Решение № 7858 от 22.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3557/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 21263/22.11.2024 г., постановено по гр.д. № 16902/2023 г. на Софийски районен съд, 71 състав, съдът е отхвърлил предявения от „САМОтранс” ЕООД, ЕИК 204392629, срещу „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, иск с правно основание чл. 435 КЗ за осъждане на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, да му заплати сумата от 12 335, 66 лева, представляващи заплатено от превозвача обезщетение за вреди от настъпило на 09.11.2017 г. застрахователно събитие при международен превоз на товари, отговорността за обезщетяването на които е обезпечена от „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, по силата на сключена със „САМОтранс” ЕООД, ЕИК 204392629, застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, обективирана в застрахователна полица № 13321170460002290/26.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.03.2023 г., до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „САМОтранс” ЕООД, ЕИК 204392629, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, сумата от 100 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство. Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „САМОтранс” ЕООД. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд е тълкувал свидетелските показания на О.М. превратно. Поддържа се, че от казаното от свидетелката е видно, че камионът е бил натоварен при спазване на съответните стандарти, като стоката е била обезопасена, тъй като е била в пале, малки кашончета и стреч фолио. Твърди се, че причините за счупването на бурканите вероятно са свързани с пътя, дългото разстояние, вълнението по време на плаването с кораб. Поддържа се, че връзването на бурканите с колани би могло да доведе до счупване при обтягане на колана. Сочи се, че в общите условия на ответника е предвидено само да се намали с 1/3 застрахователното обезщетение, ако застрахователят не е бил привлечен в процеса срещу застрахования, но не е предвидена възможност изобщо да не се плати обезщетение. Твърди се, че застрахователят е бил уведомен за делото, но некоректното му поведение е било причина ответникът да бъде осъден. Твърди се, че е неправилен изводът на СРС, че застраховката не покрива отговорността на превозвача при повреда, произтичаща от пакетиране, натоварване, подреждане на стоката от изпращача. Твърди се, че от показанията на свид. М. е видно, че вредите са поради маршрута, а не поради пакетирането и натоварването на стоката. Излагат се съображения, че в случая са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 435 КЗ. Твърди се, че липсва неизпълнение на задължения по застрахователния договор, което да е в причинна връзка с настъпването на вредите. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска. Претендират се разноски. В установения за това срок е постъпил отговор от ответника „Дженерали Застраховане“ АД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че СРС е възприел правилно фактическата обстановка по делото. Поддържа се, че правилно е установено, че решението на съда в гр. Швац е непротивопоставимо на застрахователя. Твърди се, че застрахователят не е бил страна по делото. Сочи се, че правилно СРС е приел, че събитието е изключено от застрахователното покритие съгласно общите условия. Твърди се, че превозваният товар е специфичен и предопределя възможност за счупване на бурканите. Твърди се, че недостатъчната опаковка също е спомогнала за счупването на бурканите. Твърди се, че не се установява каква е била действителната опаковка и дали тя е отговаряла на стандарта за транспортиране на стъклени буркани. Поддържа се, че показанията на свид. М. не следва да се кредитират поради липсата на конкретика, а и поради това, че свидетелката не е присъствала при транспортирането на товара или при установяването на вредата. Заявява се, че се поддържат направените възражения за изтекла погасителна давност, неправилно плащане и други, изложени в отговора на исковата молба. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото. Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран. За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното: Представено е уведомление за щета от „САМОтранс” ЕООД до „Дженерали Застраховане“ АД от 30.03.2018 г. В същото е посочено, че е настъпило застрахователно събитие на 09.11.2017 г. в Германия по време на транспорт. Вследствие от застрахователното събитие са били увредени превозвани буркани. Представена е Застрахователна полица № 1332170560002290, от която е видно, че „САМОтранс” ЕООД и „Дженерали Застраховне” АД са сключили договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“. По силата на този договор „Дженерали Застраховане” АД покрива риска от настъпване на вреди от момента на издаване на CMR-товарителница/товарителница до момента на пристигане на товарния автомобил до крайния обект. Договорът за застраховка е сключен за периода 27.09.2017 г. – 26.09.2018 г. Покритието обхваща извършването на превози в България, превози на територията на Европа и Азия (Средния и Близкия Изток). В полицата е посочено също така, че застрахованият осъществява дейността си чрез влекач с рег. № ••••. Застраховката важи и за всички прикачени полуремаркета. В застрахователната полица е написано, че самоучастието на застрахования е според специалните условия. Отбелязано е обаче, че по застраховката няма специални договорености. С договора за застраховка е уговорено, че дължимата застрахователна премия ще бъде заплатена на 4 равни вноски от 127, 50 лева. Уговорено е, че вноските следва да се заплатят на 26.09.2017 г., 27.12.2017 г., 27.03.2018 г. и 27.06.2018 г. По делото са представени общи условия на „Деженерали Застраховане” АД, от т. 3 от които е видно, че застрахователят покрива отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен превоз (CMR). Съгласно т. 9.3 и т. 9.4 от общите условия застраховката не покрива отговорността на превозвача, когато повредите произтичат от дефекти в опаковката на товара или от пакетирането, натоварването, подреждането или разтоварването на стоката от страна на изпращача, получателя или лице, действащо за сметка на изпраща или получателя. По арг. от т. 9.5 от общите условия застраховката не покрива вредите, когато следват от естеството на някои стоки, които са застрашени от цялостна или частична загуба, повреда поради счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане, действия на червеи или гризачи. Представен е сертификат, по силата на който от 09.02.2017 г. „САМО транс” ЕООД е легитимирано да осъществява международен превоз на товари на територията на ЕС. Представен е трудов договор, сключен между „САМОтранс” ЕООД и С.С. С., по силата на който С.С. е назначен на длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)”. Представена е фактура № 41/09.11.2017 г., издадена на името на „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ за осъществяване на транспортна поръчка на стойност 944, 62 евро. Представена е товарителница, в която е посочено, че „Ди Ейч Ел Фрейт” ГмбХ следва да извърши превоз на 29 палета с буркани, които се изпращат от „Щуте Нарунгсвителверке” ГмбХ & Ко. КГ до „Алди Нестон”. Според товарителницата товарът от 29 европалета е приет на 07.11.2017 г. в Падерборн, Германия. Вписано е, че превозът следва да се извърши с влекач с рег. № •••• и ремарке с рег. № ••••. Посочено е, че шофьор по превоза е С.С.. В товарителницата е посочено, че товарът е получен от получателя „АлдиСторс” Лтд. на 09.11.2017 г. В товарителницата е описано, че 29 превозвани палета включват: 819 единици мармалад „Грандеса”, 454 г., сортирани; 936 единици конфитюр „Грандеса”, 45 %, сортирани, 693 единици специална селекция ягоди, 55 %, 693 единици специална селекция конфитюр. Общо превозваното количество е 24 205 кг. Представена е разписка от 09.11.2017 г. за доставка, удостоверяваща извършен до „Алди Сторс” Лтд., „Честър Хай Роуд”, превоз. В документа е записано, че са получени 28 палета. Един от превозваните палети е бил разрязан поради повреди. Шофьорът е отказал да натовари повредения палет. В разписката е вписано, че същата се издава във връзка с товарителница № 983246. Доставените количества буркани са както следва: 7 палета, включващи 819 единици с мармалади „Грандеса”, 454 г., 7 палета, включващи 819 единици с конфитюр „Грандеса”, 45 %, 454 г., 7 палета, включващи 693 единици със специално избрани консерви ягоди, 7 палета, включващи 693 единици със специално избрани консерви. Тоест общо доставените кутии са 3024. Представена е разписка на „Хартл Конект” относно превоз, възложен на „САМОтранс” ЕООД. В разписката е записано, че превоз трябва да се осъществи с влекач с рег. № •••• с начален адрес – „НТГ Лоджистикс”, „Харткортщрасе” № 1 и краен адрес „Алди Сторс” Лтд., „Честър Хай Роуд”. Превозът следва да започне на 07.11.2017 г. и да завърши на 08.11.2017 г. Дължимото възнаграждение според разписката е в размер на 944, 62 евро. Представено е дебитно известие от „Беатрис оф Бристол” Лтд. до „ДиЕйчЕл Фрейт” ГмбХ за дължима сума в размер на 1030, 29 евро. Сумата е начислена във връзка с доставка от 09.11.2017 г. до „Алди Нестон” по товарителница № 983246. В известието е написано, че сумата е начислена за 117 кашона конфитюр „Грандеса”, 45 %, по 12 бр. в кашон. Посочено е, че единичната цена за кашон е 7, 88 британски паунда. Представена е фактура от „Ди Ейч Ел Фрейт” ГмбХ до „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ, издадена във връзка с доставка от „Маркус Щуте Холдинг“ ГмбХ & Ко. КГ до „Алди Сторс” Лтд., Нестон. Във фактурата е посочено, че се издава във връзка с превоз в периода 07.11.2017 г. – 09.11.2017 г. Фактурата е издадена за сумата от 1081, 29 евро, от които 1030, 29 евро по фактура от „Бетрис от Бристол” Лтд. и 51 евро за разноски за обработка на щетата. Представена е фактура от „Хартл Конект” до „САМОтранс” ЕООД от 23.03.2018 г. Фактурата е издадена за сумата в общ размер от 1096, 29 евро, от които 1081, 29 евро за щета при превоз и 15 евро за такса. По делото е представена молба от „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ, с която е поискано от ОС-Пловдив издаването на изпълнителен лист срещу „САМОтранс” ЕООД за следните суми: главница в размер на 1408, 11 евро, годишна лихва в размер на 9, 2 % над основния лихвен процент на ЕЦБ върху сумата от 311, 82 евро като част от главницата от 1408, 11 евро, считано от 12.12.2017 г. до окончателното удовлетворяване на вземането, годишна лихва от 9, 2 % над основния лихвен процент на ЕЦБ върху сумата от 1096, 29 евро като част от главницата от 1408, 11 лева, считано от 24.03.2018 г. до окончателното плащане, разноски пред РС в гр. Швац в размер на 1494, 40 евро и 673, 10 евро, разноски за водене на делото за издаване на изпълнителен лист в размер на 1023 лева. Представено е също Удостоверение за европейско изпълнително основание – решение от 16.06.2020 г., постановено от РС-Швац между страните „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ и „САМОтранс” ЕООД. Според удостоверението решението е постановено за следните суми: главница в размер на 1408, 11 евро, лихва от 12.12.2017 г. до изплащането, както и разноски в размер на 1494, 40 евро и 673, 10 евро. Представен е също препис от неприсъствено решение от 16.06.2020 г. на РС- Швац, съгласно което ответникът „САМОтранс” ЕООД следва да заплати на ищеца „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ главница в размер на 1408, 11 евро, ведно с лихвите в размер на 9, 2 % над основния лихвен процент, считано от 12.12.2017 г. върху сумата от 311, 82 евро, лихвите в размер на 9, 2 % над основния лихвен процент, считано от 24.03.2018 г. върху сумата от 1096, 29 евро, както и разноските по делото. В хода на първоинстанционното дело е представен препис от изявлението на ищеца „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ /л. 96 – л. 98 от делото/ по делото пред РС- Швац. От същото е видно, че претендираната от „САМОтранс” ЕООД сума от 1408, 11 евро включва: 311, 82 евро – дължими разноски за получено гориво съгласно фактура № Т2935 от 11.12.2017 г.; 1096, 29 евро – начислено обезщетение съгласно фактура № W01992018 от 23.03.2018 г. Представено е Разпореждане № 337/28.05.2021 г. по ч.т.д. № 362/2021 г. на ОС- Пловдив, с което е разпоредено на „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ да се издаде срещу „САМОтранс” ЕООД изпълнителен лист за следните суми: 1408, 11 евро – главница, годишна лихва в размер на 9, 2 % над основния лихвен процент на ЕЦБ върху сумата от 311, 82 евро като част от главницата от 1408, 11 евро, считано от 12.12.2017 г. до окончателното плащане, годишна лихва в размер на 9, 2 % над основния лихвен процент на ЕЦБ върху сумата от 1096, 29 евро като част от главницата от 1408, 11 евро, считано от 24.03.2018 г. до окончателното плащане, разноски пред РС- Швац в размер на 1494, 40 евро и 673, 10 евро, както и разноски по производството по издаване на изпълнителен лист в общ размер от 1023 лева. Представена е покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 1176/2021 г. по описа на ЧСИ К.П., с която „САМОтранс” ЕООД е поканено да заплати на взискателя Хартл Конект Транспорт – клон България следните суми: главница в размер на 609, 87 лева, лихва в размер 210, 41 лева за периода 12.12.2017 г. – 23.08.2021 г., главница в размер на 2144, 16 лева, лихва в размер на 683, 84 лева за периода 24.03.2018 г. – 23.08.2021 г., разноски в размер на 5262, 26 лева, разноски по изпълнително дело в размер на 994 лева, такси по ТТРЗЧСИ в размер на 2404, 44 лева, както и публични вземания в размер на 9899, 39 лева. Представено е платежно нареждане от 17.08.2021 г., с което от „САМОтранс“ ЕООД са заплатени по сметка на ЧСИ К.П. 3780, 34 лева. Представено е и платежно нареждане от 20.09.2021 г., с което по сметка на съдебния изпълнител са преведени още 8555, 32 лева. Тоест установява се, че с плащането от 17.08.2021 г. на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД са погасени разноски и лихви, но не и дължимите главници. Представено е съобщение от 27.09.2021 г. от ЧСИ К.П., с което се съобщава, че изп.д. № 1176/2021 г. е приключено поради това, че вземанията на взискателя Хартл Конект Транспорт – клон България са погасени от длъжника „САМОтранс” ЕООД. Представени са и доказателства, че ищецът „САМОтранс” ЕООД е поискал от ответника „Дженерали Застраховане” АД извънсъдебно да му заплати претендираната в настоящото производство сума. От ищеца „САМОтранс“ ЕООД са представени неподписани разписки от 26.09.2017 г. и 04.01.2018 г. за заплащане на втора и трета вноска по застрахователната премия, дължима на „Дженерали Застраховане“ АД съгласно процесния договор за застрховка. В хода на първоинстанционното производство е изслушана и свид. О.М., която е бивш служител на ищеца „САМОтранс” ЕООД. Свидетелката е посочила, че й е известно застрахователно събитие от 09.11.2017 г. Тогава е изпълняван превоз от Германия към Англия. В камиона били натоварени палети с буркани. Палетите били подреди така, че отпред имало един, отзад – два, и така палетите се редували 13, 60 линейни метра. При пристигане на камиона при получателя в предната част на камиона били установени счупени буркани. Свидетелката не е присъствала лично на инцидента, а узнала за него от шофьора на камиона. Свидетелката твърди, че шофьорът я попитал какво да прави и тя се обадила по спешния телефон на офиса на „Дженерали”, откъдето поискали да се изготвят снимки. Представители на застрахователя посочили, че снимките ще са необходими, ако се заведе претенция. След изготвяне на снимките камионът можел да продължава към друг адрес. Според свид. М. изрично нареждането на товара в камиона е така, както е посочил изпращачът. Стъклените буркани не можело да се връзват с колани. Свидетелката твърди, че бурканите са били обезопасени, защото са били поставени в кашонче и отгоре са били опаковани със стреч фолио. Свидетелката предполага, че бурканите са се счупили поради дългия път, терена, вълнението при пътуването с кораб. При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното: СРС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 435 КЗ. За уважаването на този иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника; 2/ настъпване през периода на събитие, покрито по договора за застраховка; 3/ вид и размер на вредите, причинени от застрахователното събитие на трето лице; 4/ пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и застрахователното събитие; 5/ размер на обезщетението, заплатено от ищеца на увреденото лице. Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че между „САМОтранс” ЕООД и „Дженерали Застраховане” АД е сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”. За периода 27.09.2017 г. – 27.12.2017 г. е безспорно между страните, че е била заплатена застрахователната премия по договора, поради което застрахователят е носел риска за възникване на отговорност за превозвача „САМОтранс” ЕООД за вреди във връзка с договор за международен превоз. Следва да се отбележи, че сключеният между „САМОтранс“ ЕООД и „Дженерали Застраховане“ АД договор представлява разновидност на договора за застраховка „гражданска отговорност“, а не е форма на имуществена застраховка. В този смисъл са Решение № 27/29.07.2016 г. по т.д. № 2415/2014 г. на II Т.О. на ВКС и Решение № 127/05.02.2020 г. по т.д. № 2957/2020 г. на I Т.О. на ВКС. По делото се установява несъмнено, че в периода на застрахователното покритие по горепосочения договор за застраховка „САМОтранс” ЕООД е осъществило между 07.11.2017 г. – 09.11.2017 г. международен превоз на 29 палета с буркани и консерви, натоварени в Германия и предназначени за доставка във Великобритания. Въззивният съд споделя изводите на СРС, че от представените доклади и разписки от „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ, фактури за възстановяване на причинените вреди и от международната товарителница може да се заключи, че процесният международен превоз е осъществен именно от ищеца „САМОтранс” ЕООД. Във всички документи е посочено, че превозът е осъществен с влекач с рег. № ••••, чрез който именно ищецът „САМОтранс” ЕООД осъществява дейността си според застрахователната полица. Освен това товарителницата е подписана от шофьора С.С., за когото се установява от писмените доказателства по делото, че е служител на „САМОтранс” ЕООД. При извършване на международния превоз от 07.11.2017 г. до 09.11.2017 г. част от превозвания товар е бил увреден (счупени са били буркани в един от палетите), поради което спорно пред настоящата инстанция е дали това увреждане представлява покрит застрахователен риск по договора за застраховка, сключен между „САМОтранс“ ЕООД и „Дженерали Застраховане“ АД. На първо място трябва да се посочи, че действително, ако застрахователят не е бил привлечен в делото между увреденото трето лице и застрахования, той може да направи всички възражения, които застрахованият е пропуснал да направи. Според въззивния състав обаче в хода на настоящото производство не е установено пълно и главно от страна на застрахователя, който носи застрахователната тежест, че е налице изключение от застрахователното покритие по процесния договор за застраховка. Превозвачът е търговец, който по занятие осъществява превози. Той е длъжен при приемане на товара за превоза да положи грижата на добрия търговец и да уведоми, ако опаковката или нареждането на товара са очевидно неподходящи за извършване на превоза. Ако такова уведомление липсва, търговецът отговаря за причинените вреди на превозвания товар. В случая от страна на „Дженерали Застраховане” АД не са ангажирани никакви доказателства за това, че счупването на бурканите се дължи именно на начина, по който същите са били подредени или опаковани. При липса на такива доказателства според настоящия състав не може да се приложи изключението от застрахователното покритие. Изключенията по договорите следва да се тълкуват стриктно. Аналогично от застрахователя не е било доказано пълно и главно, че повреждането на част от бурканите са били повредени именно поради естеството на превозваната стока. Поради това не може да се приеме и че е налице изключението по т. 9.5 от общите условия. Стоките не могат да се обобщават като чупливи, а е необходимо възразилата страна да установи, че при нормален превоз може да настъпи счупване именно поради естеството на превозвания товар. От доказателствата по делото е видно, че превозвачът „САМОтранс” ЕООД не е предал един от превозваните палети, съдържащ 117 кутии с буркани. Поради това настъпилите вреди са в размер на целия палет, който не е бил доставен на получателя на товара. Към тази стойност следва да се прибавят и обичайните разноски, сторени за обезщетяване на щетата. Тоест общият размер на вредите с включени ликвидационни разноски, за които застрахователят „Дженерали Застраховане“ АД отговаря, е 1096, 29 евро или 2144, 16 лева. В този смисъл са представените по делото фактури. За горницата над сумата от 1096, 29 евро до сумата от 1408, 11 евро, за която в полза на „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ е издаден изпълнителен лист, застрахователят „Дженерали Застраховане” АД не отговаря. Това следва от обстоятелството, че „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ е претендирало останалата част от главницата, присъдена от австрийския съд, не като обезщетение за вреди от договора за превоз, а като дължими разходи за гориво. Въззивният съд намира възражението на „Дженерали Застраховане“ АД за прихващане за основателно. В случая застрахователят поддържа, че втора, трета и четвърта вноска по застрахователната премия не са били заплатени. От страна на ищеца „САМОтранс” ЕООД са представени неподписани разписки относно втора и трета вноска по застрахователната премия. Доколкото обаче тези разписки са оспорени, същите не могат да докажат плащания към „Дженерали Застраховане” АД за част от дължимата застрахователна премия. Поради това и на основание чл. 396, ал. 2 КЗ застрахователят има право да удържи от дължимото обезщетение незаплатената част от застрахователната премия, равняваща се на 382, 50 лева. В случая не е налице някое от изключенията по чл. 396, ал. 3 КЗ, които да забраняват извършването на прихващането. След прихващането на обезщетението за вредите в размер на 2144, 16 лева с дължимия остатък от застрахователната премия в размер на 382, 50 лева се получава разлика от 1761, 66 лева, която „Дженерали Застраховане“ АД дължи да заплати. Необходимо е да се посочи също така, че съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Лихвите се обезщетяват само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя. В случая се установява, че застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие в деня на неговото установяване – в този смисъл са показанията на свид. М.. Освен това е подадено и уведомление за щета от страна на „САМОтранс” ЕООД на 30.03.2018 г. От фактурата, издадена от „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ до „САМОтранс” ЕООД се установява, че дължимото обезщетение поради неизпълнението на договора за превоз, следва да се изплати в седемдневен срок от издаване на фактурата от 23.03.2018 г. Тоест, считано от 31.03.2018 г. „САМОтранс” ЕООД е било в забава и е дължало лихва на „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ. Съдът изчислява на основание чл. 162 ГПК, че за периода 31.03.2018 г. – 20.09.2021 г. заплатените от „САМОтранс” ЕООД лихви за забава върху главницата от 1096, 29 евро или 2144, 16 лева се равняват на 695, 91 лева. Тази сума следва да се прибави към дължимото застрахователно обезщетение на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. В 429, ал. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса. В случая е безспорно, че застрахователят „Дженерали Застраховане” АД не е бил привлечен по делото срещу „САМОтранс” ЕООД пред австрийския съд. В този смисъл „Дженерали Застраховане” АД не отговаря за съдебните разноски, които „САМОтранс” ЕООД е било осъдено да заплати на „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ. По арг. от посочената разпоредба застрахователят не дължи и да възстановява разноските на увреденото лице, сторени в изпълнителното производство. Възражението за приложение на погасителната давност по чл. 32, т. 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки е несъстоятелно, тъй като цитираната разпоредба в случая е неприложима. Същата касае вземания срещу превозвача, а предмет на предявения иск е отговорността на застрахователя по договора за застраховка. Дори и да беше приложима тази разпоредба в случая, възражението на застрахователя отново би било неоснователно. Видно от фактурата на „Хартл Конект Транспорт“ ГмбХ изпълнение е поискано от ищеца „САМОтранс“ ЕООД през м. март 2018 г., което е значително, преди да изтече едногодишния срок от доставката на превозвания товар. За давността за вземането по чл. 435 КЗ се прилага правилото на чл. 378, ал. 5 КЗ, съгласно който вземането се погасява в петгодишен срок от плащането на обезщетение от застрахования на увреденото лице, а не от момента на настъпване на застрахователното събитие. В случая към датата на подаване на исковата молба не е изтекла приложимата петгодишна давност по чл. 378, ал. 1 КЗ, поради което вземането не е погасено по давност. Това следва от обстоятелството, че „САМОтранс“ ЕООД е заплатило обезщетение на правоимащото лице през 2021 г., а исковата молба е предявена през 2023 г. Предвид горното настоящият състав намира, че дължимата от „Дженерали Застраховане” АД на „САМОтранс” ЕООД сума по регресното вземане по чл. 435 КЗ се равнява общо на 2457, 57 лева, от които 1761, 66 лева обезщетение за вреди и 695, 91 лева обезщетение за забава за периода 31.03.2018 г. – 20.09.2021 г. За горницата над тази сума искът е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. По разноските: Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която „САМОтранс” ЕООД е осъдено да заплати на „Дженерали Застраховане” АД разноски за първоинстанционното производство за горницата над сумата от 80, 08 лева до сумата от 100 лева. Пропорционално на уважената част от исковете, на „САМОтранс” ЕООД се дължат разноски за първоинстанционното производство. Дружеството е претендирало заплатена държавна такса в размер на 494 лева, както и адвокатски хонорар в размер на 1500 лева. Представени са доказателства за извършването на разноските. Своевременно обаче е направено от „Дженерали Застраховане” АД възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което е основателно. Съобразявайки средната правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката действия в първоинстанционното производство и вида на защитаваното право, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на ищеца следва да се намали до 1000 лева. Съобразно с уважената част от иска, на „САМОтранс” ЕООД следва да се присъдят за първоинстанционното производство разноски в размер на 297, 64 лева. За въззивното производство „САМОтранс” ЕООД е претендирало адвокатски хонорар от 2500 лева, както и заплатена държавна такса от 246, 71 лева. Представени са доказателства за извършването на посочените деловодни разноски. Своевременно с молба от 14.11.2025 г. „Дженерали Застраховане” АД е възразило срещу размера на адвокатския хонорар на въззивника. Възражението е основателно. В съответствие с неголямата правна и фактическа сложност на въззивното дело, извършените от адвоката защитни действия, броя на проведените заседания пред въззивния съд и липсата на събирани доказателства, адвокатският хонорар на „САМОтранс” ЕООД за въззивното производство следва да се намали до 800 лева. Пропорционално на уважената част от иска, на „САМОтранс” ЕООД се дължат за въззивното производство разноски в размер на 208, 53 лева. Въззиваемият „Дженерали Застраховане” АД също има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Според настоящия състав юрисконсултското възнаграждение в случая трябва да се определи на 150 лева. В съответствие с отхвърлената част от иска на „Дженерали Застраховане” АД се дължат за въззивното производство разноски в размер на 120, 12 лева. Предвид цената на предявения иск на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е по-ниска от минималния праг от 20 000 лева за достъп до касация при търговски спорове. Делото е търговско, защото вземането е свързано с договор за застраховка, който представлява абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Страните по делото също са търговски дружества, които са сключили договора за застраховка във връзка с упражняваната от тях търговска дейност. В този смисъл аргументи могат да бъдат извлечени и от Определение № 60173/02.08.2021 г. по т.д. № 2019/2020 г. на II Т.О. на ВКС. Така мотивиран, съдът