Присъда № 40 от 29.9.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1747/2025 г.

Мотиви по НЧХД № 1747/2025г. по чл. 182, ал.2 от НК вр. чл 26, ал.1 от НК по описа на ШРС На 27.05.2024г. в Районен съд гр.Търговище е депозирана частна тъжба от Д.Г.Г., ЕГН ••••••••••, чрез адв. А.А. от АК - Варна срещу Я.Л.В. ЕГН •••••••••• от гр.Търговище, във връзка с извършено престъпление от частен характер по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Съгласно посоченото в частната тъжба, вмененото на подсъдимата В. престъпление се изразява в това, че на 05.01.2024г., на 12.01.2024г., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г., на 10.05.2024г. и на 17.05.2024г. в гр.Търговище не е изпълнила Решение № 1192/12.12.2022г. по гр.д. № 1050/2022 г. по описа на Районен съд гр. Добрич, влязло в законна сила на 30.12.2022 г., относно личните контакти на бащата Д.Г.Г. с детето Л.Д.Г. ЕГН ••••••••••. С разпореждане от 04.06.2024г. на председателя на РС Търговище съдебното производство по НЧХД № 409/2024г.по описа на РС Търговище е прекратено и делото изпратено на ВКС поради депозирани отводи на всички съдии при РС Търговище . С определение № 303 от 11.06.2024г. на ВКС , I н.о. делото е изпратено на ШРС за разглеждане. Образуваното НЧХД № 1112/2024г. по описа на ШРС е приключило с присъда № 19/10.04.2025г. с която подсъдимата е била призната за виновна за деянието по чл. 182, ал.2 от НК извършено на 17.05.2024г. и е била оправдана по първоначално повдигнатото обвинение . Присъдата е била обжалвана от подсъдимата, чрез адв. Ц.И. от АК Търговище. С решение № 175 от 14.08.2025г. на ШОС е отменил изцяло присъдата на и е върнал делото за разглеждане от друг състав. Образувано е настоящото НЧХД № 1747/2025г по описа на ШРС. С разпореждане №1791 от 10.09.2025г. състав на ШРС е дал ход на тъжбата срещу Я.Л.В. ЕГН •••••••••• за възведеното с частната тъжба обвинение и е насрочил съдебно заседание. На 03.12.2025г. от тъжителя, чрез адв. А.А. е депозирано искане за отвод на съдебния състав. С определение от 03.12.2025г. съдия-докладчика се е отвел от разглеждане на делото . След извършено ново разпределение на делото в ШРС, с разпореждане № 2381 от 04.12.2025г. делото е насрочено в открито съдебно заседание . В хода на съдебните прения пълномощникът на частният тъжител Д.Г.Г.- адв. П.В., поддържа възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото с частната тъжба обвинение. Счита, че са налице доказателства, че подсъдимата е осъществила състава на престъпление от частен характер по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Намира за безспорно доказано, че на 05.01.2024 г., 19.01.2024 г., 16.02.2024 г., 08.03.2024 г. и на 10.05.2024г. не е спазен часът за предаване на детето – 17,00 часа, а е предадено след 18,30 часа или 19,00 часа. Излага, че има две дати, в които детето изобщо не е предадено. Предлага съдът да наложи наказание, което смята за справедливо. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за адв. А. .Не претендира за неговото възнаграждение, а за възнаграждението на адв. А., тъй като той се е явявал многократно. Подсъдимата, редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и с адв. Ц.И., при АК Търговище. Подсъдимата не се признава за виновна. Дава обяснения, в които не оспорва обстоятелството, че на 05.01.2024г., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г., на 10.05.2024г. не е предала детето в точния час, като за причината за това дава подробни обяснения. В защитната си реч подсъдимата заявява, че е изпълнила съдебното решение на РС – Добрич, като за забавянето е представила необходимите документи и е уведомявала много пъти бащата на децата през всякакви институции, по всякакъв възможен начин. Не е имала друга възможност да предава в по – ранен час сина си и моли да бъда оправдана по повдигнатото обвинение. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното: Тъжителят Д.Г.Г. и подсъдимата Я.Л.В. били съпрузи и по време на брака им се родили две деца - Г.Д.Г., р. 30.09.2026г. и Л.Д.Г., р. 06.05.2014г. Бракът им бил прекратен с Решение № 1192 от 12.12.2022г. по ГД № 1050/ 2022г. на РС Добрич, с което родителските права по отношение децата Г.Д.Г. и Л.Д.Г. били предоставени на майката. С решението е определено местоживеенето на детето Л.Д.Г. при майката в гр. Търговище и е определен режим на лични контакти на бащата – всяка първа, втора и трета седмица от месеца от петък от 17:00 часа или след приключване на учебните занятия до неделя до 18:00 часа с преспиване в дома на родителя, който не упражнява родителските права, а когато поради заболяване на децата /детето или друга възпрепятстваща причина режимът не може да бъде осъществен, личните контакти следва да се извършат в седмицата след оздравяването на децата/детето или отпадане на възпрепятстващата причина. През всяка четна година: за есенната ваканция - при родителя, който не упражнява родителските права, считано от 17:00 часа в деня предхождащ началото на ваканцията до 18:00 часа в последния ден от ваканцията, с преспиване в дома на този родител; -за коледната ваканция - при родителя, които не упражнява родителските права, считано от 17:00 часа в деня предхождащ началото на ваканцията до 18:00 часа в последния ден от ваканцията, с преспиване в дома на този родител. През всяка нечетна година: -за междусрочната ваканция - при родителя, който не упражнява родителските права, считано от 17:00 часа в деня предхождащ началото на ваканцията до 18:00 часа в последния ден от ваканцията, с преспиване в дома на този родител; -за пролетната ваканция — при родителя, който не упражнява родителските права, считано от 17:00 часа в деня предхождащ началото на ваканцията до 18:00 часа в последния ден от ваканцията, с преспиване в дома на този родител. През лятната ваканция-половината от лятната ваканция при родителя, които не упражнява родителските права. За рождените/я дни/ден на децата/детето в първите непосредствено след рождения ден почивни събота и неделя, е преспиваме в дома на родителя, който не упражнява родителските права, като този контакт замества единия от редовните месечни контакти, в случай, че не съвпадат.За осъществяване на личните контакти, родителят, който не упражнява родителските права следва да взема децата от дома на другия родител и съответно да ги връща в този дом. Отношенията на тъжителя и подсъдимата били силно влошени и изострени, не контактували дори по телефона. Тъжителят се снабдил с изпълнителен лист на 19.09.2023г. и подал молба до ЧСИ А.З. за образуване на изпълнително дело.Било образувано ИД №20227690401206. На всяка една от датите посочени в тъжбата – на 05.01.2024г., на 12.01.2024г., 19.01.2024г., 16.02.2024г., 08.03.2024г., 10.05.2024г. както и на 17.05.2024г., тъжителят отивал в гр. Търговище, за да вземе детето Л.Д.Г. в 17,00часа, според посоченото в Решение № 1192 от 12.12.2022г. по ГД № 1050/ 2022г. на РС Добрич. Поради обстоятелството, че подсъдимата работела в с. Голямо Ново обл. Търговище, намиращо се на около 40 км от гр. Търговище и се връщала с обществен транспорт към 18,00-18,30часа, на датите посочени в тъжбата- 05.01.2024г., 19.01.2024г., 16.02.2024г., 08.03.2024г., 10.05.2024г., детето Л.Д.Г. било предавано от майката на бащата по-късно от 17,00 часа, т.е. по късно от определеното в Решение № 1192 от 12.12.2022г. по ГД № 1050/ 2022г. на РС Добрич . Конкретно на 05.01.2024г., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г. детето било предадено на бащата около 18,30 часа, а на 10.05.2024г. било предадено на бащата в 19,00часа за осъществяване на режима на лични контакти. На 12.01.2024г. и 17.05.2024г. детето не било предадено за осъществяване на лични контакти с бащата. На 12.01.2024г., след като майката се върнала от работа, двамата с детето слезли от жилището между 18,00-18,30 часа и се отправили към местото, на което обичайно чакал тъжителя, намиращо се на отсрещната страна на улицата, срещу жилището, до сладкарница „Захарно петле“. Там установили, че тъжителят го няма. За обстоятелството, че ще предаде детето около 18,30 часа на 12.01.2024г. по-рано през деня / 12.01.2024г./ подсъдимата изпратила СМС до бащата, както и изпратила съобщение до Социално подпомагане / стр. 174 от НЧХД № 1112/2024г. по описа на ШРС/ като съобщила, че на 12.01.2024г., предвид работното й време отново ще предаде детето в 18,30 часа и помолила таткото да се съобрази с това. Уведомила също социалните работници, че е изпратила СМС и на бащата с тази информация, но той не отговарял на съобщенията й. На 17.05.2024г. детето също не е предадено за осъществяване на лични контакти с бащата, като причината за това била, че е болно. В Амбулаторен лист № 241383045259 от 17.05.2024г., за извършен първичен преглед на Л.Д.Г., в Основна диагноза МКБ е отразена вирусна инфекция, неуточнена. На същата дата, 17.05.2024г., докато чакал пред дома на подсъдимата, тъжителя подал сигнал на НС телефон 112 в 17,12 часа (стр. 165-166 от НЧХД №111282024г на ШРС .), в който посочил, че се намира в гр. Търговище, на ул. „К.Д.“ № 3, че има съдебно решение, според което трябва да вземе сина си в 17,00 часа, но не му го предават и най - вероятно държат детето, което е на десет години, против волята му. На същата дата, 17.05.2024г., в 17,48 часа (стр. 165-166 от НЧХД №111282024г на ШРС ), подсъдимата също подала сигнал на НС тел.112 като съобщила, че се обажда от гр. Търговище, на ул. „К.Д.“ № 3. В сигнала посочила следното :„В момента бившият ми съпруг стои пред дома ми, вика и крещи. Току - що идваха ваши колеги, дадохме сведение, вика и крещи пред дома ми“. Съобщава имената на бившия си съпруг Д.Г.Г.. Заявява “Детето ми е болно и няма да пътува тази седмица. В момента все още продължава да стои пред дома ми, вика, крещи, псува, звъни на вратата. Нарушава обществения ред, вика и крещи. Не съм съгласна да си види детето и да си го прибера. Детето ми е в тоалетната в момента, с разстройство“. По повод проведено телефонно обаждане в същия ден, 17.05.2024г. от тъжителя до социалния работник в ОЗД Търговище, занимаващ се със случая, - свид. В., бил проведен телефонен разговор между майката и социалния работник В. с цел изясняване на причината за недаване на детето на бащата на 17.05.2024г. В разговора майката заявила, че детето е с разстройство и не може да пътува, както и заявила, че е уведомила лично за това бащата. За разговора проведен между майката и социалния работник бил съставен Протокол от 17.05.2024г. / стр. 123 от НЧХД № 1112/2024г. по описа на ШРС /подписан от свид.В.. На 27.05.2024г. тъжителя Д.Г.Г. депозирал настояща тъжба в РС Търговище. Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимата, от показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. Л.В., баща на подсъдимата; от показанията на свид. Р.И.Г. – майка на частния тъжител, от частично кредитираните показания на свид. В. П. В. - социален работник при ДСП Търговище , както и от приложените писмени доказателства по делото- Социален доклад № СЛ /Д-Т/605-030/ 27.11.2024г. изготвен от ОЗД към ДПС Търговище, протоколи изготвени от социални работници, кореспонденция между тъжителя и ДСП и кореспонденция между подсъдимата и ДСП, Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-T/69/26.04.2024г.; Психолого -педагогическа характеристика на Л.Д.Г.; Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-T/76/14.05.2024г.; Съобщение до Я.В. от ЧСИ А.З.; Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-T/78/20.05.2024г.; Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-T/85/31.05.2024г.; Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-T/86/31.05.2024г.; Социален доклад изх. № ПР/Д-Т/222-002/13.11.2023г.; Служебна бележка издадена на 20.11.2023г. от ОУ“Г.С Раковски“ с. Голямо ново общ Търговище; Амбулаторен лист издаден на 17.05.2024г. ; разпечатка - копия /ксерокопие / на кореспонденция по мобилен телефон-6 страници ; Психологична експертиза изготвена от З.Д. психолог –консултант на 18.05.2024г. ; заверен препис на Решение № 1192 от 12.12.2022г. по ГД № 1050/ 2022г. на РС Добрич; Писмо от Дирекция „Национална система 112 –МВР „ Районен център Варна със CD с файлове с електронни картони и 4 файла с аудио записи възпроизведени в с.з. по делото. По делата от частен характер частният тъжител поддържа и повдига обвинението, а изявленията му в съдебно заседание не представляват източник на доказателства. Изложените от тъжителя твърдения трябва да бъдат установени с допустимите от закона доказателства, следва да бъдат доказани чрез събрани в хода на съдебното следствие доказателства. От изложеното в частната тъжба на тъжителя Д.Г.Г. се установява, че на подсъдимата Я.Л.В. се вменява престъпление по чл.182 ал.2 от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Според изложеното от тъжителят на 05.01.2024г., на 12.01.2024г., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г., на 10.05.2024г. и на 17.05.2024г. в гр.Търговище подсъдимата не е изпълнила Решение № 1192/12.12.2022г. по гр.д. № 1050/2022 г. по описа на Районен съд гр. Добрич, влязло в законна сила на 30.12.2022 г., относно личните контакти на бащата Д.Г.Г. с детето Л.Д.Г. ЕГН ••••••••••. Показанията на свид. Л.В., баща на подсъдимата и свид. Р.И.Г., майка на частния тъжител, съдът кредитира относно личните наблюдения и впечатления на тези свидетели с които се изясняват силно влошените отношения между подсъдимата и тъжителя. В показанията на тези свидетели съдът намира, че липсва конкретика относно фактите относими за всяка една от датите на частното обвинение описано в тъжбата. Показанията на свид. В. социален работник ангажиран с казуса, касаещ детето Л.Д.Г., съдът кредитира частично досежно заявеното от свидетеля, че е съставил приложените по делото протоколи. Съдът не кредитира изцяло показанията на този свидетел, като намира, че в част от изявленията му са налице противоречия и същевременно приема, че друга част от показанията му не са обективни и безпристрастни, а са налице индиции в обратен смисъл. В разпита на свидетеля В. проведен на 09.06.2026г. по НЧХД № 1747/2025г. по описа на ШРС на стр. 122 от делото същия заяви : “………………..детето дойде и каза, че майка му го е накарала да излъже че е болен , да каже на баща си че има разстройство .“Мама каза да излъжа , че имам разстройство „ Този разговор е протоколиран ………………“ Същевременно съдът констатира в с.з. и зачете част от Протокола изготвен от този свидетели на 21.05.2024г. и установи, че текст :„Мама каза да излъжа, че имам разстройство“ не е отразен от социалния работник В. в протокол от 21.05.2024г., находящ се на стр. 129 от НЧХД № 1112/2024г на ШРС. Съдът намира, че показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели не доказват твърденията изложени в тъжбата. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че с Решение № 1192 от 12.12.2022г. по ГД № 1050/ 2022г. на РС Добрич е определен режим на лични отношения на тъжителя Д.Г.Г. със детето Л.Д.Г.- всяка първа, втора и трета седмица от месеца от петък от 17:00 часа или след приключване на учебните занятия до неделя до 18:00 часа с преспиване в дома на родителя, който не упражнява родителските права, а когато поради заболяване на децата /детето или друга възпрепятстваща причина режимът не може да бъде осъществен, личните контакти следва да се извършат в седмицата след оздравяването на децата/детето или отпадане на възпрепятстващата причина. Съдът отчете безусловно гарантираното от закона право на подсъдимата В. да дава обяснения по обвинението каквито желае. За разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателното производство (предвид възможната наказателна отговорност по чл. 290 НК), "обясненията на подсъдимия, основно средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал" (в т.см. р.№ 685/11.12.2003 г. по н.д.№ 537/03 г. І н.о.). Съобразявайки приобщения по делото безпротиворечив доказателствен материал съдът прие, че обясненията на подс. са убедителни и достоверни, поради което ги включи в доказателствения материал като годни да бъдат ценени и ги кредитира изцяло. Безспорно се установи по делото, че на 05.01.2024г., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г., детето било предадено от майката на бащата около 18,30 часа, а на 10.05.2024г. е било предадено в 19,00часа, т.е. покъсно от 17,00 часа, съобразно режима на лични контакти, посочен в Решение № 1192 от 12.12.2022г. по ГД № 1050/ 2022г. на РС Добрич. Установи се също по категоричен начин, че на 12.01.2024г. и на 17.05.2024г. детето не е било предадено на бащата за осъществяване на лични контакти. От представените по делото писмени доказателства, от обясненията на подсъдимата и от показанията на свидетелите В., свид. В. /частично кредитирани за свид. В./ се установи, че местоработата на подсъдимата през 2024г. е в с. Голямо Ново общ.Търговище, като е пътувала до там и се е връщала с обществен транспорт. Горното обстоятелство се подкрепя от приложената Служебна бележка, издадена на 20.11.2023г. от директор на ОУ “Г.С Раковски“ с. Голямо Ново, общ Търговище / стр. 172 по НЧХД № 1112/2024г./, от която се установява, че подсъдимата В. през 2024г. е работела на длъжност учител в ГЦОУД, като е била заета със служебните си задължения от 11.30 часа до 17.30 часа. Изясни се по делото, че времето което е нужно за отиване/връщане на подсъдимата от работното място е около 40 минути. От извършена лична справка в Гугъл мапс, съдът установи данни, че пътуване с обществен транспорт от с. Голямо ново до гр. Търговище отнема между 40 минути до 1 час. Относно по късното предаване на детето на дата 05.01.2024г. по делото е приложен Протокол / стр. 56 от НЧХД 1112/2024г. по описа на ШРС / изготвен от социален работник- свид. В., в който е посочено, че майката е изпратила имейл до ОЗД Търговище, че е трудово ангажирана и детето ще бъде предадено на бащата по-късно, в 18,30 часа . Относно непредаването на детето на дата 12.01.2024г. в приложения Социален доклад № СЛ /Д-Т/605-030/ 27.11.2024г. / стр. 51-53 от НЧХД 1112/2024г. по описа на ШРС/ е отразено, че подсъдимата Я.Л.В. на 12.01.2024г. в 11,57 часа е изпратила писмо по ел. поща на ДСП Търговище в което е посочила, че предвид работното си време отново има възможност да предаде Л. на баща му в 18,30 часа ,като моли бащата да се съобрази с това. От социалния доклад става ясно, че за това обстоятелство бащата е бил уведомен предварително. В подкрепа на горното е приложеното ксерокопие на снимка от изпратено съобщение до тъжителя от подсъдимата /стр. 180 от НЧХД 1112/2024г. по описа на ШРС/в което се казва : „Днес 12.01.2024г. имам възможност да предам Л. в 18,30 часа заради работното ми време. Ако успея да се прибера по –рано ще ти пиша , но няма да бъде по-рано от 18,00часа. Детето в добро здравословно състояние и му е направена пломба на зъбчето. Ще изпратя списък с домашни за събота и неделя .моля да пишеш смс, ако имаш въпроси по домашните“ От обясненията на подсъдимата дадени в с.з., касаещи датата 12.01.2024г., се установява, че тя не оспорва, че тогава лични контакти на тъжителя с детето не са били осъществени, но причината за това е, че бащата на детето си заминал умишлено. Сочи, че той знаел, че ще си дойде по – късно от 17,30 часа, бил е наясно на тази дата, че ще си дойде между 18,00 – 18,30 часа ще е в града и ще му предаде детето. В момента, в който се прибрала, излезли с детето отпред на улицата и установили, че бащата го няма. Подсъдимата заявява, че тъжителят умишлено си е заминал, за да не вземе детето. Сочи, че обикновено опитва да му звъни, той не отговарял на обажданията й, както и не отговарял на СМС –те й. Впоследствие, разбрала, че е била блокирана в телефонния му номер и това е била причината тъжителят да не чете съобщенията й. Твърди че, въпреки всичко и през имейл също го е уведомила и той е знаел за нейното работно време и кога ще успее да се прибере. На 12-ти януари 2024г. твърди, че слезли с детето между 18,00-18,30 часа до местото на което тъжителят обикновено чакал, до сладкарница „Захарно петле“, но тъжителят го нямало. В подкрепа на горните обстоятелства по делото е приложена комуникация изпратена от подсъдимата до тъжителя / стр. 177 и на стр. 179 НЧХД № 1112/2024г. по описа на ШРС/. Във второто съобщение подсъдимата пише „Навън сме и те чакаме до Захарно петле „, „Ще дойдеш ли за 18:30 поне, детето те чакаше в 18:00 часа навън .“ На 17.05.2024г. детето не е предадено на тъжителя за осъществяване на лични контакти, което обстоятелство също не се оспорва от подсъдимата. Причината за това било влошеното здравословно състояние на детето за което по делото е приложен Амбулаторен лист № 241383045259 от 17.05.2024 г. удостоверяващ извършен първичен преглед на Л.Д.Г. с Основна диагноза МКБ - вирусна инфекция, неуточнена. В анамнезата на Амбулаторен лист № 241383045259 е отразено еднократно кашево изхождане от снощи, споделя за коремна болка, афебрилен; За обективно състояние е отразено – кожа бледовата , глава и шия б.о.; лимфни възли неувеличени; език суховат с белезникав налеп; гърло б.о.; дроб двустранно чисто везикуларно дишане без прибавени хрипове ; сърце ритмична тахикардична сърдечна дейност 95 уд/мин ;Тонове ясни патологични шумове не се долавят ; Корем мек с умерено изразена палпаторна болезненост дифузно около пъпа; Перисталтика леко оживена; Черен дроб и слезка не се палпират увеличени; Оп.дв апарат б.о. Назначена е терапия. Относно непредаването на детето на 17.05.2024г. в приложения Социален доклад № СЛ /Д-Т/605-030/ 27.11.2024г. / стр. 51-53 от НЧХД 1112/2024г. по описа на ШРС / е отразено, че на 17.05.2024г. е получено телефонно обаждане от Дилян Господинов с информация че в 17,10 часа Л. все още не му е предаден . Социален работник е провел разговор с Я.В. в който се установило, че детето е със стомашно неразположение и няма да пътува. Тази информация е била известна на бащата и съответно е била предадена от социалния работник отново на бащата. От приобщеното по делото веществено доказателство Писмо от Дирекция „Национална система 112 –МВР „ Районен център Варна със CD с файлове с електронни картони и 4 файла с аудио записи възпроизведени в с.з. по делото се установи, че на 17.05.2024г., докато чака пред дома на подсъдимата, тъжителя Д.Г.Г. подал сигнал на НС телефон 112 в 17,12 часа в който посочил, че „се намира в гр. Търговище, на ул. „К.Д.“ № 3, че има съдебно решение, според което трябва да вземе сина си в 17,00 часа, но не му го предават и най - вероятно държат детето, което е на десет години, против волята му“. От изслушания запис в с.з. по настоящото НЧХД № 1747/2025г. по описа на ШРС на 29.09.2026г. се установи, че на същата дата 17.05.2024г. в 17,48 часа подсъдимата също подала сигнал на НС тел.112 като съобщила, че се обажда от гр. Търговище, на ул. „К.Д.“ № 3. В сигнала посочва следното: „В момента бившият ми съпруг стои пред дома ми, вика и крещи. Току - що идваха ваши колеги, дадохме сведение, вика и крещи пред дома ми“. Съобщава имената на бившия си съпруг Д.Г.Г.. „Детето ми е болно и няма да пътува тази седмица. В момента все още продължава да стои пред дома ми, вика, крещи, псува, звъни на вратата“. „Нарушава обществения ред, вика и крещи. Не съм съгласна да си види детето и да си го прибера. Детето ми е в тоалетната в момента, с разстройство“. От обясненията на подсъдимата също се установява, че детето е било с влошено здравословно състояние, за което е представила медицински документ на тъжителя, уведомила го, че детето няма да може да пътува. При преценка на приложеното по делото веществено доказателство Писмо от Дирекция „Национална система 112 –МВР „ Районен център Варна ведно със CD с файлове със запис, съдът съобрази обстоятелството, че същото следва да се третира като веществено доказателство по смисъла на чл.109 ал.1 НПК, тъй като има качеството на предмет, който може да послужи за изясняване обстоятелствата по делото, доколкото съдебната практика приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи, аудиозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства по безспорен начин се установи, че подсъдимата на 05.01.2024г., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г., и на 10.05.2024г. е предала детето на бащата, по-късно от 17,00часа. Установи се също, че на датите 12.01.2024г. и на 17.05.2024г. не е предала детето на тъжителя, като причините за това са съответно: на 12.01.2024г. тъй като тъжителя си е тръгнал без да изчака 18,00часа, когато подсъдимата и детето са били на уречено място за предаване на детето в гр. Търговище, а на 17.05.2024г. детето не е предадено поради обстоятелството, че е било с влошено здравословно състояние. Тези обстоятелства не се оспорват и от подсъдимата. Престъплението по чл.182, ал.2 от НК може да бъде осъществено чрез две форми на изпълнителното деяние - като родителят не изпълни съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете или когато родителят осуети изпълнението на такова съдебно решение. Тези форми са дадени алтернативно в закона и обуславят наличието на различни състави на престъплението с оглед особеностите на изпълнителното деяние. В конкретният случай предвид изложените в тъжбата факти, съдът счита, че по отношение на подсъдимата е повдигнато частно обвинение за неизпълнение на съдебно решение относно лични контакти с дете. От обективна страна деянието се осъществява чрез бездействие, при предписано от закона задължение за действие - да предаде детето на бащата в определените със съдебното решение дни и часове. Относно датите 05.01.2024г., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г., и на 10.05.2024г. по делото са налице безспорни доказателства, че детето е било предадено на бащата макар и по –късно от определения час в Решение № 1192/12.12.2022г. по гр.д. № 1050/2022 г. по описа на Районен съд гр. Добрич. Причина за това обстоятелство е трудовата ангажираност на майката и факта, че се прибира в гр. Търговище по късно от 17,00часа а именно около 18,00 часа, което е обективна пречка да предаде детето в 17,00часа. Установи се по делото, че това обстоятелства е било известно както на бащата, така и на служителите в ОЗД ДСП Търговище. *Настоящият съдебен състав намира, че соченото неизпълнение на съдебно решение по смисъла на чл.182, ал.2 от НК, изразило се в по-късно предаване на детето на датите 05.01.2024г., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г., и на 10.05.2024г. от подсъдимата на бащата за осъществяване на личните контакти с него, е несъставомерно от субективна страна. За субективната съставомерност на едно престъпление се съди по обективно извършените, респ. неизвършени от подсъдимата действия. Престъплението по чл.182 ал.2 от НК може да се извърши само при форма на вината пряк умисъл, какъвто вследствие анализа на доказателствата по делото за деянията на датите 05.01.2024г., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г., и на 10.05.2024г., у подсъдимата категорично липсва. За да е налице пряк умисъл, следва дееца обективно да съзнава, че не изпълнява съдебно решение, но това неизпълнение да е с цел само и единствено възпрепятстване на личните контакти на детето с бащата, каквото в случая не е налице. Анализа на събраните писмени, гласни и веществени доказателства формира извода, че обясненията на подсъдимата относно основната причината за непредаването на детето на тъжителя точно в часа посочен в съдебното решение на датите съответстващи на определения със съдебното решение режим е, че е била в обективна невъзможност да се прибере в гр. Търговище от работното си място което е в с. Голямо Ново до 17,00часа за да предаде детето. Изясни се, по делото, че поведението на тъжителя същевременно е причина подсъдимата да не възлага тази задача / предаването на детето / на своята майка. В своите обяснения подсъдимата посочи :“ ………….За целия този период, когато децата живееха при мен, ………..е имало случаи, за да избегна конфликта с бащата, да помоля майка ми да ги предаде вместо мен. В тези случаи обаче, бащата, отвън на улицата, се държеше много грубо и заплашително с майка ми. Майка ми е раково болна. Това нещо на нея й причиняваше допълнителен стрес и аз реших, че не мога да си позволя да рискувам живота и здравето на майка си.Поради тази причина реших, от там нататък, след като по този начин стоят нещата, ще се налага сама да си предавам децата. ………… Нямала съм друг физически вариант и възможност, като за всичките дати той е бил много добре наясно през цялото време, че аз няма как да се прибера, той знае аз къде работя, знае кога ще се прибера вкъщи и знае кога аз физически имам възможност и кога ще излязат децата……..“ *Съдът намира, че подсъдимата не е осъществила състава на чл. 182, ал.2 от НК на 12.01.2024г. поради липса на субективна страна. За изясняване на обстоятелствата свързани със 12.01.2024г. съдът дава вяра и кредитира обясненията на подсъдимата, която заявява, че причината за неосъществения контакт на 12.01.24г. е, че бащата на детето си заминал умишлено знаейки, че тя се прибира от работа по късно. Тъжителят е бил уведомен, че детето ще му бъде предадено по-късно от 17,00часа. Твърденията на подсъдимата, че след като се е прибрала, излезли с детето и отишли до местото на което обичайно тъжителя чакал детето и установили, че бащата го няма, се подкрепят приложеното ксерокопие на снимка от изпратено съобщение до тъжителя от подсъдимата / стр. 180 от НЧХД 1112/2024г. по описа на ШРС/. В подкрепа на извода на съда е и установеното, че по-рано през деня 12.01.2024г. подсъдимата е изпратила СМС до бащата и до Социално подпомагане / стр. 174 от НЧХД № 1112/2024г . по описа на ШРС / в който посочила, че на 12.01. предвид работното й време отново ще предаде детето в 18,30 часа и е помолила таткото да се съобрази с това. Посочила, че е изпратила СМС и на бащата, но той не отговаря на съобщенията й. Поради гореизложените мотиви съдът намира, че подсъдимата не е осъществила състава на чл. 182, ал.2 от НК вр. чл. 26, ал.1 от НК за деянията посочени на 05.01.2024г., на 12.01.2024г., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г., и на 10.05.2024г. Освен изложените от настояща инстанция мотиви за липса на субективна страна и несъставомерност на деянието на подсъдимата касателно обвинението за всяка от датите - 05.01.2024г., на 12.01.2024г., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г., и на 10.05.2024г., предвид обстоятелството, че при първоначалното разглеждане на делото по НЧХД № 1112/2024г. по описа на ШРС, състав на ШРС е постановил оправдателна присъда за тези дати от обвинението, настоящата инстанция съобрази и нормата на чл. 355, ал.2 от НПК. Според чл. 355, ал.2 от НПК съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за потежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия. В случая присъдата по НЧХД № 1112/2024г. по описа на ШРС е била отменена по подадена въззивна жалба вх. № 7375 от 25.04.2025г. от защитника на подсъдимата адв. Ц.И. при АК Търговище. Доколкото не е била подадена жалба на частния тъжител срещу постановената присъда по НЧХД № 1112/2024г. по описа на ШРС, настояща инстанция явяваща се съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, дори само на това основание не може да постанови друг, различен от оправдателен диспозитив за посочените дати от частното обвинение- на 05.01.2024г., на 12.01.2024г ., на 19.01.2024г., на 16.02.2024г., на 08.03.2024г., и на 10.05.2024г. Противното би било нарушение на основен процесуален принцип за забрана на влошаване положението на подсъдимия (reformatio in pejus), заложен в чл. 355, ал.2 от НПК и съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на съдебния акт. *Съдът намира че подсъдимата не е осъществила състава на чл. 182, ал.2 от НК и на датата 17.05.2024г. Безспорно се доказа по делото, че детето на посочената дата е било във влошено здравословно състояние. По отношение на това обстоятелство съдът кредитира обясненията на подсъдимата, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства - Амбулаторен лист № 241383045259 от 17.05.2024 г. удостоверяващ извършен първичен преглед на Л.Д.Г. с Основна диагноза МКБ - вирусна инфекция, неуточнена. Детето е било със здравословен проблем. Подсъдимата не е изпълнила съдебното решение по обективни причини - влошеното здравословно състояние на детето. Местоживеенето на детето е в гр.Търговище, а е следвало да бъде предадено на тъжителя и да бъде транспортирано до гр. Добрич, което съдът не намира за целесъобразно, тъй като не е в негов интерес, предвид моментното му здравословно състояние. В подкрепа на това обстоятелство е и заявеното от подсъдимата при подадения сигнал на тел.112, както и в отразеното в протокола от 17.05.2024г. за проведен с нея и социалния работник разговор относно причините за недаване на детето. От приетата по настоящото дело Психологическа експертиза /стр. 223- 226 от НЧХД № 1112/2024г./ се установява, че на 18.05.2024г. е било извършено психологично интервю и диагностичен разговор с детето Л. от психолог-консултант З.Д., т.е. не са доказани твърденията на тъжителя за присъствие на детето на тържество на 18.05.2024г. Анализа на събраните писмени, гласни и веществени доказателства формира извода на съда, че обясненията на подсъдимата относно основната причината за непредаването на детето на тъжителя на датата 17.05.2024г., е че детето е със здравословен проблем. Основната причината за неизпълнение на решението на тази дата 17.05.2024г.е здравословното състояние на детето, с което подсъдимата се е съобразила, а това говори за липса на умисъл у нея за неизпълнението на решението на Решение № 1192/12.12.2022г. по гр.д. № 1050/2022 г. по описа на Районен съд гр. Добрич . Съдът споделя изцяло изложените доводи на защитата в хода на съдебните прения заявени от адв. И., като намира, че по делото не са събрани доказателства както от обективната страна за неизпълнение от страна на подсъдимата на престъпния състав на чл. 182, ал.2 от НК, като намира също, че липсват доказателства и относно субективния елемент на деянието в което е обвинена подсъдимата. Преценявайки всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция приема, че подсъдимата не е осъществила състава на чл. 182, ал.2 от НК поради което следва да бъде изцяло оправдана . Предвид изложеното съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства не се доказа съставомерност от субективна страна на възведеното с частната тъжба обвинение. Настоящата инстанция намира, че така коментираните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение и обосновават решението на съда. Съдът съобрази, че според Постановление № 6 от 4.V.1978 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г. правото на защита на обвиняемия е неразривно свързано с неговото правно положение, произтичащо от презумпцията за невинност, изрично установена с чл. 14, ал. 2 от НПК . Гаранцията за реализиране на това правно положение лежи в изискването съответните държавни органи да докажат виновността на обвиняемия, в забраната да се прехвърля тежестта на доказването върху обвиняемия, в изискването съдът да признае подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин и че присъдата не може да почива на предположения ( чл. 303, ал. 1 НПК).С чл. 14, ал. 2 и чл. 303, ал. 2 НПК ясно и категорично е изразен принципът за невинност на подсъдимия до завършване на наказателното производство, като е уточнено, че същият се признава за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. От това следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е извършил престъпление, органите на предварителното производство и съдът са длъжни, ако делото не е изяснено, да извършат допълнително разследване за отстраняване на всяко съмнение. Този извод се налага и от изискването за обективност, всестранност и пълнота на следствието. След изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, ако не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно и когато деянието не съставлява престъпление, съдът признава подсъдимия за невинен и го оправдава не защото съмнението се тълкува в негова полза, както изискваше чл. 8, ал. 2 НПК (отм .), а защото обвинението не е доказано по несъмнен начин. Принципът за разкриване на обективната истина по стандарта на чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото изисква да се изяснят и изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Съдът е суверенен при формиране на доказателствената съвкупност, но е задължен да събира и проверява, както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават отговорността му. Това изискване винаги търпи ограниченията на предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК и не може да се тълкува разширително до степен съдът да заеме процесуалното място на някоя от страните, като се впусне в разработване на версии, свързани с наказателна отговорност на лица, по отношение на които не е повдигнато обвинение./ съобразно Решение № 113 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 285/2019 г., II н. о., НК /. Настоящата инстанция намира, че събраните доказателства по делото водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение и обосновават решението на съда, а именно, че подсъдимата следва да бъде оправдана на основание чл.304 от НПК. На основание чл.190 от НПК съдът осъди частния тъжител да заплати на подсъдимата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,64 евро . Водим от горното и на основание чл.304 от НПК, съдът постанови присъдата си.