Решение № 6201 от 30.6.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 716/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, против Решение № 47/04.02.2025г., постановено по АНД № 251 по описа за 2024 година на Районен съд – Димитровград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че фактическите изводи на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на закона. Доказателствата по делото не били тълкувани правилно и в пълнота, като така съдът достигнал до погрешни правни изводи и постановил неправилно решение. Цитира се нормата на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и се твърди в тази връзка, че след като имало настъпила злополука, при която работникът изпълнявал функциите си спрямо работодателя, то отговорността за липсата или непълното осигуряване на безопасни условия на труд лежала върху работодателя. Именно поради това в случая бил реализиран съставът на посочената разпоредба. Сочи се в тази насока, че в чл.16, т.6 от ЗЗБУТ било регламентирано задължението на работодателя да осъществява ефективен контрол по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като този контрол трябвало да е съществен, реален и действителен, предвид лексикалното тълкуване на термина „ефективен“. В този смисъл, поведението на работодателя следвало да обезпечава действителното наличие на безопасни условия на труд, като за постигане на ефективността трябвало това поведение да е трайно и повтарящо се, както и да съществува в момента на възникване и на прекратяване на трудовото правоотношение. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд включвало и задължение на работодателя за ефективен контрол в това отношение, което означавало създаване на правила, даващи възможност за непрекъснат контрол на работниците, който контрол трябвало да е предварителен и текущ. В случая злополуката била настъпила поради неупражняване на тези видове контрол. Ролята на работодателя в превенцията на риска от злополука била водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд били негови задължения, и включвали система от мерки, част от които се отнасяли до въвеждане на конкретни правила за безопасност, които да се прилагат пряко от изложените на риск работници и служители, след провеждане на инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които трябвало да въведе работодателят, зависели от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работа и свързания с нея производствен риск. Предвид изложеното се твърди, че мотивите за наказване на нарушителя били подчинени на правната логика, използвана от законодателя при регламентиране на отговорността на работодателя в случаите на увреждане на здравето на работника и служителя, чл.200 – чл.202 от КТ. Тази отговорност била обективна и безвиновна, и можело да отпадне само в случаите, в които работникът предвиждал сигурното или вероятно настъпване на конкретните опасни последици, и съзнавал опасния характер на действията си, като искал настъпването на резултата. В случая не били налице основания за отпадане както на имуществената отговорност по чл.200 от КТ, така и на административнонаказателната по ЗАНН. Акцентира се върху ефективния контрол като гаранция за постигане на целта – извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин. В тази насока се счита, че с оглед спецификата на тази цел, постигането й не можело да бъде степенувано – тя била постигната или не била постигната. В случая получените от лицето З. К. З. фрактура на лява подбедрица и контузия на таза сочели, че целта на била постигната. По делото били налице доказателства, които опровергавали заключението на районния съд – че работодателят надвишил обичайните стандарти и дължимата грижа за обезпечаване здравето на работниците му. Тези доказателства се отнасяли до това, че пострадалият работник не бил запознат с утвърдената от работодателя инструкция за безопасна работа с транспалетна количка и до неоценяване на риска за дейностите пренасяне, преместване и подреждане на стоки (което следвало да бъде част от оценката на риска за работното място „шофьор“), както и до допускане работникът да използва работно оборудване без запознаване преди това с инструкцията за работа с него. В случая контрол по визираните обстоятелства не бил налице, което довело до неефективност на общия осъществен от работодателя контрол, а това от своя страна противоречало на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ и нарушавало тази норма. Това обосновавало ангажирането на административнонаказателната отговорност на работодателя с отмененото от районния съд наказателно постановление. По изложените съображения се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на отмененото с него НП. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „УИКЕНД“ ООД, чрез пълномощник, в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Счита, че нормата, по която било квалифицирано нарушението, е бланкетна, като не била посочена конкретно нарушена разпоредба от Наредба № 7 от 23.09.1999г. Освен това, налице били доказателства за осъществен от работодателя ефективен предварителен контрол за здравословни и безопасни условия на труд, вкл. такива за запознаване на пострадалия работник с инструкциите за безопасна работа с транспалетна количка. Изразява се становище за недоказаност на нарушението. Посочва се, че злополуката се дължи изцяло на поведението на пострадалия, който не се съобразил в проведения му инструктаж и с инструкциите за безопасна работа при товаро-разтоварната дейност. Претендират се разноски по делото. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за правилност на решението на районния съд и пледира за оставянето му в сила. Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл.218 АПК, във вр. с чл.63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна. С Решение № 47/04.02.2025г., постановено по АНД № 251 по описа за 2024 година, Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление № 26-2300253/21.11.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което за нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ) вр. чл.413, ал.2 от КТ, на „УИКЕНД“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че „УИКЕНД“ ООД извършвало дейности, част от тях в [населено място], [жк], складова база „Версус“, където съхранявало различни хранителни продукти. С цел осигуряване безопасни условия на труд, дружеството извършвало множество превантивни мероприятия, за които до 02.10.2023г. имало издадени множество писмени доказателства – сертификати за въведена система за управление, заповед по чл.24, ал.1 ЗЗБУТ, Инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварна дейност и опасности и рискове, свързани с ръчното обработване на товари, програми за провеждане на начален инструктаж и за периодичен инструктаж на шофьори, на работещи на видеодисплеи и на продавач консултант. Допълнително била водена периодична документация като Книгата на начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, Книгата на инструктажа на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж, Списък на персонала, удостоверяващ, че на основание чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ, на лицата била предоставена необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. От Служебна бележка с рег. № 52/02.08.2023г. било видно, че на работника З. К. З. на 02.08.2023г. била предоставена необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове, като на посочената дата този инструктаж бил извършен от свидетеля Д., лично, преди започване на работния му ден. Р. З. З. бил назначен като шофьор в дружеството и част от задълженията му включвали товарене на хранителни стоки на транспалетна количка. Това била обичайната му дейност и той я упражнявал поне няколко месеца преди 02.10.2023г./датата на проверката по документи/. На 26.09.2023г., около 10.20 часа, в [населено място], [жк], складова база •••, настъпила злополука със З. К. З., когато той подхванал 2 палета с транспалетна количка, като те се заклатили и в резултат на това хранителните продукти (леща) паднали върху него. По повод горното служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково извършили проверка на дружеството, в хода на която били изискани редица документи, като била установена липса на документация, удостоверяваща че работника бил запознат с утвърдената от работодателя инструкция за безопасна работа с транспалетна количка, а също така в оценката на риска за работното място „шофьор“ – не бил оценен риска за дейностите пренасяне, преместване и подреждане на стоки. Прието било, че работодателят не осигурил ефективен контрол за извършване на възложената работа на пострадалия З., без риск за здравето му и по безопасен начин, а именно: не бил осъществил предварителен контрол, чрез извършване на оценка на риска за работното място „шофьор“ за рисковете при извършване на дейностите по пренасяне, преместване и подреждане на стоки, и не запознал пострадалия работник с утвърдената от работодателя инструкция за безопасна работа с транспалетна количка. Освен това дружеството не осъществило и текущ контрол, който следвало да се състои в недопускане на работника до извършване на дейностите пренасяне, преместване и подреждане на стоки, за които не бил оценен риска за безопасността и здравето на работещите, и недопускане на работника до използване на работно оборудване (транспалетна количка), за което същият не бил инструктиран как да работи по безопасен начин. По този начин бил нарушен чл.16, ал.1 т.6 от ЗЗБУТ, за което бил съставен АУАН и издадено процесното НП. Установената от контролните органи липса на запознаване на пострадалия с Инструкция за безопасна работа с транспалетна количка се потвърждавала от актосъставителя О. Г. и свидетеля А. Т.. От показанията на свидетеля И. Д. се установило, че той бил упълномощен от управителя да извършва инструктажите. Като всеки друг работник, и З., при постъпване на работа, бил инструктиран с начален инструктаж, вкл. и за товаро-разтоварни дейности с транспалетни колички, което било описано в Книгата за инструктаж. От правна страна районният съд е приел, че в разглеждания случай не е налице извършено административно нарушение, респ. липсвал състав на такова и по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ. Самият АНО не твърдял да било извършено конкретно деяние по смисъла на Наредба №7/23.09.1999г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, затова твърдял общо нарушение (по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ), каквото всъщност не било реализирано. Твърдяното от АНО нарушение: че работодателят не осъществил предварителен контрол, чрез извършване на оценка на риска за работното място „шофьор“ за рисковете при извършване на дейностите по пренасяне, преместване и подреждане на стоки, и не запознал пострадалия работник с утвърдената от работодателя инструкция за безопасна работа с транспалетна количка, както и че не осъществил текущ контрол, който следвало да се състои в недопускане на работника до извършване на дейностите пренасяне, преместване и подреждане на стоки, за които не бил оценен риска за безопасността и здравето на работещите, и недопускане на работника до използване на работно оборудване (транспалетна количка), за което същият не бил инструктиран как да работи по безопасен начин – не било доказано по несъмнен начин. Установило се противното – че далеч извън стандартите минимум на Наредба №7/1999г. бил осъществен предварителен контрол и оценен риска от работодателя, като в тази връзка били представени редица доказателства (изброени са посочените по-горе), а и редовно била водена документация (посочена е визираната по-горе). Несъмнено било установено и че работникът бил запознат с утвърдената от работодателя Инструкция за безопасна работа с транспалетна количка, като в тази връзка следвало да се цени Служебна бележка с рег.№52/02.08.2023г., покрита с показанията на разпитания свидетел Д.. Очевидно било, че инкорпорираните в НП твърдения на АНО били оборени, а всъщност тежестта на доказването им била възложена именно на АНО. Такова доказване не било налице, като изложените в съдебно заседание изводи били извън фактическата и правна действителност. Неясно оставало и какво повече следвало да се предприеме, за да има ефективен контрол. Изложеният в съдебно заседание довод от представителя на АНО, че аргумент в подкрепа на становището за липса на контрол е самият факт на злополуката, която иначе нямало да настъпи, не е споделен от районния съд, като в тази връзка е посочил, че по пътя на въведената от АНО логика при всеки инцидент работодателят следвало да носи отговорност, което очевидно противоречало на смисъла на нормата. Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но за неправилно. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Според чл.413, ал.2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Предвид горните законови разпоредби съдът намира за необходимо да отбележи, че следва да се има предвид, че ефективността на контрола е определена от закона като изключваща настъпването на вредоносен резултат за работника, свързана с преценка на работодателя с оглед спецификата на дейността. Ефективният контрол означава създаване на такива правила, които да дават възможност на работодателя да контролира непрекъснато своите работници, като той следва да бъде и текущ и последващ. Безспорно, след като работодателят допусне настъпването на трудовата злополука, то контролът от негова страна, дори и хипотетично да се допусне да е бил осъществен, не е бил резултатен, т. е. ефективен. Липсата на ефективен контрол е налице и когато е налице случай на подценяване на ситуацията от страна на самия пострадал работник. Действително, не могат да бъдат обхванати казуистично абсолютно всички хипотези, при които би възникнала опасност за живота и здравето на работниците и съответно в законовите или подзаконовите нормативни актове пък да се съдържат всички конкретни задължения на работодателите, неизпълнението на които да доведе до засягане на живота и здравето на техните работници, но самият резултат – настъпила трудова злополука, сам по себе си обосновава извода, че работодателят е нарушил задълженията си да осигури ефективен контрол за безопасни условия на труд, като е допуснал работникът да извършва работа, за която липсва оценка на риска и за която не е бил инструктиран как да я извършва. Като не е сторил това, съответно се приема, че не е упражнил нужния ефективен контрол, което е нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ. Следва да се има предвид също, че отговорността на работодателя – юридическо лице, е обективна и безвиновна. Вината на отделния работник или служител при неспазване на правилата за безопасна работа е неотносима към задължението на работодателя да осъществява контрол (в този смисъл Решение № 7212 от 12.06.2024г. на ВАС по адм. д. № 7838/2023г., Решение № 707 от 14.02.2024г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1086/2023г.). Касационната инстанция намира, че в процесното НП ясно е посочено, че дружеството „УИКЕНД“ ООД, в качеството на работодател, не е осигурило именно ефективен контрол за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин, като конкретно не осъществило предварителен контрол и текущ контрол. Пояснено е в НП в какво се изразява липсата на предварителен контрол – неизвършване на оценка на риска за работно място „шофьор“ за рисковете при извършване на дейностите по пренасяне, преместване и подреждане на стоки, и в незапознаване на пострадалия работник с утвърдената от работодателя Инструкция за безопасна работа с транспалетна количка. Пояснено е в санкционния акт и в какво се изразява липсата на текущ контрол – допускане на работника до извършване на дейностите пренасяне, преместване и подреждане на стоки, за които не е бил оценен риска за безопасността и здравето на работещите и допускане на работника до използване на работно оборудване (транспалетна количка), за което същият не е бил инструктиран как да работи по безопасен начин. Тоест ясно и точно е описано твърдяното нарушение и са изпълнени изискванията на ЗАНН по отношение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно е квалифицирано и нарушението, като настоящият състав не споделя разбирането на ответника, че нормата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ е бланкетна и не разписва конкретно правило за поведение. Напротив, с нея се регламентира задължението на работодателя да осигурява ефективен контрол с оглед спазване на здравословни и безопасни условия на труд при осъществяване на възложената на работника работа, което задължение е общо по своя характер, но това не изключва отговорността за неизпълнението му. (Решение № 707 от 14.02.2024г. на АдмС – Хасково по к. а. н. д. № 1086/2023г.) Тоест за така описаното нарушение е налице състав на административно нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ и реализирането му е възможно без да е необходимо да е извършено конкретно деяние по смисъла на Наредба №7/23.09.1999г. Основните превантивни мерки, които работодателят е длъжен да предприеме за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са регламентирани в разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 – 8 от ЗЗБУТ. Непредприемането на коя да е от описаните в тази разпоредба мерки съставлява административно нарушение, осъществено чрез бездействие и наказуемо с предвидената за това санкция по чл.413, ал.2 от КТ. В този смисъл съществува практика на Административен съд – Хасково, изразена в Решение № 879 от 3.12.2019г. по к. а. н. д. № 719/2019г., Решение от 7.03.2012г. по к. а. н. д. № 18/2012г. Правилен в случая обаче е извода на въззивния съд, че нарушението не е доказано. Настоящата инстанция изцяло споделя това становище на РС-Димитровград, но поради други основания. На първо място въпреки, че не се спори между страните, липсват категорични и безспорни доказателства по делото, че лицето З. К. З. е било назначено на работа при касационния ответник „УИКЕНД“ ООД на длъжността „шофьор“. В представената преписка от АНО, а и в съдебното следствие не са представени и събрани като доказателства – трудов договор сключен между „УИКЕНД“ ООД и З. К. З., от който да е видно датата на започване на работа на последния и позицията на която е назначен. Липсва представена и длъжностна характеристика за съответната длъжност на която се приема от съда, че е назначен З. К. З.. Липсва и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите така както изисква чл.63, ал.1 от КТ. Тоест липсват изискващите се от КТ документи, писмени доказателства които доказват, че З. К. З. е назначен на работа в „УИКЕНД“ ООД на длъжността „шофьор“ и има задълженията посочени от АНО в АУАН и НП. За прецизност следва да се отбележи, че с призовка изх.№23084109/26.09.2023г. е изискано трудовото досие на З. К. З., но след това не е ясно дали същото е представено и в какъв обем от документи е било представено. Съгласно Протокол от извършена проверка №ПР2336158/20.10.2023г., се установява, че проверката е извършена по работни места и по документи, без обаче да се посочат какви документи са представени и проверени от контролните органи. Липсва каквото и да е отбелязване в тази връзка в този протокол от проверката. Веднага след това в АУАН се твърди, че З. К. З. е назначен на работа в „УИКЕНД“ ООД на длъжността „шофьор“ и съгласно т.8 от длъжностната характеристика, той следва да участва при товаренето разтоварването на стоката. В АУАН също не са посочени доказателствата от трудовото досие на З. К. З., на база на които са направени тези изводи от контролния орган. Отделно от това следва да се посочи, че и от разпитите на свидетелите по делото Л. О. Г. и А. И. Т. по никакъв начин не се доказва, какви точно документи са им представени при проверката и какви точно документи те са проверили, за да приемат, че „УИКЕНД“ ООД е работодател на З. К. З., в качеството му на „шофьор“ в процесното дружество, както и не става ясно как тези свидетели са приели, че З. К. З. следва да участва при товаренето разтоварването на стоката с транспалетна количка. В случая от изключително, първоначално значение за доказване на соченото нарушение е доказването на трудовите правоотношения между „УИКЕНД“ ООД и З. К. З. за съответната позиция и задълженията които са му вменени с длъжностната характеристика. В случая нито АНО, нито РС-Димитровград са попълнили съответно преписката и делото с всички доказателства относими към трудовите правоотношения между „УИКЕНД“ ООД и З. К. З.. Тук следва да се посочи, че в обжалваното съдебно решение липсват и мотиви от които да е видно, как съдът е достигнал до извода за това, че З. З. бил назначен като шофьор в дружеството и част от задълженията му включвали товарене на хранителни стоки на транспалетна количка. Това била обичайната му дейност и той я упражнявал поне няколко месеца преди 02.10.2023г../датата на проверката по документи/. Тоест въззивната инстанция е следвало да положи необходимите процесуални усилия за попълването на делото с онази съвкупност от доказателства и доказателствени средства, която ще й позволи да формира еднозначни и обосновани фактически и правни изводи. Като не е сторила това и е подходила едностранчиво, събирайки и анализирайки единствено показанията на разпитаните свидетели, е допуснала съществени процесуални нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 84 ЗАНН, опорочили формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. Тук е мястото да се припомни, че в производството по съдебно оспорване на невлязлото в сила НП, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с. з. въпроси относно разглеждането на жалбата приложение намират разпоредбите на НПК, в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава ХХ. Ето защо и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК той следва да провери изцяло законосъобразността и правилността на оспореното НП, независимо от релевираните от страните пороци, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 317, във вр. с чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК е длъжен да събира доказателства във връзка с "административното обвинение" и служебно, за да се осигури разкриването на обективната истина, а решението му трябва да бъде взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. От друга страна районният съд е последната инстанция по фактите ( чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 220 АПК ), пред която могат да бъдат събирани всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства и да бъдат приложени всички предвидени там способи за това. Както се посочи по-горе, в случая въззивната инстанция не е изпълнила тези си задължения, като пропускът й представлява съществено нарушение на цитираните процесуални правила от НПК. Следователно, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, налагащо отмяна на постановеното от нея решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково с указания да бъдат изискани от „УИКЕНД“ ООД трудов договор и длъжностна характеристика на З. К. З.. От териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, да се изиска справка за вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено така както изисква чл.63, ал.1 от КТ. Следва да се преразпитат подробно и свидетелите относно релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът