Решение № 167 от 22.6.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 212/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.1,т.3 от ГПК. Същото е инициирано по жалба подадена от С.Г. от с.* , взискател по ИД№1027/2020г на СИС-*РС чрез И.Г. от с.*, обл.*- син и пълномощник по ИД№1027/2020г, по описа на СИС - Районен съд * срещу с Постановление от 21.11.2025г на Държавния Съдебен Изпълнител при Районен Съд * , с което приключва изпълнителното производство по ИД№20201320401027 на СИС към *РС, спрямо длъжника Д.Г. и прекратява изпълнителното производство .Със същото постановление се приключва изпълнителното производство и в частта за въвод във владение на част от: парцел * в кв.*, с площ 286кв.м, със сигнатура * общ.*: парцел * в кв.*, с площ 262кв.м, със сигнатура * общ.*; парцел * кв.*, с площ 7,50 кв.м, със сигнатура * общ.*, показани на приложената скица като части от бившия имот пл.№* със зелени, сини и червени линии, спрямо Д.Г.: ••••••••••. поради доброволно изпълнение и заплащане на дължимите такси и разноски, усвоени до момента и е прекратено изпълнителното производство по ИД№20201320401027, образувано въз основа на Изпълнителен Лист, издаден от *РС на 19.02.2014г по гр.д.550/2012г по описа на ВКС и гр.д.317/2000г на *РС. в изпълнение на целия изпълнителен титул, поради неотстранени от взискателя С.Г.: •••••••••• нередности, в указания й на два пъти удължаван срок - до 20.11.2025г.. Счита, че Постановлението от 21.11.2025г на ДСИ по ИД№1027/2020г на СИС към *РС е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила от ГПК. Същото е и необосновано, което го прави порочно - съответно подлежи на отмяна. Посочените разпоредби, като основание за прекратяване на изпълнителното производство, противоречат на действителното материалноправно положение и не установяват истината по ИД: а именночл.433, ал.2 ГПК - изпълнителното производство се приключва без изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението; чл.129, ал.З и ал.4 ГПК - няма неотстранена нередност от исковата молба; чл.433, ал.1,т.6 ГПК - няма незаплатени дължими авансово такси и разноски по изпълнението, чл.76 ГПК - всички разноски по действията са внесени предварително , чл.49, ал.2 ТДТССГПК - по делото има представена данъчна оценка на имота и е внесена дължимата такса; Неизпълнение на указания в дадените срокове е по вина на Община *, и това е много добре известно на ДСИ . От гореизложеното може да се направи обоснован извод, че е налице необоснованост на Постановление от 21.11.2025г, постановено от ДСИ по ИД1027/2020г на СИС към *РС, което го прави порочно и е основание за отмяната му.Жалбата е подробно мотивирана. Моли съда да отмени атакуваното определение за прекратяване на изп.д. №1027/202година като незаконосъобразно и върне делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия. По делото са събрани писмени доказателства и са приложени мотивите на държавния съдебен-изпълнител по обжалваните действия по реда на чл.436,ал.3 от ГПК. Окръжен съд гр.Монтана като се запозна с доказателствата по делото приема следното: Компетентността на настоящия съд се извежда от възлагането му от САС с Определение №1704/26.05.2026година по ч.гр.д.№1444/2026година на САС, Окръжен съд —Монтана да разгледа делото след отводи на съдиите от ОС — *. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол по аргумент от чл. 435, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Съдът не намери процесуални пороци, пречещи разглеждане на делото по същество. Настоящата инстанция намира възражението за липса на процесуална легитимация на жалбоподателката за неоснователно. На л.50 от изпълнителното дело се намира пълномощно от взискателя към сина й, което е общо и безсрочно и е за всички съдилища в Република България. Същото е нотариално заверено и няма причина съдът да не го кредитира, нито съществува правна норма, която да налага неговата актуализация в рамките на някакъв изтекъл период от време. Освен това с молба-декларация с вх.№2412/2752/04.06.2026година С.Г. изрично е декларирала, че като взискател по изп.д.№1027/2020година по описа на ДСИ при СИС на *ския районен съд изрично, категорично и безусловно потвърждава и одобрява всички извършени до момента от нейния син и пълномощник И.Г. процесуални действия по изпълнителното дело, като в декларацията е изброила и други подробно описани и конкретни действия.Ето защо, МОС приема, че жалбата е подадена от надлежен взискател и следва да бъде разгледана по същество. Съдът приема за установена следната фактическа обстановка, която взе предвид, за да се произнесе по същество. Изпълнително дело № 1027/2020г. по описа на ДСИ при РС- *, е образувано с разпореждане от 02.03.2020 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС- * на 19.02.2014 г. по гр. д. № 550/2012 г. по описа на ВКС и гр. д. № 317/2000 г. на Районен съд - *. Изпълнителното дело е образувано със следните страни: Взискател: С. Г. и длъжници З. К., Д. Г. и А.Г.. Установено е, че длъжникът А.Г. е починал на след образуване на изпълнителното дело, предвид което в изпълнителното дело с постановление производството е спряно и са конституирани наследниците на починалото лице —Д. Г.(съпруга, участваща като длъжник и за себе си) и дъщерите Е. А. и И. А.. С постановлението от 28.01.2025 г. ДСИ им е предоставил 14-дневен срок за заявяване пред съдебния изпълнител дали приемат наследството, както и срок за доброволно изпълнение, в случай, че го приемат. Със Заявление от 20.02.2025 г. конституираните наследници са заявили пред ДСИ, че приемат наследството, декларират, че доброволно ще отстъпят владението на взискателя, доколкото не ползват и не владеят имота от 2021 г. и представят нова скица, както и информират ДСИ, че имотите имат нови кадастрални номера. С разпореждане от 11.06.2025 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство спрямо наследниците на А.Г..ДСИ е приел, че владението, държането и ползването не се наследяват, поради което по отношение на тези длъжници за това изпълнително действие изпълнителният лист не се разпростира. Приел е, че и единствената дължима такса в размер на 24 лв. е заплатена, предвид което липсва предмет за изпълнение и в частта за разноските, респективно не е налице основание за продължаване на изпълнителното дело против наследниците на починалия длъжник Г., за което е издадено и нарочно постановление. Разпоредил е изпълнителното дело да продължи единствено по отношение на другия осъден с изпълнителния лист длъжник —Д. Г. . Във връзка с това разпореждане ДСИ е издал и нарочното Постановление от 11.06.2025 г., с което изпълнителното производството по изп. д. № 1027/2020 г. спрямо наследниците на починалия А. Г. и в частта за предаване на владението на парцела, описан по-горе в изпълнителния лист, е прекратено поради липса на пасивна легитимация от наследниците на починалия длъжник относно този предмет на изпълнение Това разпореждане е обжалвано и с Решение №296/09.12.2025година постановено по в.гр.д.№515/2025година Окръжен съд * е отменил Разпореждане от 11.06.2025 г., постановено по изп.дело № 20201320401027 на И.С. - ДСИ към РС - *, В ЧАСТТА, с която е прекратено изпълнителното производство по отношение на И. и Е. А. и в В ЧАСТТА, с което се прекратява изпълнителното производство спрямо наследниците на починалия длъжник А.Г., както и в ЧАСТТА, в която е оставено без уважение искането на взискателя за реализиране на принудително изпълнение — въвод във владение на имот, находящ се в с. *, поради липса на правно основание за насрочване на такъв въвод и с което оставя без уважение искането на взискателя за начисляване в тежест на длъжниците изисканите от взискателя такси и разноски в производството. Със същото решение е указано на ДСИ И.С. при Районен съд-* да продължи изпълнителното производство съобразно мотивите на решението. След връщане на делото ДСИ при СИС на районен съд * с разпореждане от 25.08,2025г. е насрочил въвод във владеиие на процесните имоти . Във връзка с насрочените изпълнителни действия са предприети стьпки за събиране на писмени доказателства за местонахождеиието на процесните имоти по ceгa действащия кадастрален план на с. *, като на страните са дадени указания за ангажиране на писмени доказателства в подкрепа на твърденията им. Ha взискателя С.Г. чрез пьлномощникка й И. Г. са дадени указания в 14 дневен срок да представи в СИС при *ския PC актуални данни и технически описание на процесните имоти съобразно новия кадастрален план от 2021година и удостоверение за индентичност между имотите, описани в изпълнителния лист и имотите по скицата от АГНН, както и данъчна оценка.Указанията са станали достояние на взискателя на 14.10.2025г. C мoлбa oт 27.10.2025г. взискателят е поискал удължаване на срока за. представяне на указаните документи до 07 11 2025г. Молбата мy e уважена от държавен съдебен изпълнител на 27.10.2025г. C нова молба от 04.11.2025г. взискателят отново е поискал удължаване на срока до 20.11.2025г. като е поискал и издаване на удостоверение, за да се снабди с указаните документи:Молбата му е уважена и на взискателя са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 6,ООлв, която той още същия ден е внесъл, a нa другия ден е взел издаденото му удостоверение, за да се снабди с указаните му документи от Община * и СГКК, но до момента на постановяване на Постановлението за прекратяване21.11.2025година no делото не са представени указаните документи. ДСИ е счел, че без тях не може да бъде сьбрана информация дали внесената държавна такса е в пълен размер, съгласно чл. 76 от ГПК и чл. 49 ал.2 от ТДТССГПК. По делото не са представенн надлежно заверени скици от СГКК- * на процесните имоти no ceгa дeйcтвaщия кадастрален план на с. * и не са отстранени указаите непълноти в посочения срок. Въвод във владение следва да се извърши no действащият кадастрален план на с. * като се направи връзка с изпълнителния титул чрез пpeдcтaвянe на удостоверение за идентичност на имотите, описани в изпълнитeлния титул и посочеинте в кадастралната карта от 2021 г. JIипсата на посочените документи затруднява експертизата, назначена от държавен съдебен изпълнител във връзка с насрочените изпълнителни действия и я прави невъзможна: Имайки предвид гореизложеното ДСИ е „приключил“ производството по изп.дело №1027/2020година в частта за въвод във владение по отношение на процесния имот спрямо Д. Г. поради доброволно изпълнение и заплащане на дължимите държавни такси и е прекратил изпълнителното производство поради неотстранени нередовности от взискателя. Предмет на разглеждане в настоящето производство е именно Постановлението от 21.11.2025година.Същото е постановено на основание чл.433,ал.2 от ГПК, чл.129,ал.4 във връзка с чл.433,ал.1т.6 от ГПК, чл.76 от ГПК и чл.49 от ТДТССГПК. Съгласно чл. 522, ал. 1 ГПК лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително. Нещо повече, съгласно чл. 523, ал. 1 ГПК това може да се осъществи и спрямо трето лице в определени хипотези, като в протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото. До принудително отстраняване на лицата се стига само ако липсва воля за доброволно напускане, но само твърдения за липса на упражняване на власт върху имота не са достатъчни, за да освободят съдебния изпълнител от задължението му да се подчини и удовлетвори изпълнителния лист. Изпълнението на въвода и интереса на взискателя е окончателно защитен само когато изпълнителното производство приключи с удовлетворяване на присъденото му със съдебното решение. А удовлетворяването и осъществяването на присъденото се установява с протокол. Видно от материалите по делото ДСИ е прекратил производството, без да изпълни ИЛ в тази му част. Функция и задача на ДСИ е да изпълни решението, като се увери и провери какво е фактическото положение и обективира заключението си в протокол. Това се извежда и от мотивите на ТР от 10.07.2017 г. по т.д. 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Отказът да извърши това действие, прекратявайки производството и уповавайки се на голото твърдение на длъжника, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Изпълнителният лист не само удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да предприеме такова действие, след като бъде сезиран за това по надлежния ред. Тъй като изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението Всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. След като ДСИ не е изпълнил представения му изпълнителен лист, то няма как на този етап да се поставя и решава въпросът за разноските, свързани с изпълнителното производство. Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Дори и да не се налага въвод във владение, най-малкото с оглед осигуряване сигурност в правния оборот е било редно ДСИда обективира своя извод за липса от необходимост от принудителни действия в протокол със съответните констатации, подписан от всички страни, а не в разпореждане за прекратяване.Ето защо се касае за едно изцяло незаконосъобразно постановление на ДСИ, което по реда на въззивния контрол следва да бъде отменено и делото върнато на ДСИ за продължаване по надлежен ред на изпълнителните действия. Водим от горното, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК Окръжен съд МОНТАНА