Решение № 123 от 29.12.2023 г. на Районен съд - Берковица по дело № 89/2023 г.

Районен съд - Берковица29.12.2023 г.докладчик ЮЛИТА НИКОЛОВА ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 12-2300005 от 06.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда ” - Монтана, с което на „СЕТАТЕХ”ЕООД- гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение на чл. 43 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. ОСЪЖДА „СЕТАТЕХ”ЕООД- гр.София, с ЕИК: 202571423, представлявано от М. Л. Р. -управител с адрес гр.София, Столична община, район Оборище кв.“Оборище“, ул.“Богдан“№5 ет.5, ап.7, да заплати на Дирекция, , ИТ" - гр.Монтана сумата в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Монтана по реда на глава ХІІ-та на АПК. Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________

Мотиви

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалбата на „СЕТАТЕХ”ЕООД- гр.София срещу наказателно постановление № 12-2300005 от 06.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда ” - Монтана, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение на чл. 43 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му, евентуално да се намали размера на наложеното наказание. Сочи се, че жалбоподателят не е субект на нарушението, а такъв е техническия ръководител на обекта. В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който доразвива доводите, изложени в жалбата. Представя и писмено становище. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител в съдебното заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмено становище. Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Отговорността на„СЕТАТЕХ”ЕООД- гр.София е ангажирана за това, че при извършена на 24.11.2022г.проверка на място по спазване на трудовото законодателство в обект „Изпълнение на СМР за повишаване на енергийната ефективност на жилищна сграда в кв.Изгрев, бл.10, находящ се в гр.Берковица обект на „Сетатех“ ЕООД -София е установено, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд като изграденото скеле по фасадата на сградата, не е оградено с предпазна мрежа, с което е създаден риск за преминаващите покрай обекта хора и превозни средства, с което е нарушил чл.43 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. За това нарушение с процесното наказателно постановление на дружеството на основание чл.416 ал.5 във вр.с чл.413, ал. 2 КТ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1800лв. Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от приложените писмени доказателства, както и от гласните доказателства, като съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Л.К. и С.Ш., възприемайки ги като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно санкционната разпоредба на чл.413 ал.2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер на 1500 до 15 000лв, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание- с глоба в размер от 1000 до 10 000лв.Осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е установено като общо задължение за работодателя в чл.275 ал.1 от КТ, а с разпоредбата на чл.413 ал.2 от КТ неизпълнението на това задължение изрично е обявено за наказуемо.Нормата на чл.413 ал.2 от КТ е бланкетна, което предполага, че признаците от състава на нарушението са установени в други разпоредби, в които са разписани конкретните задължения на работодателите във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.В случая дължимото поведение на работодателя е уредено в разпоредбите на чл.43 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Разпоредбата на чл.43 от Наредба № 2 гласи: "При извършване на СМР по фасади в населени места работната площадка задължително се огражда с предпазна мрежа, когато височината на пода на площадката е по-голяма от разстоянието, на което е възможно да преминават хора или превозни средства". Предпазната мрежа цели да запази живота и здравето на преминаващите пешеходци, както и безопасността и целостта на намиращите се под обекта превозни средства. Предвиденото в чл.413, ал.2 от КТ административно наказание за визираното в него административно нарушение, извършено от юридическо лице, е имуществена санкция от 1500 до 15000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция към минималния предвиден от законодателя размер, от което следва, че наложеното наказание е съобразено с изискванията за индивидуализация на същото, произтичащи от чл.27 от ЗАНН, както и с целите на наказанието по чл.12 от с.з. Освен това, съдът намира, че в настоящия случай н е може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. Не са налице достатъчно основания да се счете, че случаят е маловажен. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

Цитирани разпоредби

11