Решение № 39515 от 27.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7121/2025 г.

Производството е по реда на чл. 10а, ал. 1 от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. Х. ([Наименование]), [държава], подадена чрез адвокат М. Г., срещу отказ от 27.05.2025 г. на първи секретар в посолството на Република Българи в [държава], с който на жалбоподателката е отказано издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел сезонна заетост (виза тип „С“). С жалбата се излагат съображения, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалните разпоредби. Посочено е, че работодателят „Крим Биомас Фарминг“ ООД е подал пред Агенция по заетостта декларация вх. № 250321072958/21.03.2025 г., съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), ведно с всички изискуеми документи по чл. 28, ал. 1-2 от ЗТМТМ. Твърдят се нарушения на чл. 35 от АПК, като според оспорващата в отказа не се съдържат каквито и да е мотиви, защо предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна. Сочи се, че е нарушена разпоредбата на чл. 32, § 1 и чл. 36, § 6 от В. К. на ЕС, съгласно който Консулската служба следва да извърши индивидуална оценка на личната, икономическата и социалната обвързаност но кандидата, както и че не са изтъкнати конкретни обстоятелства, които да пораждат съмнение относно намерението на жалбоподателката да напусне страната. Посочено е, че Тези обстоятелства са в противоречие с мотивите на СЕС, изтъкнати в решение по дело № С-225/19. С представено по делото писмено становище адв. Г. заявява, че преценката на административния орган е заменена от тази на Държавната агенция „Национална Сигурност" (ДАНС), което не е законосъобразно, защото липсва правно релевантно основание за прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ. Освен жалбоподателката не е идентифицирана като заплаха за националната сигурност. Ответникът – първи секретар в посолството на Република Българи в [държава], чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. А., представено след съдебно заседание писмено становище, изразява становище на неоснователност на подадената жалба. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена не изразява становище. Административен съд София - град, I отделение, 6 състав, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното: „Кири Биомас Фарминг“ ООД, е подало в Агенция по заетостта декларация вх. № 250321072958/21.03.2025 г., съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗТМТМ за сезонна работа до 90 дни на пет лица, граждани на [държава], между които и оспорващата А. Х.. Посочено е място на работата землището на [населено място]. Към декларацията са приложени изискуемите документи по ЗТМТМ и ППЗТМТМ, а именно 1. копие от страниците на документите за задгранично пътуване на работниците, 2. срочен трудов договор, сключен между „Кири Биомас Фарминг“ ООД и А. Х., видно от който, работникът приема да изпълнява длъжността „полевъд“ и да извършва полеви дейности на селскостопански обекти в землището на [населено място], обл. Търговище, 3. Застрахователна, полица за медицински разходи за чужбина, издадена на името на А. Х. и още четири лица, валидна до 30.09.2025 г., 4. Договор за наем на жилищен имот, сключен между Й. К. като наемодател и „Кири девелопмент сървисис“ ЕООД за наем на жилищен имот, находящ се в [населено място] и представляващ двуетажна къща с обща площ от 120 кв. м. и 5. резервация за полет на А. Х. и още четири лица с авиокомпания AIR FRANCE по маршрут [държава] - Париж - Букурещ, планирана за 04.06.2025 г. Декларацията е била регистрирана в Агенция по заетостта с рег. № 250327164434/27.03.2025 г. Въз основа на така регистрираната декларация и приложените към нея документи А. Х., е подала в посолството на [държава] в [държава] заявление от 09.05.2025 г. за издаване на виза за краткосрочно пребиваване. Разглеждайки подаденото заявление, компетентният административен орган е намерил, че предоставената информацията относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна. По тези съображения е издал и оспорения отказ на 27.05.2025 г. По делото са представени заповед № 95-00-26 от 16.01.2025 г., с която министърът на външните работи, на основание чл. 34 от Наредбата за условията за издаване на визи и определяне на визовия режим (Наредбата) е определил длъжностните лица, които вземат решения за отказ за издаване на виза на основание чл. 10 от Закона за чужденците и заповед № 8/11.04.2025 г. на посланика на [държава] в [държава], с която И. С. Г., завеждащ консулската служба е упълномощен да съставя, подписва и връчва на заинтересованите лица формуляри за отказ за издаване на виза. По делото е прието писмо рег. № 536400-78756/03.09.2025 г., видно от което Министерство на вътрешните работи не дава становища по исканията за издаване на визи за краткосрочно пребиваване, които са от компетентността на Министерство на външните работи. Прието е и писмо рег. № М-9186 от 01, 09.2025 г. на заместник-председателя на ДАНС, с което се заявява, че по електронен път е изразено отрицателно становище в Националната визова информационна система. Изрично е заявено, че апликантката не е била идентифицирана като заплаха за националната сигурност, но е установено, че предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна. От Агенция по заетостта по делото са представени документи, във връзка с подадената от „Кири Биомас Фарминг“ ООД. Към вече изброените по-горе документи са представени: 1. Декларация по чл. 28, ал. 1-2 от ЗТМТМ, 2. декларация по чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, 3. справка за дейността на „Кири Биомас Фарминг“ ООД и регистрацията на дружеството като земеделски производител на първични фуражи, както и становище за регистрация по декларация вх. № 250321072958/21.03.2025 г. Административен съд София - град, I отделение, 6 състав, след преценка на събраните по делото доказателства от правна страна приема следното: Процесният отказ за издаване на виза е връчен на жалбоподателя на 27.05.2025 г., а жалбата до съда е подадена на 09.06.2025 г. Следователно, жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В конкретния случай между страните няма спор, а и от приложените по делото писмени доказателства е видно, че отказът, предмет на делото, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, съгласно който в случаите на отказ за издаване на виза на някое от основанията по чл. 10 от ЗЧРБ се съставя формуляр в два екземпляра по образец съгласно приложение № 7, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице. В настоящия случай административният акт е подписан от завеждащ консулската служба при посолството на [държава] в [държава], който е оправомощен да съставя, подписва и връчва на заинтересованите лица формулярите по образец съгласно приложение № 7 и № 8 към чл. 34, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от НУРИВОВР не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 от ЗЧРБ. За отказа се съставя формуляр по образец, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице. Във формуляра се вписват мотивите, като се посочва основанието за отказа. В тази връзка настоящият състав приема, че обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона форма. В отказа за издаване на виза действително не са посочени правните основания. Зачеркната е само хипотеза 10 от изброени общо 17, но са изложени са кратки мотиви в графа „Допълнителни бележки“, а именно посочено е, че информацията относно целта и условията на планираното пътуване е ненадеждна и неубедителна, което според настоящия състав отговаря на изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим и не е попречило на жалбоподателката да разбере какви са причините за отказа, както и да осъществи правото си на защита. В случая е безспорно, че А. Х. е подала искане за издаване на виза за краткосрочно пребиваване, на основание чл. 24л от ЗЧРБ. Съгласно тази разпоредба, за извършване на сезонна работа за срок до 90 дни без прекъсване чужденецът трябва да притежава валидна виза за краткосрочно пребиваване за целите на сезонна работа, когато такава се изисква, и заетостта да е регистрирана от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за неговото прилагане. Установено е, че работодателят „Кири Биомас Фарминг“ ООД е подал всички необходими документи в Агенцията по заетостта, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗТМТМ и чл. 32 от ППЗТМТМ и е получил регистрация за пет лица, между които и жалбоподателката, които ще извършват сезонна работа като полевъди, съгласно приложените трудови договори. Следователно формално са налице съответните законови основания за издаване на искания административен акт. Анализът на събраните доказателства не дава възможност на настоящият съдебен състав да се съгласи с мотивите, изложените в оспорения административен акт по следните съображения. От представеното по делото писмо от ДАНС не се установява, въз основа на какви факти е прието, че за жалбоподателката е установено че предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна. Становището на ДАНС не е изготвено след анализ на конкрети факти от който да може да се направи конкретен извод в какво се изразява ненадеждността на информацията. Отразеното в Националната визова информационна система отрицателно становище, е дадено без анализ, който да мотивира, че в случая информацията относно целта и условията на планирания престой е ненадеждна и неубедителна. Относно становището на ДАНС, трябва да се съобрази, че отрицателното становище на ДАНС е обвързващо за водещия производството орган безспорно, когато касае сигурността, какъвто настоящия случай не е. Изрично с писмото от ДАНС, представено по делото, е заявено, че лицето не е идентифицирано като заплаха за националната сигурност. В настоящия случай становището има за цел да подпомогне органа с предоставената му информация, но задължение на ответника е да прецени дали предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна. Тази преценка не е направена обосновано от ответника, с което той е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При така събраните доказателства, съдът намира, че административният орган не е обосновал защо не кредитира многото представени и описани по-горе писмени документи и защо е приел, че по отношение на кандидата за виза предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна. В заключение съдът намира, че следва да отбележи, че изразеното от ДАНС отрицателно становище няма пряко отношение към заявлението за издаване на виза тип „С“, тъй като в ЗЧРБ не съществува разпоредба, която да обвързва това становище с волеизявлението на компетентното консулско длъжностно лице. Не може да се приеме, че отрицателното становище на ДАНС, която е пряко ангажирана преди всичко със защита на националната сигурност, би имало решаващо значение в случая. Още повече, че същото е направено без анализ. По друг начин би стоял въпросът, ако кандидатът е бил идентифициран като заплаха за националната сигурност, какъвто очевидно тя не е. По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати административния орган за ново разглеждане на подаденото от заявление за виза. При новото разглеждане административният орган следва да съобрази мотивите, изложени в настоящето решение. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер от 210 лв. – 10 лв. за държавна такса и 200 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.06.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, І отделение, 6 състав,