Решение № 2363 от 13.12.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 1481/2017 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 5 от ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 3 от ЗБН. В исковата молба по делото се твърди, че с решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено само в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. Съдебните решения са били постановени след поставяне на банката под специален надзор (Решение № 73 на Управителния съвет на Българската народна банка от 20.06.2014г., обявено с вписване № 20140623173928 в търговския регистър при Агенция по вписванията), продължаване на срока на специалния надзор (Решение № 114 на Управителния съвет на Българската народна банка от 16.09.2014г., обявено с вписване № 20140918142617 в търговския регистър при Агенция по вписванията) и отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на банката поради отрицателен собствен капитал, с вземане на решение да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност (Решение № 138 на Управителния съвет на Българската народна банка от 06.11.2014г., обявено с вписване № 20141107140740 в търговския регистър при Агенция по вписванията). От ответника, на когото „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност е кредитор за изискуеми парични вземания по Договор за банков кредит от 16.07.2008г. с анекс № 1 от 30.06.2011г. и анекс № 2 от 17.12.2012г., са били извършени прихващания след сключени договори за цесия с лица с вземания към банката, за които прехвърляния банката е била уведомена. Прихващанията са за сума от 15 507 лева, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014г. на К.А.Х. за прихващане на цедирано от Б.Л.П.на ответника вземане за сумата, произтичащо от сключен с банката Анекс № 95311 от 24.01.2013г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ••• „Плюс“, със задължение на К.А.Х. по Договор за банков кредит от 16.07.2008г., и за сумите от 110 511. 08 лева и 2 683. 92 лева, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10594/03.11.2014г. на К.А.Х. за прихващане на цедирано от М.М.П.на ответника вземане за сумите, произтичащо от сключен с банката Анекс № 108247 от 04.06.2013г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ••• „Плюс“ и Анекс № 126418 от 04.12.2013г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка •••ен депозит, със задължение на К.А.Х. по Договор за банков кредит от 16.07.2008г. В исковата молба се твърди, че изявленията за прихващане не са породили правно действие (са нищожни), тъй като активното вземане не е било изискуемо при поставянето на банката под специален надзор, както и изявленията за прихващане не са били направени в установената форма – писмена форма с нотариална заверка на подписа. Прихващанията са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като са извършени от кредитор на банката след началната дата на неплатежоспособността, както и след датата на поставяне на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ от ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Приложима е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН при действащата редакция, тъй като искът по чл. 59, ал. 5 от ЗБН е конститутивен. Дори да се приеме, че настоящата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на нормата недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Налице са предпоставките за обявяване на прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Знанието за неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014г. предвид поставянето й под специален надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115, ал. 1, т. 1 от ЗКИ), направено с Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ. В този смисъл поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014г., поради спирането на плащания към клиенти, е ноторно известен факт. С решението от 16.09.2014г. като аргумент за удължаване на срока, за който банката е била поставена под специален надзор е било посочено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и е налице невъзможност за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Към момента на придобиване на вземанията от ответника, неплатежоспособността на банката е била общественоизвестен факт - по аргумент от чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗКИ, когато банката е спряла плащанията към вложителите повече от 7 дни, кредиторите знаят за настъпила неплатежоспособност на банката. Решенията на УС на БНБ са били обявени в търговския регистър и е имало информация от средствата за масова информация. Ответникът е бил и служител в банката. При изложеното в исковата молба се иска са бъдат обявени за нищожни прихващанията, евентуално да бъде постановено решение, с което да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността посочените прихващания, като извършени след 20.06.2014г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето й под специален надзор, а при условията на евентуалност – при знание за настъпилата неплатежоспособност. Съгласно направеното в становище вх. № 149969 от 09.11.2017г. и в открито съдебно заседание уточнение, исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН се водят от името на банката, чрез синдиците, а останалите – от синдиците на „КТБ“ АД – в несъстоятелност. Ответникът оспорва исковете като недопустими. Ищецът няма правен интерес от водените искове, тъй като кредитът на ответника е погасен, съгласно справка от Централния кредитен регистър към 07.07.2017г. Банката е дала и съгласие за заличаване на ипотеката, която е служила като обезпечение по договора за кредит, през 2015г. По същество исковете се оспорват като неоснователни. Прихващанията не са нищожни, тъй като няма забрана за прихващане, извършено от кредитор на банката с негово вземане към нея в период на наложения специален надзор. Излагат се подробни съображения по приложението на чл. 116, ал. 2 от ЗКИ. Изявленията за прихващане са без нотариална заверка, тъй като са през времето на специалния надзор и по реда на ЗЗД. Към 03.11.2014г. по отношение на банката не е било открито производство по несъстоятелност и не е имало назначен синдик. Формата по чл. 59, ал. 2 от ЗБН е форма за доказване, както и е приложима разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ – банката е приела погасителният ефект на прихващането с осчетоводяване на прихващанията и даването на съгласие за заличаване на договорната ипотека по договора за кредит. Разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията преди изм. ДВ бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., е неприложима по отношение на прихващания, извършени от трети лица – кредитори на банката, което следва от граматическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 59 от ЗБН в старата и новата редакция и от буквалния текст на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Приложима по делото е редакцията до изм. ДВ бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г. Ответникът оспорва и знанието си за неплатежоспособността при придобиване на правата/задълженията по прихващанията – обстоятелството е в доказателствена тежест на ищеца и трябва да бъде доказано при условията на пълно главно доказване. Ответникът оспорва да е знаел да настъпилата неплатежоспособност. Вземанията, предмет на изявленията за прихващане, са придобити от ответника чрез цесия от 03.11.2014г., т.е. преди 06.11.20014г., когато УС на БНБ е установил, че собственият на банката капитал е отрицателна величина и банката е неплатежоспособна. В този случай по силата на изричната норма на чл. 59, ал. 4 от ЗБН се приема, че ответникът не е знаел за настъпилата неплатежоспособност, защото вземането му е придобито преди датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лицензията. Неоснователно е изложеното в исковата молба, че знанието за неплатежоспособността датира от 20.06.2014г. предвид поставянето на банката по специален надзор. Това е било да срок от три месеца, при възможност банката да бъде и оздравена и при позитивни изявления и съобщения на представители на БНБ, длъжностни лица, политици. Неплатежоспособността на банката е била обявена на 22.04.2015г. с решението на съда и до този момент е съществувало само предположение за неплатежоспособността. Само БНБ е органът, който може да прецени основанията за наличието на предпоставки за несъстоятелност и дори търговският съд не може да го направи, а само може да определи датата. От ответника подробно се сочат действията на БНБ и квесторите, съответно медийното отразяване във връзка с несъстоятелността и какво знае средностатистическият гражданин при това отразяване. От БНБ също е било изразено становище във връзка с цесиите и прихващанията съгласно писмо изх. № 119801/16.10.2014г. Към момента на придобиване на вземанията и на изявленията на прихващане ответникът не е бил служител на банката. Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното: На 20.06.2014г., в часовете преди обяд, от „К.т.б.“ АД е било направено уведомление до Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови операции. Обстоятелството е станало известно на обществеността чрез медиите. С решение от същия ден на Управителния съвет на БНБ (решение № 73 от 20.06.2014г.) търговската банка е била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били са назначени квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено е било извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е било изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014г. И двете решения са станали известни на обществеността чрез медиите, както и са били обявени в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014г. Вписани в търговския регистър са били и Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и Решение № 104 от 15.08.2014г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите. Същевременно от квесторите на банката са започнали действия за установяване текущото състояние на банката и с Решение № 94 от 31.07.2014г. на Управителния съвет на БНБ е бил приет докладът за текущото състояние на „КТБ“ АД към 30.06.2014г. в изпълнение на изискването по чл. 121 от ЗКИ. Допълнително са били изпълнени и предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014г. - на дружествата „Ъ.И Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД са били възложени първоначално частична (на 25.06.2014г.), а в последствие цялостна оценка на активите на „КТБ“ АД. За тези действия обществеността също е била уведомена чрез медиите. С Решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в търговския регистър, действията на квесторите са били обобщени. За приключване на цялостната оценка на активите е бил определен срок до 20.10.2014г., а след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014г. квесторите е трябвало да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. Със същото решение е бил продължен срокът на специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Докладът на „Ъ.И Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД е бил внесен в БНБ на 20.10.2014г. от квесторите (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми). Докладът е бил публично оповестен и е станал достояние на обществеността чрез медиите. Касаело се е за анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., с основен извод за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева. Сходни са били изводите и на длъжности лица от БНБ, които също са правили проверка. С Решение № 133 от 21.10.2014г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада, отново е било указано на квесторите в срок до 31.10.2014г. да предприемат необходимите действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014г. На 27.10.2014г. в Народното събрание е бил внесен доклад “Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ“Виктория ЕАД“ от името на Управителния съвет на Българската народна банка“. В доклада е било посочено, че на основа на данните от анализа, оценката и заключението на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква КТБ да отчете пред Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. След получаване на финансовите и надзорните отчети следва законовото задължение за отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността. В доклада е било изложено още, че други решения и действия ще бъдат възможни единствено ако Народното събрание намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. След множество дискусии и обсъждания, на 31.10.2014г. от народните представители е била отхвърлена възможността за законодателно изменение за оздравяване на банка с отрицателен капитал. Междувременно през време на цялото действие на особения надзор е имало изразени инвеститорски намерения по отношение на банката, които са ставали известни на обществеността чрез медиите. На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. – Капиталови изисквания ( COREP ) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/ FINREP ) – Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. По делото липсват доказателства за това кога точно е бил изготвен докладът (направено заключение за стойността на собствения капитал на банката), както и че той е бил оповестен на обществеността чрез медиите при изготвянето и внасянето му в БНБ. Включително е липсвало прессъобщение на БНБ за изготвянето и внасянето на този доклад. В исковата молба няма и твърдения за такива оповестявания. Констатациите по доклада обаче са били приети и обсъдени от Управителния съвет на БНБ. Докладът и всички извършени до тогава действия от БНБ са били обобщени в мотивите към Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „К.т.б.“ АД е била отнета. За решението е имало прессъобщение още на 06.11.2014г., след вземането му, а на следващия ден – 07.11.2014г., решението е било обявено в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД. Решението за отнемане на лицензията не е било отменявано от Върховния административен съд по реда на чл. 151 от ЗКИ. Постъпилите жалби са били приети недопустими и след сезиране от БНБ на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност срещу „К.т.б.“ АД, с решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено единствено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. От въззивния съд е било прието, че това е най-ранната дата, на която се установява неплатежоспособност на банката, тъй като констатациите за финансово-икономическото състояние на банката макар да са към 30.09.2014г., се потвърждават като такива и към 30.06.2014г., а след 20.06.2014г., когато банката е била поставена под особен надзор от БНБ, банката не е извършвала дейност. Тази дата на неплатежоспособността е била окончателната. Подадените жалби от акционери срещу постановеното въззивно решение в производството по несъстоятелност са били оставени без разглеждане (така определение № 172 от 06.07.2016г. по т.д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Междувременно във връзка с конституционността на разпоредби на ЗБН е било постановено и Решение № 6 от 14.06.2016г. по к.д. № 1/2016г. на Конституционния съд. Постановените в производството по несъстоятелността съдебни актове не са спорни по делото. Не е спорно и че ответникът е бил длъжник на „К.т.б.“ АД с изпълняеми парични задължения по Договор за банков кредит от 16.07.2008г. с анекс № 1 от 30.06.2011г. и анекс № 2 от 17.12.2012г. Не е спорно също, че Б.Л.П.е имал банкова сметка ••• „КТБ“ АД за сума от 15 507 лева по сключен Анекс № 95311 от 24.01.2013г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ••• „Плюс“, а М.М.П.– банкови сметки за 110 511. 08 лева и 2 683. 92 лева по сключен с банката Анекс № 108247 от 04.06.2013г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ••• „Плюс“ и Анекс № 126418 от 04.12.2013г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка •••ен депозит. Съгласно изявлението на процесуалния представител на ищците адв. Вълева в открито съдебно заседание по делото, от ищцовата страна не се оспорва, че вземанията са били изискуеми. Вземанията на Б.Л.П.и М.М.П.са били прехвърлени на ответника с договори за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмени уведомления вх. № 10583/03.11.2014г. и вх. № 10593/03.11.2014г., на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от цедентите. На същата дата с уведомления вх. № 10584/03.11.2014г. и вх. № 10594/03.11.2014г. ответникът също е уведомил за цесията и е направил изявления за прихващане със задълженията си по договора за банков кредит (предсрочно погашение). По делото не се установява към 03.11.2014г., когото банката е била уведомена за цедиране на вземанията по наличните банкови сметки от титулярите – цеденти, ответникът да е имал знание за финансово-икономическото състояние на банката (размера на собствения й капитал) повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите, съответно да е знаел такива обстоятелства и до 06.11.2014г., когато е било взето и оповестено Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. По делото няма изложени и твърдения за такива обстоятелства. От ответника е признато, че е работил по трудов договор при банката (трудов договор за допълнителен труд при друг работодател от 01.07.2009г. за длъжност „технически сътрудник“, при притежавано средно образование, прекратен на 30.09.2014г.), но въпреки излагането на това обстоятелство от ищцовата страна като релевантно, не са посочени, представени и събрани доказателства, че при съществувалото трудово правоотношение и изпълняваната длъжност ответникът е имал знание за финансово-икономическото състояние на банката. Само работата му по трудовия договор не може да установи такова знание. Същевременно, видно от вписванията в търговския регистър при Агенция по вписванията, ответникът е член на Съвета на директорите на „Б.Ф.“ ЕАД, с ЕИК ••••••••от 09.07.2014г. Едноличен собственик на капитала на това дружество е „Б.“ ЕООД, с ЕИК •••••••, с едноличен собственик Ц.В.. „Б.“ ЕООД притежава 50. 66% от акциите в „КТБ“ АД, като управители на дружеството съответно преди и след 09.07.2014г. са били И.Д.С.и З.Ж.Б., също членове на Съвета на директорите на „Б.Ф.“ ЕАД заедно с ответника. Въпреки тези обстоятелства, по настоящото дело няма изложени твърдения за тези обстоятелства като релевантни - че ответникът е член на Съвета на директорите на „Б.Ф.“ ЕАД и поради това му качество, отношенията му с „Б.Ф.“ ЕАД, съответно с И.Д.С.и З.Ж.Б., той е имал знание и за финансово-икономическото състояние на „КТБ“ АД, нито са посочени, представени и събрани доказателства за такива обстоятелства. Прехвърлените вземания са били осчетоводени при „КТБ“ АД. По делото обстоятелствата не са спорни. Това е било съгласно одобрени решения на квесторите и в изпълнение на заповед № З-2732/27.10.2014г. Не е спорно, че са били осчетоводени и прихващанията. Същевременно към Централния кредитен регистър е била подадена информация за липсата на задължения на ответника по договора за кредит, както и е била заличена дадената като обезпечение ипотека по договора за кредит (нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. рег. № 53536 от 18.07.2008г., акт № 147, том L І, дело № 36638/2008г. по описа на Служба по вписванията гр. София, поправен). За последните обстоятелства от ответника са представени писмени доказателства. За получени множество уведомления за цесии и осчетоводяването им, съответно за приетите изявления за прихващане, квесторите на „КТБ“ АД са уведомили и БНБ и това също е видно от съдържанието на Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. При тези установени от фактическа страна обстоятелства, от правна страна съдът намира следното: По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН Исковете на „КТБ“ АД – в несъстоятелност чрез синдиците за обявяване за нищожни на изявленията за прихващане поради липсата на нотариална заверка на подписа са неоснователни. По правило при общата уредба на прихващането по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД изявлението за прихващане, като едностранна правна сделка, е уредено като неформално. Не се изисква форма за действителност или за доказване на изявлението. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН относно прихващанията е специална. Предвидената в нея форма на изявленията е за действителност, но касае изявленията за прихващане, направени до синдика/синдиците на банка. Изявление за прихващане може да бъде правено преди и след откриване на производство по несъстоятелност на банка, но от изричното посочване в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, че изявлението се отправя от към синдика следва, че изискването за форма е в хипотезата на вече открито производство и назначени синдици, а не преди това. Дори това тълкуване да не бъде споделено, по делото е безспорно, че изявленията за прихващане в случая, макар направени в писмена форма, са били приети от квесторите, прихващанията са били осчетоводени, а във внесените на 04.11.2014г. от квесторите на „КТБ“ АД в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. са били съобразявани и извършените прихващания. След прихващанията ипотеката по договора за кредит, сключен с ответника, е била заличена, както и след прихващанията той не е имал обявени задължения по Централния кредитен регистър, съгласно подадена от банката информация. Или действието на изявленията за прихващане в конкретната направена форма не е било оспорвано.Така е налице хипотезата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ – ищецът не може да се позове на нищожността на прихващанията като направени при липса на форма, щом от поведението му може да се заключи, че действителността на изявленията за прихващане не е била оспорвана. Възраженията на ответника в този смисъл са основателни. По процесуалната легитимация за водене на исковете следва да се приеме, че е на банката чрез синдиците, съответно и на направеното в открито съдебно заседание уточнение. Разпоредбите на чл. 59 от ЗБН са специални по отношение на тези на чл. 645 от ТЗ (действия във връзка с попълване на масата на несъстоятелността), но е идентична фигурата на синдика (синдиците), съответно установената специална процесуална легитимация при водене на искове от синдика (синдиците) като орган на несъстоятелността, а не като представител на несъстоятелния длъжник, във връзка с приложението на общата разпоредба на чл. 26, ал. 2 от ГПК (така Решение № 692 от 04.12.2006г. по т.д. № 300/2006г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 62 от 17.07.2009г. по т.д. № 39/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 93 от 03.06.2010г. по т.д. № 831/2009г. на ВКС, ТО, ІІ т.о., Определение № 302 от 22.03.2011г. по ч.т.д. № 10/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 154 от 22.03.2017г. по ч.т.д. № 2039/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Синдиците са легитимирани да предявяват исковете по чл. 59, ал. 3 и 5 от ЗБН. Исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН подлежат на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК („Производство по търговски спорове“) и няма пречка за съвместното им разглеждане и решаване с останалите искове по делото. Никоя от страните не е и възразила по подсъдността на исковете. Следва да се приеме и правен интерес от воденето на тези искове – във връзка с искове срещу ответника за дължими суми по договора за кредит. Ако се установи, че изявлението за прихващане не е породило правни последици, за ищеца съществува възможност да иска реално изпълнение по договора. Исковете следва да се определят като действие за попълване на масата на несъстоятелността в широк смисъл по Глава Четвърта от ЗБН, имащи за цел възстановяване и съхраняване на тази маса (събиране на вземанията на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност) по чл. 57 от ЗБН. Поради това държавна такса по исковата молба в тази част не е дължима предварително, както и ищцовата банка следва да бъде представлявана от назначените постоянни синдици във връзка с правомощията им по чл. 31, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от ЗБН. По исковете с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН Исковете на синдиците на „КТБ“ АД - в несъстоятелност за обявяване недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на процесните прихващания при приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., включваща в приложното поле на разпоредбата и извършени от кредитори прихващания, са неоснователни. Прихващанията по делото са били осъществени с компенсаторни изявления на ответника, цесионер, от 03.11.2014г., преди откриване на производството по несъстоятелност срещу „КТБ“ АД. Цедираните на ответника вземания са били изискуеми, задълженията на ответника по договора за кредит с анексите са били изпълняеми и при съществуването на вземанията и задълженията, които са били парични, насрещни и безспорни, с достигане на компенсаторните изявления до квесторите, представляващи банката по реда на чл. 107, ал. 1 от ЗКИ, прихващанията са породили действие от момента, в който са били налице предпоставките за това. Самите цесии и прихващания са били и осчетоводени при банката. Изискуемостта на вземанията не се оспорва от ищцовата страна по делото, а решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за спиране на плащанията е било административна мярка, но без значение за изискуемостта. Към 03.11.2014г. разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, на която се позовава ищцовата страна обаче, е била в друга редакция, а на разпоредбата в редакцията след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., не е било дадено обратно действие. Разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗБН касае влизането в сила на самия закон, а не на изменението. Компенсацията е материалноправен институт, предпоставките за възникване и надлежното упражняване на това право се регламентират от материалния закон, което е и относно нормите, които уреждат недействителността на компенсаторните изявления. Приложим е законът, действащ към момента на извършване на прихващането. Забраната за обратно действие на законите е общ принцип, който се извлича от понятието за правова държава (преамбюла и чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Принципът може да се извлече с аргумент от противното и от чл. 14, ал. 1 от ЗНА – обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА има характер на обществен ред и следва да се прилага служебно от правоприлагащите органи. В този смисъл е становище към Решение № 11 от 09.07.1996г. по к.д. № 10/1996г. на Конституционния съд, както и най-общо решенията по множество други дела на същия съд (к.д. № 4/1992г., к.д. № 9/1994г., к.д. № 9/1996г., к.д. № 12/1997г., к.д. № 1/2001г., к.д. № 8/2013г., к.д. № 12/2013г., к.д. № 1/2017г. и др.). Поради действието на правните норми относно недействителността на компенсаторните изявления по чл. 59 от ЗБН по време и връзката на тези норми с правото на синдиците, при условията на процесуална субституция, да предявят иск за прогласяването на недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността, е без значение, че производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е било открито след влизане в сила на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в новата й редакция. Правото на синдиците се предпоставя от недействителността на компенсаторните изявления, така както тази недействителност е уредена в приложимата по делото редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН – преди изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г. Аргумент за действието на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е и изменението на чл. 645, ал. 4 от ТЗ (§ 14, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИДТЗ, вр. § 7, обн. ДВ, бр. 20 от 2013г.). Предпоставките за обявяване за недействителни на прихващанията в общата търговска несъстоятелност са били променени, но на промяната е било дадено обратно действие и по висящите производства по несъстоятелност. Характерът на разпоредбата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ (материалноправна) и действието й по време са потвърдени и с Решение № 4 от 11.03.2014г. по конституционно дело № 12 от 2013г. Възраженията на ответника в този смисъл също са основателни. При действалата към 03.11.2014г. редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН за относително недействителни са могли да бъдат обявени само прихващания, извършени от несъстоятелния длъжник, каквито процесните прихващания не са и няма основание за уважаване на предявените искове и при прилагане на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията преди изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г. Съгласно тази редакция, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, в която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. По исковете по чл. 59, ал. 3 от ЗБН С предявените при условията на евентуалност искове по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, синдиците на „КТБ“ АД – в несъстоятелност искат процесните прихващания да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като ответникът е придобил вземанията и задълженията преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземанията или задълженията е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на банката. Настоящият съдебен състав намира исковете неоснователни като недоказани по следните съображения: С разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН се дава възможност на синдиците да поискат обявяването за недействителни на прихващания поради това, че придобиването на вземането и задължението, с които кредитор е извършил прихващане, е било, освен другото, при знание на настъпилата неплатежоспособност. При приложимата към процесните прихващания правна уредба в ЗБН (преди изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.), хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН е единствената относно недействителността на прихващания, извършени от кредитор. Последиците на прихващане в този случай могат да бъдат отменени поради недобросъвестността на кредитора и поради това, че с прихващането, което има за последица погасяване на вземане срещу банката, без реално изпълнение на насрещно задължение, се нарушава установения ред на удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността. Разпоредбата е идентична на тази по чл. 645, ал. 3 от ТЗ от общата търговска несъстоятелност и е израз на идеята, че регламентацията на процедурите за несъстоятелност на отделните видове търговци следва да почива на единен подход и общи принципи, макар модифицирани с оглед особеностите на производството по несъстоятелност на банките (така Мотиви към проекта на Закона за банковата несъстоятелност). Знанието на кредитора за неплатежоспособността (неговата недобросъвестност), и съгласно ТЗ и съгласно ЗБН, трябва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване и е в доказателствена тежест на ищеца. Необорима презумпция за знание, съгласно ЗБН, има единствено в случая, когато вземането или задължението е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ (чл. 59, ал. 4 от ЗБН). Решението, съгласно действалата към датата на отнемане на лиценза на „КТБ“АД редакция на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, е за задължително отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност поради неплатежоспособност на две основания – банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време (чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗКИ) или собственият капитал на банката е отрицателна величина (чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ). Банковата несъстоятелност се основава на обстоятелства, различни от общата търговска несъстоятелност. Необоримата презумпция за знание на кредиторите е поради значението на вписванията в търговския регистър (чл. 7, ал. 1 от ЗТР), както и възприетата с решението на Централната банка неплатежоспособност с посочване на конкретните обстоятелства, които я обосновават, при задължителното отнемане на лицензията и предприемането на действия за откриване на производство по несъстоятелност. От предвидената в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от ЗБН необорима презумпция следва, че знанието по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е за конкретните факти, обосновали отнемането на лиценза при неплатежоспособност на банка. В случая на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) – отрицателния собствен капитал на банката, при правилото, че за осигуряване изпълнението на задълженията към кредиторите банките трябва да притежават адекватен на поетите рискове от дейността им собствен капитал (чл. 39, ал. 1 от ЗКИ). Релевантна по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е не правната преценка на кредитора относно платежоспособността на банката (неплатежоспособността е правната квалификация на фактите по чл. 36, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗБН, давана от Управителния съвет на БНБ и преценявана в евентуално съдебно производство по обжалване отнемането на лиценза (чл. 151 от ЗКИ), съответно в съдебното производство по несъстоятелността), а знанието на кредитора за обуславящия неплатежоспособността факт – в случая декапитализирането на банката. Същевременно неплатежоспособността по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН не е в значението на общоупотребимия български език – качество на неплатежоспособен - който не е в състояние да плаща задълженията си (Български тълковен речник, изд. „Наука и изкуство“, София, 2002), а дума с утвърдено правно значение, правна квалификация (чл. 9, ал. 1 от ЗНА, , вр. чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974г за прилагане на Закона за нормативните актове). При придобиването от ответника на задълженията и вземанията по процесните прихващания, по-късно е това на придобиване на вземанията – със съобщаването на цесиите от цедентите на банката, чрез квесторите, изпълняващи правомощията си по чл. 107 от ЗКИ – на 03.11.2014г., когато ответникът е можел да поиска изпълнение от банката (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). С оглед възприетото от фактическа страна, не се установява, че към този момент ответникът е знаел за неплатежоспособността на банката – релевантното обстоятелство, че тя е имала отрицателен капитал. Обстоятелството е било установено като сигурно (обективно съществуващо състояние) в резултат на дейността на квесторите на банката (при установяване текущото състояние на банката по чл. 121 от ЗКИ и при неограничения достъп и контрол на квесторите върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация по чл. 108 от ЗКИ), под надзора на Централната банка, едва след 20.10.2014г., когато е бил изготвен окончателно отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД, за който отчет, също съгласно възприетото от фактическа страна, обществеността е била уведомена с оповестяването на 06.11.2014г. на Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. Не се установява, нито се твърди ответникът да е имал данни за финансово-икономическото състояние на банката повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите. За тези обстоятелства съдът е изложил съображенията си по-горе. При даденото от съда тълкуване на обстоятелствата, които кредиторът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е трябвало да знае, е ирелевантно общоизвестното обстоятелство, че на 20.06.2014г. ръководството на „КТБ“ АД е уведомило Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови операции от банката, съответно извършените след тази дата и до 06.11.2014г. действия на БНБ по поставянето й под особен надзор. Докладът на „Ъ.И Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД е имал за предмет анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., но въз основа на него квесторите са предприели действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014г., т.е. състоянието на капитала на банката към 20.10.2014г. още не е било установено. Докладът на БНБ от 27.10.2014г. също се е основавал на очаквания, макар с голяма степен на сигурност, при изчакване получаването на финансовите и надзорните отчети на банката, което е било и изрично вписано в доклада, а предприетите от Народното събрание действия до 31.10.2014г., с оглед евентуални законодателни промени, са били за избягване на последиците (социалния и икономически ефект) от евентуално отнемане на лиценза на „КТБ“ АД и откриването на производство по несъстоятелност срещу банката с обявяването й в несъстоятелност. Съгласно ЗБН тогава, оздравителното производство е било само преди несъстоятелността и е действал принципът, че банка, която е неплатежоспособна, не може да бъде оздравена, тъй като е загубила общественото доверие, необходимо за нормалното й функциониране. Този принцип не е бил променен, съгласно окончателно взетото от мнозинството в парламента решение на 31.10.2014г. Или към 03.11.2014г., и при липсата на оповестени окончателни финансови и надзорни отчети на квесторите, за обществеността, включително за ответника, не е имало сигурно знание за конкретното финансово-икономическо състояние на „КТБ“ АД – че тя е била с отрицателен капитал, неадекватен на поетите рискове от дейността й. При липсата на установена недобросъвестност на ответника по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, тези искове по делото следва да бъдат отхвърлени. Без значение е какво е предполагал ответникът относно финансово-икономическото състояние на банката, съответно възможното отнемане на лиценза й и обявяването й в несъстоятелност и как е преценил, е следва да защити интересите си като кредитор по цедираните вземания. В този смисъл са без значение и уговорките между страните по договорите за цесия. Релевантно е неговото знание за конкретното финансово-икономическо състояние на банката, съответно дали е бил недобросъвестен при придобиване на вземанията и задълженията, предмет на извършените прихващания. По разноските Поради отхвърляне на исковете, разноски на „КТБ“ АД - в несъстоятелност не са дължими. От масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД - в несъстоятелност е дължима държавна такса по исковете в размер на 5 148. 08 лева, съответно на цената на исковете (чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН). Разпоредбите на чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН, нови ДВ, бр. 41 от 2015г., в сила от 05.06.2015г. са процесуалноправни и с действие по отношение на всички образувани и висящи производства. Също от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД - в несъстоятелност са дължими разноски и на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК – за платено адвокатско възнаграждение с ДДС от 2 462. 40 лева по Договор за правна защита и съдействие от 07.07.2017г. Разноските не се оспорват като прекомерни или ненаправени. Воден от горното съдът