Решение № 896 от 29.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3515/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. Със съдебно решение № 900932 от 27.07.2021г., постановено по гр.дело № 283/2019г. по описа на ОС-Благоевград, ГО, 2-и състав, е осъден Л. А. А. да заплати на В. С. Д. сумата от 32 742, 50 лв. на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл.32 ал.2 от СК ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 3 552, 34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 3 092, 10 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Постъпила е въззивна жалба от Л. А. А., с която се обжалва изцяло съдебно решение № 900932 от 27.07.2021г., постановено по гр.дело № 283/2019г. по описа на БлОС, ГО, 2-и състав. Наведени са твърдения относно неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, твърди се че същото е необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Излага се, че съдът не е съобразил правилно и не е обсъдил в цялост и в съвкупност с останалите събрани доказателства, заключението на приетата ССЕ, както и че не е приложена правилно и законосъобразно разп. на чл.127 от ЗЗД, относима в случая. Поддържа се, че първостепенният съд е обосновал погрешен извод, относно предявеното възражение за прихващане. Излагат се подробни съображения в жалбата. По изложените аргументи въззивникът, моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. При условията на евентуалност, моли, да бъде уважено възражението му за прихващане като бъде извършено съдебно прихващане със сумата от 5 348, 32 лв., включваща сумата от 4 129, 38 лв., съставляваща половината от платените от въззивника месечни вноски по Договор за банков кредит № 10800КР-0028/22.02.2018г. и сумата от 1 218, 94 лв., съставляваща половината от заплатените от въззивника суми по Договор за потребителски кредит № 10800-КР-АА-0017/20.06.2017г. Претендира присъждане на разноски. Въззиваемата страна, В. С. Д. депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се съображения, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и се е произнесъл по наведените от ответника съществени възражения, вкл. и възражението за прихващане. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното: Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо (съдът е разгледал предявения иск като му е дал правилна правна квалификация). Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите, наведени с подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение. Разгледана по същество въззивна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК. Предвид представените при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, настоящата съдебна страна намира следното: От фактическа страна: не са спорни между страните следните обстоятелствата, а същите се доказват и от представените по делото писмени доказателства: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с одобрено от съда споразумение по реда на чл. 50 и чл.51 от СК, с решение №5511/2019г. по описа на ОС-Благоевград, влязло в сила на 11.06.2019г. По време на брака си, страните, са придобили собствеността върху следния недв. имот АПАРТАМЕНТ Б, находящ се в гр.•••, ул.“•••“ № •••, ет. •••, с площ от 111, 18 кв.м. ведно с припадащите се идеални части от тавана, общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Недв. имот е придобит на публична продан с Постановление за възлагане от 15.08.2018г., с което недв. имот е възложен на Л. А.. Продажната цена на имота е 87 350 лв., заплатена, но сметка на ЧСИ Г. Ц.. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 30.08.2018г. Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че част от продажната цена на имота в размер на 48 515 лв. е предоставена на Л. А. от И. Ф., по силата на Предварителен договор, сключен между Л. А. и И. Ф. на 03.08.2018г. При първоинстанционното разглеждане на делото е допусната и приета ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото. Съгл. справка 05 от същото продажната цена на придобития на публична продан недв. имот е постъпила по разплащателна сметка на Л. А. както следва: 44000 лв. внесени от В. С. Ц. на 01.08.2018г. и 48 515 лв., внесени от И. С. Ф. на 03.08.2018г. По делото е представено преводно нареждане за сумата от 58 000лв., преведа от В. С. А.А по сметка на И. С. Ф. на 28.11.2018г. От правна страна: настоящият съдебен състав намира, че предвид изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като иск с правно осн. чл.127 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.32 ал.2от СК, но като не е съобразил правилно всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и предвид заявената претенция е достигнал до грешен правен извод, като е приел че искът е изцяло основателен и доказан. Ищцата претендира общо сумата от 33 742, 50 лв., като твърди, че тази сума й се дължи от ответника както следва: 1/2 от сумата 48 515 лв., заплатена от нея с преводно нареждане от 28.11.2018г. на И. Ф., съставляваща върнато капаро по посочения по-горе предварителен договор и сумата от 9 485 лв., заплатена със същото преводно нареждане на И. Ф., съставляваща задължение, поето от съпруга й Л. А. устно към И. Ф., поради неизпълнение на предварителния договор от 03.08.2018г. Твърди, че сумите, заплатени на И. Ф. са нейни лични средства, предоставени й от майка й В. Н. Д.. Безспорно е, че страните са придобили по време на брака си собствеността върху процесния недв. имот. След прекратяване на брака им, т.к. със споразумението между тях, не е уговорено друго досежно процесния недв. имот, то същият остава в съсобственост между бившите съпрузи при равни квоти. Не е спорно обстоятелството, че между страните има заведено гражданско дело № 161/2019г. по описа на ОС-Благоевград, с ищец В. А.А и ответник Л. А. с предмет: признаване за установено по отношение на Л. А., че В. А.А е изключителен собственик на процесния недв. имот, като придобит с лични средства по време на брака, на осн. чл.23 от СК. Този факт се твърди и от двете страни по настоящото дело, а е и служебно известен на съда. Предвид изложеното по-горе, съдът приема за доказан факта, че сумата от 48 515 лв. е била дължима от съпрузите по време на барака им на И. Ф., с когото съпругът Л. А. е имал сключен предварителен договор, по който той е бил неизправна страна и е следвало да върне получената на 03.08.2018г. сума от 48 515 лв., с която е заплатил част от продажната цена на процесния недв. имот, придобит на публична продан. Дължимостта на тази сума не се оспорва, напротив този факт с правно значение за настоящия процес се призвана се в отговора на исковата молба от ответника. Сумата е била върната на И. Ф. на 28.11.2018г. с преводно нареждане от В. А.А. Запращането на сумата е било извършено по време брака, задължението към третото лице, възникнало по време на брака и общо за двамата съпрузи е било погасено също по време на брака. Съгл. разп. на чл.32 ал.1 от СК, Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Съгл. разп. на чл. 32 ал.2 от СК, Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Съдът, намира, че сумата от 48 515 лв. е съставлявала разход, поет от двамата съпрузи по време на брака им за задоволяване нуждите на семейството. За това свое задължение към третото лице И. Ф. съпрузите са отговаряли солидарно. Със заплащане на сумата от 48 515 лв. от В. А.А на И. Ф., по време на брака, е очевидно че задълженото на двамата съпрузи е погасено и т.к. не са представени доказателства за друго уговорено между съпрузите, към датата на погасяване на задължението, то следва да се приеме, че същото е погасено с общи на двамата съпрузи средства. Твърдението на ищцата, че задължението е погасено по време на брака с нейни лични средства, получени от майка й В. Н., не може да се приеме за доказано, единствено поради факта, че на дата, предшестваща превода на сумата, майката на ищцата е получила сума в размер на 60 000 лв. от продажба на неин недв. имот. н еса ангажирани други писмени или гласни доказателства ( които в случая са допустими) досежно личния характер на средствата. Съгл. разп. на чл.127 ал.2 от ЗЗД, Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. За да бъде проведен успешно иска, по чл.127 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.32 ал.2 от СК, то следва да са изпълнени кумулативно две предпоставки: поетото от двамата съпрузи по време на брака им задължение да бъде изплатено с лични средства от единия съпруг и то след прекратяване на брака. В случая, съгл. разп. на чл.154 ГПК, в тежест на ищцата е доказателствената тежест в процеса: при условията на пълно и главно доказване ищцата следва да докаже посочените две предпоставки, а очевидно, е че втората предпоставка не е изпълнена (сумата е изплатена преди прекратяване на брака, дори не се твърди, че е по време на фактическа раздяла). Също в тежест на ищцовата страна е да докаже, че облигационното задължение, произтичащо от неизпълнения предварителен договор, макар и погасено по време на брака, продължава да създава облигационна претенция между двамата съпрузи, напротив ищцата твърди, че погасявайки с лични средства това задължение е придобила изключителна собственост върху процесния недв. имот, съгл. разп. на чл.23 от СК, дори се позовава на отговора ответника на исковата й молба по гр.д.№ 161/2019г. по описа на ОС-Благоевград, като твърди, че със същия се признават факти с правно значение за настоящия процес. В този смисъл е и трайната съдебна практика, наплъно споделена от настощия съдебен състав: напрм. Решение №24/23.04.2013г. по гр.д.№ 308/2012г. ГК, Четвърто гр.отд. на ВКС, Решение №43/04.06.2021г. по гр.д. № 1632/2020г., Г К, ІІ-ро ГО на ВКС, и по арг. от Решение №139/24.10.2018г. по гр.д.№ 4625/2017 г., ГК, І-во ГО на ВКС и пр. Досежно сумата от 9 485 лева, заплатена от ищцата на И. Ф., настоящият съдебен състав приема за доказано твърдението на ищцата, че тя е заплатила тази сума на И. Ф. с платежното нареждане от 28.11.2018г., но основанието, на което е заплатена сумата, и което се твърди от ищцата, съдът намира на недоказано. Не бяха представени доказателства досежно поето задължение за заплащане на тази сума от Л. А. по време на брака му с ищцата, на И. Ф., нито се признава от Л. А. дължимостта на сумата. За да бъде успешно поведен иска с правно осн. чл.127 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.32 ал.2 от СК, за сумата от 9 485лв., то следва да бъдат доказани посочените по-горе предпоставки от ищцата, при условията на пълно и главно доказване, което не е сторено. Ако се приеме, че сумата от 9 485 лв. се претендира като заплатено от ищцата чуждо задължение ( лично задължение на съпруга й към трето лице, поето по време на брака им, но отнасящо се до задоволяване на лични, а не на общи семейни нужди), то тогава е следвало да бъдат изложени обстоятелства, на които се основава тази претенция.такива обстоятелства не се твърдят, поради което и иск с различно правно основание от посоченото по-горе не може да бъде разгледан. Предвид изложеното съдът намира, че наведените от жалбоподателите възражения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение са основателни и доказани. Първоинстанционният съд като е достигнал до друг правен извод и е уважил предявения иск, е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който противоречи на материалния закон и на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде отменен, а предявеният иск -отхвърлен. Предвид изхода на иска не следва да бъде разглеждано възражението за прихващане, направено още с отговора на исковата молба от ответника и поддържано в настоящата инстанция. Предвид изхода на делото по главния иск, акцесорният иск за мораторна лихва, претендирана за периода от 28.11.2018г. до датата на завеждане на исковата молба, също следва да бъде отхвърлен. По разноските: С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК във връзка с чл.273 ГПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Въззиваемата следва да заплати на въззивника сторените разноски за възивната инстанция, така както се претендират с въззивната жалба: 754, 90 лв. заплатена държавна за въззивната инстанция, доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени. Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав