Решение № 2646 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 7508/2025 г.

Оспорва изцяло насочената срещу О. В. искова претенция, като намира изложените в молбата твърдения за неоснователни и недоказани.

Не е установено къде е точната локация, където се твърди, че е настъпил инцидентът, като липсват доказателства относно наличието на твърдяната дупка. Твърди, че ищецът не е карал внимателно превозното средство, тъй като получените травми могат да бъдат получени вследствие на висока скорост, а не с 5-10км., както е посочено в исковата молба.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между вредите и бездействие от страна на служители на О. В. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявеният иск за неимуществени вреди за допустим и основателен, изразява становище за прекомерност на претендирания размер на същите.

В тежест на ищеца е да докаже наличие на предпоставките по чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД за претърпените вреди, а именно - виновно противоправно поведение на общината, възникналите вреди за ищеца, техния размер и пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение на ответника и вредите.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В противен случай ще се допусне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на О. В.

Не са представени никакви доказателства за превозно средство - електрическа тротинетка/скутер, кога е закупено, документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация и какъв вид е, с какви характеристики, изправно ли е било към момента на произшествието. Неясен остава и въпросът в какво състояние е бил водачът на превозното средство, дали е употребил алкохол, разполагал ли е с нужните способности да пази равновесие и управлява безопасно, спазвайки разпоредбите на ЗЛвП.

В случай, че се претендират разноски за адвокатски хонорар за настоящата инстанция, по-големи от минималния предвиден размер в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност и моли съда да го намали до предвидените в наредбата стойности.

Предвид изложеното по-горе моли съда да отхвърли предявената искова молба, като неоснователна и недоказана, в това число и искането за присъждане на направените съдебни разноски и адвокатски хонорар.

Моли за присъждане юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител адв.К. С. поддържат предявените искове. В пода по същество на делото молят за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез юк.Л. Г. поддържа отговора на исковата молба.В хода по същество на делото моли съда да отхвърли исковете. В условията на евентуалност моли значително да бъде намалено по размер обезщетението за неимуществени вреди.Претендира за юк.възнаграждение в минимално предвидения размер.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото

доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази

становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото лист за преглед на пациент в консултативнодиагностичия блок/спешното отделение се установява, че В. Д. Я. е постъпил за преглед на 08.09.2022год. в 12.05часа и напуснал на 08.09.2022год. в 13.40часа. Видно от документа при прегледа е установена травма на ръката.

Към доказателствата по делото е приет амбулаторен лист

№22255D0748АD от 12.09.2022год. от който се установява, че на посочената дата на ищеца е поставена основна диагноза : счупване на долния край на лъчевата кост, с анамнеза: при падане на 08.09.2022год. с тротинетка пациента получава счупване на лява предмишница, посетил СОК, поставена гипсова имобилизация. Предписаната терапия е за оперативно лечение, като поради изчерпване на възможностите за лечение в доболничната помощ пациентът се насочва за хоспитализация.

Според приетата по делото рентгенография на В. Д. Я. на 12.09.2022год. са проведени графии на лява гривнена става в резултат на които е установена фрактура в дисталната част на лъчевата кост.

Приобщено към доказателствата по делото е направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури.

По делото е приета декларация, която е подписана от ищеца. С тази декларация ищецът е декларирал , че ще заплати 1400лева представляващи цената на медицинско изделие, което му се осигурява за лечението му в Отделение „Ортопедия“ по реда на чл.82б от Закона за здравето. Посочил е в декларацията, че му е известно, че медицинското изделие не се заплаща от бюджета на НЗОК и Републиканския бюджет.

За заплащане на медицинското изделие по делото е приета фактура с касов бон, видно от която на 19.09.2022год. ищецът е заплатил ан УМБАЛ „К.“ АД, сумата от 1400лева.

Приета по делото е епикриза за ищеца от 18.09.2022год., издадена от УМБАЛ „К. АД,ведно със снимков материал към нея.

Към доказателствата по делото е приета и епикриза от 31.05.2024год., ведно със снимков материал към нея.

По делото е приета снимка от мястото на инцидента.

От заключението на ВЛ по допуснатата СМЕ, което не е оспорено от страните и съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява следното:

От представените данни по делото се установява, че на 08.09.2022 год., при възникнал инцидент В. Я. е получил многофрагментно счупване на лявата лъчева кост, в долна трета. Пострадалият не е посетил Отделение по Съдебна медицина където да бъдат обективизирани ев. други травматични увреждания. Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет -удар/подпиране на левия горен крайник с отворена длан в подлежащата настилка.

На 08.09.2022год., Я. е посетил Спешно Отделение към МБАЛ „*“ АД, където са проведени консултативни прегледи, образни изследвания, поставена гипсова имобилизация.

В периода 18.09.2022 год. 21.09.2022 год. Я. е бил хоспитализиран в Клиника по Ортопедия и травматология към УМБАЛ „К.“ АД гр. Русе. На 19.09.2022год. е проведено оперативно лечение за стабилизирането на счупването на лявата лъчева кост, с поставяне на плака и самозаключващи се винтове. Изписан в добро общо състояние, с първично зарастваща оперативна рана, поставена гипсова шина. С препоръки за смяна на превръзката, щадящ режим за левия горен крайник, носене на имобилизацията 3 седмици. След сваляне на гипсовата имобилизация, пострадалият е следвало да провежда рехабилитация.

В периода 09.05.2024 год.- 31.05.2024 год. Я. е бил хоспитализиран в Клиника по Ортопедия и травматология към УМБАЛ „К.“ АД гр. Русе. На 30.05.2024 год., проведена реоперация за отстраняване на фиксиращия материал от левия горен крайник. Изписан с подобрение, с ограничени движения на лява гривнена става. С препоръки за смяна на превръзките, с последващо раздвижване. В материалите по делото няма документи за проведена рехабилитация. Непосредствено след счупването на лявата лъчева кост и проведените оперативни интервенции, пострадалият е изпитвал интензивни болки, които с напредването на оздравителния процес са отшумели до известен дискомфорт.

Многофрагментно счупване на лявата лъчева кост обуславя трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 3,5-4 месеца. Установения по време на извършването на клиничния преглед белег в областта на лявата предмишница, е слабо отчетлив, не създава асиметрия в нормалния човешки облик.

В съдебно заседание експерта заявява , че травмата е възможно да е получена под удар, подпиране има предвид, че дланта се е опряла в земята – дали е при падане или при подпиране, възможно е да при падане, да. Падане има предвид. Дали остатъкът от тялото е паднало впоследствие не знае, затова е написала удар, подпиране.

Възможно е да е имало ограничение на движение, тъй като е сложена планка с 8 винта, това са невероятно много винтове. Следвало е да бъде проведена рехабилитация. По делото няма приложена медицинска документация за проведена рехабилитация, но със сигурност поне един месец след поставянето на остеосинтезиращия материал е имало затруднение в движението на китката.

По принцип болката е субективно понятие и е възможно да изпитва болки, но от представената рентгенография след свалянето на остеоситнезиращия материал костите са заздравели правилно анатомично. Възможно е да изпитва болки, да. Все пак е имало плака с осем винта и те са му направили допълнително още 8 дупки, за да сложат тези винтове в костта, за да сложат остеосинтезиращия материал. Тя костта един път трябва да зарасне заради многофрагментното счупване и един път да зарасне от поставянето на тези осем винта и плака.

Няма представени медицински документи по делото за провеждана рехабилитация. След такова счупване няма как да не се проведе рехабилитация. Той няма да може да раздвижи китката иначе.

Проведеното лечение е по преценка на лекуващият ортопед травматолог. Те са сложили първоначално гипс. Преценили са, че е на прекалено много фрагменти костта. Обикновено това е обичайна практика – слагат гипс за известно време, за да видят дали въобще ще има някакъв напредък с оздравителния процес и след това вече решават дали ще направят операция или продължава с гипс. В случая ищецът е бил с гипс около 10-11 дни.

Според експерта проведеното лечение към процесната травма е

относимо.

В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства .

От показанията на свидетеля Д. Г. Я., 49г., висше образование, омъжена, български гражданин, неосъждана, майка на ищеца и без дела със страните се установява следното: След инцидента на 08.09.2022г. синът й е прегледан на място във Варна, не е присъствала, но когато се връща в Русе вече за хоспитализация и за поставяне на импланта се оплаква от болки в лявата ръка там, където е счупването, още е с оток, когато се прибира. В последствие вече, когато поставят импланта също има нужда от помощ, защото има болки доста време, докато не е напълно функционираща ръката му. До махането на импланта реално има проблем на 100% с движението на ръката. Той все пак работи с ръката си – зъботехник е и тя е много притеснена дали ще си възвърне на 100 % възможността за работа, защото той работи с ръцете си. В момента вече работи като зъботехник, но не може да каже фирмата как се казва. От скоро работи в тази фирма. Обаче, когато септември месец става инцидента той е все още студент. Февруари месец трябва да замине за Естония за едно обучение тримесечно. Много е притеснена дали изобщо ще може да се възползва от тази възможност. Възползва се, заминава с поставен имплант и така му се получават нещата. Към момента на инцидента живее във Варна. Сега в момента също живее във Варна. Тя живее в Русе. Като става инцидента той десетина дни след това си отива в Русе, в русенската болница да поставят импланта. Не остава във Варна, защото той живее в общежитието на МУ във Варна и решават, че е по-добрият вариант да отиде в Русе, за да може да му помага, да не е сам в общежитието след операцията, а да си е в къщи. Затова правят операцията и поставянето на импланта в русенската болница. Той не трябва да си мокри ръката. Помага му да сменят превръзките, да опакова ръката преди да влезе да се изкъпи. В това се изразява нейната помощ. Не го е хранила, защото все пак е лявата ръка, но има нужда от тяхната подкрепа. Това е около месец и половина – два месеца. Имплантите ги махат година след инцидента пак в Русе при същия лекар, който му поставя импланта.

Имаше ограничения на движението до махането на импланта и след това. Ръката му с импланта стои почти изправена. Това завъртане назад или напред на 90 градуса не може да го направи. Има доста ограничения и съответно и болезнено докато зарасне. Даже и докато махнат импланта има болки и това ограничение. Завъртането на ръката е също ограничено. Споделя с нея как е получил нараняването си. Обяснява й, че за да избегне някаква шахта е трябвало да мръдне с тротинетката в ляво и така е попаднал във въпросната дупка и като всеки път й е казвал: „Мамо, аз много пъти съм минавал от там, но тази дупка просто се е появила явно“. За да избегне хлътването на тротинетката в шахтата е попаднал в другата дупка.

От показанията на свидетеля Ц. М. С., 25 г., висше образование, неомъжена, български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните се установява следното:

Вальо й е колега от университета от предното й висше образование, заедно завършват. Спомня си, че претърпява инцидент през 2022г. Реално вижда В. вече, след като е паднал. Прибират се от работа към къщи и вижда на улицата на тротоара едно седнало момче. След като се приближава към него вижда, че е нейният колега В.. Вижда кръв, че тече от едното му коляно и се държи за китката. При него има един друг по-възрастен мъж. В. я моли да му вземе тротинетката, защото той не може да я бута, понеже много го боли ръката. Иначе самото падане, самия инцидент не го вижда. Не си спомня с коя ръка изпитва затруднения, но мисли, че едната го болеше повече. Каза, че е карал тротинетката и просто е видял някаква шахта, опитвал се да я избегне и е паднал в друга дупка до шахтата. Другата дупка не я е видял, впоследствие я е видял, след като е паднал вече. Изглежда, че много го боли ръката. Не изглежда толкова изплашен, колкото видимо не е физически добре. Изпитва болки. Свидетелката взема тротинетката и се прибира с нея бутайки я до къщи. След това го изпраща да ходи към спешното. Вижда го след няколко седмици и има шина на ръката. После вечерта се чуват, казва, че много го боли ръката, че е бил на преглед.

Вижда, че на пътното платно има в близост до шахтата и една доста голяма дупка. Дупката е някъде около педя дълбока. Формата е кръгла, овална. Не си спомня да е обозначена с конус или по друг начин, че има такава дупка на платното. Не мисли, че има на отсрещната страна има велоалея но не е сигурна. Там, на платното, където е станал инцидентът велоалея няма.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно нормата на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар.7, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, О. В. е собственик и стопанин на пътния участък, където е настъпил инцидента. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗОС имоти и вещи – общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Съгласно чл.167, ал.2, т.1 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка. Съгласно чл.3 ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно пар. 6, т.1 от ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците.

От събрания по дело доказателствен материал, безспорно се установява, че на 08.09.2022 г. в гр. Варна на пътното платно на бул. „Цар Освободител" в посока ул. "Генерал Колев", по булеварда в дясно на пътното платно по посока на движението в района на зоомагазин на № 99А, към момента на пътнотранспортното произшествие, осъществено с електрическо превозно средство - тротинетка, управлявано от ищеца, е имало необезопасена, необозначена и несигнализирана дупка, в която попада и управляваното от ищеца електрическо превозно средство. В резултат от попадането в дупката, ищецът е паднал, като при падането е получил контузия многофрагментно счупване на лявата лъчева кост, в долна трета. В тази насока са показанията на свидетелката Ц. М. С., която пред съда завява, че е видяла ищеца непосредствено след инцидента. Същият и казва, че е карал тротинетката и просто е видял някаква шахта, опитвал се да я избегне и е паднал в друга дупка до шахтата. Другата дупка не я е видял, впоследствие я е видял, след като е паднал вече. Изглежда, че много го боли ръката. Не изглежда толкова изплашен, колкото видимо не е физически добре. Изпитва болки. Свидетелката взема тротинетката и се прибира с нея бутайки я до къщи. След това го изпраща да ходи към спешното. Вижда го след няколко седмици и има шина на ръката. После вечерта се чуват, казва, че много го боли ръката, че е бил на преглед. Свидетелката казва, че е видяла на пътното платно в близост до шахтата и една доста голяма дупка. Дупката е някъде около педя дълбока. Формата е кръгла, овална. Не си спомня да е обозначена с конус или по друг начин, че има такава дупка на платното. Не мисли, че има на отсрещната страна има велоалея, но не е сигурна. Там, на платното, където е станал инцидентът велоалея няма.

С оглед горното и отчитайки заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинската експертиза , настоящият съдебен състав приема , че твърдяното от ищеца увреждане е получено в резултат от падане с тротинетка, поради което съда намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност - противоправно деяние на ответната община - бездействие при изпълнение на вменените със закон задължения, настъпило увреждане, претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между същите.

Неизпълнението на задълженията на О. В. по чл.167, ал.1 и чл.3 от ЗДвП да сигнализира и обезопаси наличното препятствие на пътното платно е основание за ангажиране на нейната отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД. Съгласно чл.49 от ЗЗД отговаря този, който е възложил на друго лице някаква работа. В случая общината отговаря за бездействието на работниците, служителите или службите за контрол, на които е възложила дейността по поддържането на пътя. Съгласно чл.167,ал.2 ЗдвП служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка. Т.е. Общината изпълнява дейностите по чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 вр.чл.3,ал.1 ЗДвП чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективно гаранционна, обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършване на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Съгласно т.3 от ППВС №4/1975год. собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 от ЗЗД при невъзможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено. В настоящия случай собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. параграф 7,ал.1,т.4 от ЗМСМА е О. В., която съгласно чл.11, ал.1 от ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на улицата, чрез обозначаване и /или сигнализиране на наличното пътно препятствие или чрез своевременен ремонт на дупката. Предвид на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП е резултат от бездействието на службите за контрол, чрез които О. В. по закон осъществява изпълнението на горепосочените задължения, която се явява и собственик на улицата при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 от ЗЗД./ в тази насока Решение №15 от 25.07.2014год. на ВКС по т.д.№1506/2013год. на І т.о./

Ищецът не е могъл да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗдвП и с наличното препятствие на пътя, защото дупката не е била обезопасена, сигнализирана и обозначена, което е довело до невъзможност да бъде възприета от него по какъвто и да е начин.

От друга страна, ответникът не ангажира доказателства, годни да установят възраженията за изпълнение на вменените му задължения за поддържане на конкретното съоръжение в изправно състояние, предвид предназначението му за обществено ползване.

Горното обуславя извода, че вредите са в резултат от неправомерното бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 167 ЗДвП, а именно - за поддържка на пътя и пътните принадлежности в изправно състояние, в резултат на което на ищеца са причинени неимуществени вреди – болки и страдания, поради което и за последния е възникнало правото да получи обезщетение за същите.

Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние.

Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД), както и икономическите условия в страната към датата на увреждането, периода на продължилото увреждане, възрастта на пострадалото лице към същия момент, вида и степента на увреждането, приложеният метод на възстановяване, ако такъв е приложен, периодът на възстановяване, възможни усложнения и дългосрочни последици от увреждането – белези, болки, и т.н., както и продължителност на болките и страданията в душевния мир на пострадалото лице.

В настоящия случай, след анализ на събраните по делото доказателства се установява, че травматичните увреждания са обусловили силни болки,неудобства и притеснения на пострадалия. На 19.09.2022год. е проведено оперативно лечение за стабилизирането на счупването на лявата лъчева кост, с поставяне на плака и самозаключващи се винтове. Изписан в добро общо състояние, с първично зарастваща оперативна рана, поставена гипсова шина. С препоръки за смяна на превръзката, щадящ режим за левия горен крайник,носене на имобилизацията 3 седмици. След сваляне на гипсовата имобилизация, пострадалият е следвало да провежда

рехабилитация. Впоследствие в периода 09.05.2024 год. до 31.05.2024 год. Я. е бил хоспитализиран в Клиника по Ортопедия и травматология към УМБАЛ „К.“ АД гр. Русе. На 30.05.2024 год. е проведена реоперация за отстраняване на фиксиращия материал от левия горен крайник. Изписан е с подобрение, с ограничени движения на лява гривнена става. С препоръки за смяна на превръзките, с последващо раздвижване. Непосредствено след счупването на лявата лъчева кост и проведените оперативни интервенции, пострадалият е изпитвал интензивни болки, които с напредването на оздравителния процес са отшумели до известен дискомфорт.

Многофрагментно счупване на лявата лъчева кост обуславя трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 3,5-4 месеца. Няма представени медицински документи по делото за провеждана рехабилитация. След такова счупване няма как да не се проведе рехабилитация. Той няма да може да раздвижи китката иначе.

В насока , че след инцидента е прекъснат нормалния начин на живот на ищеца са показанията на свидетелката Д. Г. Я., която пред съда заявява, че след инцидента на 08.09.2022г. синът й е прегледан на място във Варна, но когато се връща в Русе вече за хоспитализация и за поставяне на импланта се оплаква от болки в лявата ръка там, където е счупването, още е с оток, когато се прибира. В последствие вече, когато поставят импланта също има нужда от помощ, защото има болки доста време, докато не е напълно функционираща ръката му. До махането на импланта реално има проблем на 100% с движението на ръката. Той все пак работи с ръката си – зъботехник е и тя е много притеснена дали ще си възвърне на 100 % възможността за работа, защото той работи с ръцете си. В момента вече работи като зъботехник, но не може да каже фирмата как се казва. Като става инцидента той десетина дни след това си отива в Русе, в русенската болница да поставят импланта. Не остава във Варна, защото той живее в общежитието на МУ във Варна и решават, че е по-добрият вариант да отиде в Русе, за да може да му помага, да не е сам в общежитието след операцията, а да си е в къщи. Затова правят операцията и поставянето на импланта в русенската болница. Той не трябва да си мокри ръката. Помага му да сменят превръзките, да опакова ръката преди да влезе да се изкъпи. В това се изразява нейната помощ. Не го е хранила, защото все пак е лявата ръка, но има нужда от тяхната подкрепа. Това е около месец и половина – два месеца. Имплантите ги махат година след инцидента пак в Русе при същия лекар, който му поставя импланта. Има ограничения на движението до махането на импланта и след това. Ръката му с импланта стои почти изправена. Това завъртане назад или напред на 90 градуса не може да го направи. Има доста ограничения и съответно и болезнено докато зарасне. Даже и докато махнат импланта има болки и това ограничение. Завъртането на ръката е също ограничено. Споделя с нея как е получил нараняването си. Обяснява й, че за да избегне някаква шахта е трябвало да мръдне с тротинетката в ляво и така е попаднал във въпросната дупка. Вяра на показанията на тази свидетелка, която се явява майка на ищеца съдът дава, защото те кореспондират с ангажираните по делото писмени доказателства, съдебно-медицинската експертиза е не са в противоречие с останалите ангажирани по делото гласни доказателства.

Съобразявайки горното, както и практиката на съдилищата, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване, характера и интензитета на претърпените болки и дискомфорт, съдът намира за справедливо и съобразено с обема и интензитета на претърпените вреди, обезщетение за причинените от ищеца в резултат на процесния инцидент, неимуществени вреди е в размер от 15 000лева или 7 669.38евро . Ето съща съдът постановява решение с което уважава предявения иск в размер от 15 000лева или 7 669.38евро частичен иск от 30 000лева или 15 338.76евро.

На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция за присъждане за законна лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 08.09.2022 год. до окончателното изплащане на задължението.

Налице са и безспорни доказателства, че понесените от ищеца имуществени вреди в размер от 1400лева или 715.81евро са във връзка с инцидента от който е претърпял неимуществените вреди в размер от 15 000лева. Предвид на това съдът постановява решение с което уважава и тази претенция.

На основание чл.84,ал.3 във вр.чл.86 от ЗЗД основателна е и акцесорната претенция за присъждане за законна лихва върху тази главница, считано от датата на извършване на плащането 19.09.2022 год. до окончателното изплащане на задължението.

На основание 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите възлизат в размер от 687.45евро и се изразяват в следното 337.45евро за държавна такса и 350 евро за депозит за вещо лице.

Ответната страна е релевирала възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, по което съдът не дължи произнасяне, тъй като претендираното от ищеца адв.възнаграждение се определя от съда на основание чл.38,ал.2 от ЗА, а не се сочи от ищеца в конкретен размер.

Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ намира, че възнаграждението следва да бъде в размер от 1876лева или 959.18 евро.

Водим от горното, съдът