Решение № 4381 от 25.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 589/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С първоинстанционното решение № 17533/ 01.10.2024 г., постановено по гр.д. № 15738/2024 г. на СРС, ГО, 180 състав, е осъдено ЗК „Лев инс“ АД да заплати на „Агротранс Монтана“ ЕООД на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 14 060 лв.– дължимо се застрахователно обезщетение по Застраховка „Каско“ на МПС, обективирана в Застрахователна полица № 93002310006916, с период на застрахователно покритие 11.02.2023 г. – 10.02.2024 г., във връзка с вреди, причинени на „Mercedes E 350“ с рег. № СВ •••••••• от настъпило на 04.11.2023 г. застрахователно събитие – ПТП на пътя гр. Монтана – гр. Берковица, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.03.2024 г., до окончателно изплащане на сумата, както и 650,69 лв.– мораторна лихва за периода от 17.11.2023 г. до 18.03.2024 г. С решението е осъден ответникът ЗК „Лев инс“ АД на основание чл.78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца „Агротранс – Монтана“ ЕООД сумата от 2 472, 40 лв. разноски, от които 1660 лв. – адвокатско възнаграждение. С определение № 46852/18.11.2024 г. по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба вх. № 318233/09.10.2024 г. на ответника ЗК „Лев инс“ АД за намаляване като прекомерно по чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Образувано е по въззивна жалба вх. № 318227/09.10.2024 г. на ответника ЗК „Лев инс“ А срещу решението. Моли решението да бъде отменено, а исковете – отхвърлени като неоснователни. Сочи, че с поведението си застрахованият ищец по застраховка Каско е нарушил правилото на чл. 14,11 ОУ, като не се е снабдил с протокол за ПТП, двустранен констативен протокол, протокол за ПТП с пострадали лица или съдебно решение, от които да се установява механизмът на ПТП. Също така било нарушен и чл. 14,16 ОУ, според който застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя за упражняване на регресните му права. Твърди, че застрахованият, напускайки мястото на ПТП / удар в мантинелата след изскачане на лисица на пътя/ без да изчака компетентните органи, е допуснал неизпълнение на съществено задължение по застрахователния договор, което е предвидено в ОУ и се намира в причинно-следствена връзка с ПТП, което давало право на застрахователя да откаже плащане по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 395, ал. 4 КЗ. Излага в жалбата, че поради несъставянето на протокол за ПТП нямало как да се разбере дали водачът е употребил алкохол, както и се затруднявало упражняването на регресните права на застрахователя. Оспорва ПТП да е с един участник. Участник в ПТП било и АПИ, понеже е повредена мантинелата. Поради това следвало да се изчака представител на АПИ, с който да се подпише двустранен констативен протокол за механизма на ПТП. Твърди и че съставянето на протокол за ПТП е било задължително предвид това, че МПС не е могло да продължи да се движи на собствен ход. Претендира разноски. Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца „Агротранс – Монтана“ ЕООД от 25.11.2024 г. Оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението. Сочи, че ПТП е с един участник - водачът на МПС „Mercedes E 350“ с рег. № СВ ••••••••, който за да избегне изскочила лисица на пътното платно се отклонил вдясно и задрал мантинелата. Аргументира, че представител на АПИ не е бил свидетел на ПТП, за да може да се състави двустранен констативен протокол, а другият фактически участник в ПТП е лисица. Оспорва да е било необходимо да се изчака КАТ поради това, че няма пострадал и че МПС е могло да се движи на собствен ход макар и с щети по дясната част. Поддържа, че съгласно чл. 345, ал. 8 КЗ не могло да се вменява на застрахования да представя документи, за които има правна или фактическа пречка да му бъдат издадени. Подадена е и частна жалба вх. № 398386/07.12.2024 г. от ответника против определение № 46852/18.11.2024 г. по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молба вх. № 318233/09.10.2024 г. на ответника ЗК „Лев инс“ АД за намаляване като прекомерно по чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Поддържа, че възнаграждението за адвокат на насрещната страна от 1660 лв. е прекомерно по размер. Подаден е отговор на жалбата от ищеца от 14.01.2025 г., с който моли жалбата да бъде отхвърлена. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Като правилно решението следва да бъде потвърдено включително при препращане към мотивите на СРС по см. на чл. 272 ГПК. В исковата молба ищецът – застрахован по Каско, твърди, че в периода на застрахователното покритие е настъпил покрит риск относно застрахованото имущество МПС „Mercedes E 350“ с рег. № СВ ••••••••, а именно ПТП от 04.11.2023 г. на пътя гр. Монтана – гр. Берковица, при което на пътя изскача лисица, водачът откланя МПС вдясно /за да не навлезе в лентата за насрещно движение/ и се задира в мантинелата. Претендира обезщетение за репариране на вредите по МПС ведно със законната лихва считано от 17.11.2023 г. /дата на постановения отказ от застрахователя/ до 18.03.2024 г./ деня, предхождащ подаване на исковата молба/. Претендира и законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба до погасяване на вземането. В първото заседание по делото пред СРС на осн. чл. 214 ГПК е допуснато изменение на исковете чрез увеличаването им по размер, а именно: главница от 14 060 лв. и лихва за забава върху главницата от 17.11.2023 г. /дата на постановения отказ от застрахователя/ до 18.03.2024 г. в размер на 650,69 лв. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил да е налице валиден договор за застраховка имущество „Каско“ между страните относно лекия автомобил, ПТП да съставлява покрит риск и да е настъпило в периода на покритието по застраховката; застрахованият в предвидените срокове да е подал уведомление номер 1102-1201-23-000067. Ответникът не е оспорил и размера на вредите и те да се намират в причинна връзка с ПТП. Оспорванията на ответника в отговора на исковата молба са относно наличието на основание за отказ по см. на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, а именно: първо, водачът е управлявал МПС с превишена скорост, което съставлява груба небрежност; второ, водачът не е представил протокол за ПТП съгласно чл. 14,11 и чл. 14,16 ОУ. Твърди, че ищецът следвало да се снабди с протокол за ПТП, двустранен констативен протокол, протокол за ПТП с пострадали лица или съдебно решение, от което да се установява механизмът на ПТП. Също така било нарушен и чл. 14,16 ОУ, според който застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя за упражняване на регресните му права. Сочи, че застрахованият напускайки мястото на ПТП / удар в мантинелата след изскачане на лисица на пътя/ без да изчака ограните, е допуснал неизпълнение на съществено задължение по застрахователния договор, което е предвидено в ОУ и се намира в причинно-следствена връзка с ПТП, поради което е постановен отказ за изплащане на обезщетение. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил МПС да е могло да се движи на собствен ход след ПТП - абзац пети, стр. 33. В отговора на исковата молба не се съдържат твърдения за управление на МПС от водача под въздействието на алкохол / което е изключен риск по застраховката/, поради което това твърдение във въззивната жалба е преклудирано. С въззивната жалба не се поддържа и твърдението, че МПС е управлявано с превишена скорост, което нарушение на правилата за движение по пътищата пряко да е довело или да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Поради това съдът не е длъжен да излага мотиви в тази насока. СРС е приел за недоказано твърдението за управление на МПС с превишена скорост, което да покрива критерия на грубата небрежност. Така по предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ не е било спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че по силата на валидна застраховка Каско полица № 93002310006916, с период на застрахователно покритие 11.02.2023 г. – 10.02.2024 г., при ответника е застраховано МПС „Mercedes E 350“ с рег. № СВ ••••••••; че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие /ПТП, покрит риск съгласно Клауза 1, т. 1,3 ОУ/, за което застрахователят е уведомен своевременно по надлежния ред с уведомление номер 1102-1201-23-000067. Ответникът не е оспорил и размера на вредите с отговора на исковата молба, както и те да се намират в причинна връзка с ПТП, а и това се установява от опис на щетите и от заключението на експертизата. Според него вредите по дясната част на МПС /облицовка предна броня, подкалник преден десен, фар десен, джанта предна дясна, предна и задна дясна врата, амортисьор / се намират в причинна връзка с механизма на ПТП и стойността, необходима за възстановяване на имуществото, е 14 060,15 лв. Спорно между страните е било дали са налице основанията по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ за отказ да се изплати обезщетение. Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Според ал. 4 на чл. 395 при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. Според чл. 408 К З Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; други случаи. Установява се от писмените доказателства / уведомление за щета/ и от показанията на пътника в колата – свид. А., следният механизъм на ПТП. МПС се движело на 04.11.2023г. по пътя гр. Монтана – гр. Берковица, когато на същия изскочила лисица, в платното на движение на МПС. Водачът предприел маневра отклоняване в дясно / към мантинелата/, но поради хлъзгавия терен колата се подхлъзнала и се задрала в мантинелата. Свидетелят сочи, че след като установили вредите по МПС и предвид липсата на пострадали лица, а и на друг участник в ПТП, то МПС продължило на собствен ход. Както се посочи, не се поддържа с въззивната жалба, а и не се е установява водачът на МПС да е действал при условията на груба небрежност. Възраженията на ответника въззивник са, че е допуснато от водача нарушение на предвидено в ОУ задължение да се изчакат компетентните органи, за да се състави протокол за ПТП, което задължение е съществено, неизпълнението му - значително с оглед интереса на застрахователя, а и се е отразило на настъпването на ПТП или до увеличаване на вредите; или до това, че застрахователят е възпрепятстван да предяви регрес. С въззивната жалба към тези възражения се добавя и това, че МПС не е могло да продължи на собствен ход, поради което е следвало да се състави протокол за ПТП; че ПТП не е с един участник, а с два – водачът на МПС и АПИ, понеже след удара с лисицата е увредена мантинелата. Сочи се във въззивната жалба, че могло да се състави двустранен констативен протокол. Съгласно чл. 14,11 и чл. 14,16 ОУ застрахованият следва да сеснабди с протокол за ПТП, двустранен констативен протокол, протокол за ПТП с пострадали лица или съдебно решение, от което да се установява механизмът на ПТП; застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя за упражняване на регресните му права. Предвид установения механизъм на ПТП не е било възможно, а и необходимо съставянето на протокол за ПТП. Участник в ПТП е водачът на МПС, който за да избегне лисица на пътното платно се отклонил в дясно. АПИ не е участник в ПТП дори да се приеме, че мантинелата е увредена. Според чл. 2 ПП ЗДвП участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. ПТП е настъпило поради изскачане на животно на пътя и задиране на мантинелата от МПС в опит да предотврати навлизане в платното за насрещно движение или удар със животното. Съгласно Чл. 125 ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 5. има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В случая тези хипотези не са налице. Не е налице и хипотезата на чл. 125, т. 8 ЗДВП, според която е задължително посещаването на мястото на ПТП от органите, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Съгласно Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, чл. 6, т. 4, то не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В случая не се установява щетите по МПС да са налагали използването на репатрак и МПС да не е могло да се движи на собствен ход. В този смисъл е и разпитът на вещото лице. Не се установява щетите по МПС да са били такива, че водачът да е бил длъжен да спре до отстраняване на неизправността. Според чл. 11 ППЗДвП при възникване по време на движение на някоя от техническите неизправности, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 1, букви "г" и "д", т. 2, буква "г", т. 3, букви "а" и "в", т. 5, буква "в", т. 6, буква "е", буква "ж" - по време на дъжд или снеговалеж, и буква "м", т. 7, букви "а", "в" и "г", т. 9, буква "в", т. 10, буква "в" и т. 12, буква "в" през нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре моторното превозно средство или ремаркето до отстраняване на неизправността. Това са следните неизправности: има изтичане на спирачна течност или на въздух, ефективността на работа на колесните спирачни механизми не съответства на нормативните изисквания, има неизправности по главния спирачен цилиндър, по някой от колесните спирачни цилиндри, по тръбопроводите или по техните връзки; компресорът не осигурява необходимото налягане на въздуха за захранване на уредбата, има неизправен, нерегулиран или изолиран: четирипътен кран; регулатор на налягането; главен спирачен кран; кран за регулиране на спирачното усилие на състава от пътни превозни средства в зависимост от натоварването или кран "влекач-ремарке", има незакрепени, неосигурени против саморазвиване или повредени възли и части, липсват или са повредени предписаните огледала за виждане назад, не работят стъклочистачките, неизправно е теглително-прикачното устройство на автомобила или ремаркето или опорно-прикачното устройство на влекача или полуремаркето, не е изправен съединителят, повреден е карданният вал или полуваловете, повредено е главното предаване или диференциалът, джантата е повредена или деформирана, липсва или е повреден елемент за закрепване на джантата към главината на колелото, има изтичане на гориво, не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините. Не се установяват подобни неизправности по процесното МПС вследствие на ПТП. Следователно не се установява да е било възможно, а и задължително съставянето на протокол за ПТП. Отказът на застрахователя не е обоснован. Не се установява и несъставянето на протокол да е в причинна връзка с настъпването на ПТП, с ограничаване на вредите от него, с окончателното настъпване на последиците от застрахователното събитие или с ограничаване на обема на вредите, настъпили вследствие на събитието, т.е. не се отразява на проявлението на риска. Поради това правилно исковете за главница и за лихва за забава са уважени като основателни. Частната жалба е неоснователна. Уговорено и заплатено е възнаграждение от 1660 лв., а минимумът по наредбата е 1 723,96 лв. Делото се отличава с известна правна сложност предвид доводите за необходимост от съставяне на протокол за ПТП и за поведение, покриващо критерия на грубата небрежност.