Решение № 1442 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 739/2026 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР. Производството е образувано по искова молба на С. И. Н. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Ч. чрез адв. З. А., срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ с адрес гр. София, бул. •••••••••••••••••••••• представлявана от гл. комисар А.З. В исковата молба и подадената към нея уточнителна молба, се твърди, че ищецът е държавен служител в системата на МВР, назначен в структурата на Главна дирекция „Гранична полиция“. Седалището на работодателя е ГДГП, гр. София, но съгласно акт за назначаване и стъпване в длъжност, служителят е с местоназначение за извършване на служебните си задължения ГПУ – Резово и по точно 01 ГОДГ /01 група за охрана на държавната граница/, позиционирана в с. Резово, общ. Царево към РДГП – Елхово, а от естеството на изпълнение на служебните задължения съгласно Заповед №•••••••••••• г. и Заповед №••••••••••••• г., ищецът е пренасочен временно в 02 ГОДГ /02 група за охрана на държавната граница/, позиционирана в с. Граматиково, общ. Малко Търново към РДГП – Елхово, намираща се в различна община от тази по мястото на първоначалното му назначение. Сочи, че с оглед характера на преместването – временно изпълнение на служебните задължения извън населеното място на обичайно местослужене, за ищецът възниквало правото на командировъчни плащания. Претендираните суми представлявали дневни пари, дължими за всеки ден, през който изпълнявал служебните си задължения в друго населено място/община и пътни пари за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно, които ищецът заплатил за придвижването му посредством лично моторно превозно средство – марка „Шкода“, модел „Румстър“, рег. № ••••••••••• до и от 02 ГОДГ към РДГП – Елхово. Ищецът не реализирал нощувки в населеното място, в което изпълнявал служебните си задължения, поради което не претендирал квартирни разходи. Претенцията относно дневни пари обхващала периода от 01.01.2026 г. – 25.02.2026 г., като за периода от 01.01.2026 г. до 31.01.2026 г. сумата от 143 евро, представляващи дневни пари за 13 смени, съгласно чл.19, ал.2 от Наредбата за командировките в страната, като посочва датите на смените. От 01.02.2026 г. до 28.02.2026 г. включително посочва, че сумата е от 132 евро, представляващи дневни пари за 12 смени, съгласно чл.19, ал.2 от Наредбата за командировките в страната, като посочва датите на смените. Уточнява, че претенцията относно пътни пари обхващала датите 06.01.2026 г., 07.01.2026 г., 22.01.2026 г., 23.01.2026 г., 19.02.2026 г., 20.02.2026 г., като сумата от 48, 96 евро представлявала пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство за комбиниран режим на движение, съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата за командировките в страната. Придвижването посредством лично моторно превозно средство било поради естеството на смените, а именно ранни смени, което правило невъзможно използването на служебен транспорт. Сумата от 24, 48 евро представлявала пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство за комбиниран режим на движение, съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата за командировките в страната, за датите 19.02.2026 г. и 20.02.2026 г. Посочва, че размерът на вземането следвало да се формира като сбор от дължимите дневни пари за всеки действително отработен ден в рамките на този период, съобразно нормативно установения размер от една страна и дължимите пътни разходи, извършени за пътуване с лично моторно превозно средство. Моли Главна Дирекция „Гранична полиция“ с адрес гр. София, бул. •••••••••••••••••••••• да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на общо 348, 44 евро, представляваща общата стойност на дължимите му командировъчни пари /дневни и пътни разходи, без квартирни/, произтичащи от Заповед №4430з33/28.01.2026 г., издадена на Началник ГПУ – Резово, за периода от 01.01.2026 г. до 28.02.2026 г., формирана, както следва: 191, 96 евро за периода от 01.01.2026 г. до 31.01.2026 г. и 156, 48 евро за периода от 01.02.2026 г. до 28.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.02.2026 г. до окончателно изплащане на вземанията. Прави доказателствени искания. Претендират се разноските по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се излага становище за неоснователност на предявените искове. С т.5 и т.6 от Заповед №8121к-352/16.01.2024 г. на министъра на вътрешните работи в ГПУ – Резово били създадени две групи за охрана на държавната граница – 01 и 02. В посочения в исковата молба период директорът на ГДГП не е командировал ищеца. Заповед №•••••••••••• г. и заповед №4430з-33/28.01.2026 г. били издадени от началника на ГПУ – Резово в изпълнение на писмо с рег. №3282р37862/15.12.2025 г., с което се разпореждало считано от 01.01.2026 г. да се създаде организация до 30 % от състава на изпълнителска/младши изпълнителските длъжности на ГОДГ да се ротира в друга ГОДГ на съответното ГПУ и за продължаване на прилагането на мерки за превенция и противодействие на корупционното поведение на служителите на ГДГП, включени в антикорупционния план на МВР, целящ практическа реализация на ангажиментите, заложени в Националната стратегия за превенция и противодействия на корупцията в РБ 2021-2027 г. Сочи, че Заповед №4430з-592/19.12.2025 г. и заповед №4430з33/28.01.2026 г. не били заповед за командироване на служители и не съдържали белезите на такива. Зоната на отговорност на ГПУ – Резово се простирала на териториите на общ. Царево, общ. Приморско и общ. Малко Търново. Служителите на 01 и 02 ГОДГ били назначени в ГПУ – Резово и изпълнявали служебните си задължения в зоната на отговорност на ГПУ – Резово, в границите на които попадали и с. Резово и с. Граматиково, като двете групи не били с различна административна принадлежност. Позовава се на разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредбата за командировките в страната, съгласно която не се считали за командирова лицата, които изпълнявали служебни задачи и в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение. Излагат се подробни доводи за това, че с процесните заповеди ищецът не е бил командирован, като оспорва неговите доводи в тази насока. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: За да бъдат уважени предявеният иск с правно основание чл. 181а, ал. 1 ЗМВР, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже, че е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника, както и че същият е бил командирован, тоест същият е следвало да изпълнява служебните си задължения в място, различно от мястото му на работа, въз основа на което му се дължат претендираните вземания, както и техния размер. По делото не е спорно между страните, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че през процесния период и към настоящия момент, ищецът е заемал и заема при ответника посочената в исковата молба длъжност - ••••• в 01 ГОГД при ГПУ Резово към РДГП – Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, считано от ••••г. /видно от приложения на л.55 акт за встъпване в длъжност/, като първоначално е бил назначен и встъпил в длъжност през 2005 г. /л.54/. По делото е приложена и длъжностната му характеристика. По делото е прието писмо от 15.12.2025 г., с което се указва на Директорите на РДГП Елхово, Драгоман, Бургас и Кюстендил, че считано от 01.01.2026 г. поетапно, а от 01.04.2026 г. изцяло във всички ГПУ следва да се създаде организация до 30 % от състава на изпълнителска/младши изпълнителска длъжност на ГОДГ да се ротира в друга ГОГД на съответното ГПУ, включително да се отчита обстоятелството за ГОДГ с определи отделни местостоянки /л.50/. В изпълнение на горното била издадена и Заповед №4430з- 592/19.12.2025 г., с която на •••••С. Н. е разпоредено да изпълнява служебните си задължения в 02 ГОДГ при ГПУ Резово към РДГП Елхово и да бъдат включени в графика на 02 ГОДГ при ГПУ Резово, като заповедта е за периода от 01.01.2026 г. до 31.01.2026 г. Издадена е била и Заповед №4430з-33/28.01.2026 г., с която на ••••С. Н. е разпоредено да изпълнява служебните си задължения в 02 ГОДГ при ГПУ Резово към РДГП Елхово и да бъдат включени в графика на 02 ГОДГ при ГПУ Резово, като заповедта е за периода от 01.02.2026 г. до 28.02.2026 г. По делото са приложени графици за работа на С. И. Н. и ежедневни инструктажи за периода от 01.01.2026 г. до 28.02.2026 г. /л.67 – 179/. Прието е и заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и пълно. Съгласно същото, не са изплащани дневни и пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми на личния автомобил на младши инспектор С. Н.. Вещото лице посочва, че стойността на извършените от ищеца разходи, представляващи дневни пари според Наредбата за командировките в страната е в размер на 275.00 евро/двеста седемдесет и пет евро/. Стойността на извършените от ищеца разходи, представляващи пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми определени от производителя на моторното превозно средство за комбиниран режим на движение /градско и извънградско/ съгласно член 13, алинея 1 от наредбата за командировките в страната за Моторно Превозно Средство марка „Шкода“ „модел „Румстър“ рег. ДК № •••••••••••••• е в размер на 73.44 евро/седемдесет и три евро и 44 евроцента. По делото посочените по – горе факти категорично се установяват от приетите по делото писмени доказателства. Спорен е въпросът дължат ли се на основание разпоредбата на чл.181а от ЗМВР командировъчни пари, респективно посочените по – горе заповеди имат ли характера на такива за командировка на ищеца. На основание чл.181а от ЗМВР при служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място. Настоящият състав намира, че в случая процесните заповеди не са такива за командироване на ищеца, като в посочените заповеди, въпреки че е променено населеното място, където същият да изпълнява служебните си задължения, липсва правно основание, свързано с командироването. Посочените заповеди са издадени на основание чл.54 от ЗМВР и чл.28, ал.3 от ПУДМВР, като са издадени в рамките на общата компетентност на ръководството на съответното териториално звено във връзка с Антикорупционния план на МВР. Липсва обоснована служебна необходимост за извършване на командироване на служителя, както и съответно воля за това. Следва също така да се има предвид, че в аналогични случаи, които касаят командироването на работници и служители по трудови правоотношения по КТ, като там дори е уредено, че е достатъчно работникът да изпълнява трудовите си задължения извън мястото на постоянната си работа. Понятието за командироване е аналогично, като се има предвид, че същото следва да е извън населеното място, където е мястото на работата на работника /арг. от чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата за командировките в страната/. Съдебната практика приема, че в случаите когато работодател се явява предприятие, което има поделения и обекти в различни населени места, то при сключване на трудовите договори с работниците или служителите, имащи изпълнителски функции, в тях трябва да бъде конкретизирано конкретното поделение или обект, в който те ще изпълняват задълженията си. Това се отнася и до служителите, които имат ръководни функции за конкретното поделение или обект и е необходимо с оглед на избягване на спорове относно изпълнението или не на трудовите задължения и трябва да се прилага освен ако характерът на работата не е достатъчен да определи конкретното работно място. В тези случаи работодателят разполага с възможността да определи начина, по който ще осъществява ръководството и контрола на намиращите се в едно и също населено място или в различни населени места свои поделения и обекти. В тези случаи той може на първо място да обособи определени територии като възложи ръководството и контрола на намиращите се в тях поделения и обекти на определени свои служители. На второ място той може, без да обособява конкретни територии, да групира по свое усмотрение намиращи се в близост поделения и обекти, като възложи ръководството и контролът им на определени свои служители. Същевременно работодателят разполага с компетентност (упражняването на която не подлежи на съдебен контрол) да определи дали за всеки определен район или група от поделения и обекти ще определи конкретен служител, който ще осъществява ръководството и контрола или ще определи в структурата си бройки за такива служители, без същите да са обвързани с конкретен район или група. Във втория случай ръководството и контрола на даден район или група, в зависимост от конкретната обстановка, може да бъде възлаган на определен служител, като впоследствие при промяна на обстановката това възлагане бъде променено, като ръководството и контрола на групата бъде възложен на друг служител. При това положение конкретното работно място на служителя ще бъде определено, чрез извършеното от работодателя възлагане на съответния район или група от поделения и обекти на служителя /Така Решение № 230 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 211/2020 г., IV г. о., ГК/. В този случай за командироване на може да става дума, тъй като именно конкретното работно място се определя чрез възлагането от страна на работодателя. Настоящата хипотеза, макар и да не касае трудово правоотношение, а служебно такова, при което е приложим ЗМВР, урежда абсолютно аналогична хипотеза, при която работодателят с административна заповед определя конкретното работно място на служителя, като тази дейност не представлява командироване по смисъла на чл.181а от ЗМВР, като по този начин работодателя действително изменя работното място, като същото следва да се счита за определено именно с възлагане на района на съответния ГОДГ в рамките на ГПУ Резово към РДГП Елхово. Това е проява на административна власт от страна на ръководителя на Началника на ГПУ – Резово, която касае оперативното управление и организация на работа на отделните обособени ГОДГ в рамките на неговата територия, като при промяна на обстановката, в случая породена от необходимостта от изпълнение на целите на Антикорупционния план, при което възлагането на дейностите по осъществяване на контрол на територията на съответната ГОДГ се възлага от една група служители на друга, като именно конкретното работно място се определя чрез това възлагане. Предвид изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас