РЕШЕНИЕ

№ 445

гр. Казанлък, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510103293 по описа за 2024 година Гражданско дело № 3293/2024 г. е образувано по искова молба от М. И. И., ЕГН •••••••••• гр. К., ул. „•••••••••••“ •••, •••, чрез адв. Г. Д. М., като управител на ЕАД М., АК-С.З. срещу: „•••••••••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••••• гр. К., ул. „•••••••••••“ •••, представлявано от управителя М.И.М. с правно основание: искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ, връзка с чл.225 ал.1 от КТ.

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че по силата на трудов договор № •••••••••••г., сключен на •••••••••••. в гр. К., на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ във връзка с чл.70 ал.1 от КТ между него, като служител и „•••••••••••“ ЕООД, ЕИК •••••••••••, представлявано от управителя М.И.М., като работодател, изпълнявал длъжността „търговски представител“, с място на работа гр. К., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000, 00 лева и допълнително трудово възнаграждение - по 0.6% за всяка година трудов стаж и професионален опит. През годините с общо 17 допълнителни споразумения към трудовия му договор неколкократно било увеличавано основното му месечно трудово възнаграждение. С последното допълнително споразумение •••7/•••••••••••. месечното му брутно трудово възнаграждение било 4 855, 00 лева.

Твърди, че до •••••••••••. включително отговорно изпълнявал възложената му работа, бил лоялен и коректен служител. От •••••••••••. до •••••••••••. /дата до дисциплинарното ми уволнение/ изпълнението на трудовите му задължения било възпрепятствано от г-н К. Г.ев /пълномощник на ответното дружество/.

Сочи, че на •••••••••••. сутринта получил обаждане от служител на фирмата, която охранявала търговския обект на дружеството в гр. К., ул. „•••••••••••“ •••, че се е включила алармата и след като от СОТ посетили обекта, установили, че имало нерегламентиран достъп в него. Когато отишъл на обекта, полицията била там, от съседния магазин подали сигнал на 112, че непознат за тях човек разбива търговския обект. Собственикът на помещението също бил извикан от служителите на съседния магазин /който също бил негов/, за да го информират за извършеното посегателство върху собствеността му. При пристигането си в обекта, видял непознати за него хора, под надзора на г-н К. Г.ев, племенник и пълномощник на управителя на ответното дружество, да изнасят стока от него и да я товарят в бус. Попитал г- н Г.ев: „Е как така..., няма ли да направим ревизия?“. Лаконичният му отговор бил: „Не“, след което бил подложен на словесна и вербална атака от негова страна в присъствието на служители от съседния магазин, която на 29.08.2024г. прераснала в заплаха по телефона. След като помещението било „ошушкано“ - всичко било изнесено от него без ревизия: стока, инвентар, документи, лични вещи на служителите, пари, касови книги, касов апарат, компютър и друга техника, пълномощникът на „•••••••••••“ ЕООД, заедно с доведените от него лица, се качили по колите и буса и си тръгнали.

След едноседМ. неведение и изчакване, без никакви писмени или устни указания от страна на работодателя къде, как и по какъв начин ще осъществява трудовите си задължения, на •••••••••••. подал до „•••••••••••“ ЕООД три заявления по чл.327 ал.1 т.3 от КТ с еднакво съдържание на следните адреси:

• гр. К., ул. „•••••••••••“ ••• /адреса на управление на дружеството вписан в Търговския регистър към Агенция по вписвания и непроменен и понастоящем/;

• гр. В., ул. „Х•••••••••••••••••••••• - пост, адрес на управителя на „•••••••••••“ ЕООД - М.И.М. - гр. ••••••••••••••••••••••“ •••05 /офиса на г-н К. Г.ев, пълномощник на дружеството.

Първата и втората пратки, изпратени чрез куриерската фирма „•••••••••••“ АД били върнати като неполучени, но третата пратка била получена на •••••••••••., видно от подписа положен на обратна разписка на получателя по товарителница № ••••••••••• срещу „приел“.

На •••••••••••. чрез куриерска фирма „•••••••••••“ АД получил искане за предоставяне на писмено обяснение с изх.№ 001/•••••••••••., подписано с електронен подпис от М.М. - управител на ответното дружество. Подателят на пратката било „•••••••••••“ ЕООД, с управител Й.Г.. Писмените обяснения, написал и изпратих на •••••••••••. със същата куриерска фирма до адреса на управление на „•••••••••••“ ЕООД в гр. К., ул. „•••••••••••“ •••. Пратката му била върната от „•••••••••••“ АД на •••••••••••. като непотърсена. Тези писмени обяснения изпратил на •••••••••••. и на адреса на ел. поща, посочен в самото искане и на общия чат в Телеграм.

Сочи, че на следващия ден •••••••••••. получил пратка с писмо от работодателя чрез упълномощения от него адвокат Л. Х. да предостави в срок писмени обяснения по чл. 193 ал.1 от КТ на посочения в самото писмо адрес /на адвоката/. Към писмото било прикрепено изрично адвокатско пълномощно, подписано с електронен подпис на управителя на „•••••••••••“ ЕООД. На •••••••••••. изпратил чрез куриерска фирма „•••••••••••“ АД писмените си обяснения на указания адрес на пълномощника /адв. Х./ на ответното дружество.

На •••••••••••. изпратил ново заявление за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.327 ал.1 т.3 от КТ чрез куриерска фирма „•••••••••••“АД както до упълномощения адвокат Х., така и до пълномощника на „•••••••••••“ ЕООД: г-н К. Г.ев, получена и от двамата на •••••••••••., видно от обратна разписка товарителница ••••••••••• и от обратна разписка товарителница •••••••••••••• издадени от „•••••••••••“ АД.

На •••••••••••. чрез куриерска фирма „•••••••••••“ АД му била връчена Заповед за прекратяване на трудов договор № •••••••••••г. издадена на •••••••••••., на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ /дисциплинарно уволнение/ във връзка с чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ, подписана от управителя на дружеството.

До настоящия момент вследствие на незаконното му дисциплинарно уволнение все още бил безработен, не му били изплатени заплатите за м. юли и м. август, за м. септември и за м. октомври /до •••••••••••./.

Счита, че уволнението му със Заповед за прекратяване на трудов договор № •••••••••••г. изд. на •••••••••••. от управителя на „•••••••••••“ ЕООД било незаконно и следвало да бъде отменено, поради следното:

• счита, че още на •••••••••••. на основание чл.327 ал.1 т.З от КТ е прекратил трудовия си договор без предизвестие. На осн. чл.335 ал.2 т.З от КТ трудовият договор се прекратява автоматично от момента на получаване на писменото изявление на работника за прекратяване на договора. В този случай заповедта на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение имала само констативен характер и се издавала в изпълнение на задължението му по чл.128а ал.З КТ. Неиздаването й не опорочавало прекратяването на трудовото правоотношение. Дори да допусне, че на •••••••••••. на основание чл. 327 ал.1 т.З от КТ не е прекратил трудовия си договор без предизвестие, то сторил това на •••••••••••. Предвид горното веднъж прекратено трудовото правоотношение нямало как повторно да се прекрати с издадената на •••••••••••. от управителя на ответното дружество заповед за прекратяване на трудов договор № •••••••••••г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, получена от него на •••••••••••.

• описаните фактическите обстоятелства, свързани с вменените му в процесната заповед за дисциплинарно уволнение нарушения, не отговаряли на действителното положение. Подробно, ясно и точно описал изисканата информация в предоставените на работодателя писмени обяснения. Въпреки това, същият ги изопачил и преекспонирал в свой интерес:

• по т.1. от заповедта: Паролите за достъп до платформите, през които се осъществявали онлайн поръчки към доставчиците на дружеството сменял периодично /веднъж на няколко месеца/ с цел сигурност. Само той отговарял за зареждането на стока от тези контрагенти на дружеството. На •••••••••••. паролите не били променяни. Това било направено в по-ранен период. При поискване от г-н Г.ев, винаги му предоставял паролите. Но нито към •••••••••••., нито към •••••••••••., нито пък по-късно той или управителят на дружеството са му ги искали.

На •••••••••••. на телефонните обаждания към телефона за контакт със, , •••••••••••“ ЕООД /служебен телефон/, който се намирал в обекта, отговарял през работно време бившият служител на дружеството М. Ю.. На •••••••••••. след като г-н Г.ев разбил и изнесъл всичко от обекта, пренасочил повикванията от служебния номер към неговия, тъй като вече нямало как да дава информация на контрагентите. Отнет му бил достъпа до Опън карт, Зерон, банка, стока и търговския обект и бил в неведение какво планира да прави пълномощникът на управителя.

Твърди, че нито на •••••••••••, нито на •••••••••••. е уведомявал по какъвто и да е начин собственика на помещението, че вече няма да се работи там. Не е поставял цитираното в процесната заповед за уволнение съобщение на интернет сайта на дружеството.

На •••••••••••. на телефона му нито управителя, нито пълномощника му г-н К. Г.ев са му звънели.

-по т.2. от заповедта: Когато отишъл на обекта, непознати за него хора, под надзора на г-н Г.ев изнасяли стока от него, която товарили в бус. След като от обекта всичко било взето без ревизия: стока, инвентар, документи, лични вещи на служителите, пари, касови книги, касов апарат, компютър и друга техника, било несъстоятелно твърдението, че в него има липси /парични и имуществени/, неустановени по надлежния ред преди разбиването му и опазването му от пълномощника на ответното дружество. В обяснението си посочил, че последно видял електрическия генератор в обекта в помещението, в което се държали празните кашони. На •••••••••••. не му били предавани пари, от когото и да е от двамата служители.

-по т. 3 от заповедта: На •••••••••••. интернет магазинът работил.

Служителите В. И. и М. Ю. осъществявали текущите си трудови задължения на работното си място в гр. К., ул. „•••••••••••“ •••, където се намирал търговският обект /магазина и склада/ на „•••••••••••“ ЕООД. Той от своя страна изпълнявал ежедневните си задължения: поръчвал стока от Европа, за да зареди с нея сайта, тъй като отговарял за зареждането на онлайн магазина със стоки от Европа, за намирането на транспортни фирми, които да доставят стоките до обекта, както и прави разплащания по фактурите за закупените стоки, ДДС, СОТ, фактури към счетоводство, ток, интернет, осигуровки и всякакви други текущи разходи.

Не бил поставял съобщение на интернет сайта на дружеството, и/или на входната врата на обекта /склад и магазин/. Не е предавал неясна и невярна информация на клиенти и контрагенти на дружеството, не бил иззел касовата наличност от служителите В. И. и М. Ю.. Що се касаело до електрогенератора, още в писмените обяснения посочил, че бил в обекта. След разбиването на обекта и изнасянето на всичко находящо се в него от пълномощника на ответното дружество и неговите помощници без извършена по надлежния ред ревизия, било недопустимо да му се вменява нарушение по чл. 187 ал.1 т.9 от КТ „увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства.“ Моли съда да постанови съдебно решение, с което: - Да признае уволнението му, извършено със Заповед за прекратяване на трудов договор № •••••••••••г. изд. на •••••••••••. от управителя на „•••••••••••“ ЕООД за дисциплинарно уволнение за незаконно и да го отмени.

• Да осъди ответното дружество да му плати обезщетение за срок от 6 месеца - времето през което останал без работа поради уволнението, считано от •••••••••••. до приключване на съдебното дирене - в размер на 29 130 /двадесет и девет хиляди сто и тридесет/ лева, равняващо се на сбора от 6 брутни трудови възнаграждения, всяко от които по 4 855 лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Счита предявената искова претенция за допустима, но изцяло неоснователна Счита исковата молба е нередовна. Счита исковата молба за изцяло неоснователна. Счита, че наложеното наказание - дисциплинарно уволнение, наложено със заповед от ••••••••••• г. било законосъобразно и правилно наложено, съобразено с вида и тежестта на допуснатите нарушения от страна на служителя М. И. И., изрично оспорва твърдението в исковата молба, че до ••••••••••• г., служителят е изпълнявал добросъвестно служебните си задължения. Счита, че служителят е допуснал описаните в заповедта нарушения на трудовите си задължения, а именно:

На •••••••••••. паролите за достъп до всички платформи в Интернет, чрез които дружеството осъществявало търговска дейност, били сменени; в периода ••••••••••• до ••••••••••• на позвънявания на контрагенти и клиенти на дружеството било отговаряно, че персоналът е напуснал и фирмата е затворена. През същия период позвъняванията към служебния телефон били насочени без разрешение към личния телефон на пълномощника на управителя К. Г.ев, като това било осъществено лично от служителя М. И., видно от дадените от същия обяснения. Не била давана актуална информация на клиентите за техните поръчки, а им било казано, че персоналът напуснал, а лицето за контакт било - К. Г.ев. На собственика на помещението, което било наето за склад и магазин на дружеството в гр. К. било казано, че фирмата повече нямало да работи. На сайта на дружеството било сложено съобщение, което гласяло „Сайтът спира да работи под натиска на фирма ••••••••••• - К. Г.ев, беше ми приятно да работим с Вас, екипа на фитнес добавки“. Това действие не било съгласувано с управителя. Такова съобщение било качено и във фейсбук страницата на дружеството. Администрирането на интернет сайта, платформите в интернет и фейсбук страницата било осъществявано от М. И.. Сочи, че на ••••••••••• г., служителят М. И. спрял да отговаря на обажданията на пълномощника на управителя. Осъществена била кореспонденция в приложението Телеграм, като лично М. И. заявил на К. Г.ев, че магазинът/склада са затворени, без това да е било съгласувано предварително.

Ha ••••••••••• г. магазинът бил затворен, без служителя М. И. да е на работното си място и се наложило да бъде викана полиция, представител на СОТ, собственика на помещението и ключар, за да бъде осъществен достъп до наетия магазин и склад от страна на пълномощник на управителя. След отварянето на помещението и когато служителят М. И. се появил по-късно, същият проявил словесна агресия, казвайки пред свидетели обидни епитети и ругатни спрямо пълномощника на управителя.

Не били верни и твърденията на служителя М. И., че на ••••••••••• г., на телефонните обаждания на клиенти и контрагенти е отговарял служителят М. Ю., защото същият изобщо не бил в магазина, а бил болен и служителката В. И. следвало да обслужва и обработва всички клиентски заявки, включително и по телефона.

Невярно било твърдението на ищеца, че до ••••••••••• г. съвестно е изпълнявал задълженията си, понеже същият твърдял, че е работил хоум офис, без това да е било уговорено в трудовия му договор и в длъжностната му характеристика. Управителят на дружеството, именно със дадените обяснения от ищеца, разбира, че същият работил хоум офис, а не от търговския обект на дружеството, каквото било задължението му по трудов договор.

Оспорва и твърдението, че служителят М. И. не е иззел касовата наличност на дружеството. Той бил лицето, което инкасирало касовата наличност и захранвало банковата сметка на дружеството. На ••••••••••• г. било констатирано, че в касата и в магазина нямало никакви парични средства в брой, при положение, че се очаквало да има поне 48 872, 21 лв., а при извършеното посещение се установило, че няма нито лев, както и че не бил наличен собственият на дружеството електрогенератор. Неверни били твърденията, както в исковата молба, така и в писмените обяснения, че магазинът бил „изпразнен“, като били изнесени пари от касата. Пари в касата на магазина не е имало на •••••••••••., не е имало и преди това.

Причина за посещението на пълномощника на управителя г-н К. Г.ев била, че когато г-н Г.ев поискал в седмицата преди ••••••••••• г., ищецът М. И., през онлайн банкирането да плати фактура към доставчик на софтуерни услуги, му било отговорено, че няма пари, при което К. Г.ев дал на заем от дружеството си „•••••••••••“ ЕООД, за да се плати на доставчика. През месец август, служителят М. И. захранил само веднъж банката с оборота за месец август за периода 01.08--12.08.2024 г. След тази дата получените пари в брой от клиенти не били отчетени и внесени в банката на дружеството.

Отделно, установената практика в дружеството била, дъщерята на ищеца, която била на длъжност Продавач-консултант, да предава оборота от касата на М. И., който след това захранвал банковата сметка на дружеството. В процесния период, ищецът М. И. не бил внесъл парите по банковата сметка на дружеството и изобщо не отчел касовата наличност и не положил дължимата грижа, за да съхрани имуществото и паричните ценности на работодателя, при положение, че с оглед на функциите, които осъществявал, а именно имал достъп до онлайн банкирането и захранвал сметката с получените суми от клиенти в брой, същият бил МОЛ, по силата на закона.

На ••••••••••• г., в комуникация през приложението „Телеграм“, К. Г.ев помолил служителите В. И. и М. И., да му върнат дадените 3900, 00 лв., като на ••••••••••• г. служителката В. И., дъщеря на ищеца, му отговорила: „няма да имаме“.

След отказа да бъде платена фактура към доставчик на софтуерни услуги, и да бъде върнат дадения заем, г-н Г.ев се притеснил за имуществото на дружеството, складовата наличност, оборудването, парите в брой и на ••••••••••• г. спрял достъпа до онлайн банкирането на служителя М. И.. Веднага след това, получил съобщение от ищеца М. И., че складът в К. спира да работи и бил затворен на ••••••••••• г. в 15: 33 мин. Именно, след като двама от служителите, отказали да изпълняват възложените задачи от пълномощника на управителя, а третият служител бил в болничен, К. Г.ев предприел спешни мерки по съхранение на имуществото на дружеството и на ••••••••••• г. пристигнал в склада и магазина в К., като заварил същия затворен с поставени табели, описани по-горе в отговора. Служителката В. И. излязла в болничен именно на ••••••••••• г. Сочи, че за да не бъде разпиляно имуществото на дружеството, К. Г.ев на ••••••••••• г. посетил магазина/склада и в присъствието на СОТ. полиция и наемодателя и след извършена проверка от страна на полицията, установяване на самоличността му и представителните му права влязъл в склада/магазина и под опис натоварил цялата налична стока и оборудване, които са били собственост на „•••••••••••“ ЕООД, като в склада/магазина била налична стока, бил наличен компютър, касов апарат, кашони със счетоводни документи в насипно състояние, като в магазина/склада не били налични никакви пари в брой, не бил наличен електрически генератор, не били налични двата служебни автомобила на дружеството, като за същото бил съставен изричен протокол, в присъствието на свидетели.

Не било вярно и твърдението, че г-н Г.ев разбил обекта, защото същият имал легитимното право да се разпорежда с имуществото на „СУППЛЕМЕННТ“ ЕООД, като останал силно учуден, че магазинът в работно време не работи, че служителят М. И. не е в магазина и склада в работно време. При тази ситуация, г-н Г.ев извикал ключар, не е разбивал нищо, като в присъствието на органите на МВР, охранителната фирма и собственика на помещението и след установяване на самоличността на г-н Г.ев и качеството му на пълномощник, полицията, охранителната фирма и собственикът на помещението са го допуснали вътре в магазина, след което в по-късен момент се появил и служителят М. И., който при създалата се ситуация и получено обаждане от охранителната фирма отишъл до склада/магазина след повече от час.

За липсващи пари в касата на дружеството г-н Г.ев започнал да се съмнява, още началото на календарната 2024 г., поради, което било сменено счетоводството на дружеството, което до този момент било избрано от служителя М. И. и наследено още преди прехвърлянето на фирмата от М. И., на сегашната собственичка и управителка М.М.. След като счетоводното обслужване на дружеството започнало да се извършва от началото на 02.2024 г. от нова счетоводна фирма, се установило, че всеки месец след ••••••••••• г., банковата сметка на дружеството била захранвана с около 2000.00 лв. по- малко всеки месец, отколкото са били реализираните продажби в брой и платените стоки и услуги в брой и платените заплати в брой.

В тази връзка оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е изпълнявал съвестно трудовите си задължения, оспорва, твърдението, че г-н К. Г.ев е разбил склада/магазина на дружеството и е отправял словесни атаки към ищеца, оспорва твърдението, че г-н Г.ев е „ошушкал“ помещението и изнесъл касовата наличност, оспорва твърдението, че възнаграждението на ищеца за месец ••••••••••• г. не било платено-същото било платено в брой, за което представя разписка, която е изпратена към счетоводството в С., заедно със счетоводните документи за месец ••••••••••• г. лично от дъщерята на ищеца. Възнагражденията на служителите били плащани в брой, от оборотните наличности в касата и реално ищецът си вадил заплатата от касовата наличност, като същото правела и дъщеря му, като за заплащането на заплатите и документирането им отговарял именно ищецът М. И., след което със счетоводните документи за съответния месец били изпращани в С. и разчетно-платежни ведомости, подписани от служителите. В този смисъл, възнаграждението на ищеца за месец юли било платено, защото имало съответния документ за това, защото банковата сметка на дружеството за юли месец била захранена с по-малко пари, отколкото били реализираните продажби в брой, а реално било платено и възнаграждението за месец август и за месец септември, защото той разполагал с касовата наличност на дружеството в качеството му на МОЛ и не отчел оборота от продажбите и не съхранил парите в брой на дружеството.

След като дружеството започнало да се обслужва счетоводно от ново счетоводство от началото на 02.2024 г., управителката на „•••••••••••“ ЕООД останала озадачена как така трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 4855, 00 лв., при положение, че тя никога не е подписвала нито трудов договор, нито споразумения за увеличаване на възнаграждението, нито пък били такива размерите на възнагражденията в района и за подобен тип длъжност. Представеният от ищеца трудов договор и допълнителни споразумения не били подписани от страна на работодателя. В тази връзка, оспорва и твърдението, че трудовото възнаграждение на ищеца възлиза на 4855, 00 като оспорва подписите и съдържанието на представено допълнително споразумение от ••••••••••• г., като заявява, че от страна на работодател не се е подписвал нито управителя на „•••••••••••“ -М.М., нито пък нейния пълномощник, нито пък лице, което по някакъв начин е било упълномощено да го подписва. Декларирането на такова високо възнаграждение от предходното счетоводно дружеството било направено неправомерно, допълнителното споразумение не било подписано от управителя и всичко това било направено с цел да се злоупотреби е доверието на работодателя и да се влоши финансовото му състояние. До ••••••••••• г., трудовите досиета на служителите били съхранявани в склада/магазина в гр. К. от ищеца и едва след това пълномощникът и управителят се запознали с тях и установили изобщо, че съществуват допълнителни споразумения. Следвало да се има предвид, че до ••••••••••• г., цялата дейност в дружеството била организирана от ищеца и дъщеря му.

По отношение на твърдението, че трудовият договор с ищеца, бил прекратен още с изпращането на уведомлението по чл. 327 ал. 1 т. 3 от КТ, то заявява, че ищецът отправил това уведомление, само за да избегне възможността да му бъде наложено дисциплинарно уволнение, като в случая счита, че е налице злоупотреба с право от негова страна.

Действително, магазинът и офисът в гр. К. след ••••••••••• г. били затворени, но това се случило поради злоупотребата с доверието на работодателя от страна на служителя В. И. и ищеца М. И.. В този смисъл оспорва твърдението, че са били налице предпоставките на чл. 327 ал. 1 т. 3 от КТ, на които ищецът се позовавал.

Ищецът злоупотребил и при получаването на заповедта за прекратяване на трудовия му договор, като същият пренасочил пратката от куриера и не взел същата в деня, когато пристигнала в К.-09.10, а изчакал, първо да бъдат приети неговите пратки, с които отново изпратил заявление за прекратяване по чл. 327 ал. 1 т 3 от КЗ и чак на ••••••••••• получил пратката изпратена му от М.М.. В условията на евентуалност, ако все пак съдът приеме, че ищецът е имал право да прекрати договора си по реда на чл. 327 ал.1 т. 3 от КТ, то договорът чу следвало да се счита за прекратен още от ••••••••••• г., когато куриерът посетил адреса на управление на дружеството или най-късно от ••••••••••• г., както се твърдяло в исковата молба, че е получено уведомлението за прекратяване.

С оглед на гореизложеното, считам, че искът за признаване на уволнението на ищецът се явява неоснователен, защото издадената заповед за прекратяване е законосъобразно, а в условията на евентуалност е неоснователен, поради това, че трудовото и правоотношение е прекратено преди издаването на процесната заповед на основание чл. 327 ал. 1 т. 3 от КЗ.

Поради неоснователността на иска за признаване на уволнението за незаконно, неоснователен се явявал и искът за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, до приключване на съдебното дирене.

Искът за обезщетение се явявал изцяло неоснователен и поради обстоятелството, че ищецът твърдял, че трудовото му правоотношение е прекратено на ••••••••••• г. на основание чл. 327 ал. 1 т. 3 от КТ. В този случай, работодателят дължал обезщетение за времето за оставане без работа, но за не повече от 1 месец.

Оспорва и претенцията на ищеца по размер относно присъждането на обезщетение.Представеното допълнително споразумение, с което възнаграждението на ищеца е уговорено в размер на 4855, 00 лв. не било подписано от представител на работодателя и не било одобрено от същия.

Моли съда изцяло да отхвърли предявения иск за признаване на уволнението на ищеца за незаконосъобразно, както и иска за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 и ал. 2 от КТ, като отхвърли и претенциите за присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, като моля да присъдите сторените от доверителя ми разноски в производството, включително и за адвокатско възнаграждение.

Изрично оспорва съдържанието и автентичността на представените от ищеца допълнително споразумение от дата ••••••••••• г., като заявява, че същите не са подписвани от страна на работодателя нито от управителя, нито от упълномощено и оправомощено от него лице.

При сравнение на подписите в Търговския регистър, на управителя към 10.05.20219 г., се забелязвали сходства, което ги навеждало на мисълта, но без да могат категорично да твърдят, че допълнителните споразумения, от страна на ръководител, били подписани от едно и също лице, както от страна на служител, така и от страна на работодател. За ръководител ТРЗ и главен счетоводител, вероятно се подписал някой от старата счетоводна фирма, обслужвала дружеството, но в дружеството не е имало служители на длъжност Ръководител ТРЗ и главен счетоводител и такива не били оправомощавани с подобни права.

2.

Изрично заявява, че представените от ищецът допълнителни споразумения не били подписани от управителя или пълномощник на дружеството „•••••••••••“ ЕООД.

3.

Изрично оспорва съдържанието на представената от ищецът разчетно-платежна ведомост за месец юли 2024 г. по съдържание. Дружеството разполагало с така подписана от всички служители, която представя и която е изпратена лично на ищеца със счетоводните документи за месец юли 2024 г. 4.

Не оспорва останалите представени от ищецът документи и не се противопоставя същите да бъдат приети и приложени като доказателства по делото.

С молба вх. № 3751/04.03.2025 г. по описа на РС-К. процесуалният представител на ищеца моли предявените по същество в исковата молба искове да считат за:

• установителен иск, с който да се приеме, че трудов договор № •••••••••••г., сключен между страните, е прекратен още на •••••••••••. и при условието на алтернативност и евентуалност /в случай, че отрицателният установителен иск не бъде разгледан или бъде отхвърлен/ - установителен иск за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено с връчената му на •••••••••••. Заповед за прекратяване на трудов договор № •••••••••••г. издадена на •••••••••••. от управителя на „•••••••••••“ ЕООД /дисциплинарно уволнение/.

Ведно с главните искове, уточнява и предявените акцесорни такива: по първия отрицателен установителен иск - акцесорния осъдителен иск е по чл. 221 ал.1 от КТ и по втория алтернативно и евентуално предявен установителен иск - акцесорния осъдителен иск е по чл. 225 ал.1 и ал.2 от КТ.

С молба вх. № ••••••••••• г. по описа на РС-К. процесуалният представител на ответника прави следното уточнение на подадения отговор, а именно за дата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, чрез отправено едностранно заявление по чл. 327 ал. 1, т. 3 от КТ имали предвид ••••••••••• г., а не ••••••••••• г. и моли съда навсякъде да се чете ••••••••••• г., като дата за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. чл. 327 ал. 1, т. 3 от КТ По отношение на датата на прекратяване на трудовото правоотношение по наложеното дисциплинарно наказание, заявява, че заповедта за прекратяване е издадена на ••••••••••• г., но е връчена чрез куриер на ••••••••••• г. и в този смисъл, за дата на прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на наложеното дисциплинарно наказание, следвало да се приеме ••••••••••• г. Съдът като прецени събраните и относими към разрешаване на спора доказателства по делото във връзка с наведените доводи и съображения на страните, приема за установено следното:

От ангажираните писмени доказателства по делото и неоспорвано от страните се установява наличието на трудово правоотношение между М. И. И., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. К., ул. „•••••••••••“ •••, ••• и „•••••••••••“ ЕООД, ЕИК •••••••••••, седалище и адрес на управление гр. К., ул. „•••••••••••“ •••, представлявано от управителя М.И.М., съгласно трудов договор № 6 сключен на •••••••••••. в гр. К., на основание чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 ал.1 от КТ /безсрочен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя/, изпълнявал длъжността „търговски представител“ с място на работа в гр. К., на пълно работно време, с основно месечно възнаграждение 1000 лева. През годините с общо 17 допълнителни споразумения към трудовия му договор неколкократно било увеличавано основното му месечно възнаграждение.

Ищецът твърди, че с допълнително споразумение •••7/•••••••••••. месечното му брутно трудово възнаграждение станало 4 855 лева.

Трудовото възнаграждение на ищеца до м.10.2023г. включително е изплащано по банков път. В подкрепа на твърдяното е приложено извлечение /от •••••••••••. до 17.11.2023г./ от движение по разплащателната сметка на ищеца в „••••••••••• за период •••••••••••г. Заплатите за м.11.2023г. и следващите такива до м.•••••••••••. включително ищецът е получавал в брой. В брой са получавали и заплатите си за тези месеци и останалите двама служители /свид. показания на св. М. и св. И./ от ищеца.

От началото на м.02.2024г., когато „•••••••••••“ ЕООД е започнало да се обслужва от ново счетоводство, управителя на ответното дружество твърди, че е останала озадачена как така трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 4 855 лева. Въпреки това новото счетоводство на ответника - „Х•••••••••••“ ежемесечно е изпращало по електронен път на e-mail: supplementltd@abv.bg фишовете за заплати, ведомостите за заплати и дължимите вноски към НАП за периода м.03.2024г.-м.•••••••••••г. вкл., видно от приложените и не оспорени от ответното дружество разчетно- платежни документи, дължими вноски към НАП и електронната кореспонденция. Удържаните данък по ЗДДФЛ, СО, ЗО и т.н. в ежемесечните фишове за заплати и разчетно платежни ведомости са отразени в полето данък по ЗДДФЛ, СО, ЗО и т.н в ежемесечните дължими вноски към НАП. Дори и след като разбрал какъв е размера на трудовото възнаграждение на ищеца, ответникът по никакъв начин не му се противопоставил и не предприел каквито и да е правни или фактически действия в оспорването й На •••••••••••. ищецът подал до „•••••••••••“ ЕООД три заявления по чл.327 ал.1 т.3. от КТ с еднакво съдържание на следните адреси: гр. К., ул. „•••••••••••“ ••• /адреса на управление на ответното дружеството вписан в Търговския регистър към Агенция по вписвания и непроменен и понастоящем/; гр. В., ул. „Х•••••••••••••••••••••• – пост. адрес на управителя на „•••••••••••“ ЕООД - М.И.М., гр. ••••••••••••••••••••••“ •••05 /офиса на К. Г.ев, пълномощник на дружество/. Първата и втората пратки, изпратени чрез куриерската фирма „•••••••••••“ АД се върнали като неполучени. Третата пратка била получена на •••••••••••., видно от подписа положен на обратна разписка по товарителница № ••••••••••• срещу приел.

На •••••••••••. чрез куриерска фирма „•••••••••••“ АД ищецът получил искане за предоставяне на писмено обяснение с изх.№ 001/•••••••••••. подписано с електроннен подпис от М.М. управител на ответното дружество, Подателят на пратката бил „•••••••••••“ ЕООД, с управител Й.Г.. Писмените обяснения, написал и изпратил на •••••••••••. със същата куриерска фирма до адреса на управление на „•••••••••••“ ЕООД в гр. К., ул. „•••••••••••“ •••. Съответно пратката била върната от „•••••••••••“ АД на •••••••••••. като непотърсена. Тези писмени обяснения изпратил на същия ден /•••••••••••./ и на адреса на ел. поща посочен в самото искане и на общия чат в Телеграм.

На •••••••••••. получил пратка с писмо от работодателя, чрез упълномощения от него адвокат Л. Х. са представи в срок писмени обяснения по чл. 193 ал.1 от КТ на посочения в самото писмо адрес /на адвоката/. Към писмото било прикрепено изрично адвокатско пълномощно, подписано с електронен подпис на управителя на „•••••••••••“ ЕООД. На 26.09.2024г. изпратил с куриерска фирма „•••••••••••“ АД писмените си обяснения на указания адрес на пълномощника /адв. Х./ на ответното дружество.

На •••••••••••. изпратил ново заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327 ал.1 т.3 от КТ чрез курииерска фирма „•••••••••••“ АД както до упълномощения адвокат Х., така и до пълномощника на „•••••••••••“ ЕООД К. Г.ев, получена и от двамата на •••••••••••., видно от обратна разписка товарителница ••••••••••• и от обратна разписка товарителница •••••••••••••• издадени от „•••••••••••“ АД.

На •••••••••••. чрез куриерска фирма „•••••••••••“ АД на ищеца му била връчена заповед за прекратяване на трудов договор № 6/•••••••••••••. издадена на •••••••••••. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ /дисциплинарно уволнение/ във връзка с чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ, подписана от управителя на дружеството, с подробно описание на фактическите обстоятелства свързани с нарушенията – неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя, злоупотребявайки с неговото доверие и уронване на доброто му име, увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства.

Страните не спорят, че на •••••••••••. без извършена ревизия и в отсъствието на тримата служители, вкл. и ищеца, от единствения обект на дружеството в гр. К., ул. „•••••••••••“ •••, е било изнесено всичко /без стелажите/ от К. Г.ев - пълномощник на ответника и водените от него хора и натоварени на МПС, които са докарали. /свид. показания на св. Г.ев, свид. И., свид. М./. За целта на същата дата е съставен протокол за съхранение на складова наличност, ДМА, пари, документи и други, подписан от К. Г.ев, Г.Г., Ц.П., Х.К., частично оспорван от ищеца в съдържанието и верността на записванията в т.2, т.4 и т.6 в него.

Като причина за конфликта между страните според показанията на свид.

Г.ев и свид. И., сочат че трябвало да се платят около 20 000 лева за програмист за да кандидатства дружеството по европроект. На дружеството не достигнали 3 900 лева, които свид. Г.ев дал на заем. На •••••••••••г. в общия чат в Телеграм той си ги поискал обратно спешно, при което дъщерята на ищеца също там му написала „може ли след осигуровките, че няма да имаме“, тъй като от счетоводството ги били предупредили да сторят това до •••••••••••г. Според показанията на свид. Г.ев, ищецът не бил отказал да върне сумата, а изпаднал в забава след договорената точна дата на връщането й, но той приел това като отказ.

Свидетелят Г.ев твърди, че по съвет на програмиста са сменени паролите и е спрян достъпа до сайта на дружеството от служителите му на •••••••••••. В общия чат в Телеграм ищецът написал че няма достъп до банката и ако се потвърди това и утре склада спира да изпраща пратки, т.е. склада спира да работи. Лаконичния отговор на свид. Г.ев бил „ок.“. Такъв бил е и последващия му отговор при написаното от ищеца, че склада спира да работи. Ревизия на обекта в гр. К. не е правена, от както леля му – управителката на ответното дружество е купила самото дружество.

Според показания на свид. М. системите били спрени от К. Г.ев още на •••••••••••. и те нямало как да работят без тях. Клиентите звънели, че не могат да подават заявки, а служителите нямало как да си изпълняват трудовите задължения, дори и когато клиентите идвали директно при тях. Първоначално помислили, че е системна грешка. Сайтът временно ограничил поръчките и системата изписала, че не могат да обработват он-лайн поръчки. Никой не се е обадил да им каже причината. До края на работния ден системата не тръгнала.

По делото е приет протокол, рег.№ •••••••••••г. от проведеното на •••••••••••. о.с.з по гр.д.№ •••••/2024г. по описа на РС К., който да бъде ползван с цел сравняване на свидетелските показания на едни и същи свидетели, разпитвани и в настоящото съдебно производство Изслушан на основание чл.176 от ГПК ищецът заяви че служителката на „•••••••••••“ ЕООД В. М.а И. е негова дъщеря. Отрече че на •••••••••••г. в общ чат в „Телеграм“ е уведомил К. Г.ев, пълномощник на „•••••••••••“ ЕООД, че няма да може да му върне 3 900 лева, защото няма да има. Заявява, че е вярно че на •••••••••••. в общ част лично той, а не дъщеря му е уведомил пълномощника К. Г.ев, че склада е затворен и че не е вярно. Отрича на •••••••••••. другият служител на „•••••••••••“ ЕООД М. Ю. да е бил в болничен, както и че само дъщеря му е била на работа в склада/магазина на този ден. Заявява, че не може да каже дали дъщеря му или служителя М. Ю. на •••••••••••. последен е заключил склада/магазина, тъй като не работел там, а хоум офис, както и че не знае на •••••••••••. дъщеря му съгласувано с него да е поставила съобщение на вратата на склада/магазина, че сайта временно няма да работи с посочен телефонен номер на г-н К. Г.ев! Заявява, че не знае че поставянето на съобщението не е съгласувано с г-н К. Г.ев. Потвърджава, че на фейсбук профила на „•••••••••••“ в компанията на М. И. е поставено съобщение „Сайта спира да работи под натиска на фирма „••••••••••• – К. Г.ев““, както и М. И. е профила му във фейсбук, който все още го има и там е споделил това съобщение. Заявява, че е вярно, че е качил на интернет сайта на дружеството съобщението „Сайта спира да работи под натиска на фирма „•••••••••••-К. Г.ев““. Потвърждава че в служебните му задължения е влизало това да събира получените от клиентите суми в брой от другите служители и след това да захранва банковата сметка на дружеството, както и че неговите служители В. М.а и М. Ю. са му предавали касовите наличности от получените от клиентите суми в брой. Заявява че е вярно, че не е работил в магазина/склада, а хоум офис, но няма подписан анекс за работа от разстояние, а само устна уговорка. Потвърждава, че откакто управител на „•••••••••••“ ЕООД е М.М., нито тя, нито пълномощникът й К. Г.ев са посещавали склада/магазина. Заявява, че през 2024г. заплатите са получавани в брой, като той ги е давал на другите служители срещу подписване на фиш и си е удържал неговата от касовата наличност. Допълнителното споразумение към трудовия му договор от •••••••••••. не е подписано нито от управителя, нито от пълномощника на дружеството – г-н К. Г.ев, а подписът положен на мястото на ръководител вместо от управителя или пълномощника е негов.

Свидетелите М. и И. твърдят, че в касата на обекта в гр. К. месечния оборот е бил около 20 000 лева, който само ищецът вземал и внасял в банковата сметка на ответника, тъй като имал пълномощно за това. Никога в касата не е имало толкова голяма сума – 48 000 лева, каквото било твърдението на К. Г.ев. Парите от касата се превеждали на седмица или две, защото трябвало да се поръчва стока и защото К. така искал.

Според свид. показания на св. И. – съпруга на ищеца, парите в обекта ги държали в пликове под самия рафт /щендер/ в найлонови непрозрачни пликове на куриерските фирми, защото е нямало каса.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като законосъобразна, правилна обективна и компетентно изготвена. След обстойно проучване и запознаване с приложената документация /за сведение освен Баланс и ОПР към •••••••••••./, никой друг от счетоводните документи не носи подписи на управител и/или счетоводител/, вещото лице е установило че началното салдо на сметка 501 /каса в левове/ е била 34 000 лева съгласно подаден баланс към •••••••••••., че началното салдо на сметка 501 /каса в лева/ съгласно оборотна ведомост за периода ••••••••••• 32 917.36 лева, а крайното салдо 46 363.36 лева, както и че общата сума /разбита и по месеци/ на внесените парични средства по разплащателната сметка на дружеството захранвана от ищеца за периода ••••••••••• 71 475.87 лева По делото е изслушана и съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира като законосъобразна, правилна, обективна и компетентно изготвена. Заключението на вещото лице е, че подписът положен в колоната „подпис получил сумата“ срещу името М. И. И. в десния край на лицевата страна на оспорваната разчетно платежна ведомост за м. юли 2024г. не е изпълнел от ищеца, а е имитация на неговия подпис.

При така установената фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.1 и по чл. 221 ал.1 от КТ – за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед от •••••••••••. на работодателя за прекратяване на трудов договор № •••••••••••г. на служителя на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, и за неговата отмяна, тъй като трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.3 от КТ, както и за присъждане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ Настоящият съдебен състав намира, че атакуваната Заповед от •••••••••••. издадена от ответника и връчена на •••••••••••. на ищеца за прекратяване на сключения между тях трудов договор № •••••••••••г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Ищецът е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно писмено заявление без предизвестие на основание чл.327 ал.3 от КТ. С получаването на това писмено волеизявление от ответника е настъпило действието на прекратяването, съгласно чл.335 ал.2 т.3 от КТ, поради което връчената след това от ответника на ищеца атакувана заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна.

В конкретния случай се установи, че ищецът е уведомил работодателя си за прекратяване на трудовия си договор по реда на чл. 327 ал.1 т.3 от КТ със заявление, получено от ответника на •••••••••••., т.е. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от тази дата. Правната норма на чл.327 от КТ представлява материално субективно преобразуващо трудово право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя си. Упражняването на това право не е свързано и не изисква предварително уведомяване на работодателя. Хипотезите на визираната правна норма са точно и изчерпателно изброени като извън пределите й работникът или служителят не може да прекрати без предизвестие трудовото си правоотношение с работодателя. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с едностранно волеизявление в писмена форма, което следва да е ясно, недвусмислено и безусловно. Субективното преобразуващо право да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя изменение /прекратяване/ на съществуващото правоотношение е предоставено на работника или служителя. С достигането на това писмено заявление до работодателя, то произвежда своето действие. Трудовото правоотношение се прекратява от момента на получаването на писменото заявление за прекратяване на трудовия договор и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не. Тъй като ефектът на прекратяването настъпва в момента на получаване на изявлението на работника или служителя от работодателя, налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ след този момент не може да породи правно действие, защото вече не съществува трудово правоотношение. Въпросът дали преобразуващото право е съществувало и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено може да бъде предмет на преценка при евентуално предявяване от работодателя на искове, т.е. при незаконно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327 ал.1 от КТ работодателят разполага само с възможността да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с правото да иска възстановяването на вече прекратено трудово правоотношение.

В съдебната практика се приема, че трудовото правоотношение обаче не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл.327 от КТ, тъй като основно правно задължение е да не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако се накърняват права или законни интереси на други лица. До злоупотреба с право може да се стигне, когато едно право се упражнява в нарушение на чужда свобода, за да се изключи или да не се осъществи друга правна възможност или за да се увредят чужди права и интереси и други.

В тази връзка, наведените от ответника възражения за злоупотреба с право от страна на ищеца се явяват неоснователни, тъй като по делото не се установи да е упражнено недобросъвестно, а именно с цел да се навреди на другата страна или да не е упражнено по предназначение. След затварянето на склада от пълномощника на ответника на •••••••••••. /без ревизия/ и след като на ищеца му е отнет достъпа до Опън карт, Зерон, стока и търговски обект /склад/магазин/ в гр. К., ул. „•••••••••••“ •••, както и достъпа до платформите, за които само той е отговарял и през които се осъществявали онлайн поръчки към доставчиците на дружеството, които са го зареждали със стока, по нататъшното изпълнение на служебните му задачи и ангажименти станали невъзможни. Продължителното мълчание на работодателя-ответник /повече от две седмици/ и липсата на каквито и са от негова страна /писмени или устни/ по-нататъшни указания за организацията на работния процес и/или мястото и начина на изпълнение на трудовите задължения от ищеца, както и неведението в което се е намирал същия са довели до предприемане на действия от ищеца за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.3 от КТ и то след направена консултация с Инспекция по труда в гр. С.З.. Едва след получаването /на •••••••••••./ на отправеното му от ищеца едностранно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, ответникът 11 дни по-късно /на •••••••••••./ решава да открие срещу него дисциплинарно производство, изпращайки му искането за писмени обяснения по чл.193 ал.1 от КТ. В тази връзка е необичайно продължителното бездействието на ответника, при твърдените от него „тежки“ трудови дисциплинарни нарушения от страна на ищеца, и активацията му след получаването на едностранното волеизявление от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.3 от КТ.

За сведение, злоупотреба с право от страна на ищеца би имало само в случай, че ищецът е изпратил едностранното си заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.3 от КТ, едва след като вече са му поискани от ответника писмени обяснения по чл. 193 ал.1 от КТ, с цел осуетяване на образуваното срещу него дисциплинарно производство.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че издадената заповед с която е прекратено трудовото правоотношение, поради наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение“ е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена По иска с правно основание чл.221 ал.1 от КТ При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, съгласно чл.221 ал.1 от КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение.

Съдът намира за основателен и доказан предявения иск с правно основание чл.221 ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 4 855 лева, тъй като тя се дължи на основание чл.327 ал.1 т.3 от КТ. Възникването на трудовото правоотношение на ищеца първоначално е било със срок за изпитване, след изтичането на който е станало безсрочно, а договорения срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е определен в същия на 30 дни. Съобразно чл.228 ал.1 от КТ размерът на брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва твърдението, че възнаграждението на ищеца за м. •••••••••••г. не е било платено и заявява, че същото е платено в брой, за което представя разписка, която била изпратена към счетоводството в С., заедно със счетоводните документи за месец м. •••••••••••г. Представената е от работодателя разчетно-платежна ведомост за м. юли 2024г., която е оспорена от ищеца, че не носи неговия подпис и е открито производство по чл.193 ал.3 от ГПК. Видно от заключението на вещото лице, подписът не е изпълнен собственоръчно от ищеца, а е имитация на неговия подпис. Поради което, в конкретния случай размерът на брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е последното получено от ищеца месечно брутно трудово възнаграждение, което е за м. юни 2024г. и е в размер на 4 855 лева.

Тъй като законодателят не е регламентирал начина по-който работодателят може да увеличава едностранно трудовото възнаграждение на работника или служителя, нито пък КТ изисква писмена форма за действителността на това изменение, предвид самите фактическите действия на ответника за заплащане на по-високо трудово възнаграждение на ищеца, считано от •••••••••••. първоначално по банков път, а впоследствие в брой, както и с оглед осигуряване закрила на труда на работника или служителя, като по-слаба страна в трудовото правоотношение което е една и от целите на КТ, следва да се приеме увеличението на същото.

Претенцията на ищеца се явява изцяло основателна и доказана и следва да се приеме. Така присъдената на ищеца сума се дължи ведно със законната лихва от 16.12.2014г. - датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено обезщетението Предвид уважаването на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ, предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение, считано от •••••••••••. до 14.04.2025г. в размер на 29 130 лева, /равняващ се на сбора от 6 брутни трудови възнаграждения на ищеца, всяко от които по 4 855 лева/ ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По разноските На основание чл.78 ал.1 от ГПК, при този изход на делото, ищецът има право на разноски. Същият е доказал такива в размер на 633.30 лева за съдебно-графологична експертиза, която е заплатил и 3 950 за адвокатско възнаграждение, което е уговорено и заплатено, съгласно договор за правна зашита и съдействие от 13.11.2024г. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение над 1600 лева. Съдът намира възражението за прекомерност за частично основателно и определя адвокатското възнаграждение на ищеца в размер на 2500 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото, образувано по обективно съединени искове, обстоятелството, че са проведени три открити съдебни заседание, събрани са гласни доказателства, изслушани са две експертизи, процесуалния представител и пълномощник на ответника е взел участие във всички открити съдебни заседания и е изготвил писмена зашита.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса за разглеждането на уважените искове в общ размер на 244.50 лева, от които 50 лева държавна такса за първия неоценяем иск /по чл.344 ал.1 т.1 от КТ/ и 194.20 лева държавна такса за втория оценяем /иск по чл. 221 ал.1 от КТ/ Воден от горното, съдът