Решение № 3902 от 25.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1023/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Фондация „Закрила за гражданите“, с ЕИК 206262374, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявана от П. В. Н. И., подадена чрез адв. А. В., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, против Решение № ЕО-Б-2376/16.07.2024 г. на Секретар на Община Благоевград, с което е предоставен достъп до информация, поискана със заявление за достъп до обществена информация с вх. № ЕО-Б-2376/11.07.2024 г. по описа на Община Благоевград и е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Твърди се в жалбата, че оспорващата фондация е поискала достъп до обществена информация, подробно, ясно и конкретно посочена в депозираното заявление, като административният орган с оспореното Решение № ЕО-Б-2376/16.07.2024 г. не е предоставил поисканата информация. Твърди се, че предоставената от административния орган информация, обективирана в оспореното решение, не представлява отговор на поставения в заявлението въпрос. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на Секретаря на Община Благоевград и да се задължи ответника да предостави исканата информация по поставения в заявление за достъп до обществена информация с вх. № ЕО-Б-2376/11.07.2024 г. въпрос. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, оспорващата фондация не изпраща представител – законен или упълномощен такъв. Ответникът Секретарят на Община Благоевград, в съпроводителното писмо с изх. № 11-00-590/16.08.2024 г. на Община Благоевград, с което е изпратена в Административен съд – Благоевград административната преписка по заявление за достъп до обществена информация с вх. № ЕО-Б-2376/11.07.2024 г. на Фондация „Закрила за гражданите“, изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като с Решение № ЕО-Б-2376/16.07.2024 г., което е изпратено на посочената от Фондация „Закрила за гражданите“ електронна поща, е предоставена исканата от заявителя информация, навежда твърдения, че с оспореното решение се предоставя достъп до поисканата обществена информация във формата, в която е заявена, в този смисъл, че административният орган е изпълнил задължението си по смисъла на закона. В съдебно заседание, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че оспореният административен акт е валиден, издаден от надлежен орган, в рамките на определената му компетентност, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, без да е налице нарушение на административнопроизводтсвените правила и материалноправните разпоредби. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Административен съд - Благоевград, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора: Със заявление за достъп до обществена информация с вх. № ЕО-Б-2376/11.07.2024 г. по описа на Община Благоевград Фондация „Закрила за гражданите“ е поискала следната информация: „Има ли сключени договори между общински търговски дружества и/или общински предприятия, собственост на Община Благоевград с юридически и/или физически лица за медийно и/или информационно обслужване /отразяване/ за периода от 01.11.2023 г. – 10.07.2024 г. и ако да – на каква стойност са същите и за какъв период?“ С оспореното Решение № ЕО-Б-2376/16.07.2024 г. Секретарят на Община Благоевград е предоставил поисканата информация, като е отговорил, че „Към момента Община Благоевград няма сключени договори за медии и/или печатни или интернет издания.“ Решение № ЕО-Б-2376/16.07.2024 г. на Секретаря на Община Благоевград е изпратено по електронната поща на жалбоподателя, посочена в заявлението, на 19.07.2024 г. Жалбата е подадена в Административен съд – Благоевград от Фондация „Закрила а гражданите“ на 26.07.2024 г. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт, доколкото се касае до решение, постановено по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ по повод на заявление за достъп до обществена информация, направено от жалбоподателя, което решение подлежи на обжалване пред съд съгласно чл. 40 от ЗДОИ. Оспорването е в срок видно от датата на получаване по електронен път на оспореното решение, както и с правен интерес от обжалване, предвид соченото от жалбоподателя наличие на формален отказ. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган. В конкретния случай в качеството си на орган на изпълнителната власт в общината Кметът на Община Благоевград е сред задължените субекти по ЗДОИ, визирани в чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. В цитираната разпоредба е регламентирано изрично задължението на органите на местно самоуправление да осигурят достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от тях. Насрещно на това задължение е правото на гражданите да изискат информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, освен ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Установява се в конкретния случай, че Кметът на Община Благоевград, който се явява задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, е утвърдил на 21.12.2023 г. Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Община Благоевград, с които е определил изрично решенията за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация да се вземат от Секретаря на Община Благоевград. В този смисъл налице е изрично определено, съобразно с предвиденото в чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, длъжностно лице, което да взема решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Налице е поради това и изрична делегация на правомощия по ЗДОИ и затова Секретарят на Община Благоевград е действал в рамките на законоустановените и делегирани му правомощия на задължения по ЗДОИ субект, поради което и решението е издадено от компетентен орган. Оспореното решение е издадено и в предвидения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ срок за разглеждане на заявлението за предоставяне на информация на Фондация „Закрила за гражданите“. В жалбата не е въведено твърдение за нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до обществено значима информация, изключая нормативно уредените ограничения на правото. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съответно в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Под „обществен живот“ се разбира животът на обществото като група хора. За да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на изискването да способства за постигане на посочената от закона специална цел. Под обществен интерес следва да се разбира интересът на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи от неблагоприятни за него управленски решения. Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачни и видими за обществото действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията „официална обществена информация“ и „служебна обществена информация“ и е определен предметният обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. Т.е. обществената информация бива официална такава, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 от ЗДОИ) и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ, като законът предвижда ограничение, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, регламентиращо основанията за отказ за предоставяне на обществена информация, когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон (т. 1); достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес (т. 2); исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца (т. 3). Анализът на разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е допустимо, само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ, задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в Пар. 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. Съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя (т. 1); описание на исканата информация (т. 2); предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация (т. 3); адреса за кореспонденция със заявителя или съгласие за използване на профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление (т. 4); отказ на заявителя за публикуване на платформата за достъп до обществена информация на заявлението му, подадено чрез електронна поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 и на решението и предоставената обществена информация по него (т. 5). Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, то се оставя без разглеждане (чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ). Следва изрично да бъде посочено, че заявителят не е длъжен да мотивира в заявлението си с какво търсената информация ще допринесе да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект - този извод следва както от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, така и от целта на закона, обективирана в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Видно е от подаденото от оспорващата фондация заявление, че същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа наименованието и седалището на заявителя, описание на исканата обществена информация и адреса за кореспонденция със заявителя, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДОИ за съдържание, което обстоятелство не е предмет на спор между страните в производството. Заявлението е подадено по електронен път и е регистрираното по надлежния ред на 11.07.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ сезираният задължен субект или изрично определеното от него лице, при редовно подадено заявление, т. е. извън хипотезата на чл. 29, има две правни възможности – да вземе решение за предоставяне на достъп или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми за това заявителя. Законово регламентираната форма за произнасяне на задължения субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е писмена форма - решение с изискуеми реквизити при предоставяне на достъп по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ, респективно при отказ за предоставяне чл. 38, ал. 1 от ЗДОИ. Във всички случаи, независимо дали достъпът се разрешава или се отказва, следва да е налице решение в писмена форма, при това с указаното в закона съдържание и при спазване на принципите, прогласени в чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ за откритост, достоверност и пълнота на предоставената информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. В конкретния случай в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ Секретарят на Община Благоевград, в качеството си на оправомощено лице по ЗДОИ, се е произнесъл с оспореното Решение № ЕО-Б-2376/16.07.2024 г., с което, като е приел, че заявлението отговаря на чл. 25 от ЗДОИ, както и, че поисканата информация представлява обществена информация и на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ следва да бъде предоставена, е посочил, че „Към момента Община Благоевград няма сключени договори за медии и/или печатни или интернет издания.“ В случая решението е удовлетворяващо искането за предоставяне на достъп по обществена информация по подаденото от оспорващата фондация заявление, като според разпоредителната му част е предоставен пълен достъп. С обжалваното решение поисканата от жалбоподателя информация е преценена като обществена такава и е постановен достъп до поисканата информация в пълен обем, поради което съдът следва да се съобрази с постановеното решение като положителен за жалбоподателя административен акт по отношение на волеизявлението да се предостави достъп до информацията. Решението в оспорената му част е издадено в дължимата по закон писмена форма. От страна на ответника изрично е потвърдено в съпроводителното писмо и в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител, че с оспореното решение е предоставена заявената информация. В случая органът изрично е постановил предоставяне на пълен достъп до заявената обществена информация. Оспореното решение на Секретаря на Община Благоевград, обаче, предвид неговото конкретно съдържание в конкретния случай, макар в него да е посочено, че поисканата информация представлява обществена информация и на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ следва да бъде предоставена, на практика в конкретния случай съдържа отказ от предоставяне на заявената информация. При съпоставка на въпроса, поставен в депозираното заявление от Фондация „Закрила за гражданите“, със съдържанието на отговора в оспореното Решение № ЕО-Б-2376/16.07.2024 г. на Секретаря на Община Благоевград съдът приема, че в решението не се съдържа отговор на поставения въпрос. В конкретния случай административният орган не е посочил в решението си търсената информация, в настоящия случай административният орган немотивирано и бланкетно се е задоволил единствено да посочи, че „Към момента Община Благоевград няма сключени договори за медии и/или печатни или интернет издания“, без да е посочена информация относно „сключени договори между общински търговски дружества и/или общински предприятия, собственост на Община Благоевград с юридически и/или физически лица за медийно и/или информационно обслужване /отразяване/ за периода от 01.11.2023 г. – 10.07.2024 г., ако такива са сключени, на каква стойност са същите и за какъв период“, в каквато насока е отправеното искане за предоставяне на обществена информация. По заявлението за достъп до обществена информация ответникът се е произнесъл с оспореното решение, в което е посочено, че се предоставя пълен достъп до исканата информация, но по същество такава не е предоставена. В случая Секретарят на Община Благоевград с решението си е предоставил достъп до информация, каквато той е преценил, че се иска. Посочената в решението информация не отговаря на въпросите, поставени от заявителя. По подаденото от заявителя Фондация „Закрила за гражданите“ заявление няма изрично произнасяне по поставените в него въпроси, поради което съдът в настоящия състав приема, че е налице отказ за предоставяне на достъп до поисканата обществена информация. Вместо да постанови ясно и изчерпателно мотивирано решение за отказ за предоставянето на търсената информация, ответникът е постановил един привидно благоприятен за жалбоподателя акт, с който всъщност не се предоставя исканата информация. В този смисъл оспореното решение на Секретаря на Община Благоевград е издадено в противоречие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 38 от ЗДОИ. По своето съдържание обжалваният акт не съответства на изискването на чл. 38 от ЗДОИ относно съдържанието на решение, като е видно, че на практика не съдържа никакво правно основание за така постановения фактически отказ от предоставяне на исканата информация. В оспореното решение не са изложени никакви мотиви или съображения относно непредоставянето на информацията във вида, заявена от жалбоподателя. Недопустимо е съдът в хода на съдебното производство да установява или предполага какви са били действителните мотиви на административния орган да се произнесе по заявлението с посоченото в решението съдържание. За съда е невъзможно да прецени какви са действителните съображения на органа да постанови акта си. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административният акт, което, от една страна, дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга, осигурява възможност на страните - адресати или заинтересовани от него своевременно да организират защитата си. Административният орган е бил длъжен да се произнесе с нарочен, обективиран в писмена форма акт, с който да предостави навременна, ясна, достоверна и пълна информация или мотивирано да откаже предоставянето на такава. В случай, че за задължения субект е било неясно предоставянето на каква точно информация се иска или че исканата информация по заявлението на оспорващия е неконкретизирана, е следвало да приложи нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която заявителят се уведомява от административния орган, че има право да уточни предмета на исканата обществена информация, като срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация. Именно такава е правната логика, тъй като административният орган няма как сам да преценява какво да бъде конкретното съдържание на информацията, от която заявителят би се интересувал, и не такова е неговото задължение. Вярно е и, че задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация единствено за да бъде удовлетворено конкретно искане на конкретен субект, но в конкретния случай такива твърдения не са направени от ответника, не се отрича наличието на исканата информация. В случая ответникът не е изразил становище, че исканата информация не се съхранява при него, нито има данни да е препратил заявлението по реда на чл. 32 от ЗДОИ или да е уведомил жалбоподателя за липсата съгласно чл. 33 от ЗДОИ. В случая по делото е установено, че в срока по ЗДОИ задълженият административен орган, макар и да се е произнесъл с изричен акт, не е предоставил на заявителя пълна и ясна информация по заявлението, нито пък е изпълнил задължението си по чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ да уточни обективните предели на сезирането си, нито е постановил мотивиран отказ. Последното съставлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, доколкото е повлияло върху съдържането на административния акт и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, изискващ писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, въвеждащи изисквания за форма и съдържание на решението на административния орган, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по всички части на заявлението или предоставянето на неясна или частична информация, без да е мотивиран изричен отказ за предоставяне на информация в заявения обем или форма, противоречи на принципите за откритост, достоверност и пълнота на информацията (чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ). По този начин се формира мълчалив отказ, който е незаконосъобразен като противоречащ на разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 от ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание. Оспореният пред съда административен акт не съответства и на целта на закона, която може да се изведе по тълкувателен път от нормите на чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ - да се осигури възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти чрез гарантиране на правото им да получат навременна, ясна, достоверна и пълна информация. От съдържанието на представената информация не би могло да се очаква да изпълни тази цел на закона. Правото на всеки на достъп до информация е част от „цялостната конституционна защита на различните аспекти на процеса на свободна комуникация“. Ограничаването на това право трябва да почива на ясно обявена и защитена в мотивите на органа легитимна цел. Като приема, че по заявлението на Фондация „Закрила за гражданите“ ответникът не е предоставил исканата информация в необходимия обем и яснота, без да е мотивиран изричен отказ за предоставяне на тази информация, процесното решение следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, а делото да се върне като преписка на органа, който следва да се задължи, след изпълнение на задължението си по чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, да се произнесе с ново мотивирано решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на исканата обществена информация по заявление с вх. № ЕО-Б-2376 от 11.07.2024 г. от Фондация „Закрила за гражданите“ с излагане на конкретни фактически съображения, подведени към приложимите спрямо тях правни норми, по реда и в сроковете на ЗДОИ. С оглед изхода на спора, искането на оспорващия за присъждане на направените в производството разноски е основателно съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, но съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, с изключение заплатената държавна такса по оспорването. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право (ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.). Служебно известно е на съда, че оспорващата фондация е подала множество заявления за достъп до обществена информация до различни задължени субекти с различно съдържание и във връзка с които са образувани редица съдебни производства по описа на Административен съд - Благоевград, по които процесуалният представител е един и същ, в този смисъл, предвид серийността на водените от същия жалбоподател идентични производства с идентични аргументи, независимо от изхода на спора, както и с оглед нормата на чл. 40, ал. 1, изр. последно от ЗДОИ (в сила от 29.09.2023 г.) разноски на оспорващата фондация за процесуално представителство не следва да се присъждат. Следва да се присъдят само разноските за внесената държавна такса в размер на 10 лв. По изложените съображения на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 и 3 от ЗДОИ Административен съд - Благоевград