Решение № 4866 от 12.10.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 616/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД гр. Стара Загора, [ЕИК], подадена чрез пълномощник – адв. П. Д. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Решение № 126 от 23.03.2026 г., постановено по АНД № 1690/2025 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-2500113 от 23.05.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че извършването на вмененото му нарушение е доказано по безспорен начин, както и извода му, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила, в т. ч. и на изискванията за тяхното съдържание. Твърди, че в решението не са обсъдени и съответно не е даден отговор на всички направени от него възражения, както и че не са изложени конкретни мотиви за липсата на основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, като не е извършена и преценка дали и доколко наложената санкция не нарушава принципа за пропорционалност. По тези съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител – юрисконсулт Т.-М., в което излага доводи за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД срещу НП № 24-2500113 от 23.05.2025 г., издадено от директора на ДИТ Стара Загора въз основа на съставен АУАН № 24-2500113 от 24.04.2025 г., с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 4000лв., на основание чл.75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 предл второ от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, за нарушение на чл.8, ал.1 т.2 от ЗТМТМ – „Право на достъп до пазара на труда нямат работници-граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24, ал.1, т.2, 6-8,10,14,16,19 и 20 от Закона за чужденците в Република България“. От фактическа страна административнонаказателното обвинение (АНО) се основава на това, че при извършена проверка на 01.04.2025 г., 14.04.2025 г. и 24.04.2025 г. по документи в ДИТ гр. Стара Загора е установено, че към 31.12.2024 г. в гр. Стара Загора „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, в качеството си на работодател, е приел чужденеца – гражданин на трета държава (Република Турция) Х. И. Г., [ЛНЧ], продължително пребиваващ в страната чужденец по чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, да предоставя за него работна сила, без на Х. И. Г. да е разрешен достъп до пазара на труда. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч. и на изискванията на ЗАНН за тяхното съдържание. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено описаното в АУАН и в НП нарушение на чл. 8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.75а, ал.5, вр. с ал.2, предл. второ от ЗТМТМ. Приел е за доказано наличието на сключен трудов договор между санкционираното дружество и гражданина на трета държава Х. И. Г., който договор също така е и изпълняван към посочената в НП дата на нарушението, съгласно приложените към преписката заповеди за командироване и документи за изплащане на командировъчни пари и заплата. Установено е, че работникът няма право на достъп до пазара на труда, поради статута му на продължително пребиваващ в страната чужденец, на основание чл.24, ал.1 т.10 от ЗЧРБ. В мотивите към решението са изложени и съображения за правилна индивидуализация на наложената имуществена санкция, при съобразяване на всички обстоятелства съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН и при липса на основание за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е изводът на въззивния съда, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство, приключило с издаването на процесното наказателно постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила, вкл. на процесуалните и формални изисквания при съставянето на АУАН. Настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда поотделно всички посочени в представеното по делото писмено становище от пълномощника на касатора твърдения за допуснати нарушения на чл.40, чл.42 и чл.43 от ЗАНН. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая обаче от една страна възраженията на санкционираното лице не се свързват с такива съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са довели до ограничаване правото му на защита, а от друга твърдените нарушения не се констатират, вкл. АУАН е връчен на надлежно упълномощено от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД лице. Всъщност една част инвокираните нарушения при съставянето на АУАН, са ирелевантни за преценката за законосъобразното образуване на административнонаказателното производство и за фактическата и правна обоснованост на повдигнатото с АУАН обвинение, а други от формулираните възражения за неспазени формални изисквания при съставянето на АУАН, не се свързват с твърдения за неспазени изисквания досежно съдържанието на АУАН, а представляват такива по същество – за обосноваността и доказаността на извършеното от санкционираното лице нарушение по времето, на мястото и при обстоятелствата, посочени в АУАН. Изцяло се споделят изложените от въззивния съд мотиви за формална законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В случая фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние не води до каквото и да е било съмнение досежно съдържанието на отправеното към работодателя обвинение, като дава възможност за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по чл.75а, ал.5 вр. с ал.2 предл второ от ЗТМТМ – работодател, юридическо лице, за когото чужденец предоставя работна сила при условията на чл.8 ал.1 от ЗТМТМ, който няма право на достъп до пазара на труда. Всички факти, имащи признаците на състава са установени в АУАН и са удостоверени със съответстващите им писмени доказателства, които съдът е ценил в тяхната съвкупност. Не може да се приеме, че наказанието следва да се наложи само, ако свидетели възприемат полагането на работната сила, защото трудовият договор е с писмена форма за валидност, а статутът на наетото лице се установява задължително с официални удостоверителни документи. За правният статут на лицето Х. Г., което предоставя работна сила са събрани служебни официални удостоверителни документи, а за предоставянето на работна сила частни диспозитивни - трудовият договор, както и свидетелстващи за изплатени трудови възнаграждения, включително за престиране на работната сила от сключване на договора до момента на установяване на нарушението, който съвпада с датата на предоставяне на работната сила, към която се изпълнява трудовият договор. Няма съмнение, че наетият от работодателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД чужденец Х. И. Г. е с турско гражданство и съответно се явява „гражданин на трета държава“ по см. на §1, т.4 от ДР на ЗТЗМ, като същият има издадено разрешение за продължително пребиваване в РБългария на основание чл.24, ал.1, т.10 от Закона за чужденците в Република България. Съобразно тези факти се налага извод, че посоченият в НП чужденец няма право на достъп до пазара на труда съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, която изрично указва, че право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. Следователно като е приел предоставянето на работна сила от чуждия гражданин Х. И. Г., работодателят „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е осъществил състава на административното нарушение по чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ /предвиждащ налагане на административно наказание на работодател приел предоставяне на работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда/. Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление, като въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Абсолютно бланкетни са възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил всички доказателства; че е игнорирал доказателства; че неправилно е изтълкувал фактите по делото и т.н. Изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение да съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба, противно на твърдяното от касатора не задължава съда да даде отговор на въпросите, поставени от жалбоподателя в хода на делото. Спазването на това изискване се свързва с подлагането на преценка на относимите, за формиране на фактическите и правни изводи досежно законосъобразността на НП, възражения на санкционираното лице. В случая при формирането на вътрешното убеждение, на фактическите и на правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение, като направените в тази връзка възражения на касационния жалбоподател са необосновани и неоснователни. Правилно Старозагорският районен съд е приел, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по см. на §1, т.4 от ДР на ЗАНН и съотв. че липсва основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Определеният размер на санкцията не нарушава принципа за пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърля необходимото за постигане на законовите цели, а именно да се стимулира спазването на правилата за регулиране на трудовата миграция в рамките на Европейския съюз на работници–граждани на трети държави. Обстоятелството, че на дружеството са наложени 24 имуществени санкции за допуснати от работодателя идентични като процесното или други нарушения, също не обуславя извод за непропорционалност – „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД разполага с възможността да оспори пред съда всяка от санкциите и да се защитава срещу всяко конкретно обвинение. С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 66.47 евро /130 лева/, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд