Решение № 11 от 7.1.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1470/2024 г.

Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на “ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу т.IV от Решение № 328/07.11.2024г. на Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/. С това решение в оспорваната част КРС е наредила да се впише в публичния регистър по чл.33, ал.1, т.1 от ЗЕС информацията по чл.33, ал.2 от ЗЕС относно „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като лице, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи. Жалбоподателят поддържа, че т. IV от Решението е самостоятелен административен акт - част от общия документ Решение № 328/07.11.2024г., издаден от КРС. В посочения общ документ административният орган е инкорпорирал три административни акта, насочени към правната сфера на един и същи адресат, а именно: с т. I-III от Решението, КРС налага временни задължения на ЮФБ. Като правни основания са посочени чл. 42в, ал. 1, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 и чл. 35, ал. 6, т. 2 от ЗЕС, които съдържат материалноправните норми, на основание на което се издава административния акт. Счита, че по своя характер тази част от Решението представлява конститутивен административен акт. С т. IV от Решението, КРС разпорежда да се впише в публичния регистър по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС информацията по чл. 33, ал. 2 от ЗЕС относно ЮФБ, като лице, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи. Законът не допуска такова волеизявление на административния орган, като това се потвърждава и от КРС - в административния акт липсва посочване на правното основание на разпореждането за служебно вписване. С т.V от Решението КРС разпорежда предварително изпълнение на основание чл. 35, ал.6, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 АПК. Жалбоподателят поддържа, че решението е прието при съществено нарушение на материалния закон и административнопроцесуалните правила. Развива подробни аргументи за противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Твърди, че няма правно основание съгласно ЗЕС извършването на „служебно“ вписване в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС (както е материализирано в т. IV от Решението на КРС) да бъде извършено в друго административно производство, като част от налагането на временни задължения по реда на ЗЕС. Воденият от КРС регистър по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС съдържа единствено информация за подадени уведомления от страна на предприятията. КРС вписва предприятията само след като са подали уведомление, като законодателят не е предвидил отделно административно производство, в което КРС да разполага с правомощия да осъществи вписване без надлежно уведомление от лице, имащо намерение да осъществява електронни съобщения. В ЗЕС е предвидена единствено възможност за налагане на имуществена санкция в случай, че бъде установено извършване на дейност без необходимото уведомяване, но не и служебно вписване. Поддържа, че чл. 42в от ЗЕС се прилага единствено по отношение на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, а ЮФБ не предоставя такива услуги. Разпореждането в т. IV от Решението е издадено без КРС да има предвидено правомощие да вписва служебно лица в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС, който представлява регистър на „Лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги“. ЮФБ нито е подало уведомление, нито предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Поради това произнасянето на КРС е извън правомощията на комисията по ЗЕС и фактически невярно по отношение на ЮФБ, което не отговаря на кумулативните условия за вписване в посочения регистър. Действията на КРС са също така в противоречие с основните принципи на АПК и ЗЕС за законност, истинност и равнопоставеност. Твърди, че т. IV от Решението е неблагоприятна за ЮФБ, защото с незаконосъобразното припознаване на ЮФБ като предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, привидно възникват права и задължения за дружеството по ЗЕС и издадените на негово основание подзаконови актове. Предвид това, че се касае за секторна регулация, това автоматично означава, че КРС ще изисква, а трети страни - очакват, изпълнението на задължения, произтичащи от секторния закон (ЗЕС) по отношение на дейност, която дружеството не осъществява към момента. Следователно, с административния акт в т. IV от Решението на КРС се засягат правата и интересите на ЮФБ, което обосновава правния интерес от подадената жалба. Твърди, че т. IV от Решението на КРС представлява недопустимо по закон действие от страна на административния орган без да има надлежно предоставени правомощия за извършване на съответното изпълнително действие, поради което т. IV от Решението е нищожна. В случай, че съдът не приеме доводите за нищожност на решението, излага съображения за неговата незаконосъобразност. Твърди, че т. IV от Решението е приета в противоречие с материалния закон - чл. 33, ал. 1, т. 1 и чл. 66, ал. 1 от ЗЕС във връзка с § 1, т. 13 и т. 15 от ДР на ЗЕС, поради това че „Юнайтед Файбър България“ ЕООД не предоставя обществени електронни съобщителни мрежи (или услуги) по ЗЕС и не може да бъде субект на права и задължения по ЗЕС, тъй като „Юнайтед Файбър България“ ЕООД не предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги по ЗЕС и няма собствена електронна съобщителна мрежа. Дружеството е предоставило на „Виваком България“ ЕАД (Виваком) под наем като отделни съоръжения всичките си оптични кабели, муфи и шкафове, чрез които Виваком изгражда и поддържа обществена електронна съобщителна мрежа за предоставяне на услуги на дребно на собствените си крайни клиенти. „Юнайтед Файбър България“ ЕООД не предоставя мрежи /или услуги по ЗЕС на нито едно предприятие, а изцяло е отдало под наем съоръженията на Виваком. Твърди, че по силата на сключения договор с Виваком, ЮФБ предоставя изцяло правото на ползване на активите на Виваком, което не позволява правно и фактически използването на тези активи за предоставяне на обществена електронна съобщителна мрежа от ЮФБ. Контролът над активите е изцяло у наемателя - Виваком, който предоставя обществена електронна съобщителна мрежа и съответно обществени електронни съобщителни услуги на крайни ползватели. Поддържа, че ЮФБ е единствено собственик на електронна съобщителна инфраструктура по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕС и не извършва услуги по пренос на електронни съобщения. Предоставяната от ЮФБ инфраструктура е пасивна като включва подземна канална мрежа, шахти, оптични кабели, муфи и разпределители. Прехвърлените активи оптични линейни терминали (OLT) и комутатори тип АСС в активите на ЮФБ не са достатъчни за определянето на този сбор от инфраструктурни съоръжения като активна оптична мрежа. Всички тези съоръжения са изцяло предоставени за ползване на Виваком, поради което твърди, че ЮФБ не използва тези съоръжения за целите на пренос на електронни съобщения, което не осъществява, а и комисията не го твърди. Съгласно чл. 2 от договора, ЮФБ предоставя правото на ползване на всички свои активи, предмет на договора, на Виваком и ще предоставя услуги по поддръжката им. Съгласно чл. 10 от договора Виваком се задължава да ползва наетите активи по начин, който създава възможност за предоставяне на достъп на трети страни, включително предоставяне на достъп на ЮФБ. Видно от посочената клауза ЮФБ има право по всяко време да поиска достъп по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗЕС от Виваком. Контролът над активите е изцяло при наемателя Виваком, който предоставя обществена електронна съобщителна мрежа и съответно обществени електронни съобщителни услуги на крайни ползватели. Заявява, че ЮФБ се явява собственик на електронна съобщителна инфраструктура по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕС, но не и собственик на електронна съобщителна мрежа по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕС. Съгласно ЗЕС, за да е налице предоставяне на електронна съобщителна мрежа, е необходимо да има съвкупност от преносни системи, т.е. включително система за управление на пасивните елементи. Поддържа, че съгласно посочената дефиниция, предприятие по смисъла на ЗЕС е дружество, което осъществява електронни съобщения независимо дали прави това чрез собствени активи и съоръжения или чрез наети такива от друго лице. По аргумент за противното дори собствеността върху цяла мрежа не придава на собственика качеството на предприятие по смисъла на ЗЕС. За да има качеството на предприятие този собственик следва да осъществява електронни съобщения и да предоставя електронни съобщителни мрежи/услуги. По отношение на изразената от КРС хипотетична възможност предприятие да ползва „тъмно влакно“ или да предостави „необвързан достъп до абонатната линия“ от ЮФБ (на стр. 30 от Решение № 328/07.11.2024 г. на КРС), твърди, че към момента подобна възможност не съществува. По силата на договора за наем всички пасивни елементи, включително целите оптични кабели (даващи възможност за вътрешно разделяне на оптични линии) са предоставени за ползване на Виваком. При действието на договора между ЮФБ и Виваком, единствено последното дружество би могло да предоставя сочените в решението услуги „тъмно влакно“ или „необвързан достъп до абонатната линия“. Твърди, че цитираната дефиниция за „мрежа с много голям капацитет“ (на стр. 30 от решението) не сочи наличието на основания за вписване на ЮФБ в регистъра при положение, че с нея се въвежда подкатегория на електронна съобщителна мрежа, която има специално значение в конкретни разпоредби от ЗЕС. За да бъдат „мрежа с много голям капацитет“, активите на ЮФБ следва първо да отговарят на дефиницията за електронна съобщителна мрежа по § 1, т. 15 от ДР на ЗЕС, което изискване не е изпълнено. На по-силно основание, активите на ЮФБ не представляват „мрежа с много голям капаците“ като КРС не е обяснило как сами по себе си активите на дружеството, които не включват преносните съоръжения, могат да осигурят параметрите, предвидени в легалната дефиниция, които касаят преноса на съобщения. В ролята на доставчик на обществена електронна съобщителна мрежа е единствено Виваком, докато дейността на ЮФБ се ограничава до доставчик на пасивна инфраструктура, която дейност не представлява „предоставяне на обществена електронна съобщителна мрежа“ по смисъла на §1, т. 44 от ДР на ЗЕС. Това е ключово за определяне на обхвата на задължението за подаване на уведомление по чл. 66, ал. 1 от ЗЕС, а не голата собственост върху оптичните кабели. Счита, че КРС не може да замени волята на едно лице дали да подаде „уведомление за намерение“ по смисъла на чл. 66, ал. 1 от ЗЕС, което е единственото основание за вписване в регистъра на „Лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги“. Твърди, че ЮФБ не е подало уведомление и не предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Поддържа, че вписването от страна на КРС в регистъра на „Лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги“ освен, че е лишено от правно основание, не кореспондира с действителната фактическа обстановка и е постановено в противоречие с чл. 33, ал. 1, т. 1 и чл. 66, ал. 1 от ЗЕС във връзка с § 1, т. 13 и т. 15 от ДР на ЗЕС. Твърди, че в противоречие с чл. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административен контрол върху стопанската дейност („ЗОАРАКСД“) се създава ad hoc регистрационен режим. Поддържа, че т. IV от Решение № 328/07.11.2024 г. на КРС е приета в съществено нарушение на административно производствените правила по чл. 75 от ЗЕС. Счита, че КРС е нарушила съществено административнопроизводствените правила, като не е уведомила ЮФБ за иницииране на служебно вписване и не е дала възможност на дружеството да представи становище по чл. 34, ал. 3 от ЗЕС. Поддържа, че с атакуваното решение са нарушени принципите за законност, истинност и равнопоставеност, тъй като липсват правомощия на КРС да вписва служебно в регистъра на „Лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги“, поради което действията на комисията са в нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от АПК, които изискват от административните органи да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и административни актове да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. Нарушен е чл. 7, ал. 1 от АПК, който изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая, тъй като КРС приема, че ЮФБ предоставя обществена електронна съобщителна мрежа въпреки събраните доказателства, че съоръженията - част от активите на дружеството - са пасивни елементи, които са изцяло отдадени за ползване от друго лице, което всъщност предоставя обществена електронна съобщителна мрежа (“Виваком България“ ЕАД). Твърди, че КРС прилага служебно вписване по реда на ЗЕС единствено по отношение на ЮФБ, като за цялото действие на уведомителния режим, предвиден в ЗЕС, от 2007 г. насам, не е имало друг прецедент на служебно вписване на предприятия от страна на КРС. В случаите, когато е било необходимо служебно вписване за целите на уреждане на прехода от лицензионен/регистрационен към уведомителен режим е било предвидено с изрична разпоредба на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗЕС, като този режим е приключил през 2007 г. За разлика от специалната норма на § 9, ал. 1 и § 10 от ПЗР на ЗЕС, за КРС не е предвидено правомощие, по силата на което да осъществи служебно вписване по своя инициатива. Поради това и действията на КРС спрямо ЮФБ не кореспондират с принципите за законоустановеност и равнопоставеност, прогласени с чл. 5 от ЗЕС. Моли съда да прогласи нищожността на т. IV от Решението, а при условие на алтернативност - да отмени т. IV от Решението като незаконосъобразен административен акт. В проведеното открито съдебно заседание се явяват адв.Александров и юриск.Цветков, които поддържат жалбата и претендират разноски. Представят писмени бележки с подробни съображения по съществото на спора. Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията, изразява становище за неоснователност на жалбата. В проведеното открито съдебно заседание се явяват юриск. Бончева и юриск. Александрова, които молят съда да отхвърли жалбата. Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендират разноски. В писмено становище излагат подробни възражения по отделните доводи на жалбоподателя. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С Решение № 328 от 07.11.2024 г. КРС на основание чл.42в, ал.1 във връзка с чл. 30, ал.1, т.5 и чл.35, ал.6, т.2, предл. последно от ЗЕС и чл. 60, ал.1 от АПК е разпоредила следното: I. Налага временни задължения на "ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ" ЕООД на пазара на едро на достъп до пасивна /физическа/ инфраструктура: 1. Налага на дружеството задължение за предоставяне на достъп до пасивната (физическа) инфраструктура, детайлизирано в т.1-6; 2. Налага задължение за равнопоставеност, детайлизирано в т.1-2; 3. Налага на дружеството задължение за прозрачност, детайлизирано в т. 3.1-3.2; 4. Налага задължение на дружеството за изготвяне и публикуване на Типово предложение за достъп до пасивна инфраструктура, детайлизирано в т. 4.1-4.4; 5. Налага задължения на дружеството за разходоориентираност, като определя разходоориентирани цени за достъп до пасивна (физическа) инфраструктура, услуги за достъп до подземна канална мрежа при прилагане на определени цени и прочие; II. При прехвърляне на пасивната /физическа/ инфраструктура на друго свързано дружество преди изтичане на сроковете по т. III от решението, налага временните задължения по настоящото решение да се прехвърлят на другото дружество, като КРС следва да се уведоми незабавно от "ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ" ЕООД; III. Уредено е временните задължения по т. I да се налагат до определяне, анализ и оценка на съответен пазар по реда на чл.150 и сл. от ЗЕС, но не по-късно от 2г. от влизане в сила на решението; IV. Разпоредено е вписване в публичния регистър по чл.33, ал.1, т.1 от ЗЕС информацията по чл.33, ал.2 от ЗЕС относно "ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като лице, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи; V. Разпоредено е предварително изпълнение на решението. Предмет на оспорване по настоящото дело е т.IV от Решението. Оспорената т. IV от Решение № 328 от 07.11.2024г. на КРС представлява индивидуален административен акт, с който е прието, че следва да се впише в публичния регистър по чл.33, ал.1, т.1 от Закона за електронните съобщения информацията по чл.33, ал.2 от ЗЕС относно „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (ЮФБ), като лице, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи. Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт. С Решение № 220/30.07.2024 г., Комисията за регулиране на съобщенията /от л. 197 до л.205 от том I от делото/, съобразно правомощията й по чл. 30, т. I - 4 и чл. 150, ал. I от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е определила пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура като пазар, подлежащ на ex-ante регулиране и определила „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (ВИВАКОМ) за предприятие със значително въздействие върху пазара. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е определила специфичните задължения за предприятието със значително въздействие върху пазара - ВИВАКОМ, с цел осигуряване на условия за развитие на ефективна конкуренция. След служебно извършена справка, съдът установи, че Решение № 220/30.07.2024г. на КРС не е влязло в сила, тъй като е обжалвано и е било предмет на разглеждане по адм.д. № 1023/2024г. по описа на АССО, по което е постановено Решение № 772/09.06.2025г. С Решение № 11840/21.11.2025г., постановено по адм.д. № 8741/2025г. по описа на ВАС, II отд. е отменено Решение № 772/09.06.2025г. и делото е върнато за ново разглеждане. Образувано е адм.д. № 1291/2025г. по описа на АССО, което към момента е висящо. С обжалваното Решение № 328/07.11.2024г. /от л. 38 до л.79 от том I от делото/, на основание чл. 42в, ал. 1, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 и чл. 35, ал. 6, т. 2 (предл. последно) от Закона за електронните съобщения и чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, КРС е наложила на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД (ЮФБ) временни задължения на пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура, подробно посочени по-горе, като в т. IV разпорежда вписване в публичния регистър по чл.33, ал.1, т.1 от ЗЕС информацията по чл.33, ал.2 от ЗЕС относно "ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като лице, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи. В мотивите на решението е посочено, че въз основа на аргументите, изложени в Решение № 220/30.07.2024 г., Комисията е определила пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура като пазар, подлежащ на ex-ante регулиране и е определила „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (ВИВАКОМ) за предприятие със значително въздействие върху пазара. След анализ на посочения пазар е установила липса на ефективна конкуренция на съответния пазар поради наличие на предприятие със значително въздействие върху него. Вследствие на установените конкурентни проблеми, Комисията е определила специфичните задължения за предприятието със значително въздействие върху пазара, следва да бъдат наложени с цел осигуряване на условия за развитие на ефективна конкуренция. Комисията е установила, че на 13.08.2024г. в Агенция по вписванията е вписано преобразуване чрез отделяне на част от правата и задълженията на „Виваком България“ ЕАД, които преминават към „Юнайтед Файбър България“ ЕООД по воля на едноличния собственик и на двете дружества - Словения Броудбанд С.а.р.л. Към „Юнайтед Файбър България" ЕООД преминава каналната мрежа, собственост на „Виваком България" ЕАД, както и оптична мрежа. Предвид изложеното, КРС е приела, че е налице необходимост от действие на регулаторния орган, съгласно неговата компетентност при изключителност на ситуацията. Предвид фактическата и правна обстановка - преминаване към ЮФБ на цялата канална мрежа, собственост на ВИВАКОМ, е установила, че е налице промяна в собствеността на обекта на задълженията, наложени вследствие на анализа на пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура и това налага регулаторна намеса. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗЕС, Комисията по изключение е наложила обосновани и пропорционални временни специфични задължения. С т. IV от Решение № 328/07.11.2024 г. КРС е вписала в публичния регистър по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) информацията по чл. 33, ал. 2 от ЗЕС относно „Юнайтед Файбър България" ЕООД, като лице, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи. Приема, че „Юнайтед Файбър България“ ЕООД е предприятие по смисъла на ЗЕС поради прехвърлената оптична мрежа от „Виваком България“ ЕАД. КРС е взела предвид, че временните специфични задължения, които следва да бъдат наложени на ЮФБ са в съответствие с промяната в собствеността на обекта на задълженията, наложени следствие на пазарния анализ и осъществявания едноличен контрол върху двете дружества от един едноличен собственик - Словения Броудбанд С.а.р.л. Видно от представените констативни протоколи № С-МБ-041/28.08.2024 г. и № С-МБ-042/28.08.2024 г. /л.184-л.190 от том I към делото/ , служителите на КРС са извършили проверки на ЮФБ. От същите се установява, че в резултат на отделянето на активи от Виваком на ЮФБ не се обособяват две отделни мрежи /на Виваком и на ЮФБ/. Според становище на Виваком, ЮФБ не може да предоставя електронни съобщителни услуги на Виваком към крайни потребители на Виваком. Видно от представените с административната преписка доклади с изх. № Pe1-533/26.09.2024 г. /л.660-л.667 от том II към делото/, № Ре1-555/09.10.2024г. /л.668-л.682 от том II към делото/, № Ре1-557/10.10.2024г. /л.334-л.337 от том I към делото/ и № Ре1-612/06.11.2024г. /л.683-л.684 от том II към делото/, същите са разгледани от КРС преди постановяване на атакуваното решение. При така установеното от фактическа страна съдът приема, че оспореното решение е прието от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма, в рамките на предоставените му с чл. 33, ал.1, т.1 от ЗЕС правомощия и при спазване на административнопроцесуалните правила. КРС е спазила процедурата при приемане на обжалваното решение, като е изложила мотиви в решението си. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението на КРС е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за обявяване за нищожен на оспорения административен акт. В АПК не се съдържа уредба относно нищожността на административните актове, като теорията и съдебната практика приемат за нищожен един акт, когато той е засегнат от толкова тежък порок, че не може да произведе целените от него правни последици. До нищожност водят толкова тежки пороци при издаването на административен акт, че той не поражда правни последици за адресатите си. За да не създава правна привидност за настъпването им, при констатиране на основание за нищожност, законодателят е въвел изрични императивни разпоредби, с цел задължителното й прогласяване - по искане, или служебно от съда, независимо дали е наведено такова оплакване в жалбата (чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК), дали е изтекъл срокът за обжалване на акта (чл. 168, ал. 3 АПК) и без ограничения във времето - чл. 149, ал. 5 АПК. Тази непримиримост към нищожните административни актове е проведена последователно в Кодекса, включително и със задължението по чл. 146 АПК, определящ проверката за законосъобразност на административния акт да обхваща и тази за неговата нищожност. Ограничението да се иска обявяването й, въведено в чл. 177, ал. 3 АПК, се отнася само за хипотезата на проведен контрол за законосъобразност с отхвърлено оспорване. Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Липсата на компетентност у издателя на акта винаги има за правна последица нищожност на издадения от него акт. В конкретния случай актът изхожда от компетентен орган, като съобразно чл.33, ал.1, т.1 от ЗЕС, КРС създава и поддържа публични регистри на лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Обжалваната т.IV от решението е издадено от компетентен орган, а именно от КРС. Ето защо, не е налице липса на компетентност у издателя на акта. Както беше посочено по-горе, за да е налице нищожност, трябва административният орган да е допуснал толкова тежък порок, който да е основание за прогласяване на нищожност на издаденото решение, така както е претендирал жалбоподателят. В конкретния случай такива пороци няма. Многобройните възражения в жалбата се отнасят до незаконосъобразността на издаденото решение, и дори и да са налице - не водят до нищожност. Съдът счита, че актът е издаден в предвидената от закона форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Не е налице и нарушение на материалния закон, водещо до нищожност на акта, но е налице нарушение, водещо до незаконосъобразност на същия. Спорният въпрос по делото е дали ЮФБ предоставя обществена електронна съобщителна мрежа и налице ли са предпоставките на чл. 33, ал. 1, т.1 от ЗЕС за вписването на ЮФБ в Регистъра на КРС. В решението си КРС е приела, че елементите, прехвърлени на ЮФБ отговарят на дефиницията за електронна съобщителна мрежа (т. 15 от параграф 1 на ДР на ЗЕС), поради което и с оглед факта, че ЮФБ предоставя обществена електронна съобщителна мрежа, дружеството трябва да фигурира в Регистъра на КРС по чл. 33, ал. 1, т.1 от ЗЕС, както и да изпълнява всички задължения, които произтичат от закона - вкл., но не само задълженията, свързани със сигурността на мрежите - предприемане на подходящи и пропорционални технически и организационни мерки за управление на риска за сигурността на мрежите и услугите, осигуряващи ниво на сигурност, съответстващо на оценения риск, както и да спазва правилата, приети от КРС, в случай на възникване на инциденти, свързани със сигурността, които са оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите. Видно от споразумение № 58320/13.08.2024г. /приложено към делото в том II – търговска тайна/, „Юнайтед Файбър България“ ЕООД предоставя на Виваком за временно ползване под наем активите при условията на същото. В чл.4, ал.1 от същото е предвиден срок на действието му 12 месеца, считано от влизането му в сила. От споразумението се установява, че ЮФБ е предоставило на „Виваком България“ ЕАД (Виваком) под наем като отделни съоръжения всичките си оптични кабели, муфи и шкафове, чрез които Виваком изгражда и поддържа обществена електронна съобщителна мрежа за предоставяне на услуги на дребно на собствените си крайни клиенти. От споразумението се установява, че ЮФБ не предоставя мрежи /или услуги по ЗЕС на нито едно предприятие, а изцяло е отдало под наем съоръженията на Виваком. В разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС е предвидено вписването в публичния регистър да се извършва след подадено уведомление от лицето за намерение да осъществява определена дейност. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЕС, регистърът съдържа идентификационни данни на лицето, предоставяните електронни съобщителни мрежи и/или услуги и страницата на предприятието в интернет. Предназначението на регистъра е да даде публичност на получените в КРС уведомления от лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Процедурата за подаване на уведомления е уредена в чл. 75 от ЗЕС като отново не е предвидена възможност за вписване по инициатива на КРС. Страните не спорят, че такова уведомление от страна на ЮФБ до КРС не е подавано. От представените доказателства по делото се установи, че ЮФБ не осъществява дейност по ЗЕС. Следователно, не е осъществен фактическият състав - предпоставка за извършване на вписването в регистъра по ЗЕС. Вписванията в регистъра следва да се извършват служебно на база подадено уведомление от съответното предприятие. В ЗЕС не са предвидени правомощия в полза на КРС за произнасяне с решение по отношение на вписванията в регистъра, воден по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС. Това е така по силата на сключеното споразумение с Виваком, видно от което ЮФБ предоставя изцяло правото на ползване на активите на Виваком. Подписаното споразумение не позволява правно и фактически използването на тези активи за предоставяне на обществена електронна съобщителна мрежа от ЮФБ. В същото е предвидено контролът над активите да бъде изцяло у наемателя - Виваком, който да предоставя обществена електронна съобщителна мрежа и съответно обществени електронни съобщителни услуги на крайни ползватели. Според споразумението, ЮФБ към момента се явява единствено собственик на електронна съобщителна инфраструктура по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕС. ЮФБ не предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Предоставяната от ЮФБ инфраструктура е пасивна като включва подземна канална мрежа, шахти, оптични кабели, муфи и разпределители. Прехвърлените активи оптични линейни терминали (OLT) и комутатори тип АСС в активите на ЮФБ не са достатъчни за определянето на този сбор от инфраструктурни съоръжения. Съгласно чл. 2 от споразумението, ЮФБ предоставя правото на ползване на всички свои активи, предмет на същото, на Виваком и ще предоставя услуги по поддръжката им. Съгласно чл. 10 от споразумението, Виваком се задължава да ползва наетите активи по начин, който създава възможност за предоставяне на достъп на трети страни, включително предоставяне на достъп на ЮФБ. По силата на сключеното споразумение с Виваком, ЮФБ предоставя изцяло за ползване срещу наемна цена собствените си активи на Виваком, което не позволява правно и фактически използването на тези активи за предоставяне на достъп по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗЕС от страна на ЮФБ. Контролът над активите е изцяло при наемателя Виваком, който предоставя обществена електронна съобщителна мрежа и съответно обществени електронни съобщителни услуги на крайни ползватели. ЮФБ към момента се явява собственик на електронна съобщителна инфраструктура по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕС, но не и собственик на електронна съобщителна мрежа по смисъла на §1, т. 15 от ДР на ЗЕС. По смисъла на §1, т. 15 от ДР на ЗЕС, ЮФБ не предоставя електронна съобщителна мрежа, която съгласно легалната дефиниция представлява съвкупност от преносни системи, независимо дали са базирани на постоянна инфраструктура или на централизиран административен капацитет, и когато е приложимо, оборудване за комутация или маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват пренос на сигнали. От представеното споразумение се установява, че ЮФБ към момента единствено предоставя пасивна инфраструктура. Активните съоръжения се експлоатират от Виваком, а не от ЮФБ. В ролята на доставчик на обществена електронна съобщителна мрежа е единствено Виваком, докато дейността на ЮФБ се ограничава до доставчик на пасивна инфраструктура, която дейност не представлява „предоставяне на обществена електронна съобщителна мрежа“ по смисъла на §1, т. 44 от ДР на ЗЕС. Според разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗЕС, обществени електронни съобщителни мрежи или услуги се предоставят след подаване на уведомление до комисията. От представената административна преписка към Решение № 328/07.11.2024г. не може да се направи извод за осъществявана от ЮФБ дейност по изграждане или поддържане на кабелна мрежа. Видно от писмата, които са изпратили ЮФБ и Виваком на направените запитвания от КРС, както и направените обобщения в констативни протоколи № С-МБ-041/28.08.2024 г. и № С-МБ-042/28.08.2024 г. /л.184-л.190 от том I към делото/, изготвени от служители на КРС, ЮФБ не може да предоставя електронни съобщителни услуги на Виваком към крайни потребители на Виваком. Установили са, че прехвърлените на ЮФБ мрежови елементи и съоръжения се експлоатират ведно със съоръженията на Виваком единствено от Виваком под формата на една мрежа. Не са представени по административната преписка доказателства, от които да се направи извод, че ЮФБ изгражда, полага или използва кабелни електронни съобщителни мрежи, независимо от вида им. В разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС е предвидено вписването в публичния регистър, воден от КРС, да се извършва след подадено уведомление от лицето за намерение да осъществява определена дейност. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЕС, регистърът съдържа идентификационни данни на лицето, предоставяните електронни съобщителни мрежи и/или услуги и страницата на предприятието в интернет. Предназначението на регистъра е да даде публичност на получените в КРС уведомления от лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Процедурата за подаване на уведомления е уредена в чл. 75 от ЗЕС, като отново не е предвидена възможност за вписване по инициатива на КРС. По делото безспорно се установи, че такова уведомление от страна на ЮФБ до КРС не е подавано. Установи се също така, че ЮФБ не осъществява дейност по предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги по ЗЕС, както и не е предприятие, което предоставя или на което е разрешено да предоставя обществена електронна съобщителна мрежа или прилежащо съоръжение, т.е. „оператор" по смисъла на чл. 2, т. 29 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (Кодекса). Следователно, не е осъществен фактическият състав - предпоставка за извършване на вписването в регистъра по ЗЕС. Вписванията в регистъра следва да се извършват служебно на база подадено уведомление от съответното предприятие, осъществяващо дейност по предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. В ЗЕС не са предвидени правомощия в полза на КРС за произнасяне с решение по отношение на вписванията в регистъра, воден по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС. В този смисъл, съдът се съобрази с Решение на СЕС по дело С- 12/08, според което при прилагането на вътрешното право националната юрисдикция е длъжна да тълкува националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на въпросната директива, за да се постигне търсеният от нея резултат и следователно да се съобрази с член 249, трета алинея ЕО (в този смисъл Решение по дело Pfeiffer и др., точка 113). Ето защо, съдът намира, че обжалваната т. IV от Решение № 328/07.11.2024 г. КРС следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. С оглед на изхода от делото и предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да присъди на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД сумата от 2 000 евро, представляващи възнаграждение за адвокат. Мотивиран от горното, Административен съд София – област, 12-ти състав