Решение № 2495 от 22.7.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 376/2026 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С решение № 134/27.03.2026 г., постановено по н.а.х.д. № 20254430202256 по описа за 2025 г., Районен съд – гр. Плевен /РС/ е потвърдил наказателно постановление /НП/ № НП 79/19.12.2024 г. /посочено в съдебното решение само като № 79 от 19.12.2024 г./ на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с което на основание чл.116к, ал.3 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, на „МБАЛ-Света Параскева“ ООД гр. Плевен, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], са наложени 27 административни наказания "имуществена санкция", всяко в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, общо 40500 /четиридесет хиляди и петстотин/ лева, за 27 нарушения на чл.3, ал.1, т.4 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, във вр. с чл.19, ал.3 от Закона за лечебните заведения. Против горното решение е постъпила касационна жалба от „МБАЛ-Света Параскева“ ООД, чрез адв.Ц. от ПлАК, в която се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че за дежурствата „на разположение“ е била налице отделна заповед и изготвяни във връзка с нея специални графици на лекарите „на разположение“ и лично д-р Ю. Н. му е казал, че ще му даде за съдебното заседание копие от тази заповед и тези графици, за които персоналът на болницата, за който се отнасят, е надлежно уведомен. Твърди, че наследниците на починалия управител на дружеството не са в течение с тази заповед и тези графици, няма и как да са знаели, че същите са толкова важни. Б. са в шок от смъртта му и в усилията си да намерят от документацията документите, които касаят масата на наследството, без да искат са създали допълнителен безпорядък. В хода на събитията дружеството е продадено и достъпът и възможностите за откриване на каквито и да било документи е станал невъзможен Твърди, че съдът е следвало да приеме всички тези събития като едно форсмажорно обстоятелство, при което съществуването на едни писмени документи от определен предходен момент може да се докаже чрез устни доказателствени средства - чрез разпит на свидетели. По-същественото в случая е не дали е имало заповед и графици, а дали реално те са се изпълнявали, излага доводи, че разпитаните лекари свидетелстват пред съда, че им е зачитана въпросната заповед и графиците във връзка с нея за датите, на които са на разположение и те са ги изпълнявали.Моли да се отмени съдебното решение и да се отмени НП, както и да се присъдят разноски. В съдебно заседание касаторът МБАЛ СВЕТА П. ООД, уведомен от предишно заседание, се представлява от адвокат И. Ц., с пълномощно по делото, който поддържа съображенията изложени в касационната жалба.Моли да се приеме, че не е налице нарушението, за което е издадено наказателното постановление, поради което прави искане да се отмени обжалваното решение и да се отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът Изпълнителен директор на ИА Медицински надзор гр.София, уведомен по реда на чл.138, ал.2 от АПК, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като РС неправилно не е отчел факта, че заповедта за разположение на лекарите не може да бъде представена с оглед смъртта на управителя, което е форсмажорно обстоятелство, и наличието на същата е доказано със свидетелски показания. Настоящият съдебен състав намира, че тези оплаквания са неоснователни. В обстоятелствената част на оспореното решение е изложена възприетата от РС - Плевен фактическата обстановка, че са допуснати 27 нарушения на чл.3, ал.1, т.4 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, съгласно който: „Лечебните заведения за болнична помощ осъществяват дейността си при спазване правата на пациента и: при осигурено непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинските специалности, посочени в разрешението, включително и на медицинска помощ при спешни състояния.“, във връзка с чл.19, ал.3 от Закона за лечебните заведения; Посочено е, че в отделението по Вътрешни болести /ВБ/ са назначени на основен трудов договор и работят само 2 (двама) лекари и двамата са със специалност по кардиология; - Д-р П. Г. Д., който има сключен трудов договор № 045/06.03.2018 г. с „МБАЛ Света Параскева“ ООД, на основание на основание чл.67, ал.1, т.1 и във връзка с чл.70 от КТ. Притежава призната специалност по Вътрешни болести № 22232/01.01.1981 г. и Свидетелство за призната специалност по кардиоревматология № 34680/06.06.1989 г. издадено от Министерство на народното здраве; - Д-р В. Б. Ц. има сключен Трудов договор с МБАЛ „Света Параскева“ ООД № 076/12.01.2023 г. на основание чл.67, ал.1, т.1 и във връзка с чл.70 от КТ. П. С. за призната специалност по Вътрешни болести № 00046/01.06.1999 г. и Свидетелство за призната специалност по Кардиология от 29.07.2020 г., издадено от МУ - Плевен. За отделните нарушения е посочено, че при извършената проверка на работните графици, предоставени от лечебното заведение и РЗОК-Плевен, се установява, че на 06, 07, 13, 14, 21, 27 и 28.01, 03, 11, 17 и 24.02, 02, 03, 09, 10, 16, 17, 23, 24 и 30.03, 06, 07, 13, 14, 21, 27 и 28.04.2024 г., в отделението по Вътрешни болести на ЛЗ не е осигурен дежурен лекар или лекар на разположение, с което са нарушени изискванията за осигурено непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинската специалност „Вътрешни болести“. С неосигуряването на лекар/лекари за непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинската специалност „Вътрешни болести“, са нарушени изискванията на чл.3, ал.1 т.4 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, съгласно който: „Лечебните заведения за болнична помощ осъществяват дейността си при спазване правата на пациента и: т.4 – при осигурено непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинските специалности, посочени в разрешението, включително и на медицинска помощ при спешни състояния.“, във връзка с чл.19, ал.3 от ЗЛЗ. Нарушенията са извършени на съответните 27 дати /посочени по-горе/ на която лечебното заведение не е осигурило непрекъснатото 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинската специалност „ВБ“. Мястото на извършване е „МБАЛ Света Параскева“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица]. За всички нарушения е посочено, че са установени на 15.05.2024 г., последен ден от извършването на проверката. След като е описал така установените факти /и то много по-подробно/ РС е посочил, че същите са установени от актосъставителя и свидетеля по АУАН, и че фактическата обстановка се потвърждава от събраните писмени доказателства. След това РС е посочил, че нарушенията се доказват и от свидетелските показания на Д-р В. Ц., който твърди че е работил на две места основно в бърза помощ към УМБАЛ „Г.Странски“ и когото е бил свободен не е бил на работа там е бил на разположение във вътрешното отделение на МБАЛ“Света Параскева“, но заповед не му е връчвана да е на „разположение“, а устно са му се обаждали ако имат нужда МБАЛ“Света Параскева“, но ако се знае че е на работа в ЦСМП -УМБАЛ „Г.Странски“ от МБАЛ“Света Параскева“ не са го и търсили, не му е връчвана заповед да бъде на „разположение“ или дежурен. Съдът не е кредитирал показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д-р П. Ч., тъй като те не касаят дейността на Вътрешното отделение към МБАЛ“Света Параскева“, тъй като същият е работил в отделение по УНГ, чиято дейност е предмет на друго нарушение отразено в друго НП, което е потвърдено от друг състав на ПлРС, касаещо същото нарушение каквото е осъществено и във “Вътрешно отделение“ на МБАЛ“Света Параскева“- гр.Плевен. Тези обстоятелства са установени чрез служебно изискани и предоставени работни графици от самото лечебно заведение до РЗОК-Плевен и в преписката, като е налице пълно съвпадение между тях и официалните графици по договор с НЗОК. Никой от графиците не съдържа имена на дежурни/на разположение лекари за спорните дати, а заявените като основен трудов договор лица са само две, и към съответните дати не са били вписани като лекар на разположение. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административно наказващият орган следва да установи по безспорен начин фактическите основания, посочени в НП, чрез официални документи и доказателства. Представените графици са официални удостоверителни документи се ползват с материална доказателствена сила за вписаните в тях обстоятелства. РС е посочил съдебна практика, и е изложил мотиви, че недоказването с надлежен писмен акт не може да бъде компенсирано със свидетели. Освен липсата на писмени доказателства, е установил при разпита на свидетелят Д-р В. Б. Ц., който твърди, че е бил дежурен или на разположение на въпросните дати, едновременно фигурира в официалните графици като дежурен в ЦСМП-Плевен. Практически, физическо лице не може едновременно да изпълнява задължения на разположение на две различни места по различно трудовоправни или гражданскоправни отношения. Това прави твърденията на лечебното заведение не само недоказани, но и фактически невъзможни, а свидетелските показания в тази част противоречиви, погрешни и непригодени да оборят писмените доказателства. Писмените документи в преписката не съдържат график/заповед или който и да било друг документ, удостоверяващ осигурено разположение или дежурство на лекар съгласно Наредба № 49 от 2010 г. Всички представени до административния орган и РЗОК-Плевен документи са изчерпателно обсъдени в хода на административната процедура и доказват единствено липсата на дежурен медицински персонал по „Вътрешни болести“ в посочените дати. Изискването на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба № 49/2010 г. и чл. 19, ал. 3 ЗЛЗ е лечебното заведение да осигури непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по съответната медицинска специалност; липсата на лекар или невъзможността дежурният лекар да бъде на разположение поради ангажираност в друго лечебно заведение е съществено неизпълнение на този пряк законов и подзаконов ангажимент. Отговорността и санкцията се налагат за липса на реално осигурено дежурство както изискват материалните разпоредби. Административното нарушение е наказуемо по чл. 116к, ал. 3 ЗЛЗ, като съдът е намерил, че в цитираното наказателно постановление прецизно се индивидуализират датите, на които липсва лекар на разположение, и определя санкцията в съответствие с закона и конкретните факти. Размерът на наложената имуществена санкция, както и броят на нарушенията – по едно нарушение за всеки конкретен ден – е напълно съобразен със законовата уредба и целта на административната санкция. Ако лечебното заведение-жалбоподателят твърди, че е изпълнило нормативните си задължения, то трябва да ги докаже с надлежен официален график или заповед. Липсата на доказателства сочи на административно нарушение по чл. 116к, ал. 3 ЗЛЗ, тъй като не се касае до „маловажен случай“, а до системно неспазване на основно законово изискване. Нито по Наредба № 49/2010, нито по ЗЛЗ има изключение, което да допуска замяна на този ангажимент чрез устна уговорка, устна заповед или само свидетелски показания. След преценка на установените факти и обстоятелства не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като РС е изложил подробни мотиви. РС е счел, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Присъдил е и разноски на ИАМН. Липсват сочените в касационната жалба пороци. Твърдението, че РС неправилно не е отчел факта, че заповедта за разположение на лекарите не може да бъде представена с оглед смъртта на управителя, което е форсмажорно обстоятелство, и наличието на същата е доказано със свидетелски показания, е неоснователно. Заповедта за разположение следва да е налична в ЛЗ, като е част от документацията, с която съответните лекари следва да са запознати, и следва да е била изпратена и на РЗОК. Освен това, дори да се приеме /както се твърди/ че управителят не е бил уведомен какво се търси при проверката, при съставяне на АУАН, включително и в срока за представяне на възражения, тази заповед /ако е налична/ е могла да се представи заедно с възражение срещу АУАН. Същата е могла да се представи и пред РС при подаване на жалбата срещу НП, но също не е представена. Към момента на подаване на жалбата пред РС срещу НП управителят на ЛЗ д-р Ю. Н. е бил жив, което е видно и от адвокатското пълномощно /л.4 от дело 699/2025/. С протоколно определение от о.с.з. на 09.06.2026 г. настоящият съд е указал на касатора да представи заповед за утвърждаване на график на разположение на лекарите в лечебното заведение за периода на проверката, отразен в НП, и е отложил делото. На седалището и адреса за управление на дружеството касаторът не е открит, залепено е уведомление на входната врата, като в законоустановения 7-дневен срок представител на касатора не се е явил да получи съдебните книжа /призовки на л.л.25,26 от делото/. С оглед липсата на график за разположение, който не е представен в хода на административно наказателното и съдебното производство, въпреки дадената възможност за това, следва да се приеме, че такъв график за периода не е бил утвърждаван, с оглед на което НП е правилно. Не е налице форсмажорно обстоятелство, доколкото и към датата на подаване на жалбата срещу НП управителят на дружеството д-р Ю. Н. е бил жив, ползвал е и адвокатска помощ за защита правата и законните интереси на дружеството, видно от посоченото по-горе пълномощно за оспорване на НП пред РС, и е могъл да представи заповед за график на разположение, ако такава е съществувала. С оглед липсата на такава заповед, правилно АНО и РС са приели, че липсват лекари за непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинска специалност „Вътрешни болести“. По останалите твърдения на касатора съдът съобразява следното: Ако е била налице писмена Заповед за разположение, същата е следвало да бъде изпратена и на РЗОК, и да се представи пред АНО и съда. Същата не може да е устна, и не може да се доказва наличието й със свидетелски показания, още повече когато същите са противоречиви. Не е основателно твърдението, че не може да съществува лечебно заведение без дежурства на разположение и графици, при които лекарите могат да бъдат извикани всеки момент. Настоящият случай е само един от множество такива случаи. В съдебното производство по а.н.д. съдът установява обективната истина въз основа на събраните доказателства, и не може да се говори „да се надцакваме с някакви доказателства.“. С оглед на горното решението на РС е валидно, допустимо, съобразено с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Въпреки благоприятния за ответника по касация изход на делото, разноски не може да му се присъдят, доколкото не е искано присъждане на такива, а и няма доказателства за извършването им. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, чл.63в от ЗАНН, съдът