Решение № 349 от 3.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 719/2026 г.

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Г. И. А., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Д. Б., срещу решение № 33/ 26.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 165/ 2025 г. на Pайонен съд – Сандански. Навежда се, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен анализ на всички писмени доказателства, които са представени с исковата молба. Навежда се, че решението на първоинстанционния съд е постановено без да са обсъждани представените доказателства, Сочи се, че пороците на решението са липсата на мотиви. Мотивите на съда трябва да бъдат ясни, да съответстват на анализа на доказателствата. Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 33/ 26.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 165/ 2025 г. на Pайонен съд – Сандански, като искането е иска да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Поддържа се, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като първостепенният съд е постановил правилен акт. В производството по постановяване на акта не са допуснати процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата по делото, като правилно е приложен материалния закон. Претендира сторените по делото разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Производството е образувано по искова молба на М. Д. А., с ЕГН ••••••••••, срещу Г. И. А., с ЕГН-••••••••••, с която е предявен иск за установяване, че последният не е собственик на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 83,72 кв.м. и разгърната застроена площ от 167,44кв.м., построена в североизточната част на урегулиран поземлен имот IV- 59в кв. 11 по действащия подробен устройствен план на село Д. Г., община К., одобрен със Заповед № 2332/ 17.04. 1958 г. на Министъра на БКС София, състоящ се от 876 кв.м., при съседи по нотариален акт : улица, улица, Л. А. и И. Г.ев , а по скица при съседи : от две страни улица, УПИ ІІІ-59, УПИ V-55 от същия квартал и за отмяна на констативен нотариален акт № 40, том 4, рег.№ 1416, дело 631/ 10.12.2024 г. на нотариус С. П., вписан в Службата по вписванията с дв. вх. рег. № 3839/ 10.12. 2024 г.,вх. рег.№ 3852,акт № 71,том 14, дело 2771/2024 г. Сочи се в исковата молба, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 62, том 2, дело 197/ 2017 г. на нотариус Румяна Божудова, вписан с вх. рег.№ 2754,двойно вх.№ 2749 от 01.12. 2017 г., акт № 1658, том 9, дело 1758 на Службата по вписвания, О. С. А.а, майка на ищеца, А. Д. А. и К. Д.а А.-негови брат и сестра, са му продали притежаваните от тях общо 7/8 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 83,72 кв.м. и разгърната застроена площ от 167,44кв.м., построена в североизточната частнаурегулиран поземлен имот IV- 59 в кв. 11 по действащия подробен устройствен план на село Д. Г., община Кресна, одобрен със Заповед № 2332/ 17.04. 1958 г. на Министъра на БКС София , състоящ се от 876 кв.м., при съседи по нотариален акт : улица, улица, Л.А. и И. Г.ев , а по скица при съседи: от две страни улица, УПИ ІІІ-59, УПИ V-55 от същия квартал. Сочи се още, че по силата на наследствено правоприемство от баща си Д. И. А. ищецът притежава и 1/8 ид.ч. от описаната по-горе жилищна сграда, поради което е неин изключителен собственик. Твърди се, че наследодателят му Д. И. А. по време на брака си с майка му О. С. А.а е закупил от И. А. А. жилищна сграда, построена върху североизточната част на парцел ІV в кв.11 по плана на село Д. Г., целият парцел на площ от 876 кв.м. при съседи на парцела : улица, улица, Л. А. и И. Г.ев, ведно с правото на строеж върху 500 кв.м. от описания парцел, който договор е обективиран в нотариален акт № 24, том 1, дело 56/ 1972 г. Твърди се, че от закупуването на описаната жилищна сграда семейството на ищеца е живяло в тази къща, находяща се в североизточната част на парцела, а към настоящия момент в описаната двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в североизточната част на парцела, живее ищецът и майка му. Твърди се, че при справка в община Кресна случайно му е станало известно, че ответникът, на база писмени документи и на основание чл. 587 ал.1 от ГПК, се е снабдил с констативен нотариален акт за собственик на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и етаж със застроена площ от 76 кв. м. и разгърната застроена площ от 152 кв.м., с предназначение жилищна сграда, намираща се в урегулиран поземлен имот IV-59 в кв. 11 по регулационния план на село Д. Г., община Кресна, одобрен със Заповед № 2332/ 17.04. 1958 г. на Зам. министъра на КСБ София, който е общинска собственост, с площ на имота от 876 кв. м., при съседи на имота: на изток - улица, на запад - УПИ ІІІ-59, на север- улица , на юг - УПИ V-55 от същия квартал, за която сграда, по силата на договор за учредяване на право на допълващо застрояване на Община Кресна от 20.09. 2007 г., сключен на основание чл. 38 ал.2 от ЗОС, е учредено право на пристрояване върху общински терен към основната съществуваща сграда, построена към 1967 г. и разположена и заснета като граничеща с уличната регулация на изток на парцела на улица с осови точки 21-39 и съгласно издадена скица № СК- 69/ 30.05. 2018 г., презаверена за 2024 г., същата е отразена като „1/2 МЖ“. Твърди се, че така описаната жилищна сграда с посочените осови точки 21-39 и с обозначение на цитираната скица като „1/2 МЖ“, съответства на местоположението на притежаваната от ищеца в изключителна собственост масивна жилищна сграда, описана в нотариален акт от 2017 г., в който е обективиран договорът за покупко-продажба на 7/ 8 ид.ч. от описаната жилищна сграда. Твърди се, че посоченото в констативния нотариален акт на ответника от 2024 година право на допълващо застрояване , учредено с договор от 20.09. 2007 г., е за пристрояване на навес с площ от 14кв.м. към двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 76 кв. м.,която жилищна сграда в този договор от 2007 г. с община Кресна не е обозначена като такава, граничеща с уличната регулация на изток на парцела на улица с осови точки 21-39 и отразена в цитираната скица като „1/2 МЖ“ . Твърди се, че ответникът ползва жилищна сграда, която обаче е разположена в северната частна парцела като граничи със северната улична регулационна линия и с парцел III -59 от същия квартал, а не в североизточната част на парцела, където е разположена жилищна сграда на ищеца, обозначена на скицата като „1/2 МЖ“. Твърди се, че снабдявайки се с констативен нотариален акт за собственост на база на писмени документи, ответникът засяга правото на собственост на ищеца върху собствената му жилищна сграда, находяща се в североизточната част на парцела и се оспорва правото му на собственост. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца от предявяването му. Ответникът оспорва заявеното от ищеца право на собственост върху посочения от него недвижим имот, като оспорва правата на праводателите му. Твърди, че по отношение на процесния парцел са отстъпвани вещни права и изграждани постройки единствено от ответника. Твърди се, че описаната в нотариалния акт на ответника жилищна сграда е изградена от него самостоятелно към 1967 г. и на годно правно основание. Ответникът оспорва възникването на права в патримониума на И. А. А. и К. А. А.а-родители на ответника и праводатели по н. а.№ 24, т. І, д. № 56/ 14.02.1972 г. на РС - Сандански, за да могат да се разпоредят в полза на бащата на ищеца Д. И. А.. Ответникът сочи, че съгласно първичните документи, а именно описания нотариален акт № 119, т. І, д.№ 251/ 29.04.1960 г. на РС-Сандански, е признато от нотариуса на И. А. А. правото да построи и да държи сграда върху дворно място, урегулирано в парцел ІV в кв. 11 по регулационния план на с. Д. Г., което не почива на други предхождащи документи за учредени права върху тогава държавен терен. Сочи се, че впоследствие без други данни за действително реализиран от него и съпругата му строеж на бъдещия обект, такъв без годно правно основание е прераснал в индивидуализиран предмет на изповядваната възмездна сделка с бащата на ищеца Д. А., като продавачите не са разполагали с посочените права. Твърди се, че И. А. А. и К. А. А.а са живели като семейство с децата си в същия имот, но в друга стара жилищна сграда, която поради липса на застроителен статут и застрашаване от самосрутване е премахната, като на нейно място към 1967г. е построена и декларирана на 23.10.1967 г. от ответника описаната в акта му масивна жилищна сграда. Твърди, че ответникът е предоставил на родителите си своята къща, където е допуснал цялото семейство да живее, като през годините между него и допуснатите ползватели в имота, каквито се явяват и бащата на ищеца и неговото семейство, включително и ищеца, не са възниквали спорове по така установеното фактическо и правно положение и относно правата на ответника върху постройката. Твърди се, че след години отново в полза на ответника са учредени и други права на строеж и са изградени от него и други сгради в имота. Ответникът твърди, че с нотариален акт № 24, т.І, д.№56/14.02.1972г. на РС-Сандански не е договарян и изпълняван реален договор, като не е осъществено разместване на блага, а е налице привидна продажба. Ответникът заявява, че оспорва волята от съдържанието и автентичността на подписа на продавача И. А. като саморъчно лично положен върху посочената сделка, обективирана в горния нотариален акт, тъй като същият не е полагал подпис при изхождащи от него документи, а е легитимирал волята си с мастилен отпечатък от палеца си. След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора: Безспорно е по делото, а и от представените по делото доказателства се установява, че с нотариален акт за признаване право на строеж върху държавно място № 119, т. I, д. № 251 от 29.04.1960 г. на Районен съд - Сандански, на И. А. А. е признато правото на строеж и да държи сграда върху дворно място, урегулирано в парцел IV в квартал 11 по регулационния план на с. Д. Г., община Кресна, по силата на чл. 4 от ЗУПЛЗПДМ. Въз основа на този нотариален акт И. А. А., със съгласието на съпругата си К. А. А.а, е продал на Д. И. А. своята собствена жилищна сграда, построена върху североизточната част на парцел IV в квартал 11 по плана на с. Д. Г., целият състоящ се от 876 кв.м., при съседи: улица, улица, Л. А. и И. Г.ев, ведно с правото на строеж върху 500 кв.м. от гореописания парцел (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и прехвърляне право на строеж № 24, том I, дело № 56 от 14.12.1972 г. на Районен съд Сандански. През 1992 г., при извършване на нотариална заверка на декларация по чл. 12 от ЗСПЗЗ, И. Ат.А. е поставил отпечатък от пръст на мястото за подпис. Д. И. А. е починал на 19.09.2013 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си О. С. А.а и трите си деца - А. Д. А., М. Д. А. и Кръстана Д.а А. (удостоверение за наследници). С нотариален акт № 62, том II, рег.№ 2712, дело 197 от 01.12.2017 г. по описа на нотариус Р. Б., вписана в регистъра на НК под № 286, О. С. А.а, А. Д. А. и К. Д.а А. са продали на М. Д. А. общо 7/8 ид. ч. от двуетажаната масивна жилищна сграда със застроена площ 83,72 кв.м. и разгъната застроена площ 167,44 кв.м., построена в североизточната част на урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-59 в кв.11 по действащия подробен устройствен план на с. Д. Г., община Кресна, одобрен със Заповед №2332/ 17.04.1958 г. на Министъра на БКС София, състоящ се от 876 кв.м., при съседи по нотариален акт-улица, улица, Л. А. и И. Г.ев, а по скица-от две страни улици, УПИ III-59 и УПИ V-55 от същия квартал. В нотариалния акт е отбелязано, че със закупуването на 7/8 ид.ч. от имота купувачът, М. Д. А., който по наследство от своя баща Д. И. А. притежава 1/8 ид.ч., придобива изцяло собствеността върху имота. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК № 40, том IV, рег.№1416, дело №631 от 10.12.2024г. по описа на нотариус С. П., вписан в регистъра на НК под № 197, Г. И. А. е признат за собственик върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и етаж, със застроена площ от 76 кв.м. и разгъната застроена площ /РЗП/ от 152 кв.м., с предназначение жилищна сграда, намираща се в УПИ IV- 59 в кв. 11 по план за регулацията /ПР/ на с. Д. Г., община Кресна, одобрен със Заповед №2332/17.04.1958г. на Зам. министъра на КСБ София, който имот е общинска собственост, урегулиран с площ по действащия план от 876 кв.м., при съседи: изток - улица, запад – УПИ III-59, север – улица и юг - УПИ V-55, за която сграда по силата на договор за учредяване на право на допълващо застрояване на община Кресна от 20.09.2007г., сключен на основание чл. 38, ал.2 от ЗОС, вр. с чл.49, ал.2 от НРПУРОИ и Решение №72 от Протокол №5/27.01.2007г. на ОС -гр. Кресна и Заповед № 1378/15.09.2007г., вписан с вх. peг. № 2916, том II, дело № 89/ 26.09.2007 г. е учредено и право на пристрояване върху общинския терен към основната съществуваща сграда, построена от собственика към 1967 г. и е разположена и заснета като граничеща с уличната регулация от изток на парцела на улица с осови точки 21 - 39 и съгласно издадена скица № СК-69/ 30.05.2018 г., презаверена за 2024 г. от Община Кресна същата е отразена като „1/2 МЖ“. В този нотариален акт е посочено, че при съставянето му са представени следните документи относно правото на собственост: 1.договор за учредяване право на допълващо застрояване на община Кресна от 20.09.2007 г., сключен по чл.38, ал.2 от ЗОС, вр. с чл.49, ал.2 от НРПУРОС и решение № 72 по протокол № 5/ 27.01.2007 г. на ОС- Кресна и заповед № 1378/15.09.2007г., вписан с вх.рег.№2916, том II, дело № 89/ 26.09.2007 г.; 2. Заповед № 1344/ 15.09.2007 г. на кмета на община Кресна и удостоверение № 151/ 23.04.1982 г. на ОНС - гр. Кресна, като в нотариалното дело се съдържат следните документи: 1. договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот-частна общинска собственост от 27.09.2007 г., с който община Кресна, на основание чл. 8 и чл. 37, ал. 1 от ЗОбС, чл. 41, ал. 1, т. 3 от НРПУРОС, решение № 72 по протокол № 5/ 27.01.2000 г. на ОбС - Кресна и заповед № 1379/ 15.09.2007 г. на кмета на община Кресна, е учредила в полза на Г. И. А. от с. Д. Г., възмездно право на строеж за изграждане на двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 58,00 кв.м. и РЗП 116,00 кв.м. в УПИ IV- 59 в кв. 11 по план за регулацията на с. Д. Г., община Кресна, целия УПИ от 876 кв.м., при граници и съседи: изток - улица, запад - УПИ III-59, север – улица и юг - УПИ V-55 от същия квартал; 2.договор за учредяване право на допълващо застрояване от 20.09.2007 г., с който община Кресна учредява в полза на Г. И. А. възмездно право на пристрояване към двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 76.00 кв. м. и РЗП 152.00 кв.м., находяща се в УПИ IV-59, кв. 11 по плана на с. Д. Г., община Кресна, с изграждане на пристройка - лятна кухня с площ от 30,00 кв.м. и 3.заповед №1373/15.09.2007г., издадена на Г. И. А. и Д. И. А., за възмездно право на допълващо застрояване към двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП 76,00 кв.м. и РЗП 152,00 кв.м. за построяване на паянтова сграда /плевня/ със застроена площ 30,00 кв.м. По делото е представено цитираното в гореописания нотариалния акт, издаден от нотариус С. П., удостоверение № 151/ 23.04.1982 г., издадено от Общински народен съвет гр. Кресна. Това удостоверение е издадено в уверение на това, че на името на Г. И. А. от с. Д. Г. фигурира къща, построена през 1967 г. с данъчна оценка 2611лв., видно от декларацията за имотно състояние, подадена на 23.10.1967 г. По делото са приложени следните заповеди за учредяване право на строеж в УПИ IV-59, кв. 11 по плана на с. Д. Г. община Кресна, издадени от кмета на община Кресна: заповед № 1379/ 15.09.2007 г., издадена на Г. И. А. за възмездно право на строеж за изграждане на двуетажна масивна сграда със ЗП 58,00 кв.м. и РЗП 116,00 кв.м.; заповед №1370/ 15.09.2007 г., издадена на Г. И. А. и Д. И. А., за възмездно право на допълващо застрояване на лятна кухня със ЗП 22,00 кв.м. към двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП 76.00 кв.м. и РЗП 152.00 кв.м.; заповед № 1374/ 15.09.2007 г., издадена на Г. И. А. и Д. И. А. за възмездно право на допълващо застрояване към двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП 76,00 кв.м. и РЗП 152,00 кв. м., за построяване на навес с площ от 35.00 кв.м.; заповед № 1378/ 15.09.2007 г., издадена на Г. И. А. и Д. И. А. за възмездно право на допълващо застрояване към двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП 76,00 кв.м. и РЗП 152,00 кв.м., за построяване на навес с площ от 14.00 кв. м.. По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, т. II, рег. № 1713, д.№ 223 от 06.06.2006 г. по описа на нотариус С. П., с който Г. И. А. и С. Г. А.а са продали на К. Г. И. еднофамилна жилищна сграда с РЗП от 93 кв. м. с мазе и таван, построена в УПИ IV-59, кв. 11 по плана на с. Д. Г., община Кресна. Представена е и декларация от 03.08.2007 г., подадена до кмета на община Кресна от Е. И. Р. Г. И. А. и Д. И. А., всички от с. Д. Г., в която заявяват съгласието си Г. И. А. да заплати учреденото право на строеж за всички застроени сгради в парцел IV, квартал11, имот пл. № 59 по регулационния план на с. Д. Г. и всички квитанции във връзка с плащането да бъдат издадени на негово име. По делото са представени и скици, издадени от община Кресна за УПИ IV- 59, кв. 11 по регулационния план на с. Д. Г., а именно: скица № СК-126/ 09.11.2017 г., за да послужи пред нотариус; скица № СК-52 от 21.03.2013 г., за да послужи пред Банка ДСК - АД и скица № СК-69 от 30.05.2018 г., за да послужи пред нотариус, както и схема на съществуващите сгради в имот № 59, с. Д. Г., община Кресна, изготвена от „Благоевградски териториален кадастър”-ЕООД. Вещото лице по делото при извършения оглед на място е установило, че в УПИ IV- 59, кв. 11 по регулационния план на с. Д. Г., община Кресна, са изградени две жилищни сгради - в северозападната част на имота - 2мж, означена в схемата на „Благоевградски териториален кадастър”-ЕООД с № 2 и ЗП 58 кв. м.; в източната част на имота, на лицето на улица с о.т. 21 - о.т. ЗЗ - 2мж. със ЗП 76 кв.м., отразена на схемата като сграда под № 10, и 8 бр. сгради на допълващо застрояване, от които 3 бр. пристройки към 2 мж, находяща се в северозападнаната част на парцела. Видно от заключението на вещото лице Христо Г.ев е, че посочените в нотариален акт № 40/ 2024 г. постройки на допълващото застрояване в УПИ IV-59, кв. 11 по плана на с. Долна Градешница са разположени в имота както следва: 1.допълващо застрояване, представляващо навес със застроена площ от 14,00 кв. м. заснет в схемата като № 1 е пристройка от запад към 2мж със застроена площ от 58 кв.м.; 2.описаната в договор от 20.09.2007 г. между кмета на община Кресна и Г. А. постройка - лятна кухня със застроена площ от 30 кв.м. не представлява пристройка към жилищна сграда със ЗП 76,00 кв. м., както е посочено в договора и Заповед № 1378/ 15.09.2007 г., а е постройка разположена на южната граница на УПИ IV-59 /сграда № 7 в схемата/. Вещото лице сочи, че в техническият архив на общината не се съхраняват строителни книжа за изграждане на двете жилищни сгради в УПИ IV-59, кв. 11 по плана на с. Д. Г. - в източната част и в северозападната част на имота; че в техническия архив на общината се съхранява удостоверение за търпимост изх.№ ОУ-522/ 24.11.2017 г., издадено от гл. архитект на община Кресна на основание §16 от ПР на ЗУТ, във връзка с §53, ал. 2 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ (2015г.), от което е видно, че двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ IV-59, кв. 11, със ЗП 83,72 кв.м. и РЗП 167,44 кв.м., с възложители на строежа - О. С. А.а, А. Д. А., М. Д. А. и Кръстана Д.а А.а, е търпим строеж по смисъла на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване. При разпита си вещото лице сочи, че в техническата служба на община Кресна не се съхраняват строителни книжа и за пристройките в процесния урегулиран поземлен имот; че по кадастралния и регулационен план на с. Д. Г. от 1958 г., който план е и сега действащ и не е изменян, е нанесена само една паянтова жилищна постройка с малко навесче, която понастоящем не съществува и че сега съществуващите сгради не са нанесени; че допълнителното застрояване по всички представени договори и заповеди е към сграда означена на схемата на „Благоевградски териториален кадастър”- ЕООД под № 2, която сграда се ползва от ответника; че към сграда № 2 е заснета от „Благоевградски териториален кадастър”-ЕООД пристройка № 1, но тя е част от жилищната сграда, тъй като представлява направено външно стълбище и тераса; че посочената в заснемането площ на сграда № 2 от 58 кв. м. на място е 64 кв. м. /без пристройка № 1/ и със застроена площ от 74 кв. м. /с пристройка № 1/; че заснетата и означена на схемата на „Благоевградски териториален кадастър” - ЕООД сграда № 10 е със застроена площ от 81 кв. м., а не с отразената на схемата застроена площ от 76 кв. м., като към нея има откъм южната й фасада една сграда, която е баня и тоалетна и която е правена на по-късен етап и не е намерила отражение в заснемането на „Благоевградски териториален кадастър” - ЕООД, като по този начин общата й застроена площ е от около 83 кв. м.. Вещото лице заключава, че описаната жилищна сграда в нотариален акт № 40, том IV, дело № 613 от 10.12.2024 г. на нотариус С. П., посочена като местоположение в североизточната част на УПИ IV-59, кв. 11 по плана на с. Д. Г., община Кресна, е с лице на улица с осови точки 21 - 33 и същата сграда съответства по местонахождение на описаната в исковата молба жилищна сграда, посочена в нотариален акт № 62, том XI, дело № 197/ 2017 г. на нотариус Р. Б.; че в нотариален акт № 40/ 24 г., издаден от нотариус С. П. и нотариален акт № 62/ 2017 г., издаден от нотариус Р. Б. е описана една и съща жилищна сграда, разположена в източната част на УПИ IV-59, кв. 11 по плана на с. Д. Г., община Кресна, както и че описаната в договорите за учредяване право на допълващо застрояване 2мж е двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на УПИ IV-59, кв. 11 по плана на с. Д. Г., която не граничи с уличната регулацията на с. Д. Г., община Кресна с осови точки 21- 33, а граничи с уличната регулация на селото с осови точки 21- 87. От писмо изх.№ 9400-111/1/ от 26.01.2026 г. на Община Кресна е видно, че в регистрите на отдел ”Местни данъци и такси” при община Кресна, не е установена информация за деклариран имот през 1967 г. от Г. И. А.. От представеното удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ на община Кресна е видно, че Г. И. А. е декларирал през 2024г. земя в с. Д. Г., както и е декларирал през 2019 г. земя, еднофамилна жилищна сграда и гараж в същото село. По делото са разпитани две групи свидетели, а именно: Г. А. и А. А. - водени от ищеца, и Вангел Зонев и Михаил Г.ев - водени от ответника. Свидетелят Зонев /имащ имот над процесния/ сочи, че дядо И. и баба Кръстана са имали стара къща под улицата, в която живеели заедно с тримата си сина, сред които Г. и Д.; че тази къща е съществувала до 1962 г.; че след разрушаване на старата къща са построени две къщи, за които не е имало спорове; че едната къща е строена от Г., а другата от И. и Д.; че тези две къщи са били построени, когато свидетелят се е завърнал от войниклъка /свидетелят сочи, че е заминал войник през 1961 г. или 1962 г./; че в едната къща живеел Г. и несемейния му брат, а в другата - И. и Д., а сега - ищците по делото; че сградата на Г. е изградена в долния край на парцела, близо до съседа Л. - брат на дядо И.; че къщата на Г. е била на един етаж от две стаи; че къщата, в която сега живее Г. е същата, в която е живеел и когато свидетелят се е върнал от войниклък. Свидетелят Г.ев /който от 10-12 години живее в с.Д. Г., а преди това е посещавал селото, тъй като родителите му през шейсетте години се установили в това населено място/ сочи, че няколко месеца след като родителите му се установили в с. Д. Г. той е заминал да работи в проектанска организация в Благоевград и във връзка с работата му е контактувал с ответника, който му е поръчал да му направи план за къща с мазе и два етажа; че по време на строежа на тази къща ответникът му се е обадил, че е излязла подпочвена вода и свидетелят го е посъветвал да се откаже от строежа на мазе, че ще излезе скъпо да прави дренажни съоръжения; че не знае къде е живял ответника, когато родителите му са се установили в с. Д. Г., както и че не знае какво е построил ответника, нито къде живее брат му; че като минава по улицата вижда къща, стопански сгради и гараж; че къщата, която вижда е на улицата; че не е „в течение дали има друга къща” и къде „евентуално може да се намира”; че в къщата която вижда, като минава по улицата, живее ответника; че парцелът, където живее Г. граничи с една улица. Свидетелят А. /чийто баща е баджанак на дядо И./ сочи, че къщата в която живее сега ищеца е строена през 1962-63г. от баща му и от И. А. А.; че в имота е имало стара къща, която „си изживя”; че като са се оженили Д. и Г. те са си разделили парцела и Д. е направил „горната къща”, а след няколко години Г. си е построил своя къща, в която и сега живее; че къщата, която е построил Д. е на ъгъла между две улици; че дядо И. и жена му първоначално живеели в старата къща, а след нейното събаряне те живеели в къщата, която построил Д. и че в тази къща сега живеят ищците; че къщата на Д. е двуетажна; че И. не е бил инвалид. Свидетелят А. /брат на ищеца/ сочи, че с брат му са израснали в бащината им къща, за която знае, че е строена от баща му и дядо му; че в бащината му къща са живели до смъртта си дядо му И. и баба му; че в същия парцел чичо му Г. си има своя къща, в която живее от както се помни; че къщата на чичо му има много пристройки-гараж, лятна кухня, навеси; че е чувал, че в парцела е имало стара къща, която е била най-старата къща в селото, след което баща му, дядо му и другия му чичо са изградили първо бащината му къща, а чичо му Г. си е изградил своя къща, близо до съществувалата в парцела стара къща и че чичо му Г. е живеел в старата къща докато си построи своя къща. От правна страна, съдът намира следното: Налице е правен интерес от иска, обусловен от твърдението, че ищецът е собственик на къща, на основание покупко-продажба и наследство от баща си, за която къща ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на база на писмени документи. Възражението на въззивника за недопустимост на иска е неоснователно, тъй като ищецът-въззиваем твърди, че притажава право на собственост върху имот, което ответникът-въззивник оспорва, предвид твърденията в исковата молба и снабдяването с нотариален акт за собственост на този имот. Този извод е в съответствие с постановките на тълкувателно решение 8/2012 от 27.11.2013г. по т. д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, където т. 1 сочи, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В настоящия случай, от заключението на вещото лице се установява, че жилищната сграда, описана в констативния нотариален акт на ответника-въззивник /по н.д.№ 631 от 2024 г. по описа на нотариус С. П./ съответства по местонахождение на описаната в нотариалния акт на ищеца /по н. д.№ 197 от 2017 г. по описа на нотариус Р. Б./. В настоящия случай, спорът за собственост е з а жилищна сграда, построена в североизточната част на урегулиран поземлен имот IV- 59, в кв. 11 по действащия подробен устройствен план на село Д. Г., община Кресна. По делото се установява от приетите доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по н.д.№ 197 от 2017 г. по описа на нотариус Р. Б.; удостоверение за наследници на Д. И. А. и нотариален акт по н.д.№ 56 от 1972г. по описа на Районен съд-Сандански/, както и и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза относно местоположението на сградата /което заключение съдът кредитира като обективно и обосновано дадено/, че ищецът-въззиваем е придобил правото на собственост на двуетажаната масивна жилищна сграда, построена в североизточната част на урегулиран поземлен имот IV-59 в кв. 11 по действащия подробен устройствен план на с. Д. Г., община Кресна, одобрен със Заповед № 2332/ 17.04.1958 г. на Министъра на БКС София, състоящ се от 876 кв. м., при съседи по нотариален акт - улица, улица, Л. А. и И. Г.ев, а по скица - от две страни улици, УПИ III-59 и УПИ V-55 от същия квартал, която сграда граничи с уличната регулация от изток на парцела на улица с осови точки 21 – 39, на основание наследство от баща си Д. И. А. и покупкопродажба. Направеното от въззивника оспорване на волята от съдържанието и автентичността на подписа на И. А. в нотариален акт по нотариално дело № 56/14.02.1972г. на РС - Сандански остана недоказано. Въззивникът - ответник /върху когото е доказателствената тежест/ не установи неистинността на нотариалния акт по н.д.№ 56/ 1972 г. по описа на Районен съд Сандански относно материализираното в него удостоверително волеизявление на явилите се пред нотариуса лица и подписването на нотариалния акт от тези лица /в която част нотариалния акт има характеристиките на официален свидетелстващ документ/. Представената от ответника /в подкрепа на твърдението му, че И. А. е легитимирал волята си при съставяне на документи с мастилен отпечатък от палеца си/ нотариално заверена през 1992г. декларация по чл. 12 от ЗСПЗЗ /в която вместо подпис деклараторът И. Ат.А. е поставил пръстов отпечатък, без посочване на причините за това/ сама по себе си не може да обоснове извод, че двадесет години преди това И. А. не е бил в състояние да се подписва, поради което съдържащият се в нотариален акт по н.д.№ 56/ 1972 г. по описа на Районен съд Сандански подпис не изхожда от него. Възражението на въззивника, че в полза на И. А. А. и К. А. А.а /праводатели по н.а.№24, т.І, д.№56/14.02.1972г. на РС-Сандански/ не са възникнали правата, с които те са се разпоредили в полза на бащата на ищеца Д. И. А., поради липса на предхождащи (преди съставяне на нотариален акт за признаване право на строеж върху държавно място № 119, т.I, д.№251 от 29.04.1960 г. на Районен съд-Сандански /въз основа на който впоследствие е съставен н.а.№ 24, т.І, д. № 56/ 14.02.1972 г. на РС -Сандански/) документи за учредени права върху държавния/сега общински/ терен е неоснователно, тъй като на И. А. А. е признато право да строи и да държи сграда върху процесния парцел на основание ЗУПЛЗПДДМ /закон за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места - ДВ, бр. 90 от 09.11.1956 г./, а по този закон вещното право на строеж върху държавни места възниква по силата на самия закон, а не с административен или друг акт за учредяване на вещни права. Възражението на въззивника-ответник е само за липса на документ за учредени в полза на И. А. права върху процесния поземлен имот, а не за липсата на предпоставките по ЗУПЛЗПДДМ за възникване на вещни права, поради което съдът не разглежда наличието им, като от друга страна, по делото не се спори от страните, а това се установява и от доказателствата по делото се установи/, че в процесния поземлен имот е имало стара сграда, в която е живеело семейството на И. и Кръстана А.и и че тази сграда е била най - старата в селото и същата е отразена в първия и сега действащ КРП на с. Д. Г.. Съгласно ППЗУПЛЗПДДМ лицата по този закон могат да извършват в бъдеще нови строежи в държавната земя. Въззивникът-ответник основава своето право на собственост върху процесната сграда на основание изграждането й от него през 1967 г. и декларирането й на 23.10.1967 г., но с факта на изграждане на сграда в държавен/сега общински/ терен към твърдения от въззивника-ответник момент не възникват вещни права, ако за изграждането на сградата не е отстъпено право на строеж по надлежния ред. В хода на делото ответникът не представи доказателства за учредено към 1967г. в негова полза право на строеж на процесната двуетажна жилищна сграда, а сам по себе си факта на декларирането й пред общината за заплащане на данъци и такси по отношение на нея не удостоверява право на собственост върху декларирането. Освен това съдът намира, че представеното по делото и цитирано в нотариалния акт по дело № 631 от 10.12.2024 г. по описа на нотариус С. П. удостоверение № 151/ 23.04.1982 г., издадено от Общински народен съвет гр. Кресна е неистинско - ответникът върху когото е доказателствената тежест не установи истинността на този документ, оспорен от ищеца. Напротив, установи се от писмо изх.№ 9400-111/1/ от 26.01.2026 г. на Община Кресна, че в регистрите на отдел”Местни данъци и такси” при община Кресна, не е установена информация за деклариран имот през 1967г. от Г. И. А.. Освен това, дори да се приеме противното, то от съдържанието на самото удостоверение не може да се заключи, че то се отнася именно за процесната сграда предвид категорично установения факт по делото /показанията на свидетелите, водени и от двете страни по делото/, че в процесния поземлен имот към 1967г. е имало изградени две сгради, като сградата, която е построил ответника и в която живее от построяването й до настоящия момент, се намира в северозападната част на УПИ IV-59, кв. 11 по плана на с. Долна Градешница, която не граничи с уличната регулацията на с. Д. Г., община Кресна с осови точки 21- 33 /както е описана в констативния нотариален акт от 2024г./, а граничи с уличната регулация на селото с осови точки 21- 87 /заключението на вещото лице/. Установи се от заключението на вещото лице, че посочения в нотариалния акт по нотариално дело 631/ 2024 г. по описа на нотариус С. П. договор за учредяване право на допълващо застрояване от 20.09.2007 г. се отнася за сградата в северозападната част на парцела, а не за процесната, находяща се в източната част на парцела. Липсата на реализирано допълващо застрояване към процесната сграда се установява и от всички представени по делото скици, както и от схемата на „Благоевградски териториален кадастър”-ООД. Представеният от ответника по делото договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот-частна общинска собственост от 27.09.2007г. не се отнася за процесната сграда-изградена през шестдесетте години на миналия век. По отношение на площта на процесната сграда /отразена под № 10 на схемата на „Благоевградски териториален кадастър”-ООД/ съдът намира, че се опроверга от заключението на вещото лице, че същата е със застроена площ от 76 кв.м., като при оспорване на този документ по отношение на застроената площ на сграда под № 10, се установи, че площта на тази сграда е около 83 кв. м. Изложеното обуславя извода, че ответникът-въззивник, не доказа при условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху процесната жилищна сграда, поради което предявения от ищеца отрицателен установителен иск следва да бъде уважен. Това обуславя и следващата се правна последица на иска - отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК № 40, том IV, рег.№1416, дело №631 от 10.12.2024г. по описа на нотариус С. П., вписан в регистъра на НК под № 197, тъй като този иск е обусловен от изхода на спора за собствеността върху процесната сграда. Релевантните за казуса факти са изяснени от РС – Сандански, който на база на тях е формирал правилен правен извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск. Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Същото следва да се потвърди по съображения, основани на препращане към мотивите на районния съд. Оплакванията в жалбата не намират опора в закона и на събраните доказателства. По разноските във въззивното производство и разноските, направени в първата инстанция. Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, в размер на 500.00 евро – възнаграждение за адвокат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът