Решение № 1397 от 7.10.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1079/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт И. К. против Решение № 73/03.06.2026г. постановено по АНД № 44/2026 г. по описа на Районен съд – Сливница, с което е отменено Наказателно постановление № 868171-F855229/19.12.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 118 от Закона за хазарта (ЗХ) на „ЕС БИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ООД с [ЕИК] за нарушение на чл. 10д, ал. 3 от ЗХ е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 511,29 евро. Недоволен от решението касаторът излага твърдения за наличие на касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди, че в конкретния случай нарушението е осъществено от обективна страна, доказано е по безспорен начин и е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на ответника по касационната жалба. Сочи, че причина за посочване на различна дата на извършване на нарушението в издаденото наказателно постановление е № 868171-F855229/19.12.2025 г. е допусната техническа грешка при съставяне на същото. В тази връзка счита, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В с.з. касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище за даване ход на делото, не се сочат нови доказателства. Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Административен съд – София- област, касационен състав, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на касационна проверка е Решение № 73/03.06.2026г. постановено по АНД № 44/2026 г. по описа на Районен съд – Сливница, с което е отменено Наказателно постановление № 868171-F855229/19.12.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП. За да постанови атакуваното решение РС – Сливница е приел за установено, че Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 3 ЗХ, а именно изпълнителният директор на НАП. На следващо място е приел, че Актът за установяване на административно нарушение също е издаден от компетентен за това орган по чл. 90, ал. 2 ЗХ, а именно орган на НАП, видно от Заповед № 217 от 20.01.2025 г. и длъжностна характеристика на актосъставителя, в която е предвидено да извършва проверки във връзка със спазване на изискванията на Закона за хазарта и да издава АУАН. Съдът е приел, че не са изтекли, предвидените в чл. 34, ал. 2 ЗАНН срокове, поради което административнонаказателната отговорност за процесното нарушение не е погасена по давност. РС е достигнал до обоснован извод, че в АУАН и НП са посочени всички изискуеми от закона реквизити, но е налице противоречие в двата акта досежно датата, на която е извършено, описаното нарушение. В НП е посочена дата 16.09.2023 г., а в АУАН дата 14.09.2023 г. Правилен е изводът на РС, относно посочването на датата на извършване на нарушението, както и че това е основен и съществен реквизит, както на АУАН, така и на НП, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН за АУАН и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН за НП. Правилен и обоснован е изводът, че разминаване в датата на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на процесното наказателно постановление. Неоснователни се явяват релевираните от касатора твърдения в обратен смисъл. Касационната инстанция приема, че районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, установил е относимата фактическа обстановка и е достигнал до правилен краен извод за отмяна на наказателното постановление. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, приложими по силата на препращащата норма на чл. 63в ЗАНН. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд – София - област, касационен състав