Решение № 394 от 21.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 681/2023 г.

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК. С присъда № 460000 от 20.10.2022г. по НОХД № 1006/202016г. Софийски градски съд е признал подсъдимия М. Л. А. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че в периода от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., на територията на Р България, е ръководил, съвместно с В. С. Я., с ЕГН ••••••••••, организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на единадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, в която участвали П. Г. К. ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., В. Т. А., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., И. С. И. ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Х. Ц. Х. ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Н. Д. С., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. и А. А. М., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г., като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие, и е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.1, вр. с ал.1, пр.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, като го е оправдал за това в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите Н. Л. Р., ЕГН •••••••••• и Д. Р. П., ЕГН- ••••••••••. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия М. Л. А. за виновен в това, че от неустановена по делото дата до 16.01.2011г. в гр.София, на ул. „•••“ № 2, държал оръжия - 1 бр. автомат от незавършен производствен цикъл конструкция „Калашников“, кал 7, 62x39 мм, без фабричен номер и 1 бр. автомат от незавършен производствен цикъл конструкция „Калашников“, кал. 7, 62x39 мм, с номер на ложата 5936 и боеприпаси за огнестрелно оръжие в голямо количество - 60 броя патрони кал. 7, 62 мм, обр. 1943 (кал 7, 62x39 мм), предназначени за стрелба с „АК- 47“ и неговите модификации; 65 бр. кал. 9 мм LUGER (9x19), предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм и картечни пистолети кал. 9 мм; 46 броя кал. 9 мм (9x18), предназначени за стрелба с пистолети „Макаров“ и „Стечкин“ и др.; 42 броя кал 9 мм BROWNING (9x17), предназначени за стрелба с пистолети кал 9 мм., без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл.56, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), ред., ДВ, бр.73 от 2010г., поради което и на основание чл.339, ал.2, вр. с ал.1 от НК, го осъжда на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Съдът е признал подсъдимия М. Л. А. за невинен в това, че на 05.04.2012г. в гр.София, ж.к.„•••”, в клон на „ОББ” АД, находящ се на ул. „•••“ №1, в съучастие, като съизвършител, с Е. Д. М., ЕГН •••••••••• - също съизвършител, отнел чужди движими вещи - сумата от 215 000 лв., от владението на А. Н. ф. - главен касиер в клона на „ОББ“ АД, находящ се на ул. „•••“ № •, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване - насочил оръжие към А. Н. ф., като грабежът е в особено големи размери, като деецът е бил въоръжен и е извършен от М. Л. А. в изпълнение на решение на организираната престъпна група (ръководена от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН ••••••••••, в която участвали П. Г. К., ЕГН ••••••••••; А. А. М., ЕГН ••••••••••; В. Т. А., ЕГН ••••••••••; И. С. И., ЕГН ••••••••••; Н. Л. Р., ЕГН ••••••••••; Х. Ц. Х., ЕГН ••••••••••; Н. Д. С., ЕГН ••••••••••; Д. Г. Г., ЕГН ••••••••••; Ж. А. Б., ЕГН ••••••••••; Ц. Й. П., ЕГН ••••••••••; Д. Р. П., ЕГН ••••••••••), поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. с ал.1, т.5, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. На основание чл.25, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия М. Л. А. едно общо най - тежко наказание измежду определените му с настоящата присъда и тези, определени му със споразумение по НОХД 353/2020г., по описа на СпНС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание, изтърпяното от подс.М. Л. А. наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД 353/2020г., по описа на СпНС. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. С. Я. / със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че в периода от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., на територията на Р България е ръководил, съвместно с М. Л. А., ЕГН ••••••••••, организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на единадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, в която участвали П. Г. К., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., В. Т. А., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., И. С. И., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Х. Ц. Х., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Н. Д. С., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. и А. А. М., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г., като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие и е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.1, вр. с ал.1, пр.2 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, като го е оправдал за това в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите Н. Л. Р., ЕГН •••••••••• и Д. Р. П., ЕГН- ••••••••••. На основание чл.25, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия В. С. Я., едно общо най - тежко наказание измежду определените му с настоящата присъда и тези, определени му с присъди по НОХД 437/2011г., по описа на СГС и НОХД 508/2013г., по описа на СпНС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от седемнадесет години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.23, ал.3 от НК съдът е присъединил към определеното общо най-тежко наказание наказанието „глоба“ в размер на 5000 лв., наложено с присъдата по НОХД 508/2013г., по описа на СпНС. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание, изтърпяното от подс.В. С. Я. наказание лишаване от свобода по НОХД 437/2011г., по описа на СГС и НОХД 508/2013г. по описа на СпНС. Със същата присъдата съдът е признал подсъдимия В. Т. А. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че в периода от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. на територията на Р България участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на единадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, ръководена съвместно от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН •••••••••• - за времето от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., в която участвали още и П. Г. К., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., И. С. И., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Х. Ц. Х., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Н. Д. С., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г.. до 31.07.2013г., Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. и А. А. М., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г., като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие и е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, като го е оправдал за това в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите Н. Л. Р., ЕГН •••••••••• и Д. Р. П., ЕГН ••••••••••. Със същата присъдата съдът е признал подсъдимия И. С. И. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че в периода от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., на територията на Р България участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на единадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, ръководена съвместно от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН •••••••••• - за времето от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013 г., в която участвали още и П. Г. К., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., В. Т. А., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Х. Ц. Х., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Н. Д. С., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006 г. до 31.07.2013 г., Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. и А. А. М., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г., като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие и е създадена е користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, като го е оправдал за това в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите Н. Л. Р. ЕГН •••••••••• и Д. Р. П. ЕГН-••••••••••. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановявил подсъдимия И. С. И. да изтърпи изцяло и отделно от наказанието по настоящата присъда и наказанието, наложено му с присъда по НОХД № 3907/2006г. по описа на СРС - „Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален „строг“ режим. Със същата присъдата съдът е признал подсъдимия Х. Ц. Х. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че в периода от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., на територията на Р България участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на единадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, ръководена съвместно от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН •••••••••• - за времето от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., в която участвали още и П. Г. К., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006 г. до 31.07.2013 г., В. Т. А., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., И. С. И., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Н. Д. С., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. и А. А. М., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м.май 2013г. до 31.07.2013г., като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие и е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр.1 и пр.2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, като го е оправдал за това в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите Н. Л. Р., ЕГН •••••••••• и Д. Р. П., ЕГН ••••••••••. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Н. Д. С. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че в периода от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., на територията на Р България участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на единадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, ръководена съвместно от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН •••••••••• - за времето от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., в която участвали още и П. Г. К., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., В. Т. А., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006 г. до 31.07.2013 г., И. С. И., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Х. Ц. Х., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. и А. А. М., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г., като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие и е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, като го е оправдал за това в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите Н. Л. Р., ЕГН •••••••••• и Д. Р. П., ЕГН- ••••••••••. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Д. Г. Г. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че в периода от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. на територията на Р България участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 от НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на единадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, ръководена съвместно от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН •••••••••• - за времето от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., в която участвали още и П. Г. К., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., В. Т. А., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., И. С. И., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Х. Ц. Х., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Н. Д. С., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. и А. А. М., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г., като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие и е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като го е оправдал за това в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите Н. Л. Р., ЕГН •••••••••• и Д. Р. П., ЕГН- ••••••••••. На основание чл.25, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Д. Г. Г. едно общо най - тежко наказание измежду определените му с настоящата присъда и тези, определени му с присъда по НОХД №7223/2017г., по описа на СРС и приетата за изпълнение с определение по ЧНД № 4488/2020г., по описа на СГС, присъда от 17.01.2020г. на Втора секция на Наказателен съд гр.Мадрид, Кралство Испания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспаднал от определеното общо наказание, изтърпяното от подс.Д. Г. Г. наказание лишаване от свобода по НОХД №7223/2017г., по описа на СРС и ЧНД №4488/2020г., по описа на СГС. Със същата присъдата съдът е признал подсъдимия Ж. А. Б. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че в периода от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., на територията на Р България участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на единадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, ръководена съвместно от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН •••••••••• - за времето от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., в която участвали още и П. Г. К., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., В. Т. А., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., И. С. И., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Х. Ц. Х., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Н. Д. С., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до31.07.2013г. и А. А. М., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г., като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие и е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, като го е оправдал за това в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите Н. Л. Р., ЕГН •••••••••• и Д. Р. П., ЕГН ••••••••••. На основание чл.25, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Ж. А. Б. едно общо най-тежко наказание измежду определените му с настоящата присъда и това, определено му със споразумение по НОХД №1237/2016г., по описа на РС- Монтана, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.25, ал.3 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание, изтърпяното от подс.Ж. А. Б. наказание „Пробация“ по НОХД №1237/2016г., по описа на PC-Монтана, при зачитане на два дни „Пробация“ за един ден „Лишаване от свобода“. Със същата присъдата съдът е признал подсъдимия А. А. М. / със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г., на територията на Р България участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на единадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, ръководена съвместно от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН •••••••••• - за времето от неустановена дата от началото на 2006г. до31.07.2013г., в която участвали още и П. Г. К., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., В. Т. А., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., И. С. И., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Х. Ц. Х., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006 г. до 31.07.2013 г., Н. Д. С., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. и Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие и е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, като го е оправдал за това в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите Н. Л. Р., ЕГН •••••••••• и Д. Р. П., ЕГН-••••••••••. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия А. А. М. /със снета по делото самоличност/ за невинен в това, че от неустановена дата до 30.07.2013г. в дома си в гр.•••, ул.„•••” № •, да е държал огнестрелно оръжие - двуцевна гладК.на ловна пушка „ИЖ - 27Е“, кал. 12 с фабр. № 06948; еднозарядна карабина „BRNO“, модел „ZBU 110“, кал..222 REMINGTON с фабр. № 007767; карабина „STEYR MANLICHER“ М95, кал. 8 мм с № 6749N върху цевната кутия и № 2809Н върху патронника на цевта и № 6749 върху ръкохватката на затвора и боеприпаси - 3 (три) броя ловни патрони кал. 12, предназначени за стрелба с гладК.ни ловни пушки 12 кал. включително и с ловна пушка „ИЖ - 27 Е“, 3 броя патрони кал. 222 REM (5, 56x43), предназначени за стрелба с ловни карабини кал. 222, включително и с ловна карабина BRNO“, модел „ZBU 110“, кал.222 REMINGTON с фабр. № 007767; 15 броя патрони кал. 8x56R „Hungarian Manlicher“, предназначени за стрелба с пушки и карабини кал. 8 мм, включително и с карабина „STEYR MANLICHER“ М95, кал. 8 мм, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл. 56, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), ред., ДВ, бр. 44 от 2012 г., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. С присъдата съдът е признал подсъдимия А. А. М. за невинен в това от неустановена дата до 30.07.2013г. в лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с peг. № CO 2873 PA, паркиран на 30.07.2013г. в гр. •••, на ул. „•••” през № •, да е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие - 5 броя патрони кал. 222 REM (5, 56x43), предназначени за стрелба с ловни карабини кал. 222, включително и с ловна карабина BRNO“, модел „ZBU 110“, кал..222 REMINGTON с фабр. № 007767, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл. 56, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), ред., ДВ, бр. 44 от 2012г., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Със същата присъдата съдът е признал подсъдимия Н. Л. Р. /със снета по делото самоличност/ за невинен в това, че в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г„ на територията на Р България участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на тринадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, ръководена съвместно от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН •••••••••• - за времето от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., в която участвали още и П. Г. К., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., В. Т. А., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., И. С. И., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Х. Ц. Х., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Н. Д. С., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., А. А. М., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г. и Д. Р. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г., като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие и е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК. Със същата присъдата съдът е признал подсъдимия Д. Р. П. / със снета по делото самоличност/ за невинен в това, че в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г., на територията на Р България участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на тринадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, ръководена съвместно от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН •••••••••• - за времето от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., в която участвали още и П. Г. К., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., В. Т. А., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., И. С. И., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Х. Ц. Х., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Н. Д. С., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., А. А. М., ЕГН ••••••••••, участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г. и Н. Л. Р., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г. като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие и е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. Г. К. / със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че в периода от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., на територията на Р България участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на единадесет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.115, по чл.195 и по чл.198 НК, ръководена съвместно от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН •••••••••• - за времето от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., в която участвали още и Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., В. Т. А., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., И. С. И., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Х. Ц. Х., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Н. Д. С., ЕГН•••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г., Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006 г. до 31.07.2013 г., Ц. Й. П., ЕГН •••••••••• - участвал в групата от неустановена дата от началото на 2006г. до 31.07.2013г. и А. А. М., ЕГН •••••••••• - участвал в групата в периода от началото на м. май 2013г. до 31.07.2013г., като групата е въоръжена - с дълго автоматично оръжие и е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като го е оправдал за това в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите Н. Л. Р., ЕГН •••••••••• и Д. Р. П., ЕГН-••••••••••. На основание чл.25, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия П. Г. К. едно общо най - тежко наказание измежду определеното му с настоящата присъда и това, определено му със споразумение по НОХД № 17464/2018г., по описа на Софийски районен съд, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание изтърпяното от подс.П. Г. К. наказание лишаване от свобода по НОХД № 17464/2018г. по описа на СРС. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Е. Д. М. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 05.04.2012г. в гр.София, ж.к. „•••”, в клон на „ОББ” АД, находящ се на ул.„•••“ № •, в съучастие, като съизвършител, с неустановено лице, отнел чужди движими вещи - сумата от 215 000 лв., от владението на А. Н. ф. - главен касиер в клона на „ОББ“ АД, находящ се на ул.„•••“ № •, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване - насочил оръжие към А. Н. ф., като грабежът е в особено големи размери, като деецът е бил въоръжен и е извършен от Е. Д. М. по поръчение на организираната престъпна група, ръководена от М. Л. А., ЕГН •••••••••• и В. С. Я., ЕГН ••••••••••, в която участвали П. Г. К., ЕГН ••••••••••; А. А. М., ЕГН ••••••••••; В. Т. А., ЕГН ••••••••••; И. С. И., ЕГН ••••••••••; Х. Ц. Х., ЕГН ••••••••••; Н. Д. С., ЕГН ••••••••••; Д. Г. Г., ЕГН ••••••••••; Ж. А. Б., ЕГН •••••••••• и Ц. Й. П., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.3 вр. с ал.1, т.5, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, като го е оправдал за това да е извършил деянието в съучастие с М. Л. А., ЕГН ••••••••••, както и за това в организираната престъпна група, по поръчение на която е извършил деянието, да са участвали подсъдимите Н. Л. Р., ЕГН •••••••••• и Д. Р. П., ЕГН-••••••••••. На основание чл.25, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Е. Д. М. едно общо най - тежко наказание измежду определеното му с настоящата присъда и това, определено му с присъда по НОХД № 646/2015г. по описа на СпНС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от седемнадесет години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание изтърпяното от подс.Е. Д. М. наказание лишаване от свобода по НОХД №646/2015г., по описа на СпНС. С присъдата съдът е уважил изцяло предявения от „Обединена българска банка“ АД с ЕИК: 000694959, граждански иск, като е осъдил Е. Д. М. да плати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК: 000694959, парична сума от 215 000 лв. /двеста и петнадесет хиляди лв./ като обезщетение за причинени с престъплението имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 05.04.2012г., като е отхвърлил изцяло предявения граждански иск от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК: 000694959 срещу М. Л. А. ЕГН •••••••••• за парична сума от 215 000 лв. /двеста и петнадесет хиляди лв./ обезщетение за причинени с престъплението имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 05.04.2012г. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Е. Д. М. да заплати в полза на държавата по сметка на СГС държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 8 600.00 /осем хиляди и шестотин лв./лв. За проверка на присъдата в законния срок са постъпили въззивен протест от прокурор при СГП и допълнение към него, както и три отделни въззивни жалби от адв.Т. Г., като упълномощен защитник на подс.М. Л. А., на подс.В. Т. А. и на подс.Д. Г. Г., жалба от адв.Ц. В. – служебен защитник на подс.В. С. Я., жалба от адв.Ц. З. – защитник на подс.И. С. И., жалба и допълнение към нея от адв.И. И. – упълномощен защитник на подс.Х. Ц. Х., жалба от адв.С. Н. – защитник на подс.Н. Д. С., жалба и допълнение към нея от адв.И. С. – защитник на подс.Ж. А. Б., жалба и допълнение към нея от адв.Л. Р. – защитник на подс.А. А. М., жалба от адв.И. Ю. – служебен защитник на подс.Е. Д. М., жалба лично от подс.Е. Д. М. и жалба от адв.М. Я. – защитник на подсъдимия П. Г. К.. Във въззивния протест и допълнение към него се поддържа, че събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство гласни и писмени доказателства и заключенията на изслушаните многобройни експертизи не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а оценъчната дейност на първата съдебна инстанция не е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата не са ценени съобразно действителните им смисъл и съдържание. Претендира се да бъде отменена присъда в частта й, в която подсъдимите М. Л. А., А. А. М., Н. Л. Р. и Д. Р. П. са изцяло признати за невинни и оправдани съобразно повдигнатите им обвинения и бъде постановена нова присъда, с която да признаете за виновни следните подсъдими: А. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1, т. 5 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, М. по повдигнатите му обвинения за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, Р. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1 и 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК и П. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1 и 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК и да им бъдат наложени наказания при условията на чл.54 НК в параметрите на поисканото от прокуратурата по време на съдебните прения, над средния размер, съответстващо на степента на обществена опасност на деянието и дееца при режим на изтърпяване съобразен с чл.57 от ЗИНЗС. Моли да бъде признат за виновен подс.Е. Д. М. за виновен по повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение за престъпление чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и в частта, за това да е извършил деянието в съучастие с М. Л. А., ЕГН ••••••••••, както и за това в организираната престъпна група, по поръчение на която е извършил деянието, да са участвали подсъдимите Н. Л. Р. и Д. Р. П., като бъде изменена присъдата в частта относно наложеното му наказание за това деяние и му бъде наложено наказание при условията на чл.54 НК в параметрите на поисканото от прокуратурата по време на съдебните прения, над средния размер, съответстващ на степента на обществена опасност на деянието и дееца, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.25, вр.чл.23, ал.1 от НК моли да бъде групирано наказанието по настоящото наказателно производство наложено на подсъдимия М. с това по НОХД 646/2015г. на СпНС като му бъде определено едно общо наказание - най- тежкото измежду тях и бъде приложена разпоредбата на чл.24 от НК. По отношение на подс.В. С. Я. моли да бъде признат за виновен по повдигнатото му и поддържано от прокуратурата обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал. 3, пр. 1 и 2, т. 1 вр. с ал. 1, пр. 2 НК, и в частта, че в организираната престъпна група са участвали подсъдимите Н. Л. Р. и Д. Р. П., и да бъде осъден за това престъпление, като бъде изменена присъдата в частта относно наложеното му наказание за това деяние и му бъде наложено наказание при условията на чл.54 НК в параметрите на поисканото от прокуратурата по време на съдебните прения, над средния размер, съответстващ на степента на обществена опасност на деянието и дееца, което следва да се изтърпи при режим съобразен с разпоредбата на чл.57 от ЗИНЗС. Моли да бъдат признати за виновни подсъдимите В. Т. А., И. С. И., Х. Ц. Х., Н. Д. С., Д. Г. Г., Ж. А. Б., А. А. М., П. Г. К. по повдигнатите им и поддържани от прокуратурата обвинения за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.1 и пр.2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, и в частта, че в организираната престъпна група са участвали подсъдимите Н. Л. Р. и Д. Р. П. и и да бъдат осъдени за тези престъпления, като бъде изменена присъдата в частта относно наложените им наказания за това им деяние и им бъдат наложени наказания при условията на чл.54 НК в параметрите на поисканото от прокуратурата по време на съдебните прения, над средния размер, съответстващ на степента на обществена опасност на деянието и дееца, което следва да се изтърпи при режим съобразен с разпоредбата на чл.57 от ЗИНЗС. Счита, че следва да бъде уважен отхвърления граждански иск, предявен от „Обединена Българска Банка“ АД срещу М. Л. А. за парична сума от 215 000 лв. /двеста и петнадесет хиляди лв./ обезщетение за причинени с престъплението имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 05.04.2012г., при наличие на съответна жалба от гражданския ищец. В допълнението към протеста се поддържа, че няма процесуална пречка да бъдат ценени показанията на свидетелите, които са били прочетени по реда на чл.281 от НПК, особено на тези, които бяха разпитани в съдебното заседание пред друг състав на съда, вкл. тези на свидетеля Г., който е разпитван в продължение на повече от едно съдебно заседание, като на страните беше дадена възможност да му зададат всички необходими според тях въпроси. Относно оправдаването на подсъдимия А. по отношение н повдигнатото му обвинение по чл.199 от НК счита, че неправилно с игнорирани показанията на свидетеля Г., който заявява, че подс.М. е бил заедно с А. при извършването на грабежа, и са подкрепени от тези на свидетеля Г. - охранител в банката, където е бил извършен грабежа. Сочи за неправилно показанията на Г. и Г. да бъдат кредитирани половинчато - единствено по отношение на подс.М.. По делото са постъпили въззивни жалби от адв.Т. Г., като упълномощен защитник на подс.М. Л. А., подс.В. Т. А. и подс.Д. Г. Г.. В жалбите се поддържа, че присъдата в осъдителната й част е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.Ц. В. – служебен защитник на подс.В. С. Я.. В жалбата се поддържа, че повдигнатото против Я. обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Въззивна жалба против присъдата в законния срок е депозирана и от адв.Ц. З. – защитник на подс.И. С. И.. Счита, че същата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива в частта, с която И. е признат за виновен.Поддържа, че обвинението по чл.321, ал.3 от НК не е доказано по несъмнен начин.Счита, че не е налице общност на умисъла между подсъдимите по делото, липсва йерархична структурираност и подчиненост, липсва доказана цел на това сдружение за набавяне на имотна облага.Моли да бъде отменена присъдата и постановена нова, с която И. бъде признат за невинен за това да е участвал в ОПГ. Против присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.И. И. – упълномощен защитник на подс.Х. Ц. Х.. Поддържа, че присъдата е неправилна в частта й, с която Х. е признат за виновен за престъпление по чл.321, ал.3, пр.1 и 2, т.2, вр.ал.2 от НК и моли същата да бъде отменена в осъдителната й част.В допълнението към жалбата са изложени подробни съображения, в които се съдържат предварителни бележки, в които се сочат извършени от първоинстанционния съд процесуални действия по събирането на доказателства. Поддържа се необоснованост на присъдата, тъй като е налице явно несъгласие на приетите фактически положения със събраните доказателства. Сочи, че е неправилна и погрешна процесуална дейност на мнозинството на съда при оценката на доказателствата и доказателствените средства във връзка с обвинението по чл.321 от НК и излага подробни съображения във връзка с действителното съдържание на възприети от съда доказателства. Счита за недопустима фактическите изводи да се изграждат само върху показанията на св.Г., както и на свидетеля с тайна самоличност, тъй като е в нарушение на императива на чл.281, ал.8 от НПК. В жалбата се излагат подробни аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с ограничаване процесуалните права на подс.Х.. Моли да бъде постановена нова присъдата, с която да бъде оправдан подсъдимия Х. Х. по обвинението му за престъпление по чл.321, ал.3, пр.1 и 2, т.2, вр.ал.2 от НК, алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. По делото е постъпила въззивна жалба от адв.С. Н. – защитник на подс.Н. Д. С. против присъдата в осъдителната й част. Счита, че същата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Моли присъдата да бъде отменена в обжалваната й част като бъде постановена нова, с която подс.С. бъде признат за невиновен или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Против присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.И. С. – защитник на подс.Ж. А. Б.. Сочи, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не бил предприел необходимите действия за разкрИ.е на обективната истина. Счита, че по делото не е установено подсъдимият да е извършил деянието, за което е признат за виновен. Моли присъдата да бъде отменена изцяло като неправилна и незаконосъобразна. В допълнението към жалбата се излагат подробни съображения, с които се аргументират поддържаните доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Счита, че превратно са тълкувани действително установени факти, били ползвани доказателствени средства, които не са събрани по предвидения в НПК ред. Счита, че обвинителният акт страда от недостатъци, тъй като в него липсват факти и обстоятелства свързани с каквато и да е дейност на подс.Б.. Като последица било проведено непълно и необективно съдебно следствие. Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение в доказатествената дейност на съда, който основно се е занимавал с информацията, дадена от св.Г., св.С. и свидетелите тайна самоличност № 1 и № 52. Счита, че съдът механично се е позовал на изключението при събиране на гласни доказателства по чл.281, ал.1, т.6 от НПК, без да изложи убедителни съображения. Поддържа, че съдът не е анализирал действителното съдържание на посочените доказателствени източници и счита, че от тях не се установява подс.Б. да е извършил престъплението, за което е обвинен. Сочи, че обвинение на Б. за т.нар. „вторично престъпление“ не е повдигнато с обвинителния акт, поради което обсъждане на такова в мотивите на съда е в нарушение на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Сочи като съществено процесуално нарушение, че Б. не е участвал в последното съдебно заседание, а по видеоконфорентна връзка, когато му е извършен разпит и е взел становище в последна дума, което е в разрез с чл.138, ал.7 от НПК. Сочи, че подобно нарушение – неучастие на подсъдимите е допускано многократно и трайно е била възприета от съда практиката съдебно следствие да бъде провеждано вкл. при уважителни причини за неявяване на подсъдимите. Споделя мотивите в особеното мнение относно формирането на ОПГ и участието на подсъдимия в нея. Поддържа, че нарушение на закона е допуснато и при определяне размера на наказанието, начина на изтърпяване и приложението на чл.25 от НК. Счита, че са налице доводи наказанието да не бъде изтърпявано ефективно, тъй като подс.Б. не е осъждан на наказание лишаване от свобода. Съдът е допуснал пропуск като не е приложил разпоредбата на чл.59, ал.2 и ал.3 от НК относно задържането под стража по настоящото дело и по НОХД № 418/12г. на РС-Монтана, приключило с оправдателна присъда. Моли да бъде отменена присъдата като неправилна и незаконосъобразна и бъде постановена нова, с която подс.Б. бъде признат за невинен по обвинението му по чл.321, ал.3, вр.ал.2 от НК или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Въззивна жалба и допълнение към нея против присъдата на СГС в осъдителната й част е постъпила от адв.Л. Р. – защитник на подс.А. А. М.. Счита, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Правните изводи били в противоречие с установената фактическа обстановка по делото. Сочи, че съдът е обосновал изводите си за участието на М. въз основа на обясненията му дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4 от НПК. Твърди, че доказателствата по делото и фактическата обстановка, която те установяват, не позволява извод за участие на подсъдимия в ОПГ, тъй като според обвинението ОПГ е съществувала и действала от началото на май 2006г. до 31.07.2013г., а М., П. и Р. са участвали в нея от началото на май 2013г. до 31.07.2013г. Счита, че обективно М. не е част от кръга на описаните участници в нея. Поддържа, че действията по проследяване и нанасяне на побой, евентуално извършване на грабеж от две лица са инцидентни и не са свързани с престъпната група.Сочи, че основната нишка, която свързва лицата и събитията в мотивите на съда са показанията на св.Г., които почти напълно били кредитирани, както и тези на свидетел с тайна самоличност № 1, които на практика не съобщавали почти никакви важни съставомерни факти, на които да са били очевидци. Г. е разпитван за подс.М., но бил дал погрешна или никаква информация. Споделя напълно съображенията от особеното мнения към присъдата. Моли да бъде отменена присъдата в частта, в която М. е признат за виновен и бъде постановена нова, с която да бъде признат за невиновен и бъде оправдан по обвинението му. Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.И. Ю. – защитник на подс.Е. Д. М.. Счита, че присъдата е неправилна, поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Моли да бъде отменена присъдата в обжалваните части, като подс.М. бъде признат за невиновен и бъде оправдан по обвинението му по чл.199, ал.2, т.3, вр.ал.1, т.5, вр.чл.198, алл.1, вр.чл.20, ал.1 от НК и бъде отхвърлен изцяло предявеният граждански иск. Алтернативно моли да бъде изменена присъдата като на подс.М. бъде наложено по-леко наказание, или делото бъде върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения. Против присъдата е постъпила в законния срок въззивна жалба и няколко допълнения към нея от подс.Е. Д. М.. В жалбата се поддържа, че са нарушени правата на човека и практиката на ЕСПЧ, за което се сочат конкретни дела на ЕСПЧ. Счита, че е осъден чрез отказ от правосъдие, налице била груба и очевидна нередност, тъй като осъждането му е произволно. СНС не му дал време и възможност да зададе въпроси на свидетели и вещи лица, които били разпитани без негово участие в процеса. Не му била дадена възможност да се запознае с делото, да си вземе бележки и да подготви защитата си. Не му била дадена възможност да изгледа записите от камерите, заснели грабежа от 05.04.2012г. в банка ОББ. Сочи, че в съдебно заседание на 19.10.2022г. бил с белезници на краката, което му пречело да бъде равен с другите участници в процеса и адекватно да се защитава. В същото заседание не било уважено искането му да бъде отложено делото, за да подготви защитата си. Поддържа, че е нарушено правото му на защита съгласно конкретно посочени разпоредби на ЕКЗПЧ, нарушена била справедливостта като не били допуснати свидетели и превратно били ползвани незаконни доказателства - неверните показания на Н. Г.. Била нарушена презумпцията срещу самоуличаване и невиновност и презумпцията срещу използване на показания по чужди думи срещу подсъдими. Сочи, че Г. е разпитан като експерт, за да разпознае и посочи Е. М. и М. А. като извършители на грабежа в банка ОББ. Счита, че по делото са събрани множество оправдателни доказателства - не е разпознат, не са открити негови следи, лицата, които се виждат на камерите са с различен от неговия ръст и телосложение, свидетелката К. е заявила, че по това време се е намирал в чужбина, представил е доказателства – снимки и видеоматериал, къде се е намирал. Оспорва достоверността на показанията на св.Г.. Моли да бъде отменена присъдата и върнато делото на СГС или да бъде оправдан. Прави искане САС да разпита свидетелите А. А. З. с адрес в •••, А. Д. М. и К. Н. Д.. Прави искане да бъде извършен следствен експеримент в банка ОББ с негово участие за установяване размера на тялото му в сравнение с ръста на пострадалите, предметите в банката и сравнително изследване с двете заснети лица за размера на тялото на едните и другите и сравнително изследване на М. със заснетите 2 лица извършители на грабежа, заснети от камерите на банка ОББ. Против присъдата на СГС е постъпила въззивна жалба от адв.М. Я. – защитник на подсъдимия П. Г. К.. Поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на наказателното производство. Твърди, че наложеното наказание на подс.К. е явно несправедливо. Моли да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане на СГС или да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на К.. С протеста и жалбите на адв.Т. Г., като упълномощен защитник на подс.М. Л. А., на подс.В. Т. А. и на подс.Д. Г. Г., на адв.Ц. В. – служебен защитник на подс.В. С. Я., на адв.Ц. З. – защитник на подс.И. С. И., на адв.И. И. – упълномощен защитник на подс.Х. Ц. Х., на адв.С. Н. – защитник на подс.Н. Д. С., на адв.И. С. – защитник на подс.Ж. А. Б., на адв.Л. Р. – защитник на подс.А. А. М., на адв.И. Ю. – служебен защитник на подс.Е. Д. М. и на адв.М. Я. – защитник на подсъдимия П. Г. К., не се правят доказателствени искания, не се сочат нови доказателства. Доказателствени искания се правят с жалбата на подс.Е. М. - да се извърши разпит като свидетели на лицата А. А. З. с адрес в •••, А. Д. М. и К. Н. Д., да бъде извършен следствен експеримент в банка ОББ с негово участие за установяване размера на тялото му в сравнение с ръста на пострадалите, предмети в банката и сравнително изследване с двете заснети лица за размера на тялото на едните и другите и сравнително изследване на М. със заснетите 2 лица извършители на грабежа, заснети от камерите на банка ОББ. С определението от 02.08.2023г. за насрочване на въззивното дело в открито съдебно заседание на основание чл.327 от НПК САС не е допуснал събиране на доказателства. По направените доказателствени искания въззивният състав се е произнесъл в открито съдебно заседание след вземане становище на страните, като е уважил претенцията на подс.М. за запознаване с материали по делото, но е счел за неоснователна необходимостта от събиране на други гласни доказателства и изготвяне на съдебни експертизи. В пледоарията си пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че присъдата следва да бъде отменена, тъй като в хода на съдебното следствие пред първата инстанция са допуснати неотстраними сериозни процесуални нарушения, изразяващи се в липса на състав – отсъствие на съдия-докладчик при провеждане на процесуално- следствени действия на свидетелите, както и даване ход и разглеждане на делото в отсъствие на подс.М., което е ограничило правото му на защита и правото да участва лично в процеса.Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Не поддържа протеста. Защитниците на подсъдимите А., А., Я., И., Х., С., М., К., М. в съдебно заседание пред въззивния съд поддържат жалбите си и допълненията към тях. Считат, че по делото не са събрани несъмнени доказателства за вината на посочените подсъдими. Излагат доводи за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения и молят да бъде отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Адв.П., защитник на подс.Р., и адв.С. – защитник на подс.П., чиито подзащитни са оправдани по обвинението им по чл.321 от НК, молят да бъде оставен без уважение протеста и потвърдена първоинстанционната присъда. В последната си дума пред въззивния съд подсъдимите молят да бъдат оправдани. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в протеста и жалбите доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери следното: Въззивният съд констатира, че при постановяването на проверяваната първоинстанционна присъда са били допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите А., А., Я., И., Х., С., М., К., М., Р., П. и Г., налагащи отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Преди да пристъпи към обсъждане на основанията, налагащи отмяна на присъдата, САС намери за необходимо да опише процесуалната съдба на производството по НОХД 1006/2016г. по описа на СпНС /закрит/, сега СГС. Делото е образувано на 07.04.2016г. с внесен обвинителен акт против настоящите подсъдими, с изключение на подс.К., по отношение на когото е бил внесен отделен такъв и е било образувано НОХД №1650/16г. на СпНС. С определение от 24.06.2016г. съдът е обединил за общо разглеждане производствата по НОХД № 1006/16г. на СпНС, 14 състав и по НОХД № 1650/16г. на СпНС, 9 състав. Разглеждането на делото е започнало с проведеното на 21.09.2016г. разпоредително заседание от съдебен състав с председател И. Х., член-съдия Е. П. и съдебни заседатели- Р. Ф.-Х., М. К. и Н. П., в присъствието на всички подсъдими и техните защитници. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие от посочения съдебен състав са разпитани са свидетелите А., Х., Н., Х., В., В., В., Ф., А.М., Л., Н., С., свидетел, с тайна самоличност № 1, Н., П., Т., П., К., Н.Г., Л., Н., приети са изготвените на досъдебното производство две видео-технически експертиза, седем съдебно-технически експертизи, два броя съдебно-балистични и допълнителна съдебно-балистична експертиза, дактилоскопна експертиза, СПЕ и КСМПЕ за св.Г., СОЕ, допуснато е събирането на нови доказателства. С определение от 22.10.2018г. съдът е направил преюдициално запитване към съда на ЕС, след което с определение от 04.02.2019г. е спрял наказателното производство. След постъпване на отговор по преюдициалното запитване, делото е възобновено с определение от 27.01.2020г. Междувременно, видно от протокол от 08.11.2019г. /л.2790 от част 7 съд.пр./, са прекратени правоотношенията като съдебен заседател при СпНС на И. В.. С разпореждане от 27.01.2020г. председателят на състава е разпоредил да бъде определен друг съдебен заседател на мястото на И. В.. С участие на новоопределените съдебни заседатели Т. В. и Е. А., в съдебно заседание от 14.02.2020г. съдът е спрял на основание чл.290, вр.чл.25, ал.2 от НПК наказателното производство, определението по което впоследствие е било отменено с определение на АСпС. Постановеното с последващо определение спиране на производството по делото, отново е било отменено от състав на СпАС. В съдебно заседание от 02.06.2021г. е даден за втори път ход на делото и на съдебното следствие за разглеждането му от новия съдебен състав. При това разглеждане на делото са разпитани свидетелите Н., Х., В., В., В., А.М., Л., К., А., Е. П., П., Л., както и са приети СПЕ-зи, дактилоскопна експертиза, пет технически експертизи, три балистични експертизи и три СТЕ. С молба от 17.11.2021г. член-съдия Е. П. /л.3981, част 10 от първ.д./, е уведомила съда, че съгласно решение от 25.10.2021г. на Колегията на Европейската прокуратура е избрана за европейски делегиран прокурор за Р България, като считано от 16.11.2021г. е започнал мандата й като европейски делегиран прокурор. Видно от протокол за избор на член на състава като такъв за разглеждане на НОХД № 1006/16г. е била определена съдия С. Р.. Така, разглеждането на делото е започнало за трети път. Въззивният съд внимателно се запозна с протоколите от проведените съдебни заседания при това последно, приключило с присъда, разглеждане на делото и констатира нарушения, свързани с правото на подсъдимите, и в частност това на подс.М., на справедлив и безпристрастен процес. САС проследи процесуалните действия на първоинстанционния съдебен състав и на неговия председател по време на така развилото се съдебно производство, както и свързаните с това факти, касаещи упражняването на правото на защита на подсъдимите, и намери следното: Пороци се констатират още при провеждане на разпоредителното заседание, което е станало по напълно произволна и правно нетърпима процедура. В проведеното от новосформирания съдебен състав, вкл. с резервен съдебен заседател, на 10.12.2021г. съдебно заседание /стр.4042-4048, част 10 от първ.д./ не се е явила адв.Т., защитник на подс.В. А., която е уведомила съда, че е с Ковид 19. Не се е явил и подс.Д. П., който е представил медицински документи, че е с Ковид 19. Не се е явил и подс.К., за който защитникът му адв.Я. е заявил, че е в чужбина и не е успял да организира пътуването си. Явяващите се страни по делото, вкл. подс.А., чиито защитник не се явява по уважителна причина, и адв.С. – защитник на неявяващия се поради заболяване подс.П., са взели становище да не се дава ход на делото. Съдът е дал ход на делото с мотив, че допуснатото нарушение на правото на защита може да бъде „преодоляно чрез бъдещи процесуални действия“. Съдът е приел, че може да изслуша относно въпросите по чл.248 от НПК явилите се страни, като неявяващите се лица могат да изразят своето становище в следващото съдебно заседание или с писмена молба. Съдът е посочил, че ще постанови своя съдебен акт след като вземе становищата на всички страни по делото. В посоченото съдебно заседание съдът е снел самоличност на явяващите се подсъдими, разяснил им е правата, оставил е без уважение направено искане за отвод на целия съдебен състав и е предоставил възможност на явяващите се страни да изразят становища по предявения граждански иск и да коментират въпросите по чл.248 от НПК. Адв.И. и адв.Р. са изразили становище, че разпоредителното заседание се провежда в нарушение на процесуалния закон. Подс.М. е заявил, че не му е връчен обвинителен акт за провежданото производство. Съдът е отложил делото и е определил втора дата за разпоредително заседание, като изрично е отбелязал в протокола, че „страните не е задължително да присъстват“, тъй като нейното предназначение е адв.Т. и подс.П. да изложат своите доводи относно въпросите по чл.248 от НПК, а останалите страни да ги допълнят. На 07.01.2022г. е проведено съдебно заседание, на което са се явили адв.В. за подс.Я., който е участвал чрез Скайп връзка, подс.М. с адв.Р., и подс.П. с адв.С.. Всички присъстващи лица са взели становище да не се дава ход на делото. Съдът е счел, че са налице законовите предпоставки за даване ход на делото и продължаване на разпоредителното заседание за изслушване на онези лица, които са се явили, независимо от това, че не всички страни присъстват в залата. Снета е самоличността на подс.П., разяснени са му правата и е дадена възможност на него и защитника му адв.Р. да вземат становище по въпросите по чл.248 от НПК. Адв.Р. единствено е заявил, че начинът, по който се провежда разпоредителното заседание е извън всякакви процесуални правила. Съдът е отложил делото за допълнително изслушване на подс.А. и евентуално адвокатът му, като изрично е уведомил всички подсъдими и техните защитници, че не е необходимо да се явяват в следващите съдебни заседания, освен ако не желаят да изложат своите допълнителни становища в устна форма по въпросите по чл.248 от НПК, както и че ще им бъде връчен препис от протокола от заседанието. За съдебно заседание на 18.01.2022г. всички страни са редовно призовани, като са се явили само адв.Г., защитник на подс.А. и подс.А.. Съдът е направил констатация, че страните са получили копие от протокола от предходното съдебно заседание. Даден е ход на делото с мотив, че „производството е част от разпоредителното заседание“ и неговата цел е да бъде дадена възможност за вземане на становище на страните, които не са сторили това. Адв.Г. е взела становище по въпросите по чл.248 от НПК. Съдът е отложил делото за произнасяне по чл.248 от НПК с мотив страните да изложат допълнителни становища. В съдебно заседание от 25.01.22г. се явяват адв.В., за подс.А., подс.Г., доведен от СЦЗ, адв.С. за подс.П. и подс.М. с адв.Р. – резервен защитник. Становище е взел подс.М., който е посочил, че на досъдебното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. Съдът се е произнесъл по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Оставени са без уважение възраженията на подс.М. за допуснати съществени процесуални нарушения. Относно начина на провеждане на съдебното заседание, съдът е отново е застъпил свое становище, изразено при предходно започване на съдебното заседание от 02.06.2021г., че са налице законовите предпоставки за прилагане на чл.281, ал.6, пр.2, вр. параграф 1, т.4 от НПК спрямо свидетели, за които са налице данни, че са застрашени, поради което и личното им явяване пред съда би могло да доведе до поставяне в опасност на тяхното здраве и живот. Касае се за пострадалите от деянието А. Ф. и И. Н., свидетелите с тайна самоличност №1 и № 52, св.Н. Г. и св.И. С.. СГС е постановил разглеждане на делото по общия ред с прилагане на нормата на чл.281, ал.6, пр.2 от НПК. В посоченото съдебно заседание съдът е допуснал изготвянето на две експертизи – трасологична експертиза относно следите от обувки, иззети при оглед на местопроизшествието в банка „ОББ“АД, и петорна видеотехническа експертиза относно видеозаписи, касаещи деянието в клон на „ОББ“ АД. С определение „ОББ“АД e конституирана като страна в процеса и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от банката граждански иск срещу подсъдимите М. и А.. Така, след четири съдебни заседания разпоредителното заседание е приключено. Стриктното тълкуване на нормите, уреждащи провеждането на разпоредителното заседание – от чл.247в до чл.248 от НПК, не предполага възможност за отделно изслушване на участниците в него, респ. за провеждането му в отделни заседания. От начина, по който е процедирал СГС, не става ясно едно или повече разпоредителни заседания са проведени. Напълно са пренебрегнати основополагащи принципи в НПК за непосредственост, устност и състезателност на процеса. Прави впечатление, че отсъствието на някои от подсъдимите е било законно основание за отлагане на делото, а за тези, за които не са били налице доказателства относно причината за неявяването им, съдът е следвало да приложи предвидените в НПК процесуални възможности за осигуряването им съдебно заседание. Тук е мястото да се посочи, че големият брой участници в процеса не може да бъде причина за неспазване на закона, още повече, че в НПК са предвидени достатъчно ефективни средства за дисциплиниране, както на страните, като и на свидетелите и вещите лица, в случай на отклонение от задълженията им. След така проведеното разпоредително заседание съдебното производство е продължило в неговата следваща част – Съдебно следствие, където нарушенията на процесуалния закон и незачитането на правата на страните е достигнало до своята най-неприемлива форма. На 28.02.22г. е проведено съдебно заседание, което е започнало в отсъствие на резервния съдебен заседател Д. Б.. От страните не са се явили адв.З. – защитник на подс.И., който е заявил, че сам ще се защитава, на адв.Н. – защитник на подс.С., който е заявил, че не държи на присъствието й, на подс.Р., който по данни на защитника му адв.П., е в затруднено положение поради затворени пътища в планината, и на подс.М., за който е постъпил документ от медицинската служба при Затвора-София за медицински преглед, според който същият не може да пътува с общ конвой и не може да присъства в съдебно заседание поради артериална хипертония. Явяващият се в съдебно заседание негов защитник - адв.Ю., е взел становище, че М. държи на личното си участие в процеса. Останалите защитници и подсъдими са взели становище да не се дава ход на делото. Съдът е дал ход на делото въпреки, че е налице уважителни причини за неявяването на подс.М. поради неговото заболяване. Относно подс.Р., СГС е счел, че не е налице уважителна причина, тъй като същият „е могъл да предвиди евентуални затруднения с пътуването като се осведоми за прогнозата за времето“. Съдът е приел, че действително разглеждането на делото в отсъствие на част от подсъдимите би довело до нарушаване на правата им да вземат участие в производството, но е счел, че следва да приложи правното разрешение по преюдициалното запитване, зададено по делото, с което ще се гарантира в пълнота тяхното право на защита. След като е дал ход на делото, СГС е докладвал определение на САС, с което е констатирана допусната ОФГ при формулиране на обвинението спрямо Е. М.. Прокурорът е заявил, че не е запознат с определението и съдът му е дал възможност в следващото съдебно заседание да предприеме действия по отстраняване на ОФГ. В това съдебно заседание съдът е дал ход на съдебно следствие, докладвано е основанието за образуване на съдебното производство- внесения ОА, като прокурорът е посочил фактическите обстоятелства. Подсъдимите, които се явяват, са заявили, че ще дават обяснения на по-късен етап. Разпитани са свидетелите В. Н., Й. Х., Б. В., Л. В., П. В., М. К., Е. Л., А. М., Е. П. и Л. Л.. Междувременно са се явили резервния съдебен заседател Д. Б. и адв.З.. След отлагане на делото, председателят на състава еднолично е изготвил разпореждане от 01.03.2022г. / л.4200 от първ.д./, в което е взел отношение по въпроси, свързани с доказателствата. В разпореждането е посочено, че в проведеното на 28.02.2022г. съдебно заседание са прочетени на основание чл.281, ал.1, т.6, пр.2 от НПК показания на свидетелите, които имат специфично нужда от защита – Ф., Н., Г., С. и с тайна самоличност № 1 И № 52, които са дадени пред страните при първоначалното разглеждане на делото, поради което същите вече били част от доказателствения материал /САС констатира, че в протокола от посоченото съдебно заседание няма прочитане на показания на основание чл.281, ал.1, т.6, пр.2 от НПК/. Съдията-докладчик е счел още, че следва на съдебните заседатели, които не са участвали в разпитите им, да бъде връчено копие от тези показания, и им бъде предоставена възможност да поискат допълнителен разпит. В разпореждането е отразено още, че съдия Р. /член на състава/ е заявила „желание за разпит на определени свидетели“, част от които са тези, чиито показания са посочените по-горе, вече прочетени, друга част са такива, за които съдът в предходния си състав е оставил искането за разпита им без уважение – Г., Н., Т., Ч., трети са вече разпитани по делото – П. и Д., и четвърти - които не са били разпитвани – В., Д. и М.. Посочено е още, че съдия Р. е изразила желание за личен разпит на В. А., чиито показания вече били приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК. Съдията-докладчик е счел, че „това нейно желание води до необходимост от провеждане на разпитите на тези лица.“. За насроченото на 11.03.22г. съдебно заседание не се явява подс.А.. По данни на защитника му - адв.Г., същият е със симптоми на Ковид 19 и моли заседанието да се проведе в негово отсъствие. Не се явява и адв.Ю., защитник на подс.М.. Същият е заявил, че не е получил препис от протокола от предходното съдебно заседание и иска да бъде извършен преразпит на всички свидетели, разпитани в него. Съдът е продължил хода на съдебното следствие, в което отново е докладван обвинителния акт заради подсъдимите Р. и М.. Подс.М. се е възползвал от правото си да даде обяснения. В същото съдебно заседание подс.М. е направил искане за отвод на председателя на състава с мотив, че води делото еднолично и нарушава правото му на защита. Посочил е, че не му е изпратен протокола от предходното съдебно заседание за запознаване. Оспорил е необходимостта от специални мерки на защита по отношение на свидетелите Г., С., с тайна самоличност №1 и №52, Ф. и И. Н., тъй като не били застрашавани във връзка с това наказателно производство. Поддържал е, че с прочитане на показанията им на основание чл.281 от НПК се заобикаля закона и се нарушава правото му на защита, че съдът е допуснал нарушение на чл.14 от МПГПП, което е проява на предубеденост. В мотивите на определението си, с които е оставено без уважение искането за отвод на председателя, е посочено: “Искането е дотолкова очевидно неоснователно, че не е необходимо да се взима становище на страните.“. Съдът е счел е, че невръчването на протокола от съдебното заседание е техническа грешка. Доводите за отвод са окачествени като „упрек за липса на професионализъм“, но не и за „лично пристрастие“ към подсъдимия. В посоченото съдебно заседание на основание чл.281, ал.1, т.6, пр.2 от НПК са прочетени показанията на свидетелите А. Ф., И. Н., Н. Г., И. С. и свидетели с тайна самоличност №1 и №52 от съдебно заседание по същото дело пред друг съдебен състав и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 от НПК. Съдът е извършил разпит на явяващите се свидетели А. Ф., Ц. К., Р. Н., В. Ч. В. А. и М. П.. Съдът е провел закрито съдебно заседание само със св.С., който е заявил, че не иска да дава показания в присъствието на подсъдимите, тъй като много го е страх, получавал е заплахи и поддържа показанията, които е дал на досъдебното производство. Съдебното заседание е продължило без участието на подсъдимия М. и адв.С., които са освободени по тяхно искане. Адв.Р. е заявила, че държат на разпита на св.Г. и св.С., тъй като съдебният състав не е могъл да възприеме неговите показания и да добие лични впечатления дали той наистина е застрашен. Съдът е уведомил страните, че в закрито съдебно заседание е разпитал св.С., който е посочил опасенията си да даде показания в открито съдебно заседание в присъствието на страните. Подс.Я. е взел становище и е оспорил приетото от съда, че св.Г. и св.С. са застрашени. Съдът е продължил хода на съдебното следствие по делото, след като е снел самоличност на явяващите се вещи лица. Подс.М. е заявил, че не иска да се дава ход на делото, тъй като се изморил, от 7 часа не е ял и не е спал, не може да участва в делото, защото не се чувства добре и е гладен. Прави искане за отвод на прокурора и на съда, тъй като се нарушават правата на човека и се осъществява произвол. Съдът е отнел думата на подс.М. с констатацията, че злоупотребява със своите процесуални права, прави искания за отводи и отлагане на делото, които са напълно неоснователни. Оставено е без уважение искането за отвод и е отправено последно предупреждение към подс.М. за отстраняване от залата поради неспазване на реда. По тяхно искане от по-нататъшно участие в съдебно заседание са освободени подсъдимите Б., Х. и Я.. В същото заседание са приети 14 експертизи – съдебно-технически, съдебно-балистични, дактилоскопна, съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична. С разпореждане от 15.03.22г. / л.4313 от първ.д./ председателят на състава се е произнесъл еднолично, въпреки посоченото, че е проведено съвещание на състава, по направени от страните в съдебно заседание от 11.03.2022г. доказателствени искания. Изложени са мотиви за тяхната основателност, след което част от тях са оставени без уважение, а други са уважени - изискана е информация от „ОББ“ АД, извършени са други справки, допуснат е свидетел и е разпоредено призоваването на свидетели по делото за разпит. На проведеното на 28.03.2022г. открито съдебно заседание са се явили всички подсъдими и техните защитници. Преди даване ход на делото съдът е оставил без разглеждане искане на подс.М. за отвод на съдебния състав и прокурора. Съдът е констатирал злоупотреба с процесуални права от страна на подс.М., тъй като до разпита на св.С. „искането за отвод няма каквото и да е фактическо или правно основание“. Ход на делото е даден и е продължено съдебното следствие, при което са разпитани свидетелите Е. П., Л. Л., М. К., Е. Л., Р. Н., Ц. Г., П. Ф., Д. Д. и М. М.. За насроченото на 02.06.22г. съдебно заседание не се явяват подс.А., за когото е постъпила молба от защитника му адв.Г., че е с влошено здравословно състояние, приложен е болничен лист с предписан домашен амбулаторен режим. Явилата се адв.Г. е заявила, че А. няма молба за отлагане на делото, а само удостоверява причината за неявяването си. Не се явява подс.И., за когото защитникът му адв.З. е заявила, че не знае причината за това. Не се явява подс.С., който по сведение на защитника му - адв.Н., е в чужбина и няма възражения да се даде ход в негово отсъствие. Не се явява подс.Б., който по сведение на защитника му адв.С. е задържан за 72 часа. Не се явява подс.М., за когото е постъпила Справка за медицински преглед, издадена от д-р Т., според която същият страда от хипертония и не може да присъства на делото, не може да пътува с конвой. Не се явяват подс.К. и защитникът му адв.Я. /в протокола е вписано, че закъсняват, но няма вписване, че са се явили/. В становище по хода на делото, всички явяващи се страни са заявили, че са налице процесуални пречки за това. Адв.Ю. отделно е заявил, че подс.М. държи да участва лично в съдебното заседание, бил се подготвил за разпит на вещите лица. Депозирани са от негово име две молби – за отвод на председателя на състава и за преюдициално запитване. За да даде ход на делото, съдът е приел, че подс.А. „не страда от такова заболяване, което да го възпрепятства да се яви в съда.“. Коментирано е съдържанието на болничния му лист, в който не било отбелязано, че състоянието му е несъвместимо с пътуване до сградата на съда и участие в заседанието. Отбелязано е, че същият подсъдим е използвал различни причини от здравословен характер за отлагане на делото, което е довело до прекомерното му забавяне. Относно подсъдимите И. и С., съдът е счел, че е техен личен избор да вземат участие в съдебно заседание, а относно подс.Б., че на този етап не е потвърдено задържането му под стража. Във връзка с неявяването на подс.М. съдът е счел, че не може да се установи дали същото е по уважителна причина, независимо от влошеното му здравословно състояние, тъй като „може да се предположи, че то се дължи на отказа му да приема лекарства, …“. СГС е счел, че ход на делото следва да се даде, като при установяване, че неявяването на лицата се дължи на уважителна причина, ще бъде приложено Решението по дело С 688/2018г., като ще бъдат извършени допълнителни процесуално-следствени действия с оглед правото им на лично участие. Съдът е разгледал искането на адв.Ю. за отвод на председателя на състава и го е оставил без уважение. В мотивите е посочено и следното: “… неявяването на част от страните по делото щеше да доведе до извод за обсъждане на въпроса по чл.270, вр.чл.66 от НПК, а именно евентуално задържане под стража на подсъдимите А., И. и С.. Отказът на настоящия съдебен състав да прилага тези форми на процесуална принуда не би следвало да има за последици активно противопоставяне от страна на защитата.“. Съдът е продължил хода на съдебното следствие, при което са приети заключенията на техническа-трасологична експертиза и трасологична експертиза и е разпитан свидетеля В.. В същото съдебно заседание са възпроизведени и записите от видеокамерите. На 23.06.2022г. по делото е постъпила молба от подс.М. с искане лично да се защитава по делото. Моли да бъдат повторени действията от съдебно заседание на 02.06.22г., когато не се е явил, тъй като е бил болен. За насроченото съдебно заседание на 27.06.2022г. се явяват всички страни, с изключение на адв.Н., защитник на подс.С., адв.П., защитник на подс.Р., подс.М., за когото по делото е постъпила Справка от медицински преглед /л.4881 първ.д./, че е с Артериална хипертония и не може да бъде конвоиран, както и подс.К., който по данни от защитника му адв.Я., няма да успее да дойде и няма възражения да се проведе заседанието без него. Адв.Ю. е възразил срещу даване ход на делото, тъй като неявяването на подс.М. е по уважителни причини. Заявил е от името на подзащитния си, че същият желае да участва лично в съдебното заседание и всички действия, извършени в негово отсъствие да бъдат повторени. СГС е дал ход на делото, като се е мотивирал с това, че „са налице сериозни подозрения, че същият /подс.М., бел.моя/ предприема такива процесуални мерки, за да доведе до забавяне разглеждане на делото.“. Съдът се е позовал на приложена по делото справка от СЦЗ, според която М. многократно не е бил конвоиран по различни дела, по които е страна, поради влошаване на здравословното му състояние към момента на това конвоиране. Съдът е счел, че са налице подозрения, че подс.М. съзнателно предприема действия, при които да доведе изкуствено до влошаване на здравословното си състояние, което да доведе до отлагане на делото. За проверка на тези подозрения, съдът е счел за необходимо назначаването на СМЕ за установяване здравословното състояние на М.. СГС е продължил хода на съдебното следствие в посоченото съдебно заседание, в което е било прието заключението на комплексна петорна видеотехническа експертиза и е разпитан свидетел с тайна самоличност №1. По делото е изготвена от вещото лице д-р Г. съдебномедицинска експертиза по отношение на подс.Е. М. /л.4976-4979 от първ.д./. Въз основа на проучените медицински документи и извършения личен преглед експертът е дал заключение, че Е. Д. М. страда от артериална хипертония, като е уточнил, че посочената диагноза се поставя при хора над 18-годишна възраст при трайно повишаване на кръвното налягане над 140/90 милиметра живачен стълб. Вещото лице е посочило, че във връзка с установеното при Е. М. от години заболяване, в условия на СЦЗ му е осигурено редовно проследяване с измерване на артериалното кръвно налягане от лекар. Отчитайки установените данни от амбулаторни прегледи с измерване на артериалното кръвно налягане редовно му се предписва съобразено с резултатите медикаментозно лечение. Към момента на извършване на експертизата, му е била предписана комбинация от 4 антихипертензивни медикамента, при приема на която се очаква нормализиране на стойностите на артериалното кръвно налягане. Посочено е, че на М. се дават редовно предписаните му медикаменти, но не може да се установи дали самият той прима системно осигурените му лекарства. Вещото лице е посочило, че липсата на ефект от терапията поражда основателни съмнения за това дали приема лекарствата редовно. На фона на заболяването при М. се регистрират сравнително чести хипертонични кризи. Хипертоничната криза е клиничен синдром на рязко и често внезапно покачване стойностите на артериалното налягане над обичайните поддържани стойности за съответния пациент при стойности над 200-220 за систолно и 100-120 за диастолно. При регистрирани съобразно мед. документи на 27.06.22г. стойности от 210/120 мм Нж правилно е преценено, че М. се нуждае от лекарско наблюдение и лечение, като състоянието му не позволява да пътува с общ конвой. Експертът е посочил, че е възможно при прием на някои вещества или дори при неспазване на хранителния режим и начина на живот при болни от артериална хипертония на фона на адекватен прием на медикаменти, също да се провокира хипертонична криза. Вещото лице е посочило, че е препоръчително М. да бъде консултиран от кардиолог в СБАЛЛС или във външно здравно заведение с провеждане на инструментални и лабораторни изследвания. В разясненията си на поставени от страните и съда въпроси, д-р Г. е потвърдил, че за да може да се види каква е причината да не се повлиява адекватно, се налага провеждане на изследвания от специалист по кардиология, назначени с инструменти, които не всички могат да се намерят в болницата на затвора, и с инструментални и лабораторни изследвания. Изразил е съгласието си и е категоричен, че много високите, екстремни стойности на артериалното кръвно налягане, са пречка за конвоирането в общ конвой, а ако се налага да бъде транспортиран - само с медицински транспорт, с оглед рисковете, които се поемат при такива стойности. В съдебно заседание на 10.10.2022г. не са се явили подс.А., който по данни на адв.Г. не желае да присъства, а да се яви на мед.изследвания, подс.Б., за който адв.С. сочи, че не желае да идва и ще вземе становище в следващото съдебно заседание, подс.М., за който по делото е постъпила Справка за медицински преглед Затвора София /л.4989 от първ.дело/, че не може да пътува с общ конвой и не може да се яви на делото, и подс.К., който според адв.Я. работи в Испания и нямал възможност да пътува. В посоченото заседание е даден ход и е приета СМЕ за подс.М.. СГС е постановил определение, с което е приел, че неявяването на подс.М. в двете предходни заседания не се дължи на уважителна причина. В мотивите на определението си СГС се е позовал на заключението на вещото лице Г., както и на изразено от лекуващия лекар на М. предположение, че евентуална причина за вдигане на кръвното налягане точно в датите, когато има съдебни заседания, се дължи на нежеланието на М. да приема предписаните му лекарства. Съдът е достигнал до извод, че неявяването на подс.М. се дължи на „негов собствен избор да предприеме действия, които биха могли да доведат до осуетяване на съдебното заседание и неговото отлагане, или дори спиране.“.Съдът е счел, че „всички извършени до настоящия момент процесуално-следствени действия в отсъствието на подс.М., не накърняват правото му на лично участие“, и при положение, че е защитаван от упълномощен от него защитник, „който би могъл да представи неговата теза, вкл. и да зададе неговите въпроси на свидетелите и вещите лица, разпитани в отсъствие на подс.М..“. В същото съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането на адв.Ю. за спиране на производството. Междувременно, с уведомление от 11.10.2022г. /л.5003 от първ.дело/ резервният съдебен заседател Д. Б. си е направил самоотвод, като се е мотивирал със закриването на СпНС. Съдебното заседание от 19.10.2022г. е проведено без резервния съдебен заседател Б., като съдебният състав не е взел отношение и не се е произнесъл по молбата му за самоотвод. По делото са се явили всички подсъдими /подс.Б. е участвал чрез Скайп връзка/, както и упълномощените/назначени за тях защитници. Под.М. е възразил срещу даване ход на делото, тъй като не са му били махнати белезниците, което било нарушение на презумпцията за невиновност. Съдът е прекъснал изказването на подс.М. и го е предупредил, че ако прави „произволни твърдения, несвързани с конкретния момент от процеса, т.е. за обстоятелства, различни от онези, за които му е дадена думата … ще приеме, че злоупотребява с процесуалните си възможности, предвидени в закона, като ще му отнеме думата.“. СГС е дал ход на делото и е уведомил подс.М. за извършените процесуално-следствени действия в негово отсъствие, като го е запитал дали е получил протоколите от съдебните заседания и дали има искания за допълнителен разпит на свидетелите и вещите лица. Подс.М. е посочил, че не си спомня дали е получил протоколите, тъй като има много дела, както и че предоставеното му време за запознаване с делото не е било достатъчно и се е запознал само с част от материалите заедно с адв.Ю.. Съдът е направил следния доклад: „многобройни писмени ръкописни искания от страна на подс.М., в които той прави отводи на съда, вкл. и на председателя на състава, прави искане за разпит на многобройни лица, прави искане съдът служебно да сезира прокуратурата за констатирани от подс.М. престъпления.“. С определение съдът е оставил без уважение искането на подс.М. за преповтаряне на следствени действия, проведени в негово отсъствие. В мотивите на определението си, СГС е посочил, че исканията на подс.М. „са очевидно неоснователни и представляват злоупотреба с процесуални правомощия.“.СГС се е позовал на становището си, че неявяването на подс.М. в предходните три съдебни заседания се дължи на неуважителна причина. В мотивите е посочено и следното: “Съдът отбелязва, че ако подс.М. само предвид обстоятелството, че ще бъде доведен в съдебно заседание има толкова високо кръвно налягане, поради което това довеждане е невъзможно, то би следвало при запознаване с материалите по делото също така да има такова високо кръвно налягане, и дори още по-голямо. Същевременно, по делото е установено, че същият е бил в достатъчно добра форма, за да изготви видео клип, който да бъде качен в интернет пространството. Това води до извода, че същият симулира или съзнателно предприема действия, така че да му се вдигне кръвното налягане и да осуети провеждането на съдебното производство. Т.е. налице са допълнителни доказателства, съобразно които неявяването на подс.М. в предходни съдебни заседания не се дължи на уважителна причина. Поради което не следва да се провеждат допълнителни следствени действия с вещите лица и свидетелите, разпитани в отсъствието на подс.М., за да му се даде възможност да им зададе своите въпроси.“. В посоченото съдебно заседание СГС е продължил хода на съдебното следствие, в което е извършен разпит на свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 52. След запознаване на страните със съдържанието на разпита на този свидетел, съдът е оставил без уважение искането на подс.М. за допълнителен разпит с мотив, че този свидетел не дава показания във връзка с обвиненията, които го касаят и тъй като вече са изяснени обстоятелствата относно разстоянието, от което е наблюдавал описаните от него лица. В това съдебно заседание свидетеля с тайна самоличност с идентификационен № 55 е дал съгласие да бъде разкрита самоличността му и е снета такава на лицето И. П. С.. Същият е заявил, че желае разпитът му да бъде извършен в присъствието на адвоката му – адв.К. Г.. Всички страни по делото са взели становище да бъде уважено искането на св.С. да бъде разпитан в присъствието на адвоката си. Съдът е предоставил на страните възможност да вземат становище по доказателствата, при което прокуратурата е заявила, че държи на разпита на свидетелите Р. Д., И. С. и И. С.. Защитниците са взели становище, че поддържат искането на обвинението за разпит на посочените лица. Подс.М. е направил допълнителни доказателствени искания за разпит на А. З. и за прилагане като веществено доказателство по делото на диск с изявления на св.Г.. Заявил е, че поддържа доказателствените си искания от писмена молба, приложена по делото, по която съдът не се е произнесъл и е поискал да се назначи тройна СМЕ за изясняване на здравословното му състояние, като оспорва приетото от съда, че бойкотира процеса. СГС с протоколно определение е оставил без уважение направените от страните доказателствени искания. Мотивирал се е с това, че разпитът на свидетелите С. и Д. не е необходим, а показанията на св.С. са вече приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.6, пр.2 от НПК. По отношение на исканията на подс.М. съдът е счел, че същите са неоснователни. Посочил е още: “В началото на съдебното производство съдът се произнесе по неговите многобройни писмени искания за разпит на различни свидетели, като ги остави без уважение.“.Счел е, че не са необходими разпитът на св.З., доколкото за същите обстоятелства е разпитана св.К., както и приобщаването на диск с изявления на св.Г., доколкото същият е разпитан по делото. Съдът е посочил и следното: “Не е необходимо да се назначава съдебно-медицинска експертиза, която да установи невъзможността подс.М. да вземе участие в производството и делото да бъде прекратено спрямо него, доколкото съдът е убеден от поведението на подс.М., че актуалното му здравословно състояние е добро и няма процесуална пречка същият да вземе участие в производството и спрямо него да бъде постановен акт по същество.“. В същото съдебно заседание съдът е приканил и дал възможност на подсъдимите да дадат обяснения, като по отношение на подсъдимите М. и П. е приложена процесуалната техника, предвидена в чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4 от НПК за прочитане на обясненията, които същите са давали на досъдебното производство. На основание чл.283 от НПК съдът е прочел материалите по делото от досъдебната и от съдебната фаза и на основание чл.284 от НПК е приел приложените по делото веществени доказателства, както и изготвените ВДС в резултат на използваните СРС. Съдът е приключил съдебното следствие и е дал ход на съдебните прения. В съдебно заседание на 20.10.22г., в което не са се явили подс.Х., както и защитника му - адв.И. и адв.С., чиито подзащитен подс.Б. като задържано лице е участвал посредством Скайп връзка. Съдът е дал ход на делото за обявяване на съдебния си акт, като се е мотивирал с това, че на отсъстващите лица ще бъде предоставено копие от присъдата, в който случай ще бъде коментиран въпросът за срока, в случай на обжалването й. Въз основа на изложените по-горе фактически обстоятелства относно поведението на подсъдимите, и в частност на подс.М., и техните защитници, както и съответните процесуални действия на състава на съда и на неговия председател, САС обобщи допуснатите от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения на правото на защита на подсъдимите, разглеждано като съставна част от правото им на справедлив съдебен процес от безпристрастен съд, както следва: На първо място, САС намери, че в хода на първоинстанционото съдебно производство по отношение на подс.Е. М. е допуснато нарушение на чл.55, ал.1 от НПК, гарантиращ правото му на лично участие в съдебното производство - от ограничаване до степен на пълното му игнориране. В проведените на 02.06.2022г., 27.06.2022г. и 10.10.2022г. съдебните заседания подс.М. не се е явил. За всяко от заседанията по делото са постъпили справки за медицински преглед, подписани от лекар при Затвора гр.София. Видно от отразеното в медицинските документи, М. е с Артериална хипертония - с посочени стойности на кръвното налягане, и не може да бъде конвоиран. И в трите посочени съдебни заседания съдът е дал ход на делото и е извършвал действия по събиране на доказателства, приемайки, че не може да се установи дали неявяването на М. е по уважителна причина. В мотивите на определенията си съдът е изразил съмнения и изказал предположения, че влошеното здравословно състояние на подс.М. се дължи на отказа му да приема лекарства. Едва след второто отсъствие на подс.М., СГС е допуснал СМЕ за изясняване на действителното му здравословно състояние /заключението е възпроизведено в мотивите по-горе/. След запознаване с данните от амбулаторните прегледи и извършен преглед с измерване на кръвното налягане, експертът е установил, че М. страда от Артериална хипертония. Към момента на извършване на експертизата му е била предписана комбинация от 4 антихипертензивни медикамента, при приема на която се очаква нормализиране на стойностите на артериалното кръвно налягане. Експертът е посочил, че независимо от лечението, при М. се регистрират сравнително чести хипертонични кризи /клиничен синдром на рязко и често внезапно покачване стойностите на артериалното налягане над обичайните поддържани стойности за съответния пациент при стойности над 200-220 за систолно и 100-120 за диастолно/. В отговор на поставените му въпроси, в заключението си вещото лице д-р Г. е посочил, че липсата на ефект от терапията, може да се дължи на нередовен прием на лекарствата, както и че хипертонична криза е възможно да бъде провокирана при прием на някои вещества или при неспазване на хранителния режим и начина на живот при болни от артериална хипертония и при адекватен прием на медикаменти. Заключението е категорично, че при регистрирани съобразно мед. документи на 27.06.22г. стойности от 210/120 мм Нж, правилно е преценено, че М. се нуждае от лекарско наблюдение и лечение, като състоянието му не позволява да пътува с общ конвой, а ако се налага да бъде транспортиран, това може да става само с медицински транспорт. Въз основа на така приетата експертиза, първостепенният съд е направил извод, че неявяването на подс.М. не се дължи на уважителна причина. Въззивната инстанция категорично не възприема мотивите, с които СГС се е обосновал. Съдът е проявил неразбиране на проблема, смесвайки факта на установеното влошено здравословно състояние на подсъдимия с предполагаемите причини за това. Единственият правно релевантен факт в случая е, че на датите на въпросните три съдебни заседания, подс.М. е бил с хипертонична криза, с установени от медицинско лице стойности на кръвното налягане. Изразените от експерта предположения относно причините за повишаване стойностите на кръвното налягане не могат да бъдат сигурна основа за мотивиране на недобросъвестно процесуално поведение. Съдът напълно е пренебрегнал обстоятелството, че се касае за задържано лице, което не е допуснато до конвой по медицинско предписание. В този смисъл, напълно несъстоятелно е да се твърди, че неявяването му се дължи на негов избор. Изобщо, да се коментира в съдебно заседание неявяване без уважителна причина на задържан, който изтърпява присъда лишаване от свобода, е лишено от всякаква логика, доколкото именно посредством тази най-тежка мярка за процесуална принуда се обезпечава явяването на лицата, вкл. след приложение на санкционната разпоредба на чл.66 от НПК. След като е изяснен характера на причината за неявяването на подс.М., първостепенният съд не е направил адекватно процесуално усилие за нейното преодоляване. Вместо това, СГС е допуснал поредица от груби процесуални нарушения, напълно пренебрегвайки правото на подс.М. на лично участие в посочените съдебни заседания, в които е приобщен немалък обем от доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че участието на защитник на подсъдимия не може да санира допуснатото нарушение, още повече, че във всяко от заседанията, адв.Ю. е бил категоричен, че подзащитният му желае лично да участва в процеса, вкл. при събиране на доказателствата. Демонстрация на пълното незачитане на правата на подс.М. е обстоятелството, че първостепенният съд е отказал повтарянето на извършените в негово отсъствие действия по събиране на доказателства, независимо от изрично депозираните молби в тази насока. Така се е достигнало до правен абсурд, при който по отношение на подс.М. се е развило частично задочно производство, проведено с участието на неговия защитник, при положение, че същият през цялото това време се е намирал в Затвора гр.София. По принцип ограничаването на правото на лично участие на обвиненото лице в наказателното производство е допустимо при категорични данни, че то не желае да се възползва от него или се укрива, с цел да избегне реализиране на наказателна отговорност. В тази връзка следва да се посочи, че подс.М. не се е дезинтересирал от воденото против него наказателно производство. Тъкмо обратното, той е демонстрирал процесуална активност и желание за участие в делото чрез депозиране на десетки молби и чрез устните си становища в съдебните заседания, в които е присъствал. За посочените три съдебни заседания по делото са събрани доказателства, че подс.М. не се е явил /не е бил конвоиран/ поради болест. Дали установеното посредством медицински документи и СМЕ заболяване е тежко и съставлява ли то уважителна причина, която налага отлагане на делото, е въпрос извън компетентността на съда, тъй като той не разполага със специални научни познания в областта на медицината. След като е приобщил надлежното доказателство за актуалното здравословно състояние на подс.М., каквато е СМЕ, СГС превратно е интерпретирал даденото от вещото лице заключение, обосновавайки се с посочената в него една от възможните причини за хипертоничните кризи. Безспорно доказан и потвърден от експерта факт е, че за посочените заседания е било недопустимо осигуряване присъствието на подс.М. чрез общ конвой. В тази връзка следва да се посочи, че за да се защитава ефективно, подсъдимият трябва да бъде здрав, затова всяко влошаване на здравословното му състояние, което налага лечение, поставя под съмнение пълноценно му участие като активна страна в процеса – основен субект на функцията по защита. Допуснатото по отношение на подс.М. нарушение на процесуалните му права съставлява такова и по смисъла на решение по дело С 688/2018г. постановено по повод на преюдициално запитване по същото дело. Първостепенният съд неправилно се е позовал на цитираното решение, което дава тълкуване на чл.8, параграфи 1 и 2 от Директива /ЕС/ 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно укрепването на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Същото допуска национална правна уредба, която предвижда възможност някое от съдебните заседания да бъдат провеждани в отсъствие на обвиняеми или заподозрени, когато те са били информирани за провеждането на тези заседания и са представлявани от адвокат. В случая, обаче подс.М. не се е явил не поради зависеща от него причина, респ. не е пожелал да не участва в посочените съдебни заседания. Нарушението на императива произтича поради следните обстоятелства: 1.М. не се е явил по независеща от него причина - заболяване, 2. когато впоследствие е уведомен за действията, проведени в негово отсъствие, е решил и заявил, след като се е посъветвал, че оспорва законосъобразността на тези действия, и 3. Желаел е повторното им провеждане в негово присъствие. След като веднъж е нарушил закона, разглеждайки делото в посочените три съдебни заседания без участието на подс.М., съдът е извършил още едно нарушение като е отказал да проведе отново съдебните действия в негово присъствие, като му даде възможност да вземе участие. На второ място, САС констатира, че цялостната картина на производството, налага извод за нарушение на правото на „справедлив съдебен процес“ въз основа на критерия „процес като цяло“ /решение по делото Barbera, Messegud and Jabardo с/ щу Испания (1988 г.). Същественият въпрос според цитираното решение е дали личното поведение на председателя повдига съмнение или сочи на действително пристрастие, така че да засяга както обективната, така и субективната безпристрастност. Въззивният съдебен състав прие, че поведението на председателя на състава на съда в хода на цялото съдебно производство създават обективно впечатление за проявление на „лично пристрастие“, което е създало основателно съмнение за страните и външния наблюдател за липса на безпристрастност. САС достигна до извод, че са били налице основания председателят на състава да уважи искането на подс.М. да се отведе от разглеждане на делото. Създалите се отношения между тях сочат на взаимна нетърпимост, намерила обективен израз в протоколите от съдебните заседания, в които са отразени многобройните искания за отвод и съображенията, с които същите са отказвани. Така в мотивите от съдебно заседание от 11.03.2022г., с които е оставено без уважение поредното искане за отвод, съдът е демонстрирал незачитане на правата на подс.М., явна предубеденост и пристрастност. В съдебно заседание от 28.03.2022г. съдът дори е оставил без разглеждане искането на подс.М. за отвод на съдебния състав и прокурора с мотив, че същият злоупотребява с процесуалните си права. За крайно нетърпимите отношения между подс.М. и председателя на състава данни се откриват и в протокола от съдебното заседание на 19.10.22г., когато М. е изразил претенция да му бъдат свалени белезниците, тъй като се нарушава презумпцията за невиновност. Съдът е прекъснал изказването му и го е предупредил, че ще му отнеме думата в случаите, в които прави произволни твърдения, несвързани с конкретния момент на процеса. В същото заседание съдът е оставил без уважение искането на подс.М. за преповтаряне на следствените действия, извършени в негово отсъствие с лаконични мотиви, които сочат на предубеденост при решаване на делото. Съдът е проявил явна нетърпимост към действия на М., извършени през времето за запознаване с делото /за съществуването на въпросния видеоклип въззивният съд узнава от отразеното в съдебния протокол/. Последвалите процесуални действия имат характер на „санкция“ по отношение на този подсъдим, осъществена чрез пренебрегването на основни негови права, гарантиращи защитата му. Илюстрация и още едно потвърждение, че делото по отношение на подс.М. не е разгледано от справедлив и безпристрастен съд са мотивите, с характер на декларация, с които СГС е отказал събирането на доказателства и е приключено съдебното дирене: “В началото на съдебното производство съдът се произнесе по неговите многобройни писмени искания за разпит на различни свидетели, като ги остави без уважение.“. Значение в това отношение има и коментираното по-горе демонстративното нежелание на съда да приеме като факт влошеното здравословно състояние на подсъдимия М. и как това се отразява на възможността му да участва в съдебното заседание, открито заявяваното от председателя на съдебния състав, че същият симулира и злоупотребява с права, немотивираният отказ на съда да уважи надлежно и своевременно направеното от М. искане за повтаряне на действията, извършени в негово отсъствие, излагането на общи и клиширани мотиви за постановяваните откази по различните искания на защитата и подсъдимия. Обсъдени в съвкупност и цялост, изброените по-горе действия на съда от първата инстанция, налагат общото впечатление, както за страните, така и за въззивния съд, че съдебните заседания по делото в хода на производството пред градския съд, са проведени формално, в които съдът и неговият председател, са демонстрирали надмощието си над подсъдимите и техните защитници. Конкретно между подс.М. и председателят на състава се е стигнало до преднамерена конфронтация, при което последният е показал негативно отношение и предубеждение, излизащи извън рамките на обичайните конфликтни ситуации в едно съдебно производство. Независимо от демонстрираното поведение на подсъдимия М., съдът е бил длъжен да се дистанцира от провокациите и да подходи професионално, като не превръща споровете с него в личен конфликт. Като цяло провеждането на съдебното производство в първата инстанция не е създало предпоставки за ефективно упражняване на правото на защита, съответно не е вдъхвало доверие за безпристрастно и непредубедено отношение на съда към разглеждането и решаването на съществените за предмета на делото въпроси. В контекста на обсъждането нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧ за разглеждане на делото от справедлив и безпристрастен съд и във връзка със съмненията относно безпристрастността конкретно на председателя на състава, следва да се посочи, че в хода на разглеждане на делото, същият нееднокртано се е произнасял еднолично, с разпореждания по процесуални въпроси, които са от съществено значение за изясняване на делото и които са от компетентността на съдебния състав. По този начин той е демонстрирал не само незачитане становищата на страните по тези въпроси, но и авторитарност по отношение на останалите членове на състава. Особено красноречиво в това отношение е разпореждането от 01.03.2022г., което представлява грубо пренебрегване на правилата за тайната на съдебното съвещание /приложими не само при постановяване на окончателния съдебен акт, но и за всички останали произнасяния/. В цитираното разпореждане, в което председателят на състава еднолично се занимава с въпроси по допускането на доказателствата, се излагат и обстоятелства във връзка с изразено становище по тези въпроси от член-съдията Р.. Самото съдържание на разпореждането показва, че председателят преценява с кои доказателства да запознава останалите членове на състава, респ. дали да уважава техни „желания“ за събиране на доказателства. За съмнения относно авторитарния подход на председателя по отношение членовете на състава данни се съдържат и в някои от молбите на подс.М. при обосноваване на претенцията му за неговия отвод. Въззивният съд отчита факта, че конкретното съдебно производство е имало неблагополучна процесуална съдба, тъй като се е наложило на три пъти да започне отначало и едва при третия съдебен състав да бъде приключено с присъда. Това обстоятелство, само по себе си е довело до значителното забавяне на решаването му в разумни срокове, за което разбира се са допринасяли и големия брой страни и участници в процеса, които по уважителни или неуважителни причини също са ставали причина за многократните отлагания на заседания. Забавянето на производството обаче, не може да става причина за грубото погазване на процесуалните правила, при които следва да протече един наказателен процес. Както бе посочено, още разпоредителното съдебно заседание, при третото започване на делото, е проведено по напълно неразбираема и правно нетърпима процедура. В разпоредбата на чл.247г от НПК изрично е посочено кога се отлага разпоредителното заседание и участието на кои страни е задължително. СГС е провел разпоредителното заседание в три отделни съдебни заседания, във всяко от които са се явявали част от подсъдимите и защитниците, и на които е давана възможност да изразят становищата си по въпросите по чл.248 от НПК. След първата дата на разпоредително заседание, при напълно превратно тълкуване на процесуалните правила, съдът дори е оповестил, че за следващото заседание не е задължително страните да присъстват. Прокламираните от закона принципи за устност, непосредственост и състезателност на процеса са подменени с връчване на преписи от протоколите на проведените заседания. Процедурата до такава степен е била опорочена, че част от защитниците дори са отказали да изразят становище по въпросите по чл.248 от НПК. Констатацията на въззивния съд, че делото не е разгледано от справедлив и безпристрастен съд, както и че са били налице основания председателят на състава да се отведе от разглеждането му, налага извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което може да бъде отстранено единствено чрез новото му разглеждане от друг състав на същия съд. На трето място, САС констатира множество процесуални нарушения и при събирането на доказателства. По принцип пороците в доказателствената дейност на първоинстанционтния съд са отстраними от въззивната инстанция като втора такава по фактите. В случая обаче, пропуските при приобщаването на доказателства, са допуснати на фона на обсъдените вече съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. Ето защо, САС единствено ги констатира, доколкото и в жалбите са релевирани доводи в тази насока. Особено фрапиращо в това отношение е, че СГС е приобщил чрез прочитането им показанията на свидетелите А. Ф., И. Н., Н. Г., И. С. и свидетели с тайна самоличност №1 и №52, дадени от тях пред друг съдебен състав и тези от досъдебното производство, прилагайки разпоредбата на чл.281, ал.1, т.6, пр.2 от НПК, вр.пар.1, т.4 от ДР на НПК. Съдът е счел, че се касае за свидетели, за които са налице данни, че са застрашени, поради което и личното им явяване пред съда би могло да доведе до поставяне в опасност на тяхното здраве и живот. Дори и да се приеме, че посочените лица се нуждаят от „специфични нужди от защита“, чл.281, ал.1, т.6 от НПК не може да послужи като правно основание за приобщаване на дадените от тях показания към доказателствения материал. Цитираната разпоредба касае възможност за прочитане показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство по искане на подсъдимия или неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл.223, ал.4 от НПК /разпит на свидетел пред съдия/. Очевидно императива на посочената процесуална норма е неотносим и неприложим, още повече че самите подсъдими и техните защитници са били категорично против приобщаването на тези показания по този начин. Констатираните основания за отмяна на атакувания съдебен акт, обосновава позицията на въззивната инстанция да не вземе отношение по съществото на направените доводи и възражения в депозирания протест и жалби на защитата на подсъдимите, и изразените от страните становища в съдебно заседание пред САС, по приложение на материалния закон. Последните, следва да бъдат съобразени от първостепенния съд при новото разглеждане на делото и формиране на фактическите и правни изводи относно обективната и субективна престъпна съставомерност на вменените по отношение на подсъдимите престъпления съобразно закона и трайната съдебна практика. Изтъкнатите процесуални нарушения, свързани с правото на защита и справедлив процес от безпристрастен съд, обосновават извод за необходимостта от отменяване на присъдата, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл.335, ал.2 от НПК. Нарушенията, описани подробно по-горе са съществени по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.3 от НПК, доколкото са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и техните защитници, а разглеждането на делото от предубеден и пристрастен съд е довело до постановяване на съдебен акт от незаконен съдебен състав по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание (включително провеждане на ново разпоредителното заседание, доколкото същото е етап, съставна част, от стадия на съдебното заседание), тъй като допуснатите на съдебната фаза процесуални нарушения напълно опорочават проверяваната присъда. Присъдата следва да бъде отменена и по отношение на подсъдимите, които не са я обжалвали, доколкото против оправдаването им е постъпил протест, който макар и неподдържан от прокурора, не е оттеглен. Воден от горното и на основание чл.334, т.1, вр.чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, Софийски апелативен съд