Решение № 1429 от 18.11.2022 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1380/2022 г.

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на С. Б. В. с ЕГН •••••••••• от ••• срещу решение № 1195/07.04.2022г. по гр.д. № 20215330118837 на РС Пловдив ХХІІІ граждански състав, с което е признато за установено по предявения по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) по отношение на С. Б. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, че „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление ••• е носител на паричните притезания, а именно: сумата от 15 284, 55 лв., от които 10 000 лв. - представляващи изплатено от ищеца в полза на М.А.А. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпяно на 29.05.2013 г. ПТП, 510 лв. – представляващи изплатено от ищеца на М.А.А. застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и 4 542 лв., представляващо застрахователно обезщетение за лихва за забава, дължима на пострадалата за периода 29.05.2013г. – 16.11.2017г., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно- транспортното произшествие – 29.05.2013 г., е управлявал лек автомобил „БМВ”, модел „318 ИС“, с peг. № ••• с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7890 от 21.09.2021 г. по ч.гр.д. № 14776/2021 г. на РС-Пловдив. Решението се обжалва изцяло като неправилно. Сочи се, че са допуснати процесуални нарушения от съда, а именно същият е направил възражение по чл. 214 от ГПК, с което не е дал съгласие за изменение на иска, възразил е да бъдат приемани писмени доказателства по това дело, които не са новооткрити и новонастъпили, което не е допълнение и пояснение на исковата молба по смисъла на чл.143 ал. 2 от ГПК, а са нови твърдения и различни основания. По тези възражения първата инстанция не се е произнесла. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че с преводно нареждане дружеството е било платило сумата по изпълнителното дело. Не е доказано получаването на сумата, а само нейното изпращане. Ето защо се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноските по делото. В хода на съдебното дело на 21.10.2022г. е постъпило становище на ЗК „Лев инс“ АД, чрез юрисконсулт С. Л. с което се иска потвърждаване на решението, претендират се разноските за процесуално представителство. Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения. Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма. Правната квалификация на исковете е правилно дадена от РС Пловдив. Същите са с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ сега чл.500 ал.1 т.3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Неоснователно е възражението на жалбоподателя В., че са допуснати процесуални нарушения от съда, а именно същият е направил възражение по чл.214 от ГПК, с което не е дал съгласие за изменение на иска. По делото пред първата инстанция липсва обективирана молба за изменение на иска по чл.214 ГПК и искът не е бил изменян пред първата инстанция. Тук липсва извършено процесуално нарушение от съда. Неоснователно е възражението на жалбоподателя В., че въпреки възраженията му да не бъдат приемани писмени доказателства по това дело, които не са новооткрити и новонастъпили, което не е допълнение и пояснение на исковата молба по смисъла на чл.143, ал.2 от ГПК, а са нови твърдения и различни основания, то такива са приети от РС Пловдив. Вярно е че с молба от 07.03.2022г. /л.35/ ищецът е представил писмени доказателства, които са приети от съда в първото съдебно заседание /л.58-60/, въпреки възраженията на ответника по чл.143 ал.2 от ГПК срещу приемането им. В исковата молба ищецът е направил искане за назначаване на ССЕ, която след като се запознае не само с представените доказателства по делото, но и след справка в счетоводството на ищеца да даде заключение извършен ли е превод по сметката на ЧСИ Б.А. по посоченото изпълнително дело. Приложените писмени документи в голямата си част са платежни документи от счетоводството на ищеца, въз основа на които се изготвя допуснатата ССЕ с определение от 11.02.2022г. Тоест тъй или иначе вещото лице е щяло да се запознае с тези писмени доказателства и да изготви заключението си на тяхна база. Ето защо по делото липсва нарушение на закона, защото са представени и приети писмени доказателства, на базата на които вече е била назначена експертиза. А други писмени доказателства са били вече представени и приети по делото с исковата молба, тоест и тук нарушение на процесуалния закон няма. Неоснователно е възражението на жалбоподателя В., че неправилно съдът е приел, че с преводно нареждане дружеството е било платило сумата по изпълнителното дело. Не е доказано получаването на сумата, а само нейното изпращане. Кредитора по това правоотношение е пострадалото лице, което е осъдило застрахователя да му плати определени от съда обезщетения. След влизане в сила на съдебното решение този кредитор по лично свое усмотрение е възложил на частен съдебен изпълнител да му събере вземанията от застрахователното дружество ищец по делото - ЗК „Лев инс“ АД. Ето защо избрания от кредитора частен съдебен изпълнител е овластено от кредитора лице по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД. При тези факти изпълнението на задължението на това лице се счита от закона като направено на самия кредитор - чл.75 ал.1 от ЗЗД. Поради това в казуса не се е налагало да се доказва дали ЧСИ е привело дължимата сума на кредитора или не. За длъжника изпълнението е валидно направено. Поради което правилно е била ангажирана регресната отговорност по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ на прекия извършител извършил процесното ПТП след употреба на алкохол. Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Жалбата на В. е оставена без уважение, ето защо на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца ЗК „Лев инс“ АД се дължат разноските в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК. Мотивиран така съдът