Решение № 15397 от 2.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 23264/2024 г.

Ищецът А. А. К. посочва като основание на своя иск репортаж излъчен в медията „България он ер /Bulgaria on air/” на 25.11.2022 г., в който репортаж били използвани клеветнически, позорящи и неверни твърдения по негов адрес, поименно посочен от автора на репортажа. В излъчения репортаж, репортер на медията, собственост на ответника, заявил следното: „Пред съдебната палата се събираха и подписи за уволнение на известен насилник над животни. Доц. К. е преподавател по ветеринарна медицина в столичен университет. Срещу него са подадени десетки сигнали от граждани в социалните мрежи. “ Видеото е подкрепено с проведено интервю с червенокоса дама, която пред медията заявява следното: „ от своя страна не взимат абсолютно никакви мерки, въпреки многобройните жалби срещу този господин, който убива домашни, диви и всякакви животни много садистично. Тъй като е ветеринар, би могъл да си позволи животните да са живи до последно. “ Интервюто с посоченото лице било проведено с цел да засили и подкрепи твърденията на репортера, че ищецът е „известен насилник над животни- доц. К.. “ Целият репортаж имал за единствена цел да унизи публично и да окачестви ищеца като насилник, като садист, като човек, който предвид познанията си извършва незаконна дейност по измъчване и насилие над животни, което категорично не отговаряло на истината. Твърди се, че на ищецът не е било предоставено законното право на отговор, като не е бил потърсен и за становище, за да може да изложи собствената си позиция по поставената публична тема. Посоченият репортаж бил поместен и в интернет страницата на медията, собственост на ответника, като материалът е подкрепен с громкото заглавие ,,Протестиращи в София: Ветеринар измъчва животни, тези хора са садисти. “ Излъченият материал не се основавал на проведено самостоятелно, обективно, всестранно и пълно журналистическо разследване, а само и единствено на непроверена клеветническа информация, като с цел да се засили ефекта на твърденията, че ищецът е садист и психопат, в репортажа е вмъкнат и протеста срещу друг известен и осъден насилник над животни- лицето З•••• Ш••••, станал медийно известен с проведените протести за осъществено от него насилие над кучето Мечо. Като пример за неверността на публрикацията ищецът посочва обстоятелството, че към момента на излъчването на репортажа на 25.11.2022г. , не е бил действащ ветеринарен лекар. В исковата молба подробно са описани неимуществените вреди, които ищецът е понесъл от разпространението на посочения репортаж както по телевизията, така и в интернет странитецата на ответното дружество"Инвестор БГ” АД, за което се твърди, че е собственик на Bulgaria on air. Подробно се излагат правни аргументи относно отговорността на собственика и издателя за вреди нанесени на физически лица от невярна клеветническа и обидна информация. Посочва се, че във връзка с процесните публикации на ищеца били изискани и писмени обяснения от ректора на Лесотехнически университет на 23.11.2022 г., като впоследстивие му било наложено наказание „забележка“, отменена със съдебно решение. Ищецът моли съда да осъди ответника "Инвестор БГ" да заплати на ищеца сумата от •••• лева, частичен иск от общо претендирана сума в размер на •••• лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 49 ЗЗД вр с чл. 45 ЗЗД, причинени от излъчен видео репортаж на 25.11.2022 г. с посочен автор М•••• З•••• със заглавие: „Протестиращи в София: Ветеринар измъчва животни, тези хора са садисти“, находящ се на официалната интернет страница на телевизия Bulgaria on air, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на деянието 25.11.2022 г., до окончателното й изплащане. Претенира разноски. В писмения си отговор ответното дружество не оспорва, че е собственик и издател на Bulgaria on air, но оспорва допустимостта и основателността на иска. Заявява, че фактическата обстановка не е описана конкретно от ищеца, защото не било ясно дали вредите за ищеца са настъпили само от излъчването на репортажа или и от публикацията на същия в интернет страницата на телевизията. Твърди се, че на ответника не му е известно точния час и в кое предаване на телевизията бил излъчен въпросния репортаж. Твърди, че под посоченото в исковата молба заглавие темата е поместена само на интернет страницата, но не и в телевизионното излъчване. Оспорва основателността на иска като посочва, че репортажът отразявал актуална и вълнуваща обществото към онзи момент тема, свързана с протест на граждани в защита на кучето „Мечо", който се е състоял пред Съдебната Палата в гр. София. Фокусът бил изцяло върху нехуманното отношение към животните, като акцентът пада върху осъденото за случая лице- З•••• Ш••••. Въпреки, че фокусът на репортажа бил върху един определен човек - З•••• Ш••••, при такова масово събитие е извън контрола на репортера да определи, по каква причина гражданите излизат на протест и какво точно ще кажат. Напротив, журналистическата етика изисквала да се съберат всички възможни гледни точки по определена тема, каквато в случая било нехуманното отношение към животните. Докато едни от протестиращите са искали справедливост за кучето "Мечо", други граждани са искали да дадат гласност и на нередности, които ги притесняват и са свързани с нехуманно отношение към животните, поради което са инициирали подписка срещу Доц. К.. Репортерът на място е установил, че има множество граждани, които са подписали петицията, адресирана до ректора на Лесотехническия университет, като след проверка от страна на телевизията се установило, че същата петиция е била инициирана и в интернет. От нея ставало ясно, че в профилите на ищеца в интернет била заявена и изразена една крайна позиция за нетолерантност към бездомните кучета и методите за справяне с този проблем, което потвърждавало от описаното от протестиращите в тази връзка. Такива били твърденията на протестиращите, както е посочено в исковата молба „в разказа на червенокосата дама" от репортажа имало твърдения за физическо насилие над животни, като това било масовото мнение на хората от протеста, което е станало причина за събиране на подписката. Твърди се, че в съответствие с журналистическата етика репортерът е дал думата на различни лица без да идентифицира себе си или медията с тяхното мнение. В публичното пространство имало към момента на изготвяне на материала множество журналистически материали, които са посветени именно на поведението на г-н К. Ищецът наричал защитниците на кучета «кучерасти», което според ответника било потвърдено и от самия него. В отговора са посочени шест цитата, за които се твърди че са публикации на ищеца в социалните медии и които съдържат явни призиви към нетолерантност спрямо бездомните кучета. Според ответника, още преди публикацията ищецът станал известен с нетолерантната си позиции по отношение на бездомни животни и съмнителни методи за справянето с тях. Според отговора никакви епитети не били използвани от репортерите спрямо ищеца. Той бил представен с облика и репутацията, която вече е имал в общественото пространство. Твърди се, че преди излъчване на публикацията редакцията опитала да се свърже с ищеца за представяне на позиция, но се оказало, че той бил в отпуска, а телефоните са били му изключени. А след публикацията ищецът не се вълзполвал от правото си определено в чл. 18 ал. 2 от ЗРТ. Излагат се правни аргументи в защита позицията на ответното дружество. След депозиране на отговора и преди официалното му връчване ищецът е депозирал допълнително становище, изготвено с оглед позицията на ответника. Ищецът оспорва твърденията на ответника относно публикувни от него в социалните мрежи изявления, призоваващи към насилие над животни. Твърди, че никога лично не е публикувал или публично изразявал такава позиция. Заявява, че сам е открил фалшива публикация от негово име за избиване на животни, но не установил, кой е действителният й автор. Съдът намира възражението за недопустимост на иска поради неясно описание на обстоятелствата за неоснователно. За съда е ясно, че претенцията на ищеца се основава както на излъчения по телевизията материал, така и на неговото публикуване н интернет. Съдът, като обсъди становищата на страните, намира иска за частично основателен. Отношението към животните - включително бездомните кучета, е въпрос върху който е съсредоточено обществено внимание. Информирането за събития свързани с този въпрос и неговото обсъждане са право и обществено задължение на медиите. Професионално и обществено задължение на медииите и журналиистите е точно да информират и относно становища и мнения изказани по този въпрос, без значение дали тези становища са приемливи за заинтересованите обществени групи и без значение на формата на изказа. Когато журналисти и медии представят становище, което не е изразено непосредствено от изказващия, а е преразказано, то следва да проверят достоверността и формата на изказа. Те са длъжни да положат усилия да интервюират лицата, чиито цитати се публикуват и при невъзможност – да положат подходящи усилия за верифициране на цитатите. Публични заявления по даден въпрос, които засегнатите лица са правили могат да послужат при верифициране на техните становища и поведение. Ако журналист положи дължимите и подходящи усилия за установяване достоверността на публикувани цитати, нито журналист, нито информационен канал носят отговорност за вреди. В случая ответната страна е публикувала обвинителен репортаж, без да положи достатъчно усилия да установи тяхната достоверност. Ответната страна сама отбелязва, че нейният репортер е бил изпратен да отрази друго събитие и инцидентно е включил в репортажа обвиненията касаещи ищеца. Ответникът не е оспорил верността на изявлението на репортера „Пред съдебната палата се събираха и подписи за уволнение на известен насилник над животни. Доц. К....“ това изявление очевидно застава зад изявленията на лицата, които обвиняват ищеца. В тежест на ответната страна бе да ангажира доказателства, че е извършила проверка на достоверността преди да излъчи материала. Ответникът не представи никакви доказателства, че към момента на изготвяне на видеоматериала или непосредствено преди публикуването му е имал основателна причина да счита К. за „насилник над животни“. Законова дефиниция за „насилие/ насилник над животни“ няма, българското законодателство третира жестокото отношение към животни. При това съдът – като тълкува думата съгласно обичайното й значение - намира, че за насилник може да се счита само лице, което системно или многократно упражнява физическо насилие спрямо животни, или ги подлага на нехуманно третиране. В тежест на "Инвестор БГ” АД бе да ангажира и представи доказателства, че поведението на ищеца отговаря на горното определение. Ответникът представи разпечатки от дискусии и обръщения, направени от неучастващи и неразпитани по делото лица в разни електронни платформи и страници. Направените в тези дискусии изявления и изразеното там отношение към поведението на ищеца не представляват годни доказателствени средства, тъй като не може да се установи нито авторството, нито достоверността им.Представени са и разпечатки от личната страница на ищеца в платформата Facebook, както налични към момента на производството, така и липсващи. Във връзка със съдържанието на тази страница бяха назначени и приети основна и допълнителна технически експертизи, които дадоха заключение относно съдържанието на страницата и участието на ищеца в онлайн дискуси, касаещи отношението към бездомните кучета. Съдът, като съобрази и кредитира заключенията и приложените от ответника разпечатки, намира за доказано авторството на ищеца на всички публикации на личната му страница, включително тези, които не са били достъпни към момента на експертната проверка. Стилът и съдържанието на достъпните публикации напълно отговарят на стила и съдържанието на представените в разпечатка. Тълкувани в тяхната съвкупност, изявленията на ищеца в електронни платформи и дискусии установяват следното: -/ Ищецът счита съществуването на бездомни кучета за проблемно и опасно -/ Ищецът системно предлага този проблем да се реши чрез умъртвяване на животните. В поне един случай К. използва израза „ще бъдат избити“ по отношение на тях. -/ Ищецът намира, че хуманното отношениие към животни, които той счита за опасни, пртиворечи на интересите на гражданите и призовава да се отмени Закона за защита на животните. -/ В поне един случай ищецът е изразил задоволство от наблюдаването на агония на бездомно куче и се е хвалил, че разлива водата в съдовете, оставени за утоляване жаждата на бездомни животни. -/ Ищецът демонстрира изключително нетърпимо и често вулгарно отношение към своите опоненти. Приемайки автортвото и верността на ищцовите изявления, съдът намира, че те не дават основание той да бъде публично наричан насилник. К. има конституционно право да иска публично отмяна на закон, както и да предлага за обсъждане решение на проблем, което противоречи както на обществените настроения, така и на действащото законодателство, тъй като законите очевидно подлежат на изменение и отмяна. Ответникът не е представил доказателства, че ищеца физически е малтретирал бездомни животни, нито, че е призовавал те да бъдат неоторизирано и противозаконно унищожавани. Ответникът носи отговорност за публичното и недоказано обвинение. Съдът намира, че с поведението си ищеца е допринесъл за вредоносния резултат. Невъздържаният стил на изложение /израза „ избити“/, вулгарните обръщения към опонентите / „кучерасти“/ и публично изразеното наслаждение от страданията на умиращо животно, публичното изявление, че разлива оставената за животните вода са създали сред неопределим кръг потребители впечатлението, че е способен на физическо насилие върху бездомни кучета. Това впечатление е мотивирало обвинително отношение и негативни публикации, които са създали невярния образ на насилник. За създаването на този публичен негативен образ ищецът сам е допринесъл, поради което следва обезщетението да бъде съответно намалено. Съдът намира, че обезщетение в размер на ••••• лева отговаря на нанесената вреда и установеното съпричиняване. За разликата до предявения размер иска следва да се отхвърли. Задълженията следва да се заплатят в евро по официалния курс. По разноските: възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение е очевидно неоснователно, с оглед продължителонстта на производството. Съобразно уважената част от претенцията ищецът има право на •••• лева от сторените разноски. Съобразно отхвърлената част ответната страна има право на •••• лева разноски. По горните мотиви съдът