Решение № 1624 от 6.4.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 210/2026 г.

Производството е по реда на чл.70 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. С Определение № 8/20.02.2026г., постановено по дело смесен петчленен състав на ВАС и ВКС № 45/2025г., е разпоредено, че компетентен да се произнесе по искането на „Тракия Софт“ ЕООД за възобновяване на административнонаказателното производство за проверка на влязлото в сила наказателно постановление № 13-2400719/28.01.2025г., издадено от директора на Д“ИТ“-гр. Пазарджик /НП/, е Административен съд – гр. Пазарджик. В съдебно заседание, пълномощника на дружеството-жалбоподател поддържа искането, моли административнонаказателното производство по наказателно постановление № 13-2400719/28.01.2025г., издадено от директора на Д“ИТ“-гр. Пазарджик да бъде възобновено, поради допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи връчването на НП. Ответникът по искането - директора на Д“ИТ“-гр. Пазарджик – редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище юрк. С. счита, че жалбата е недопустима, поради депозирането й извън законоустановения 14-дневен срок. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура – Пазарджик, редовно призовани, не изпращат представител. Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е отправено от лице, по отношение на което е издаден акт по чл. 70, ал. 1 от ЗАНН, в срока по чл.71 от ЗАНН, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО, а по същество ОСНОВАТЕЛНО, поради следните съображения: На 28.01.2025г. директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик издал наказателно постановление № 13-2400719/28.01.2025г., с което наложил на искателят административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 63, ал.2, вр.ал.1 от КТ. С резолюция №13-2400719/24.03.2025г. ответника вписал, че издаденото НП следва да се счита за връчено на 21.03.2025г., поради това, че на 29.01.2025г. НП е изпратено за връчване чрез „Български пощи“ АД с известие за доставяне, като пратката е върната с отметка „отказана от получателя“. На 28.02.2025г. чрез „Булпост“ АД, НП било изпратено за връчване на адреса на дружеството, посочен в Търговския регистър, като пратката се върнала с отметка „непотърсен“ на 21.03.2025г. Въз основа на тези аргументи, с резолюция №13-2400719/28.03.2025г. върху съставеното НП било вписано, че същото е влязло в законна сила на 05.04.2025г. С молба вх. № 25070222/15.05.2025г. „Тракия Софт“ ЕООД поискали Д„ИТ“ – Пазарджик да им предоставят копия от издадените 6 бр. НП, вкл. и процесното. Именно след предоставяне на преписи от издадените НП дружеството се е уведомило, че срещу него са налице издадени НП, в.т. и настоящото, което се установява от събраните по преписката писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. В разпоредбите на чл.70 – 73 от ЗАНН е уредена процедурата по възобновяване на административнонаказателните производства, като в случая с оглед данните по делото е относима хипотезата на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН - вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила са нарушени правата и законните интереси на лицето, по отношение на което е издадено процесното НП - налице е нередовно връчване на НП, като по този начин адресатът е лишен от правото да го обжалва по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита връчено от деня на отбелязването според чл.58, ал.2 от ЗАНН. В ЗАНН липсва изрична уредба относно начина на връчване на юридическо лице / каквато е настоящата хипотеза /, поради което на основание чл. 84 от ЗАНН субсидиарно приложение намират разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 180, ал. 5 от НПК на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжата. По силата на ал. 6 и ал. 7 на същата разпоредба лицето, чрез което се извършва връчването, подписва разписката със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени. Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. Съответно по силата на чл.181 от НПК длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага по делото. В нея се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, което го е извършило. Видно от данните по делото, процесното НП е изпратено за връчване чрез „Български пощи“ АД, като известието за доставяне на пратката е върната с отметка „отказана от получателя“. НП е изпратено повторно за връчване чрез „Булпост“ АД, като пратката е върната с отметка „непотърсено“. Поради това, и на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН ответникът е разпоредил НП да се счита връчено по този ред. По делото не са налице / липсва вписване в известието за доставяне / кое конкретно лице е отказало получаването на пратката, каква длъжност заема в дружеството или е било упълномощено да извърши действия по приемането, респективно отказване получаването на документите. Нормата на чл.58, ал. 2 от ЗАНН регламентира, че когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Наказващият орган следва по несъмнен начин да установи, че получателят не може да бъде намерен на посочения адрес и новият му адрес е неизвестен, като в тази връзка следва да е събрал достатъчно и убедителни доказателства. Нередовното връчване на наказателното постановление е довело до лишаване на дружеството от възможността да упражни своевременно правото си на съдебно контрол върху същото, което процесуално нарушение е съществено, и е довело до ограничаване правото му на защита. По изложените съображения, настоящият тричленен състав намира, че искането за възобновяване е основателно, като административнонаказателното производство следва да бъде възобновено, а преписката върната на административнонаказващия орган, за продължаване на действията от стадия на връчване на наказателното постановление. При този изход на спора, на искателят се дължат разноски, но доколкото такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани. Предвид изложеното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав