Решение № 694 от 29.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 758/2026 г.

Производството е по реда на чл. 29 от Закона за особените залози. Образувано е по жалба, вх. № 20260414155730/14.04.2025 г. от „Инвестбанк“ АД срещу отказ с рег. № 20260403163740/04.04.2026 г. на АВ-ЦРОЗ, с което е отказано вписване по партида на „Дио тера“ ЕООД в ЦРОЗ на обстоятелства по заявление с вх. № 20260403163740. В жалбата се съдържат оплаквания, че отказът е незаконосъобразен. На 20.03.2025 г. между жалбоподателя и ЕТ „Д.Х.“ бил сключен договор за особен залог на движими вещи. На 06.02.2026 г. между ЕТ „Д.Х.“ и „Дио тера“ ЕООД бил сключен договор за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Д.Х.“, в което били включени вещите, предмет на особения залог. Прехвърлянето на търговското предприятие било отразено по партида на страните в ЦРОЗ на основание чл. 79 от Наредба № н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози. С извършеното прехвърляне на търговското предприятие „Дио тера“ ЕООД придобил качество залогодател на това имущество, но по партида на „Дио тера“ ЕООД не бил вписан особения залог на заложените движими вещи. Жалбоподателят посочва, че съгласно чл. 10, ал. 5 ЗОЗ заложният кредитор има право по всяко време да иска вписване на залога срещу приобретателя на заложното имущество. Ако такова вписване не било извършени, то реферира към разясненията, дадени с в т. 1, предл. 2 от Тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по т.д. № 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които било недопустимо насочване на принудително изпълнение по реда на ЗОЗ върху движимите вещи, предмет на този залог срещу лице, техен приобретател, който има положение на залогодател съгласно чл. 13, ал. 1 ЗОЗ, ако разпореждането с вещи не било вписано по неговата партида. Ето защо жалбоподателят намира за неверни доводите на ДЛР, че само вписването на настъпилото правоприемството е достатъчно за защита правата на заложния кредитор. Моли за отмяна на процесния отказ и присъждане на направените по делото разноски. Постъпило е становище по жалбата от Агенция по вписванията (стр. 74). В него се повтарят мотивите от отказа. В подкрепа на довода за неоснователност на жалбата се позовава на решение № 254 от 31.05.2024 г. по т.д. 204/2024 г, на ОС – Варна. Моли да се потвърди процесния отказ и да се остави жалбата без уважение. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Регистърното производство е образувано по заявление ЦРОЗ-1 с вх. № 20260403163740 (стр. 43) от „Инвестбанк“ АД, с което е заявено вписване по партида на „Дио тера“ ЕООД като залогодател на особен залог на движими вещи с длъжници – Д.Х. с БУЛСТАТ 202619875 и други 5 юридически лица и едно физическо лице, заложен кредитор – „Инвестбанк“ АД, обезпечено вземане – произтичащо от договор за инвестиционен кредит № ФЦ-1792/2017-Л от 05.04.2017 г. и сключените към него изменения, договор за особен залог – „Договор от 20.03.2025 г. за учредяване на особен залог върху движими вещи по реда на Закона за особените залози, собственост на залогодателя, представляващи селскостопанска техника, транспортни средства, съоръжения и ДМА (машини и оборудване)“ и движимите вещи, изброени в заявлението. Представена е декларация по чл. 27, ал. 4 ЗОЗ от заявителя (стр. 16), доказателство за платена държавна такса към ЦРОЗ (стр. 29), пълномощна за представителя на заявителя (л. 34), както и съгласие на заявителя за вписване по партида на „Дио тера“ ЕООД на особени залози, вписани в ЦРОЗ, включително особен залог под № 20250324103834 (стр. 17). От представения към процесното заявлението договор (стр. 19) се установява, че на 06.02.2026 г. между ЕТ „Д.Х.“ като продавач и „Дио тера“ ЕООД като купувач е сключен договор за продажба на търговско предприятие. Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от договора продавачът продава на купувача всички активи, включени в предприятието, описани в инвентарна книга (стр. 23), приложена по договора, но за да се избегнат всякакви съмнения в чл. 1, ал. 3 от договора е указано, че се прехвърлят всички активи, включени в предприятието, независимо дали са описани в инвентарната книга. В представената към заявлението обяснителна записка е посочено, че в ЦРОЗ под № 20250324103834 е вписван особен залог на движими вещи, учреден от ЕТ „Д.Х.“ в полза на „Инвестбанк“ АД. След прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Д.Х.“ на „Дио Тера“ ЕООД на основание чл. 10, ал. 5 ЗОЗ се иска вписване на особения залог и по партида на „Дио тера“ ЕООД в ЦРОЗ (стр. 30) Видно от вписванията в ЦРОЗ под № 20250324103834 първоначално посочените в процесното заявление обстоятелства (освен за залогодател) са вписани по партида на Д.Л.Х.[СА1] с БУЛСТАТ 202619875 в ЦРОЗ, в графа „Залози“, както следва: длъжници – Д.Т. с БУЛСТАТ 202619875 и още 5 юридически лица и едно физическо лице, заложен кредитор – „Инвестбанк“ АД, обезпечено вземане – произтичащо от договор за инвестиционен кредит № ФЦ-1792/2017-Л от 05.04.2017 г. и негови изменения, договор за залог – „Договор за залог от 20.03.2025 г.“ и с вписаните движимите вещи, предмет на особения залог. В чл. 2, ал. 1 от приложения относно вписания особен залог договор за особен залог от 20.03.2025 г. [СА2] е посочено, че заложените вещи са собственост на залогодателя („ЕТ Д.Х.“) и представляват селскостопанска техника, транспортни средства, съоръжения и ДМА (машини и оборудване). При съпоставка се установява, че движимите вещи, вписани като предмет на този залога и посочени в процесното заявление съвпадат.[СА3] П о партида на „Дио тера“ ЕООД [СА4] в ЦРОЗ в графа „Право/правоприемнци“ е вписано преобразуване, като за „преобразуващо“ се лице е посочена Д.Х., а като „приемащо“ – „Дио тера“. В приложените документи относно „преобразуването“ е запорно съобщение от съдебен изпълнител[СА5] , в което се цитира сключеният договор за прехвърляне на търговското предприятие между ЕТ „Д.Х.“ и „Дио тера“ ЕООД. В приложените документи относно „преобразуването“ не е приложен самият договор за прехвърляне на търговско предприятие. По партида на „Дио тера“ ЕООД липсва графа „залози“ и вписания в нея. На 04.04.2026 г. (събота) е поставен процесният отказ (стр. 10). Отказът е мотивиран с обстоятелството, че първоначално особеният залог бил вписван по партида на залогодателя ЕТ „Д.Х.“ в ЦРОЗ под № 20250324103834. От справка в ТРРЮЛНЦ се установявало, че търговското предприятие на залогодателя било прехвърлено на „Дио Тера“ ЕООД. Настъпилото правоприемство било отразено и в ЦРОЗ на основание чл. 79 от Наредба № н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, поради което допълнително вписване не следвало да се извършва. На 04.04.2026 г. е съставено уведомление за постановяване на отказа от 04.04.2026 г. (стр. 9), но не се установява на коя дата отказът да изпратен на електронния адрес на залогодателя съгласно направеното в този смисъл искане в заявлението. На 14.04.2025 г. (вторник) е подадена процесната жалба. Към жалбата е приложено доказателство за заплащане на държавна такса пред Софийски градски съд. (стр. 6) и пълномощно за процесуално представителство пред съд (стр. 7). При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в седемдневен срок от постановяване на отказа. Представено е доказателства за внесена държавна такса и пълномощно. Разгледана по същество Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки посочени в чл. 28 ЗОЗ : 1) заявлението за вписване на обстоятелство следва да е в предвидена от закона форма, 2) обстоятелството да подлежи на вписване, 3) искането да изхожда от оправомощено лице, 4) към заявлението да е приложена декларация по чл. 27, ал. 4 ЗОЗ и 5) документ за платена държавна такса. В настоящия случай е заявено вписване на обстоятелства за особен залог е подадено в предвидената за това форма – ЦРОЗ-1, от кредитор по договор за особен залог, представена е декларация по чл. 27, ал. 4 и документ за платена държавна такса. Освен това длъжностното лице следва да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи. В случая се иска вписване на „Дио тера“ ЕООД като залогодател по особен залог на движими вещи на основание чл. 10, ал. 5 ЗОЗ, съгласно която заложният кредитор може да впише по всяко време залога и срещу приобретател на заложеното имущество, освен когато залогът е погасен по реда на чл. 7. Поставя се въпросът каква е проверката, която следва да се извърши при искане за вписване по чл. 10, ал. 5 ЗОЗ. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/10.07.2018 г. на ВКС – ОСГТК, според редакцията на ЗОЗ от преди изменението от ДВ, бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г., трето лице, придобило движима вещ, предмет на особен залог, след вписване на залога в ЦРОЗ, има положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ, ако е придобило вещта от вписан залогодател или ако към момента на придобиването на вещта е знаело за учредения върху нея особен залог /при тежест за доказване на кредитора/, независимо от липсата на вписване на залога по партида на праводателя му в ЦРОЗ, но насочването на изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложената движима вещ срещу такъв приобретател не е допустимо, ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида в ЦРОЗ. Тези постановки важат само ако разпореждането със заложеното имущество от залогодателя е извън кръга на обикновената му дейност по занятие, доколкото в обратния случай залогът се погасява (чл. 7 ЗОЗ), но заложният кредитор придобива правото да се удовлетвори от полученото срещу отчуждаването на заложеното имущество или неговата равностойност – чл. 10, ал. 1, т. 2 и 3 ЗОЗ. С изменението на ЗОЗ от ДВ, бр. 105/2016 г. част от горните положения се промениха в следния смисъл: 1) приобретателят на заложеното имущество от вписан залогодател придобива качеството на залогодател само ако за сделката извън кръга на чл. 7 липсва съгласие на заложния кредитор, вписано в ЦРОЗ – чл. 8, ал. 3 ЗОЗ; 2) това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател, освен ако той установи, че е бил добросъвестен /т.е. тежестта е негова/ – чл. 8, ал. 4 ЗОЗ; 3) заложният кредитор може да впише по всяко време залога и срещу приобретател на заложеното имущество, освен когато залогът е погасен по реда на чл. 7 – чл. 10, ал. 5 ЗОЗ. При тази уредба несъмнено е, че интересът от вписването в хипотезата на чл. 10, ал. 5 ЗОЗ се свързва с възможността да се пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ срещу приобретателя, тъй като такова може да се извърши само срещу вписан залогодател. Вписването обаче е само една от предпоставките /формална/ за пристъпване към изпълнение и то не гарантира право на пристъпване към изпълнение, ако липсват материалните предпоставки за това. Тези материални предпоставки не подлежат на изследване в рамките на едностранното регистърно производство за вписване по чл. 10, ал. 5 ЗОЗ, а и това не е възможно. Не е възможна и преценката дали при подобно искане сделката е извън или в кръга по чл. 7 ЗОЗ, нито дали е валидна, нито дали представеният документ за нея е истински, нито дали след нея няма друго последващо разпореждане и дали то е валидно, нито дали последващият приобретател е добросъвестен или не. Тези обстоятелства подлежат на установяване или оспорване в етапа на принудителното изпълнение, вкл. при защитата срещу същото. По тази причина в рамките на проверката по чл. 28, ал. 3 ЗОЗ при искане за вписване по чл. 10, ал. 5 ЗОЗ трябва да се следи само дали според представените документи се установява разпоредителен акт със заложеното имущество. Ако такъв акт е налице вписване по партидата на приобретателя следва да се извърши. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗОЗ всяко вписване, заличаване или обявяване се извършва в Централния регистър на особените залози по персонална партида на залогодателя в електронна форма. Следователно, вписването на основание чл. 10, ал. 5 ЗОЗ следва да се извърши чрез вписване на залога по партида на приобретателя на заложеното имущество в ЦРОЗ, тъй като той има качеството на залогодател. В тази връзка са неправилни доводите на ДЛР, че вписването на основание чл. 10, ал. 5 ЗОЗ е достатъчно „създаването на връзка“ между партидите на първоначалния залогодател и прибретателя на заложеното имущество по ред на чл. 79 от Наредба № н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози. В ЗОЗ ясно е посочено редът за вписване на особения залог и той е по партида на залогодателя. Техническите отразявания и връзки не представляват вписване и извършването им не замества предвиденото в закона вписване. В настоящия случай, от представените към процесното заявление документи се установява извършването на разпоредителна сделка с цялото търговското предприятие на ЕТ „Д.Х.“ в полза на „Дио тера“ ЕООД – видно от приложения договор за продажба на търговско предприятие от 06.02.2026 година. Част от търговското предприятие на ЕТ „Д.Х.“ са движимите вещи, собственост на последния. Движими вещи, собственост на ЕТ „Д.Х.“ са предмет на вписания под № 20250324103834 особен залог. С придобиването на търговското предприятие на ЕТ „Д.Х.“ „Дио тера“ ЕООД придобива движими вещи, предмет на вписания особен залог. Това е достатъчно за извършване на исканото вписване по чл. 10, ал. 5 ЗОЗ. С оглед на изложеното обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени с указания да бъде извършено вписване на процесното заявление. Настоящата съдебна инстанция намира, че в това производство не се дължат разноски. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 29 ЗОЗ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. Ето защо това производство е приложимо общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителят. Водим от горното, Софийски градски съд