Решение № 112 от 26.1.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2895/2022 г.

Апелативен съд26.01.2023 г.докладчик Атанас Кеманов

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА решение №261778 от 27.05.2022г., постановено по гр.д. №5014/2018г. на СГС. ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН•••••••••• да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ130764706 сумата от 1 716/хиляда седемстотин и шестнадесет/лв. с ДДС, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Мотиви

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №261778 от 27.05.2022г., постановено по гр.д.№5014/2018г., СГС е отхвърлил предявения от М. А. М., ЕГН•••••••••• срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ130764706, иск с правно основание чл.284, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от КЗ-отм, за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.02.2014г. на територията на Република Румъния, причинено от водача на л.а. „Шкода Октавия“ с рег № •••, като неоснователен. Срещу решението е постъпила жалба от ищцата М.М., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Разпоредбата на чл.284, ал.1 от КЗ-отм. предвижда, че НББАЗ в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увреденото лице, пребиваващо в РБ, когато: застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в РБ не е изпълнил задълженията си в срока по чл.271, ал.1, или застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенциите в РБ.В процесния случай ПТП е причинено виновно от лице и автомобил с обичайно местопребиваване на територията на Република Румъния, при което пострадалото лице е български гражданин, който към датата на увреждането е имало обичайно местопребиваване на територията на РБ, което обосновава пасивната легитимация на ответника да отговаря по предявения иск.По делото се установява, че ищцата е започнала процедура пред „Корис България“ООД в качеството му на представител за уреждане на претенции за РБ на Застрахователно и презастрахователно дружество „Астра“АД, което с писмо от 01.09.2015г. я е уведомило, че застрахователят е в производство по несъстоятелност и на представителя е забранено да се ангажира по въпроси свързани със заведени претенции за изплащане на застрахователно обезщетение.На 15.02.2015г. „Корис България“ООД е уведомило ищцата, че съдът е разпоредил започване на процедура по банкрут на застрахователя, като пострадалите от ПТП, които са причинени виновно от застраховани при „Астра“АД водачи, могат да се обърнат към румънския специален Гаранционен фонд с претенции за заплащане на обезщетения.Ищцата е сезирала представителя на румънския застраховател на 23.12.2014г., а процедурата по несъстоятелност е открита 12 месеца по-късно.Налице е неизпълнение на задължението на представителя да се произнесе по претенцията в тримесечен срок от сезирането, което дава правото на пострадалата да поиска плащане от НББАЗ при условията на чл.284, ал.1 от КЗ- отм. След като плати присъденото от съда обезщетение НББАЗ встъпва в правата на увреденото лице срещу компенсационния орган в държавата-членка, както и срещу съответните институции, гарантиращи плащанията.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да уважи предявения иск. В срок е постъпил отговор от ответника НББАЗ, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение. Същият не е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като не разполага с правомощието да заплаща обезщетения на пострадали лица от ПТП, които са били причинени виновно и противоправно от водачи, чиято отговорност е била застрахована при застраховател, спрямо който е било открито производство по несъстоятелност.В процесния случай претенциите на пострадалите лица следва да бъдат предявени срещу Гаранционен фонд, който да прецени тяхната основателност. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата на ищцата е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.Разгледана по същество е неоснователна. Не е спорно между страните, а се установява от представените От съдържанието на исковата молба се установява, че ищцат Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 КЗ-отм. предвижда, че „реше относно започването и упражняването на застрахователна и презастраховател Както бе посочено по-горе ищцата претендира заплащане на Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърле Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и възз Предвид горното, съдът

Цитирани разпоредби

6