Решение № 941 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2412/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от А. С. И. от ••• против Наказателнъо постановление № 25-6207-000775/27.01.2026 г., издадено от ВПД Началник група при ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.Според постъпилото писмено становище наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното : На 30.12.2025 г. в 00:28 ч. в с.Труд, ул.Карловска жалбоподателят бил установен да управлява л.а. Фолксваген Голф рег.№ •••, когато бил спрян за проверка от служители, осъществяващи контрол движението на пътя , в хода на която било установено, че управляваното от водача МПС е със служебно прекратена регистрация на 23.12.2025 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. За така установеното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП бил съставен Акт за установяване на адм. нарушение № 3418806/30.12.2025 г., като случаят бил докладван на РП Пловдив, а актът за установяване на адм. нарушение бил прекратен с мотивирана резолюция № 25-6207-M000104 от 05.01.2026 г. С Постановление от 12.01.2026 г. на РП Пловдив бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, а материалите по преписката били изпратени на Началника на РУ Труд за преценка ангажиране административнонаказателна отговорност. Като се запознал със събраните доказателства административнонаказващият орган приел, че е осъществен състав на адм. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и издал обжалваното наказателно постановление по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания свидетел Ч. Я. Ч., мотивирана резолюция № 25-6207-M000104 от 05.01.2026 г.- заверено копие, справка за регистрация на МПС, справка от страницата на Гаранционен фонд, справка за нарушител, Постановление от 23.01.2026 г. на РП Пловдив-копие, както и Заповед № 8121к-1149/15.10.2025 г. - заверено копие, Заповед № 8121з-1632/02.12.2025 г. – заверено копие. Разпитан пред съда в качеството на свидетел Ч. Я. Ч., потвърди обстоятелствата, при които е протекла проверката и направените в хода й констатации. Неговите показания са в съответствие с мотивирана резолюция № № 25-6207-M000104 от 05.01.2026 г., приложена към материалите по преписката. Видно от приложената и приета по делото справка за регистрация на МПС същото е собственост на жалбоподателя, а съгласно показанията на св.Ч. на датата на проверката МПС е било управлявано от него. Установява се и от приложената по делото справка от страницата на Гаранционен фонд, че към датата на проверката за МПС не е имало сключен договор за застраховка Гражданска отговорност. По делото е изискана служебно информация от Гаранционен фонд във връзка с наличието на застрахователен договор относно МПС, управлявано от жалбоподателя. Съгласно постъпилото по делото писмо вх.№ 47379 / 12.05.2026 г. до собственика на МПС е било изпратено уведомление № 013000 от 23.11.2025 г., като след изтичане на срока по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховане на 22.12.2025 г. Гаранционният фонд е уведомил Дирекция КИС при МВР по електронен път да прекрати регистрацията на МПС. Видно от справката за регистрация на процесното МПС същата е прекратена на 23.12.2025 г. С оглед информацията, постъпила от Гаранционен фонд и справката за регистрация на МПС, се установява че след 23.12.2025 г., вкл и към датата и часа, посочени в наказателното постановление, МПС е било с прекратена регистрация . Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Установява се от събраните по делото устни и писмени доказателства, че управляваното от водача МПС в деня на проверката не е регистрирано по надлежния ред, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства като регистрацията на същото е била прекратена съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на наказателно постановление отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на регистрацията на МПС, вкл. на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки за управление на МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В хипотезата на чл. 143, ал. 10 от КЗ знанието за възможните неблагоприятни последици се базира на уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ. По делото е представено уведомление от Гаранционен фонд, но няма доказателства, че същото е получено от собственика на МПС. В него няма и данни кога, на коя дата ще бъде прекратена регистрацията на същото. В писмото по делото от Гаранционен фонд вх.№ 47379 / 12.05.2026 г. е посочено, че изпращаните от Гаранционния фонд уведомления до собствениците са кореспондентски пратки, както и че в нормата на чл.574, ал.11 от КЗ няма изискване за получаване на уведомително писмо, тъй като срокът започва да тече от датата на изпращане на пратката. От изложеното следва да се приеме, че макар и уведомление да е изпратено от Гаранционен фонд до собственика, няма доказателства, че собственикът го е получил, за да може да защити правата си. Няма и доказателства, че е знаел за прекратяване на регистрацията. В случая и от административнонаказващия орган не се твърди да е изпращано такова уведомление, напротив твърди се в изпратеното от този орган по делото писмо вх.№ 52052/22.05.2026 г., че задължение за уведомяване на собственика от органа по регистрация не съществува, което пък не е в съответствие с изискването по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г ., което изискване следва да се отбележи, че съществува и след измененията на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Следва да се приеме, че макар уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да е последващ такъв, то уведомяването има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение, поради което и следва същият да знае за последиците, свързани с регистрацията на МПС. От изложеното следва, че прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Задължение за уведомяване за прекратяване на регистрацията продължава да съществува и в чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г . От изложеното следва, че прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Задължение за уведомяване за прекратяване на регистрацията продължава да съществува и в чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. Неслучайно и едновременно с измененията на чл.143, ал.10 от ЗДвП се предвиди, че съгласно чл.143, ал.9 от ЗДвП служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство, в предвидените в закон случаи, при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Видно от съдържанието на всяка от цитираните норми на Кодекса за застраховането, ЗДвП, Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. е, че в случаите на прекратяване на регистрацията както Гаранционен фонд, така и органите по регистрация следва да гарантират информираността на собствениците в случаите на прекратяване на регистрацията. Доказателства за такава информираност обаче липсват, тъй като данните за изпращане на автоматизирано уведомление до собственика от страна на Гаранционен фонд не са достатъчни в увурение на това, че това уведомление е достигнало до собственика на МПС, а от страна на органа по регистрация не се твърди да е налице въвеждане на информацията за прекратената регистрация в съответните регистри, напротив, твърди се, че това задължение за него е отпаднало. По тези съображения се приема, че собственикът на МПС, чиято регистрация е прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП не знае за настъпването на това обстоятелство - прекратяване на регистрацията на МПС. Предвид изложеното приложимо се явява разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС по т. д. № 3/2022 г., което не е загубило сила. Съгласно посоченото Тълкувателно постановление, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна. Все в защита на тези изводи на съда следва да се отбележи, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се издава нарочен административен акт, а засегнатото лице може да защити правата си едва в производството по прилагане на ПАМ. По тези съображения и от страна на жалбоподателя не е осъществен от субективна страна съставът на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което е основание да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно издадено. При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за издаване на наказателното постановление не се констатират допуснати нарушения от категорията на съществените. Наказателното постановление е издадено по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, а именно след като е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Налице е и съответната компетентност на органа, който го е издал, което се установява от приложената към административнонаказателната преписка Заповед № 8121к-1149/15.10.2025 г. - заверено копие, Заповед № 8121з-1632/02.12.2025 г. – заверено копие, приети като писмено доказателство по делото. Ето защо съдът