Решение № 444 от 11.9.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 471/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Основно училище „Св. СВ. Кирил и Методий“ с. Гара Бов, общ. Своге срещу Решение № 51 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д. № 679/2024 г. по описа на Районен съд – Своге, с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. В. С. сума в размер на 1 154, 23 лв., представляваща неполучено увеличение към заплатеното й трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на изменението на иска до окончателното изплащане на задължението. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита се, че след като към датата на сключване на Анекса към КТД ищцата не се е намирала в ТПО с училището, същата не притежава качеството “заето“ лице при ОУ„Св. СВ. Кирил и Методий“ с. Гара Бов, поради което не може от началото на годината със задна дата да се ползва от привилегията за увеличение на трудовото възнаграждение, още повече че това било изрично предвидено в държавния бюджет единствено за заетите към датата на промяната на КТД – 10.08.2023 година заети длъжности, а не към началната дата на увеличението – 01.01.2023 година. Тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО) на служителя по силата на заповед № 173/31.07.2023 година, считано от 05.07.2023 г. все още не е било настъпило изменението на чл. 27, ал. 2 от КТД, като не се спори, че през процесния период ищцата е била член на Синдиката на българските учители (СБУ), то тя не можела да се ползва от съгласуваното увеличение на заплатата към минал момент, преди прекратяването на ТПО. Счита се, че това ретроактивно право притежава единствено съответния работник или служител с подписано индивидуален трудов договор с работодателя към датата на промяната на КТД – 10.08.2023 година, като същото следва да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, а ищцата не е била такава, поради липса на валидно съществуващо трудово правоотношение. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна С. В. С. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Софийският окръжен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения: По делото не е спорно, че между страните е възникнало трудово правоотношение по повод на сключен Трудов договор № 15/ 09.09.2019 г., както и че трудовото правоотношение е било прекратено считано от 01.08.2023 г., по силата на Заповед № 173/ 31.07.2023 г. Не е спорно и че на 10.08.2023 г. е подписан Анекс № Д01- 192 от същата дата към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.2022г., с който са определени минимални основани работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г., по силата на което била изменена разпоредбата на чл. 27 от този КТД по отношение на минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищното образование и с горепосочения анекс с обратна сила /от 01.01.2023г./ били увеличени трудовите възнаграждения на заетите в системата на училищното и предучилищното образование. Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. Според чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/ служителя работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. По силата на чл. 50, ал. 2 КТ колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите, и на работодателите. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че колективния трудов договор се сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. На основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54 КТ. В случая по делото е установено, че в процесния период 01.01.2023 г. – 01.08.2023 г. ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността "учител", като страните са обвързани от разпоредбите на колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022 г. /предвид членството на ищеца в синдикална организация към СБУ в същия период/. Спорът по делото е правен – касателно дали изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. се прилага и за работниците и служителите, които към датата на приемане на анекса са с прекратени трудови правоотношения, т.е. към кой момент следва да се определи кръга на лицата, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите им възнаграждения. Настоящият съдебен състав отчита, че по този въпрос към момента е налице противоречива съдебна практика в страната, неурдена по тълкувателен път от ОСГК на ВКС, но съдът констатира, че по сходен въпрос е било налице произнасяне на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирано в решение № 164/19.07.2012 г., постановено по гр. дело № 902/2011 година, по описа на ВКС, ІІІ г.о. Върховните магистрати са приели, че при подобни законови изменения работодателят не разполага с правна възможност да изтъкне договорено условие, свързано с обективен критерии, при безспорно установени по делото факти, съответният пенсиониран работник/служител да бъде изключен от кръга на лица с право на обезщетение в увеличен размер към минал момент. Подобно произнасяне е налице и в решение за развитие на правото № 82 от 11.02.2025 г., постановено по гр.д. № 931 по описа за 2024 г., на ВКС, 3 г.о., касаещо необходимостта от добросъвестност на работодателя и нуждата от информираност на работника по въпросите за промени в КТД, благоприятни за него. В случая трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено преди по малко от месец преди приемане на Анекса на КТД. По силата на сключения на 10.08.2023 г. анекс е изменена разпоредбата на чл.27 от КТД от 06.12.2022 г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от държавния бюджет, като със задна дата – от 01.01.2023 г. се определят по-високи минимални основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, т.е. с анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование със задна дата касателно всички членове на синдикални организации, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение. Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. По силата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността учител е предвидена сумата от 1 709 лева. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл. 22, ал. 9 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за предучилищното и училищното образование и е съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите. Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Ретроактивното действие е правен институт, с който законодателят придава правно значение на настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на труда. В случая забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи на забавени действия от страна на изпълнителната и законодателна власт, независимо от волята на гражданскоправните субекти, в чиято правна сфера настъпват благоприятните правни последици, обусловени от приемането му. В този закон е предвидено и разчетено увеличение на минималната работна заплата в сферата на предучилищното и училищното образование, като съдът намира, че изменената с анекса от 10.08.2023 г. разпоредба на чл. 27 КТД се отнася за работните заплати на всички заети към 01.01.2023 г. педагогически специалисти и непедагогически персонал в сферата на предучилищното и училищното образование, предвиждащо нов размер на основните възнаграждения, считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Никъде в закона или в КТД не е визирано и изрично уточнено, че това увеличение не засяга лицата с прекратено ТПО, т. е. придаденото ретроактивно действие на нормата следва да се тълкува разширително, а не стеснително и че се отнася до лицата, които в този период са полагали труд в учебни заведения и са се намирали в редовни ТПО. Това обратно действие на нормата е и в съответствие с чл. 14 ЗНА, който предвижда, че същото се придава само по изключение и с изрична разпоредба, както в случая. Наред с горното, колективният трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, сключен между посочените синдикални организации и МОН е многостранен договор, с няколко насрещни страни, всяка от които е направила волеизявление за увеличаване на основните трудови възнаграждения на работещите в сферата на предучилищното и училищното образование, считано именно от 01.01.2023 г. Освен това, след подписване на анекса от 10.08.2023 г. към КТД е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023 г., съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения анекс към КТД на отраслово равнище. Независимо, че наредбата представлява подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което не би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с оглед неговия договорен характер, но това се е осъществило със закъснение по причините, изложени по-горе, в резултат н а по - късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., в сила от 01.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги изменят в по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата. В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК се възприема, че "обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато не засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с обратно действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (Решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.). В тази насока е и наскоро приетото Решение за развитие на правото № 82 от 11.02.2025 г., постановено от ВКС, 3 г.о., по гр.д. № 931/2024 г., визирано по – горе. Това разбиране съответства и на основния принцип на равенство и справедливост в правото и на ЕС, като и Конституционният съд на РБ се придържа към утвърденото в съвременната доктрина и практика за равенството пред закона като относителна, а не абсолютна равнопоставеност Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016/ и решение № 10 от 26.07.2022 г. на КС по к. д. № 21/2021 г. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните субекти, полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се намират в една и съща ситуация в посочения период, независимо от това дали трудовите им правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата. Тези служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности, при едни и същи работодатели, поради което не следва да съществува законово основание касателно тяхното нееднакво третиране. Доводът на ответника, че прекратения трудов договор с ищцата препятства изплащането на увеличения с анекса размер на работната заплата е неоснователен. В случая не се касае за „възстановяване на трудовоправна връзка”, а за заплащане на суми в периода на действие на трудовия договор до 01.08.2023 г. При увеличение на размера на работната заплата със задна дата работодателят следва да преизчисли вече начисленото и изплатеното трудово възнаграждение, респ. начислените и изплатени обезщетения на база на трудовото възнаграждение. Въз основа на сключения анекс към КТД работодателят може едностранно, със заповед да измени трудовото възнаграждение на ищцата, като увеличи неговия размер в съответствие с анекса към КТД и да разпореди заплащането на разликата между вече начисленото и изплатено трудово възнаграждение и дължимото такова, съобразно анекса към КТД. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. следва да се прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното образование синдикални членове, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. Предвид изложеното и като взе предвид, че ищцата в процесния период е била член на Синдиката на българските учители, съдът намира, че предявения иск се явява доказан по основание, а видно от допуснатата, извършена, приета от съда и неоспорена от страните СИЕ – и по размер. Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, поради което решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода по спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на следва да бъде осъден да заплати на ЕАД „Анатоний Д.“ адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв. с ДДС за осъществената безплатна адвокатска помощ на С. В. С.. Воден от горното Софийският окръжен съд