Решение № 987 от 20.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 13974/2024 г.

МОТИВИ ПО НАХД № 13974/2024 Г., ПО ОПИСА НА СРС-НО-20 СЪСТАВ

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

СРП е внесла в СРС постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на И. С. В. ЕГН ••••••••••, за престъпление по чл.131,ал.1,т.5а,вр.чл.130,ал.1 от НК - за това, чe на 21.07.2024 г. около 14,30 часа, в гр.•••, ул.“Връх Манчо“ 8Б, вх.Д, ет.4, ап.74, причинил на Х. Й. Б., чрез нанасяне на удари с ръце /с юмруци и с шамари/ и нанасяне на удари с крака, в областта на главата и цялото тяло, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и отоци в областта на главата, дясна лопатка, гръден кош и лява подбедрица, като травматичните увреждания причинили на Б. временно разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието е извършено в условията на домашно насилие.

СРП, редовно призована за съдебните заседания, се представлява в някои от тях.

Адв.П. – служебен защитник на обвиняемия И. С. В. пледира той да бъде оправдан, с оглед приетата ДКСППЕ експертиза за него, съгласно заключението на която е налице хипотезата на чл.33,ал.1 от НК спрямо И. С. В..

Обвиняемият И. С. В. редовно призован/уведомен за съдебните заседания, се явява в повечето проведени такива. Той се ползва от правото да откаже да дава обяснения по обвинението. При упражняване на правото на последна дума заявява, че няма какво повече да каже.

Съдът след като се съобрази със събраните гласни и писмени доказателства в досъдебната фаза /показанията от досъдебното производство на свидетелите Х. Й. Б., Ю. Н. П., Т. И. М., Б. К. В.; съдебномедицинска експертиза на Х. Й. Б.; доброволно предадени копия на медицински документи за Х. Й. Б. от 21.07.2024 г. – фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент, изследвания на кръв и урина, рентгенографии, медицинско направление; справка за съдимост на И. С. В.; заповед за задържане по ЗМВР и протокол за личен обиск на И. С. В./ и със съдраните писмени доказателства в съдебната фаза /епикризи на И. С. В. и КСППЕ и ДКСППЕ на него/, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК и след като ги обсъди, съобразно изискванията на НПК, намирам за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

И. С. В. е роден на ••• г. в гр.•••, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, неосъждан, безработен, живущ в гр.•••, ул.“•••, ЕГН ••••••••••.

И. С. В. и Х. Й. Б. от лятото на 2023 г. живеели на семейни начала в гр.•••, ул.“•••, където живеели и неговите родители. Отношенията между И. С. В. и Х. Й. Б. обаче не били спокойни и гладки, с времето на фактическото им съжителство те се обтегнали и често между тях възниквали скандали. На 21.07.2024 г. около 14,30 часа И. С. В. се прибрал от работа и заварил Х. Й. Б. да разговаря по мобилния си телефон по „вайбър“ /видео разговор/ с непознат му мъж, И. В. се ядосал, още повече, че видял на екрана на телефона й, че въпросният мъж бил гол и отново възникнал скъндал между тях. Афектиран, И. С. В. нанесъл на Х. Й. Б. побой - удари с ръце /с юмруци и с шамари/ и удари с крака, в областта на главата и цялото тяло, с което и причинил кръвонасядания и отоци в областта на главата, дясна лопатка, гръден кош и лява подбедрица /травматични увреждания, които по своето естество представляват временно разстройствмо на здравето, неопасно за живота и обуславят лека телесна повреда, по смисъла на чл.130,ал.1 от НК, осъществена в условията на домашно насилие/.

За случишлото се Х. Й. Б. подала сигнал на тел.112 и извикала полиция. На адреса пристигнали полицейските служители при 09 РУ-СДВР Ю. Н. П. и Т. И. М., които заради видимия травматизъм на Х. Б. извикали „Бърза помощ“. Пристигналият екип на ЦСМП я прегледал и с линейка транспортирал до УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ за обстойни прегледи и оказване на медицинска помощ.

И. С. В. бил задържан по ЗМВР – за срок до 24 часа и отведен в 09 РУ- СДВР.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

При обсъждане на събраните по делото доказателства /посочени погоре/, по отделно и в тяхната съвкупност, преценката на съда е следната:

Приета от съда фактическа обстановка, каквато е описана и в постановлението на СРП, с което досъдебното производство е внесено в СРС и И. С. В. е предаден на съд, се доказва от събраните по делото и кредитирани от съда доказателства, които по отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото, като цяло са безпротиворечиви и категорични.

Писмените доказателства по делото, доколкото същите са във връзка с предмета на доказване, са безпротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване и се кредитират от съда изцяло, именно като такива.

Съдът кредитира, с оглед обстоятелствата, които се установяват с тях: медицински документи за Х. Й. Б. от 21.07.2024 г., предадени в ксерокопия – фиш за спешна медицинска помощ, издаден от ЦСМП, лист за преглед на пациент от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, и направените й там

амбулаторно изследвания на кръв и урина, рентгенографии на череп, гръден кош и бял дроб, медицинско направление за извършената й консултация, от които се констатира обективно установеното състояние на здравето й, в т.ч. и установеният травматизъм от нанесения й на 21.07.2024 г. побой; справка за съдимост на И. С. В., видно от която той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК; заповед за задържане по ЗМВР и протокол за личен обиск на И. С. В., съгласно които той е бил задържан по ЗМВР за срок до 24 часа на 21.07.2024 г. в 15.00 ч. в 09 РУ-СДВР

Съдът дава вяра на заключението на съдебномедицинска експертиза на Х. Й. Б., което възприема като пълно, точно, ясно, обосновано и отговарящо на поставените задачи, изготвено въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на експерта д-р М. В. при КСМД - УМБАЛ

„Александровска“-•••, поради което по делото не възниква съмнение относно неговата правилност. Въз основа на заключението съдът констатира, че на Х. Й. Б. са установени следните травматични увреждания: кръвонасядане в лявата слепоочна област на главата; кръвонасядане в дясна преднослепоочна област на главата; оток и кръвонасядания, обхващащи дясна скула, дясна буза и дясна половина на шията; кръвонасядане във външния очен ъгъл на лявото око; кръвонасядане на лява скула; обширно ивицесто кръвонасядане, обхващащо лява ушна мида, задушната област, левия долночелюстен ръб и лявата половина на шията; кръвонасядане на лигавицата на горна и долна устни; кръвонасядане на дясна лопатка; кръвонасядане на гръдния кош вляво; кръвонасядане и оток на лявата ръка; кръвонасядане на лява подбедрица. Причинили са й временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар с или върху такива, и могат да се получат по време и начин, както се съобщава в предварителните сведение /на 21.07.2024 г., около 14.30 ч., в дома, в който живее с мъж на семейни начала, била удряна от него с шамари, юмруци, ритници/. Кръвонасяданията и отоците следва да преминат в рамките на 10-15 дни в зависимост от техния размер и дълбочина и при нормален ход на възстановителния процес, без сериозни последствия за живота и здравето на пострадалата.

В обобщение - съдът изцяло дава вяра на всички посочени до тук писмени доказателства, прочетени и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.378,ал.2 от НПК, установяващи съответните обстоятелства, за които те са съставени/издадени. Съдът отбелязва и че всички тези писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, не се разколебават или опровергават от гласните доказателства.

Съдът кредитира свидетелските показания от досъдебното производство на Х. Й. Б., Ю. Н. П., Т. И. М., Б. К. В., от които еднозначно се установяват съответните фактически обстоятелства, очертаващи фактическата обстановка по делото, закрепени в съставените протоколи за разпит на свидетел, изготвени при спазване на разпоредбите на НПК, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, доколкото те са относими към предмета на доказване по това производство. Показанията на Х. Й. Б., Ю. Н. П., Т. И. М. са със съответната обстоятелствена конкреттност, яснота, последователност и кореспондират еднопосочно с останалия кредитиран от този съдебен състав доказателствен материал по делото. Като цяло показанията на Б. К. В.а – която не е свидетел-очевидец на нанасянето на побоя от сина й И. С. В. на Х. Й. Б., доколкото тя и съпругът й са били в друга стая на апартамента, са непротиворечиви с тези на Х. Й. Б. и другите ценени от съда доказателства, относно възникналия на инкриминираната дата поред скандал между И. С. В. на Х. Й. Б., но в известна степен показанията й, извън посочените обстоятелства, могат да са повлияни от най-близкото раддство между нея и И. С. В. /майка и син/ и ако не да са насочени изцяло в полза на последния, то да не са напълно обективни и безпристрастни за всички твърдени останали фактически обстоятелства по отношение на Х. Й. Б., поради което и съдът ги кредитира дотоклова, доколкото те са в непротиворечиво единство с останалите доказателства по делото, на които съдът дава вяра.

В обобщение - съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, на които този съдебен състав дава вяра, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото, посочените доказателства, които съдът кредитира, са непротиворечиви и категорични, поради което не се налага и по-подробният им анализ на всяко едно от тях по отделно.

В хода на съдебното производство И. С. В. е представил 3 епикризи за себе си:

• две от ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски: първата - за лечение от 18.10.2019 г. до 30.10.2019 г. в „Отделение дневен стационар“ с диагноза: „Други остри предимно налудни психотични разстройства. Психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества. Вредна употреба“ и втората - за лечение от 09.02.2022 г. до 15.03.2022 г. в „Отделение с висока степен на сигурност“ с диагноза: „Психични и поведенчески разстройства вследствие на комбинирана употреба на ПАВ. Психично разстройство“;

• една епикриза от ДПБ „Св. Иван Рилски“ - гр.нови Искър - за лечение от 05.04.2025 г. до 30.04.3035 г. в „Отделение по обща психиатрия за възрастни затворен тип мъже“ с диагноза „Неорганична психоза, неуточнена. ДД „Параноидна шизофрения“.

Тези епикризи са наложили да се назначи на И. С. В. комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза и допълнителна такава, каквито са извършени от вещите лица Е. С. И М. Д.. Съдът кредитира КСППЕ и ДСППЕ, изготвени на И. С. В..

Заключението на КСППЕ от декември 2025 г., е: И. С. В. страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества. Психотично разстройство /в диференциално диагностичен план трябва да се мисли и за параноидна изофрения/. Психотичното разстройство при употреба на ПАВ, както и шизофренията, се преравняват на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Това заболяване при него е възникнало отдавна и към настоящия момент е хронифицирало, което е наложило и хоспитализации. Това заболяване е било налице при него и към момента на инкриминираното деяние, поради което се счита, че той към този момент, а и към настоящия не е могъл и не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Поради наличие на психотично състояние при него на фона на известен личностов дефицит той не може правилно да възприема фактите, имащи значение по производството и да дава достоверни обяснения за тях. Той не може пълноценно да участва в наказателния процес във всичките му фази. Психичното му заболяване към настоящия момент изключва вменяемостта, което налага прилагане на принудителни медицински мерки, съгласно чл.89 от НК.

Заключението на КСППЕ и ДКСППЕ от март 2026 г., е: И. С. В. страда от параноидна шизофрения с оформящ се личностов дефицит на фона на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на психоактивни вещества. Шизофренията е същинско психично заболяване /ендогенна психоза, при което базисните психични годности на лицето отпадат/. Психотичното разстройство при употреба на ПАВ, както и шизофренията, се преравняват на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Това заболяване при него е възникнало отдавна и към настоящия момент е хронифицирало, което е наложило и хоспитализации. Това заболяване е било налице при него и към момента на инкриминираното деяние, поради което се счита, че той към този момент, а и към настоящия не е могъл и не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Поради наличие на психотично състояние при него на фона на известен личностов дефицит той не може правилно да възприема фактите, имащи значение по производството и да дава достоверни обяснения за тях. Той не може пълноценно да участва в наказателния процес във всичките му фази. Психичното му заболяване към настоящия момент изключва вменяемостта, което налага прилагане на принудителни медицински мерки, съгласно чл.89 от НК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така събрания по делото доказателствен материал, на който този съдебен състав дава вяра, съдът намира, че И. С. В. не е осъществил състав на престъпление по по чл.131,ал.1,т.5а,вр.чл.130,ал.1 от НК.

Действително, на 21.07.2024 г. около 14,30 часа, в гр.•••, ул.“Връх Манчо“ 8Б, вх.Д, ет.4, ап.74, той причинил на Х. Й. Б., с която съжителствал, чрез нанасяне на удари с ръце /с юмруци и с шамари/ и нанасяне на удари с крака, в областта на главата и цялото тяло, травматични увреждания - кръвонасядания и отоци в областта на главата, дясна лопатка, гръден кош и лява подбедрица, които покриват критериите на лека телесна повреда, по смисъла на чл.130,ал.1 от НК, в условията на домашно насилие.

От субективна страна обаче, се установи, че деянието не е извършено виновно от И. С. В., тъй като е осъществено от наказателно неотговорно лице. В чл.31,ал.1 от НК е посочено, че наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършила 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление. За понятието „вменяемост“ не е дадена лагална дефиниция, а съдържанието му се извежда по аргумент на противното от легалното определение за „невменяемост“, дадено в чл.33,ал.1 от НК – „Не е наказателнотоговорно лице, което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрйно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си“. С оглед на това, въпреки осъщественото от И. С. В. деяние от обективна страна, същшят не е наказателно отговорен, защото е извършил деянието в състояние на невменяемост – поради наличие на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК, тъй като съгласно ценените от съда КСППЕ и ДКСППЕ за него, той страда от „параноидна шизофрения с оформящ се личностов дефицит на фона на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на психоактивни вещества. Шизофренията е същинско психично заболяване /ендогенна психоза, при което базисните психични годности на лицето отпадат/. Психотичното разстройство при употреба на ПАВ, както и шизофренията, се приравняват на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК… Това заболяване е било налице при него и към момента на инкриминираното деяние, поради което се счита, че той към този момент, а и към настоящия не е могъл и не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи“.

Съдът приема за безспорно установено, че към момента на инкриминираното деяние И. С. В. е бил невменяем, по смисъла на чл.33,ал.1 от НК, което изключва вината му, съответно и наказателната му отгороност. При извършване на инкриминираното деяние той не е имал качеството на наказателно отгонворно лице, по смисъла на чл.31 от НК, защото е страдал от психично заболяване, което не му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. деянието му, макар и обществено опасно, не съставлява престъпление по смисъла на чл.9,ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК той е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан за него.

За съда не е била налице процесуална възможност да прекрати наказателното производство, защото И. С. В. е бил наказателно неотговорен още към момнта на извършване на деянието. Такава възможност е предвидена в чл.289,ал.1,вр.чл.24,ал.1,т.5 от НПК само в случаите, когато след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вненяемостта. Невменяемостта на дееца по време на извършване на деянието, е обстоятество, което изключва наказателната му отговорност, поради което и предвид чл.24,ал.1,т.1 от НПК извършеното деяние не се явява престъпление. В чл.289,ал.1 от НПК, обаче не са включени случаите на чл.24,ал.1,т.1 от НПК – като основание за прекратяване на наказателното производство, като единствената възможност на съда в тази хипотеза, е да се произнесе с присъда, като признае лицето за невиновно, произнасяйки се по въпросите, визирани в чл.301,ал.1,т.1,т.2 от НПК.

По изложените съображения, както беше отбелязано вече, съдът на основание чл.304,пр.3 от НПК, вр. чл.33,ал.1 от НК призна И. С. В. за невиновен по повдигнатото му обвинение и го оправдава за него, квалифицирано като престъпление по чл.131,ал.1,т.5а,вр.чл.130,ал.1 от НК. Воден от гореизложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: