Решение № 156 от 6.7.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 277/2026 г.

Образувано е по подаден протест на РП - С. против Присъда № 29/11.02.2026 год. постановена по НОХД № 874/2025 год. по описа на Районен съд - С. с който се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова с която на подсъдимият Н. М. Н. бъде наложено законосъобразно наказание. С атакуваната присъда подсъдимия Н. М. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2025г. в гр. С., от къща на ул. В. № 80, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на повторност и продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършител със С. Г. А. и с участието на малолетния С. Ж.Д. род. на 27.01.2012г., отнел чужди движими вещи на обща стойност 273лв. (двеста седемдесет и три лева) от владението и собственост на П.Д.П. и Д.П.А. от гр. С., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.26 ал.1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и на основание чл. 54, вр. чл. 58А, ал. 1, от НК го осъдил „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК е приведено наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА постановено по НОХД № 1553/ 2024г. на СлРС. На основание чл. 64, ал. 1 от НК подсъдимия Н. М. Н. е освободен от изтърпяване на така постановеното наказание „Лишаване от свобода“, като съда го е настанил във „Възпитателно училище- интернат”. Подсъдимия Н. и осъден и да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 47.12 лева /24.09 евро/ в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР - С.. С подаденият протест на РП - С. е изразено становище, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в разрез с разпоредбите на НПК. В съдебно заседание, представителят на прокуратурата поддържа протеста. Въззиваемият – подсъдим Н. М. Н., редовно призован, не се явява. Назначеният му защитник адв. Д. се придържа към становището на предсктавителя на прокуратурата. Въззиваемият – подсъдим С. А., редовно призован, не се явява. Назначеният му защитник адв. С. предоставя на съда преценката за допустимостта и основателността на подадения протест. Окръжен съд - С. след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното в протеста и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното. Подадения протест от РП - С. е процесуално допустим, тъй като е подаден от лице, имащо право и интерес да протестира и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледан по същество е основатеен по следните съображения. От фактическа страна. Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие доказателства. Предвид това, ведно с липсата на спор относно фактическата страна на инкриминираното деяние, въззивният съд намира за ненужно да преповтаря същото, което се подкрепя от установеното в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК и Решение № 60207/15.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 683/2021 г., III н.о., Решение № 28/15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др. Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК. Първоинстанционният съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Ето защо мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция. По доказателствата. След самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства Окръжен съд - С. приема, че по несъмнен начин се установява описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Доколкото и в тази част не е налице оспорване от страна на защитата, следва да се посочи, че процесуалният закон не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Когато мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивната такава не е задължена да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата, в какъвто смисъл е Решение № 482/22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1556/2014 г., III н. о. При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция намира от правна страна следното. При правилно изяснена фактическа обстановка в условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК районният съд е направил обоснован правен извод, че подсъдимите Н. М. Н. и С. Г. А., действайки в съучастие помежду си и с малолетния С. Ж.Д. действайки в условията на повторност и продължавано престъпление на 01.03.2025 год. в гр. С. у ул. В. № 80 около 24:00 часа - 2 бр. зайци „кочовати“ на обща стойност 100 лв. и около 01:00 часа – 3 бр. зайци“кочовати“ и 1 бр. храсторез на обща стойност 273 лв. от владението на собствениците им П.Д.П. и Д.П.А. , без тяхно съгласие , с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен и макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на изВ.ото и са могли да ръководят постъпките си. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че подсъдимите са автори на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, предвид направеното самопризнание, което се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели. По вида и размера на наказанието. За изВ.ото от подсъдимите престъпление е предвидено наказание до три години лишаване от свобода. При това положение правилно решаващия съд, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК е наложил наказание пробация на подсъдимия С. Г. А., тъй като не е предвиден най ниския предел на наказанието лишаване от свобода. Правилно решаващия съд е наложил на основание чл.58а , ал.1 от НК наказание от девет месеца лишаване от свобода, което наказание е редуцирано до шест месеца лишаване от свобода, спрямо подсъдимия Н. М. Н., като е взел предвид предишните му осъждания. Установено е и че с Присъда № 9/16.01.2025 год. по НОХД № 1553/2024 год. по описа на РС – С., влязла в сила на 03.02.2025 год. Н. е осъден на четири месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от две години , на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66 , ал.1 от НК. Определения двугодишен изпитателен срок изтича на 03.02.2027 год., а престъплението по настоящото дело е изВ.о на 01.03.2025 год. и има за последица привеждане в изпълнение на наложеното наказание от четири месеца лишаване от свобода по НОХД № 1553/2024 год. по описа на РС – С.. При това положение правлилно, но на основание чл.68, ал.1 от НК е било приведено в изпълнение това наказание. Неправилно обаче решаващия съд е освободил подсъдимия Н. М. Н. от така определеното наказание лишаване от свобода и го е настанил във „Възпитателно училище интернат“, на основание чл.64, ал.1 от НК. Както бе посочено по-горе подсъдимия Н. вече е осъждан по НОХД № 1553/2024 год. по описа на РС – С. и му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода. Настоящото престъпление е изВ.о в изпитателния срок и за поправянето и превъзпитанието му се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода. Наложеното му наказание по протистираната присъда не е по-малко от шест месеца и съгласно чл.64, ал.4, б.а от НК, правилото на чл.64, ал.1 от НК не се прилага при повторно осъждане при което е било наложено наказание между 6 месеца и една година лишаване от свобода или ако е изтърпял такова наказание при условие, че съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага да изтърпи наказанието, само в тези два случая той няма да бъде изпратен в ТВУ. Първоинстанционният съд правилно е постановил, че разноските по делото следва да се възложат в тежест на подсъдимите, на основание чл. 189, ал. 3 НК, тъй като са признати за виновни. С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта й с която подсъдимия Н. М. Н., на основание чл.64, ал.1 от НК е освободен от изтърпяване на така определените наказания и е бил настанен вав „Възпиштателно училище интернат“, както и основанието на което е приведено в изпълнение наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № № 1553/2024 год. по описа на РС – С. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 във вр. чл. 337 , ал. 2, т.2 НПК съдът