Решение № 16 от 8.1.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1919/2025 г.

Производството е спорна съдебна администрация по чл. 127 ал. 2 от СК.

Ищецът С. Д. С. твърди в исковата молба, че с ответницата живяли на семейни начала, като от фактическото им съжителство се родила дъщеря им - М..

С ответницата не живеели заедно от дълго време, като през 2017г. на И. било предоставено ведомствено жилище. Дъщеря им М. живяла заедно с ответницата, а ищеца ходил при тях, за да я вижда, като заплащал всички техни битови сметки и осигурявал финансово всичко за техния спокоен живот. Оставал при тях, за да прекарва повече време с детето. Предоставил й лек автомобил „•••••••••• 307“, за да може ответницата да придвижва дъщеря им където би било належащо, разходите по който автомобил отново поемал изцяло той. Ответницата работела в ••••••••••коло 6-7 години, по което време била изтеглила кредит с чужда лична карта, а за контакт оставила телефонния номер на дъщеря им М.. Когато бащата се виждал с дъщеря си М. самата тя му казвала, че непознати номера непрекъснато й звъняли.

От три години ответницата непрекъснато сменяла работното си място, като същата била осъждана за престъпление. Ищецът твърди, че на 04.04.2025г. И. била задържана, като всичко се било случило пред очите на дъщеря им М.. Когато ищецът отишъл до ведомственото жилище на ответницата, находящо се на у••• заварил много полицаи, а дъщеря им М. била крайно стресирана от видяното. Оттогава М. била при ищеца, като още на следващият ден наел квартира в ••••••••••

В резултат на извършените действия от 04.04.2025г ответницата била в Следственият арест на Старозагорския затвор. Ищецът твърди, че само той полага грижите за детето им. М. била в пети клас на •••••••••• и смяната на обстановката и средата на детето можело още повече да й навреди. Предвид възрастта на М. и състоянието на майката мисли, че трябва той да полага грижи за възпитанието и отглеждането на детето. Стараел се да й осигури всичко необходимо за правилното й развитие и да задоволява нуждите й. За отглеждането на М. разчитал на помощта на майка си, брат си и съжителката му.

Счита, че с оглед интересите на детето, както и това, че то следвало да има контакт и с двамата си родители, трябвало да бъде решен въпроса за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на лични контакти с родителя, при който нямало да живее.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което:

• да определи малолетното дете М. С. Д. ЕГН •••••••••• да живее при своя баща С. Д. С. ЕГН ••••••••••;

• да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето М. С. Д. ЕГН •••••••••• на ищеца,

• да определи режим на лични контакти на майката с детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00ч. в събота до 17 часа в неделя с преспиване; два пъти по десет дни - веднъж през лятото и веднъж през зимата, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като детето ще се взема и води от и до дома на бащата.

• да осъди ответницата И. Н. С. ЕГН •••••••••• да заплаща на ищеца като баща и законен представител месечна издръжка за дъщеря им М. С. Д. ЕГН •••••••••• в размер на 280 лв. (двеста и осемдесет лева), считано от 04.04.2025г, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, платими чрез пощенски запис.

Моли съда да постанови с оглед интересите на детето привременни мерки по отношение на местоживеенето, родителските права и издръжката на детето М. С. Д..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника И. Н. С.. Ответницата не е съгласна с описаната в исковата молба фактическа обстановка, като я счита за представена изключително селективно и превратно. Твърди, че със С. се запознали преди около 13 години, като в последствие преминали към съвместно съжителство. Около година след това се родило й тяхното дете - М.. Отношения с ищеца се влошили и в началото на 2025г. делили един покрив и домакинство само в името на детето. Обитавали общинско жилище на улица ••••••••••, което се намирало в непосредствена близост до училището на детето, като ответницата предприела стъпки към придобиване на правото на собственост на същото. Твърди, че ищецът бил добър и любящ баща. Плащал сметките за електроенергия и вода, докато тя поемала тези за телевизия, интернет и мобилни услуги. Останалите разходи поделяли без изрични уговорки. Фактическата раздяла се случила изневиделица. Не отрича, че била арестувана и че й била взета мярка за неотклонение и привежда. Правното й положение на задържана било временна мярка, като се позовава на презумпцията за невиновност.

Семейството било обвързано с кредити обслужвани с известни трудности и ответницата често прибягвала до рефинансиране. Средствата от него ставали част от семейния бюджет, от който той се ползвал в максимална степен. Твърди, че е жена със средно образование, без професионална квалификация и с малък шанс за кариерно развитие. Разчитала на нископлатени длъжности, за непродължителни периоди от време. Към датата на задържането си работила на трудов договор с „ДУРАК-2016“ ЕООД, на длъжност търговски представител. Работата й се състояла в продажба на едро на парфюми и козметични продукти. Поверен й бил служебен автомобил, с който да изпълнява служебните си задължения. Не отговаряло на истината твърдението, че ответницата дала на кредитните институции телефонния номер на М., тъй като тя не притежавала такъв. Ползвала мобилно устройство принадлежащо на майка й, със СИМ карта и номер регистрирани на името на С. и то само за няколко часа дневно.

Моли съда да отхвърли така предявените обективно кумулативно съединени искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл.211 ГПК е предявена насрещна искова молба от И. Н. С. против С. Д. С.. С оглед на депозираната искова молба по чл. 127, ал.2 от СК ищцата се възползва от правната възможност за предявяване на насрещна искова молба, като моли съда да постанови решение, с което да възложи упражняването на родителските права над детето М. С. Д. на майката И. Н. С.. Моли съда да определи местоживеенето на детето М. С. Д. в дома на майката И. Н. С.. Моли съда да определи режим на лични отношения на детето М. С. Д. с бащата С. Д. С. в следния смисъл: 1. Бащата С. Д. С. може да взема дъщеря си М. С. Д. всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване в дома на бащата. 2. Бащата С. Д. С. може да взема дъщеря си М. С. Д. един месец, през лятото по време на летният отпуск, не съвпадащ с платения годишен отпуск на майката •••••••••• . 3. Бащата С. Д. С. може да взема дъщеря си М. С. Д. всяка нечетна година за Коледните празници от дата 23.12 до дата 28.12, и всяка четна година за Новогодишните празници от дата 28.12 до дата 03.01. 4. Бащата С. Д. С. може да взема дъщеря си М. С. Д. за Великденските празници на всяка четна календарна година. 5. Бащата С. Д. С. може да взема дъщеря си М. С. Д. всяка нечетна година за Зимната учебна ваканция. 6. Бащата С. Д. С. може да взема дъщеря си М. С. Д. всяка четна година на рождения му ден.

Моли съда да определи размер на месечна издръжка в размер на 280 лева (двеста и осемдесет лева) чрез майката И. Н. С., по банков път до 10-то (десето) число на съответния месец, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск С. Д. С. представя писмен отговор на насрещната искова молба в срока по чл.131 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен, като изложените в него доводи били несъстоятелни. Твърди, че през време на съжителство си с ищцата имали много проблеми, като фактическата им раздяла не била „изневиделица“ и в скорошен момент. След като през 2017г на С. било предоставено ведомствено жилище, ответникът ходил там, за да вижда и прекарва повече време с дъщеря им М., като никога не преставал да се интересува как е тя, какво прави, как се справя в училище. Изложената фактическа обстановка, че през последните години с ответницата делили един покрив и поделяли разходите си категорично не отговаряло на истината, тъй като той не живял в жилището находящо се в ••••••••••, ••••••••••, а единствено заплащал всички битови сметки, защото знаел, че ответницата не била финансово стабилна. Покривал тези разходи, както и всичко друго от което се нуждаели, за да може животът им да бъде спокоен. Винаги се бил старал да осигури всичко необходимо за развитието и нуждите на дъщеря им. При срещите си с нея, М., многократно споделяла за проблемите, които майка й имала, както и за непознатите номера които непрестанно звъняли на телефона й. Поддържал

взаимоотношения с майката на детето, единствено в нейно име. Случилото се на 04.04.2025г било в присъствието на М., която била крайно стресирана от видяното. От тогава ответницата се намирала в Следственият арест на Старозагорския затвор и не било сигурно, че тази мярка за неотклонение щяла да остане в историята както същата изложила в насрещният иск. В момента полагал грижи за детето, като в предвид състоянието на майката счита, че обстоятелствата биха влошили положението на детето, ако същото бъде оставено за отглеждане и възпитаване при нея, като мисли, че следва той да полагам грижи за възпитанието и отглеждането на М.. Искането е съда да постанови решение е което да определи малолетното дете М. С. Д. ЕГН •••••••••• да живее при своя баща, като предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на нейния баща, като определи режим на лични контакти на майката с детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00ч. в събота до 17 часа в неделя е преспиване; Два пъти по десет дни - веднъж през лятото и веднъж през зимата, които да не съвпадат е платения годишен отпуск на бащата, като детето ще се взема и води от и до дома на бащата, да осъди ответницата И. Н. С. ЕГН •••••••••• да заплаща издръжка на ответника за дъщеря им М. С. Д. ЕГН •••••••••• в размер на 280 лв. (двеста и осемдесет лева), считано от 04.04.2025г, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, платими чрез пощенски запис.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата си молба нему да бъдат възложени родителските права и да се определи режим на лични отношения с детето, както и издръжка.

В съдебно заседание ответницата чрез своя адвокат предоставя на съда какво да бъде решението. На датата на последното съдебно заседание на майката е определена мярка "задържане под стража" в хода на съдебното следствие по образувано и висящо НОХД № 3293/2025г. по описа на РС Стара Загора с подсъдима майката И. Н. С.. Мярката за неотклонение се изпълнява в Затвора в гр. Сливен.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по делото, а и от представеното удостоверение се установява, че детето М. С. Д., родена на 19.10.2013г., е с родители С. Д. С. и И. Н. С..

Представен е Договор за наем на недвижим имот от 05.04.2025г. в ••••••••••с наемател бащата С. С., като видно от същия бащата е осигурил на детето дом веднага след ареста на майката. Ищецът е представил и Декларация за семейно и имуществено състояние, от която се установява, че има високи доходи от трудово възнаграждение в размер около 4000 лева месечно. Притежава два леки автомобила и няма недвижима собственост на свое име. В подкрепа на тези свои твърдения представя и справка от НАП за доходите му последните 12 месеца, като от нея се установява, че работи в Рудник Троянова - север и действително получава възнаграждение около или малко над 4000 лева месечно.

Преди подаване на исковата молба и в хода на процеса майката беше задържана под стража и изтърпяваше мярката за неотклонение в Следствения арест в •••••••••• Представеният от ответницата Договор за наем на общинско жилище е със срок до 07.07.2025г. и няма данни същият да е подновяван. След последното по делото съдебно заседание по настоящото дело беше потвърдена и мярката за неотклонение "задържане под стража" на майката И. Н. С.. Същата е подсъдима по НОХД № 3293/2025г. по описа на РС Стара Загора, като обвинението е за измама - чл. 210 ал. 1, т.4 във вр. с чл. 209 ал. 1 от НК. Мярката за неотклонение се изпълнява в Затвора в гр. Сливен.

Видно от представения по делото социален доклад детето М. С. Д. е завършила 5-ти кл. в СУ „Иван Вазов" •••••••••• бащата е със средно специално образование и работи. Бащата заявява, че е наясно със сегашната ситуация на майката и знае, че тя е осъждана за измами. Проявява необходимото съдействие предвид случилото се, като е консултиран, че може заедно с детето да ползват подходящи социални услуги към ЦОП Стара Загора. Същият е подал заявление в ДСП Стара Загора, че желае да ползва заедно с детето социални услуги - психолог. Социалните работници са установили, че в момента бащата полага основни грижи за детето М. С. Д.. За детето има осигурени подслон, храна, дрехи. Обхванато е от здравната и образователната система. Детето има избран личен лекар и посещава редовно училище. Докато бащата е на работа, през деня, грижи за детето полага бабата по бащина линия. В момента бащата и детето живеят на квартира на адрес: •••••••••• в кв. „Три чучура юг, бл. 39, вх. Б, ет. 2, ап. 71. Жилището се състои от спалня и всекидневна с бокс. Спалнята е обособена като самостоятелна стая за детето в което има всичко необходимо за отглеждане на дете. Бащата спи във всекидневната, като се поддържа много добра хигиена. Заплаща 500,00 лв. месечен наем при месечен трудов доход 3000 лева нето. Бащата съобщава, че поддържа много добри взаимоотношения с майка си и брат си. Има голяма подкрепа особено от майка си, която му помага в грижите за детето. Поддържа добри взаимоотношения и с родителите на майката, които също взимат детето в почивните дни. Има изграден приятелски кръг. Детето М. е здраво с нормално психо-физическо развитие, облечено е с чисти и подходящи дрехи според пола и сезона, отговаря свободно и адекватно на зададените му въпроси от социалния работник. М. споделя, че е на 11 години и е завършила 5-ти клас в СУ „Иван Вазов" •••••••••• Обича предмета български език, но се затруднява по английски език. Момичето казва, че сега, когато е във ваканция, когато баща й е на работа, за нея се грижи баба й по бащина линия. Излиза с приятелки. Обича да рисува, влиза в инстаграм, тик-ток, обича да гледа сериали по телевизията. По информация на детето, за него са се грижили двамата му родители, като една сутрин майка й я взели полицаите и я закарали в Ареста. Баща и бил на работа, но дошъл и я взел и отишли в гр. Раднево при чичо й. След няколко дена, баща й намерил нова квартира и се преместили. М. каза, че когато пуснат майка й отново ще се вижда с нея. Тогава най-вероятно майка й ще живее при своите родители. На въпроса на кого казва първо когато й се случи нещо хубаво или лошо, М. казва, че преди първо е казвала на майка си, а сега на баща си. Мъчно й е за майка й, знае, че я обвиняват за злоупотреба. Била е много добра. Детето казва, че не може да повярва, че е направила нещо лошо. Момичето съобщава, че ходи при баба си и дядо си по майчина линия в с. ••••••••••. Мечтае да стане моден дизайнер, интересува се от мода. Бащата каза за дъщеря си, че има много добро поведение в училище и вкъщи. Излизат заедно на парка и на Мола. В къщи комуникират помежду си, гледат телевизия заедно или телефоните си. Разбират се много добре помежду си. Г-н С. определя дъщеря си като скромна, хитра и красива. Предстои да я води на море и на почивка на Старозагорски минерални бани. Видно от постъпило писмо от ••• М. е много добра ученичка, внимателна, възпитана, с която може да се комуникира без никакви проблеми. Адаптирана в учебната среда. Ученичката взаимодейства добре с останалите ученици от класа. Не се наблюдава агресия, страх или тревожно поведение. Притеснение се наблюдавало при ученичката при задържането на майка й от властите на реда. Първоначално комуникация за детето се водела с майка й без никакви проблеми от страна на родителя. При случилото се с майката, комуникация се води предимно с бащата на ученичката, като отново не се среща никакви затруднения с това. И двамата родители са определени от представителите на училището отзивчиви, отговорни и ангажирани с образователния процес на ученичката. М. е добре облечено и поддържано дете, осигурена от страна на родителите си. Всичко нужно за училище е купувано на време. Възпитана и отговорна. Не са забелязани дефицити по отношение на материалната обезпеченост на детето, във връзка с образователния и възпитателния процес.

При проведен разговор с личния лекар на детето, същата дава информация, че детето е клинично здраво и има поставени всички имунизации за възрастта съобразно имунизационния календар на Р България. Установено е, че между детето и бащата има изградена емоционална връзка. Детето казва, че обича да бъде и при двамата си родители. Бащата казва, че с майката са в добри взаимоотношения. Последното се установява и в хода на процеса от събраните доказателства и изслушване на детето, като не се установява бащата да говори лошо или да настройва дъщеря си срещу майката.

Допуснати са и са разпитани четирима свидетели - •••••••••• С. Д. и •••••••••• Д. С. на страната на бащата и ••• и •••••••••• •••••••••• ••• на страната на майката.

Свидетелката •••••••••• С. Д., която е майка на ищеца, заявява, че в момента детето живее с баща си и той се грижи за нея много добре. Когато баща й е на работа детето е при бабата по бащина линия. Самата тя заявява, че е пенсионерка от 2014 г., вдовица е и живее сама, така че възможност да се грижа за детето и го прави. Бащата живее на квартира с детето, като бабата е наясно със сменния режим на детето т.е. тя е запозната с ежедневието на детето.

Свидетелят •••••••••• Д. С., брат на ищеца, казва, че детето живее при брат му, защото майката е в ареста и това е проблем. През повечето време майката помага на брат му за отглеждането на детето. Възпитанието на детето е на ниво. Определя, че брат му се грижи за М. и се справя много добре. Купува й дрехи, не я лишава от нищо, като детето се чувства спокойно. Преди И. да влезе в ареста живеели в жилище, дадено от общината. Жилището в момента било взето от страна на общината. Преди влизане на майката в ареста е вярно, че с бащата се разделяли, но бащата винаги е обгрижвал детето и сега след ареста не го е изоставял, а напротив грижи се активно за М..

Съдът кредитира тези показания като достоверни и еднопосочни, както и съответстващи с останалите доказателства по делото.

Свидетелката ••••••••••аявява, че И. обгрижвала детето си като една нормална майка. В останалата част показанията не следва да се кредитират, тъй като тази свидетелка заявява, че виждала последно тази година лятото И. и детето, което обективно не може да бъде вярно, тъй като майката е от април 2025г. в следствения арест.

Разпитана по делото е и свидетелката •••••••••• •••••••••• ••• (майка на ответницата). Тя заявява, че дъщеря й си гледала детето добре. Живеели постоянно с бащата на детето на ул. •••. Не се е случвало през годините да се разделят С. и И.. Имало е кавги, карали са се, но чак да се разделят, не се е случвало. Дъщеря й преди влизането й в ареста не е работила. Преди е работила като търговски представител на парфюми и имала лична кола. Детето се чувствало добре в компанията на майка си. Бабата определя, че М. не може без майка си. Ако дъщеря й, излезе от ареста, ще доведе детето в техния дом (притежават апартамент от 46 кв.м.).

По делото е изготвен и втори социален доклад за битовите условия и подкрепа от трети лица на страната на майката. Майката на ответницата дава информация, че дъщеря й И. С. е имала една условна присъда. За нея и съпругът й бил голям шок, когато разбрали, че дъщеря им е в ареста. Споделя, че с дъщеря си И. е в добри взаимоотношения. Съжалява за случилото се с дъщеря й. Надяват се на 4-ти декември да я освободят и тя да започне работа. За това дали И. С. има или е имала постоянна работа, бабата по майчина линия заявява, че дъщеря й била работила осем години във фирма „Интехна", като барман на Старозагорски минерални бани и продавала парфюми. По данни на г-жа •••, в момента детето М. живее при баща си. Г- жа ••• споделя, че няма много време да се вижда с нея, но се чуват по телефона или се виждат, но за малко. Детето вътрешно изживявало това което се случва и все още не може да повярва, че майка му е в ареста. Коментира, че ако детето се върне да живее при майка си в апартамента, който имат в •••••••••• г-жа ••• заедно със съпруга си ще продължат да живеят както досега в •••••••••• Това лято детето не е посещавало семейството й, защото •••••••••• е много заета. С бащата семейството й поддържа добри взаимоотношения. Не се е намесвала във взаимоотношенията им и не може да обвини никой. Бащата не възпрепятства контактите с тях. Двамата със съпруга си ще продължат да подкрепят дъщеря си както досега. При посещението на адреса на жилището на бабата, в което може да се настани дъщеря й е установено, че жилището се състои от две стаи и бокс. В едната стая има спалня, гардероб, бюро. Във всекидневната също има двойно легло, фотьойл, масичка, шкаф, телевизор. В бокса има налично необходимото оборудване - хладилник, шкаф, мивка. Поддържа много добра хигиена. Г-жа ••• споделя, че заедно със съпруга си живеят в •••••••••• Тя ползва апартамента в Стара Загора в промеждутъка между двете работи, където се връща за да си отпочине. Заявява, че когато излезе от ареста, майката ще живее на този адрес. И двамата със съпруга й работят и получават добро възнаграждение.

По делото е представена справка за съдимост, видно от която И. Н. С. е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба през 2017г., когато е била призната за виновна за престъпление по чл. 209 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. През 2024г. е осъдена отново по чл. 209 ал. 1 от НК за измама с въвеждане в заблуждение. Определено й е наказание лишаване от свобода за срок от 1 година с изпитателен срок от 3 години.

Изслушана по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето М. заявява, че е в VI-ти клас съм. Живее с баща си, който работи на две места. Откровено заявява, че на баща си всичко може да каже. Ако има нещо, което не може да го каже на него, го казва на баба си (по бащина линия). Баба (майката на баща й) и баща й се грижат за нея. Обяснява ежедневието с баща си, а също и че излизат навън заедно.

Ходила е да вижда майка си и два или три пъти в ареста. Чувства се комфортно там, където живее в момента, но й липсва майка й. Бащата й обяснява какво се случва с майка й. В ареста е ходила да вижда майка си с баба си по майчина линия със съгласието на баща й. Впечатленията на социалния работник е, че М. се чувства добре при баща си.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В производството по искане по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, съдът следва да действа като при спорна съдебна администрация, при която е призван да разреши спор между родители по чл.127, ал.2 от СК по отношение определяне на местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личните отношения с детето, както и на издръжката. Предвид характера на настоящото производство, в което съдът служебно следи за интересите на малолетното дете, в тежест на всяка една от страните е да събере необходимите и допустими доказателства и докаже изложените обстоятелствата, на които основава исканията си, респ. възраженията си. Следва да ангажират доказателства за възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

По делото са постановени привременни мерки с Протоколно определение от 29.09.2025г.

При така установената фактическа обстановка безспорно е, че родителските права следва да се упражняват от бащата, тъй като майката е с потвърдена мярка "задържане под стража" в хода на съдебното следствие, където няма краен срок и може да продължи задържането и по време на цялото съдебно следствие. Тоест фактическата невъзможност майката да упражнява реално и ефективно правата си е само една от причините, но не е единствената. Съдът намира, че бащата е по-пригоден да отглежда и възпитава дъщеря си. На първо място, той никога не е се отделял от грижите за дъщеря си. Реакцията му при случилия се арест на майката на 04 април е адекватна и навременна. Почти веднага е намерил нов дом за себе си и М., който споделят и до момента. Детето се чувства спокойно и обгрижвано, което личи от изготвения по делото социален доклад и от изслушването на М.. В грижите за детето бащата получава помощ от неговата майка и от разширения кръг семейство - от брат си и жена му. Детето има изградена емоционална връзка с баща си и му споделя, като ако не може да сподели на него, казва на баба си. Бащата има постоянна работа и високи доходи (над средните за страната), осигурил е дом за детето си и има възможност да заплаща наем и да го осигурява материално. Майката е вече осъждана за измама и призната за виновна за същото престъпление с освобождаване от наказателна отговорност т.е. изградила е престъпни навици. Същевременно за нея няма данни да има постоянна работа, като видно от справката за доходи за последната една година (от септември 2024г. до септември 2025г.) майката е била осигурена за едва два месеца. Не разполага със собствено жилище, като в това, което собственост на родителите й, трябва да споделя и с тях и дъщеря си, а същото е малко по площ. Същевременно бащата има родителски капацитет, запазил е връзките си с родителите на майката и същевременно адекватно е обяснил ситуацията с И. на дъщеря им, без да се забелязват признаци за настройване на детето срещи майката. Такива данни не се събраха по делото нито от изслушването на родителите, нито от детето или от социалния доклад. Напротив бащата не е спирал контактите на дъщеря му с майката и докато е била в следствения арест.

Ето защо на бащата следва да се постанови да упражнява родителските права по отношение на детето М. С. Д., като се определи местоживеенето на детето на адреса на бащата в ••••••••••

По отношение на дължимата издръжка, тя е поискана в размер близък до минималния такъв - 280 лева. Съгласно чл. 142 ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, като тази разпоредба е императивна и съдът следва да се съобрази с този минимален размер, дори и да е поискано по-малко. Съгласно Постановление № 243 от 13.11.2025 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, обнародвано в ДВ 98, от дата 18.11.2025 г., считано от 01.01.2026 г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната 1213 лв. (620,20 eвро) т.е. една четвърт от нея е 303, 25 лева (155, 05 евро).

Съгласно Решение № 30 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев производството по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 от СК, по общо правило, започва и се развива по молба на някой от двамата родители, когато те не живеят заедно (в състояние на трайна фактическа раздяла са, независимо от това дали са в брак или не) и не са постигнали споразумение, утвърдено от съда, относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие техни деца, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им. Именно по същите тези въпроси съдът следва да се произнесе и с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК. Във всички тези случаи (включително и при утвърждаване на споразумението между родителите) законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, като изхожда изключително от тези интереси. Също с оглед защитата интересите на децата, в рамките на посочените спорни съдебни охранителни производства, в които тези въпроси се разрешават от съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното начало. Именно интересите на децата налагат във всички тези случаи - или със споразумението между родителите, но утвърдено от съда, или по реда на спорната съдебна администрация - с охранителното съдебно решение - да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси - в тяхната съвкупност и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях.

Тоест дори и съдът да не беше сезиран с искане за заплащане на издръжка, следва да я определи служебно, съобразявайки императивните разпоредби на закона. Ето защо съдът намира, че следва да определи издръжката в минималния според закона размер от 303, 25 лева (155, 05 евро). Този размер се налага предвид факта, че майката не работи към настоящия момент и няма възможност да работи, тъй като е лишена от свобода. Същевременно съдът следва да определи издръжка за детето, която да е не по - малка от минималния размер в закона и майката да започне да я изплаща при наличие на обективна възможност да реализира доход. До постановяване на решението е валиден размерът на издръжката по привременните мерки, които са отделно изпълнително основание.

По отношение на режима на лични отношения съдът намира, че личните контакти следва да бъдат определени така, че да не се прекъсва емоционалната връзка между майката и детето, която връзка е необходима за правилното му развитие и възпитание. Следва да се съобрази, че към момента майката се намира в Затвора в гр. Сливен, където се изтърпява наложената мярката за неотклонение "задържане под стража". Режимът на лични контакти не би могъл да обхване периодът след евентуално осъждане на майката на ефективно наказание. Следва да се има предвид принципът, че всеки е невинен до доказване на противното. Ето защо режимът на лични контакти обхваща моментната ситуация, като всяка промяна като евентуална промяна на мярката за неотклонение в хода на процеса, осъждане на ефективно наказание или оправдаване и съответно освобождаване на майката от Затвора в гр. Сливен са нови обстоятелства, които следва да доведат до ново искане до съда за определяне на мерки, ако страните сами не могат да стигнат до съгласие.

Съгласно чл. 256 от ЗИНЗС подсъдимите имат право на свиждания и телефонна връзка с роднини. Свижданията и телефонните разговори не могат да бъдат ограничавани за близки и роднини като децата (низходящи по права линия). Вътрешният ред в арестите, броят свиждания и времето за престой на открито се определят със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съгласно чл. 86 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на свиждане поне два пъти месечно. Свижданията по чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС могат да се обединяват по писмено искане на лишените от свобода и с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. Съгласно Правилника за прилагане на ЗИНЗС настанените в заведения от открит тип и жените провеждат свиждане в помещения, оборудвани с видеонаблюдение, с допускане на пряк контакт с посетителите и по възможност с достъп до затворническата лавка. Съгласно чл. 277 ал. 1 от ЗИНЗС задържаните под стража имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно. Свижданията са с продължителност до 40 минути. Те се провеждат в специално обзаведени помещения в ареста по ред, определен от началника на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" или от началника на арестите в съответната териториална служба, под наблюдението на служител от надзорноохранителния състав. Съгласно публична информация на ГД "Изпълнение на наказанията" в Затвора в Сливен има изградени обособени две зали за свиждане, едната от които, специализирана за майки с малки деца, както и къщичка за удължено свиждане.

При извършена служебна справка в Затвора в ••••••••••и с оглед най-добрия интерес на детето съдът установи, че съгласно изготвения график за свиждания за месец януари 2026г. групата, в която е настанена майката И. Н. С. има право на свиждане на •••••••••• (неделя). Продължителността на свиждането е 1 час, а по молба на подсъдимата може свижданията да се обединят, като продължителността в този случай е 1 час и 20 минути. Подсъдимата може да сезира началника с молба за извънредно свиждане, извън определения график в посочен от нея ден.

Като взе предвид постановките в закона, а именно че задържаните под стража имат право на свиждане не по - малко от два пъти месечно, както и че тези свиждания не могат да се ограничават, когато са с определена категория лица, в случая дете на подсъдимата, намери, че следва да определи режим на лични отношения на детето М. С. Д. с майката И. Н. С. два пъти месечно в почивен ден (събота или неделя) съобразно изготвения график на Затвора с продължителност минимум 40 минути до 1 час при възможност на вътрешните правила. Ако графикът на Затвора не предвижда свиждане за групата, в която е настанена майката в Затвора в гр. Сливен в почивен ден, майката може да подаде молба за извънредно свиждане извън графика. При съгласие на страните свижданията може да се обединят и М. да посещава един път месечно майка си в Затвора в почивен ден (събота или неделя) с удължено време. Този график на свиждане с детето се налага предвид възрастта, в която се намира и заетостта в училище. По отношение на контакт по телефона или онлайн, съдът намира, че това следва да се извършва по взаимна уговорка на страните и след предупреждение до Затвора в Сливен като онлайн може да бъде до 15 минути, а по телефон съгласно вътрешните правила.

Срещите на детето с майката в Затвора в гр. Сливен следва да се провеждат в присъствието на бабата по майчина линия, на бащата или на бабата по бащина линия т.е. в присъствието на поне още един възрастен от разширения кръг семейство на детето. Не е необходимо присъствието на социален работник.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно дело № 3/2023 г. ОСГК на ВКС разноски не следва да се присъждат на страните. Освен това ищецът не претендира разноски.

Водим от горното, съдът