Присъда № 17 от 15.9.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 141/2026 г.

към ПРИСЪДА № 17 от 15.09.2026 година по НОХД № 141/2026 година на Районен съд – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 6/2025 година по описа на ГПУ – Свиленград (преобразувано от Бързо такова (БП) с Постановление от 14.01.2025 година на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград), преписка с вх.№ 95/2025 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Десислава Садова – към онзи момент Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига обвинение на Л. У. (L.U.), роден на •••••••••• година в град Анкара, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в •••••••••••••••••••••••••• и с адрес за призоваване в страната: град Свиленград, ул. •••, област Хасково, разведен, с висше образование, турски личен номер ••••••••••••••••••••••••••, неосъждан, за това, че на 08.01.2025 година на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен документ – Турско свидетелство за управление (СУ) на моторно превозно средство (МПС) с № AK •••••••••• на името на Л. У. (L.U.), роден на •••••••••• година, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4, б.„б” от НПК в отсъствие на подсъдимия Л. У., тъй като 1./ въпреки че обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Допълнителната разпоредба ( Д Р ) на НК, то отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина; 2./ не е намерен на посочения от него на ДП адрес, а именно: град Свиленград, ул.„Гео Милев” № 33, област Хасково; 3./ променил е посочения от него на ДП адрес, а именно: град Свиленград, ул.„ Гео Милев” № 33, област Хасково, без да уведоми съответния орган; 4./ местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е У.новено и 5./ намира се извън пределите на Република България и не може да бъде призован. В съдебното заседание, проведено на 15.09.2026 година, участващият по делото Заместник Районен прокурор М. К. поддържа обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и У.новени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК и при приложение на института на условното осъждане, а именно: Лишаване от свобода в размер на около 1 година с 3-годишен изпитателен срок. Предлага вещественото доказателство да остане приложено по делото; а разноските за превод да останат за сметка на съответния орган и разноските за експертиза - да бъдат възложени на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия Л. У. – адвокат Д. С., в хода на съдебните прения, пледира за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението. Алтернативно се иска от Съда да преквалифицира деянието като маловажен случай, т.е. в по-леко наказуем състав на престъпление. Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени, последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги със закона, приема за безспорно У.новено от фактическа страна, следното: Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 260227005000091703 от 27.02.2026 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият не е осъждан. Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият няма ненавършили пълнолетие деца, има годишен доход в размер на 10 000 лв. (5 112,92 евро) и не притежава недвижими имоти и МПС. На 08.01.2025 година, подсъдимият предприема пътуване от Турция за България, като около 06.45 часа се явява на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, за влизане в страната от Турция, управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с турски регистрационен № ••••••••••••. По това време служебните си задължения изпълнява свидетелят Д. А. С. – Старши полицай в 03 група в ГПУ - Свиленград, к ойто извършва проверка на представени я от подсъдимия Турски паспорт с положена в него френска виза. Граничният служител иска от подсъдимия и неговото СУМПС. Подсъдимият му представя процесното Турско такова. Свидетелят С. У.новява, че същото не отговаря на изискванията на спесимена за този вид документи. Неистинското Турско СУМПС е предадено доброволно от Л. У., за което е изготвен съответния Протокол, в който сочи, че предава фалшивата си Шофьорска книжка, която е представил на полицая при влизането си в Бълтгария. О т Заключението на извършената Техническа експертиза, обективирано в Протокол № 6/2025 година по описа на ГПУ - Свиленград е видно, че предоставеното за изследване Турско СУМПС е неистински документ. Фоновата мрежа и постоянните текстове от лицето и гърба на документа са отпечатани на термосублимационен принтер, а не на висококачествен офсетов печат. Под увеличиние е видно, че фоновата мрежа не съдържа изискуемите по спесимен микротекстове от лицето и гърба на документа. Оптически вариращият елемент от лицевата част на документа е имитиран посредством принтиране, същият не е изготвен полиграфически. Транспарантният дифракционен оптически вариращ елемент от лиценага част на документа е имитиран посредством принтиране върху трпанспарантен носач и е положен върху защитния ламинат на документа. Защитният ламинат от лицето на документа не достига до края на страницата. Под увеличаване се констатира микрочастици между ламината и бланката. При увеличение се констатира, че снимката на притежателя и персонализиращите данни от лицевата част на дкумента са отпечатани на принтиращо устройство, вместо да са лазорно гравирани. Отчетатаните на гърба на документа дати на придобиване и валидност на съответния вид квалификация са имитирани на принтиращо устройство вместо да бъдат интегрирани посредством лазерна гравюра. У.новява се липсата на UV защита от лицето и гърба на документа, както и липста на „светла” флуоресценция на бланката. У.новена е флуоресценция на бланката, несъответстваща на изисканията на спесимена. Т.е. процесният документ не е изготвен на поликарбонат, не съдържа необходимите видове печат и защитна печатна техника и не е персонализиран по технология, съгласно изискванията на спесимена. В съдебно заседание вещото лице Й. Р. поддържа представеното Заключение. Разпитан в хода на БП в процесуалното качаство на обвиняем, Л. У. не се признава за виновен като сочи, че не знаел, че СУМПС било неистинско, тъй като когато трябвало да подменя Шофьорската си книжка, по интернет заявил в Общината издаване на нова и в последствие получил документа от Общината по пощата. По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на свидетели, разпит на У. в процесуалното качаство на обвиняем, назначена е и е изготвена експертиза, изискани са и са приложени множество писмени документи и т.н. Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е У.новена, за което се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка; Справка за пътуване на лице; Протокол за доброволно предаване; Заключение по Техническата експертиза; кореспонденция с турските власти чрез Съвместния контактен център на ГКПП „Капитан Андреево”; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справки за съдимост и актуална такава и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а именно: Д. А. С. и К. Х. Д.. Показанията на свидетеля Д. А. С., Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелят има качеството на очевидец, формирал непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията му са пряко относими към деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и съотнасяне с писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически издържани и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които свидетелства, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им. Що се отнася до показанията на разпитания по делото св идетел К. Х. Д., провел беседа с подсъдимя след задържането му, следва да се посочи, следното: при преценка възможността да бъдат ценени показанията на разпитани полицейски служители от съществено значение е моментът на провеждане на „беседата” и какво качество е имало лицето в този момент. Проведен разпит от страна на полицейски служител по отношение на задържано лице винаги следва да бъде приеман за официален контакт (в този смисъл Titarenko v Ukraina жалба 31720/2002 година). При провеждане на разговор между задържания и полицейския служител следва да бъдат съблюдавани гаранциите в ЕКПЧ. При липса на защита на правата му, то информацията станала известна на полицейските служители в хода на тези разговори е събрана в нарушение процесуалните правила и не може да бъде ползвана, защото представлява заобикаляне на императивната норма на чл. 105, ал. 2 о т НПК (в този смисъл е делото Д.М. срещу България Жалба 34779/2009 година). Извънпроцесуално признание пред служител на МВР, дадено в рамките на проведена с него „беседа” и приобщени чрез разпит на полицейския служител като свидетел не представлява доказателствено средство за У.новяване на релевантни факти, относими към самопризнанието. Недопустимо е по този ред да бъда заместено самопризнанието. Отсъствието на адвокат и липса на разясняване на процесуалните последици от самопризнанието опорочават доказателствено значение на беседата. Когато в хода на разследване от полицейски служител, възложено му по служба, бъдат снети обяснения те не могат да бъдат ценени като „извънпроцесуални самопризнания”. Събирането на информация по този ред представлява заобикаляне на закона, защото чрез свидетелски показания се възпроизвеждат обяснения на лице, което не е имало качеството на обвиняем, респ. не е било запознато с правата си по НПК. Императивната разпоредба на чл. 105, ал. 2 от НПК изключва възможността несъбрани по реда на НПК доказателствени средства да бъдат използвани, поради което Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. в тази им част, в която сочи факти и обстоятелства във връзка с направени от подсъдимия признания относно осъщественото от него деяние и не изгражда правни изводи въз основа на тях, а в останала им част (че подсъдимият е бил задържан за изпозването на неистински документ на ГКПП „Капитан Андреево” и относно външното цветово оформление на стария и новия образци на Турските СУМПС), като непротиворечащи на останалия събран поделото доказателствен материал се кредитират от Съда. Разпитаните свидетели са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители, които само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се У.новява, който и да е от свидетелите да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да целят увреждането му, като му припишат престъпление, което не е извършил. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие (по отношение на показанията на Д. в ценените части). Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите и правни изводи. Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните (в ценената част по отношение на свидетеля Д.), са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите Съдът кредитира с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от събраните на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справката за съдимост, Докладната записка, Заключението по Техническата експертиза, писмената кореспонденция с турските официални власти, както и от събраните в съдебната фаза на процеса, доказателства. Обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, Съдът не кредитира. Съдът съобрази трайно У.новеното в теорията и в съдебна практика положение, че те имат двойствена правна природа, като са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на Съда. Решаващият състав ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези аналитични действия Съдът реши, че няма да ги кредитира. В конкретния случай Съдът намира, че обясненията, се явяват изцяло защитна версия, с оглед избягване на наказателната отговорност. И това е така защото пряко се компрометират и опровергават при съотнасяне с останалите източници на доказателства. Показанията на Л. У. не намират опора в други доказателства и доказателствени средства по делото и не звучат правдоподобно и убедително. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по делот - от постъпилия отговор от страна на турските власти става ясно, че подсъдимият действително е имал старо СУ (СУМПС стар образец), но след изтичането на срока му на валидност, не е подал документи за подновяването му с ново такова; което е в противоречие с обясненията, дадени от У. – че заявил издаването на ново СУ и получил документа по пощата. Съдебният състав възприема изцяло и Заключението по извършената Техническа експертиза. Заключението е извършено о т вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за извършената оценка и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за обоснована, аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон със Заключението на вещото лице, което е прието без възражения от страните. Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – експертиза, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Гореизложената фактическа обстановка се У.новява и от вещественото доказателство, предявено и приобщено в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето - календарната дата, мястото на ползването на неистинския официален чуждестранен документ и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, включително настъпването на престъпния резултат, както и авторството на деянието. При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Л. У. е осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. Съгласно приетото в Решение № 324/13.03.2013 година, постановено по касационно дело № 910/2013 година на ВКС, I н.о., документната подправка по чл. 308, ал. 1 от НК се изразява в две форми: съставяне на неистински официален документ и преправяне съдържанието на официален истински документ, като преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяне или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено. Съдържанието на документа включва както самото изявление, така и всички останали необходими елементи - подпис, дата, снимки и др. Когато в резултат на преправянето е засегнато изявлението, на документа се придава вид, че преправеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов автор. Създава се несъответствие между действителното и промененото чрез преправянето изявление на автора, каквото всъщност той не е правил. То е завършено със съставянето на неистинския официален документ или преправяне съдържанието на истинския документ, който съдържа всички реквизити по чл. 93, т. 5 от ДР на НК и е съставомерно независимо от използуваните технически средства за изготвяне на неистинския документ или степента на съвършенство на извършената подправка. С чл. 316 от НК е прогласено за престъпно съзнателното ползване на документи - официални или частни, които са неистински, с преправено съдържание, или с невярно такова. Документът следва да отговаря на изискванията за официален или частен, за манипулирането на какъвто, съобразно изискванията на съответния престъпен състав, от извършителя се носи наказателна отговорност. Ползването на такива документи е престъпно и тогава, когато за съставянето им (разбирай и преправянето им) не може да се търси наказателна отговорност от използвалия ги. А след като престъплението по чл. 308, ал. 1 от HK e възможно само при пряк умисъл със специалната цел, предвидена в неговия състав – пряк следва бъде и умисълът на онзи, който само се е възползвал от неистинския документ (иначе ползването не би било „съзнателно”) по аргумент и от приравняването на отговорността на ползвателя към отговорността на създателя на неистинския документ, дори и първият по изключение да е наказателнонеотговорен за създаването или преправянето на документа. И накрая, като престъпление на формално извършване, престъпният резултат се изразява в узнаването на документа от лицето, на което е представен, за да удостовери включените в него факти. Престъплението по чл. 316 от НК е завършено, когато документът е употребен. Употребата ще е налице при представяне на документа пред съответното длъжностно или частно лице. Когато деецът се е насочил пряко и непосредствено към употребата, но още не е използвал документа, ще е налице опит. Съставът на чл. 316 от НК е субсидиарен спрямо предходните състави на документните престъпления, тъй като изпълнителното деяние се изразява само в ползването на опорочения документ, когато той се представи. Както вече бе посочено съвкупната преценка на У.новените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Л. У. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. От обективна страна - на 08.01.2025 година на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, Л. У. съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен документ – Турско СУМПС с № AK •••••••••• на името на Л. У. (L. U.), роден на •••••••••• година, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от кредитираните, респ. частично кредитираните показания на свидетелите С. и Д.. В подкрепа на изложеното е и факта, че в Протокола за доброволно предаване от 08.01.2025 година, самият Л. У. заявява, че предава доброволно Шофьорската си книжка, която е фалшива. По делото се У.нови видно от свидетелските показания на К. Д. и от кореспонденцията с турските власти, че има стар и нов образци на Турските СУМПС – старият образец е бял на цвят със синьо, а новият – бял на цвят, но с синьо и червено. Приложенто по делото неистинско СУМПС, ползвано от Л. У. е явно от новия образец, тъй като е бяло на цвят с червено и синьо, но в същото време става ясно, че той не е подал Заявление до надлежните турски власти за подмяната на СУМПС от стар образец с нов такъв (въпреки изявленията му в тази насока, депозирани под формата на обяснения в процесуалното качаство на обвоняем). Използваният от подсъдимия документ по дефиниция е официален такъв съгласно чл. 93, т. 5 от ДР на НК, тъй като се издава от съответните държавни органи, по съответен ред и форма, в кръга на службата им. В случая, представеният д о к у м е н т не е бил издаден от съответните чуждестранни длъжностни лица от органите, овластени за неговото издаване по закон, поради което и съгласно дефиницията на чл. 93, т. 6 от ДР на НК, е неистински такъв. Същият безспорно е и СУМПС, което квалифицира деянието като по-тежко наказуемо такова, респ. се явява съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл. 308, ал. 2 от НК. Не се У.новява индикция за авторство или каквото и да е участие на подсъдимия в изготвянето на процесно т о неистинско СУМПС, липсват и гласни доказателства за действия на лицето, кореспондиращи с изпълнението на състава на престъплението, дефинирано в чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 о т НК, следователно от подсъдимия не следва да се търси наказателна отговорност за съставянето на инкриминирания документ. Изпълнителното деяние на подсъдимия се изразява в ползването на опорочения документ. Самото ползване се състои в представяне на документа пред свидетеля Д. С. – Старши полицай към ГПУ – Свиленград, ГКПП „Капитан Андреево”, за удостоверяване на включените в него данни, а именно: правото да управлява МПС, с което престъплението е довършено. Т.е. както Съдът посочи по-горе в Мотивите, от събраните по делото доказателства се доказва, че подсъдимият е съзнавал, че ползва неистински документ, поради което и следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност именно по чл. 316 от НК, тъй като не може да бъде У.новено техническото му съпричастие към изготвянето на посоченото СУМПС. Доколкото за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност на подсъдимия, квалификацията на извършеното от него престъпление е по чл. 316 вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл. Тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. Преминавайки държавната граница на страната ни на път за влизане, идвайки от Република Турция, подсъдимият е бил наясно и е съзнавал, че ползва неистински документ и създава невярна представа относно правото си да управлява МПС, но въпреки това е употребил същия, представяйки го за проверка при граничния контрол. Той в съзнанието си е имал формирана представа, че се ползва от неистински документ, тъй като видно от наличното по делото Турско СУМПС защитният ламинат от лицето на документа не достига до края на страницата, за което не се изскват специални знания, за да разбере, че документът е неистински и че не е издаден по надлежния ред и форма, като последните обстоятелства е изключено да не е разбирал и съзнавал Л. У.. Поради това, Съдът прие, че е налице пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, който правен извод се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Действително от отговорите на турските власти става ясно, че Турско СУМПС може да бъде получено и по пощата (, както твърди в обясненията си Л. У. на ДП), но в същия този отговор, турските власти сочат, че информация за всякакви видове турски официални документи, включително документна хартия, такси, може да се открие в интернет на посочен електронен адрес, т.е. информацията, че Турските шофьорски книжки след подадено Завление за подновяването им могат да се получат и по пощата е общоизвестна и достъпна за всеки, включително и за подсъдимия, но след подадено Завление за подновяване на СУМПС с такова по нов образец, каквото Заявление няма поддено от Л. У.. Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това е подсъдимият, който се явява вменяемо и пълнолетно физическо лице, което няма причини да не може да носи наказателна отговорност. Поради изложеното Съдът намира, че е неоснователно твърдението на защитата за недоказаност на обвинението. Подсъдимият Л. У. (L. U.) е роден на •••••••••• година в град Анкара, Република Турция, с турски личен номер ••••••••••••••••••••••••••. Турски гражданин е от турски произход. Живее в ••••••••••••••••••••••••••. Разведен е. С висше образование е. Не е осъждан. Собственик е на строителна фирма. При определяне вида и размера на наказанието за престъплението, Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно: принципът на законоУ.новеност и принципът на индивидуализация на наложеното наказание. Съгласно първия принцип на наказателноправната ни система за извършено от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок д о 8 години. Съставъ т на престъплението няма специален минимум, което позволява замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с друго наказание. При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващо вината обстоятелства чистото му съдебно минало ; а като отегчаващо вината обстоятелство се отчете грубото незачитане на законите на страната ни. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия към датата на деянето, доколкото възрастта от 56 години, предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе и липсата на данни в кориците на делото за лоши характеристични данни; за разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена с оглед зачестилите подобни деяния на държавната граница (, което обстоятелство е служебно известно на Съда). Причините за извършеното деяние се коренят в подценяване на обществената му опасност от страна на подсъдимия и ниската му правна куртура. Съдът прецени че индивидуализацията на наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие че е налице съотношение на равновесие на отегчаващото и смекчаващото обстоятелства и при незавишена обществена оспасност на дееца и завишена такава на деянието. Налице е само едно смекчаващото обстоятелство, което не обосновава основание за смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55 от НК. Всичко изброено по-горе сочи, че освен чистото съдебно минало, не са налице други смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия. Ето защо Съдът призна подсъдимия за виновен по обвинението и при приложението на чл. 54 от НК му наложи справедливо наказание, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца. По-нататъшно намаляване на то зи размер се явява неоправдано от гледна точка на защитата на обществения интерес. При определяне размера на наказанието Съдът се съобрази и с обстоятелството, че деянието е извършено в началото на 2025 година, т.е. с времевата отдалеченост на инцидента спрямо момента на постаняване на настоящата Присъда. Т.е. при индивидуализацията на наказанието Съдът отчете продължителността на съдебното производство. Към настоящия момент са изминали повече от година и половина от датата на престъплението. Забавеното правораздаване не може да бъде вменено на подсъдимия, а от друга страна случаят не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, което води до извода че наказателното преследване надхвъря разумните рамки съобразно изискванията на чл. 22, ал. 1 от НПК и чл. 6 от ЕКПЧ. Същевременно в конкретния случай това обстоятелство не може да се определи като изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, доколкото не обосновава извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. В практиката на ЕСПЧ се приема, че при забавено правосъдие Съдилищата трябва да компенсират подсъдимия по изричен и измерим начин. Ето защо опирайки се на неразумния срок на производството, Съдът индивидуализира наказанието „Лишаване от свобода” в размер близък до общия, предвиден в закона минимум. Съдът отчете и обстоятелството, че последицата от тази времева отдалеченост е, че към настоящия момент случаят отдавна не предизвиква никакъв обществен отзвук, нито обществен интерес, а твърде закъсняла се явява и личната, и особено - генералната превенция. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, наказанието „Лишаване от свобода” не следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание е до 3 години и подсъдимият не е осъждан, с което са изпълнени формалните условия на закона, както и за поправянето му не е наложително да се изтърпява наказанието ефективно най-вече с оглед личната превенция. Ефективното изтърпяване на наказанието не би спомогнало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, който макар и да е вече оформена личност все пак е неосъждан до този момент, като няма данни за други противообществени прояви. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. Последният е равен на минималния предвиден в закона, като в този му размер е съобразен с констатираното равновесие на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и с обстоятелството, че наказателното преследване надхвъря разумните рамки. Индивидуализирано така по вид и размер, наложеното на подсъдимия наказание при приложението на института на условното осъждане, Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо. Т.е. така индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с това по-малко по размер наказание да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление наказателната репресия и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, склонни към извършване на подобни деяния. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Първоинстанционният съд няма право да осъди оправдан подсъдим, да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, да увеличи наказанието или да наложи по-тежко наказание на подсъдимия, дори делото да се върне за повторно гледане на Съда, ако липсва Протест на Прокурора, Жалба на частния обвинител или частния тъжител. Предвидената в процесуалните правила забрана за утежняване положение на подсъдимия при новото разглеждане на делото, когато Присъдата се отмяня по негова Жалба, е важно средство за осигуряване действителното осъществяване на правото му да обжалва Присъдата. Елиминирането на това право би означавало фактически да се отрече правото на подсъдимия да обжалва Присъдата на Първата инстанция пред опасението му да се влоши положението му. Т.е. важи забраната за reformatio in pejus в наказателния процес. Съдът не намери основание да удовлетвори искането на защитата за преквалифициране на деянието на подсъдимия като маловажен случай по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 4, т. 2 от НК. Т.е. Съдът намира че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 308, ал. 4, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК. Според легалната дефиниция маловажен случай е този, при който с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тъй като престъплението по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2 от НК е формално (на просто извършване), Съдът не следва да обсъжда липсата или незначителността на вредни последици. В случая има смекчаващо обстоятелство, което е взето предвид при индивидуализацията на наказанието, но то не е достатъчно да се заключи, че конкретно извършеното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Използването на неистински официален документ - СУМПС е типичен и често срещан случай на престъпление по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2 от НК, като в конкретния случай няма съществени отлики с други подобни престъпления, които да обосноват квалификация на деянието като маловажен случай. Касае се за престъпление, свързано с документооборота, в случая съзнателно използване на неистинския документ. За този извод, Съдът цени и важността на неистинския документ, даващ право да се управлява МПС, както и факта, че подсъдимият е неправоспособен да управлява такова и че го е представил в чужда държава. При горните съображения, Съдът не възприе, че деянието, извършено от подсъдимия е маловажен случай по чл. 308, ал. 4, т. 2 от НК. В този смисъл Съдът не намира основание да преквалифицира деянието в по-леко наказуем състав на престъпление. Относно вещественото доказателство: Вещественото доказателство, послужило за извършване на престъплението по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, следва да остане приложено по делото, с оглед липсата на необходимите видове печат и защитна печатна техника и тъй като не е персонализиран по технология, съгласно изискванията на спесимена, което изключва допустимостта на притежаването му. Относно разноските: На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за превод в общ размер на 76,69 евро (150 лв.) на ДП – за устен превод и писмен превод на ОА, следва да остават за сметка на съответния орган, а разноските за превод в общ размер на 122 евро, в съдебната фаза - за сметка на Съда, т.е. остават за сметка на органите, които са ги направили и така както са били сторени. По предявеното обвинение, подсъдимият беше признат за виновен, като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по Републиканския бюджет – сумата 210,48 евро (411,66 лв.) – разноски от ДП, вносими по сметка на РДГП - Елхово, съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса – 2,56 евро в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметката на Районен съд – Свиленград. Превод на Присъдата и Мотивите не се извърши, тъй като производството спрямо подсъдимия се води по реда на задочното производство, както и с оглед изявленията на адвокат С.. Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: (Кремена Стамболиева )