Решение № 530 от 25.2.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 574/2024 г.

Производството е по реда на чл. 256 от АПК във вр. с чл. 15а, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ. Депозирана е искова молба от П. Т. З. от [населено място], действащ чрез пълномощник, в която е въведено искане да бъде осъден кмета на община Черноочене да публикува на интернет страницата на общината, секция „Достъп до обществена информация“, годишните отчети по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ за 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г., за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, които да включват и данни за направените откази и причините за това. Твърди, че често подавал заявления по ЗДОИ до общини и общински съвети в страната, в т.ч. и до община Черноочене, предимно по въпроси свързани с такса битови отпадъци и разпределението на общинския бюджет или с незаконното облагането с 20% ДДС на местните услуги, за да ги сравни с тези в [населено място] и разходването на общинските средства. Така потърсил и допълнителна информация в секция: ДОИ от сайта на община Черноочене, за ГО за периода 2019 г.- 2023 г. относно постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, които да включват и данни за направените откази и причините за това, но такива липсвали, което го затруднило да си състави собствено мнение за дейността на ответника по ЗДОИ. Излага съображения, че неизпълнението на задължението по чл. 15а, ал. 2 във вр. чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ, е сериозно закононарушение в ущърб на лицата търсещи информация от общинската администрация, която дори би се облекчила, ако беше изпълнила това законово си задължение, защото така би намалял броят на подаващите заявления и щяло да се избегне търсенето на вече предоставена информация. Сочи, че съгласно задължението си по чл. 62, ал. 1 от Закон за администрацията, ответникът до края на месец март на следващата година бил подал информация до държавната администрация за дейността по ЗДОИ от предходната година, което означавало, че ГО за периода 2019 г. – 2023 г. по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ били изготвени, но виновно не ги бил публикувал на сайта на поверената му община, считано от 01.04.2020 г., 01.04.2021 г., 01.04.2022 г., 01.04.2023 г. и от 01.04.2024 г. Счита, че процесното бездействие на ответника е в разрез и със собственото му правило, разписано в чл. 2 от Вътрешните правила за достъп за достъпа до обществена информация и предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване в община Черноочене, според който в общината се водел регистър на постъпилите заявления, който е специално обособен в деловодна система-модул „Деловодство“ на Е-община, до който имало достъп оторизирани служители, но не и външни лица. Моли съда да осъди кмета на община Черноочене, да публикува на интернет-страницата на поверената му община, секция „Достъп до информация“ Годишните отчети по чл.15, ал. 2 от ЗДОИ за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, които да включват и данни за направените откази и причините за това. Претендира разноски. В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. Б. Б., поддържа депозирана искова молба по изложените в нея съображения. Ответникът по жалбата – Кмет на община Черноочене, се представлява от юрисконсулт С. К., която оспорва изцяло исковата молба и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Релевира искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представените и приети по делото доказателства се установява, че в Община Черноочене са били изготвени годишни отчети за постъпилите и обработени заявления по Закона за достъп до обществена информация в Община Черноочене за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г./ л. 50 – л. 90 от Адм. дело № 335/2024 г. на Административен съд – Кърджали, прието като доказателство в настоящото производство /. По делото е прието като доказателство екранна снимка/разпечатка от интернет страницата на Община Черноочене, секция „Достъп до обществена информация“ / л. 7 от адм. дело № 335/2024 г. /, от която е видно, че в посочената секция са публикувани годишните отчети по ЗДОИ на Община Черноочене за 2016 г., 2017 г., 2018 г., но не са публикувани горецитираните годишни отчети за 2019 г., 2020 г., 2021 г. 2022 г. и 2023 г. Посочените обстоятелства се установяват и от извършената служебна проверка на сайта на общината / л. 21 – л. 22 от адм. дело № 335/2024 г. /. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като съгласно чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актов. На следващо място съдът счита, че е налице и правен интерес от търсената с исковата молба защита. В тази връзка, правният интерес от депозиране на процесния осъдителен иск се основава на въведеното в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България право на информация на гражданите. С релевантната за случая разпоредба на чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ е създадено задължение за органите по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, което има за цел да осигури достъп на всеки гражданин до информацията, която задължените субекти вече са предоставили по реда и основанията на този закон на индивидуалните адресати. Законовата разпоредба създава задължение за органите по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ и права на неопределен кръг правни адресати да имат достъп до обществената информация, създавана и съхранявана от задължените субекти, респ. при предявено искане за осъждане на задължения субект да извърши дължимите от него по закон фактически действия или да прекрати бездействието по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, съдът следва да разгледа спора по същество. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган е уредена в разпоредбата чл. 256 от АПК. Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е исково производство, като целта на исканията е да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства. С оглед горното, за да е изпълнен фактическият състав на чл. 256, ал. 1 от АПК, следва да е налице задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизпълнение на това задължение. В случая предмет на исковата молба в настоящото производство е релевираното в нея твърдение за неоснователно бездействие от страна на кмета на община Черноочене за изпълнение на задължение, произтичащо пряко от разпоредбата чл. 15а, ал. 2, във вр. с чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ и искане да изпълни задължението по посочената норма, като се публикува на интернет страницата на общината, секция „Достъп до обществена информация“, годишните отчети по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ за 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г., с данни за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, както и с данните за направените откази и причините за това. След преценка на наличните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице всички визирани по-горе предпоставки на чл. 256, ал. 1 от АПК - наличие на задължение, произтичащо от нормативен акт и бездействие за неговото изпълнение. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са изрично посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона, сред които са и органите на местното самоуправление, респ. кметът на общината като орган на местното самоуправление безспорно се явява задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. В разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ е предвидено, че всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт е длъжен да изготвя годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информацията от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това. Това задължение е императивно и е въведено от законодателя с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията (арг. от ал. 1 на същия член). По силата на чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ, в секция „Достъп до информация“ на интернет страниците по ал. 1 се обявяват данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 11 и годишните отчети по ал. 2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт, като според ал. 4 на същия член, информацията по чл. 15 се публикува, съответно се обновява, в срок до три работни дни от приемането на съответния акт или от създаването на съответната информация, а ако актът се обнародва – в срок до три работни дни от обнародването, освен ако в закон не е определен друг срок. Както вече се посочи по-горе в настоящото решение, предвиденото в чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ задължение има за цел да осигури достъп на всеки гражданин до информацията, която задължените субекти вече са предоставили по реда и основанията на този закон на индивидуалните адресати. По този начин се осигурява възможност на всеки правен субект, в зависимост от конкретния си интерес, да има пряк достъп до обществената информацията, която вече е предоставена по реда и на основанията на Закона за достъп до обществена информация, без да е необходимо да подава сам заявление и участва в аналогично производство по същия нормативен ред. Съдът намира, че в настоящето производство кметът на община Черноочене, в качеството си на задължен субект по ЗДОИ, не установи, при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил регламентираното в чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ задължение по публикуване на процесните годишните отчети по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане № 1657/04.12.2024 г. по настоящето дело, административният орган като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, същия не ангажира доказателства в тази насока. В хода на настоящото съдебно производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи по безспорен начин изпълнение на задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 15а, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ, за публикуване на годишните отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информацията от обществения сектор, включващи и данни за направените откази и причините за това, за периода 2019 г. – 2023 г. включително. Във връзка с горното съдът намира за основателни релевираните от подателя на исковата молба твърдения, че е налице незаконосъобразно бездействие на кмета на община Черноочене по отношение на вмененото му и разписаното в чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ задължение по публикуване на годишните отчети по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ. В подкрепа на този извод са всички представени по делото доказателства, които безспорно сочат на неизпълнение на горното задължение от страна на задължения субект по ЗДОИ. В този смисъл, видно от приложените към делото екранни разпечатки от интернет страницата на община Черноочене, в секция „Достъп до обществена информация“ са публикувани единствено годишни отчети по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., но не са публикувани такива отчети за всяка една година от 2019 г. до 2023 г. включително. При извършена служебна справка от настоящия съдебен състав на интернет страницата на общината с адрес: [интернет адрес], безспорно се установи, че в релевантната секция не са публикувани годишните отчети по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ за периода 2019 г. – 2023 г. Изложеното обосновава извода, че в случая е налице бездействие на кмета на община Черноочене, в качеството му на задължен субект по ЗДОИ, по изпълнение на задължение да публикува в секция „Достъп до обществена информация“ годишните отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, включващ и данни за направените откази и причините за това, относими за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 20202 г. и 2023 г. Следва да се посочи, че процесните годишни отчети по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ за горепосочените периоди действително са изготвени, тъй като са представени от ответника по настоящото дело, но само по себе си това обстоятелство не изключва задължението за тяхното публикуване, предполагащо извършване на фактическо действие, произтичащо от разпоредбата на чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ. Това фактическо действие рефлектира в правната сфера на подателя на иска, носител на правото, предвид чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 1 от ЗДОИ и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, и същото не е пряко зависимо от някакво властническо волеизявление и не е обусловено от искане на притежателя. Дължимото фактическо действие e публикуване в секция „Достъп до обществена информация“ на интернет страницата на община Черноочене на изготвените годишни отчети по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информацията от обществения сектор, включващи и данни за направените откази и причините за това, относими за процесните години, за което обаче е налице бездействие от страна на задължения субект в лицето на кмета на общината, респ. налице е фактическият състав на хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК. По изложените съображения съдът намира, че по делото е установено бездействие на административния орган по смисъла на чл. 256, ал. 1 от АПК, респ. подадения иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде постановено решение, с което да бъде осъден административния орган да изпълни вмененото му от закона задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 15а, ал. 2 от във вр. с чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ, свързано с публикуването на интернет страницата на община Черноочене, в секция „Достъп до обществена информация“, годишните отчети по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информацията от обществения сектор, които да включват и данни за направените откази и причините за това. При този изход на делото в полза на П. Т. З. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1 010 лв., от които 1 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.08.2024 г./ л. 5, стр. 2 от Адм. дело № 335/2024 г. на АС - Кърджали / и 10 лв. внесена държавна такса при подаване на исковата молба. В тази връзка следва да се отбележи, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не съответства на фактическата и правна сложност на делото и оказаната процесуална защита, но доколкото в производството липсва заявено възражение от ответника за прекомерност на заплатеното възнаграждение, то в случая съдът няма основание да се произнесе по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 256, ал. 3 от АПК, съдът