 28.05.2023г до 27.06.2023г. Във връзка с това следва и да се отбележи, че доколкото се касае за включени такси за допълнителни пакети, видно и от самата фактура и в съответствие с общите условия на ответника, сумите дължими за периода 28.04.2023г – 27.05.2023г включват в себе си авансово заплащане на абонаментните такси, т.е във фактурата за 28.04.2023-27.05.2023г следва да се начисляват абонаментни такси дължими за следващия отчетен период 28.05.2023г – 27.06.2023г и реално потребени услуги извън абонаментните за текущия период. Следователно дори и да се приеме, че от ответника е доказано, че са били включени така посочените услуги допълнително и е била извършена промяна от ищеца чрез онлайн платформата, то тази промяна е преустановила действието си и суми във връзка с това не следва да се включват в процесната фактура. От друга страна, следва относно доказателствената стойност на представената справка и нейната достоверност, следва да се съобрази и, че за някой от сочените като включени допълнително услуги /например за мобилен интернет 5 GB/ началната дата на услугата е 25.08.2022г и крайна дата 25.08.2024г, въпреки че към датата 25.08.2024г. процесният договор вече е бил прекратен считано от 26.10.2023г /видно от справката/, а и дори да не беше прекратен преждевременно, то срокът му би бил изтекъл, тъй като е до 03.12.2023г. Ето защо настоящият състав приема, че ответникът не е установил през исковия период за мобилен номер •••да е имало включени допълнителни услуги към договора от страна на ищеца или друг фактически ползвател на услугата. Предвид това и дължимата от ищеца сума следва да остане без допълнително начислени суми за добавени услуги извън абонаментната месечна такса, а именно без начислените сума от 4.76 лева за пакет мобилен интернет 5 GB за 28.05.2023г-27.06.2023г. Следва да се посочи и, че видно от приетата по делото извадка от процесната фактура ••• и в частност раздела обща информация /л. 24 от делото/ за мобилен номер •••са били начислени такси по тарифен план •• клас XS в размер на 5.90 лева и други такси 2.68 лева и по този начин е формирана сумата от 8.58 лева без ДДС. Същевременно съгласно Приложение А към фактурата начислените суми включват както абонаментни такси за период 28.05.2023г – 27.06.2023г, съобразно предвиденото в договора между страните предплащане на месечните абонаментни такси /доколкото в т. 2.1 изрично е предвидено, че първата МАТ се фактурира заедно с МАТ, дължима за следващия месечен период на фактуриране, а останалите МАТ се предплащат ежемесечно/, така и месечни такси, определени като частични за период от 05.05.2023г до 27.05.2023, които е следвало да бъдат фактурирани във фактурата, предхождаща издаването на процесната. За основанието, на което е било извършено начисляване на суми за месечни абонаментни такси за предходен период, от страна на ответника не са изложени нито твърдения, нито са ангажирани доказателства. Ето защо съдът намира,че не е било налице основание за начисляване на следните суми: в размер на 2.56 лева за месечна такса –частично •••• клас XS за период от 05.05.2023г до 27.05.2023, в размер на 3.66 лема пакет мобилен интернет 5 GB за период от 05.05.2023г до 27.05.2023 и в размер на 0.36 лева за плюс 250 МВ на максимална скорост за периода от 05.05.2023г до 27.05.2023г. Общият размер на така начислените суми е 6.58 лева, като за тази сума е включена и корекция във фактурата, като със знак минус е включена сумата от 6.58 лева. Следователно по делото е безспорно установено, че по фактура ••• мобилен номер ••• са начислени без доказано в рамките на настоящото производство основание суми в общ размер на 5.38 лева без ДДС, от които 0.62 лева без ДДС индексация на цената на избрания от ищеца тарифен план и 4.76 лева без ДДС за допълнителен пакет мобилен интернет 5 GB_ промо 13000 МВ. За да се установи обаче, че начислената в повече по фактурата ••• за мобилен номер ••• сума от 5.38 лева без ДДС, подлежи на връщане, следва при условията на пълно и главно доказване да се установи от ищеца, че сумата е била заплатена. Предвид това още с доклада по делото и с оглед изричното оспорване от страна на ответника съдът е указал на ищеца, че е в негово доказателствена тежест да установи плащането на процесната сума. Първият спорен въпрос във връзка с установяването на обстоятелството касаещо плащането на процесната сума е дали изобщо сумата е била платена. Във връзка с това по делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, ценена от настоящия състав по реда на чл. 202 ГПК като изготвена от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза всички суми, начислени по фактурата •••, на стойност общо 178.04 лева с ДДС са били погасени чрез 6 плащания, осъществени в търговски обекти на ответника в различни градове. Изрично е посочено, че така платените суми са отнесени за погасяване на задължения именно на „•••“ ЕООД. Ето защо съдът приема, че по делото е доказано, че е извършено плащане на всички суми по процесната фактура, в това число и на сумата от 5.38 лева без ДДС или 6.45 лева с ДДС. Вторият и основен спор по делото видно от релевираните възражение от ответника в отговора на исковата молба е концентриран върху това дали сумата е била заплатена от „•••“ ЕООД или от трето лице и дали това обстоятелство има значение за основателността на претенцията по чл. 55, ал.1 ЗЗД. От приетите писмени доказателства е видно, че задължено лице по процесната фактура •••от 01.06.2023г. е „•••“ ЕООД, като същата е издадена по договор № •••., сключен между страните. Съобразно разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението, за връщане на платената сума. Ето защо, дори и задължението да е фактически погасено чрез плащане от трето лице, обедняването е настъпило в тежест на „•••“ ЕООД, тъй като е погасено парично задължение на ищцовото дружество и последното дължи да върне сумата на фактическия платец съобразно вътрешните им отношения (арг. чл. 74 ЗЗД). Във връзка с доводите на ответника следва да се отбележи и че по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, изпълнението на чуждо задължение, което не е поради грешка, а е целено, не дава права на платилия срещу кредитора по правилата на неоснователното обогатяване, а евентуално срещу длъжника поради погасителното действие на плащането (чл. 73 от ЗЗД), т. е. в случая фактическият платец на сумата не би могъл да иска от кредитора връщане на платеното без основание за погасяване на чуждо задължение, а титулярът на това задължение е единствено легитимиран по правилата на неоснователното обогатяване. /в същия смисъл решение № 719/01.12.2025г по к.гр.д.№ 233/2025г на ВКС, III г.о./ В конкретния случай не се установява от ответника, че трето лице е заплатило начислената по процесната фактура сума и че плащането от това трето лице е било извършено „по грешка“, а не конкретно за погасяване на задължението на ищеца. Дори и обаче да бъде прието, че при извършено от трето за спора лице плащане, а не от „•••“ ЕООД, именно това трето лице, а не ищецът, има право да получи недължимо платеното, доколкото именно неговият патримониум е бил намален, то обстоятелството, че плащането е извършено от трето лице подлежи на доказване от ответника. /решение № 1131/22.12.2006г по к.гр.д.№ 717/2006г на ВКС, II т.о./. В случая за установяване на това обстоятелство от страна на ответника е поискано допускането на допълнителна-съдебно счетоводна експертиза, съгласно заключението по която липсват данни и счетоводни записи в счетоводството на „••“ ЕООД установяващи шестте броя плащания, с които са погасени задълженията по фактура •••. Това обстоятелство обаче не може да се тълкува като доказателство, че плащането не е извършено от ищеца, а от трето за спора лице. Съгласно чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. В случая не е установено редовно водено от ищеца счетоводство, като от името на самото дружество се поддържа, че плащанията не са били осчетоводени, защото дружеството не е разполагало с фактура •••. На следващо място, не може да се приема, че е осъществено пълно и главно доказване от ответника на твърдението, че плащанията са извършени от трето за спора лице, само поради това, че фактическото погасяване на задълженията по прецесната фактура е осъществено в различни населени места. Същевременно не представлява годно доказателство за установяване на твърдението, че процесното плащане е осъществено от трето лице и представения препис от отговор на искова молба, който е бил подаден по дело пред Районен съд –••, от неучастващо по настоящото дело лице. Съдържанието на този отговор би имал значение на извънсъдебно признание, ако изявленията в него бяха направено от името на „••“ ЕООД, а такова изявление в случая не е налице. Ирелевантно е, че ответникът по воденото пред пред Районен съд –••дело е с процесуален представител адвокат, представляващ и ищеца. Нещо повече, наведените в този отговор на искова молба твърдения не се установява да са във връзка с конкретната фактура и то за мобилен •••. Те касаят други мобилни номера и не доказват плащане на процесното задължение от трето за спора лице. С оглед всичко изложено настоящият състав намира, че искът следва да бъде изцяло уважен за сумата от 3.30 евро /6.45 лева/ с ДДС или 2.75 евро /5.38 лева/ без ДДС. По разноските: Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът „••“ ЕООД има право и на разноски за исковото производство, като от същият е представен списък по чл. 80 от ГПК, обективиран в молба от 20.07.2026г, съгласно който се претендира присъждането на 100 евро – адвокатско възнаграждение, 200 евро – депозит за вещо лице и 25.56 евро – държавна такса. Съобразно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за да бъда присъдени в полза на някоя страна разноски, следва да бъдат представени доказателства, че такива са били направени. В настоящия случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 26.03.2026г. /л. 2 от делото/ с уговорено адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 100 евро. В договора е посочено, че е платена сума от 100 евро в брой, поради което съдът приема, че същият има характер на разписка, доказваща реално извършеното плащане. Съдът намира за неоснователно релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност. В действителност единственото осъществено от процесуалния представител на ищеца действие се изразява в подаване на искова молба и на две молби по делото, но при съобразяване на чл. 6 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа адвокатското възнаграждение за изготвяне на молба е 200 лева, т.е 102.26 евро или по-малко от претендираното. Предвид това адвокатски хонорар в размер на 100 евро не се явява прекомерен. Ето защо сумата от общо 325.56 евро /адвокатско възнаграждение, депозит и държавна такса/ следва да бъде присъдена в полза на ищеца. Така мотивиран, Софийски районен съд