Решение № 181 от 6.2.2019 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2403/2018 г.

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК във връзка с чл.144 ал.1 и чл.107 от ДОПК, във връзка с чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Жалбоподателят „С.“ АД – Пловдив с ЕИК 115849131 и адрес – град Пловдив, район „Северен“, булевард „Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3, представлявано от Н.Б., е оспорил акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ - 682/25.04.2018 година, издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Н., мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Н. (лист 13 - 16). С АУЗД на жалбоподателя е определена такса върху битовите отпадъци (ТБО) за 2014 година, 2015 година и 2017 година, както и данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2017 година по подадени декларация № 64149/30.06.2010 година и декларация 3367/30.06.2010 година (лист 20 - 25), както и коригираща декларация вх. № ДК 14039049/10.02.2016 година (лист 26 - 30) за поземлен имот, разположен във вилно селище „Е.“, землището на село Е., община Н. – „сервизен център“, пететажна нежилищна сграда с разгърната застроена площ от 1020 м². Жалбоподателят твърди, че АУЗД е нищожен, издаден при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалноправни норми. Изтъква, че актът е необоснован, защото в него липсват факти, установяващи дължимостта на определената ТБО, тъй като не е посочена декларацията, въз основа на която е извършено определянето на таксата и данъка. Поддържа, че в сумата на ТБО не са различими отделните компоненти, а това води до невъзможност за проверка на констатациите на издателя на акта Иска се отмяна на АУЗД. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Изпраща писмено становище по съществото на спора. Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, от фактическа страна приема следното. Между страните няма спор, че жалбоподателят е собственик на поземлен имот, разположен във вилно селище „Е.“ – „сервизен център“, пететажна нежилищна сграда с разгърната застроена площ от 1020 м², построена през 1985 година и придобита от дружеството през 2004 година, съгласно подадени декларации по ЗМДТ (лист 20 стр. 2 - 22). Придобитата сграда е декларирана от купувача пред Община Н. с декларация № 64149/30.06.2010 година и декларация 3367/30.06.2010 година (лист 20 - 25). Тези декларации са коригирани с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14039049/10.02.2016 година (лист 26 - 30). С коригиращата декларация собственикът е изменил (намалил) размера на РЗП на сградата; декларирал е, че не е бил извършван основен ремонт на обекта, че той разполага с отоплителна и климатична инсталация, че е шумоизолиран и обзаведен с луксозни декоративни елементи; изменил (намалил) е отчетната стойност на обекта от 2 373 488, 93 лева на 754 765, 37 лева. В раздела за служебно попълване на информация на първоначалната декларация е посочено, че имотът е разположен в местен курорт; отстои до 1 км от републиканска пътна мрежа, ж.п. гара, въздушни или морски пътища; разположен е спрямо строителните граници на населеното място – зона I категория и представлява УПИ. Същите факти не са отразени в коригиращата декларация, но между страните няма спор в тази насока. За установяване точния размер на задълженията на дружеството за конкретния имот, от общинската администрация е изготвено служебно удостоверение за данъчна оценка на декларираната сграда. Данъчната оценка е определена на 341 059, 20 лева (лист 19). С процесния АУЗД, главен експерт в отдел „МДТ“ при Община Н. е установил задълженията на „С.“ АД за ДНИ и ТБО по първоначалните декларации и коригиращата декларация, подадена от името на дружеството – номерът и датата на съответната декларация са посочени в АУЗД към съответния данъчен период. Задълженията на търговеца са определени в общ размер – 31 057, 10 лева, както следва: ДНИ – за 2017 година в размер на 1 358, 58 лева – главница и 89, 63 лева - лихва; ТБО – за 2014 година - 12 816, 84 лева главница и 4 752, 06 лева лихва, а след приспадане на внесената сума от 10, 89 лева – общо 17 558, 01 лева; за 2015 година - 12 816, 84 лева главница и 3 446, 04 лева лихва и за 2017 година – 4075, 73 лева главница и 268, 89 лева лихва. За определената ТБО по делото е приложена обяснителна записка, съставена от издателя на АУЗД (лист 168). Актът е връчен на жалбоподателя по пощата на 02.05.2018 година (лист 16 и 18) и е обжалван пред началника на отдел „МДТ“ при Община Н., изпълняващ функциите на решаващ орган в общинската администрация на 16.05.2017 година, като жалбата е изпратена по пощата (лист 9 - 12). Решаващият орган не се е произнесъл в срока по чл. 155 ал.1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, във връзка с чл. 4 ал.1 и чл. 9б от ЗМДТ. В съдебното производство от ответника е представена преписката по издаването на АУЗД. От нея се установява, че за 2014 година, 2015 година и 2017 година Общински съвет – Н. (ОбС) е одобрявал план – сметки за дейността „Чистота“, за съответната календарна година. Размерът на ТБО – за нежилищни имоти на юридически лица (както е прието в АУЗД), определен през 2014 година, не е бил променен през 2015 година и през 2017 година – той е бил в размер общо 5, 4 ‰ върху отчетната стойност на съответния обект (3, 4 ‰ – за сметосъбиране и сметоизвозване, 1, 6 ‰ – за поддържане на територии за обществено ползване и 0, 4 ‰ – за обезвреждане на отпадъци, изграждане и поддържане на депо (лист 31 - 36). Представени са заповеди по чл. 63 ал.2 от ЗМДТ на кмета на общината, с които са определени (поотделно за всяка година) конкретните райони на територията на община Н., включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които се извършва сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване (лист 37 - 66). Ответникът е представил актове за публична общинска собственост, в които са описани поземлени имоти – „сметище“, съставляващи доказателства, че на територията на общината функционира депо за битови отпадъци (лист 80 - 87). В преписката се съдържат и доказателства – справки за закупени дълготрайни материални активи (ДМА) за общинското предприятие „Благоустройство, комунално стопанство и озеленяване“ (ОП „БКСО“), от които се установява, че предприятието разполага с товарни камиони и автомобили – сметосъбирачи, както и че е закупило кофи, контейнери и чували за смет през 2013 – 2017 година (лист 93 - 100). Представено е и доказателство, че самото ОП „БКСО“ е създадено през 2016 година с решение № 336 по протокол № 11/24.11.2016 година на ОбС за осъществяване на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на териториите за обществено ползване (лист 101 - 102). С административната преписка са представени доказателства за извършено механизирано сметосъбиране и извозване на битови отпадъци, събрани от контейнери на общината, разположени в близост до поземления имот, в който е имота на дружеството – жалбоподател. За отчитане на извършената работа са представени пътни листове на автомобилите на общината, осъществявали дейността през 2014 – 2015 година и през 2017 година в обхвата на територията до ваканционно селище „Е.“, обозначен като „района на Е.“ или с равнозначни съкратени изписвания „р-на на Е-те“, „Е-ните р-на“, „Е. р-на“, „Е-ните района“, „Е.“ и т.н. (лист 475 – 1376). Представени са доказателства за списъчния състав на общинските служители, ангажирани с поддържането на чистотата в района на град С.В и селище „Е.“ и от тях се установява, че на работа са били назначени „озЕ.ли“ и „метачи“, на които е било възложено извършването на работата по утвърден график – работници, които непосредствено отговарят за тази част от услугата, за която е дължима таксата (лист 306 – 328). Специално за 2017 година са представени и графици за отчитане на явилите се на работа служители по поддържане на чистота в района, от които се установява, че са били отчитани работни смени на „метачи“ и „озЕ.ли“, т.е. налице са косвени доказателства за извършването на поддръжка на териториите за обществено ползване в района на ваканционното селище. Тези графици не са оспорени от жалбоподателя по делото (лист 329 - 337). С решение № 610 по протокол № 20/12.05.2016 година ОбС – Н. е одобрил проект за ПУП – ПРЗ на ваканционно селище „Е.“, с който са образувани квартали от № 1 до № 17 при конкретни градоустройствени показатели. Имотът на жалбоподателя е разположен в границите на ваканционното селище, селищно образувание - урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ. Като доказателство за компетентността на издателя на административния акт са представени резолюция № МДТ – 682/25.04.2018 година на началника на отдел „МДТ“ в Община Н., с която Еленка Станчева – орган по приходите – е определена да извърши проверка на жалбоподателя, за установяване на задължения по данни от подадена декларация, както и доказателство, че Станчева е главен експерт в отдел „МДТ“ на Община Н. (лист 17 и 68). При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното. Оспорването е допустимо. Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на акта. За АУЗД е предвидена възможност за съдебен контрол. Жалбата срещу АУЗД е изпратена на 16.05.2018 година по пощата и е постъпила в Община Н. на 17.05.2018 година. В съответствие с чл. 146 от ДОПК, издателят на акта е следвало до окомплектова преписката в срок до 31.05.2018 година (първият работен ден след 24.05.2018 година, когато изтича срока). От своя страна, решаващият орган в административното производство е следвало до се произнесе до 31.07.2018 година, по аргумент от чл. 155 ал.1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, но не го е сторил. Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на 03.08.2018 година в срока по чл. 156 ал.5 от ДОПК, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Относно компетентността и формата на АУЗД. Според чл. 4 ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4 ал.1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл.4 ал.3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. АУЗД е издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” в Община Н., съобразно правомощията, предоставени със заповедта на кмета на общината Оспореният акт е издаден по реда на чл.107 ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава АУЗД, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай, актът е издаден след като е установено, че жалбоподателят не е заплатил в срок задълженията си за ТБО и ДНИ по отношение на процесния имот. АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити на писмения административен акт, посочени в чл. 59 ал.2 от АПК. Предвид изложеното, обжалваният АУЗД е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По делото няма спор относно площта на имота, собственост на жалбоподателя. Не се спори по неговите характеристики и местоположение, по които са определени задълженията на „С.“ АД за ТБО и ДНИ. Спори се по обосноваността на акта – възможността да се установи за кой (конкретен) имот е определен ДНИ, както и по реалното доставяне на услугите, представляващи отделните компоненти на ТБО, съответно – по дължимостта на таксата. За задължението за ДНИ Съгласно чл. 11 ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. „С.“ АД е собственик на сервизния център, описан в декларация № 64149/30.06.2010 година, декларация 3367/30.06.2010 година, както и коригираща декларация вх. № ДК 14039049/10.02.2016 година, поради което дължи данък за сградата. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че от АУЗД е невъзможно да се установи за коя сграда е определен данъка. В акта – в третата вертикална колона от ляво – надясно (лист 14), озаглавена „Декларация“, изрично са вписани (с номер и дата на подаване) декларациите, по които дружеството е обявило пред местната администрация факта на придобиването на сградата, както и нейните характеристики. Декларациите са приложени в преписката и от тях по недвусмислен начин се установява за кой обект е определен данъка. Имотът е разположен във ваканционно селище „Е.“. Този факт е деклариран от жалбоподателя в подадената първоначална декларация и не е променян с коригиращата, послужила за основа при определяне на дължимата такса. Съгласно чл. 22 от ЗМДТ (в приложимата му редакция, действала в периода 2017 година), Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Нормата на чл. 21 ал.1 от ЗМДТ предвижда че, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 14 за определяне на размера на местните данъци, издадена от ОбС, определя размера на дължимия ДНИ за 2017 година – 1, 8 ‰ върху данъчната оценка. В конкретния случай, ДНИ за 2017 година е определен въз основа на данните от коригиращата (последна поред) декларация от 10.02.2016 година, подадена от „С.“ АД, в която отчетната стойност на сградата е 754 765, 37 лева. В служебно изготвената данъчна оценка на обекта, стойността на сградата е определена на 341 059, 20 лева (лист 19). Така, съгласно приложимата норма на чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ, основата за определяне на данъка е сумата от 754 765, 37 лева. Най – просто аритметично изчисление сочи, че 1, 8 ‰ от 754 765, 37 лева съставлява 1358, 577… лева, т.е. 1358, 58 лева със съответното закръгляне до една стотинка, какъвто е и размера на дължимия данък, посочен в АУЗД. В тази част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Относно задълженията за ТБО. Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в насЕ. места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. С оглед посочените разпоредби, за да бъде дължима ТБО, за всяка една от услугите е необходимо да бъде доказано от ответника наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки – принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите, компоненти на таксата. Съгласно чл. 67 ал.1 – 2 от ЗМДТ (в редакцията му към 2014 – 2015 година и 2017 година), размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. ОбС – Н. е приемал ежегодни решения, с които, на основание чл. 66 ал.1 от ЗМДТ, е определял размера на дължимата ТБО. За 2014 година ТБО за нежилищни имоти е 5, 4 ‰, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 3, 4 ‰, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 1, 6 ‰, за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо – 0, 4‰. За 2015 година ТБО е също е 5, 4 ‰, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 3, 4 ‰, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 1, 6 ‰, за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо – 0, 4 ‰. В решенията е посочено, че основата, върху която се определя таксата за жилищните имоти, е „данъчната оценка“ на имота, а за нежилищни имоти – „върху отчетната стойност на обекта“ (както е прието и в АУЗД). Съгласно чл. 24 ал.1 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Н. (Наредба № 11), когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Доколкото за 2015 година размер на ТБО не е бил определян изрично, приложими са останали промилите за предходната календарна година (лист 709). В решенията е посочено, че основата, върху която се определя таксата, е „данъчната оценка“ на имота – за жилищните имоти, а за нежилищни имоти (какъвто е процесния) – „върху отчетната стойност на обекта“ Отчетната стойност на сградата на „С.“ АД през 2014 – 2015 година е била 2 373 488, 93 лева, а през 2017 година - 754 765, 37 лева. От доказателствата, че общината е разполагала с депо за битови отпадъци през 2014 – 2015 година и през 2017 година (актовете за публична държавна собственост), съдът прави извод за дължимостта на тази част от таксата, която е свързана с услугата „обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо“. От ответника по делото са представени достатъчно доказателства за редовното целогодишно извършване на сметосъбиране и сметоизвозване в района на в.с. „Е.“, в който е разположена и процесната сграда на жалбоподателя – от съдържанието на представените пътни листове се установява по несъмнен начин, че ответникът, чрез специално назначени служители, е извършвал по график събирането и извозването на боклука до сметището на общината. Не са представени, обаче, безспорни доказателства за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в района на в.с. „Е.“ през 2014 – 2015 година, която дейност съставлява друг компонент на ТБО. Действително, по делото е представено доказателство за списъчния състав на общинските служители, ангажирани с поддържането на чистотата в района на имота на жалбоподателя през цитираните две години и от това доказателство се установява, че на работа са били назначени „озЕ.ли“ и „метачи“, на които е било възложено извършването на работата. За фактически извършваната дейност от тези служители – в частта „поддържане на териториите за обществено ползване“ ответникът не е представил доказателства и не е направил относими доказателствени искания, въпреки че, по аргумент от чл. 170 ал.1 от АПК, доказателствената тежест за установяване на конкретните обстоятелства е възложена върху него. Не са представени протоколи за отчитане на извършената работа (напр. за метене, миене на улици или пространства около контейнери, озеленяване и отстраняване на изсъхнала растителност и др.), доклади от проверяващи служители, графици за явяване, с които да се констатира факта на поддържането на чистотата в съответните площи и обема на извършената работа, наблюдавана при проверката и т.н. Затова, настоящият съдебен състав прави извод, че в обхвата на имота, за който е определена ТБО са били доставяни услугите „сметосъбиране и сметоизвозване“, както и „поддържане на депо за битови отпадъци“, но не и „поддържане на територии за обществено ползване“ през 2014 година и през 2015 година. Съответно – за 2017 година съдът приема, по представените графици за явяване на работа на сменен режим, че ответникът е осъществявал дейността по поддържане на териториите за обществено ползване в района на ваканционно селище „Е.“. Предвид изложеното, съдът приема, че размерът на ТБО за 2014 година и 2015 година следва да бъде редуциран с размера на сумата, определена за услугата „поддържане на територии за обществено ползване“. Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че задължението за ТБО в АУЗД е определено общо, а не по отделните му части, което го прави трудно проверимо. Въпреки това, в преписката се съдържа механизма, по който таксата е определена – в това число и размера на отделните й компоненти, а това обстоятелство прави констатациите в АУЗД достъпни за контрол по законосъобразност. Отделното посочване на сумите, съставляващи елементите на цялата ТБО е въпрос на коректно отношение на общинската администрация към гражданите и търговците на територията на общината. От пестеливото съдържание на АУЗД не може да се приеме, че такова отношение е налице. Липсата на разделно посочване на размера на компонентите на ТБО, обаче, не може да бъде основание за отмяна на АУЗД. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУЗД не присъстват фактическите основания за определяне на ТБО. Основания са посочени, макар и накратко, а отделно такива се съдържат и в административната преписка, приложена по делото. В теорията и в съдебната практика се приема за напълно допустимо фактическите основания на административния акт да не се съдържат в текста му, ако е възможно те да бъдат извлечени от административната преписка към него. Така е процедирал и издателя на АУЗД, като е представил с преписката фактическите основания за определяне на таксата. Съгласно чл. 71 т.1 от ЗМДТ (в редакцията ѝ към периода на възникване на задълженията), не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Текстът на закона не поставя допълнителни условия към потребителите, за да ползват това свое право. Съдът приема, че оспореният АУЗД, е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, в частта, в която са установени задължения за „поддържане на територии за обществено ползване“, компонент от ТБО за 2014 – 2015 година, тъй като е установено задължение за услуга, която реално не е била предоставена от Община Н. в района на ваканционно селище „Е.“. Така за 2014 година задължението на жалбоподателя следва да бъде намалено с 1, 6 ‰ – 3797, 58 лева, а за 2015 година, на същото основание - със сумата от 3797, 58 лева, начислени за поддържане чистотата на територии за обществено ползване (лист 168). Дължимата ТБО за 2014 година е общо 9019, 26 лева (3, 4 ‰ + 0, 4 ‰), а за 2015 година също – 9019, 26 лева (3, 4 ‰ + 0, 4 ‰). Различният размер на главниците, дължими за отделните периоди, води до различен размер на дължимите лихви върху тях. За 2014 година, вместо лихва 4752, 06 лева, жалбоподателят дължи лихва 3269, 48 лева, а за 2015 година, вместо лихва 3446, 04 лева, лихва в размер на 2253, 42 лева. За 2017 година, въз основа на събраните доказателства – присъствени графици за явяване на работа (при сменен режим) на служителите, ангажирани с поддържането на чистотата в териториите за обществено ползване – метачи и озЕ.ли – съдът прави извод, че този компонент от ТБО е дължим от жалбоподателя, защото реално е бил предоставян от ответната община. За тази година издателят на АУЗД е отчел и обстоятелството, че отчетната стойност на сградата е изменена от „С.“ АД с коригираща декларация. Така таксата е определена върху актуалната отчетна стойност на обекта. Съдът не установи изчислителна грешка при формирането на ТБО за 2017 година, а жалбата се явява неоснователна – в тази си част. Изходът от оспорването обуславя разпределяне на разноските по делото между страните съобразно уважената част от жалбата (уважени 24, 51 %). В конкретния случай, жалбоподателят е представил единствено доказателство за заплатена държавна такса в размер на 50 лева (лист 8), от които разноски следва да му бъдат присъдени 12, 26 (дванадесет лева и двадесет и шест стотинки) лева. Възнаграждението на процесуалния представител на ответника следва да се определи по реда на чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 1297 (хиляда двеста деветдесет и седем) лева – юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното, на основание чл. 9б във връзка с чл. 4 от ЗМДТ и чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът