Решение № 95 от 29.5.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 46/2021 г.

Предявени са искове по чл.79 ЗЗД и чл.309 а ТЗ вр.чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 8, представлявано от И. Й.- Изпълнителен директор против „Топлофикация Петрич“ ЕАД, ЕИК 202637962, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ж.к.Оранжерии-шосето за София, представлявано от Венелин Г..

Твърди се в исковата молба, че търговските взаимоотношения между НЕК ЕАД и „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД възникват по силата на императивни законови разпоредби или както следва:

По смисъла на чл.162 и чл.95а от Закон за енергетиката (ЗЕ), НЕК ЕАД е задължен да изкупува от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ“ ЕАД цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ, с изключение на количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление в регистрираните от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ECO) места на присъединяване, като единствен краен клиент, присъединен към електропреносната мрежа. След изменението на чл.162 ЗЕ през 2018 г. (ДВ, бр.38 от 08.05.2018 г.) и последвалото спиране на дейността на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД по силата на обявяването на ответното дружество в несъстоятелност, централата продължи ползването на електроенергия за собствени нужди. В подобни хипотези, съгласно разпоредбата на чл.95а от ЗЕ, НЕК ЕАД, в качеството му на „Доставчик от последна инстанция“ (ДПИ) по силата на издадената му на основание чл.39, ал.1, т.7 от ЗЕ Лицензия с № Л-408-17/01.07.2013 г. няма право да отказва „снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини". В изпълнение на чл.126 от Наредба №3 за лицензиране дейностите в енергетиката, неразделна част от лицензията на НЕК ЕАД са така наречените „Общи условия на НЕК ЕАД за доставка на електрическа енергия от доставчик на последна инстанция“, утвърдени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В случаите, когато производител ползва електроенергия за собствени нужди, той попада в категорията на чл.З, т.2 от горепосочените общи условия на НЕК ЕАД, т.е счита се за краен клиент, купуващ електрическа енергия за собствено ползване и е задължен да ни заплаща тази енергия. Стойността на електрическата енергия за клиенти на ДПИ се определя на основание чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗЕ и чл. 104 от ПТЕЕ с „Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция“, приета с решение по т.2 от Протокол №110/18.07.2013 г. на КЕВР. Същите се публикуват официално на страницата на лицензианта, което е факт.

На второ място се посочва, че ДПИ на НЕК е задължено по смисъла на ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) да подава към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ECO) агрегиран товаров график за всички свои клиенти. На база на регистрирания график и реално измерените количества, ECO изчислява и предоставя на НЕК ЕАД лочасов сетълмент за отчетния месец, както и почасовите цени за предизвикания от групата на ДПИ небаланс. В случаите на излишък на специалната балансираща група (СпБГ) на ДПИ, на основание на обобщеното извлечение за сетълмент, след приспадане на продадената електрическа енергия при излишък от разходите от предизвикания в групата недостиг, се формират реалните разходи, които ДПИ прави като координатор на СпБГ. Към тези разходи се добавят и разходите, направени от ДПИ за закупена електрическа енергия по график (в излишък) от Обществения доставчик, т.е НЕК ЕАД. Въз основа на това се определя единична цена по абсолютна стойност за МВтч, по която се остойностява индивидуалният принос за небаланс на всеки клиент на база измерените количества електрическа енергия. В случайте на недостиг на СпБГ на ДПИ, на основание на обобщеното извлечение за сетълмент на ДПИ от ECO, след приспадане на продадената електрическа енергия при излишък от разходите от предизвикания в групата недостиг, се формират реалните разходи, които ДПИ прави като координатор на СпБГ. Въз основа на това се определя единична цена по абсолютна стойност за МВтч, по която се остойностява индивидуалният принос за небаланс на всеки клиент на база измерените количества електрическа енергия. Посочва се, че предвид това, „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД дължи на НЕК и суми по фактури за „разходи за балансиране” в СпБГ на ДПИ. Казано подруг начин, и фактурите за небаланс, предмет на настоящия спор, са издадени на база обобщено извлечение за сетълмент на специалната балансираща група на ДПИ, предоставено от ECO ЕАД и горецитирания механизъм за разпределяне на финансовата тежест мехеду участниците в групата на ДП. Предвид това, „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД дължи на НЕК ЕАД и суми по фактури за „разходи за балансиране” в специалната балансираща група на ДПИ с координатор НЕК ЕАД.

Твърди се, че на самостоятелно и отделно от горните основания, съгласно чл. 30, ал.1, т.17 и 35а от ЗЕ, „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД, при условие, че попада в категорията на чл.З, т.2 от „Общите условия на НЕК ЕАД за доставка на електрическа енергия от доставчик на последна инстанция“, е задължено да ни плаща и нормативно опредЕ.та цена за „Задължение към обществото" (30). По силата на чл. 30 от ЗЕ единичната стойност за цената „задължение към обществото“ се регламентира от държавния регулаторния орган - КЕВР, при спазване на специално създадена методика, съгласно чл. 35, ал.5 от ЗЕ и чл.2, ал.2, т.10 от Наредба № 1/2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Т.е държавният регулаторен орган със свои Ценови решения определя за всеки отделен ценови период размер на цената за „Задължение към обществото“. Сочи се, че в конкретния казус това са Решения № Ц-11/01.07.2018 г.; № Ц-19/01.07.2019 г. и № Ц-29/ 01.07.2020 г. на КЕВР.

Посочва се, че съгласно чл.2, ал.1, т.З от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата енергия. Данъчно задължени лица по смисъла на чл.З от ЗАДС са лицата, които се разпореждат с акцизни стоки. Съгласно чл.20, ал.2, т.17 възниква задължение за заплащане на акциз за лицата осъществяващи продажба на електрическа енергия. Данъчната основа за облагане с акциз за електрическата енергия е количеството измерено в мегаватчаса (МВтч) - чл.28, ал.1, т.13 от ЗАДС. Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716, с изключение на случаите по ал. 2 (т.е, когато е за битови нужди), е 2,00 лв. за мегаватчас - чл.34а, ал.1 от ЗАДС. С оглед тези разпоредби НЕК ЕАД е задължена върху количеството електроенергия, посочени във фактурите за доставена електрическа енергия да начисли и акциз.

Продажбата на електрическа енергия е облагаема доставка по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Чл.5 от ЗДДС предвижда, че електрическата енергия е стока по смисъла на закона, чл.19 указва мястото на изпълнение при доставката на електроенергия и доставката е облагаема доставка, приложима е общата ставка от 20 на сто по чл.66, ал.1 от ЗДДС.

В обобщение се твърди, че с оглед гореизложеното, е видно, че НЕК ЕАД е била задължена да начислява и ще продължава да начислява на всички свои клиенти на ДПИ, какъвто се явява и „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД, описаните по-горе в т.1 разходи, като на всяко последно число от отчетния месец се е издава една фактура за електрическа енергия и за цена „30“ с падеж 10-то число на следващия месец, а след получаване на сетълмент от ECO ЕАД и фактура за разходи за балансиране, с падеж 20-то число на следващия месец, съгласно „Общите условия на НЕК ЕАД за доставка на електрическа енергия от доставчик на последна инстанция“. За процесния период, предмет на настоящото дело /ноември 2018 г - февруари 2021 г./, НЕК ЕАД е издал общо 56 броя фактури в общ размер на размер на 217 105,73 лева, неплатени и до момента.

Твърди се, че има платени две фактури с №•••••••••• и №1200053483 от 31.03.2021 г., но не от длъжника, а по реда на чл. 685, ал.1,т.9 от ТЗ. Всички фактури са издавани от НЕК ЕАД в оригинал и са изпращани на длъжника чрез електронната платформа „Е- фактура“. В обобщение и с оглед разпоредбата на чл.366 от ГПК уточняват, че сумите от неплатените фактури, формират главницата на претендпраното неплатено паричното задължение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД, като върху главницата по всяка една фактура на основание чл.309а от ТЗ във връзка с чл.86 от ЗЗД е начислена лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка една фактура до датата на предявяване на настоящата искова молба.

Посочва се, че в изпълнение на законовите разпоредби, справката по чл. 366 от ГПК е приложена като отделен документ към настоящата искова молба

В исковата молба се сочи, че в процесния период по настоящия спор, длъжникът е обявен в несъстоятелност с Решение № 860 от 20.02.2019 г., постановено по т.д. № 255/2016 г. по описа на БлОС, но не пряко, а в качеството му на скрит съучастник по смисъла на чл.609 от ТЗ, прикриващ търговска дейност на неплатежоспособното дружество „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ"ООД. Решението е обжалвано и е образувано въззивно търговско дело № 3999/2019 г. На Софийски Апелативен съд (САС), ТО 13-ти състав, приключило с Решение № 498/26.02.2020 г. На 20.01.2021 г. в Търговския регистър публично е оповестено Определение № 2/04.01.21 г. на Върховен касационен съд (ВКС), по силата на което съдът не е допуснал до касационно обжалване Решение № 498/26.02.2020 г. по въззивно търговско дело № 3999/2019 г. на САС и то е влязло в сила. Посочва се, че с него на основание чл. 613а от ТЗ съдът частично е отменил Решение № 860/20.02.2019 г. и то в частта, с която е обявена несъстоятелността на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД. Ето защо се посочва, че на основание чл.641 от ТЗ, считано от 20.01.2021 г. задълженията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД към НЕК ЕАД, възникнали преди и след датата на открИ.е производството по несъстоятелност, които се били предявени от ищеца по реда на чл.685, чл. 688, ал.З от ТЗ и алтернативно чл. 658, ал.1, т.9 от ТЗ, ги предявяват по общия исков ред с настоящата искова молба. Това се налага, тъй като с отмяната на част от Решение № 860/20.02.2019 г. извършените от ищеца правни действия в производството по несъстоятелност на длъжника отпадат с обратна сила, поради отхвърляне и на правното основание за осъществяването им. Твърди се, че една част от общия размер на вземанията на ищеца са били включени в списъците с приети вземания по чл.686 и чл.695 от ТЗ, а някой дори и потвърдени по реда на чл. 693 от ТЗ, видно от приложеното към настоящата искова молба Определение № 1617/04.05.2020 г. на БлОС.

Посочва се, че останалите задължения, които са възникнали и продължават да възникват ежемесечно по силата на чл. 162 от ЗЕ, след датата на открИ.е производството по несъстоятелност - 06.03.2019 г. до 30.11.2020 г., са били предявявани от НЕК ЕАД по реда на чл.688, ал.З от ТЗ, алтернативно чл. 658, ап.1, т.9 от ТЗ, като една част от тях са били вписани в допълнителните списъци по реда чл. 688, ал.З от ТЗ /публикувани в търговския регистър под pen № 20200821150219/. Сочи се, че друга малка част са били платени с разрешението на съда по реда на чл.658, т.9 от ТЗ. Има и такива предявени вземания в несъстоятелността, спрямо които не са извършени действия от страна на синдика и съда, поради предявяване на жалба срещу Решение № 860/20.02.2019г. на БлОС по т.д. № 255/2016 г., довело до отмяна на откритото производство по несъстоятелност срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД.

Ищецът твърди, че след месец ноември 2018 г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД е спряла плащанията си по издадените и изпратени от ищцовото дружество фактури за доставена електрическа енергия и разходи за балансиране и с Писмо изх. № 91-ТИД- 6/13.02.2019г. НЕК ЕАД първоначално е поканил длъжника доброволно да заплати просрочените си задължения в размер на 51 566,72 лв. към 13.02.2019 г. и текущо задължение в размер на 10,70 лв. с падеж на 20.02.2019г., като го е предупредил, че при неплащане ще предприемем действия за преустановяване на снабдяването с електрическа енергия, на основание чл.123, ап.1 от ЗЕ и чл.10 от Общи условия за доставка на електрическа енергия от ДПИ. След изтичане срока на доброволното изпълнение НЕК с Писмо изх. № 91-ТИД-7/21.02.2019г. е поискал от ECO да преустанови снабдяването с електрическа енергия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД, което да се извърши в 15:00 часа на 28.02.2019 год. В отговор на това с Писмо № ЕСО-1782#1/27.02.2019 г. операторът отказва временното преустановяване на снабдяването с електрическа енергия за обекта с мотива, че чл. 123 от ЗЕ е предвиден само за крайни клиенти и не се отнася за производители, игнорирайки обстоятелството, че в конкретния случай е налице консумиране на електрическа енергия само за собствени нужди. Посочва се, че след открИ.ето на производството по несъстоятелност на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД за НЕК ЕАД интересът за отстраняване от мрежата на неплатежоспособния длъжник се увеличи, имайки предвид, че по силата на съдебното решение по т.д. №252/2016 г. едновременно с обявяването в несъстоятелност, съдът е разпоредил и прекратяването на дейността на неплатежоспособното дружеството на основание чл.630, ап.2 от ТЗ. Твърди се, че въпреки обективното отпадане на задължението ни по чл.162 от ЗЕ, е безспорен факт, че липсва законов механизъм, даващ правото на НЕК самостоятелно да спре служебното снабдяване и балансиране към „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД. Законът е предоставил това правомощие единствено на ECO съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗЕ. Поради последвалите два отказа на ECO, обективирани в техни писма с изх. № ЕСО- 1782#1/27.02.2019г. и № ЕСО-6335#1/20.08.2020г. в отговор на Писма с изх. № 91-ПО- 54/14.10.2019 г. и изх. № 91-ТиД- 15/14.08.2020 г. НЕК ЕАД първо е сезирал КЕВР за възникналия спор. Мълчаливият отказ на КЕВР да се произнесе в спора между двата лицензианта е атакуван пред АССГ и е образувано административно дело №11496/2020г., като първото съдебно заседание е насрочено за 08.03.2021 година. Посочва се, че независимо от това НЕК ЕАД веднага след отмяна на несъстоятелността НЕК ЕАД отново е поканил длъжника да погаси доброволно натрупаните си задължения, видно от Писмо с изх. № 85-18- 1/03.02.2021 г., но до момента няма ефективен резултат от това.

Ищцовото дружество твърди, че въз основа на изложените в исковата молба фактически и правни основания, подкрепени с приложените към настоящата искова молба доказателства е видно, че между търговците - НЕК ЕАД и „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД съществуват търговски взаимоотношения, възникнали по силата на законовите разпоредби и общите лицензионни условия на НЕК ЕАД. Твърди се, че са налице всички съществени елементи на търговска сделка: предмет; обект; начини на отчитане, единични и общи цена, начин и срок на плащане. Сочи се, че липсата на доброволно плащане на общата сума от 244 659.50 лева, дава правото на НЕК ЕАД да търси съдебна защита на правата си в този спор по реда на чл.365 и сл. от ТЗ.

Отправено е искане до съда да се постанови решение, с което да се осъди „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД, ЕИК: 202637962, представлявано от Венелин Г., в качеството му на управител, да заплати на НЕК ЕАД, ЕИК 000649348,представлявано от И. Й., в качеството му на Изпълнителен директор,

общата сума от 244 659.50 лева, включваща:

1. Главница - 217 105,73 (двеста и седемнадесет хиляди сто и пет цяло и 0,73 ст.) лева, преставляваща неизплатени фактури за електрическа енергия и цена „Задължение към обществото“ и разходи за балансиране, натрупани в периода ноември 2018 г. - февруари 2021 г., съгласно разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и „Общи условия на НЕК ЕАД за доставка на електрическа енергия от доставчик на последна инстанция“;

2. Лихва за забава - 27 553.77 лева по лихвени листа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящия иск до пълното му изплащане по банковата сметка на НЕК ЕАД в Централна Кооперативна Банка АД, IBAN: BG••, BIC: C••.

Претендират се разноски включително и юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който се посочва, че между „НЕК” ЕАД и „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ООД, ЕИК 811202228, има сключени следните договори:

• Договор от 12.01.2009 г. за продажба на електрическа енергия- комбинирано производство от „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ООД № ЕП-036/09 г.,;

• Договор за пренос на електрическа енергия № Р507/2010 г. от 22.12.2009 г.;

• Договор за продажба на електрическа енергия № 507/2010 г. от 22.12.2009 г. и допълнително споразумение към него от 19.07.2011 г.

Твърди се, че „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ООД е преобразувано чрез отделяне на 06.12.2012 г. с план за преобразуване, вписан с № 20130626114148 по партидата на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ООД, като в резултат на това са се образували самостоятелни, новорегистрирани търговски дружества: „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД, ЕИК

202637962, „БК и РЗ ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ЕООД с ЕИК 202637975, „КОЖУХ ВАНГА” ЕООД, ЕИК 202638007, „КОМУНАЛНО-БИТОВИ УСЛУГИ ПЕТРИЧ” ЕООД с ЕИК

202638014, „КОНСЕРВНА ФАБРИКА ПЕТРИЧ” ЕООД с ЕИК 202637987, „СИЗ-

ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ЕООД с ЕИК 202637994. В чл. 15 от Плана за преобразуване на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ООД са описани и разпределени всички права и задължения, които преминават към новоучредените дружества, като на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД са разпределени конкретно правата и задълженията по всички действащи договори, сключени от „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ООД във връзка с производство и разпределение на топлинна и електрическа енергия, към които спадат и правата и задълженията по горецитираните договори, сключени с дружеството-ищец.

Твърди се, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД не дължи описаните в исковата молба задължения в размер на главница 217 105,73 лв. и лихва за забава - 27 553,77 лв., поради това, че формираната цена на продадената електрическа енергия от „НЕК” ЕАД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД по приложените фактури към исковата молба не съответства на законовите разпоредби. Посочва се, че същата е завишена и отделно от това, не е съобразено, че дружеството е закупувало електрическа енергия и от „Българска независими енергийна борса” ЕАД, ЕИК 202880940.

Твърди се, че в исковата молба в т.1.2. е посочено, че по смисъла на ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия всеки доставчик от последна инстанция на „НЕК ЕАД е задължено да подава агрегиран товаров график за клиентите си, на базата на който се пресмятат и разходите за балансиране. Ответното дружество счита, че претендираните суми по фактури за разходите за т.нар. „небаланс” не са дължими в претендирания размер, а са завишени. Посочва се, че при извършване твърдяното балансиране от страна на обществения доставчик „НЕК” ЕАД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД, не е съобразено, че представляваното от мен дружество ежедневно е изпращало графици за производство и консумация на електрическа енергия.

Твърди се, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД има ликвидни и изискуеми вземания от „НЕК” ЕАД в размер на 281 483,32 лв., от които 215 737,92 лв. главници и 65 745,40 лв. - законна лихва от 22.03.2018 г. до 22.03.2021 г., дължими по: - Фактура № 1000000142/31.07.2016 г. за сума в размер на 95 003,62 лв.

• Фактура № 1000000144/31.08.2016 г. за сума в размер на 120 734,30 лв.

В случай, че бъде уважена исковата претенция на ищеца, се прави изявление за съдебно прихващане на насрещни изискуеми задължения до размера на предявената претенция.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отхвърли предявената претенция от „НЕК" ЕАД като неоснователна.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която се оспорвам изцяло твърденията в исковата молба. Твърди се, че през 2016 година между страните е възникнал спор по отношение на горепосочените фактури, приключил в полза на НЕК ЕАД след влизането в сила на съдебно решение № 6888/28.05.2018 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Четвърто отделение по касационно административно дело № 9235/2018 г., потвърдило Решение № 3596/29.05.2017 г. на АССГ, Ill-то отделение, 62 състав по административно (адм.) дело № 2229/2017г., с което е отхвърлена жалбата на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД срещу Решение № Ж- 6/18.01.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията). Посочва се, че същността на спора се изразява в това, че с ДВ бр.17 от 06.03.2015г. е променена разпоредбата на чл. 162 от ЗВ, по силата на която НЕК ЕАД е задължен, в качеството си на обществен доставчик, да изкупува произведена от производителите на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, каквато е и централата, собственост на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ“ ЕАД и да заплати издадените на това основание фактури. Изменението е било съществено, но явно все още не е било разбрано от ответника. Сочи се, че съгласно това изменение изцяло се е променил механизма по изкупуването на произведеното високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Твърди се, че на това основание, както и на основание чл.З, ал.2, т.1, във връзка с чл.24 от Наредба № 5/23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и чл.25, във връзка с чл.29 от Наредба №1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическа енергия (отм.) „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД е била длъжна да представи пред КЕВР

необходимата информация, за да и бъде опредЕ. преференциална цена и количество за новия регулаторен период: 01.07.2016г. - 30.06.2017 година. Сочи се, че в хода на двете дела се е установило, че КЕВР двукратно с изрични писма е поканила централата да представи информация (макар това да не е нормативно задължение на комисията) и въпреки това информация не е предоставена от длъжника. Вследствие това бездействие от страна на топлофикационното дружество в ценово си Решение № Ц- 19/30.06.2016 г. КЕВР е определила преференциални цени на електрическата енергия за всички останали дружествата от сектор Топлоенергетика за регулаторен период 01.07.2016 - 30.06.2017 г., но за „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД - не. Посочва се, че отделно от това липсва и решение за количество високоефективна комбинирана електрическа енергия, която да бъде изкупена от НЕК ЕАД , в качеството му на обществен доставчик. Липсата на тези два елемента от фактическия състав на чл.162, ал.1, изр. последно от ЗЕ е довело до невъзможността общественият доставчик да изкупува постъпващата от 01.07.2016 г. в електроенергийната система електрическа енергия от тази централа, поради липса на законово основание за това. Последиците от това са ясни - налице е недействителност на претенциите на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ“ ЕАД, съответно и до невярно съдържание на фактури с № 1000000142/31.07.2016 г. и 1000000144/31.08.2016 година. Същото становище е потвърдено и с окончателните решения на двете самостоятелно развили се контролни производства по обжалването, което осъществи още през 2016 година „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД. Първоначално при оспорването по административен път КЕВР с Решение № Ж-6/18.01.2017 г. отхвърлил изцяло претенциите на централата за плащане на гореописаните фактури от НЕК ЕАД, а в последствие при съдебното оспорване - съдът с Решение № 6888/28.05.2018 г. по описа на ВАС по касационно адм. дело № 9235/2018 г., потвърдило Решение № 3596/29.05.2017 г. на АССГ, по адм. дело № 2229/2017 г. е оставил Решението на КЕВР в сила. По същия повод „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД е подадал заявление пред КЕВР, за да бъде издадено решение по смисъла на чл.162, ал.1 от ЗЕ. КЕВР е издал индивидуално ценово Решение № Ц-37 от 12.10.2016 г., определящо преференциална цена за топлинната енергия, произведена от централата на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ“ ЕАД, вследствие което НЕК ЕАД след 01.11.2016 г. напълно законосъобразно и основателно е започнал да изкупува произведената от нея енергия, но периодът от 01.07.2016 г. - 31.10.2016 г. остана неурегулиран, респективно за НЕК ЕАД не е възникнало и задължения за плащане по посочените от ответника фактури. Счита, че следва да се има предвид, че НЕК ЕАД с Писмо изх. № 91- ТИД-53/ 25.10.2016 г. е уведомил централата, че произведената електрическа енергия през тези три месеца е постъпвала в преносната мрежа, собственост на ECO ЕАД, поради което претенциите на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ“ ЕАД следва да се насочат към преносния оператор.

С оглед изложеното се твърди, че е ясно и безспорно, че претенцията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД за наличие на насрещни вземания от НЕК ЕАД е напълно неоснователна, предвид горното, счита, че напълно неоснователно се явява и волеизявлението за прихващане.

Не на последно място сочи, че следва да се има предвид, че твърдението на ответника, че е подавал графици за производство и консумация и това освобождава НЕК ЕАД от разходи за балансиране, е неотносимо. Подаването на графици е друг вид императивно задължение по ЗЕ, което „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ“ ЕАД следва да изпълнява към „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД.

От страна на ответното дружество е постъпил допълнителен писмен отговор по допълнителната искова молба, с който заявяват, че поддържат отговора на исковата молба и изложените в него доводи.

Твърди се, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД не дължи описаните в исковата молба задължения в размер на главница 217105,73 лв. и лихва за забава - 27 553,77 лв. Посочва се, че при извършване твърдяното балансиране от страна на обществения доставчик „НЕК" ЕАД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД, не е съобразено, че дружеството ежедневно е изпращало графици за производство и консумация на електрическа енергия. „НЕК" ЕАД без правно основание е налагало едностранни корекции на подаваните графици.

Сочи се, че „НЕК" ЕАД не е имало право като обществен доставчик или като координатор на специална балансираща група да налага едностранно корекции на графиците на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, респ. на графиците, изготвени от координатора на комбинирана балансираща група, в която участват посочените производители, такова право не е предвидено и в сключения договор между страните. Твърди се, че в договора, въз основа на който се иска осъждане на ответното дружество, се уреждат единствено отношенията между обществения доставчик „НЕК" ЕАД и координатора на КБГ по повод задълженията по чл. 73 от ПТТЕ, като в договора, сключен между „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД - праводател на „ТОПЛОФИКАЦИЯ

ПЕТРИЧ" ЕАД и „НЕК" ЕАД, липсва предвидена възможност за корекция на графици.

По отношение на изложеното в ДИМ досежно настъпила погасителна давност на задълженията по Фактура № 1000000142/31.07.2016 г. за сума в размер на 95 003,62 лв. и Фактура № 1000000144/31.08.2016 г. за сума в размер на 120 734,30 лв., се излагат твърдения, задължението на „НЕК" ЕАД да изкупува електрическа енергия съгласно чл. 162 ЗЕ не е периодично, доколкото с Решение № Ц-11/30.06.2014 г. на ДКЕВР са инцидентно определени пределни цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, и задължението на обществения доставчик да изкупи по опредЕ.та цена прогнозното количество е само едно. Посочва се, че не са налице предварително определени интервали, при които ще се осъществява плащането, и не е определен период, за който трябва да се произведе, респ. изкупи прогнозната стойност на топлината и електроенергията. Не е предварително определен падежът на задължението в Решението на ДКЕВР, такъв бил уговореният в чл. 303а, ал. 3 ТЗ, като между електроснабдителното предприятие и "НЕК" ЕАД не бил определен изначално срок за издаване на фактурата. Твърди се, че горните обстоятелства водят до извода, че тези задължения не попадат кръга на периодичните задължения по смисъла на ЗЗД, които се погасяват е по-кратката 3-годишна давност, поради което считат, че към момента на направеното възражение за прихващане, сумите по Фактура № 1000000142/31.07.2016 г. и Фактура № 1000000144/31.08.2016 г. са били ликвидни и изискуеми.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Топлофикация Петрич ЕАД разяснява в отговора по ИМ, че след преобразуване на дружеството са регистрирани нови търговски дружества, измежду които и „Топлофикация Петрич“, ЕАД, на което са разпределени правата и задълженията по всички сключени договори от „В и ВГД Оранжерии Петрич“, ООД във вр. с производството и разпределение на топлинна и електрическа енергия, към които спадат и договорите сключени с НЕК, ЕАД.

НЕК ЕАД в ДИМ изрично оспорва през процесния период да са в договорни отношения с ответника, поради изтичане срока на действието им. „НЕК“, ЕАД претендира от „Топлофикация Петрич“, ЕАД за периода от месеца ноември 2018 до месец февруари 2021 г., включително. За дължимостта им „НЕК“, ЕАД се позовава на търговски взаимоотношения с ответника и императивни законови разпореди като цитира в ИМ съдържанието на чл. 162 и чл. 95а от Закона за енергетиката/ЗЕ/.

Сочи, че след последвалото спиране на дейността на Топлофикация Петрич ЕАД по силата на обявяването на дружеството в несъстоятелност, централата е продължила ползването на електроенергия за собствени нужди, в която хипотеза Топлофикация Петрич ЕАД попада в категорията на чл. 3, т. 2 от Общите условия на НЕК, АД т.е. счита се за краен клиент, купуващ електрическа енергия за собствено ползване и в което качество е задължен да я заплаща. Стойността е опредЕ. като за клиенти на ДПИ /Доставчик от последна инстанция/ и с „Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция на основание чл. 21, ал. 1 т. 12 от ЗЕ и чл. 104 от ПТЕЕ.

Според чл. 95а, ал. 1 от ЗЕ /на който се позовава ищеца/ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

В следващата ал. 2 на чл. 95а ЗЕ е посочено че снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по см. на този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.

В чл. 162, ал. 1 от ЗЕ /на който също се позовава ищеца / е предвидено, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупят от производители, с обекти с обща инсталирана електрическа мощност, по-малка от 500 МW, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгл. съответната наредба по чл. 36, ал. 3, с изключение на количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия.

От становището на ищца за търговски взаимоотношения с „Топлофикация Петрич“, ЕАД въз основа на чл. 162 от ЗЕ и съдържанието на цитираната норма, следва, че „Топлофикация Петрич“, ЕАД не дължи заплащане на количества ел. енергия, който тя е произвела за собствените си нужди.

Несъстоятелна е тезата на ищеца, че централата-ответник е потребител по см. на чл. 3, т. 2 от Общите условия, аргументирано с обявяването на Топлофикация -Петрич, ЕАД в несъстоятелност и прекратяване на дейността й.

Видно от представените решения с исковата молба за претендирания период за заплащане на ел. енергия . дружеството не е било обявено в несъстоятелност.

С решение № 20.2.2019 г. по т.д. 252/2016 г. по описа на БлОС е открито производство по несъстоятелност на Топлофикация -Петрич, ЕАД, дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване дейността на предприятието му.

С решение № 498/26.2.2020 г. по т.д. 3999/19 г. на САС решението на БлОС, по отношение на Топлофикация Петрич, ЕАД е отменено и молбата за открИ.е на производство по несъстоятелността е отхвърлена.

С определение 2/4.2.21 г. по т.д. 1186/22 г. на ВКС решението на САС не е допуснато до касация.

Предвид изложеното съдът счита, че липсва в основание за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на фактурираното количество ел.енергия въз основа на чл. 162 от ЗЕ , поради което е без значение констатациите на вещото лице от съдебно-техническата експертиза за правилността на изчислените стойности в издадените фактури, както е без значение и осчетоводяването на част от фактурите от ответника, констатирано от експерта от съдебно икономическата експертиза.

От заключението на вещото лице е видно, че стойностите посочвани от Топлофикация Петрич ЕАД ежедневно в графици за производство и консумация на електрическа енергия не са взимани под внимание при определяне на цената за балансирани. При посещението не експерта в НЕК отдел „Балансиращ пазар“, е потвърдено, че от „Топлофикация Петрич“, ЕАД, са подавани в определени моменти графици за производство и консумация на електрическа енергия. Графиците били под формата на екселови таблици,като е имало случаи в които графика е идвал на следващия ден. Вещото лице е посочило, че „НЕК, ЕАД не ги е приемало като официална информация, поради което изпращаните графци били информативни и служели за прецизиране на прогнозите за потребление на цялата група. С оглед посоченото от вещото лице съдът счита, че не се опровергава възражението на ответника, че сумите са определяни след корегиране от НЕК ЕАД на графиците, подавани му от Топлофикация ЕАД.

По въпроса за правото на НЕК ЕАД като обществен доставчик или като координатор на специална балансираща група, с оглед императивните норми на чл. 93а и чл. 162 от ЗА да налага едностранно корекции на подадени прогнозни ежедневни почасови графици спрямо производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия съдържащи информация относно прогнозното количество електрически и топлинна енергия, която следва да бъде произведена от тях - са постановени множество решения по чл. 290 ГПК, в които е отговорът е отрицателен.

В чл. 93а, ал. 1 ЗЕ е предвидено общественият доставчик да изкупува енергия от централи, присъединени към електропреносната мрежа с обща инсталирана електрическа мощност, по-малка от 500 kW, произведена от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия - /т. 1/; по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и ел. енрегия -/т. 2/; и в количество, определено по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8 -/ т. 3/.

В чл. 93а, ал. 2 ЗЕ е предвидено общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, опредЕ. в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ , с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители. В тези случаи според следащата алинея той определя почасовите количества за всеки отделен ден за всяка от централите при отчитане на производствените характеристики на техните агрегати, прогнозните режими на работа и прогнозите на крайните снабдители, като така определените количества са задължителни за производителите.

В § 1,т. 48 ДР на ЗЕ е дадено легално определение на "разполагаемост" и това е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия.

Определянето на разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители, е правомощие, което с чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ е предоставено на КЕВР.

В чл. 162, ал. 1 от ЗЕ е предвидено, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупят от производители, с обекти с обща инсталирана електрическа мощност, по-малка от 500 МW, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгл. съответната наредба по чл. 36, ал. 3, с изключение на количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия.

Съобразявайки горните разпоредби, следва да се приеме, че общественият доставчик няма правомощие да налага корекции в подадения от ответника като производител на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия прогнозен график.

В разпоредбата на чл. 93а, ал. 1 ЗЕ са уредени няколко хипотези на изкупуване от обществения доставчик на електрическа енергия от производители, присъединени към електропреносната мрежа: по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, както и електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и количеството електрическа енергия, опредЕ. по реда на чл. 2, ал. 2, т. 8 ЗЕ. Разпоредбите на чл. 93а, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ уреждат изкупуването на електрическа енергия, опредЕ. в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ, т. е. само изкупуването на електрическа енергия по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, но не и изкупуването на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Този извод, според решения на ВКС /Р. 250/7.11.2018 г. по т.д. 1513/2017 г., Р. 92/29.7.2019 г. по т.д. 1263/2018 г. и др. / следва, както от граматическото тълкуване на посочените разпоредби, така и при съобразяване на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗЕ. Произведената електрическа енергия не попада в категорията, уредена в чл. 93а, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, тъй като не се изкупува по договор за изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия. Производителят на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство не попада в групата на конвенционалните централи, с които съгласно чл. 15, ал. 2, т. 2 от ПТЕЕ се сключват договори в рамките на разполагаемостта, а попада в хипотезата на чл. 15, ал. 2 т. 4 от ПТЕЕ, отнасяща се до договорите, сключвани с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по комбиниран начин, които не са обвързани с определяне на разполагаемост. Определянето на разполагаемост не се отнася до производителите на електрическа енергия от високоенергийно комбинирано производство с оглед технологичните характеристики на производството на такава електроенергия.

Посоченият извод следва и при съобразяване на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗЕ, уреждаща задължението на обществения доставчик да изкупи цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, доколкото не са налице предвидените в тази разпоредба изключения от това задължение.

Право да налага корекции на подадените графици няма и координатора на специална балансираща група. Съгласно чл. 71, ал. 2 и чл. 77, ал. 1-3 и ал. 10 от ПТЕЕ координаторите на балансиращи групи само агрегират подадените графици от отделните производители.

Право на координатора на специална балансираща група да извършва корекции на подадения прогнозен график не е предвидено и по договорен път.

Ето защо стойностите за небаланси, след като не се доказа по несъмнен и категоричен начин да са начислявани въз основа на некоригирани от НЕК ЕАД графици,подадени им от Топлофикация Петрич, то претенцията за тяхното заплащане следва да се отхвърли като неоснователна.

Извода се подкрепя и от чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ, съгл. който изчисляването и разпределянето на разходите от образуваните небаланси се извършва съобразно принципите за разпределяне на общия небаланс между отделните членове на балансиращата група, предвидени в договорите по чл. 11, т. 9, като производителите на електрическа енергия, включително от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство, заплащат разноски за покрИ.е на небаланси в съответната балансираща група, на която са членове, само в случай на разлика в регистрираните графици и реалното производство. Когато производителят не подава график за производство, координаторът на съответната балансираща група го изготвя от негово име.

От тази разпоредба се налага извод, че разноски за покрИ.е на небаланс се дължат от производителя на електрическа енергия само в случай на разлика в подадените от него графици /а в случай на неподаден от изготвен такъв от координатора/ и реалното производство. В настоящия случай ищецът не доказа да е разпределил на ответника за заплащане разходи за покрИ.е на небаланс, по причина разлика в подадения от ответника график и реално произведената от него електрическа енергия, а се установи, че разходи за небаланс са начислявани от ищеца въз основа на коригирания от самия ищец график и реалното производство, което е в противоречие с посочената разпоредба.

Предвид горното съдът намира, че за ищеца не е възникнало задължение за заплащане на разходи за процесия период, за които ищецът е издавал фактури, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.

Поради неоснователността на исковете за главница, следва да се отхвърлят и исковете по чл 309а от ТЗ за мораторна лихва. Не се доказа за ответника да са съществували изискуеми т.е. установени по основание и размер парични задължения, които да не са платени в указания им срок, поради което и лихва върху тях не се дължи.

Становището на съда за неоснователност на исковете прави безпредметно обсъждане на възражението на ответника за прихващане. Но дори исковете да бяха счетени за основателни, то възражението не би се отразило, поради несъстоятелността му предвид следното:

Ответникът „Топлофикация Петрич“, ЕАД е направил възражение за прихващане. Посочил е, че има ликвидни и изискуеми вземания от „НЕК“, АД за доставена електрическа енергия по фактура № 1000000158/30.09.2016 г. за сумата в размер на 161 477,45 лв. За изискуемостта се е позовал на чл. 162 и чл. 95а от ЗЕ, НЕК ЕАД вменяващи задължение за ищеца да изкупува от Топлофикация Петрич, ЕАД цялото произведено количество ел. енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.

Ищецът не отрича, че е имал взаимоотношения с „Топлофикация Петрич“, ЕАД и е изкупувал произведеното от нея високоефективна комбинирана електроенергия, но като посредник на държавата въз основа на чл. 162 от ЗЕ в тогавашната му редакция. В разпоредбата е предвидено, че за да възникне твърдяното от Топлофикация Петрич, ЕАД задължение за ищеца, следва да е налице Решение на КЕВР за определяне на преференциална цена, по която да се плаща. В случая за периода за който е издадена фактурата такова решение няма.

Върховния административен съд се е произнесъл по жалба на „Топлофикация Петрич“, ЕАД срещу решение на КЕВР. В същото е посочено, че производството на ел. енергия и свързаните с него правоотношения във връзка с ценообразуването и държавното регулиране, са уредени в ЗЕ и в Наредба 1/18.3.2013 г., приета въз основа на изрична законова делегация по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Наредбата е била действащия подзаконов нормативен акт при регулиране на цените и определяне на преференциалните цени и прогнозни количества за ценовия период от 1.7.2016 г. Изрично ВАС е посочил, че от 1.7.2016 г. до 30.10.2016 г., производителят не е имал надлежно опредЕ. преференциална цена за изкупуване на произведената от него ел. енергия по високоефективен комбиниран начин, поради което за него не е съществувало задължението по чл. 162 от ЗЕ. Недопустимо е, според ВАС - механично пренасяне след изтичането на ценовия период, за което е издадено решение, към последващ такъв или към период без опредЕ. преференциална цена. Затова ВАС и заключил, че заинтересованата страна не е имала задължение да изкупува произведената след 1.7.2016 г. ел. енергия от Топлофикация Петрич, ЕАД на преференциални цени.

По изложените съображения съдът отхвърля исковете като неоснователни.

Водим от изложеното и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а от ТЗ, БлОС