Решение № 193 от 18.6.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 199/2025 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №1006 от 13.03.2025 г. от М. И. Б. ЕГН ••••••••••, от ••• – чрез пълномощника и адв. К. С., със съдебен адрес: ••• против решение №7 от 19.02.2025г., постановено по т. д. N 13/2024г. по описа на Окръжен съд – С., в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявения от М. И. Б., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• - чрез адв. К. С. против „Ф.-Р.“ ЕООД /с променена правна форма на ООД/, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: ••• иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на решенията на търговското дружество, взети на проведеното на 21.03.2024 г. общо събрание на дружеството досежно представителството и управлението на дружеството, за промяна на адреса и седалището на управление, за поемане на освободените със смъртта на починалия съдружник 490 дружествени дяла, за удовлетворяване на имуществените наследствени права на наследниците на починалия съдружник и за приемане на нов дружествен договор. Изложени са съображения за противоречие на обжалвания акт с материалния закон и за необоснованост. Поддържа становище за липса на компетентност на общото събрание на дружеството да взима решения за съдбата на съсобствени между наследниците дялове, която съсобственост е възникнала в резултат на смъртта на общия им наследодател – съдружник във „Ф.-р.“ ООД. Счита, че съдружникът Р. Н.а не разполага с компетентност еднолично да вземе решение за поемане на дяловете на починалия съдружник. Намира, че решенията на търговското дружество, взети на проведеното на 21.03.2024 г. общо събрание на дружеството не са годно основание за прехвърляне на дружествен дял, нито основание за ликвидиране на съсобственост върху дял, без участие и съгласие на наследниците на починалия съдружник, един от които е ищцата. Нищожността на решенията на ОСС, според жалбоподателката, произтича и от липса на взето решение по отношение делбата на дружествен дял на основание чл.131 от ТЗ. Поддържа, че Р. Н.а е взела решение за поемане на 490 дяла, без да е извършена делба на дружествените дялове между наследниците и без да е прието решение за разделяне на дружествен дял на основание чл.131 от ТЗ. Доколкото липсва решение за извършване на делба на дружествен дял, счита, че взетото от Р. Н.а решение за поемане на освободени дружествени дялове за несъществуващо, което обуславя нищожността на решенията, взети на проведеното на 21.03.2024 г. общо събрание на дружеството. Счита също, че протоколът от проведено общо събрание на съдружниците на „Ф.-р.“ ООД не обективира решения, приети от орган на дружеството, а представлява едностранно волеизявление на съдружника Р. Н.а, което не би могло да въздейства нито в патримониума на търговското дружество, нито на наследниците на съдружника Г.У.. Иска се отмяна на решението и прогласяване нищожност на всички решения, приети от Р. Н.а, материализирани в Протокол от ИОСС на „Ф.-р.“ ООД от 21.03.2024г. По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Ф.-Р.“ ЕООД – чрез пълномощника на дружеството адв. И. Г., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Поддържа се становище, че събранието, чиито решения се атакуват като нищожни, е свикано и проведено в присъствието на единственото лице, притежаващо членствени права към посочената дата на провеждането му. Поддържа, че са приемането на наследник като съдружник важат правилата за приемане на нов съдружник, а такова не е взето, а ищцата дори не е поискала да бъде приета като съдружник. Имуществените права на наследниците на починалия съдружник следва да бъдат уредени, но това не се отразява на действителността на решенията на единствения съдружник, взети с протокол от 21.03.2024г. Поддържа също, че поемането на дяловете от останалия единствен съдружник не представлява разделяне на дружествен дял по смисъла на чл.131 от ТЗ. Съдът като взе предвид изложеното в жалбата и писмения отговор, както и събраните доказателства и доводите на страните пред първата инстанция, намира за установено следното: Иск с правно основание чл.124 от ГПК. Ищцата М. И. Б. ЕГН ••••••••••, от ••• претендира обявяване нищожност на решенията на „Ф.-Р.“ ЕООД, обективирани в протокол от проведено на 21.03.2024 г. общо събрание на съдружниците в дружеството досежно представителството и управлението на дружеството, за промяна на адреса и седалището на управление, за поемане на освободените със смъртта на починалия съдружник 490 дружествени дяла, за удовлетворяване на имуществените наследствени права на наследниците на починалия съдружник и за приемане на нов дружествен договор. Твърди, че е наследник на починалия съдружник във „Ф.-р.“ ООД – Г.У., който е притежавал 490 дяла от капитала на дружеството. Освен нея наследници се явяват още Р. Н.а и К.У.. Твърди, че в Търговския регистър е бил представен протокол от проведено общо събрание на съдружниците на „Ф.-р.“ ООД от 21.03.2024г. В него са материализирани решения на оставащия съдружник Р. Н.а за представителство и управление на дружеството, за промяна на седалището и адреса на управление на същото, за поемане на 490 дяла, освободени със смъртта на Г.У., от оставащия съдружник, за удовлетворяване на имуществените наследствени права на наследниците на починалия съдружник и за приемане на нов дружествен договор. Твърди, че липсва решение по чл.132 от ТЗ на тримата наследници на Г.У. като съпритежатели на неговия дял. Не е определен общ представител на наследниците на освободените 490 дяла, който да ги представлява пред дружеството на общото събрание. Твърди, че съсобственост върху посочените 490 дяла е възникнала по силата на наследственото правоприемство. Твърди, че не е извършена делба на дружествен дял във формата, предвидена в чл.131 от ТЗ. Счита, че липсата на решение за делба на дружествения дял обуславя нищожността на решенията, взети на проведеното на 21.03.2024 г. общо събрание на дружеството. Твърди, че наследниците М. Б. и К.У. не са били поканени да участват в общото събрание и така да изразят воля по точките от дневния ред. Във връзка с тези доводи поддържа становище за липса на компетентност на общото събрание на дружеството да взима решения за съдбата на съсобствени между наследниците дялове, тъй като не всички наследници са участвали в общото събрание и съответно – не са дали съгласие дяловете, притежавани от общия наследодател, да бъдат поети само от съдружника Р. Н.а. Намира, че взетите решения са нищожни и поради това, че не са взети от компетентния дружествен орган, а представляват едностранно волеизявление на съдружника Н.а. Ответникът „Ф.-р.“ ЕООД изразява становище за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожност на решенията на „Ф.-Р.“ ЕООД, обективирани в протокол от проведено на 21.03.2024г. общо събрание на съдружниците в дружеството. Не се оспорва качеството на ищцата на наследник на починалия съдружник Г.У.. Твърди, че наследник се явява и Р. Н.а, но тя притежава свои лични дялове от капитала на дружеството, в което е била съдружник заедно със своя баща. Посочва, че при смърт на съдружник неговите лични и неимуществени права на преминават върху наследниците, наследяват се имуществените права. В този смисъл счита, че правото на членство в дружеството не се наследява. То се подчинява на реда на приемане на нови съдружници. Наследникът нито замества, нито встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател. При липса на решение на общото събрание за приемане на наследника като съдружник, той има право да получи равностойността на дружествения дял по правилото на чл.125 ал.3 от ТЗ. Посочва, че общото събрание е проведено при участието на единствения останал съдружник, притежаващ свои лични дялове към датата на събранието, по правилата на действащия дружествен договор, приет на 11.11.2013г. Съгласно чл.7 ал.2 от същия дяловете могат да се прехвърлят на трети лица и по наследство, но при спазване на реда за приемане на нов съдружник – молба до дружеството, приемане на дружествения договор и решение на общото събрание за приемането му. Твърди, че такава молба до дружеството от страна на ищцата не е постъпвала. Липсва решение на общото събрание за приемане на ищцата като съдружник. Посочва, че покани до наследниците за общото събрание не са изпращани, тъй като те не са съдружници и нямат членствени права. Но дори и хипотетично да се приеме, че е опорочена процедурата по свикване на общото събрание, това не прави взетите решения нищожни, а евентуално – незаконосъобразни. Поддържа, че решенията са приети валидно, от единствения останал съдружник, след приспадане дяловете на починалия съдружник. С допълнителна искова молба ищцата М. Б. твърди, че взетите решения от общото събрание на 21.03.2024г. за нищожни като противоречащи на чл.129, чл.131 и чл.132 от ТЗ. Посочва, че в чл.129 от ТЗ е предвидено, че дружествените дялове могат да се наследяват и в случая те са наследени и от ищцата като преживяла съпруга на Г.У. и от неговите деца. Счита, че те могат да бъдат прехвърляни между наследниците, но може и да бъде взето решение за упражняване на правата, свързани със съсобствените дялове от един от съсобствениците, а може и да бъде взето решение за намалявате на капитала с дяловете на починалия съдружник. Посочва, че съгласно чл.132 от ТЗ правата върху съсобствен дял се упражняват само съвместно, а в случая Р. Н.а упражнява правата, свързани с тези дялове лично, без да има решение за делба. Позована се на нарушение и на чл. 131 от ТЗ съгласно която разпоредба разделянето на един дружествен дял се допуска само със съгласието на съдружниците, освен ако не е уговорено друго, а такова в случая не е уговорено. Намира, че съдружника Н.а не може да придобие дяловете на останалите наследници чрез приетите от нея решения. Дори и да се приеме, че дяловете могат да бъдат записани от Р. Н.а по сторения начин, то нищожно е решението по т.4 от дневния ред за удовлетворяване на наследствените имуществени права, тъй като междинен баланс за месеца, в който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение на Г.У. не е представен. Това препятства възможността за удовлетворяване на имуществените претенции на наследниците. Твърди, че взетите решения от общото събрание на 21.03.2024г. за нищожни и поради липса на компетентност на общото събрание да решава спорове за съсобственост на дружествени дялове. Твърди, че решенията са нищожни и поради противоречието им с чл.137 ал.5 от ТЗ. В тази връзка посочва, че събранието не е проведено на адреса на управление на дружество, а според нотариалните удостоверявания на подписите и съдържанието на протокола те са извършени в гр.В.. След като общото събрание е проведено не по адреса на управление, според ищцата, приетите решения не са се случили. Ако общото събрание е проведено по адреса на управление в гр. С., тогава нотариалните удостоверявания са нищожни, като извършени от нотариус извън района му на действие. Твърди, че решенията на общото събрание са нищожни и поради липса на необходимия кворум и мнозинство за взимането им, тъй като е участвал съдружник, притежаващ само 10 дяла от капитала на дружеството. Твърди, че всички решения на общото събрание от 21.03.2024г. са нищожни в цялост като страдащи от изключително тежки пороци и имат за цел съдружника Р. Н.а да ощети другите наследници като ги лиши от възможност да станат съдружници и не ги обезщети по реда на чл.125 ал.3 от ТЗ. Твърди, че Н.а използва миноритарното си участие, за да осъществи един гражданско – правен резултат, противоречащ на закона, морала и добрите нрави, без оглед интереса на дружеството с цел лично обогатяване на съдружника. Постъпил е допълнителен отговор от „Ф.-р.“ ЕООД – чрез адв. И. Г., с който се оспорват доводите и възраженията, изложени в допълнителната искова молба. Поддържа становище, че общото събрание се състои от лицата, които се намират в членствени правоотношения с дружеството. Единствен съдружник в него, след смъртта на Г.У., е Р. Н.а, поради което намира, че всички решения, взети от нея на общото събрание, са легитимни. Счита, че не съществува задължение нито според закона, нито според дружествения договор, наследниците на съдружник да бъдат приети за съдружници. Не се спори, че до смъртта на Г.У. съдружници в дружество „Ф.-р.“ ООД са Г.К.У. който притежава 490 дяла по 10 лева всеки и Р. Г. Н.а, която притежава 10 дяла по 10 лева всеки. Това разпределение на капитала на дружеството между съдружниците е прието с решение на ОСС от 11.11.2013г. Видно от представеното удостоверение за наследници изх. №••г. /стр.6 от делото на ОС/ Г.У. е починал на •••г. Негови наследници са М. Б. – съпруга, Р. Н.а – дъщеря и К.У. – син. Видно от представения Протокол от проведено извънредно общо събрание на съдружниците във „Ф.-р.“ ООД на 21.03.2024г. на събранието е взел участие единствения останал съдружник в дружеството, след смъртта на съдружника Г.У.. От страна на Р. Н.а са приети решения за заличаване на Г.У. като управител и за избор на Р. Н.а като управител и представляващ „Ф.-р.“ ООД, за промяна на седалището и адреса на управление на същото, за поемане на дружествените дялове на починалия съдружник от съдружника Н.а, приемане на учредителен акт на „Ф.-р.“ ЕООД и за уреждане на имуществените отношения с наследниците на починалия съдружник като дължимите суми бъдат изчислени по счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членството, поради смъртта му, който да им бъде предоставен при писмено поискване и посочване от тяхна страна на начина на изплащане на сумите. Протоколът от извънредното общо събрание е с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег. № •/• г. и № •/• г. на помощник-нотариус П.Б. при нотариус С.Д., •• при НК, с район на действие РС - В.. Новите обстоятелства, произтичащи от взетите решения от извънредното общо събрание от 21.03.2024г. са вписани в ТРРЮЛНЦ на 27.03.2024г. с вписване № •••. В Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк. д. № 1/2002 г. ОСГК на ВКС е прието, че ТЗ изрично квалифицира като нищожни само решенията на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, посочени в чл.75, ал.2, вр. ал.1 ТЗ, като са изброени и други, неуредени в закона, хипотези на нищожност на решенията - липсващото (невзето) решение, което, обаче е отразено като съществуващо в протокола или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако в търговския регистър е вписано такова решение. След постановяване на посоченото ТР № 1/2002г. е направено законодателно изменение в разпоредбата на чл.137 ТЗ /ДВ бр.105/2016г./, като с ал.5 на същата изрично са обявени за нищожни решения на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, приети в нарушение на ал.4 относно нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието на протокола от заседанието на общото събрание за определени категории решения. По настоящото дело като основания за нищожност на решенията, приети на извънредното общо събрание от 21.03.2024г., са наведени твърдения за липсващо /невзето решение/, поради липса на компетентност на ОС за вземане на решения от вида на приетите, поради липса на необходимия кворум и мнозинства за приемането им, поради нарушение на чл.137 ал.5 от ТЗ и поради противоречието им с чл.129, чл.131 и чл.132 от ТЗ. Безспорно хипотезата, посочена в чл.75, ал.2, вр. ал.1 от ТЗ не е налице, тъй като не се касае за повторност на отменено решение. Не може да се сподели и твърдението за липса на компетентност на общото събрание да вземе решения от вида на атакуваните. Компетентността на ОС да взема решения по посочените въпроси е предвидена в чл.137 ал.1 т.1, 2 и 5 от ТЗ. Твърди се, че общото събрание на съдружниците няма компетентност да решава спорове за съсобственост на дружествени дялове. Това безспорно е така, но в случая не е решен спор за съсобственост на дялове. Оставащият съдружник в дружеството е приел решение за поемане на дружествените дялове на починалия съдружник и за довнасяне на припадащата се част от капитала, за да не се стигне до неговото намаляване. Решението за поемане на дружествените дялове на починалия съдружник касае въпрос във връзка с капитала на дружеството и като такъв той е от компетентността именно на общото събрание. Възможността за наследяване на дружествени дялове е изрично предвидена в чл. 129, ал. 1 от ТЗ. Такава съществува и в дружествения договор на „Ф.-р.“ ООД. Съгласно чл.7 ал.2 от дружествения договор /обявен в Търговския регистър на 22.11.2013г./ дяловете не могат да се прехвърлят на трети лица, освен по наследство или по решение на общото събрание на съдружниците. Съгласно чл.23 ал.2 и 3 от дружествения договор нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба, в която декларира, че приема клаузите на дружествения договор и посочения дял. При смърт на съдружник – физическо лице преките му наследници могат да получат частта му по установения законов ред. Следователно в конкретния случай наследяването на дружествените дялове на починалия съдружник не е изрично изключено от дружествения договор. В него обаче не е предвидено, че наследниците автоматично стават съдружници в дружеството. Той приравнява наследниците на трети лица и в този случай е необходимо решение на общото събрание за приемането им като съдружници. Необходимо е наследникът да е приел наследството и да е заявил с писмена молба до дружеството, че желае да встъпи като съдружник и че приема клаузите на дружествения договор. Необходимо е и решение на общото събрание, с което се одобрява приемането на новия съдружник. „Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл.129, ал.1 ТЗ, поради което придобИ.ето на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл.123 ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за съдружник или Общото събрание откаже на наследника да го приеме на съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор.“ В този смисъл е и становището в съдебната практика. /Решение №161/11.01.2011г. по т.д. №28/2010г. на ВКС, ТК, I т.о./ По делото липсват данни ищцата да е отправила до дружеството молба за приемането и като съдружник. Но дори и да е отправена такава, общото събрание пак би могло да откаже приемането и. Касае се за една смесена форма на капиталово и персонално дружество, при която съвместните усилия за постигането на стопанските цели предпоставят доверие и желание за обща дейност. Не съществува клауза в дружествения договор, която да задължава оставащия съдружник да приеме наследниците за съдружници. При смърт на съдружник в ООД имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Що се отнася до неучастието на наследниците в общото събрание и неотправянето до тях на покана за ОС на съдружниците – наследниците не наследяват правото на членство, те не са съдружници и като такива не биха могли да участват в общото събрание. В цитирано по – горе решение №161/11.01.2011г. по т.д. №28/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. е засегнат и този въпрос В него е прието, че въпросът за представителството на дяловете на починалия съдружник при провеждане на Общо събрание на съдружниците за вземане на решение за разпределение на дяловете на съдружника, чието участие е прекратено поради смърт се решава по законовите правила за представителството. В заседанията на Общото събрание участват само съдружниците – чл.136, ал.1 ТЗ. Наследникът, който няма качеството на съдружник на собствено основание, не придобива това качество и с наследяването на дяловете. Обстоятелството, че не е извършена делба на дружествените дялове между наследниците, не прави нищожни взетите решения от ОС. Съсобствеността върху дяловете може да се прекрати чрез договор за прехвърляне на идеални части от единия наследник в полза на другия. Може да се сключи и договор за доброволна делба на дялове, придобити по наследство. Това са едни от способите за уреждане на въпроса с наследените дялове. Ако наследник не заяви желание да стане съдружник или не бъде приет за такъв от общото събрание, той има право да получи паричната равностойност на наследените дялове. Паричната и м равностойност се изчислява въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта на съдружника /чл.125 ал.3 от ТЗ/. Общото събрание е взело решение за уреждане на имуществените отношения с наследниците на починалия съдружник като дължимите суми бъдат изчислени по счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членството, поради смъртта му, който да им бъде предоставен при писмено поискване и посочване от тяхна страна на начина на изплащане на сумите. Обстоятелството, че имуществените отношения все още не са уредени, не прави решението по този въпрос невзето и като такова – нищожно. Разпоредбата на чл.125 ал.3 от ТЗ не предвижда срок, в който дружеството трябва да състави цитирания баланс и да извърши плащането. Наследникът може да отправи искане за изплащане на дела му като определи подходящ срок. Ако не се стигне до доброволно изплащане на стойността на наследените дялове, наследникът има право да предяви иск по съдебен ред. Като основание за нищожност е наведено и липса на необходимия кворум и мнозинство за взимането на решенията, тъй като е участвал съдружник, притежаващ само 10 дяла от капитала на дружеството. В Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк. д. № 1/2002 г. ОСГК на ВКС е прието, че ако са нарушени нормите за кворум при провеждането на ОС или за мнозинството при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание. Отмяната на незаконосъобразни решения се релевира чрез друг иск, а не чрез предявения такъв за прогласяване на тяхната нищожност. Като основание за нищожност е наведено и противоречие на решенията с чл.137 ал.5 от ТЗ, доколкото нотариалните удостоверявания са нищожни, като извършени от нотариус извън района му на действие, в случай че общото събрание е проведено по адреса на управление в гр. С.. Видно от протокола от проведено извънредно общо събрание на 21.03.2024г., то е проведено в гр. В.. Очевидно за взетите решения е съставен протокол. Нотариалното удостоверяване на съдържанието и подписа е извършено от нотариус с район на действие РС – В.. Следователно не е налице нищожно нотариално удостоверяване, извършено от нотариус, който не е имал право да го извърши. Не се касае за нотариално действие извън съдебния район на нотариуса. Общото събрание е проведено в гр. В., а нотариусът е с район на действие РС – В.. Що се отнася до това, че общото събрание на съдружниците е проведено в гр. В., а не в гр. С. – съгласно чл.15 ал.1 от дружествения договор заседанията се провеждат в управлението на дружеството, освен ако не е решено друго. Очевидно в случая е решено събранието да се проведе на друго място и това не противоречи на закона и дружествения договор, след като последния го допуска. Ето защо предявения иск за прогласяване на нищожност на решенията на Общото събрание на търговското дружество „Ф.-Р.“ ЕООД /с променена правна форма на ООД/, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, приети на проведеното на 21.03.2024 г. извънредно общо събрание на дружеството досежно представителството и управлението на дружеството, за промяна на седалището и адреса на управление, за поемане на освободените със смъртта на починалия съдружник 490 дружествени дяла, за удовлетворяване на имуществените наследствени права на наследниците на починалия съдружник и за приемане на нов учредителен акт, като неоснователен следва да бъде отхвърлен. До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. От страна на въззиваемата страна „Ф.-Р.“ ЕООД се претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Представено е платежно нареждане, договор и списък по чл.80 от ГПК. Установява се, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лева. Направено е възражение за неговата прекомерност, което е неоснователно. Съгласно чл.7 ал.1 т.10 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа минимумът на възнаграждението за процесуално представителство и защита по спор, свързан с членствени правоотношения, е 1250 лева. Договореният и заплатен размер от 1750 лева не е прекомерен с оглед работата по делото, изразяваща се в представен подробен писмен отговор по жалбата, представителство в съдебно заседание и представяне на писмена защита. Следва М. И. Б. ЕГН ••••••••••, от ••• да бъде осъдена да заплати на „Ф.-Р.“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. В., ••• сумата 1750 лева – разноски, сторени в производството пред Апелативен съд - Пловдив. С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК съдът