Решение № 389 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2720/2025 г.

дело № 20253110202720 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Е. К. Д., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление №ДЗК-53 от 23.04.2025 г., издадено от ••• на ••• Варна, с което за твърдени нарушения по чл.10, чл.23 и чл.28 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. за хигиенните изисквания за бръснарските, фризьорските и козметичните салони, на въззивника са наложени наказание „глоба“ в размер 100.00 лв и наказание „глоба“ в размер 100.00 лв. Въззивникът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и моли същото да бъде отменено. Оспорва фактическите констатации за осъщественост на твърдените с АУАН и с НП административни нарушения. Твърди несъразмерност на наложените наказания и навежда доводи за приложение на института маловажен случай. Претендира присъждане на сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 12.02.2025 г. свидетелите ••• П. С. и ••• Е. Ф. - ••• на ••• Варна, извършили проверка в обект Фризьорски салон с маникюр „•••“, находящ се в гр. Варна, ж. к. „•••“, до •••, срещу •••, стопанисван от „•••“ ЕООД гр. Варна, ЕИК •••. По време на проверката в обекта на работното си място била само въззивникът Е. Д. – ••• на обекта и на стопанисващото го дружество „•••“ ЕООД, която осъществявала дейност като ••• и обслужвала клиент – свид. А. Й.-К.. При поискване от проверяващите да им бъде показан ползвания в обекта дезинфектант, въззивникът Е. Д. първоначално им представила флакон с препарат, който ползвала за почистване маникюра на свид. А. Й.-К., но при констатация, че срока на годност не се разчита, въззивникът показала налична неразпечатана опаковка от препарата Aldequad MD, чийто срок на годност бил до м. април 2022 г. В хода на проверката свидетелите П. С. и Е. Ф. установили също така, че по работните масички, плотове и шкафчета са налични прах и косми. Съответните обстоятелства били отразени в съставен при проверката протокол от 12.02.2025 г., а на 26.02.2025 г. свид. П. С. съставила спрямо въззивника Е. Д. процесния АУАН №78 за това, че на 12.02.2025 г. в обект Фризьорски салон с маникюр „•••“, находящ се в гр. Варна, ж. к. „•••“, до •••, срещу •••, стопанисван от „•••“ ЕООД гр. Варна, ЕИК •••, осъществила следните нарушения: 1. В качеството на ••• и ••• в обекта използва дезинфектант Aldequad MD с изтекъл срок на годност 04.2022 г., с което не извършва ефективна дезинфекция на използваните при работа инструменти и не са осигурени други дезинфекционни средства за инструменти; 2. Не спазва добра текуща хигиена в обекта като по работните масички, плотове и шкафчета има наличие на прах и косми и същите не се почистват и дезинфекцират редовно. В АУАН било отразено също, че с описаните обстоятелства са нарушени чл.10, чл.23 и чл.28 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. за хигиенните изисквания за бръснарските, фризьорските и козметичните салони. АУАН бил връчен на въззивника на 26.02.2025 г., при което тя отразила в документа възражение, че не е описан втория дезинфектант, който е с изтрит срок на годност. При запознаване с материалите по административно-наказателната преписка наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и издал спрямо въззивника процесното НП, с което наложил наказание „глоба“ в размер 100.00 лв за нарушението по т.1 и наказание „глоба“ в размер 100.00 лв за нарушението по т.2. НП било надлежно получено от въззивника на 23.05.2025 г. Визираната фактическа обстановка съдът намира за категорично установена въз основа на кредитираните като резултат от непосредствени лични възприятия, показания от всеки един от свидетелите П. С., Е. Ф. и А. Й.-К., които не съдържат съществени фактически противоречия помежду си и съответстват на данните от приобщените документи: НП №ДЗК-53 от 23.04.2025 г., АУАН №000078 от 26.02.2025 г., Протокол от ••• Варна от 05.12.2024 г., Протокол от ••• Варна от 12.02.2025 г., Протокол от ••• Варна от 26.02.2025 г., Протокол от ••• Варна от 17.02.2025 г. и Уведомление изх.№РД-05-142 от 24.04.2025 г. Доколкото всеки един от двамата свидетели П. С. и Е. Ф. твърди да няма спомен за представен им дезинфектант с изтрит или нечетим срок на годност, съдът кредитира по това обстоятелство показанията от свид. А. Й.-К., която е присъствала в хода на проверката като клиент и твърди да е възприела въззивникът Е. Д. да е предоставила на проверяващите препарата, който ползвала за почистване на нейния маникюр и след като проверяващите възразили, че срока на годност е изтрит, въззивникът предоставила друг, затворен и неизползван дезинфектант. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Относно допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане. Относно компетентният орган: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ••• на ••• Варна, съобразно чл.235 ЗЗ. Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт: Процесните АУАН и НП са издадени при допуснати идентични съществени процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, състоящи се в непълно и неясно описание на всяко от твърдените нарушения по т.1 и т.2 на процесните АУАН и НП. Преди всичко, от съдържащите се във всеки от двата акта описания по т.1 и т.2 съдържат няколко разнородни констатации по всеки отделен пункт (използване на дезинфектант с изтекъл срок на годност, неизвършване на ефективна дезинфекция на използваните при работа инструменти и неосигуряване на други дезинфекционни средства за инструменти за нарушението по т.1 и неспазване на добра текуща хигиена, налично замърсяване по открити повърхности и нередовно почистване и дезинфекциране на същите по т.2), без да става ясно, всеки от двата пункта, едно самостоятелно нарушение ли описва или всеки пункт включва описание на повече от едно нарушение. Също така, както в АУАН, така и в НП по идентичен начин е отразено, че с посочените в т.1 и в т.2 фактически констатации се считат за осъществени нарушения на три отделни нормативно регламентирани задължения по чл.10, чл.23 и чл.28 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. за хигиенните изисквания за бръснарските, фризьорските и козметичните салони, без каквото и да е уточнение и яснота, с кое конкретно от няколкото разнородни фактически констатации по двата пункта, коя измежду трите императивни норми се счита за нарушена. При това следва се изтъкне, че всяка от посочените като нарушени разпоредби по чл.23 и чл.28 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. включва повече от едно изискване. Също така, въпреки посочването като нарушени на три отделни изисквания при няколко разнородни констатации, с процесното НП на въззивника са наложени две отделни административни наказания „глоба“ съответно за констатациите по т.1 и по т.2 от НП, отново без да е посочено и без да става ясно, неизпълнението на кое конкретно нормативно изискване се санкционира с наказанието за т.1 от НП и неизпълнението на кое конкретно нормативно изискване се санкционира с наказанието по т.2 от НП. При това съдържание, както на АУАН, така и на НП, санкционираното лице е в невъзможност да разбере, както дали с всяка отделна от формулираните констатации по т.1 и по т.2 от АУАН и НП се счита за неизпълнено само едно или няколко различни нормативни изисквания, така и за нарушение на кое конкретно нормативно изискване е наложено всяко едно от двете идентични наказания. При изтъкнатите аргументи, констатираното процесуално нарушение се явява съществено, защото реално ограничава право на защита на санкционираното лице, доколкото действително го поставя в невъзможност да разбере, както кое/кои конкретно нормативни изисквания е счетено, че не е изпълнил с приетото за осъществено негово поведение по всеки един от пунктовете по т.1 и по т.2 от АУАН и НП, така и за нарушение на коя конкретно правна норма е санкциониран с всяко едно от наложените наказания „глоба“ по т.1 и по т.2 от НП. Съобразно чл.63, ал.3, т.1 ЗАНН, констатираното съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП. Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт: При приетата за установена фактическа обстановка, доколкото според кредитираните показания от свид. А. Й.-К., първоначално представения на проверяващите препарат с изтрит или нечетим срок на годност е ползван за почистване на нейния маникюр, а не за дезинфекция на прибори, инструменти или работни повърхности, съдът намира, че не следва да се приема за установено, съдържанието на този флакон да е представлявало средство за дезинфекция по смисъла на чл.10, чл.23, ал. 1 или чл.28, ал.1 и ал.2 от Наредба №15 от 21.08.1987 г., още по-малко, този препарат да е бил с удостоверен срок на годност. При този извод и при липсата на данни за установен в хода на проверката друг дезинфектант за прибори, инструменти и повърхности, освен установения в обекта с изтекъл срок на годност препарат Aldequad MD, съдът намира за правилна констатацията, че това е бил наличният за ползване в обекта дезинфектант. Също така, въз основа на съставения при проверката протокол от извършена инспекция от 12.02.2025 г. и кредитираните показания от свидетелите П. С., Е. Ф., съдът приема за установено и наличие на прах и косми по повърхността на намиращите се в обекта плотове и маси по време на проверката. Наличието единствено на дезинфектант с изтекъл срок на годност в съответния обект действително следва да се приравни на липса на годен за употреба дезинфектант и в този смисъл, правилна се явява отразената в т.1 по АУАН и по НП констатация за неосигуреност на дезинфекционни средства за инструменти, което определено сочи неизпълнение на въведеното с чл.10 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. изискване за осигуряване на дезинфектант в обекта. Но, нормата на чл.10 е в раздел I от съответната наредба, именован „Устройство и обзавеждане“, което, както и същността на вмененото изискване, сочи, че негов адресат е стопанисващият обекта субект, а не лицето, извършващо фактически конкретната услуга, поради което съдът намира, че въззивникът не е осъществила нарушение по чл.10 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. Проверяващите са установили, че обекта се стопанисва от търговското дружество „•••“ ЕООД, но твърдение, че този субект не е изпълнил задължението да осигури дезинфекционни средства в обекта и с това е нарушил изискването по чл.10 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. не са формулирани и АУАН и НП спрямо този субект не са съставени и същият не е санкциониран с изрично предвиденото с чл.229, ал.3, вр. ал.1 ЗЗ наказание „имуществена санкция“. Следва също да се изтъкне, че въпреки отразяването в АУАН и в НП въззивникът да е ползвала в обекта установения като негоден дезинфектант Aldequad MD, приобщените показания от двамата, осъществили проверката свидетели, както и от случайно намиращия се там свид. А. Й.-К., сочат, този продукт да е бил неразопакован и определено да не е бил ползван от въззивника и нито един от двамата свидетели не твърди, да е възприел конкретна употреба от въззивника на същия дезинфектант в хода на проверката. Задължение за извършване на дезинфекция на употребяваните в козметичен салон инструменти и прибори е регламентирано с чл.23, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. и там е ясно посочено, че това следва се прави след всяка употреба, т. е., след приключване на работа с всеки отделен клиент. В този смисъл, доколкото дезинфекционните препарати са определено лесни за незабавно набавяне в рамките на нужното време за закупуване от щанд за домашни потреби в обикновен квартален магазин, а данните от приобщените гласни доказателства от свидетелите П. С., Е. Ф. и А. Й.-К. сочат, проверката да е била завършена преди приключване на процедурата по маникюр за свид. А. Й.-К. и свидетелите П. С. и Е. Ф. да не са удостоверили, че въззивникът Е. Д. не е осъществила дезинфекция или е сторила това с негодния за употреба препарат, не може да се приеме за надлежно установено също, въззивникът да е осъществила неизпълнение на изискването по чл.23, ал.1 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. Липсата на годен за употреба препарат към момента на проверката не представлява доказателство, че след приключилата проверка и след като е довършила процедурата по маникюр на свид. А. Й.-К., въззивникът Е. Д. не е положила дължимата грижа да набави своевременно нов дезинфектант, с който да изпълни своевременно съответното задължение. И задълженията по чл.28, ал.1 и ал.2 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. са с регламентирано време на изпълнение, което е: всекидневно в края на всяка работна смяна за дезинфекциране с влажно забърсване за работните масички, плотове, шкафчета и каски на сешоари; всекидневно след края на работното време за измиване на пода с 3% разтвор от хлорин или с 1% разтвор от хлорамин; еднократно ежеседмично за основно почистване и дезинфекция на работни помещения и инвентар. С тези норми и по този начин е регламентирано поддържането на хигиена в обектите, предлагащи фризьорски и козметични услуги, за чийто работен процес е напълно характерно, както наличие на отстранена коса при фризьорски и други процедури, така и запрашване при маникюрни козметични процедури или при употреба на сешоар. В този смисъл, въпреки констатацията за налични към периода на проверката прах и косми по повърхности в обекта, доколкото проверяващите не са възприели и удостоверили неосъществено в края на работната смяна всекидневно дезинфекциране и/или неосъществено в края на работното време всекидневно измиване на пода от въззивника Е. Д., нито неосъществено от нея основно седмично почистване на работните помещения и инвентара в обекта, съдът не може да приеме за установено твърдяното неизпълнение на някое от задълженията по чл.28, ал.1 и/или ал.2 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. Визираните до тук аргументи и съображения налагат извод за неправилност на съдържащите се в АУАН и в НП твърдения за осъществени от въззивника Е. Д. нарушения по кое да е от изискванията по чл.10, по чл.23, ал.1, т.1, т.2 и ал.2 и по чл.28, ал.1 и ал.2 от Наредба №15 от 21.08.1987 г., което сочи извод и за материално-правна неправилност и незаконосъобразност като основание за отмяна на процесното НП. Но, наред с това следва да се изтъкне също, че дори твърдяното за осъществено от въззивника поведение по т.1 и т.2 от АУАН и от НП да бе действително реализирано и категорично доказано, както в АУАН, така и в НП остава непосочено и неясно, кое нормативно изискване се счита за неизпълнено от въззивника с твърдяното нейно поведение по пункт едно и кое изискване се счита за неизпълнено с поведението по пункт две. Защото описанието по т.1 от АУАН и НП съдържа данни за неизпълнение, както на изискването по чл.10, така и на изискването по чл.23, ал.1 от Наредба №15 от 21.08.1987 г., а описанието по т.2 от АУАН и НП съдържа данни за неизпълнение, както на изискването по чл.28, ал.1, пр.1, така и на изискването по чл.28, ал.1, пр.2, а също и на изискването по чл.28, ал.2 от Наредба №15 от 21.08.1987 г. Но, съобразно чл.18 ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, всяко от тях се санкционира самостоятелно и наложените наказания се изтърпяват поотделно. В този смисъл, след като в процесните АУАН и НП не съдържа твърдение, кое конкретно нормативно изискване се счита за нарушено и е напълно неясно, какво нарушение и на коя императивна норма се санкционира с всяко едно от двете наложени наказания, оспореното НП се явява материално-правно неправилно и незаконосъобразно и на това основание. При този изход на спора и отправеното искане, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представените договор за правна защита и разписка размер 400.00 лв е двукратно по-нисък от визираната в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. стойност за една съдебна инстанция при две отделно наложени наказания, всяко под 1000.00 лв, поради което обезщетението за разноски следва да бъде уважено в пълния претендиран размер. Водим от гореизложеното, съдът