Решение № 96 от 13.5.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 121/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № Решение № 13/16.01.2024г., постановено по гр.д.№ 410/2023г. по описа на Районен съд-С. е признато за установено в отношенията между на „Стройрент“ ЕООД, с ЕИК 131550089, със седалище и адрес на управление гр.София, район Подуяне, бул.“Ботевградско шосе“ №273, представлявано от управителя Г.Г., и К. Т. З., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.С., ул.“П.Д.П.“ №•, Вх.Б, ет.7, ап.37, че К. Т. З., ЕГН ••••••••••, дължи за плащане на „Стройрент“ ЕООД, с ЕИК 131550089, паричната сума в размер на 3 393, 02 лева, представляваща частичен иск по Запис на заповед от 27.07.2017 г., издаден за сума в общ размер на 4 720, 00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК - 12.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК №125/15.03.2019г. по ч.гр.дело № 234/2019 г. по описа на РС- С.. Осъден е К. Т. З., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.С., ул.“П.Д.П.“ №•, Вх.Б, ет.7, ап.37 да заплати на „Стройрент“ ЕООД, с ЕИК 131550089, със седалище и адрес на управление гр.София, район Подуяне, бул.“Ботевградско шосе“ №273, представлявано от управителя Г.Г. направените съдени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №234/2019г. по описа на РС- С. в размер на 567, 86 лева, както и в исковото производство по гр.дело №410/2023г. по описа на РС- С. в размер на 1227, 86 лева. Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 905/06.02.2024г. от К. Т. З. чрез пълномощника му адв.П.М. с оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че ответникът дължи сумите по издадените от ищеца фактури №•••/27.07.2017г. на стойност 428, 57 лв., с включен ДДС, № №•••/20.09.2017г. на стойност от 72.00 лв. с ДДС и № № •••••••••• от 31.10.2017 г. на стойност 372.46 лв. с ДДС по сключените допълнителни споразумения. Посочените фактури са оспорени, тъй като съдържат неточни суми за плащане.Твърди се, че преди издаване на фактурите е следвало от сумите по тях да се приспаднат внесените от ответника депозити, посочени в отговора на ИМ, както и внесените депозити от „Маджаров билд“ ЕООД и ако остане сума за плащане, тя да се фактурира. Неспазвайки този принцип ищцовото дружество е нарушило сключения с ответника договор и претендира от него суми за плащане, които са неточни и неправилни. Когато не са приспаднати внесените от ответника и от „Маджаров билд“ ЕООД депозити се получават грешно формирани суми, който са оспорени, тъй като всеки депозит е внесен за конкретно оборудване, като първо се внася депозита и след това оборудването се предоставя на наемателя, т.е. ако не се внесе депозит, наемателя няма как да получи оборудването. В тази посока са и показанията на св. А., който работи в ищцовото дружество и твърди, че не може да се вземе оборудване под наем без депозит. След връщане на оборудването се съставя протокол и след това се издава окончателна фактура. След като наемателя е върнал конкретното и индивидуализирано оборудване, подробно описано в протокола за връщане то внесеният от наемателя депозит за това оборудване става безполезен и правилно е да се приспада от сумата по фактурите и ако остане нещо за плащането от него да се приспадне депозитите внесени „Маджаров билд“ ЕООД и М.М. и едва след това, ако остане сума да се претендира от наемателя. В случая няма извършено приспадане нито на внесените от ответника депозити, нито на внесените от „Маджаров билд“ ЕООД и М.М. депозити. Това не е взето предвид от съда при постановяване на решението му, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. Освен това има разминаване в сумата от Протоколите за срока на ползване на оборудването и сумата по издадените фактури. По протоколи дължимите суми са 2683, 43 лв., а са фактурирани 2899, 40лв., което доказва, че сумите по фактурите са некоректни, неточни и неоснователни. Същите оплаквания се поддържат и относно издадените въз основа на подписано Допълнително споразумение № 80042112 към договора за наем фактури № ••••••••••/20.10.2017 г. на стойност 216.00 лв. с включен ДДС, №••/30.11.2017г на стойност 490.97 лв. с ДДС, №••/ 29.12.2017г. на стойност 641.26 лв. с ДДС, №•••/26.01.2018 г. за сумата от 122.40 лв. с ДДС, №••/31.01.2018г. за сумата от 160, 84 лв. с ДДС, № ••••••••••/28.02.2018 г. за сумата от 6.72 лв. с ДДС и №••• 30.03.2018г на стойност 2, 64 лева. Сумите и по тези посочени фактури са некоректни, неточни и неправилно формирани, като от тях не са приспаднати внесените от ответника депозити, както и внесените такива от „Маджаров билд“ ЕООД, от който депозити ответникът може да се ползва, на основание представеното от дружеството пълномощно, което е прието, като доказателство по делото. Тези доводи не са взети под внимание от съда, поради което са направени неправилни изводи относно дължимостта на сумите по фактурите. От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява размера на вземанията на ищеца, а именно общият размер на задължението на ответника К. Т. З. към „Стройрент" ЕООД, включващо сбора от главницата по фактури и неустойки, дължими на основание чл.19, ал.4 от Договора за наем (0.2 % върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателно плащане на задълженията по договора) към датата на образуване на заповедното производство -12.03.2019 г., който е 3 393.02 лева, в т.ч. 1797.29 лева - главници и 1 595.73 лева - неустойка, изчислена, считано от крайната дата за плащане на съответната фактура до 08.03.2019 г.Вещото лице сочи в заключението си, че неустойката е изчислена съобразно установеното в разпоредбата на чл.19, ал.4 от сключения между страните договор, но размерът на неустойката не може да надхвърля 150% от стойността на неплатената сума. Плащане на неустойка е предвидено и при невръщане на оборудването в 7-дневен срок от датата на прекратяване на договора. В случая, вещото лице е изчислило неустойката като е взело предвид забавата на длъжника-ответник, а именно съобразно чл.5, т.1 от Договора наемателят се задължава да заплаща наемната цена, определена по реда на договора, в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура. Именно, отчитайки данъчното събитие и 5 дни от издаване на фактурата вещото лице и изчислило размера на неустойката, дължима в размер на 1 595.73 лева.В жалбата се твърди, че съгласно чл.19, т.4, изречение ІІ от договора за наем, неустойката се дължи с цел наемодателя да бъде обезщетен за вредите и пропуснатите ползи в резултат на забавеното плащане. Сочи се, че жалбоподателят няма вина за забавеното плащане, като вината е изцяло на ищеца, поради неточните и некоректни данни във фактурите, по които претендира плащане. Твърди се, че ако „Стройрент“ЕООД му бяха предоставили поисканата от него актуална справка в, която да са приспаднати внесените от него, от „Маджаров билд“ ЕООД и от М.М. депозити е щяло да стане ясно дали изобщо има нещо за плащане и ако има в какъв размер е, за който размер да се издадат фактури. Да се изчислява и претендира неустойка върху сумите по фактурите, без да се приспаднат внесените депозити и без да се прецени остава ли някаква разлика или не е неправилно и неоснователно, поради което счита, че не дължи неустойка. Като не е взел предвид тези доводи районният съд е постановил неправилно решение. Неправилно също районният съд е приел за недоказано възражението му относно установените с Констативния протокол от 26.01.2018г. щети на отдадено под наем строително оборудване-стоманени подпори, за което е издадена фактурата с №••26.01.2018г. на стойност 122, 40 лева с ДДС. Твърди се, че в чл. 11 от договора страните са уговорили, че връщането на оборудването се удостоверява с подписване на приемо-предавателен протокол, в който се отбелязват датата и състоянието на оборудването, а в чл.13 от договора е прието, че ако при връщането на оборудването се установи, че същото е повредено, наемателят се задължава да заплати на наемодателя обезщетение за ремонта на оборудването в посочен от наемодателя размер и срок. Неправилно съдът е приел, че от показанията на св.А. се установява, че е транспортирал строително оборудване на обект на К. З., но от показанията му не се установява и не се изясняват конкретни обстоятелства, свързани именно с върнатите стоманени подпори по Констативния протокол от 26.01.2018г., който ответникът не е опровергал, поради което е приел, че сумата за ремонт е дължима.Жалбоподателят счита този извод за неправилен, тъй като от приемо-предавателния протокол е видно, че от наемодателя не е направено възражение относно състоянието на върнатото оборудване посочено в протоколите за връщане и поради това следва да се приеме, че оборудването е върнато в добро състояние. Св.А. ясно заявява, че когато е връщал оборудване на "Стройрент"ЕООД, никога не са му били правени възражения във връзка с оборудване или плащания, като той е подписал протокола за „предал“. Сочи се още, че в констативния протокол са описани три протоколи за връщане на оборудване №••03.01.2018г., №••/03.01.2018г. и №••18.01.2018г., като самият констативен протокол е от дата 26.01.2018г. и за първи път с констативният протокол са направени претенции за състоянието на част от оборудването и за ремонт на същото.Чл.13 от сключения между страните договор за наем е категоричен и ясен и с него се предвижда, че ако при връщането на оборудването се установи, че същото е повредено, а в цитираните три протокола от представителя на „Стройрент“ ЕООД, който е приел оборудването описано в протоколите не е направено възражение за повреждане, каквото е могло да бъде направено при приемането, ако е констатирано такова, с оглед на което претенции за заплащане на ремонт, направен след тези дати са неоснователни и не се дължат от ответника сумите за ремонт. Като е приел обратното съдът е направил грешни правни изводи. Неправилно също районният съд е приел за неоснователни възраженията на ответната страна, че издадения запис на заповед не съдържа изисквуемине в разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити. В записа на заповед първо се посочва падеж 27.08.2017г., а второ в текста на записа на заповед се посочва, че К. З. се задължава срещу представянето на настоящия запис на заповед да плати. Както е структурирано съдържанието на записа на заповед, създава объркване, от което възникват следните въпроси: кога реално е платим дали е платим на падежа, който е посочен или пък е платим при представянето му на издателя? Ако се приеме, че е платим при представянето, не се представят доказателства, че е представен на К. З. и реално за него не е възникнало задължение за плащане. В записа на заповед не е посочена причината за неговото издаване и не е посочено реално какво обезпечава, като не е посочено, че обезпечава договор за наем или някакво допълнително споразумение към договор за наем.В подаденото заявление по реда на чл.417 от ГПК не се сочи за какво е издаден записа на заповед. В тежест на ищеца е да докаже, че записа на заповед обезпечава процесния договор за наем, но такива доказателства не са представени по делото. Неправилно също районният съд е приел за неоснователни възраженията на ответника, че заплатените от него гаранционни депозити, за които и вещото лице установява, че са в общ размер от 570, 00 лева, касаят именно процесното договорно правоотношение, тъй като по делото е изяснено, че е имало и друго договорно правоотношение с Маджаров Билд ООД, във връзка с което ищецът ангажира доказателства (запорно съобщение) за образувано изпълнително производство.Сочи се, че всички заплатени от ответника депозити ясно са описани в отговора на ИМ, заплатени са от него само във връзка с процесния договор за наем и допълнителните споразумения. Между страните за същия обект не е имало друг договор за наем. Освен това към отговора на исковата молба е представена справка, която е изпратена на ищеца, и с която справка самият ищец потвърждава, че внесените от К. З. депозити са в размер на 570 лв., каквато сума е установена и от вещото лице по оспорената експертиза. В молба становище от дата 17.10.2023г. пълномощник на ищеца адвокат В. признава, за внесените депозити от ответника. Това обстоятелство се установява и от показанията на св.А., който сочи, че внесените от г- н З. депозити се отнасят именно за това оборудване по приемо-предавателните протоколи. След като ищецът признава за внесените депозити, същите е следвало да бъдат приспаднати от него преди издаването фактури, но това не е направено, което се потвърждава и от вещото лице. Неправилно също съдът е приел за неотносими представените от ответника писмени доказателства- пълномощно за упълномощаването на К. З. от М.Я.М. от 12.12.2017г., касаещо получаване на депозити по наето оборудване от „Маджаров Билд“ ООД, пълномощно за упълномощаването му от В.Щ.-Р. от 2014г.В отговора на исковата молба е описана връзката между К. З. и „Маджаров билд“ ЕООД, като въз основа на даденото от „Маджаров билд“ ЕООД пълномощно, ответника е имал право да се ползва от внесените от дружеството депозити и това е била уговорката с ищцовото дружество, внесените от „Маджаров билд“ ЕООД депозити да се приспаднат в полза на К. З.. Това обаче не е направено и това се потвърждава от вещото лице. Ответникът е имал право да му се приспаднат първо внесените от него депозити, установени по делото и второ на база пълномощното от „Маджаров билд“ ЕООД е имал право да се ползва и от внесените от дружеството депозити и същите е трябвало да му се приспаднат преди издаването на фактури, но това не е направено. Оспорва се решението и в частта му за разноските, като с сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1708/13.03.2024г. от „Стройрент“ ЕООД с ЕИК 131550089, чрез пълномощника му адв.В. В., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба относно съдържанието на процесният запис на заповед и редовността с оглед начина на плащане по същия, като жалбоподателят твърди, че един път е посочена конкретен падеж на плащане -27.08.2017 г., а от друга страна, че същият е платим „при представянето му на издателя", но не е бил предствен на К. З., поради което за него не е възникнало задължение за плащане. Твърди се, че правилно съдът е приел, че процесният запис на заповед съдържа всички законови реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ. Формулировката в текста на документа „представяне за плащане" не е относима към уговаряне падеж „на предявяване" по смисъла на т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. N9 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, което разграничава значението на понятието именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж. Представянето за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение. То не е условие за настъпване на самата изискуемост (освен при падеж „на предявяване"), а представлява необходимото съдействие на кредитора за изпълнение на задължението. Съдебната практика в посочени решения приема, че при издаден запис на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед формалната редовност на менителничния ефект не е опорочена. Изразът „представяне“ не е равнозначен на израза „предявяване", чрез който се определя падежът в хипотезата на чл. 486, ал. 1, т, 1 и 2 от ТЗ, респ. процесният запис на заповед не съдържа два начина на определяне на падежа. Падежът ясно е определен по способа в т. 4 на чл. 486, ал. 1 ТЗ: „на определен ден", а именно датата 27.08.2017г.Представянето на записа на заповед е свързано с упражняване на правата на платеца по чл. 492, ал. 1 от ТЗ, във връзка с получаване обратно на документа с отбелязване на плащането върху него, а изразът „на предявяване" е един от начините на определяне на падежа - по чл. 486, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 537 от ТЗ в записа на заповед. Запис на заповед, в който падежът е определен едновременно „на предявяване" и „на определена дата" е нищожен съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ. Волята на издателя на процесния запис на заповед несъмнено е била да заплати сумата, за която се е задължил пред поемателя, именно на веднъж вече определения по правилото на т. 4 на чл. 486, ал. 1 от ТЗ падеж. Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, по силата на която издателят обещава безусловно да плати на падежа определена сума на поемателя, като основанието за плащане (каузата) не е елемент от съдържанието на менителничния ефект, нито е условие за действителността на записа на заповед. Когато записът на заповед е редовен - спазена е формата и реквизитите по чл. 535 ТЗ, поемателят разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга. С оглед спазване на установената в чл. 535 ТЗ форма и редовността на записа на заповед, е възникнало валидно менителнично задължение. Посочването на каузалното правоотношение между страните - „причината за неговото издаване" и „какво реално обезпечава" в процесния запис на заповед би опорочило ценната книга.В предходната редакция на ГПК, действаща към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК няма законово изискване за прилагане на договора и приложенията към него, когато ценната книга обезпечава такива. С изменението на ГПК Обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. в чл. 417, т. 10 се създаде изречение, с което се изисква и прилагането на договора, когато е обезпечен с ценната книга.Поради това каузалното правоотношение е разкрито с исковата молба. Районният съд подробно е преценил всички събрани по делото доказателства относно разкритото каузално правоотношение и е приел за доказано, че приложеният запис на заповед от 27.07.2017 г. е издаден във връзка с облигационноправната връзка между страните по делото и по- конкретно като обезпечение на Договор за наем № ДХДЗб77/27.07.2017г. и допълнително споразумение към него. Процесният запис на заповед е издаден на основание чл. 15. ал. 1. т. 3 от Договора за наем. Твърди се, че ответникът не е направил възражения, че ищцовото дружество не е изпълнило договорните си задължения да предостави под наем заявеното оборудване за посочените в приетите по делото писмени наемни периоди. В тази връзка съдът правилно е приел, че ищецът е изправна страна по правоотношението. От приетата по делото ССчЕ се установява, че размерът на вземанията на ищеца, респективно общият размер на задължението на ответника, произтичащо от каузалното наемно правоотношение, включващо главница по фактури и договорна неустойка за забава по чл. 19, ал. 4 от Договора за наем, е в размер на 3 393.02 лв. в т.ч. 1 797.29 лв.- главница и 1 575.73 лв. - неустойка, поради което и с оглед и приетите писмени доказателства е приел за доказани предявените искове. Несъстоятелно е твърдението на въззивника, че има разминаване в сумите по протоколи и задълженията, обективирани във фактури. В действителност правилно въззивника е изчислил сумата от 2683, 43 лв. с ДДС за наем, която сума изцяло кореспондира със сумите по подписаните между страните протоколи, където е посочен наемният период за отдаване на всяко оборудване до датата на връщането му. Пропуснал е обаче задълженията за транспорт, обективирано във фактура •••/27.07.2017, в размер на 96.00 лв. с ДДС и за ремонт, обективирано във фактура №••26.01.2018, в размер на 122.40 лв. с ДДС, поради което общо фактурираната сума в размер на 2 901.83 лв. с ДДС изцяло кореспондира с дължимото по Договора за наем от ответника. Не се представят доказателства за извършено погасяване на съдебно претендираните суми нито в хода на исковото производство, нито в предходен момент. Длъжникът многократно е бил уведомяван за размера на задълженията си към ищеца още преди завеждане на дело за събиране на сумите, както в многобройни телефонни разговори със служители на ищцовото дружество, така и чрез изпратените напомнителни писма от 04.12.2017 г. и 18.01.2018 г., в изпратената от Д.Д., в качеството на служител на „Стройрент“ ЕООД, справка за задълженията и за депозитите на Наемателя в електронно съобщение от 26.03.2018 г., (представена от ответника в отговора на искова молба, както и в изпратената покана за доброволно изпълнение от 31.10.2018 г., в която изрично се посочва, че в случай на неплащане в дадения с поканата срок, „Стройрент“ ЕООД ще начисли съответната неустойка за забава и ще предприеме принудителни действия за събиране на вземането. Предвид липсата на плащания и в дадените срокове за доброволно плащане, дори и на разликата над внесените депозити, за ищеца е възникнал правен интерес да търси по съдебен ред защита на правата си, като инициира заповедно производство за събиране на вземанията си, за което длъжникът е дал повод за завеждане на делото, съгласно изложеното. Несъстоятелни са доводите на въззивника, че ищецът не е представил актуална справка и не е поискал от свидетеля Д.Р. А. плащане на задълженията на К. Т. З., когато е връщал оборудване от негово име, тъй като същият не е задължено лице по Договора, нито пълномощник на Наемателя, а трето такова в правоотношенията между страните по делото, вероятно осъществяващо инцидентно услуги за ответника З. на неизвестно основание. Поради което правилно и мотивирано съдът е уважил изцяло исковата претенция и е присъдил в полза на ищеца направените разноски в пълен размер за заповедното и исковото производство. Несъстоятелен е и довода, че „Стройрент“ ЕООД е било длъжно да "приспадне" едностранно внесените от ответника депозити в общ размер на 570.00 лв. с дължими задължения по Договора за наем, а сведено до абсурд е твърдението за „приспадане"преди издаване на Фактура за наем за текущ период и без да е върнато наетото оборудване. Според чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. До издаване на фактури, в които са обективирани задълженията по Договора за наем и в които е посочен падеж и предвид обстоятелството, че депозитът подлежи на възстановяване/прихващане едва след като изпълни обезпечителната си функция за връщане на оборудването без възражения от страна на наемателя и пълно погасяване на задълженията към Наемодателя (чл. 15, ал. 5 от Договора), не може да се приеме ликвидност и изискуемост на вземанията на страните, респ. не може да бъде извършено прихващане. Наред с горното, прихващането на депозити е уредено в чл.15, ал. 2 от Договора като право, възможност на Наемодателя да прихване едностранно насрещните задължения, в случай че Наемателя има насрещно задължение по договора. Насрещно право в полза на Наемателя (имащ вземане за внесени депозити) в нито един момент не е реализирано, а негово изявление за прихващане никога не е достигало до Наемодателя.Правилно, мотивирано и законосъобразно първоинстанционният съд е изследвал и преценил събраните в хода на производството писмени доказателства. По отношение на представените от ответника такива, а именно депозитна разписка от 05.09.2017 г. за внесен от Д.Р. А., същата е неотносима към предмета и страните по спора. Депозитът е внесен от лицето във връзка със сключен между него ищцовото дружество Договор за наем на строително оборудване ДХД3752/05.09.2017г, като сумата е възстановена на вносителя на 19.05.2020г. Пълномощно от 12.12.2017 г.от управителя на „Маджаров Билд“ ЕООД в полза на ответника не е представяно на ищеца, а и същото не би могло да има отношение към процесното задължение с оглед на това, че упълномощителят изрично е посочил целта на получаването на суми - приспадане на задължения на „Маджаров Билд“ ЕООД по строителен договор с В.Ш.-Р. - трето за наемното правоотношение и процеса лице. Пълномощно per. № 4018 от 22.08.2014 г. по описа на нотариус Светлана Клинкова, per. № 526 от В.Ш.-Р. също е неотносимо към предмета и страните по спора. Издадено е три години преди възникване на процесното взаимоотношение в полза на ответника К. З., но в качеството му на управител на строителна фирма, като правата касаят изрично изброени органи, администрации и дружества за предоставяне на комунални услуги. Правилно съдът приема, че депозитите, внесени от „Маджаров Билд“ ЕООД (в размер на 150.00 лв.) не касаят по никакъв начин процесното правоотношение и страните в процеса, а обезпечават друго каузално правоотношение между „Маджаров Билд“ЕООД и „Стройрент“ ЕООД, по което и към настоящия момент е налице неудовлетворено вземане на ищеца „Стройрент“ЕООД, за което срещу „Маджаров Билд“ ЕООД и М.М. е висящо изпълнително дело № 1687/2023 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, per. № 844 от КЧСИ, с район на действие PC – София, което е видно и от вписания по партидата на дружеството в Търговски регистър запор на дружествени дялове.Правилна, мотивирана и законосъобразна е и преценката на първоинстанционния съд относно Констативен протокол от 26.01.2018 г. за констатиране на щети на част от отдадените под наем и върнати след продължителното ползване стоманени подпори, за които на същата дата е издадена и Фактура №•••26.01.2018г. Възраженията на ответника са недоказани, като при поетапното връщане на многото отдадени като брой елементи, същите са прегледани от представителите на Наемодателя и при започване на месечното приключване на 26.01.2018 г. се издават обобщения констативен протокол и фактура към него. Това е напълно в унисон с чл. 13 от Договора, където не е фиксиран срок за окончателно уреждане на обезщетението за ремонт. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят К. Т. З., чрез пълномощника си адв.П.М., поддържа жалбата си. Въззиваемият „Стройрент“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. В. В., в представено писмено становище оспорва жалбата и поддържа представения отговор. С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК, е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Районният съд е бил сезиран от „Стройрент“ ЕООД с предявен с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено, че К. Т. З., като издател на запис на заповед от 27.07.2017г. дължи на „Стройрент“ ЕООД сумата от 3 393, 02 лева, представляваща, частичен иск по запис на заповед от 27.07.20217г., издаден за сума в общ размер от 4720 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-12.03.2019г. до окончателното плащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 125/15.03.2019г. по ч.гр.д.№ 234/2019г. по описа на Районен съд-С.. По делото от фактическа страна се установява следното: Не се оспорва, че на 27.07.2017г., в град София, между страните по делото е сключен Договор за наем на строително оборудване № ДХД3677/27.07.2017, по силата на който „Стройрент“ ЕООД, в качеството си на наемодател, е предоставил за временно възмездно ползване на К. Т. З., в качеството му на наемател, строително оборудване от своята номенклатура, за което страните подписват допълнително споразумение към договора по образец Приложение №.1, в което се описва оборудването по вид, елементи, наименование, количество, единична цена, стойност, наемни периоди и други характеристики. Допълнителното споразумение и приемо- предаватения протокол към него удостоверяват фактическото предаване на оборудването от наемодателя на наемателя и началото на наемния период. Съгласно чл.5 от договора наемателят се е задължил да заплаща наемната цена в срок от 5 дни от издаване на фактурата, да върне оборудването в добро техническо състояние и без повреди, да предостави на наемодателя обезпечение по договора. Съгласно чл.6 от договора срокът на действието му по отношение на всяко конкретно оборудване се посочва в допълнителното споразумение и издадената фактура. В чл. 7, ал. 1, т.1, б. „а" от договора страните са уговорили, че ако след изтичане на наемния срок ползването на оборудването продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора наемателят и/или негов представител се задължава да представи един и/или няколко от следните видове обезпечения за обезпечаване на всички задължения (съществуващи и бъдещи) на наемодателя по договора, в това число наемна цена, стойност на оборудването, неустойки, разноски и др.", а именно: 1.паричен депозит, 2.безусловна и неотменима банкова гаранция и 3.запис на заповед, а в ал. 4 на същия член е уговорено, че наемателят предоставя обезпеченията за погасяване на всички вземания на наемодателя по настоящия договор до окончателното им събиране в пълен размер. Съгласно чл.1 от договора на 27.07.2017г. между страните е сключено Допълнително споразумение №80040123 към Договора, по силата на което наемодателят е отдал под наем на наемателя за обект „П." следното оборудване: 180 бр. стоманена подпора 2м -3, 6 м и 2 бр. пале 1.20 X 0.90 м., за възмездно ползване, за наемния период от 28.07.2017г. до 27.08.2017 г. (30 календарни дни), което се потвърждава и от подписания между страните Приемо-предавателен протокол №63629 от 27.07.2017 г. За наемния период от 27.07.2017 г. до 27.08.2017 г., както и за услуги по транспорт на наетото оборудване, „Стройрент“ ЕООД е издало фактура №•••/27.07.2017г. за сумата от 428, 57 лв., с включен ДДС, която фактура е заплатена по сметка от наемателя З..След изтичане на наемния период по споразумението на 27.08.2017г., наемателят е продължил да ползва оборудването, със знанието и без противопоставянето на наемодателя, като съгласно чл.7, ал.1, т.1, б.„а", договорът е бил продължен за неопределен срок. За следващите наемни периоди наемодателят е издавал фактури на наемателя, които са били плащани от него. В деня на подписване на договора и допълнителното споразумение в изпълнение на чл.15, ал.1 от договора и за обезпечаване на всички вземания по него на 27.07.2017г. К. Т. З. е издал Запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил срещу представяне на записа на заповед да заплати на „Стройрент“ ЕООД с ЕИК 131550089 сумата от 4720, 00 лева на падежа за плащане-27.08.2017г., като сумата е платима без разноски и без протест в гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ № 273. На 20.09.2017г. страните са сключили второ Допълнително споразумение № 80041402 към договора, по силата на което наемодателят е предоставил на наемателя за възмездно ползване още 40 бр. стоманена подпора 2м. -3.6мМ. за обект „П." за наемния период от 20.09.2017 г. до 20.10.2017г., като се подписан и приемо-предавателен протокол № 65380 от 20.09.2017г. За първоначално уговорения наемен период от 30 дни наемодателят е издал Фактура №•••/20.09.2017г. за сумата от 72.00 лв. с ДДС, платена в брой от Наемодателя. След изтичане на наемния период по споразумението - 20.10.2017 г. наемателят е продължил да ползва оборудването, със знанието и без противопоставянето на наемодателя, като договорът, по отношение и на това оборудване, е бил продължен за неопределен срок. За наема на оборудването по допълнително споразумение №80040123/27.07.2017 г. в периода 01.10.2017 г. до 01.11.2017 г. и за наема на оборудването по Допълнително споразумение № 80041402/20.09.2017 г. в периода 20.10.2017г. до 01.11.2017 г., наемодателят е издал Фактура № •••••••••• от 31.10.2017 г. 372.46 лв. с ДДС, която не е заплатена от наемателя. На 20.10.2017 г. между страните е подписано трето Допълнително споразумение № 80042112 към договора за наем, по силата на което наемодателят е отдал под наем на наемателя за обект „П.", наред с вече отдадените на обекта 220 бр. стоманена подпора 2м -3, 6 м и 2 бр. пале 1.20 X 0.90 м., допълнително нови 120 бр. стоманена подпора 2м -3, 6 м за възмездно ползване за първоначално уговорения наемен период от 20.10.2017г. до 19.11.2017 г. (30 календарни дни), за което е подписан и Приемо-предавателен протокол № 66366 от 20.10.2017г. За наемния период от 20.10.2017 г. до 19.11.2017 г., наемодателят е издал фактура № ••••••••••/20.10.2017 г. за сумата от 216.00 лв. с включен ДДС, която фактура е заплатена в брой от Наемателя. След изтичане на наемния период по споразумението - 20.10.2017 г. Наемателят е продължил да ползва оборудването, със знанието и без противопоставянето на наемодателя, като на посоченото по-горе основание договорът за наем по отношение и на това оборудване, е бил продължен за неопределен срок. За следващите наемни периоди, в които оборудването по трите допълнителни споразумения е ползвано под наем от наемателя наемодателят е издал следните фактури: Фактура №•••/30.11.2017 за сумата от 490.97 лв. с ДДС за наем на оборудването по Допълнително споразумение № 80040123/27.07.2017 г. и Допълнително споразумение №80041402 от 20.09.2017 г. в периода 01.11.2017 г. - 01.12.2017г. и на оборудването по Допълнително споразумение № 80042112/20.10.2017г. в периода 19.11.2017 г. - 01.12.2017 г., Фактура №••/29.12.2017г. за сумата от 641.26 лв. с ДДС, за наема в периода 01.12.2017 г. - 01.01.2018 г., които фактури не са заплатени от наемателя. На 03.01.2018 г. наемателят е върнал на наемодателя цялото оборудване, отдадено по Допълнително споразумение № 80040123/27.07.2017 г., като за връщането е съставен Приемо- предавателен протокол №••03.01.2018г. и Приемо-предавателен протокол № 69007/03.01.2018г. На същата дата е върнато и част от оборудването, отдадено под наем по Допълнително споразумение №80042112/20.10.2017г., а именно 31 бр.стоманени подпори, удостоверено в Приемо-предавателен протокол № 69008/03.01.2018г. На 18.01.2018г. наемателят е върнал още 40 бр. стоманени подпори, отдадени под наем по Допълнително споразумение №80041402/20.09.2017г., за което е съставен приемо-предавателен протокол № 69462/18.01.2018 г. Останалото оборудване, отдадено по Допълнително споразумение №80042112/20.10.2017 г., е върнато на 18.01.2018г. - 85 бр. стоманени подпори, съгласно Приемо-предавателен протокол №••18.01.2018г. и на 12.03.2018г.-последните 4 бр. стоманени подпори, видно от Приемо- предавателен протокол № 70885/12.03.2018г. След преглед на върнато на 03.01.2018 г. и 18.01.2018 г. оборудване наемодателят е констатирал щети по наетото оборудване, подлежащи на ремонт, за което е съставен Констативен протокол от 26.01.2018г. Съгласно чл.13 от договора за наем, ако при връщане на оборудването се установи, че същото е повредено, наемателят се задължава да заплати на наемодателя обезщетение за ремонта на оборудването в посочен от наемодателя размер и срок. За извършения ремонт Наемодателят е издал Фактура №•••/26.01.2018 г. за сумата от 122.40 лв. с ДДС., която не е заплатена от наемателя. За наемните периоди до връщане на оборудването от наемателя, наемодателят е издал следните фактури за наем на оборудване: Фактура №••/31.01.2018 г. за сумата от 160.84 лв. с ДДС, Фактура № ••••••••••/28.02.2018 г. за сумата от 6.72 лв. с ДДС, и Фактура №•••/30.03.2018г. за сумата от 2, 64 с ДДС, които не са заплатени от наемателя. Или общо незаплатени от наемателя са 7 фактури, а именно: 1/ Фактура № •••••••••• от 31.10.2017 г. 372.46 лв. с ДДС; 2/Фактура №•••/30.11.2017 за сумата от 490.97 лв. с ДДС; 3/ Фактура №••/29.12.2017г. за сумата от 641.26 лв. с ДДС; 4/ фактура №•••/26.01.2018 г. за сумата от 122.40 лв. с ДДС; 5/ Фактура №••/31.01.2018 г. за сумата от 160.84 лв. с ДДС; 6/ Фактура № ••••••••••/28.02.2018 г. за сумата от 6.72 лв. с ДДС, и Фактура №•••/30.03.2018г. за сумата от 2, 64 с ДДС или общо дължимата сума по седемте фактури е 1797, 29 лева. Тъй като задълженията по издадените седем фактури, не са заплатени в договорения срок от пет дни от издаването им, съгласно чл. 5, т. 1 от договора наемодателят е изпратил на наемателя по електронната поща, посочена в договора напомнително писмо от 04.12.2017г., на което наемателят З. е отговорил на 06.12.2017г. „Не се тревожете. След 7.12.се прибирам в България и ще Ви наредя плащането“. Тъй като такова не е постъпило наемодателят е изпратил на 18.01.2018г.второ напомнително писмо, както и покана за доброволно изпълнение от 31.10.2018г., в която подробно са посочени дължимите суми по седемте описани фактури, като наемателят е предупреден, че ако не плати задълженията си в 7-дневен срок от получаване на поканата, наемодателят ще претендира и неустойка в размер на 1 135, 62 лева дължима на основание чл.19, г.4 от договора за наем, съгласно която разпоредба наемателят дължи на наемодателят неустойка в размер на 0, 2% върху стойността на дължимата и неплатена сума на ден. Наемателят е предупреден също, че ако не плати задължението си в посочения срок, наемодателят ще предприеме принудителното му събиране. Тъй като плащане не е извършено наемодателят “Стройрент“ ЕООД сочи, че дължимата сума от наемателя е 1 797, 29 лв. за задължения за наем и обезщетение за ремонт, по посочените седем броя фактури, както и договорна неустойка за забава на плащанията по чл.19, т.4 от договора в размер на 1 595.73 лв. за периода от падежа на задълженията по всяка фактура, съгласно чл. 5, т. 1 от Договора за наем до датата на изготвяне на заявлението по чл. 417 ГПК на 08.03.2019 г., поради което е подал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№ 2403/12.03.2019г. срещу длъжника К. Т. З. за сумата от 3 393, 02 лева, дължима по Запис на заповед от 27.07.2017г. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 234/2019г. по описа на Районен съд-С. и е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми, както и за разноските в заповедното производство в размер на 67, 86 лева ДТ и 500 лева адвокатско възнаграждение. По издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 112/2019г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов, по което на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта с отбелязване за издадения изпълнителния лист е връчена на длъжника на 01.03.2023г. Същият в срок е подал възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 60030/14.03.2023г.като е поискал и спиране на изпълнителното производство. С Разпореждане № 60005/28.03.2023г. заповедният съд е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, като му е указал и последиците от не предявяването на иск. Разпореждането е получено от заявителя на 06.04.2023г. и същият в срок на 03.05.2023г. е предявил установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което искът е допустим. От заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ се установява, при извършена справка в счетоводството на „Стройрент“ ЕООД, че на името на К. Т. З. е открита партида, която отразява наличието на задължения на същия към „Стройрент“ ЕООД след 27.07.2017г. в счетоводна сметка 411 Клиенти, аналитична сметка 21561 К. Т. З.. Общият размер на задължението, включващо сбора от главница по фактури и неустойки, дължими на основание чл.19, т.4 от Договора за наем (0, 2% върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане на задължениет по договора) към датата на образуване на заповедното производство -12.03.2019г е 3 393, 02 лева, от които 1797, 29 лева главница и 1595, 73 лева неустойка, изчислена, считано от крайната дата на плащане на съответната фактура до 08.03.2019г., като в табличен вид вещото лице е описало фактурите, дължимите по тях суми, периодите и неустойката за всеки период.Вещото лице е установило още, че от К. Т. З. са заплатени гаранционни депозити, съгласно представената от счетоводството Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка /подсметка 49302 Депозити от клиенти, контрагент 21661 К. Т. З. в общ размер на 570 лева, от които внесени по сметка на 27.07.2017г. 300 лева и в брой на 20.09.2017г.-70 лева и на 20.10.2017г.-200 лева. Вещото лице установява, че с внесените депозитите не е извършено прихващане и не са представени документи същите да са възстановени, като салдото по синтетична сметка /подсметка 49302 Депозити от клиенти, контрагент 21661 К. Т. З. в общ размер на 570 лева. Вещото лице сочи още, че от „Маджаров билд“ ЕООД е извършено плащане на депозит на „Стойрент“ ЕООД на 26.04.2017г. в размер на 150 лева чрез банков превод. Съгласно представената от счетоводството Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка /подсметка 49302 Депозити от клиенти, контрагент 20776 „Маджаров билд“ ЕООД за периода от 01.01.2017г. до 30.11.2023г. салдото по партидата към 30.11.2023г. е 150 лева и за цитирания период няма движение, с изключение на постъпилата на 26.04.2017г. сума. Свидетеля Д.Р. А. твърди в показанията си, че му е известно, че К. З. като предприемач е поел ангажимента да строи къща в П. и тъй като свидетелят е имал камион З. го е наемал за извършване на доставки на строителни материали през 2017-2018г. Известно му е също, че З. е бил наел телескопични подпори от „Стройрент“ ЕООД, които свидетелят е закарал на обекта на 3- 4 пъти през 2017г. Тъй като и в момента работи със „Стройрент“ ЕООД знае, че оборудване не може да се вземе от дружеството, ако няма предварително платен депозит. Свидетелят не може да каже колко точно депозит е платил З. на „Стройрент“, но е умал указания от него да заплаща на дружеството, когато е необходимо и материали, наеми и др. Плащал е строителни материали в магазините, където са ползвали отстъпки, като парите за тях са му давани от З.. Уговорката се него е била да плаща и на „Стройрент“ ЕООД. Свидетелят твърди, че когато е връщал взето от З. оборудване не са му правили възражения. Сочи, че той е подписал за „Предал“ двата приемо- предавателни протоколи от 18.01.2018г. и един протокол от 12.03.2018г. Когато е връщал оборудване служителите го преглеждат и броят и когато има нещо счупено или некачествено го отделят настрана за брак или ремонт, но не си спомня това да се е случвало, когато е връщал оборудване на З.. При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК и правилно е приел, че същият е основателен и доказан. Правилно е приел за неоснователни възраженията на ответника, че представеният запис на заповед не съдържа изискващите се реквизити по чл.535 от ТЗ, тъй като едновременно е посочен падеж на 27.08.2017г. и че сумата е дължима при представяне, което представлява неяснота, кога е дължима и ако сумата е дължима на представяне ищецът не сочи доказателства записът на заповед да е представен на ответника, за да е станала сумата изискуема. Въззивният съд счита, че записът на заповед отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ. Видно от съдържанието му, със записът на заповед, издаден на 27.07.2017г. от К. Т. З., последният че се е задължил безусловно и неотменимо срещу „представянето" на тази ценна книга да плати на „Стройрент“ ЕООД или на негова заповед на датата 27.08.2017г. сумата от 4720 лева. Неправилно жалбоподателя счита, че се касае за различно определени падежи, тъй като записът на заповед изрично съдържа дата на падеж и това е посочената дата 27.08.2017г., който падеж е определен в съответствие с чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ, а записаното “срещу представяне“, необосновано е възприето от жалбоподателя като определяне на друг падеж „на предявяване“ по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 213/22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г., II т. о. и Решение № 105/23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. I т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК се приема, че при издаден запис на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед формалната редовност на менителничния ефект не е опорочена. Изразът "представяне" не е равнозначен на израза "предявяване", чрез който се определя падежът в хипотезата на чл. 486, ал. 1, т. 1 и 2 от ТЗ и не съдържа два начина на определяне на падежа. Представянето на записа на заповед е свързано с упражняване на правата на платеца по чл. 492, ал. 1 от ТЗ, във връзка с получаване обратно на документа с отбелязване на плащането върху него, а изразът "на предявяване" е един от начините на определяне на падежа - по чл. 486, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 537 от ТЗ в записа на заповед. Запис на заповед, в който падежът е определен едновременно "на предявяване" и "на определена дата" е нищожен съгласно чл. 486, ал.2 от ТЗ. Затова именно поради наличието на фиксирана дата, е изключено приложението чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ. Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че в процесния запис на заповед не е посочено какво обезпечава, не е посочено, че обезпечава именно договора за наем и допълнителните споразумения към него. Записът на заповед е едностранна и абстрактна сделка, по силата на която издателят обещава безусловно да плати на поемателя на падежа определена сума, като основанието за плащане(каузата) не е елемент от съдържанието на метнителничния ефект, нито е условие за действителността на записа на заповед. Когато записът на заповед е редовен - формата е спазена и съдържанието отговоря на определените в чл.535 ТЗ реквизити, поемателят- кредитор разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга. Той ще бъде освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, когато издателят-длъжник възразява, че е поел задължение без основание, обуславящо издаването на записа, включително и като гаранция, с твърдения че записът не обезпечава каузално отношение между издателя и поемателя няма установена договорна връзка, но се брани срещу менителничния ефект на записа чрез абсолютни менителнични възражения - неспазване на формата или липса на реквизит от съдържанието на ефекта, пороци които водят до нищожност на записа на заповед, като абстрактна сделка. В този случай поемателят - кредитор по записа е освободен от необходимостта да доказва наличието на вземане по каузална сделка, което да е обезпечено от ефекта, а доказателствената тежест е върху издателя-длъжник. Когато, наред с абстрактната сделка съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед и претенцията на поемателя произтича от каузална сделка, се поражда необходимост от доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение. В този случай, в зависимост от естеството на възраженията поемателят - кредитор следва да докаже съществуването на вземането, т.е. пораждане на задължението по каузалното правоотношение, а длъжникът - погасяването му. В настоящият случай самият кредитор сочи, че записа на заповед обезпечава казуално правоотношение, като от събраните по делото доказателстваа безспорно се установява сключването на договор за наем на строително оборудване, както и допълнителните споразумения към него, в които се посочна конкретното оборудване, които обстоятелства не се оспорват от издателя. Установява се, че „Стройрент“ ЕООД е изпълнил задължението си по договора за наем, като е предоставило на наемателя К. З., уговореното в трите допълнителни споразумения оборудване и е издавал фактури за дължимия наем. Не е спорно също, че наемателят е изпълнявал частично задължението си да заплаща дължимия наем, като са останали незаплатени процесните 7 фактури, а именно: Фактура №••/31.01.2018 г. за сумата от 160.84 лв. с ДДС, Фактура № ••••••••••/28.02.2018 г. за сумата от 6.72 лв. с ДДС, и Фактура №•••/30.03.2018г. за сумата от 2, 64 с ДДС, които не са заплатени от наемателя. Или общо незаплатени от наемателя са 7 фактури, а именно: 1/ Фактура № •••••••••• от 31.10.2017 г. 372.46 лв. с ДДС; 2/Фактура №•••/30.11.2017 за сумата от 490.97 лв. с ДДС; 3/ Фактура №••/29.12.2017г. за сумата от 641.26 лв. с ДДС; 4/ фактура №•••/26.01.2018 г. за сумата от 122.40 лв. с ДДС; 5/ Фактура №••/31.01.2018 г. за сумата от 160.84 лв. с ДДС; 6/ Фактура № ••••••••••/28.02.2018 г. за сумата от 6.72 лв. с ДДС, и Фактура №•••/30.03.2018г. за сумата от 2, 64 с ДДС или общо дължимата сума по седемте фактури е 1797, 29 лева. Тъй като наемателят не е заплатил сумите по фактурите в уговорения в чл.5, т.1 от договора срок от 5 дни от издаването им, наемодателят му е изпратил напомнително писмо на 04.12.2017г., на което наемателят е отговорил на 06.12.2017г. „Не се тревожете. След 7.12.се прибирам в България и ще Ви наредя плащането“, с което фактически е признал задължението си. Въпреки изпратеното му второ напомнително писмо на 18.01.2018г. и последвалата покана за доброволно изпълнение от 31.10.2018г., с която наемателят отново е поканен доброволно да заплати задължението си от 1797, 29 лева в 7-дневен срок, като е предупреден, че в противен случай ще му бъде начислена неустойка по чл.19, т.4 от договора, наемателят не е заплатил дължимата от него сума, поради което основателно наемодателят му е начислил неустойката по чл.19, т.4 от договора за наем. Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ, от което е видно, че от извършената от вещото лице справка в счетоводството на „Стройрент“ ЕООД, на името на К. Т. З. е открита партида, която отразява наличието на задължения на същия към „Стройрент“ ЕООД след 27.07.2017г. в счетоводна сметка 411 Клиенти, аналитична сметка 21561 К. Т. З., като общият размер на задължението, включващо сбора от главница по фактури и неустойки, дължими на основание чл.19, т.4 от Договора за наем (0, 2% върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане на задължението по договора) към датата на образуване на заповедното производство е 3 393, 02 лева, от които 1797, 29 лева главница и 1595, 73 лева неустойка, изчислена, считано от крайната дата на плащане на съответната фактура до 08.03.2019г. Вещото лице е установило също, че от представената от счетоводството Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка /подсметка 49302 Депозити от клиенти, контрагент 21661 К. Т. З. е внесъл депозити в общ размер на 570 лева, от които внесени по сметка на 27.07.2017г.- 300 лева и в брой на 20.09.2017г.-70 лева и на 20.10.2017г.-200 лева. Жалбоподателят поддържа оплаквания, каквито са поддържани и в първоинстанционното производство, че внесените от него депозити не са приспаднати от наемодателя от дължимите суми за наем, след което да бъдат издадени фактури, поради което твърди, че сумите по фактурите са неверни и затова не са платени затова и не дължи неустойка. Съгласно чл.15, ал.5 от договора за наем страните са уговорили, че депозитът и записът на заповед се връщат на наемателя, а банковата гаранция, ако такава е предоставена се освобождаване, след връщане на предоставеното оборудване, подписване на приемо-предавателен протокол за връщане без възражения от наемодателя и пълно погасяване на задълженията на наемателя към наемодателя. В случая след като наемателят не е платил в срок задълженията си за наем и ремонт по издадените фактури не е налице основание за връщане на депозита. Не е предвидено и същият да бъде приспаднат от задължението за наем при издаване на фактурите, тъй като служи за обезпечение на вземането на наемодателя. В случая не е налице хипотезата на чл.103 от ЗЗД, съгласно която, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Вземането на наемателя за депозита не е изискуемо към момента на издаването на фактурите за задълженията му за наем, за които е известен падежа(в срок от 5 дни от издаването), докато депозитът ще стане изискуем, т.е. ще подлежи на възстановяване при условията на чл.15, ал.5 от договора, след като изпълни обезпечителната си функция за връщане на оборудването и заплащане на задълженията по договора за наем. На същото основание абсолютно несъстоятелно е и възражението, че не е приспаднат в издадените от наемодателя фактури и внесения депозит от трето лице-„Маджаров билд“ ЕООД, с когото „Стройрент“ЕООД е имало сключен договор за наем на строително оборудване № ДХД3520/25.04.2017г., представен по делото, от преди сключване на процесния договор с К. З.. Липсва каквото и да е основание жалбоподателят да претендира приспадане на депозит, внесен от трето лице. От представеното от жалбоподателя пълномощно, с което М.Я.М., като управител на „Маджаров билд“ ЕООД го е упълномощил да получи от с“Стройрент“ ЕООД всички депозити по наето от него оборудване, не се установя внесените от упълномощителя депозити да се предоставят на упълнощения. Още повече, че внесените от третото лице депозити не са изискуеми, тъй като видно от представения по делото изпълнителен лист от 29.05.2018г. „Маджаров билд“ ЕООД е осъден да заплати на „Стройрент“ ЕООД суми по издаден запис на заповед и е образувано изп.дело 1687/2023г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег.№ 844 и район на действие СГС, по което е наложен запор. Неоснователно е и оплакването в жалбата, че наемодателят не е възразил при връщане на оборудването от св.Д. А., за което са подписани три приемо-предавателни протоколи–два от 03.01.2018г. и 1 един от 18.01.2018г., а е направил това по-късно с констативния протокол от 26.01.2018г. Съгласно чл.13 от договора за наем, ако при връщане на оборудването се установи, че същото е повредено наемателят се задължава да заплати на наемодателя обезщетение за ремонта в посочен от наемодателя размер и срок. От показанията на св.Д. А. се установява, че той с камиона си е върнал на наемодателя наетото от З. оборудване и е подписал предявените му три приемо- предавателни протоколи от 03.01.2018г. и от 18.01.2018г., но не си спомня, когато е връщал оборудването на З. дали е имало оборудване за ремонт. Въззиваемият сочи в отговора, че при връщане на многото отдадени под наем елементи общо 340 стоманени подпори същите са прегледани при месечното приключване на 26.01.20218г. и тогава е издаден обобщения констативен протокол и фактура към него за ремонт на оборудването на основание чл.13 от договора. При получаване на фактурата за ремонта №•••/26.01.2018г. жалбоподателят не е възразил срещу констативния протокол, и в отговора и жалбата не твърди, че не е имало повредени елементи от наетото оборудване, поради което оплакванията му в жалбата са неоснователни. По изложените съображения правилно районният съд е приел, че предявеният от „Стройрент“ ЕООД установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК срещу К. Т. З. е основателен и доказан и го е уважил, поради което като правилно решението му ще следва да бъде потвърдено. Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 960 лева за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното С.ският окръжен съд